Решение № 241 от 2.7.2024 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 243/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение на Пещерски районен съд № 70 от 05.02.2024г. постановено по гр.д.№20235240100515 по описа на съда за 2023г., е ОТХВЪРЛЕН предявения иск от Т. А. М., ЕГН-•••••••••• от гр.Р., ул.“Т. Т." №•• и М. М. Г., ЕГН •••••••••• от гр.П., ул.П. Т." №•••, ет. •, ап.•, срещу Държавата чрез Министерство на З.то и храните за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът -Държавата не е собственик на поземлен имот, представляващ имот с идентификатор •••••.•••.••• /н. д. о. т. с., точка п. н. т., точка п. д. е./ по КККР, одобрени със Заповед РД 18-42/06.07.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 06.08.2021г. с адрес на ПИ гр.Б., п.к.4580, ЯЗОВИР „Б.“ - ЗОНА „А“ с площ от 1 036 кв.м. /хиляда и тридесет и шест квадратни метра/ с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на застрояване: ниско застрояване /до 10м/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 251, кв.28, парцел XVI, при съседи имота •••••.•••.•••, •••••.•••.•••, •••••.•••.•••, •••••.•••.•••, •••••.•••.••••, •••••.•••.••••. Със същото решение са осъдени Т. А. М., ЕГН-•••••••••• от гр.Р., ул.“Т. Т." №•• и М. М. Г., ЕГН •••••••••• от гр.П., ул.П. Т." №•••, ет. •, ап.•, да заплатят на Държавата чрез МЗХ разноски в размер на 1670, 00лв. Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба, с вх.№1154 от 26.02.2024г. подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ищците Т. А. М. и М. М. Г., действащи чрез пълномощника си адв. С. Б. от АК-Пазарджик, с доводи за порочност на съдебния акт като неправилен, незаконосъобразен, необоснован и постановен при съществени нарушения с искане да бъде отменен и се постанови друго по съществото на спора като се уважи исковата претенция. Твърди се, че неправилно и необосновано РС е приел наличие на идентичност между висящия пред него правен спор с този, по който е постановено решение №427 от 31.07.2013г. на същия съд постановено по гр.д. №38/2011г., доколкото мотивите на съда били изградени въз основа на тези изложени в цитираното гражданско дело от 2011г., включително и на събраните по това дело доказателства. Акцентира се, че цитираните в обжалваното решение други съдебни актове постановени от Окръжен съд Пазарджик по в.гр.д.№28/ 2021г. и по в.гр.д.№447/2021г. също не намирали приложение към настоящия правен спор. Това се отнасяло и до цитираните две съдебни решения на ВКС, постановени по гр.д.№3693/2008г. на Четвърто г.о. и гр.д.№152/2009г. на второ г.о. Твърди се още, че обжалваното решение се обосновавало на цитираните съдебни решения и на приетата по делото техническа експертиза, въпреки направеното от ищците оспорване доколкото поставените на експерта въпроси не касаели предмета на спора, които според жалбоподателите не кореспондирали на очертания в исковата молба предмет на делото, както и поради това, че въпросите към експерта препращали по казуса възникнал по повод гр.д.№38/2011г. на РС-Пещера, различен от казуса по гр.д.№515/2023г. и без вещото лице да изследва въпроса относно начина на възстановяване на имота в пълен обем, станало въз основа на съдебно решение, а не с решение на поземлена комисия Б.. Неправилността и необосноваността на обжалвания съдебен акт жалбоподателите свързват с това, че съдът се е мотивирал с доказателства извън очертания предмет на иска. Коментира се от жалбоподателите безспорността на установеното по делото, че същите разполагат с достоверни документи, чрез които установяват правата си на съсобственици при равни идеални части от процесния недвижим имот по начина описан в исковата молба; че същият е придобит в съсобственост при равни части от двамата ищци чрез договор за доброволна делба на недвижими имоти, вх.рег.№1735, акт 197, том I, партидна книга-том 3308-3313 от 27.11. 2009г., и който договор е сключен въз основа на правата на съделителите в нотариален акт за установяване право на собственост върху недвижим имот, с вх.рег.№1697 от 03.11.2006г., акт №167, том VI, дело №1293/2006г., парт. книга т.6833, с.11711-11714, по описа на Службата по вписванията – гр.Пещера, като процесния нотариален акт бил издаден въз основа на решение №2129 от 29.05.1996г. на ПК-Б. за възстановяване правото на собственост на н-ците на А. Т.ов Б. в съществуващи стари реални граници, представляващ ливада от 3дка, 7-ма категория в местността“ Т. д.“ в землището на гр.Б.. Твърди се, че това решение на Поземлената комисия е издадено въз основа на влязло на 03.05.1996г. в законна сила съдебно решение по гр.д.№169/1996г. на РС-Пещера или 26дни преди да бъде постановено решение №2129 от 29.05.1996г. на ПК-Б.. Допълнено е още, че последното решение на комисията е допълнено с решение №2317А от 13.06.2006г. на ОСЗГ-Б., влязло в законна сила на 05.07.2006г. и че в последствие този имот е разделен на части, като процесният имот е бил заснет като УПИ XVI-251, 253 в кв.28 по плана на „Язовир Б.“ с площ от 1035.50кв.м. Акцентира се, че по делото не са представени доказателства, установяващи правата на държавата върху имота, предмет на иска и че ако последната основава собствеността си само на съдебно решение по гр.д. №38/2011г. по което настоящите жалбоподатели не били страни, то това решение нямало сила спрямо жалбоподателите. Считат, че вписването на държавата като собственик, макар и без документ за собственост, създава пречки на жалбоподателите и правна несигурност, основание да им бъде зачетен правния интерес от установяване на липсата на вещни права върху имота от страна на държавата, чрез съществуването на документ за собственост на името на ищците и вписването на държавата като собственик наред с ищците в кадастралните регистри. Не били представени по делото доказателства установяващи правата на Държавата върху имота в чиято тежест било доказването на собствеността си при предявен отрицателен установителен иск за собственост. Твърди се още от жалбоподателите, че съдът не се е съобразил със задължителното тълкуване дадено в ТР №5 от 14.01.2013г. по тълк.д.№5/2011г. на ОСГК на ВКС, според което /втората хипотеза на ТР/ държавата е обвързана от съдебното решение за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, /целият диспозитив на ТР е, че При спор за собственост държавата не е обвързана от постановен административен акт за възстановяване право на собственост върху земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Върху такъв акт е допустимо упражняването на косвен съдебен контрол по чл.17 ал.2 от ГПК; и че Държавата е обвързана от съдебното решение за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Недопустимо е упражняването на косвен съдебен контрол за нищожност на административен акт за възстановяване на земеделски земи и гори по предявен иск за собственост от или срещу държавата, когато върху него е упражнен пряк съдебен контрол/, от което от жалбоподателите се навежда извода, че решението по гр.