Решение № 304 от 13.7.2026 г. на Районен съд - Русе по дело № 788/2026 г.

Административно наказателно дело № 20264520200788 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба на „Алера“ ЕООД, ЕИК 204318041, депозирана против Наказателно постановление № 883491-F869257/06.04.2026 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“, с което на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 512,00 евро за нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, във вр. с чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС. В жалбата се претендира атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като недоказано, незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от адв. Д. Н. от АК - Русе, който поддържа жалбата и моли за нейното уважаване по подробно изложените в същата съображения. Претендира присъждане на разноски. Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява като се представлява се от главен юрисконсулт Р. М., която оспорва изложеното в жалбата и моли обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно, като в тази насока развива подробни съображения. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител. Жалбата, инициирала настоящото производство, е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, което е адресат на издаденото наказателно постановление, имащо право и интерес от обжалване на същото. Представляващият дружествотожалбоподател е получил препис от наказателното постановление на 26.04.2026 г., а жалбата е депозирана на 08.05.2026 г. с вх. № 15185/08.05.2026 г. Същата е подадена в преклузивния срок за обжалване и е в съответствие с изискванията за редовност, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност. Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: От фактическа страна: На 13.01.2026 г. органите на НАП извършили проверка на обект (магазин за хранителни стоки), находящ се в гр. Русе, ул. „Плиска“ № 19, стопанисван от жалбоподателя, във връзка със спазването на разпоредбите на чл. 15, ал. 4 и чл. 20 от ЗВЕРБ. При извършената проверка органите по приходите изискали представяне на документи по електронен път. При последващата проверка по представените в срок от жалбоподателя документи приходните органи констатирали, че търговецът, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ е допуснал нарушение на същата, като в издаден фискален касов бон от регистрираното и въведено в експлоатация в обекта фискално устройство не се съдържали задължителните реквизити съгласно чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата. От представен КЛЕН за дата 11.08.2025 г. от фискалната памет на фискалното устройство модел “DATECS DP- 150”, с рег. № 4477817, с инд. № DT466195 и с номер на фискална памет 02844235 било установено, че във фискална касова бележка № 0153972/11.08.2025 г. на обща стойност 4,50 лева е маркирана/регистрирана продажба с наименование - „други“. Въз основа на така установените факти, актосъставителят и свидетел по делото Е. С. приела, че дружеството-жалбоподател е осъществило състав на административно нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и издал АУАН № F869257/30.01.2026 г. Актът бил връчен на представляващия дружеството-нарушител. Възражения по констатациите по акта при предявяването и в срока за това по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били направени. Началникът на отдел „Оперативни дейности“-Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ въз основа на акта, издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание с което на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС наложил на жалбоподателя административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 512,00 евро за нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, във вр. с чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС. В процесното наказателно постановление наказващият орган описал фактическа обстановка напълно идентична с описаната в АУАН. Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства - Наказателно постановление № 883491-F869257/06.04.2026 г., АУАН № F869257/30.01.2026 г., Протокол № 2010461/26.01.2026 г., Протокол за извършена проверка № 0136855/13.01.2026 г. ведно с приложения, КЛЕН от 11.08.2025 г, ФКБ № 0153972/11.08.2025 г., Писмо изх. № 55-30- 1266/13.01.2026 г., Заповед № 3-ЦУ-30-575/02.04.2026 г., Електронна кореспонденция за представен по ел. път КЛЕН, както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на св. Е. Р. С.. Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат излагане на подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, приложима на основание чл. 84 от ЗАНН, досежно това кои доказателствени средства съдът кредитира и кои отхвърля, тъй като всички доказателства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се факти от обективната действителност, включени в предмета на доказване по настоящото дело. От правна страна: При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 314 от НПК предвижда, че в настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. Настоящият съдебен състав намира, че акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи. При извършване на тази проверка съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в развилото се срещу жалбоподателя административнонаказателно производство, имащи за последица отмяна на обжалваното наказателно постановление. Допуснато е нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, както и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Видно от обстоятелствената част на АУАН и издаденото, въз основа на него, наказателно постановление е установено от адинистративнонаказващия орган, че във фискален касов бон № 0153972/11.08.2025 г. на обща стойност 4,50 лева е маркирана/регистрирана продажба с наименование - „други“ на стойност 4,50 лева, т. е. не се съдържат необходимите реквизити съгласно чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Административнонаказващият орган е приел, че нарушението не води до не отразяване на приходи. С оглед описаната фактическа обстановка наказващият орган е приел, че с визираното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, във вр. с чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС. Същевременно в диспозитивната част на процесното наказателно постановление е приложена санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, която предвижда санкция за лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, а в случая е прието от страна на наказващия орган, че такъв е издаден (установено от КЛЕН за дата 11.08.2025 г.). В разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е предвидена отговорност на лице, което извън случаите на ал. 1 на чл. 185 от ЗДДС, извърши или допусне нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане (Наредба № Н-18/2006 г. на МФ). В случая приложимата санкционна разпоредба е именно тази по чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС, а не по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, тъй като е в административното производство е установено, че е била издадена фискална касова бележка № 0153972/11.08.2025 г. от наличното в обекта фискално устройство. Налагайки санкцията, предвидена в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, при така безспорно установения факт, че е била издадена фискална касова бележка е довело, освен до нарушаване правото на защита на наказаното лице и до неправилно приложение на материалния закон от страна на административнонаказващия орган при издирване на приложимата санкционна разпоредба, което по същество представлява самостоятелно основание за отмяна на оспореното наказателно постановление. В наказателното постановление, респ. в АУАН е описана фактическа обстановка, която не кореспондира с приетата по делото доказателствена съвкупност. В постановлението е посочено, че по представен КЛЕН за 11.08.2025 г. от фискалната памет на фискално устройство модел “DATECS DP- 150”, с рег. № 4477817, с инд. № DT466195 и с номер на фискална памет 02844235 е установено, че във фискална касова бележка № 0153972/11.08.2025 г. на обща стойност 4,50 лева е маркирана/регистрирана продажба с наименование - „други“. Видно от процесния фискален касов бон (л. 22 от делото) общата стойност на продажбата е 13,50 лева. При предявяване на същия на разпитания в производството актосъставител, се установи, че именно това е фискалния касов бон, въз основа, на който са направени гореописаните изводи. Този елемент (точното описание на нарушението) от изискването за законосъобразност на административнонаказателната процедура представлява изискуем реквизит от съдържанието на акта и постановлението и има съществено процесуално значение - той чертае важна част от фактическата рамка на нарушението и предопределя в тази част защитата на нарушителя. Според константната съдебна практика погрешното описание на нарушението представлява съществено процесуално нарушение и обуславя отмяната на издаденото наказателно постановление. За пълнота на изложението въззивният съд намира за необходимо да посочи, че наказващият орган е извършил чисто формално проверка за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС - „Общото понятие на административното нарушение се съдържа в чл. 6 от ЗАНН. В чл. 28 и чл. 39, ал. 1 от ЗАНН законът си служи още с понятията „маловажни” и „явно маловажни” нарушения. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи „маловажните” случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. Когато деянието представлява „маловажен” случай на административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 от ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба, наказващият орган всъщност освобождава от административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност. Изразът в закона „може” не обуславя действие при „оперативна самостоятелност”, а означава възлагане на компетентност. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на основанията по чл. 28 от ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици“. Вярно е, че обществените отношения, регламентирани от ЗДДС и Наредбата са от особена обществена важност, но това не може да игнорира задължението на административнонаказващия орган за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. В този смисъл и предвид констатираните съществени процесуални нарушения санкционният акт се явява незаконосъобразен от процесуална гледна точка, което автоматично налага неговата отмяна без да се анализира спора по същество. По разноските: Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В хода на въззивното производство дружеството-жалбоподател е било представлявано от упълномощен защитник - адв. Д. Н. от Адвокатска колегия- Русе. В производството по делото процесуалният представител на жалбоподателя претендира присъждане на направените по делото разноски. Видно от представения по делото договор за правна помощ и защита (л. 11 от делото) е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 200 евро. Според легалното определение на § 1, т. 6 от ДР на АПК „Поемане на разноски от административен орган“ е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Съгласно чл. 3 от Устройствения правилник на НАП агецнията има качеството на юридическо лице, а съгласно чл. 25, т. 13 от същият УП едноличният административен орган се намира в тази структура. С оглед изложеното, Национална агенция по приходите следва да бъде осъдена да заплати нв полза на „Алера“ ЕООД сума в размер на 200,00 евро, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, Русенският районен съд