Решение № 113 от 13.3.2026 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 1047/2025 г.

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от „Софтранском Фреш Сълюшънс“, ЕООД, представлявано от управителя Я.Х.П. чрез пълномощника адв. М. Д. против Решение № 138/09.05.2025 г., постановено по гр.д.№ 667/2022 г. по описа на РС – Р.. Жалбоподателят сочи, че решението е издадено при съществени процесуални нарушения. Споре него неправилно в заключението на вещото лице инж. М. за първи път по делото се представят следните документи: оферта ответника „Кондев Ауто“, ЕООД от 22.09.21 г. с дописване на неясно от кого информация за твърдени откази на ищеца да бъдат подменени различни части от процесния автомобил. В противоречие с обстоятелствата по делото е посоченото от РС в решението, че документите не са оспорени от ищцовото дружество. Видно е, че пълномощникът на ищеца при изслушване на заключението е заявил, че с експертизата се представят документи, с които се заобикаля преклузията за представяне на писмени доказателства; че такива оферти, никога не са представяни на ищеца и той не ги е виждал. В пълен дисонанс с останалите доказателства е обстоятелството, че представените с експертното закюлчение документи кореспондират с тях. Св. С. - дъщеря на представляващия ответника нееднократно обяснява, че комуникацията между дружествата е била изцяло устна - по телефона т.е. няма писмени оферти. Това се подкрепя и от св. В. Д. и обясненията на управителя на ищцовото дружество. По този начин съдът недопустимо е формирал убеждението си въз основа на тези документи. При съществено нарушение РС приел заключението на допълнителната съдебно автотехническа и оценителна експертиза. В устен вид експертът е представил нови твърдения и изводи, които не се съдържат в писменото му заключение и с които ищецът не е имал възможност да се запознае предварително, с което му се нарушава правото на защита. Нарушен е срока за запознаване със заключението на експерта. Неколкократно е изразявано искане за назначаване на вещо лице от друг съдебен район и отвод на вещото лице М.. Същият е бил директор на Професионалната гимназия по транспорт до 28.6.2010 г. като същата осъществява допълнителни практики в работна средства включително със сервиза на ответника; информацията е публична на сайта на ПГТ, Р.. Посочва, че РС незаконосъобразно е отказал да разпита св. Г. Ш. поради преклузия. Посочва, че във връзка с некачествения ремонт е образувано ч.гр.д. пред СРС по чл. 207 ГПК, което е приобщено към доказателствата. Целта на ч.гр.д. е да се събере доказателство, което може да се изгуби и затрудни събирането му в бъдеще, като неговата доказателствена стойност подлежи на самостоятелна преценка от съда в рамките на основното исково производство с оглед на всички останали и приети доказателства. Сочи, че по делото са налице 4 експертизи, изготвени от трима вещи лица, както и значителен обем от гласни доказателства. Независимо от това съдът не е обсъдил по какъв начин събраните доказателства се отнасят до спорните факти, нито е направил съпоставка между тях. Не е извършен анализ на обстоятелствата, установени от доказателствата. Не са обсъдени противоречията в експертното заключение на инж. М.. Жалбоподателят твърди, че в процесния случай е налице действие от страна на ответника - извършване на ремонт на процесния автомобил. Действието му е противоправно – налице е несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, което се установява от експертизата на в.л. С.. В същото се сочи, че при извършване ремонт на основния възел не са подменени следните агрегати и възли: не е сменен масления радиатор; има корегирини по механичен начин опорни пети на основни лагери, каквито има в случая на трети и четвърти основен лагер; има две нови биели и две стари, което е недопустимо. В допълнение от разпита на св. Г.Б. се установява, че той лично е изпилил едната мотовилка. Сочи, че автосервизната дейност е специализирана и задължение на сервиза при повреда на един автомобил е да открие причината за повредата и след това не само да я отстрани, но и да отстрани това, което е причинило механичната увреда. Това задължение следва от изискването имащите специални познания механици да действат с грижата на добрия технически специалист и да оправдаят очакването към тях да открият причината за повредата и да я отстранят. Затова жалбоподателят счита, че за ищеца е налице претърпяна загуба, изразяваща се в имуществени вреди - повреди по авточасти на процесния товарен автомобил. Уврежданията са установени от огледа на в.л. Й. - нарушени легла на основни лагери на цилиндровия блок, вследствия на допълнителна механична обработка;изпилени мотовилки на буталата – необходима е подмяна на мотовилките; нарушени повърхности на основните и мотовилковите шийки на коляновия вал; голяма аксиална хлабина в туркомпресора; наличие на метални стружки във входящия и изходящия порт на маслената помпа; основни и мотовилкови лагери- разрушени повърхнини вследствие на замърсяване на маслото; маслен охладител – наличие на замърсяване от метални стружки. Тези увреждания се потвърждават и от в.л. С.. Счита, че е налице и причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществевни вреди. И двете вещи лица – в.л. инж. С. и инж. Й., като последният изрично сочи, че от представените му в разглобено състояние части е видно, че се се касае за некачествен ремонт. Моли да отмени обжалваното решение и се уважи иска като му се присъдят и направените разноски. Въззиваемият оспорва жалбата. Счита за неоснователни оплакванията в нея, според които неправилно е прието от РС, че липсват елементи от фактическия състав на иска по чл. 79, пр. 2 от ЗЗД. Изразява становище за привилно на приетото от РС, че по силата на постигнато облигационно отношение между страните, „Ауто Кондев“, ЕООД е следвало да осъществи ремонт на товарен автомобил с рег. № * и че са налице действия за осъществяването му, такива каквито са възложени от ищеца. Счита за неоснователни твърденията и възраженията за противоправност на поведението на ответника. Според него от разпитаните свидетели се установява, че кореспонденцията между двете дружества се осъществявала само и единственото с представителя на ищцовото дружество – Г. Ш., като основно той е питан за всичко и е заявявал кое да бъде подменено и кое не. От свидетелите на ответника ясно е заявено, че Г. Ш. изрично е уведомяван, че по този начин осъществения ремонт, няма да доведе до качествено изпълнение. С приетата по делото експертиза се установява, че вредите след ремонта са настъпили поради неподмяната на определени части, които е следвало да бъдат подменени по писмен отказ на Г. Ш.. Представените по делото доказателства за осъществяване кореспонденция и отказите, са установени от вещото лице и извършените справки в историята на сервиза относно конкретния ремонт. В хода на производството от свидетеля на ответника се установява, че ремонт не е извършен на двигателя взет от „Ауто Кондев“, ЕООД, а на – друг, на който е бил без поставени агрегати и който не е ясно и не се установява в какво състояние е бил, и въпреки това са извършени експертизите за обезпечения на доказателствата, но е незнайно върху кой двигател. Затова счита за правилно необсъждането от РС на показанията на водения от ищеца свидетел. От експертизите назначени в хода на исковото производство от инж. М. е видно, че вещото лице е констатирало множество несъответствия в частност на предоставения колянов вал, начина на разположение на лагерите, констатирани са заварки по втория колянов вал при втория оглед, които при първоначалния оглед не са констатирани, както и несъответствие межу мотовилките, представени за оглед при първия и втория оглед. Затова сочи, че няма противоправност и вина при изпълнение на възложената работа с оглед на очертаните и ограничени параметри на изпълнение на ремонта. Счита за неоснователни възраженията в жалбата за нарушение на чл. 146, ал. 3 ГПК. Сочи, че РС правилно е приел и обсъдил представените с допуснатата съдебно-техническа екпрертиза доказателства. При огледа и разгледаната документална преписка съхранявана при ответника, вещото лице е констатирало документи от съществено значение за изготвяне на експертизата и съответното изясняване на обективната истина, за изготвяне на правилно и законосъбразно заключение. Вещото лице е установило тази кореспонденция между страните, в които има редица предложения за замяната на определени агрегати, за които е искано изричното съгласие на представителя на ищеца, което се удостоверява, че не е получавано. Преклузия имало за страните, не и спрямо експертите. Няма забрана експертът да представя доказателства. Сочи за неоснователни и твърденията на жалбоподателя, че екпертизата е представена преди да е изтекъл срока по чл. 199 ГПК и не е имал възможност да се запознае с нея. По отношение на експертизите, събрани по реда на чл. 207 ГПК, допуснати по ч.гр.