д. №169/1996г. на РС-Пещера, влязло в сила на 03.05.1996г. с което и признато правото на възстановяване на правото на собственост на праводателите на ищците, е задължително за държавата, предвид и на формираната по този начин сила на присъдено нещо, според която държавата не разполага с права за които да претендира в процеса. Поддържа се още, че съдът не и взел в предвид задължителния характер на изложеното в процесното ТР, с което е постановил неправилен и незаконосъобразен съдебен акт. Не се споделят като правилни съжденията на исковия съд относно изтеклите давностни срокове по пР.гането на института на придобивната давност, доколкото ищците не са предявявали подобна претенция, като основание за придобиване на имота, като съдът се е произнесъл по искане каквото не е било направено от ищците по делото. Моли да се отмени обжалваното решение и се постанови ново, с което се уважи заявената искова претенция, с присъждане на разноските. Няма направени доказателствени искания с въззивната жалба. В срока по чл.263 ал.1 от ГПК, е постъпил писмен отговор на въззивното жалба, подаден от Държавата представлявана от министъра на З.то и храните /чл.24 ал.12 от ЗСПЗЗ/ чрез Директора на Дирекция “ АПФСДЧР“ при О. д. „З.“-Пазарджик и пълномощник на Министъра, а именно чрез К. К., с вх.№1918 от 29.03.2024г. в който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и не са налице основания за отмяна. Счита, че правилно съдът е отхвърлил исковата претенция срещу държавата като неоснователна и недоказана. Оспорено е твърдението на жалбоподателите, че държавата не е собственик на ПИ с идентификатор •••••.•••.••• по КККР на землището на гр.Б.. Цитира се диспозитива на решение №427 от 31.07.2013г. по гр.д.№38/2011г. с което било прието, че държавата е собственик на изброените в решението недвижими имоти, включително и по отношение на процесния имот с кадастрален номе𠹕••••.•••.•••, попадащ в отдел 183 част от подотдел „Г“ частна държавна собственост идентичен с имот •••••.•••, с посочени кадастрални номера на имотите, един от които бил и процесния имот, като съгласно дефинитивния план на Р. община, се установявало, че „б.“ били земи и гори от горския фонд, преД.вени от старо време на жителите на Р. за общо ползване, като с протокол от 02.10. 1927г. б. били включени занапред в горското стопанство на с.Р.. Коментирано е и местоположението на процесния имот по начина описан в цитираното съдебно решение по гр.д. №38/2011г.-касаело се за имот пл.№000100, в източната част територията на Р. горско стопанство в границите на земите и горите в ДГФ, върху части от отдел 81, 82, 83, 85, 89, 96 по лесоустройствения план на ДГСЕ /държавна горско стопанска единица/ “Р.“ от 1951г., респективно върху части от отдели 180, 182, 183, 194 от лесоустройствения проект /ЛУП/ от 2000г., с обща площ от 712дка, от които 40дка представлявали горски разсадник, включен в дефинитивния план на Р. община и е представлявал б., какъвто характер и имал и процесния имот, поради което се поддържа довод, че държавата не е загубила правото си на собственост върху тях и доколкото б. са извадени от гражданския оборот и не подлежат на възстановяване. Като последен довод се изтъква, че на реституция по ЗСПЗЗ подлежат имоти, имащи качеството на земеделски земи към момента на колективизацията, а ако са имали друго предназначение, следва се установяване на одържавяване по отменения чл.12 от ЗСГ или друга хипотеза на чл.10 и следващите от ЗСПЗЗ; че земеделски земи са тези, които са предназначени за земеделско производство и не са включени в горския фонд /чл.2 т.2 от ЗСПЗЗ/, като в конкретния случай не се установявало имотът да представлява земеделска земя, и че в същност е включен в горския фонд, според заключението на техническата експертиза. В тази връзка се цитира съдебна практика на ВКС -решение №183 от 01.11.2016г. по гр.д.№702/2016г.-I г.о. и на ОС-Пазарджик-решение №260083 от 09.03.2021г. по гр.д.№28/2021г. и решение №125 от 21.09.2021г. по в.гр.д.№447/2021г. /. Моли да се отхвърли подадената въззивна жалба и се потвърди обжалваното решение на РС-Пещера. Не се сочат доказателства по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция от ответника по жалбата. Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба с вх.№1154 от 26.02.2024г. подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ищците Т. А. М. и М. М. Г., действащи чрез пълномощника си адв. С. Б. от АК-Пазарджик, и постъпилия отговор от насрещната по спора страна, подаден от Държавата представлявана от министъра на З.то и храните чрез Директора на Дирекция“ АПФСДЧР“ / административно правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси/ при О. д. „З.“-Пазарджик и пълномощник на Министъра, а именно чрез К. К., с вх.№1918 от 29.03.2024г. и за да се произнесе взе в предвид следното: Предявен е отрицателен установителен иск за собственост с правно основание в чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.14 от ЗСПЗЗ и чл.77 и следващите от Закона за собствеността. В исковата си молба против Държавата-Република България, представлявана от Министъра на З.то, а към настоящия момент от министъра на З.то и храните К. М. В., а понастоящем от служебен министър д-р Г. Т., ищецът Т. А. М., ЕГН-•••••••••• от гр.Р., ул.“ Т. Т." №•• и М. М. Г., ЕГН- •••••••••• от гр.П., ул.“П. Т." №•••, ет.•, ап.•, двамата представлявани от адв.С. Б. от АК-Пазарджик, твърдят, че са съсобственици при равни идеални части на недвижим имот представляващ поземлен имот /ПИ/ с идентификатор /ИДН/ •••••.•••.••• по Кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/, одобрени със заповед № РД-18-42 от 06.07.2010г. на Изпълнителния директор /ИД/ на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо ПИ от 06.08.2021г., с адрес на ПИ-гр.Б., обл.Пазарджик, п.к.4580, ЯЗОВИР „Б.“- ЗОНА „А“ с площ от 1036кв.м., с трайно предназначение на територията /ТПТ/- Урбанизирана; начин на застрояване -ниско застрояване /до 10м/; предишен идентификатор няма, номер по предходен план: 251, кв.28, парцел ХVI, при съседи-имоти •••••.•••.•••; •••••.•••.•••; •••••.•••.•••; •••••.•••.•••; •••••.•••.••••; •••••.•••.••••. Твърди се, че процесният имот е придобит в съсобственост при равни идеални части от двамата ищци чрез договор за доброволна делба на недвижими имоти, вх.рег.№1735, акт 197, том 1, партидна книга: том 3308-3313 от 27.11. 