Мотиви към Решение № 111 от 19.2.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 210/2024 г.

Производството е по реда на чл.44 и сл. от ЗЕЕЗА. Образувано е по повод европейска заповед за арест (ЕЗА) от № 9/10.11.2016г., издадена от съдебен орган на Република Гърция – зам.апелативен прокурор при Апелативен съд – Патра по дело ABM K12/372 срещу българския гражданин А.Х.Б. (с предишни имена Х.Х.А.) за провеждането на наказателно преследване срещу него в досъдебна фаза за тежки умишлени престъпления по чл.1, 5, 12, 14, 16, 17, 18, 26, т. 1а, 27, т.1, 45, 51, 52, 79, 94, 735, т.1, 380, т.2-1а от НК на Република Гърция (убийство, грабеж, употреба на оръжие). В ЕЗА се твърди, че наказателното производство е образувано срещу българския гражданин А.Б. за три деяния, които са наказуеми с лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане не по-малко от една година. Защитникът на поисканото лице предлага на съда да не уважава искането за предаване, като се твърди, че описанието на фактите не е достатъчно прецизно в издадената ЕЗА, а това обстоятелство може да доведе до значителен проблем, тъй като исканото лице не се е отказало от принципа на особеността. Поисканото лице Б. в лична защита заявява, че е съгласен със становището на своя защитник. Поисканото лице изразява категорично становище, че не е съгласен да се откаже от принципа на особеността по чл.61, ал.1 от ЗЕЕЗА. Изразява несъгласие и за незабавно предаване по реда на чл. 45, ал.1 вр. с чл. 19, ал.1 и ал.2 ЗЕЕЗА, като поддържа искането делото бъде разгледано по общия ред. В хода на съдебните прения се оспорва фактът исканото лице да е пребивавало през инкриминирания период на територията на гр. Патра. Навеждат се доводи, че органите на издаващата държава са използвали криминалистичната му регистрация във връзка с други случаи. Навеждат се доводи, че органите на издаващата държава не са били наясно и с факта на смяната на имената му. Прокурорът предлага на съда да уважи искането на издаващата държава. Предлага на съда да приеме за установено, че се касае за три престъпления, които отговарят на условията по чл.36, ал.3 ЗЕЕЗА. Посочва, че въпреки наличието на данни за корекции в оригинала на ЕЗА, следва да се приеме, че е приложим принципът за добросъвестност при оценка на действията на органа на издаващата държава. В последната си дума исканото лице моли съдът да не уважава искането. Твърди, че изобщо не е участвало в престъплението, описано в заповедта, както и че престъплението вероятно е извършено от албанци. В заключение заявява, че не желае да бъде предаден на гръцките съдебни власти. Съдът, след като обсъди материалите по делото и изразените становища, намира за установено следното. От фактическа страна ЕЗА е издадена с оглед изпълнението на мярка, изискваща задържане, като същата мярка е определена със заповед за арест № 5/08.02.2016г. от следовател при І следствен отдел – Патра, Република Гърция. Същата е била наложена по досъдебно производство по описа на Апелативна прокуратура при Апелативен съд - Патра във връзка с провеждане на наказателно преследване срещу българския гражданин за три тежки умишлени престъпления, свързани с трафик на наркотични вещества, за които се твърди, че са извършени на 23.11.2010г. и които съгласно правото на издаващата държава са квалифицирани по чл.1, 5, 12, 14, 16, 17, 18, 26, т. 1а, 27, т.1, 45, 51, 52, 79, 94, 299, т.1, 380, т.2-1а от НК на Република Гърция (убийство, грабеж, употреба на оръжие). Предпоставка за допустимост на искането е размерът на наказанието, което се предвижда за описаните в ЕЗА престъпления съгласно законодателството на издаващата държава. Въз основа на информацията по т.1 от ЕЗА за посочените престъпления е предвидено наказание лишаване от свобода и/или друго по-тежко наказание, както следва: за убийство – с доживотен затвор; за грабеж – лишаване от свобода от пет до двадесет години; употребата на оръжие – с лишаване от свобода до пет години. С оглед изложеното е изпълнено изискването на чл.36, ал.1 ЗЕЕЗА европейска заповед за арест да се издава за деяния, които съгласно правото на издаващата държава са наказуеми с лишаване от свобода или с мярка, изискваща задържане не по-малко от една година или друго по-тежко наказание. Съдът констатира, че за част от описаните в ЕЗА престъпления (убийство и грабеж) двойна наказуемост не се изисква, тъй като съгласно правото на издаващата държава те са част от изброените чл.2, т.2 от Рамково решение на съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-членки (2002/584/ПВР), наричано по-нататък Рамковото решение. Отделно от това, тази група престъпления са посочени и в разпоредбата на чл.36, ал.3, т.14 и т.18 