д. 11023/22 г. по описа на Софийски районен съд е застъпено становище за тяхната недопустимост. В тази насока се сочи, че обезпечение на доказателства е необходимо за целите на бъдещ иск, какъвто е настоящия, но не е имало нужда, тъй като е следвало да обоснове обстоятелства, които биха довели до изгубване на съответните доказателства или до затрудняване на тяхното събиране в рамките на бъдещото производство, което се обезпечава. Посочването в молбата, че бъдещото производство ще отнеме време, би било относимо и основателно, ако е поискано извършване оглед на автомобила, предвид неговото ползване след ремонта. Остойностяването на констатираните вреди може да се извърши по всяко време. Затова РС правилно е допуснал експертизата поискана в хода на исковото производство и не е кредитирал експертизите от производството по чл. 207 от ГПК пред РС- София. Моли решението да се потвърди и му се присъдят разноски за настоящата инстанция. БлОС счита жалбата за допустима. Д епозирана е от лице с правен интерес, в предвидения в закона срок, против подлежащ на атакуване съдебен акт. С атакуваното решение РС е отхвърлил като неоснователен предявения от „Софтранском Фреш Сълюшънс“, ЕООД против „Кондев Ауто“, ЕООД иск по чл. 79, ал. 1, пред. 2 от ЗЗД, във връзка с чл. 280 от ЗЗД за сумите в размер на 12 413,56 лв. – главница, представляваща парична стойност на причинените вреди върху товарен автомобил вследствие на некачествено извършен ремонт, както и предвявения иск по чл. 86 от ЗЗД за сумата в размер на 600,04 лв. – законна лихва върху главницата за периода от 30.12.2021 година (дата на сервизната поръчка на „Ассист сервиз“, ЕООД) до датата на подаване на исковата молба и законната лихва върху главницата за периода от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Решението е валидно и допустимо. За да се произнесе по доводите в жалбата, касаещи правилността му в съответствие с правомощията си по чл. 269, изр. 2 ГПК, въз основа на закона, тезите на страните и събраните доказателства, БлОС счита за установено следното от фактическа и правна страна: Производството е образувано за заплащане на сумата 12 413,56 лв., представляваща парична стойност на причинените на ищеца вреди върху товарен автомобил Мерцедес 513, CDI Спринтер 36 с рег. № * вследствие на некачествено извършен ремонт от ответника. Сумата е посочена на база заключение на вещото лице С. изслушано от СРС по ч.гр.д.11023/22 г., образувано по реда на чл. 207 ГПК. Видно от заключението в него са описани необходимите за ремонт на увредените части и детайли на автомобила, а именно: цилиндров блок - 4670 лв.; колянов вал - 1616 лв.; основни лагери - 170,83 лв.; биелни лагери - 130,52 лв; мотовилка 105,23 лв.; маслена помпа 446,06 лв.; маслен радиатор - 154,43 лв.; гарнитури к-кт цилиндрова глава - 235,75 лв. и гарнитурик к-кт ДВГ долни - 135,80 лв. Общата им стойност възлиза на - 7664,72 лв.; труд - 780 лв.; масло филтри и консумативи 105 лв. или общо 8549,72 лв. а с ДДС 10 259.66 лв. Вещото лице е посочило, че с включване стойността на турбокомпресора, който агрегат е извън извършения от „Кондев Ауто“, ЕООД ремонт и е сменен по преценка на „Ассист сервиз“, ЕООД, сумата от 10 259.66 лв. се увеличава на 12 413,56 лв. Не се спори, че ищецът „Софтранском Фреш Сълюшънс“, ЕООД е репатрирал до ответника „Кондев Ауто“, ЕООД автомобил Мерцедес 513, CDI Спринтер 36 с рег. № * с блокиран двигател за извършване на ремонт . Ищецът представя Фактура № 0900000506 от 29.10.2021 г., издадена от „Кондев Ауто“, ЕООД за закупените части необходими за ремонта съотв. 4 бр. биелни лагери на стойност 166,67 лв., 1 бр. колянов вал на стойност 1666,67 лв., 1 бр. основни лагери на стойност 266,67 лв. и 1 бр. маслена помпа на стойност 541,67 лв. като общата им стойност посочена във фактурата е 2641, 67 лв., а с ДДС 3170 лв. Сумата е платена от „Софтранском Фреш Сълюшънс“, ЕООД. Не се спори, че за извършването на ремонта се е налагало подмяна на посочените във фактурата части. Фактът се потвърждава и от показанията св. Г.Б., един от автомонтоьорите, извършили ремонта при „Кондев Ауто“, ЕООД - досежно състоянието на двигателя и частите, които е следвало да се подменя/поправят съотв. и прегледите, които е било необходимо да се извършат за поправянето на двигателя. Свидетелят сочи, коляновият вал бил блокирал – бил заварен за блока, всичко би л о стопено; източили не повече 3 литра малко и почти никаква охладителна течност; дюзите, били хлабави; констатирали много стружки в самия двигател, което обяснява с липсата на смазване, вследствие на което от триенето на желязо с желязо, ставало стружки. Разглобили коляновия вал, установили, че за ремонта трябвало да се подменят биели, лагери, да се изпратят турбината и дюзите за преглед в специализиран сервиз, за да се установи дали са годни или не, както и да се подмени масления охладител /маслен радиатор/. От тези необходими за ремонти дейности свидетелят сочи, че са подменили само две биели /мотовилки/, другите две били старите. На една от подменените биели, свидетелят сочи, че е отнел чрез шмиргел малко метал, за да влезе в нормалните граници; това според него се налагало, заради необходимостта и четирите биели да са еднакви по грамаж /за избягване на дисбаланс при работата на двигателя/, като сочи, че то не се отразява върху якостта и здравината на биелата Не са подменили масления радиатор, тъй като клиентът не е разрешил, нито е направено от клиента проверките на дюзите в турбината. Следователно от показанията на св. Г.Б. се установява, че от състоянието на двигателя е преценено, че е необходим ремонт, изразяващ се в смяна на посочените във фактурите части - колянов вал, смяна на биелите, на основните лагери, смяна на маслена помпа, както и смяна на непосочения във фактурата маслен радиатор, наред с проверка на дюзите на турбината, която проверка като услуга не се е извършвала от техния сервиз /от сервиза на ответника/, а от клиента - в друг сервиз. При извършения о т свидетеля и колегата му тест, след ремонта - на автомобила на пътя, за да видят как се държи при натоварване, автомобилът не издържал теста за 5, 6, 7 км. Чу ло се шум откъм двигателя, спря ли, двигателят работел и докато слезли двигателят блокирал напълно. Върнали автомобила в сервиза на боксир. При новото разглобяване установили отново блокиране на колянов вал, по причина според свидетеля вследствие на стружките, които били драли по лагерите и биелите. Обяснява свидетелят, че единственото място, от където могат да влизат стружките е от масления охладител, тъй като той няма как да се почисти и за това всеки производител го подменя, никой не го чисти. В този разглобен вид автомобилът, ведно с двигателят бил репатриран в сервиз на дружество „Ассист сервиз“, ЕООД, София. Дни преди репатрирането му до гр. София, св. Д. –управител на „Ассист сервиз“, ЕООД е видял автомобила в сервиза на ответника. Това е станало по молба на г-н Я.П. /управителя на ищцовото дружество, чиято собственост е автомобила/ в края на 2021 г., който го помолил да съдейства във връзка с ремонт на автомобил „Мерцедес Принтер“, който е с дефектирал двигател в Р., помолил го да отиде да установи какви са неизправностите по двигателя, тъй като след неговото ремонтиране се наложило повторното му разглобяване. Идвайки на място в сервиза на „Кондев Ауто“, ЕООД, един от механиците на сервиза, запознат с ремонта на автомобила - му г о показал, като автомобилът бил със свален двигател и частично разглобен от страната на картера, били свалени основните мотовилкови лагери и визуално се виждало състоянието на коляновия вал, мотовилките и съответните лагери . Виждало се, че коляновият вал бил с повреди, наранен и негоден за използване - разрушени основна и мотовилкова шийка, имало дефектирала мотовилка и наличие на много стружки в пространството на картера и маслото. Визуално се виждало, че не е сменен масления охладител на автомобила и че не е правен ремонт на турбината. На място това, което свидетелят е споделил, че една от причините за блокиране на двигателя е несмяната на масления охладител. В тази връзка обяснява, че масленият охладител в себе си представлява радиатор, както всички останали радиатори, през него минава маслото и когато то е зацапано със стружки, метални частици, обикновено той не може да се почисти и трябва да се подмени. Този тип дефектация на двигатели води след себе си обилно отделяне на метални частици, стружки с всякакъв размер и форма, които могат да доведат, ако не се почистят правилно до повторна дефектация на двигателя. Голям обем от ремонта на тези двигатели е именно почистване на тези части, които няма да се сменят и ще бъдат вложен и в ремонта, Сочи, че получил в сервиза, на който е управител автомобила със свален двигател, частично разглобен, така както го бил видял в Р., заедно с всички разглобени части, като частите и сваленият двигател били в товарния обсег на автомобила. Св. Р. Костуренски – автомонтьор в „Ассист сервиз“, ЕООД сочи, че колегата, който е извършил ремонта на автомобила – Н. Ш. го е извикал, тъй като такова нещо не се виждало често - корекция на чисто нова част, свидетелят има предвид корекцията на биелите, което сочи за недопустимо. При репатрирането на автомобила до сервиза на „Ассист сервиз“, ЕООД, „Ассист сервиз“, ЕООД е издал сервизна поръчка № 0001032028/30.12.2021 г. за необходимите части и материали за ремонта: колянов вал; к-т основни лагери; биелни лагери; мотовилка; маслена помпа; радиатор маслен; горен к-т г-ри цилиндрова глава, долен к-т г-ри ДВГ; турбокомпресор и цилиндров блок, всичко на стойност за частите 9 459,54лв., на колкото е отразено, че възлиза и стойността освен за части и за труд, като с ДДС сумата възлиза на 11 351,45 лв. Ответникът оспорва тези части да са били необходими за ремонта на двигателя. От показанията на св. Д. се установява, че частите от сервизната поръчка не са вложени, защото ищецът им е доставил закупен двигател втора употреба. Свидетелят сочи, кои части от първия двигател са вложени в монтирания на автомобила, закупен втора употреба двигател. В тази връзка обяснява, че се наложило да разглобят турбината и да я почистят, при което се установило, че в нея има задиране и се направи л ремонт. Частите, които са в първата сервизна поръчка не са се вложили, тъй като те се съдържат в двигателя, който г-н Я.П. го доставил. Става дума за колянов вал, цилиндров блок, мотовилки и т.н.; двигателя, който им е бил доставен, нямало турбокомпресор. Съобщава кои основни части от двигателя с а били вложени във втория двигател - всички части по горивната система: дюзи, горивна помпа, топлопроводи, горивен филтър; всички части по електрическа система, което включва: алтернатори, стартери, инсталация, датчици; всички части свързани със смукателно-изпускателна система: всмукателен колектор, изпускателен колектор, турбокомпресор. Сочи за монтирането на всичко и за събирането му в завършен вид, има и други дребни детайли, които не могат да не бъдат закупени нови, като уплътнения, разни гарнитури, нови - стави, които трябва да бъдат заменени, за да се получи надлежен ремонт. За доказване на твърдяните от ищеца релевантни обстоятелства, чиято доказателствена тежест, съгл. чл. 154, ал. 1 от ГПК е негова – за некачествено извършен от ответника ремонт, наличие на вреди и че вредите са причинени именно от извършения от ответника ремонт, той се позова на заключения на експертизите, назначени и изслушани в образуваното по реда на чл. 207 ГПК от СРС ч.гр.д. № 11023/22 г., което е приобщено към доказателствата на настоящото исково производство. Сочи, че целта на образуваното ч.гр.д. е била да се съберат доказателства, които може да се изгубят или събирането им да се затрудни в бъдеще. По частното гражданско дело са изслушани и приети две заключения, едното изготвено от инж. Й. и друго - от инж. С.. Ищецът поддържа, че уврежданията от ремонта, извършен от ответника, се установяват от огледа на частите, извършен от в.л. Й. - нарушени легла на основни лагери на цилиндровия блок, вследствие на допълнителна механична обработка; потвърдени и от в.л. С., който също е извършил оглед. По отношение на причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди също сочи, че се установява от експертизите на двете вещи лица – в.л. инж. С. и инж. Й., като акцентира, че инж. Й. изрично сочи, че от представените му в разглобено състояние части е видно, че се касае за некачествен ремонт. Експертизите са оспорени от ответника. Според него нищо не е налагало провеждане на производство по реда на чл. 207 от ГПК, предвид че предоставените на вещите лица части за оглед, въз основа на които са дали заключенията си и стойност на вредите, няма пречка да бъде сторено и в хода на исковото производство. Затова са назначени и изслушани в исковото производство експертизи – основна и допълнителна, извършени от вещото лице инж. М.. БлОС счита, че няма нарушаване на процесуалните правила от първоинстанционния съд с назначаване на експертизите в исковото производство. От разпоредбите на чл. 207 и чл. 200 от ГПК следва, че винаги, когато пред исковия съд събирането на нужното доказателство е възможно, съдът, въз основа на принципа на непосредствеността, има право да назначи експертиза по въпроси, по които е прието заключение в производство по обезпечаване на доказателства. Събраните предварително заключения на вещи лица го обвързват изцяло, само ако проверка от експерт действително не може да бъде извършена, т. е. ако са настъпили причините, посочени в чл. 207 ГПК, наложили предварителното събиране на доказателството, а именно, когато съществува опасност някое доказателство да се изгуби или неговото събиране да се затрудни. Затова заключението, събрано по реда на чл. 207 и с. ГПК, няма значение на "първо" заключение в общ исков процес и спрямо него не важат процесуалните правила на чл. 200, ал. 3 и чл. 201 ГПК. /становището е изразено от ВКС в Определение № 773 от 12.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 1278/2024 г., I т. о./. Ето защо при обсъждане на експертните заключения съдът съобрази показанията на св. Д. – управителя на „Ассит сервиз“, ЕООД. В показанията си той сочи, че частите се съхраняват от дружеството и са предоставяни за оглед на вещите лица /има предвид експертите по ч.гр.д./. Свидетелят заявява, че ги пазят от самото приемане на автомобила, когато бил репатриран до този момент, че те са в базата на сервиза; както и че на вещото лице е показан двигателя, който свидетелят първоначално разглобил и получил с репатрирането на автомобила; бил показал двигателя, който е заводски монтиран на този автомобил. Следователно с показанията му се опровергава наличието на предпоставките за събиране на доказателства по реда на чл. 207 от ГПК. Видно от изложеното в жалбата основното в поддържаната теза от жалбоподателя е, че именно експертните заключения на в.л. инж. Й. и инж. С., изслушани по ч.гр.д. и показанията на св. Г. Б. доказват иска. Ето защо и предвид задължението на съда да се съобрази със заявеното от страната за това с кои доказателства се установява съответния твърдян от нея факт/и, следва, че искът е неоснователен, поради недоказване на твърдяните от страната факти с посочените от нея доказателства. Твърдяните от ищеца факти не се установят не само от заключенията по ч.гр.д., но и при анализа на изслушаните експертизи от исковия съд и останалите събрани доказателства, предвид следното: При изготвяне на първоначалната експертиза, назначена от исковия съд, в.л. М. сочи, че на 6.11.24 г. е посетил фирма „Ассист Сервиз“, ЕООД, където е извършил оглед и технически преглед на разглобения двигател, по данни от управителя В. Д. - на двигателя, свален от товарния автомобил Мерцедес 513, Спритер 36, рег. *. Предоставили му увредените части на двигателя на автомобила, демонтирани и заменени при ремонта, а именно: колянов валоригинален с емблемата на Мерцедес. Коляновият вал бил тотално увреден със заварени при прегряването и липсата на смазване лагери нямало няколко шийки – основни и мотовилкови; мотовилки – 2 бр.; Ангренажна верига и ангренажно зъбно колело; Маслена помпа; Черупки от лагери видимо посинели от прегряване; Сегменти маслени и компресорни видимо загубили еластичност от високата температура; всички гарнитури; Масло; Охладителна течност и други консумативи. Пред РС в проведеното с.з. вещото лице сочи, че не може да се произнесе дали цилиндровия блок, предоставен му за оглед е блокът, който „Ассист сервиз“, ЕООД е свалил от автомобила, тъй като върху блока, който му е предоставен за оглед не е имало номер, въпреки усилията му в присъствието на още 4-ма човека във фирмата /има предвид „Ассист сервиз“, ЕООД/ да го прояви, каквито безрезултатни усилия са направили и останалите присъстващи на огледа, като пояснява в.л., че няма как такъв номер да бъде запълнен от корозия; че става реч за релефен продуктов номер, които има определена дълбочина; както и че номерът не е един и същ на различните блокове и този номер фигурира в талона на колата. За необходимостта от наличие на такъв номер върху блока се потвърждава и от показанията на св. Д., който изрично сочи, че „Тези двигатели на тези автомобили имат номера“, както и че той е показал двигателя на вещото лице, който е заводски монтиран на автомобила. Ето защо според съда на предоставения на вещото лице за оглед блок е следвало да има такъв номер и след като той не е имал, то логично е съдът да приеме, че на вещото лице не му е предоставен блокът, който е свален от автомобила на ищеца. Обсъждането на показанията на св. Д. – управителя на дружеството, което е извършило ремонта, вкл. и категорично заявеното от него, че се съхраняват частите, които са свалени от автомобила, обсъдени с посоченото от вещото лице досежно невъзможността да прояви номера на блока, според съда се разколебава, поради което приема, че не се доказва по несъмнен и категоричен начин, че и останалите му предоставени за оглед части са именно свалените от процесния автомобил. За извода си съдът отчете и посоченото от вещото лице в проведеното с.з. на 15.1.25 г., че частите са му показани в сервиза не от служител, а от собственика на сервиза в присъствието на още няколко човека. Изводът на съда се подкрепя и от констатациите на експерта по отношение на друга предоставена му за оглед част - коляновия вал. В проведеното с.з. на 26.4.25 г. вещото лице обосновава, че при изготвяне на първото заключение и второто, са му предоставяни за оглед различни колянови вала. Посочва, че разликата е, че от направените от него снимки се вижда наличието при втория оглед на лагер; първоначално няма черупка няма отвор, и съответно част, която е залепната на долната част на шийката, а на вторият оглед - има. По отношение на мотовилките вещото лице сочи, че и при двата огледа са му предоставили едни и същи мотовилки – 4 бр. По отношение на тях сочи, че и 4-те мотовилки са обработени по някакъв начин- механично; били протрити. При работа на двигателя с тези мотовилки би трябвало да се получи нараняване, надиране на вътрешната част на мотовилковите лагери. Но такова нещо вещото лице не е констатирало. От така направеното съпоставяне и анализ на събраните доказателства съдът не може да направи категоричен извод за причинно следствената връзка между действията на ответника във връзка с ремонта и уврежданията на частите, за чиято стойност и съответно монтаж/труд/ се претендира осъждане на ответника. Решаващият съд съобрази, задължението си да обсъди не само свидетелските показания, а всички събрани доказателства както поотделно, така и в тяхната взаимовръзка /съвкупно/, в контекста на поддържаните тези от страните. Затова несъстоятелен е довода в жалбата, че гласните доказателства са достатъчни за приемане основателността на иска, защото според съда именно от тези гласни доказателства и то от показанията на ангажираните от жалбоподателя свидетели – на управителя на дружеството сторило ремонта - изрично се твърди, че се съхраняват и съответно предоставят на вещите лица, именно частите свалени от двигателя на автомобила на ищеца. В тази връзка ще следва да се отбележи /макар и да е без значение/, че вещите лица по ч.гр.д. са дали експертното си мнение на предоставените им части за оглед, което не означава непременно, че това са частите, свалени именно от ремонтирания при „Ассист сервиз“, ЕООД автомобил, каквото възражение е направено от ответника, като видно от заключенията не са обсъждани, нито посочени обстоятелства, имащи значение за отговора на този въпрос – свалени ли са предоставените им части от процесния автомобил. От опровергаване на факта, че съхраняваните части от „Ассист сервиз“, ЕООД, предоставяни на експертите са свалените части от автомобила, логично е съдът да не кредитира показанията на св. Д. в частта им, че на автомобилът е монтиран двигателя, закупен втора употреба от собственика на автомобила и че при монтажа са ползвани части от стария двигател, съотв. че не са ползвани поради негодността и частите, чието заплащане претендират, за които се твърди да са свалени от автомобила и че се съхраняват в сервиза като се предоставят на експертите. От недоказването, че частите са увредени и негодни за ремонт следва, че не се установява причинно следствената връзка между действията във вр. с ремонта с вредите. Опровергава се, невъзможността да се използва цилиндровия блок, коляновия вал, а в случай на доказано тяхно увреждане от ремонта на ответника - на невъзможност от последващото им ремонтиране, доказването на което изисква техния оглед и заключение на вещо лице. Опровергаването и недоказването, че частите предоставени за оглед на експерта да са именно от разглобения двигател на автомобила, е аргумент за направения извод. За това е без значение отразеното в издадените от „Ассист сервиз“, ЕООД сервизни поръчки. За пълнота ще следва да се отбележи, че негодния маслен радиатор /включен в исковата сума/ не следва да се заплаща след като се твърди от ищеца, че било необходимо да се смени, още при ремонта извършен от ответника, но не е сменен, което означава, че нуждата от смяната му не е по причина на ремонта сторен от ответника. Маслената помпа /включена в исковата сума/ също не е следва да се плаща, след като е ползвана при ремонта от „Ассист сервиз“, ЕООД. С оглед изложеното се установи, че между страните по делото е сключен договор, съгласно който ответникът е следвало да извърши ремонт на автомобил. По делото не се твърди да е уговорено възнаграждение, поради което съдът приема, че между страните не е сключен договор за изработка, който дефинитивно в чл. 258 от ЗЗД се определя като договор с който изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. Затова счита, че правното основание на иска е чл. 79, ал. 1, пр. 2 във вр. с чл. 82 от ЗЗД. Разпоредбите разписват ако длъжникът не изпълни точно задължението си кредиторът да има право да иска обезщетение за неизпълнение, което обезщетение обхваща вредите, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. РС е посочил за правно основание чл 79, ал. 1, пр. 2 във вр. с чл. 280 от ЗЗД. Настоящият състав не споделя, че в правното основание се включва и чл. 280 от ЗЗД т.е. да е сключен договор за поръчка, тъй като той има за предмет извършването на правни действия, а в случая твърдението на ищеца, от което се определя и правното основание, е за сключен договор за извършване на фактически действия – за ремонт. По делото се установи, че след действията на извършения ремонт от „Ауто Кондев“, ЕООД автомобилът при тестването му отново е блокирал. Несъстоятелно се твърди от ответника, че поради отказ на ищеца не е сменен масления радиатор. По делото не се установява дори да се счете, че такъв отказ от лицето, което е определено за контакт – Г. Ш. е налице, то съдът счита, че по делото не се установява преди отказа да са му разяснени всички възможни конкретни последици от несмяната на такъв. Освен това ако при всички случай на смяната на маслената помпа се сменя и масления филтър или е необходимо проверка на дюзите на турбината /в която насока са показанията на извършилия ремонта при ответника св. Г. Б./, означава, че е проявена недобросъвестност при изпълнение на възложения ремонт след като при логичния резултат /увреда на