2009г. Твърди се още, че договорът за доброволна делба е извършен въз основа на правата на съделителите, определени в нотариален акт за установяване право на собственост върху недвижим имот, вх.рег.№1697 от 03.11.2006г., акт №167, том VI, дело 1293/2006, парт. книга т.6833, с.11711-11714. По описа на Службата по вписванията в гр.Пещера. Посочва се, че този нотариален акт е издаден въз основа на решение № 2129 от 29.05.1996г. на Поземлена комисия /ПК/-Б. за възстановяване правото на собственост на наследниците на А. Т.ов Б. на съществуващи в стари реални граници имот, представляващ ливада от 3дка, седма категория в местността „Т. д.“, в землището на гр.Б.. Процесното решение на ПК било издадено въз основа на влязло в законна сила на 03.05. 1996г. съдебно решение по гр.д.№169/1996г. на РС- Пещера, допълнено с решение № №2317А от 13.06.2006г. на ОСЗГ, /общинска служба З. и гори/ гр.Б., влязло в сила на 05.07.2006г.Твърди се още, че този имот е разделен на части, като процесният имот бил заснет като УПИ ХVI-251, 253 в кв.28 по плана на „Язовир Б.“, община Б., с площ от 1035.50кв.м. Ищците получили съгласно договора за доброволна делба от 2009г. имота в съсобствен дял при квоти от по ½ ид.ч. Твърди се, че през 2021г. е извършено вписване в КККР засягащо ПИ с ИДН •••••.•••.•••, като собственик без документ за собственост била вписаната държавата чрез МЗХГ. Твърди се, че вписването на промяната относно собствеността на имота е извършено без уведомяване на ищците, като липсвала и информация по отношение на правното основание и документите въз основа на които е извършена промяната и че ако това е станало въз основа на съдебно решение по което ищците не са били страна, то няма сила спрямо тях. Допълва се, че вписването на държавата като собственик, без документ за собственост създавало пречки на ищците и правна несигурност, поради което за последните възниквал правен интерес да установят по съдебен ред, че държавата не е собственик на имота. Моли да се постанови съдебно решение с което да се приеме за установено, че Държавата-Република България не е собственик на ПИ с ИДН •••••.•••.••• по КККР, одобрени със заповед №РД 18-42 от 06.07.2010г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо ПИ от 06.08.2021г. с адрес на ПИ гр.Б., пк.4580, ЯЗОВИР “Б.- ЗОНА“А“, с площ от 1036кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на застрояване: ниско застрояване /до 10м./, предишен идентификатор няма, номер по предходен план: 251, кв.28, парцел ХVI, при съседи-имоти •••••.•••. 520; •••••.•••.•••; •••••.•••.•••; •••••.•••.•••; •••••.•••.••••; •••••.•••.••••. Ищците претендират присъждане на разноските направени по делото. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Държавата - Р България, представлявана от министъра на З.то и храните чрез О. д. „З.“ гр.Пазарджик чрез надлежно упълномощен да представлява държавата-директора на Дирекция „АПФСДЧР“ К. К.. Исковата претенция се оспорва изцяло като се поддържа, че държавата е собственик на процесния имот. В тази връзка страната сочи, че с решение №427 от 31.07.2013г. постановено по гр.д.№38/2011г., влязло в законна сила на 12.06.2014г., Пещерският районен съд е приел за установено, че държавата представлявана от министъра на З.то и храните, е собственик на недвижими имоти, подробно изброени в съдебното решение в това число и процесният имот с кадастрален номер № •••••.•••.•••. С диспозитива на решението било прието, че държавата е собственик на имот, който попада в отдел 183, част от подотдел „Г“, частна държавна собственост на имот който е идентичен с имоти от масив •••••.•••, с посочени кадастрални номера на имотите, един от които бил и процесния имот. Допълва, че от дефинитивния план на Р. община, се установявало, че „б.“ били земи и гори от горския фонд, преД.вени от старо време на жителите на Р. за общо ползване, като с протокол от 02.10.1927г. гори като б. били включени занапред в горското стопанство на с.Р.. Ответникът поддържа, че според мотивите на съдебното решение по гр.д.№38/2011г., се установявало, че имот пл.№000100, се намира в източната част на територията на Р. горско стопанство, в границите на земите и горите в ДГФ, върху части от отдел 81, 82, 83, 85, 89, 96 по лесоустройствения план /ЛУП/ на ДГСЕ /държавна горско стопанска единица/ „Р.“ от 1951г., респективно върху части от отдели 180, 182, 183, 194 от лесоустройствения проект /ЛУП/ от 2000г., с обща площ от 712дка, от които 40дка, представлява б., в това число и процесния имот, поради което счита, че държавата не е загубила правото си на собственост върху тях; че земите като б. са извадени от гражданския оборот и не подлежат на възстановяване. Твърди се, че процесният имот е част от гори -б., част от горския фонд, които не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, поради което се посочва, че съдът следва да упражни косвен съдебен контрол на решението на ОСЗГ-Б., тъй като същото било нищожно, доколкото при постановяването му от реституционния орган не са били изпълнени процедурите по чл.14-14г от закона за горите / ЗГ/ по промяна на предназначението на земите, в които попада имота- с включването му в устройствения план /урбанизирана територия/, не се е променил титуляра на правото на собственост върху него. Затова ответника оспорва наличието на предпоставките за възстановяване правото на собственост както и оспорва правото на собственост на ищците. Цитират се нормите на чл.17 ал.2 от ГПК, т.4 от ТР №6 от 10.05.2006г. по гр.д.№6 от 2005г. на ОСГК на ВКС и ТР №5 по т.гр.д.№5/2011г. на ОСГК на ВКС за допустимост на косвения съдебен контрол на валидността и материалната законосъобразност на административния акт за реституция, от който ищците черпят правата си. Посочва се, че основанията за нищожност на административен акт са териториална, йерархическа и материална некомпетентност на административния орган, че решението на ОСЗГ може да бъде нищожно или унищожаемо поради 5 порока-чл.146 от АПК /чл.41 ал.3 от ЗАП-отм/, като в случая ответникът твърди, че е налице материална некомпетентност на органа, издал акта, разглеждана не като количествено понятие сбор /обем/ от правомощия отдадени на определен орган, а на основата на общото учение за правосубектността; че материалната незаконосъобразност е налице, когато административния акт е постановен в нарушение на материално правните разпоредби по издаването му; че всяко нарушение на материално правни норми, уреждащи условията за възстановяването на собствеността, което е довело до решение, различно от законосъобразното, е основание за отмяната му, респективно незачитане на вещните права при спор за собственост по реда на косвения съдебен контрол. Коментират се разпоредбите на чл.4 от ППЗВСГЗГФ и §5 ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗВСГЗГФ, регламентиращи кои гори и земи от горския фонд не подлежат на възстановяване, като сред тях били и б. /гори, отстъпени от древно време на град или село за вечно ползване/, към каквито доказано принадлежал процесния имот. Затова се акцентира на нищожност на реституционното решение №2327А от 13.06.2006г. поради нарушение на материалноправна разпоредба от страна на ОСЗГ-Б., и на което решение е основан титулът на собственост на ищците. Като допълнителен аргумент се изтъква, че на реституция по ЗСПЗЗ подлежат имоти, имали качеството земеделски земи към момента на колективизацията, а ако са имали друго предназначение, следва да се установи одържавяване по отменения чл.12 от ЗСГ или друга хипотеза на отнемане, предвидена в чл.10 и следващите от ЗСПЗЗ-решение №183 от 01.11.2016г. по гр.д.№702/2016г. I г.о. Цитира се и чл.2 т.2 от ЗСПЗЗ, според която понятие земеделски земи са тези, които са предназначени за земеделско произдство и не са включени в горския фонд, като в случая не се установявало процесният имот да е представлявал земеделска земя, а напротив-че е включен в Горския фонд. Моли да се отхвърли изцяло иска за приемане на установено, че държавата не е собственик на ПИ с ИДН •••••.•••.••• по КККР на гр.Б., обл.Пазарджик. Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното: Установява се, че в проведено съдебно производство по чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ / редакция ДВ бр.45/ 1995г./- обжалване на отказ на Общинска поземлена комисия да възстанови право на собственост върху земеделска земя, с акт по същество-решение на Пещерски районен съд от 03.05.1996г. постановено по гр.д.№169/1996г. по описа на същия съд /л.17/, е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на С. А. Б. от гр.Р., обл.П., ул.“Л." №•• като наследник на А. Т.ов Б., бивш жител на гр.Р., върху земеделска земя, находяща се в землището на гр.Б., местност “Т. д.“-една ливада от 3/три декара/дка, при съседи-от всички страни гора. Предмет на съдебен контрол е бил отказ на ОПК-Б. постановен с решение №2129 от 30.11.1995г., да възстанови правото на собственост върху, процесната ливада на наследниците на А. Т.ов Б.. Решаващите мотиви на съда да отмени отказа на ОПК-Р. и да възстанови собствеността е, че първоначално този имот е бил реституиран от комисията на същите наследници, след което последната отменя решението си за реституция и отказва да го възстанови /предмет на съдебния контрол по чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ/ и след разпитани свидетели установяващи, че такъв земеделски имот ливада от 3дка съществува, наследствен е и в момента се владее от наследниците на общия наследодател. Установява се, че наследодателят А. Т.ов Б., е роден на ••.••.••••г. и е починал на ••.••.••••г., /л.20/ като е оставил наследници по закон-ищеца Т. А. М.-внук по коляното на дъщеря си М. А.а М.а /починала на ••.••.••••г./; правнучка по коляното на същата дъщеря, и от починал внук М. А. М., починал на ••.••.••••г./, а именно М. М. Г.; внуци по коляното на дъщеря си Д. А.а З. /починала на ••.••.••••г./, а именно-А. И. З. и С. И. З.; внуци от починал син Т. А. Б. /починал на ••.••.••••г./, а именно- А. Т.ов Б. и А. Т.ов Б., и наследници от починал син С. А. Б. /починал на ••.••.••••г./, а именно-преживяла съпруга Р. Ф. Б.а, и дъщери Ж. С. Б. и М. С.ова П.. Въз основа на постановеното реституционно съдебно решение по чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ, с последващо свое решение №2129 от 29.05.1996г. по заявление вх.№2129 от 04.08.1992г., Поземлена комисия Б. възстановява правото на собственост на наследниците на А. Т.ов Б. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на същия земеделски имот-ливада от 3дка, седма категория, в землището на гр.Б., в местността “Т. д.“, при съседи - от всички страни гора. С последващо решение на Общинска служба по З. и гори гр.Б., №2317А от 13.06.2006г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници, постановено по заявление вх.№2317 от 07.12.2005г. подадено от заявителя С. А. Б. / син на общия наследодател А. Т.ов Б./, като на основание чл.18ж ал.1 /пълна индивидуализация на реституирания земеделски имот-ливада, в стари реални граници/, чл.18з ал.1/компетентния орган за реституция по ЗСПЗЗ/, и протоколи по чл.18г/определени от ПК територии за реституция в съществуващи или възстановими стари реални граници/ и чл.18д/разпределяне на имотите по местности и съставяне на поименен списък/ и по чл.18е /категорията на реституираната земя/ от ППЗСПЗЗ, се признава право на собственост на наследниците на А. Т.ов Б. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на ливада от 4.702дка седма категория, находяща се в курорт “Язовир Б.“ в местност “Т. д.“, при граници- от всички страни гора. За процесния имот е посочено в решението за признаване на право на собственост, че бившият имот е заснет по анкетни данни и е нанесен в кадастралния план на населеното място курорт „Язовир Б.“, местност “Т. д.“ от 1980г., приложена скица №188 от 23.06.2006г. на СКС-Община Б. и удостоверение №177 от 23.05.2006г./ с три планоснимачни номера-пл.№251, 252 и 253, като първите два попадат в кв.28, УПИ-I- индивидуално вилно строителство и озеленяване, а третия пл. №253 е в кв.29 в УПИ XIII-252 за ИВЗ; че имот пл.№251 е с площ от 958кв.м., като за него не са извършвани отчуждителни процедури по ЗТСУ /ЗПИНМ/, съгласно ЗРП на кв.28; имот пл.№252 е с площ от 1151кв.м., не е застроен със сгради от трети лица, и няма извършвани отчуждителни процедури по ЗТСУ/ЗПИНМ/, съгласно ЗРП на кв.29, а имот пл.№253 е с площ от 2922кв.м., не е застроен от трети лица и също без отчуждителни процедури; че за трите имота пл.№251, 252 и 253 не са установени акт за държавна собственост. В т.II от решението на ОСЗГ-Б., е записано, че се възстановява правото на собственост на наследниците на А. Т.ов Б. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на ливада от 4.642дка, седма категория в курорт „Язовир Б.“ в м.“Т. д.“, при граници от всички страни гора, като с това решение се допълва и изменя решение №2129 от 11.05.1993г., №2129 от 30.11.1995г., №2192 от 29.05.1996г., издадени от ПК- Б. и решение №2317 от 07.12.2005г. на ОСЗГ-Б.. Отново в мотивировъчната част на решението е записано изрично, че възстановеният имот, попадащ в урбанизирана територия на курорт „Язовир Б.“ да се ползва, застроява и опазва при спазване на разпоредбите на ЗУТ. Със същото решение комисията е отказала да се възстанови правото на собственост в съществуващи /възстановими стари реални граници на ливада от 0.060дка от същия имот. Установява се, че на 03.11.2006г. е съставен нотариален акт за установяване право на собственост №54 том VII, рег.№8705, дело №1106 от 03.11.2006г. на нотариус Г. К., №387 с район РС-Пещера, с който се признават за собственици лицата- Т. А. Б.- 2/8 ид.части; С. А. Б.- на 2/8 ид.ч.; Д. А.а З.-на 2/8 ид.ч.; Т. А. М.-на 1/8 ид.ч., М. М. Г. на 1/8 ид.ч. от следните недвижими имоти: - 1.ПИ с пл.№251 в кв.28 по плана на курорт “Язовир Б.“, Община Б., с площ от 958 кв.м., попадащ в УПИ I- индивидуално вилно строителство и озеленяване в кв.28 при граници и съседи -ПИ с номер 27; ПИ с номер 253 и път; 2.Поземлен имот с пл.№252, в същия курорт, образуващ УПИ XIII-252-ИВЗ в кв.29 с площ от 1155кв.м., при граници-УПИ XII- ИВЗ; УПИ XI-1914-ИВЗ, ПИ с номер 1898 и път, и 3. ПИ с номер 253 в същия курорт, в кв.28, с площ от 2922кв.м., попадащ в УПИ I-индивидуално вилно строителство и озеленяване в кв.28 по плана на курорт „Язовир Б.“, общ. Б., при съседи на имота ПИ с номер 27, ПИ с номер 251 и от три страни път. Установява се, че с договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите на 26.11.2009г. сключен между съделителите Т. А. Б., С. А. Б., Д. А.а З., Т. А. М. и М. М. Г., всичките наследници на общия наследодател А. Т.ов Б., са извършили доброволна делба на реституираните земеделски имоти по решения на ОСЗГ и ПК Б., като в дял на съделителите и настоящи ищци Т. А. М. и на М. М. Г. са дадени в дял следни недвижими имоти-в дял IV се дават на Т. А. М. ½ ид.ч. от УПИ XVI-251, 253 за ИВС, в кв.28 с площ от 1035.50 кв.м., по плана на курорт “Язовир Б.“, община Б., при съседи на имота УПИ XVII-251, 253-за ИВС; УПИ XV-251, 253-за ИВС и УПИ I-ИВСО и път, а в дял на М. М. Г. се дава другата ½ идеална част от същия УПИ, тоест двамата стават съсобственици на имота при равни права. Към отговора на исковата молба е приложено съдебно решение постановено от Пещерски районен съд №427 от 31.07.2013г. по гр.д.№ 38/2011г. по описа на същия съд, с което в производство па чл.127 от ГПК/– чл.97 ал.1 от ГПК отм./ е признато за установено по отношение на Община Б., че Държавата чрез министерството на З.то и храните е собственик на няколко недвижими имота, между които и имот в отдел 183, част от подотдел Г, идентичен с имоти в масив •••••.•••, както следва: 552; 524; 526; 521/ пълен номер •••••.•••.•••-процесния имот/; 529, отразени в зелено на скицата на вещото лице /л.43/ По делото е допусната и изслушаната съдебно-лесотехническа експертиза, заключението по която, изготвено от експерта инж.С. Б., вх. №5478 от 16.11.2023г. -/л.174 и следващите/, въззивният съд възприема изцяло като обосновано, компетентно изготвено и неоспорено от страните по отношение на констатациите, /ищците са оспорили необходимостта от изготвянето му/, и от което се установява, че с влязло в сила решение №427 от 31.07.2013 на РС-Пещера, постановено по гр.д.№38/2011г. на РС-Пещера, е прието, че отдел 183 с подотдел “г“ е идентичен с имоти с идентификатори •••••.•••, както следва 552, 554, 523, 526, 521, 529, като за същите е записано, че са оцветени в зелено на скицата по тогава направената експертиза. Според експерта, при преглед на същата скица за имот •••••.•••.••• се установява, че е оцветен в синьо, с който цвят са оцветени имотите, попадащи в отдел 183, подотдел „1“. При извършено съвместяване на карти от ЛУП 2000г. на ДЛ “Р.“ с извадка от кадастралната карта на гр.Б., за проверка на разминаването и обоснове заключението, в резултат на което съвместяване, се установява, че имот с идентификатор •••••.•••.••• с площ от 1036кв.м. не е идентичен с имот в отдел 183, част от подотдел „а“ и че имот с ИДН •••••.•••.••• попада в територията на имот №00100 “Б.п.“ по КВС на гр.Б. и попада в чертите на отдел 183, подотдел „1“, което отговаря на оцветяването на имота в синьо по скицата на експертите по процесното гр.д. №38/2011г. Вещото лице е изготвило извадка на район •••••.•••. от КК на гр.Б., върху която с черно е онагледена границата на „Б. п.“ 000100, а с черен контур и зелено запълване е показана отдел 183 с подотдел „1“ по горскостопанската карта от ЛУП 2000г. на ДЛ „Р.“, като целият подотдел 183 „1“ е с площ 2.1ха или 21дка. Вещото лице е категорично, че в резултат на определените със съдебното решение от 2013г. отдели с конкретните подотдели и съответните части от тях които са ДГФ и попадат в имот с пл. №000100 и потвърденото съвместяване на картата от ЛУП 2000г. на ДЛ “Р.“ с картата на „Б. п.“ 000100, преД.вена от ОСЗ-Б., налагат извода, че в имот с пл.№000100 попада процесния имот с ИДН •••••.•••.•••, устроен в отдел с подотдел като държавен горски фонд, спрямо ЛУП 2000г, а именно в отдел 183 с подотдел 1. Този подотдел „1“ от отдел 183 не е предмет на постановеното решение №427 по гр.д.№38/2011г./виж диспозитива на решението-л.43/. Установено е от експерта, че според ЛУП 2000г., процесният имот е устроен в отдел 183, подотдел “1“- с площ от 2.1ха или 21дка, като вида на подотдела е – дворно място; Функция-вододайна зона, курортна гора Н.••••; защитена зона Х., собственост държавна. Според експерта на база обсъдено реституционно решение №2317 А от 13.06.2006г. процесният имот е реституиран като бивш имот в стари реални граници- ливада в местност „Т. д.“, като имот с пл.№251 попада в кв.28, УПИI I-„Индивидуално вилно строителство и озеленяване“, като възстановеният имот следва да се ползва, застроява и опазва съгласно разпоредбите на ЗУТ. Експертът е установил, че според Агенцията по геодезия, картография и кадастър, този имот към настоящия момент представлява като вид територия “Урбанизирана“ НТП Ниско застрояване, /до 10м./, площ 1036кв.м., стар номер 251, кв.28 парцел XVI. Допълнено е, че в ЛУП-проект /горскостопанския план/ на ДГС “Р.“ от 2020г., имотът не е устроен в отдел с подотдел, а върху горско-стопанска карта /ГСК/ е даден като нива. По въпроса за статута и начина на ползване на имота според действащите и отменени ЛУП, експертът констатира, че през 1951г. има приет ЛУП на ДГСЕ/държавна горско-стопанска единица/ “Р.“, и че днешният имот с пл. №000100 попада в части от отдели с номера 81; 82; 83; 85; 89; 96. За процесният имот експертът е установил, че същият към 1951г. попада в отдел 96, без да може да се определи дали е попадал в подотдел залесена или подотдел незалесена горска територия-ливада или поляна. Допълва, че същият съгласно ЛУП /проект/ на ДГС „Р.“ от 1990г. попада в отдел 183, подотдел „2“ по ЛУП 1990, като в горскостопанската карта от 1990г., имотът е очертан като дворно място. Допълнено е, че процесният имот попада в лесоустройствения проект на ДЛ“Р.“ от 2000г. като държавна горска територия с отдел 183, подотдел“1“, вид подотдел “дворно място“ Функция- вододайна зона, курортна гора. Н.