ЗЕЕЗА. В случаите на чл. 36, ал.3 ЗЕЕЗА наличието на двойна наказуемост не се изследва, но максималният срок на наказанието следва да е не по-малко от три години или друго по-тежко наказание. Наказуемостта на престъплението грабеж и убийство съгласно правото на издаващата държава съответства на това изискване на чл.36, ал.3 ЗЕЕЗА, а отделно от това е налице и двойна наказуемост, тъй като тази категория престъпления са наказуеми и съгласно правото на изпълняващата държава (чл.115 НК, чл.198 НК). Единствено престъплението, изпълнителното деяние на което е употреба на оръжие не е отбелязано в ЕЗА сред изброените в чл.2, т.2 от Рамковото решение. За това престъпление са изпълнени само част от изискванията на чл.36, ал.1 ЗЕЕЗА, тъй като съгласно правото на издаващата държава е наказуемо с лишаване от свобода или с мярка, изискваща задържане не по-малко от една година. От друга страна, обаче, от описанието на фактите в ЕЗА е видно, че използваното за отнемане на човешки живот оръжие са били търнокопи и тесли, които според твърденията в ЕЗА се намирали на местопрестъплението (стопански постройки на ферма). Незаконната употреба на оръжие, макар и употребата да инкорпорира държането на оръжието, доколкото не се твърди използваното оръжие да е огнестрелно, химическо, биологическо или ядрено, не съответства на престъпление по чл.339, ал.1 НК на РБ. Следователно, употребата на хладно оръжие (независимо от неговия вид) съгласно българското право е съставомерно, когато с тези действия се осъществява принуда спрямо друго лице да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му. В случаите на престъпление по чл.198, ал.1 НК или квалифицираните му състави, обаче, не е налице самостоятелно осъществено престъпление принуда по смисъла на чл.143, ал.1 НК, тъй като принудата чрез сила, когато е насочена към отнемането на чужди движими вещи, е елемент от състава на престъплението грабеж и се поглъща от това престъпление. Дори и да се приеме, че в случая вероятно е налице въоръжен грабеж, който е квалифициран състав на грабежа съгласно чл.199, ал.2, т.3 НК на РБ, следва стойността на отнетите вещи да е в особено големи размери. На стр. 4 от ЕЗА, обаче, се твърди, че стойността на отнетите вещи от сейф е неизвестна, поради което употребата на оръжие при осъществяването на грабеж, не следва да се преценява и като съответстваща на престъпление по чл.199, ал.2, т.3 НК на РБ (грабеж в особено големи размери, ако деецът е бил въоръжен). По изложените съображения и доколкото не е изпълнено изискването за наличие на двойна наказуемост за престъплението употреба на хладно оръжие, по тази част от искането, която засяга именно това престъпление, което според правото на издаващата държава е извършено самостоятелно и в условията на идеална съвкупност с престъплението убийство и грабеж, съдът следва да се произнесе, като допусне предаване на исканото лице и за това престъпление на основание чл.37а ЗЕЕЗА. В тази връзка следва да се направи и уточнението, че макар и описаните факти съгласно правото на РБ да не осъществяват състав на въоръжен грабеж по смисъла на чл.199, ал.2, т.3 НК на РБ, доколкото издаващата ЕЗА държава е отбелязала, че се касае именно за въоръжен грабеж, както и че се касае за противозаконна употреба на оръжие, съдът на изпълняващата държава следва безусловно да приеме тази правна квалификация. С други думи, съдът на изпълняващата държава не може да ревизира правната оценка на фактите, направена от орган на издаващата ЕЗА държава, както и да ревизира правомощието му да посочи дали и коя хипотеза от чл.2, т.2 от Рамковото решение е налице. Съдът приема за установено, че употребата на хладно оръжие е акцесорно престъпление по смисъла на чл.37а ЗЕЕЗА. То не е единственото престъпление, за което се иска лицето. Следователно, след като останалите престъпления отговарят на изискванията по чл.36, ал.3 ЗЕЕЗА, изпълняващата държава има право да разреши предаването на лицето и за акцесорното престъпление. На следващо място, издадената ЕЗА съответства по форма и съдържание на изискванията по чл.37, ал.1 от ЗЕЕЗА. Заповедта съдържа всички необходими белези за индивидуализирането на престъплението, за което е издадена. В този смисъл са изпълнени изискванията на чл.37, ал.1, т.5 от ЕЗА, като не съществува съмнение относно мястото, времето и степента на участие на исканото лице в престъпна дейност, свързана с отнемането на човешки живот и засягане на обществените отношения, свързани с правото на собственост. Изяснени са по несъмнен начин самоличността и гражданството на исканото лице. От назначената от съда дактилоскопна експертиза е видно, че изследваните образци от пръстови отпечатъци, предоставени от издаващата държава, съвпадат с предоставените от А.