двигателя/ от такава несмяна на масления радиатор или от непроверка на дюзите, е тествал автомобила. Въпреки посоченото поведение от ответника, от него не следва автоматично основателност на претенцията. В тежест на ищеца е да ангажира доказателства, че всички вреди, чието обезщетяване претендира са пряка и непосредствена последица от неизпълнението от ищеца на това му задължение и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Именно тази причинно следствена връзка съдът, въз основа на направения анализ на събраните по делото доказателства приема, че не се доказва от ищеца. Затова счита, че решението на РС, което като краен резултат съвпада със становището на въззивната инстанция за отхвърляне на иска за заплащане на сумата от 12 413,56 лв., следва да се потвърди. То следва да се потвърди и в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 86 от ЗЗД, тъй като не се установи изискуемостта и дължимостта на сумата от неплащането, на която се твърди от ищеца, че ответникът е изпаднал в забава. По повод доводите в жалбата, които съдът макар да счита, че са ирелевантни за произнасянето му, изразява следното становище: Основателно се сочи, в жалбата за невярно посоченото от РС, че ищецът не е оспорил представените от експерта инж. М. със заключението документи: оферта от ответника „Кондев Ауто“, ЕООД от 22.09.21 г. с дописване на неясно от кого информация за твърдени откази на ищеца да бъдат подменени различни части от процесния автомобил. Видно е, че при изслушването на експерта в с.з. пълномощникът на ищеца е заявил, че с експертизата се представят документи, с които се заобикаля преклузията за представяне на писмени доказателства; че такива оферти, никога не са представяни на ищеца и той не ги е виждал. БлОС споделя довода в жалбата, че вещото лице не може да събира доказателства Възражението на насрещната страната, че преклузия имало за страните, не и спрямо експертите и нямало забрана експертът да представя доказателства, е неотносимо за настоящия случай. По принцип няма забрана за вещите лица да ползват документи, извън делото, но само за онези обстоятелства, които касаят отговорите на въпросите, за които са назначени и за които съдът няма специални знания, без съответните документи да касаят фактическите взаимоотношения между страните. Дори да се приеме, че такова изследване се е налагало, както сочи въззиваемият, то вещото лице не събира доказателства, а дори и да е събрало, то той дава варианти на заключението. Вещото лице не събира доказателства по въпросите, които са извън неговата компетентност и са спорни – в случая по въпросите касаещи отношенията между страните по повод изпълнението на ремонта. По същите се произнася съда. Освен това споделя, довода в жалбата, че дори и да се счетат за допустими тези доказателства, от тях не се установява да се получавани от ищеца, предвид показанията на св. С. - дъщеря на представляващия ответника, която обяснява, че комуникацията между дружествата е била изцяло устна - по телефона т.е. не е имало писмени оферти, чийто показания за липса на писмени документи при комуникацията във връзка с ремонта съвпадат с обясненията на управителя на ищцовото дружество. Ще следва да се отбележи, че в становището си по съществото на спора, БлОС не е анализирал доказателствата, представени със заключението от вещото лице, поради което е и без значение спазването на срока по чл. 199 от ГПК досежно изнесените твърдения от него при изслушване на допълнителната експертиза. Посочено е в жалбата, че РС незаконосъобразно е отказал да разпита св. Г. Ш. поради преклузия. Видно е, че в жалбата се твърдят допуснати нарушения от РС при събирането на доказателства, без обаче в нея да се правят никакви искания за събирането им от въззивната инстанция /напр. за преразпит на експерта или за нова експертиза, за допускане на свидетеля и пр./, каквито не се правят и в проведеното о.с.з. във въззивната инстанция. По същия начин жалбоподателят само е отбелязал, че е изразявано искане пред РС за назначаване на вещо лице от друг съдебен район и за отвод на вещото лице М.. Основното в тезата му, според изложеното в жалбата е, че експертните заключения на в.л. инж. Й. и инж. С., изслушани по ч.гр.д. и показанията на св. Г. Б. доказват иска. Това обяснява и защо жалбоподателят не прави доказателствени искания пред БлОС. По повод доказателствената стойност на тези заключение се изложиха съображения по-горе в настоящия акт. С оглед изхода на делото на основание чл.78, ал. 3 ГПК на въззиваемия се следват направените от него разноски за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение, което е в размер на 1073,71 евро /равностойността на 2100 лв./ Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, БлОС