••••; защитена зона Х.. Според направените от експерта извадки и съпоставки от горско-стопанската карта /ГСК/ от ЛУП 2000г. с очертан отдел с подотдел 183“1“ и от извадка от предотделен лист на отдел 183, е показан вида на подотдел “1“, като се заключава, че процесният имот попада в ЛУП на ДЛ“Р.“ от 2010г. като държавна горска територия с отдел 183, подотдел 1, вид подотдел -Дворно място, Функция -вододайна зона, курортна гора, Н.••••, защитена зона Х.. Според експерта от извадката от ГСК от ЛУП 2010г. с очертан отдел с подотдел 180 „1“ и предотделен лист на отдел 183 и от таксационно описание на отдел 183 подотдел“1“ и от другите данни, се установявало, че процесният имот не е устроен в отдел с подотдел в ГСП /ЛУП/ на ДГС „Р.“ от 2020г. и че в ГСК от 2020г. имотът и съседните на него, които са образували отдел 183 с подотдел „1“ в предишните планове, са оставени без отдел и подотдел и са очертани като нива. Окончателното заключение по експертизата на експерта инж.Б. е, че процесният имот с ИДН •••••.•••.••• попада в територията на имот №000100 “Б.п.“ по КВС на гр.Б., че имотът е с площ от 1036кв.м. и не е идентичен с имот в отдел 183, част от подотдел „а“, а е идентичен с имот в отдел 183, част от подотдел “1“. Според заключението процесния имот попада в имот с пл.№000100 и е устроен в отдел с подотдел като държавен горски фонд спрямо ЛУП 2000, а именно отдел 183 с подотдел „1“. Установено е от експерта, че имотът е част от държавния горски фонд “ДГФ“ и според решението на РС-Пещера №427 от 31.07.2013г. по гр.д.№38/2011г.. Установено е, че според ЛУП 2000г имотът е устроен в отдел 183, подотдел „1“ с площ от 2.1ха или 21дка; вид подотдел-дворно място. Функция-вододайна зона, курортна гора Н.••••, защитена зона Х.; собственост-държавна. Процесният имот е възстановен с решение ка позечлената комисия 2317А от 13.06. 2006г. като бивш имот в стари реални граници-ливада в м.“Т. д.“, като имот пл.№251 попада в кв.28, УПИ I “Индивидуално вилно строителство и озеленяване“, като възстановеният имот следва да се ползва, застроява и опазва съгласно ЗУТ; че според АГКК имотът към момента е урбанизирана територия, НТП Ниско застрояване/до 10м/, площ 1036 кв.м., стар номер 251, кв.28, парцел ХVI, като според ГСП/ЛУП/ 2020г. имотът не е устроен в отдел с подотдел, а представен на ГСК като нива. Към 1951г. процесният имот е попадал в отдел 96, но не може да се определи дали същият е попадал в подотдел залесена или подотдел незалесена горска територия-ливада или поляна. Имотът е очертан като дворно място в ГСК от 1990г., а според ЛУП на ДГС Р. от 1990г., същият попада в отдел 183 подотдел „2“, . Установено е, че според два проекта-ЛУП от 2000г. и ЛУП от 2010г. двата на ДЛ „Р.“ имотът е устроен като държавна горска територия, с отдел 183, подотдел „1“, вид подотдел: дворно място; Функция: вододайна зона, курортна гора, Н.••••; защитета зона Х.. Съгласно ГСП/ЛУП/ на ДГС “Р. от 2020г. имотът също не е устроен в отдел с подотдел, като в ГСК от 2020г., същият и съседните на него, които са образували отдел 183 с подотдел „1“ в предишните планове, са оставени без отдел и подотдел и са очертани като нива. В откритото съдебно заседание по изслушването на експертизата /06.12.2023г. -л.193 и следващите/, инж.Б. поддържа заключението си Допълва, че в същност процесният имот който по експертизата по гр.д. №38/2011г- е попадал в отдел 183, подотдел А, като при сравнение на картите според експерта Б. процесният имот попада в отдел 183, подотдел 1, като предвид начина на изготвяне на експертизата по гр.д.№ 38/2011г. вещото лице тогава е объркало цвета и това е пренесено в решението, като имотът попада в отдел 183, но в друг подотдел, и част от това оцветяване, но погрешно е посочен цвета като към онзи момент имотът е в ЛУП като отделен подотдел. Допълва, че процесната територия /имота/ се е водила горски фонд, към 2000г. е вкарана в ЛУП, но е вкарвана винаги като дворно място. Допълва, че според намерените таксационни описания, в което имотът е записан като дворно място, и че на картата е отбелязано като дворно място, като принципно и според фирмите за лесоустройство, местата се отбелязват като дворно място, когато има някаква ограда на това място/ примерно от дъски/, за да не минават диви животни, като имотът може да има селско-стопанска сграда, барака и други; че се включва в лесоустройствения проект като горска територия към 2000г. като държавна такава и следва да се отбележи, че има някакво ограждение. Според вещото лице имотът винаги е бил горска територия, и че като горска територия може да не е само гора и дървета, може да е и поляна може да е празно място, като в случая земята е отбелязана като дворно място. Според експерта, независимо, че процесният имот е записан по делото от 2011г., че е имот 183, подотдел Г, оцветен в синьо, а не в зелено, с който син цвят са оцветените имоти попадащи в подотдел 1. Според експерта са сменени цветовете “пише, че са оцветени в един цвят, а са оцветени в друг“, като имотът е реституиран с решение на ПК от 2006г. като бивш-в реални граници. Повтаря, че по намерения ЛУП от 1990г. и по картите, същият подотдел 1, в който попада имота, е отбелязано като подотдел 2, като е сменено името и също е отбелязано като дворно място. Уточнява, че по ЛУП 1990г. процесният имот е дворно място и е устроен в отдел 183, подотдел 2, подотдел 1, като двата съвпадат изцяло в различните планове. Установява се, че със заявление №2129 от 04.08.1992г. до ОПК-Б., със заявител С. А. Б. е поискано да се реституира на наследниците на А. Т.ов Б., б.ж. на гр.Р., починал на 09.08.1969г., ливада от 3дка в м.“Т. д.“, землището на гр.Б. при граници -от три страни гора, мек път и дере /река/. Като документ за собственост върху имота е представена нотариално заверена декларация по двама свидетели, извън кръга на наследниците на А. Т.ов Б., че имотът съществува от 1935г. като ливада и от тогава се владее от А. Т.ов Б. от от 1939г. и от А. И. Г., като другото име на местността „Т. д.“ е „Б. п.“. От удостоверение на Общински съвет Р. №ТУУ-26 от 11.12.1995г, /л.203/ се установява, че от заявителя по преписката С. А. Б. е била подадена декларация по чл.12 ал.3 от ЗСПЗЗ поради липса на партида за имота на наследодателя А. Б., с №410 от 04.06.1992г. Самата декларация по чл.12 ал.3 от ЗСПЗЗ не е представена по делото към преписката. Установява се, че първото реституционно решение по цитираната преписка, е постановено от ПК-Б., с №2129 от 11.05.1993г., по преписка №2129/04.08.1992г. с което е възстановено правото на собственост на н-ците на А. Т.ов Б. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на ливада от 3дка в землището на гр.Б., м.“Т. д.“, като според мотивите, собствеността на имота е установена с емлячен регистър. /такъв няма приложен/. С последващо решение на ПК-гр.Б. №2129 от 30.11.1995г. е отказано да се възстанови правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на същия имот, с мотиви „липса на доказателствени документи/. По жалба на заявителя С. Б. и проведено съдебно производство по чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ, със съдебно решение от 03.05.1996г. по гр.д.№169/1996г. е отменен отказа на ПК-Б. и е възстановено правото на собственост върху процесния имот, поради събрани пред съда свидетелски показания установяващи право на собственост върху ливадата от наследодателя А. Б., като съдебното решение е влязло в сила на 03.05.1996г.-л.214. С последващо решение на ПК-Б. №2129 от 29.05. 1996г. по преписка №2129 от 04.08.1992г. и на основание постановеното позитивно съдебно решение по чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ, е възстановено правото на собственост на наследници на А. Т.ов Б. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници /СВСРГ/, на ливада от 3дка в землището на гр.Б., в местността“ Т. д.“ при съседи -от всички страни гора. Както се посочи, по следното реституционно решение на ОСЗГ-Б. по преписката е с №2317А от 13.06.2006г. по преписка №2317 от 07.12.2005г. е признато правото на собственост на наследниците на А. Т.ов Б. върху ливада от 4.702дка, седма категория, находящ се в курорт “Язовир Б.“ в местността“ Т. д., при граници от всички страни гора, като процесният имот е заснет с три планоснимачни номера /по анкетни данни в КП на курорта по заповед №1093/80г./ на Председателя ОНС-Пазарджик/, -пл.№251-с площ 958кв.м., пл.252-с площ 1155 кв.м., двата в кв.28-УПИ-I Индивидуално вилно строителство и озеленяване и пл.№253 с площ 2922кв.м. в кв.29, УПИ-XIII- 252 за „ИВЗ“, като и трите имота не са застроени, няма извършвани отчуждителни процедури по нито един от устройствените закони, няма установени актове за държавна собственост. Със същото решение се възстановява правото на собственост на наследниците А. Т.ов Б. на същата ливада с площ от 4.642дка със същите характеристики, в СВСРГ /съществуващи възстановими стари реални граници /, и отказана реституция на 0.060дка от същия имот. За отказаната реституция площ от имота е постановено решение №2317 А от 01.06.2007г. на ОСЗГ-Б. за обезщетяване с поименни компенсационни бонове на стойност от 22лв. Налага се извода, че за процесния имот от 4.702 дка в м.“Т. д.“, в същност са подавани две заявления -едното за 3дка -заявление №2129 от 04.08.1992г., а за второто за 1.702дка -заявление вх.№2317 от 07.12.2005г./, като второто заявление е подадено сред приключило съдебно производство по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ с признато право на наследниците на А. Т.ов Б. да възстановят правото си на собственост върху ливада от 1.702дка, част от имот с площ от 4.702дка, в м.“Т. д.“ при граници и съседи-от всички страни гора, в сила от 28.11.2005г. Решаващите мотиви на съда /РС-Пещера-гр.д.№92 от 09.11.2005г. по гр.д.№335/2005г./ са били, че ищците са посочили, че наследодателят им е бил собственик на една цяла ливада от 4.702дка в м.“ Т. д.“, от която им е реституирана площ от 3дка, а за другата част не е подавано заявление в срока по чл.14 ал.1 от ЗСПЗЗ, като съдът е приел въз основа на събраните доказателства, че наследодателят им е бил собственик на цялата ливада от 4.702дка пред образуването на ТКЗС /л.228/. С решение №2317 от 07.12.2005г. постановено по преписка №2317 от 07.12.2005г./л.253/ на ОСЗГ-Б., е признато правото на собственост на н-ците на А. Т.ов Б. в СВСРГ на ливадата от 1.702дка, като е отказана реституция на ливадата като част от имот с площ 4.702 дка поради непредставени скица и удостоверения по чл.13 ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ, като след представянето на такива-молба вх.№742 от 25.05.2006г., удостоверение №177 от 23.05.2006г. на Община Б. и скица №188 от 23.05. 2006г. по чл.13 ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ- /касае се за представени пред ОСЗГ-гр.Б. документи относими към процедурата по реституция, всичките съставени през 2006г., / е постановено ново положително реституционно решение №2317А от 13.06.2006г. По отношение на трите имота с пл.№ 251, 252 и 253, в процесното удостоверение са записани площите им, незастроеност, без съставени актове за държавна собственост, отразени подробно в мотивите към реституционното решение на ОСЗГ-Б. № 2317А от 13.06.2026г. по преписка №2317 от 07.12.2005г..л.256. По делото са приложени част от писмените доказателства, представени и по цитираното гр.д.№38/2011г. по описа на РС-Пещера, които са обсъждани от експерта инж. С. Б. при изготвяне на заключение по настоящото исковото произвдство-л.88, като дефинитивен стопански план на Р. Общинска гора от 1930г. изготвен от Горско техническо бюро С.К. и „Р.“ София, утвърден от 26.07.1930г, в който са посочени и включени местностите в Р. общинска гора, между които е и местността“ Т. д.“, за които е записано, че горите в изброените местности представляват б., още от старо време преД.вени за общинско ползване. В исторически план е записано, че независимо от юридическото основание на Р.та община за владеенето на горите на посочените местности като общински б., по силата на чл.10 от Закона за горите от 1935г. и чл.5 от Закона за горите от 1904г., е създадено и друго юридическо основание на владеенето на изброените гори Р. община, като са посочени и границите на горите, една от които е Баташка държавна гора- южната граница, а източната граница е баташка общинска гора. /л.89./ Приложени са второстепенна ревизия на стопанския план на Р.та общинска гора от 1941г. и лесоустройствен проект на държавна-горско-стопанска единица “Р.“, Пазарджишка околия от 1951г. според който единицата образува един непрекъснат комплекс по северните склонове на масива “С.“ в Западните Родопи и по второ-степенните западно-родопски масиви “А.“ и „К.“ с дължина от север от 27км. и от 3-12км. към изток. С постановление на министерството за З.то и държавните имоти -Дирекция на горите и лова, №19727 от 07.11.1941 /л.98/, издадено на основание чл.20 от закона за горите, протокол от 26.05.1941г. на комисия назначена по заповед №736 от 09.03.1941г., протокол №42 от 02.10.1942г. на поС.ния горски съвет и докладна записка №19726 от 07.11., публикувано в ДВ бр.17 от 1942г.-стр.20 и следващите/, се постановява, че за предмет на горско стопанство, в землището на с.Р., Пещерска околия занапред ще служи общинска гора с площ от 10038.35 х.а. при подробно посочени граници, включително има граници с Баташка държавна гора от юг. Посочени са работните земи на жителите от с.Р., които ще останат и занапред за предмет земеделско стопанство при съответните ограничения със стълбове и окопи гора за летовище на министерството на войната. Посочено е, че в границите, на процесното горско стопанство ще са включени и чужди земи/ т.III/ подлежащи на заменяване или отчуждаване по чл.33 от ЗГ, които са поименно изброени /общо 234 имота/, между които и имоти в местността „Т. р.“-ливади, като сред заменяваните земи няма записана ливада на наследодателя на ищците А. Т.ов Б., който към тази дата е бил на 51г. Приложено е и съдебно решение №234 от 28.07.1886г. на Татар Пазарджишки окръжен съд, с което е признато искът на Община Р., Пещерска околия за основен и доказан и осъжда Община на с.Б., в лицето на кмета на тая община, да предаде във владение и притежание спорното място от около 200 уврата между граници подробно посочените в решението. Местност Т. д. няма записана като граница или включена в спорното място. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната си компетентност, по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес за ищците да се установят, че ответника Държавата -Република България представлявана от МЗХ не е собственик на процесния имот. По същество исковата претенция е неоснователна на няколко основания. При предявен отрицателен установителен иск за собственост, след като ищците по начало и изобщо отричат правото на ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които то би могло да се породи. В хипотеза когато е уважен отрицателен установителен иск за собственост, това претендирано от ответника право е отречено със сила на присъдено нещо, без оглед на конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови основания. Както се посочи, ищците основават правото си на собственост, съответно и правния си интерес от предявяване на иска с твърдението, че са собственици на описания недвижим имот по реституция на наследниците на техния общ наследодател, каквито са и самите ищци по реда на ЗСПЗЗ и последвала извършена доброволна делба по която целият процесен имот е преД.вен в техен самостоятелен общ дял при права от по ½ ид.част за всеки един от двамата. От своя страна ответникът Държавата- Р България, отрича правата на ищците и на праводателя им като оспорва от гледна точка характера и естеството на спорния имот като земеделска земя, предназначена за селскостопанско производство.В тази връзка се поддържа, че в случая не се касае за имоти, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а се касае за имоти, принадлежащи към ДГФ и съответно държавна собственост. Ответникът за да установи своите права се позовава на статута на имотите преди и след обобществяването /кооперирането/ на земеделски земи, квалифицирайки ги като “б.“, както и обсъжда последващи действия по отношение на тези имоти и се позовава и на съдебно решение, с което е разрешен спор между Държавата и Общината за собственост на недвижими имоти, включващи и процесните, в полза на Държавата. По делото няма въведено основание за придобиване на процесния имот от ищците по давност поради което такова основание не е и обсъждано в производството. Както се посочи, за реституцията на процесния имот са постановени няколко решения на поземлената комисия /ОСЗГ/ така и съдебни актове, единия в производство по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ, /решение №92 от 09.11.2005г. на РС-Пещера по гр.д.№335/2005г./ с което само се признава правото на ищците да възстановят собствеността си, върху процесната ливада, /л.230/ което по своя характер и естество не представлява същинско съдено решение за реституция по чл.14 ал.1-ал.3 от ЗСПЗЗ, и съдебно решение по чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ /решение без номер от 03.05.1996г. по гр.д.№169/1996г. на РС-Пещера- л.17/, с което след отмяна на отказ на ПК, е реституиран имот-ливада от 3дка в м.“Т. д.“ в землището на гр.Б. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, без конкретизация на съседните имоти по приложена скица, /като размерът категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях-чл.18 ж ал.1 от ППЗСПЗЗ/. И с двете съдебни решения не е приключена окончателно земеделската реституция, /неслучайно и ищците се позовават на реституционния ефект на последното по време решение на административния орган ОСЗГ-Б. №2317 А от 13.06.2006г. когато окончателно е завършена процедурата/, доколкото до този момент няма направена пълна индивидуализация на границите, площта и съседите и характеристиките на имота по картата на възстановената собственост във възстановими съществуващи стари реални граници по чл.18г ал.1 т.2 или т.3 от ППЗСПЗЗ и приложена скица. Както се посочи, прието е в съдебната практика по задължителен за съдилищата ред, че при спор за собственост Държавата не е обвързана от постановен административен акт за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, както и че върху такъв акт е допустимо упражняването на косвен съдебен контрол по чл.17 ал.2 от ГПК. Като и че държавата е обвързана от съдебното решение за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Но, че е недопустимо упражняването на такъв контрол за нищожност на административен акт за реституция на земеделска земя и гора по предявен иск за собственост от или срещу Държавата, когато върху него е упражнен пряк съдебен контрол /ТР №5 от 14.01.2013г. на ВКС по пълк.д.№5/2011г. на ОСГК./. В конкретния случай не са налице основания да се приеме, че Държавата е обвързана от решенията, с които са възстановени правата на праводателите на ищците. Съдебното решение по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ не е постановено в производство, в което може да се приеме, че е упражнен пряк съдебен контрол върху административен акт доколкото съдебното решение по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ е декларативно и установително, като с него съдът признава за установено по отношение на ОСЗГ единствено правото на ищеца да възстанови собствеността си върху конкретен недвижим имот-земеделска земя. Следва да се отбележи, че предвидената процедура по реституцията представлява сложен фактически състав, с крайно конститутивно действие, предвиждащо необходимост от постановяване на следващо решение на ОСЗГ, в което при спазване на изискванията на ЗСПЗЗ следва да се определят земите върху които се възстановява собствеността по отправеното заявление, като земята се конкретизира по вид/нива, ливада, лозе и други/, по размер и местонахождение, придружено със скица на имота. / Така чл.18ж и чл.18з от ППЗСПЗЗ предвиждат-чл. 18ж.