Б. пръстови отпечатъци като сравнителен образец и без съмнение се касае за едно и също лице. Неоснователен е доводът, че издаващата ЕЗА държава не е била наясно с личните данни на исканото лице, вкл. и с оглед смяната на имената му от К.К.А. на А.Х.Б.. На стр.1 от ЕЗА (л.116 от делото) са посочени имената на исканото лице съобразно тяхната индивидуализация преди и след смяната им на 08.07.2009г. Не са налице основанията за отказ и по чл.40, ал.2 от ЗЕЕЗА. Няма съмнение, че мярката, изискваща задържане, спрямо българския гражданин, е била взета неприсъствено, но във връзка с неприключило наказателно производство в досъдебна фаза, като основанията за отказ по чл.40, ал.2, т.1, и 2 от ЗЕЕЗА са факултативни. Случаите по чл. 40, ал.1, т. 3 и т.4 и ал.2, т.4, към която препраща разпоредба на чл. 40а, ал.1 ЗЕЕЗА, визират наложено наказание лишаване от свобода, поради което са неотносими. С оглед принципа на особеността по чл.61, ал.1 ЗЕЕЗА, от който поисканото за предаване лице не се е отказало, нито изпълняващият орган е дал съгласие същият да не се прилага, е от съществено значение изясняването на въпроса за какво престъпление, индивидуализирано по място, време на извършване и степен на участие се предава поисканото лице. В настоящия случай органът, издал ЕЗА, е описал подробно обстоятелствата, които обосновават подозрение за извършването на престъпленията, квалифицирани в ЕЗА като убийство и грабеж чрез употреба на оръжие. Конкретната степен на участие на поисканото за предаване лице в престъпната дейност, е описана достатъчно подробно, като са изложени твърдения, че на 23.11.2010г. българският гражданин в съучастие с друго конкретно установено лице, както и с едно неустановено лице е употребил сила спрямо гръцкия гражданин Д.Е.К. и като е използвал хладно оръжие е отнел чужди движими вещи и грабежът е бил придружен с убийство. При описанието на фактите издаващата държава е посочила дори и лични данни на един от вероятните съучастници. Детайлно са посочени и фактите, които се отнасят до изпълнение на престъплението, вида на използваното оръжие (тесла и търнокоп), както и локализацията на нанесените удари по тялото и главата на пострадалото лице Д.К.. Съдът счита, че степента на обоснованост на обвинението при описанието на фактите в ЕЗА не се изследва от съда на изпълняващата държава в настоящото производство. По изложените съображения е напълно безпредметно съдът да коментира ангажираното по искане на защитата писмено доказателство относно мястото на пребиваване на исканото лице през инкриминирания период, както и твърденията, че неправомерно е ползвана криминалистичната му регистрация във връзка с други деяния. Настоящият съдебен състав не е оправомощен да коментира степента на обоснованост на предположението за вероятна съпричастност на българския гражданин към инкриминираната престъпна дейност. Отделно от това е недопустимо разширително тълкуване на чл. 37, ал.1, т.5 ЗЕЕЗА. Това е така, тъй като този текст от закона не предвижда анализ на доказателствата, на базата на които е постановено задържане на исканото лице, а само и единствено проверка за изчерпателност на фактите, които очертават рамката на обвинението – време, място на извършване, степен на участие в съответното престъпление. В настоящия случай няма никакво съмнение, че твърдяната престъпна дейност е обвързана само и единствено с територията на издаващата държава. В този смисъл не са налице факултативните основания за отказ от изпълнение, предвидени в чл.40, т.5 от ЗЕЕЗА. Що се отнася до твърденията, че исканото лице не е пребивавало в гр. Патра през инкриминирания период, те засягат обосноваността на обвинението, т.е. въпрос, по който е оправомощен да се произнесе единствено съдът на издаващата ЕЗА държава. Неоснователен е доводът за непълно описание на фактите по смисъла на чл.37, ал.1, т.5 ЗЕЕЗА. В приложения оригинал на ЕЗА се съдържат конкретни данни за място на извършване на престъпленията – гр. Патра, ул. ••••, данни за време на извършване на престъплението (23.11.2010г.), конкретни твърдения, че исканото лице в съучастие с Р.А.И.-Г. и неустановено по делото лице е участвало в употребата на сила спрямо гръцкия гражданин Д.К., както и твърдения за участието му в действия на отнемане на чужди движими вещи, собственост на Д.К.. Налице са твърдения за използваното от исканото лице оръжие – тесли и търнокопи, както и връзката на тези веществени доказателства с нанесени телесни повреди, включително и в областта на главата на гръцкия гражданин Д.К.. Налице са твърдения за причинно - следствена връзка между причинените телесни повреди и настъпилата смърт. Достатъчно ясно е очертан и инкриминираният период, което е от значение за преценката дали са налице факултативните основания за отказ по чл. 30, ал.1, т. 2 ЗЕЕЗА. Съдът констатира, че давностният срок за провеждане на наказателно преследване на описаните в ЕЗА престъпления, не е изтекъл с оглед уточненията, относими към инкриминирания период. Давностният срок за наказателно преследване следва да се преценява съгласно българския наказателен закон. С оглед данните, че във всички случаи част от описаните в ЕЗА престъпления са наказуеми с лишаване от свобода повече от десет години или по-тежко наказание (доживотен затвор) дори и при най-благоприятното за поисканото лице фактическо положение, приложимият закон е по чл. 80, ал.1, т.1. и т.2 НК, т.е. давностният срок е съответно 20 години и 15 години. Същият с оглед данните за периода, инкриминиран в образуваното в Република Гърция производство (23.11.2010г.), не е изтекъл. С оглед изложеното съдът намира, че ЕЗА съответства по форма и съдържание на изискванията по чл.37, ал.1 от ЗЕЕЗА. Заповедта съдържа всички необходими белези за индивидуализирането на престъплението, за което е издадена. Изпълнени са изискванията на чл.37, ал.1, т.5 от ЕЗА, като не съществува съмнение относно мястото, времето и степента на участие на исканото лице в престъпна дейност, с която са засегнати обществените отношения против личността и собствеността. Съдът намира, че липсват абсолютни основания за отказ по чл.39 от ЗЕЕЗА – престъплението, за което е издадена ЕЗА не е амнистирано в РБ и не попада в юрисдикцията на РБ. От събраните доказателства е видно, че исканото за предаване лице не е осъдено нито в България, нито в друга държава – членка на ЕС за същото престъпление. От приложената по делото справка за съдимост е видно, че българският гражданин е неосъждан. От писмените доказателства по делото е установено и обстоятелството, че срещу него на територията на РБ няма образувани неприключили наказателни производства. От страна на прокуратурата на РБ не са предявени искания с оглед обстоятелствата, предвидени в чл.52 от ЗЕЕЗА, поради което не са налице основания и за отлагане предаването на българския гражданин под условие (л.59). Престъплението, за което се иска предаване на българския гражданин, не е политическо, не са налице доказателства издаването на ЕЗА да цели преследване на българския гражданин поради негови политически, религиозни убеждения, или поради етническа принадлежност. Съдът намира, че не е обоснована опасност българският гражданин да бъде подлаган на насилие и изтезания, както и че неговите процесуални права, гарантирани от българския процесуален закон, ще бъдат защитени и при провеждане на наказателно преследване в Република Гърция. Допълнителните гаранции по чл.41, ал.3 от ЗЕЕЗА, които са представени допълнително по искане на българския съд в настоящото производство, дават основание за извод, че личното участие на българския гражданин се изисква само и единствено за нуждите на наказателното преследване на престъпленията, посочени по-горе, индивидуализирани по място и време на извършване. С оглед съдържанието на допълнително предоставените гаранции е видно, че не се касае за еднократно изслушване, а за участие на българския гражданин в наказателното производство до окончателно решаване на въпроса дали по неприключилото наказателно производство в досъдебна фаза той следва да бъде предаден на съд, съответно, ако бъде предаден на съд, неговото лично участие съгласно дадените гаранции е необходимо до постановяването на присъда. При така постъпилата допълнителна информация липсва основание да се приеме, че страна, членка на ЕС, ще подложи българския гражданин на унизително отношение, както и че по правило в правоотношенията си с лицата, чиято наказателна отговорност е ангажирана по обвинение за извършени тежки престъпления, ще нарушава правото им на справедлив процес и принципа за спазването на разумни срокове. С оглед основното оспорване от страна на българския гражданин да е съпричастен към извършването на описаното в ЕЗА престъпление съдът намира, че тъкмо личното му участие в наказателното производство в най-пълна степен ще обезпечи правото му на защита да сочи доказателства срещу фактите, на които се базира обвинението. С оглед изложеното съдът постанови своето решение, като с оглед крайния изход на делото и на основание чл. 44, ал.9 ЗЕЕЗА потвърди мярката за неотклонение на българския гражданин „задържане под стража“, която следва да се изпълнява до приключване на процедурата по фактическото предаване на българския гражданин на гръцките съдебни власти. Водим от горното, съдът постанови решението си. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: