Решение № 453 от 29.5.2026 г. на Районен съд - Хасково по дело № 1864/2025 г.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, вр. чл.415 ал.1 ГПК, във вр. с чл.430 ал.1 ТЗ и чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД от „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище“, ул. „Московска“ № 19 против Ф. М. А., ЕГН ••••••••••, с постоянен и настоящ адрес: гр.•••••. За претендираните суми е издадена заповед № 1187 от 19.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 2509 по описа за 2024 г. на Районен съд – Хасково.

Ищецът твърди, че със съобщение по ч. гр. д. № 2509/2024 г. по описа на Районен съд - гр. Хасково, получено на 19.06.2025 г., са дадени указания за предявяване на иск по чл. 422 ГПК срещу Ф. М. А., поради връчена заповед за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В указания от закона и съда едномесечен срок, депозирал искова молба по чл. 422, във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

Поддържа се в исковата молба, че на 07.06.2022 г. между "Банка ДСК" ЕАД, като Кредитор и Ф. М. А., като Кредитополучател е сключен договор за кредит за текущо потребление. Предоставен бил кредит в размер на 3 520 лева, при лихва и други условия, подробно уговорени в договора. Кредитът следвало да се издължи на 48 месечни вноски с падеж 20-то число на месеца, при променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора бил 10.50 % годишно или 0.03 % на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години", 0.06 %, който при отрицателна стойност се приемал със стойност нула и фиксирана надбавка в размер на 10.44 %. Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита бил в размер на 11.02 % и можело да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия. Крайният срок за погасяване на кредита бил 07.06.2026 г. Неразделна част от договора за кредит били Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление и Погасителен план, които Кредитопплучателят получил и приел с подписването на договора за кредит. Кредитополучателят, съгласно т.18 от Договора за кредит заплащал такси, съгласно Приложение № 3 /Такси по кредити за текущо потребление/, които Банка ДСК прилагала по извършвани услуги на клиента, което също било подписано, получено и прието с подписването на договора за кредит и било неразделна част от него. С кредита се погасявало задължение на кредитополучателя на основание договор за стоков кредит от 04.09.2021 г. с договорен размер 4 999,06 лева, отчитан по сметка 11/28384402. Кредитът следвало да се погасява чрез разплащателна сметка с IBAN: BG 08 STSA 9300 0014 0201 32, с титуляр кредитополучателя Ф. М. А..

Съгласно Извлечението от счетоводните книги на „Банка ДСК" АД, непогасените/частично погасени месечни вноски по лихва и/или главница към датата на подаване на заявление по реда на чл. 417 ГПК били 11 на брой, а именно: 20.8.2023 г. – 79,74 лева; 20.9.2023 г. – 89,78 лева; 20.10.2023 г. – 89,78 лева; 20.11.2023 г. – 89,78 лева; 20.12.2023 г. – 89,78 лева; 20.1.2024 г. – 89,78 лева; 20.2.2024 г. – 90,17 лева; 20.3.2024 г. – 90,17 лева; 20.4.2024 г. – 90,17 лева; 20.5.2024 г. – 90,17 лева; 20.6.2024 г. - 90.17 лева.

Поради преустановяване на погасяването на задължението по Договора за кредит от 07.06.2022 г., кредиторът „Банка ДСК" АД приложил санкциите, предвидени в т. 16.1 и т. 16.2 на Глава VII „Отговорности и санкции" от Общите условия, а именно: „при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта. Последицата по предходното изречение настъпва автоматично, а ако законът го изисква – след уведомление до Кредитополучателя, изпратено до последния посочен от него адрес за кореспонденция." Банката изпратила за връчване до ответницата Покана - Уведомление /с изходящ номер № 01-20-11292/11.04.2024 г. на „Банка ДСК" АД/, чрез ЧСИ Николета Кавакова, рег. № 929 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - гр. Хасково. Уведомлението се считало за връчено на 02.07.2024 г. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Въз основа на подадено заявление, „Банка ДСК" АД се снабдила със Заповед № 1187/19.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист № 1195 от 24.09.2024 г., издадени по ч. гр. д. № 2509/2024 г. по описа на Районен съд- гр. Хасково, въз основа на представено Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК" АД, с които кредитополучателят Ф. М. А. е била осъдена да заплати на „Банка ДСК" АД следните суми: 2 628,73 лева - главница, ведно със законната лихва от 18.09.2024 г.; 253,88 лева - /договорна/ възнаградителна лихва за периода от 20.08.2023 г. до 01.07.2024 г.; 33,14 лева - обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) до дата на настъпване на изискуемост за периода от 20.08.2023 г. до 01.07.2024 г.; 72,65 лева - обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) след дата на настъпване на изискуемост за периода от 02.07.2024 г. до 12.09.2024 г.; 120 лева - разходи при изискуем кредит; 62,17 лева - заплатена държавна такса и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение. На основание издадените по ч. гр. д. № 2509/2024 г. по описа на Районен съд - гр. Хасково изпълнителни титули, по молба на "Банка ДСК" АД, срещу ответника на 21.11.2024 г. било образувано изпълнително дело № 883/2024 г. по описа на ЧСИ Захари Запрянов, с рег. № 875, с район на действие Окръжен съд - гр. Хасково. На основание чл. 47, ал. 5 ГПК Поканата за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение, били връчени на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, след което на заявителя „Банка ДСК" ЕАД били дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Срещу издадената Заповед за изпълнение не било депозирано възражение от длъжника по смисъла на чл. 414 ГПК. Предвид горното и на основание чл. 422 от ГПК, във връзка с ч. 415, ал.1, т. 2 ГПК, за кредитора „Банка ДСК" АД възниквал правен интерес от предявяването на настоящия установителен иск в дадения от съда едномесечен срок, съгласно посоченото в съобщение на Районен съд - гр. Хасково.

С тези мотиви се претендира приемане за установено по отношение на ответника съществуването на вземанията на ищеца към нея, за които е издадена заповедта за изпълнение и изпълнителния лист по ч. гр. д. № 2509/2024 г. по описа на Районен съд - Хасково.

Претендират се направените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В случай, че съдът счете, че предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила на твърдяната дата и на основание представената покана - уведомление, връчена на основание чл. 47, ал. 5 ГПК на 02.07.2024 г., поради наличие на неизпълнение на договорните задължения за заплащане на дължимите месечни вноски за главница и лихва от страна на кредитополучателя, ищецът заявява, че с предявяването на настоящата искова молба, „Банка ДСК" АД обявява предсрочната изискуемост по Договор за кредит от 07.06.2022 г. на ответника, в размер на пълния му неизплатен остатък.

Ответникът, призован при условията на чл.47 ал.6, вр. ал.5 ГПК, не представя отговор на исковата молба по чл.131 ГПК в законоустановения едномесечен срок. Такъв отговор представя назначения му на същото основание особен представител, в указания му срок. Счита предявените искове за недопустими, неоснователни и недоказани като ги оспорва както по основание, така и по размер.

Особеният представител на ответника счита иска за процесуално недопустим, подаден преждевременно, без редовно да е уведомен длъжника за настъпилата изискуемост на претендираното вземане. В подадена искова молба от „Банка ДСК“ АД било направено изявление от ищеца за уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост с предявената искова молба, но то не можело да се приеме за редовно. Упражняването на това задължение за уведомяване било от значение за момента, от който длъжникът е уведомен и знае, че кредитът е станал предсрочно изискуем, още повече че от текста на Уведомлението на Банката се казвало: „От датата на получаване на това писмо …..“ Твърди се в отговора, това Уведомление не е достигнало до кредитополучателя, съответно нямало дата, считано от която да се приеме, че кредитът е станал предсрочно изискуем. От друга страна в настоящия случай, исковата молба била връчена на особен представител, който не бил годен адресат, доколкото това служебно връчване не можело да стигне до знанието на длъжника и не следвало да се счита, че е налице годно уведомяване за настъпила изискуемост. А в случай, че съда приеме това връчване за редовно, то предсрочната изискуемост щяла да настъпи на датата на връчване на исковата молба, което пък било след датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и ИЛ за вземането. Ето защо предявеният иск бил изцяло неоснователен и недоказан, поради което следвало да бъде отхвърлен изцяло, като са изложени и следните допълнителни съображения.

Производството по чл. 422 ГПК не било продължение на заповедното производство, а самостоятелен исков процес, в който ищецът носел пълната доказателствена тежест за възникване на вземането; изискуемостта му; размера му; валидното упражняване на правото на предсрочна изискуемост; съдът не бил обвързан от издадената заповед за изпълнение или от образуваното изпълнително дело. Това следвало както от закона, така и от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 18; Решение № 38/26.03.2019 г. по гр.д. № 1488/2018 г., IV г.о. на ВКС; „Производството по чл. 422 ГПК е самостоятелно исково производство, което не представлява втора фаза на заповедното, а нов процес за установяване на вземането“; Решение № 86/11.07.2017 г. по т.д. № 1556/2016 г., II т.о. на ВКС „Заповедното производство приключва с издаването на заповедта за изпълнение, докато искът по чл. 422 ГПК поражда ново висящо правоотношение между страните.“

Обстоятелството, че въз основа на заповедта по чл. 417 ГПК е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело при ЧСИ, нямало доказателствено значение за съществуването на вземането. Съгласно чл. 417 и чл. 418 ГПК, изпълнението е било допуснато условно, като при отхвърляне на иска по чл. 422 ГПК, заповедта и изпълнителният лист подлежали на обезсилване – чл. 415, ал. 5 ГПК; съдът по иска извършвал самостоятелна материалноправна преценка. Този извод бил потвърден и в Решение № 946/25.11.2025 г. по гр. д. № 946/2024 г. на РС – Хасково, където съдът изрично приемал, че образуването на ИД не доказва съществуване на вземането.

Липсвала и валидно обявена предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 60, ал. 2 ЗКИ и т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ВКС, предсрочната изискуемост не настъпвала автоматично; изисквало се изрично, ясно и недвусмислено волеизявление на кредитора; пораждала действие от момента на надлежното връчване на длъжника; следвало да бъде упражнена преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК. В случая банката се позовавала на изпратено уведомление/покана. Такъв документ обаче не съдържал ясно изявление, че кредитът се обявява за предсрочно изискуем; не съдържал позоваване на конкретна договорна клауза или на чл. 60, ал. 2 ЗКИ; представлявал покана за доброволно плащане, а не акт на упражняване на потестативно право. Представеното по делото „Уведомление“ дори не съдържало датата, считано от която банката приема, че кредита е станал предсрочно изискуем. Ищецът поставял под условие предсрочната изискуемост, като заявявал, че от датата на получаване на настоящото, ще счита кредита за изискуем, но реално дата на получаване нямало. Това още по – силно личало от опита на ищеца да връчи уведомление за предсрочна изискуемост, едновременно с исковата молба.

В Решение № 260046 от 16.03.2021 г. по гр. д. № 2059/2019 г. на РС – Димитровград съдът приемал, че „Покана за доброволно изпълнение, в която липсва изрично волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, не поражда предсрочна изискуемост. При липса на валидно обявена предсрочна изискуемост искът по чл. 422 ГПК следва да бъде отхвърлен изцяло.“ Искът на Банка ДСК в това дело бил изцяло отхвърлен. Същата логика следвало да бъде приложена и в настоящия спор.

Липсвала и валидно настъпила предсрочна изискуемост. Предявеният иск по чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК бил изцяло обусловен от наличието на изискуемо вземане към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. При договор за банков кредит това изискване било изпълнено само ако кредитът е станал предсрочно изискуем по надлежен ред, когато не е настъпил крайният договорен падеж. А съгласно договора за кредит, последната погасителна вноска била на 07.06.2026 г. Предсрочната изискуемост била потестативно право, което се упражнява само чрез изрично волеизявление. Съгласно задължителната практика на ВКС, предсрочната изискуемост не настъпвала автоматично; не се пораждала от самото наличие на забава; не можела да се презюмира; възниквала единствено след като кредиторът упражни правото си чрез ясно и недвусмислено волеизявление, достигнало до длъжника. Този принцип бил изрично закрепен в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което: „Предсрочната изискуемост поражда действие от момента, в който волеизявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, достигне до длъжника, ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока.“ Уведомяването трябвало да е надлежно и да доведе до реално узнаване. Съдебната практика последователно приемала, че предсрочната изискуемост има материалноправен характер, поради което формалното изпращане на уведомление не било достатъчно, необходимо било волеизявлението да достигне до длъжника по начин, който гарантира узнаване. В този смисъл били Решение № 91/11.07.2018 г. по т.д. № 1253/2017 г. на ВКС, според което: „Предсрочната изискуемост настъпва от момента, в който волеизявлението на кредитора достигне до знанието на длъжника.“; Решение № 119/09.07.2019 г. по гр.д. № 2028/2018 г. на ВКС, в което се подчертавало, че „Доказването на надлежното уведомяване е в тежест на кредитора.“

Когато към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение вземането не е било изискуемо, искът по чл. 422 ГПК бил неоснователен, независимо от наличието на договор, усвояването на кредита, счетоводното отразяване на задължението. Този извод бил застъпен и в Решение № 946/25.11.2025 г. по гр. д. № 946/2024 г. на Районен съд – Хасково, в което съдът изрично приемал, че изискуемостта е елемент от фактическия състав на иска по чл. 422 ГПК; при липсата съдът следва да отхвърли иска, независимо от образуваното изпълнително дело.

Обобщено е в отговора, че при липса на доказано, ясно и надлежно упражнено право на предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, вземането не било изискуемо; заповедта за изпълнение е била издадена за неизискуемо вземане; предявеният иск по чл. 422 ГПК бил изцяло неоснователен и следвало да бъде отхвърлен.

Освен гореизложените съображения, ответникът счита, че са налице неравноправни клаузи, липса на прозрачност и нарушение на императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП. Процесният договор за кредит представлявал договор за потребителски кредит, сключен между търговец – кредитна институция и физическо лице – потребител, поради което спрямо него били приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и Закона за защита на потребителите (ЗЗП), които имали императивен характер и били въведени в обществен интерес с цел защита на икономически по-слабата страна по правоотношението. Клаузите, уреждащи възнаградителната лихва, начина на нейното формиране и възможността за нейното изменение, били включени в предварително изготвени от банката общи условия и не били индивидуално уговорени. От съдържанието им не ставало ясно по какъв конкретен, обективен и проверим механизъм се формира договореният променлив лихвен процент, кои са неговите компоненти, каква е стойността на всеки от тях към момента на сключване на договора и при какви точно обективни условия същият може да бъде изменян. Липсвало ясно и разбираемо посочване на референтния лихвен процент, на методологията за неговото определяне, както и на периодите, условията и процедурите за промяна на лихвата, което било в пряко нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 12 ЗПК. Посочването единствено на абсолютна стойност на годишния лихвен процент и на ГПР, без конкретизация на начина на формирането им, не позволявало на средния потребител да прецени реалната цена на кредита и икономическите последици от договора. По този начин договорът не отговарял и на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК да бъде съставен по ясен и разбираем начин. За средния потребител не било възможно още към момента на подписване на договора да разбере какъв ще бъде размерът на дължимата от него лихва във времето, при какви обстоятелства тя може да се увеличи и какъв е реалният риск от значително нарастване на задължението му. Посочените клаузи създавали значително неравновесие между правата и задълженията на страните във вреда на потребителя, тъй като предоставяли на банката едностранна и неограничена възможност да влияе върху цената на кредита, без насрещната страна да разполага с ясни, предварително определени и проверими критерии. Това ги квалифицирало като

неравноправни по смисъла на чл. 143 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, като същите не обвързвали потребителя. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, съдът следял служебно за тяхното спазване, независимо дали страната изрично се е позовала на тези пороци. Неспазването на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7–12 и т. 20 ЗПК водело до недействителност на договора за потребителски кредит по силата на чл. 22 ЗПК, като последиците от тази недействителност били уредени в чл. 23 ЗПК – потребителят дължал единствено връщане на чистата стойност на кредита, без лихви, неустойки и допълнителни разходи.

При тези обстоятелства, дори и да се приемело наличие на валидно облигационно правоотношение, претендираните от ищеца вземания за възнаградителна лихва, обезщетения за забава и допълнителни такси се явявали неоснователни, а при констатиране на недействителност на договора – изцяло недължими.

По всички изложени доводи, ответникът моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, както и в негова тежест да не бъдат възлагани разноски, евентуално – размерът им да бъде определен с предвидените нормативни минимуми и с правната и фактическа сложност на делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235 ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 2509 по описа за 2024 г. на РС - Хасково, приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. № 14742/18.09.2024 г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед № 1187 от 19.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист № 1195 от 24.09.2024 г. за процесните суми.

С Определение № 1249/02.06.2025 г., постановено по ч.гр. д. № 2509 по описа за 2024 г. на Районен съд – Хасково и доколкото заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК (видно от писмо на ЧСИ Захари Запрянов, peг. № 875, с район на действие ОС- Хасково и приложените към него покана за доброволно изпълнение, протокол за невръчена покана, уведомление по чл.47 от ГПК) и са били събрани данни, че длъжникът не пребивава на адреса, е указано на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК на кредитора, че може да предяви иск за вземането си, като довнесе дължимата държавна такса съгласно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК с предупреждение, че когато заявителят не предяви иска в посочения срок, издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист ще бъдат обезсилени съгл. чл.415, ал.5 ГПК, както и е спряно изпълнението по изпълнително дело № 20248750400883 по описа на ЧСИ Захари Запрянов, peг. № 875, с район на действие ОС-Хасково във връзка с дадените указания на основание чл.415, ал.2 ГПК. В срока по чл.415 ал.4 ГПК, заявителят е предявил иск за установяване на вземанията си.

От представените от ищеца писмени доказателства в заверен препис както в настоящото, така и по заповедното производство, а именно: Договор за кредит за текущо потребление от 07.06.2022 г., ведно с погасителен план; Общи условия на „Банка ДСК“ АД за предоставяне на кредити за текущо потребление и Такси по кредити за текущо потребление - Приложение № 3, се установява, че на 07.06.2022 г. между „Банка ДСК“ АД (кредитор) и Ф. М. А. (кредитополучател) е сключен цитирания договор за кредит, по силата на който е предоставена в заем сумата от 3520,00 лева, с която се погасяват задълженията на кредитополучателя, произтичащи от договор за стоков кредит, отчитан по сметка 11/28384402, от 04.09.2021 г. с договорен размер 4999,06 лева. Погасяването на банковия кредит е предвидено да се осъществи в 48- месечен срок, с крайна падежна дата – 07.06.2026 г., на равни месечни вноски, като всяка вноска е в размер на 90,12 лв. и последна изравнителна вноска от 64,38 лв., с падежна дата на всяка вноска - 20-то число на съответния месец. Видно от съдържанието на договора е, че е уговорено заплащане на променлива възнаградителна лихва в размер на 10.50 % годишно или 0.03 % на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор "Среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства със срок над 1 ден до 2 години" 0.06 %, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 10.44 %. Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е в размер на 11.02 % и може да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия. Необслужването на кредита резултира в неговата предсрочна изискуемост, като е начислено обезщетение за забава и сумата в размер на 120,00 лева, представляваща разходи по връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, по т.16 и т. 17 от ОУ.

Видно от Извлечението от счетоводните книги на „Банка ДСК" АД, непогасените/частично погасени месечни вноски по лихва и/или главница към датата на подаване на заявление по реда на чл. 417 ГПК са 11 на брой, а именно: 20.8.2023 г. – 79,74 лева; 20.9.2023 г. – 89,78 лева; 20.10.2023 г. – 89,78 лева; 20.11.2023 г. – 89,78 лева; 20.12.2023 г. – 89,78 лева; 20.1.2024 г. – 89,78 лева; 20.2.2024 г. – 90,17 лева; 20.3.2024 г. – 90,17 лева; 20.4.2024 г. – 90,17 лева; 20.5.2024 г. – 90,17 лева; 20.6.2024 г. – 90,17 лева.

С Покана-уведомление с изх. № 01-20-11292/11.04.2024 г., банката – ищец е уведомила ответницата, че поради забавата в погасяване на задълженията по процесния договор за банков кредит от 07.06.2022 г. в размер на 3520,00 лева, обявява кредита за предсрочно изискуем, както и че, считано от получаване на писмото, цялата непогасена главница става дължима и върху нея се начислява законна лихва.

Кредиторът е изпратил до кредитополучателя чрез ЧСИ Николета Кавакова Поканата-уведомление. От оформените разписки за връчване и за залепено уведомление, както и от придружително писмо с изх. № 25973 от 25.04.2024 г. от ЧСИ Николета Кавакова до ответницата се установява, че кредитополучателят е търсен на постоянния си и настоящ адрес, а именно гр.Хасково, ул. •••, търсен е три пъти – на 29.04.2024 г., на 18.05.2024 г. /събота/ и на 18.06.2024 г., с интервал от повече от една седмица между посещенията, като едно от посещенията е в неприсъствен ден. Установено е, че длъжникът няма регистрирани трудови договори и работодател, чрез който да се връчи съобщението със съдебните книжа. Залепено е уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК на 18.06.2024 г. В предвидения двуседмичен срок от залепване на уведомлението Ф. М. А. или упълномощено от нея лице не са се явили в кантората на ЧСИ, за да получат книжата. В този смисъл, книжата се считат за редовно връчени на 02.07.2024 г. на основание чл.47 ал.5 ГПК.

От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, след уточненията, направени от вещото лице Д. К. в с.з., проведено на 13.05.2026 г., което съдът кредитира напълно като компетентно и обективно изготвено, се установява, че процесният договор за кредит за текущо потребление от 07.06.2022 г. е усвоен изцяло на същата дата, като сумата е използвана за погасяване на предходно задължение по договор за стоков кредит. За погасяване на задължението по договора, при кредитора се водят осчетоводени общо платени 1267,20 лв./647,91 €, от които: главница за 891,27 лв./455,67 €; възнаградителна лихва за 374,87 лв./191,67€ и санкционираща лихва за 1,06 лв./ 0,54 €. Вещото лице е констатирало, че всички плащания по кредита са отразени в счетоводната система на банката и съответстват на представените извлечения по кредитна и разплащателна сметка.

Съгласно заключението, последното регистрирано плащане е от 20.08.2023 г., след която дата по счетоводни данни не са постъпвали суми за погасяване на задължението. На посочената дата е постъпила сумата от 10,04 лв., с която са погасени лихви за 10,04 лв./5,13 €, дължими за вноската с падеж 20.08.2023 г. Цялата МПВ е в размер на 89,78 лв./45,90 €, в т.ч. главница за 66,69 лв./34,09 € и възнаградителна лихва за 23,09 лв./11,81 €. След погасяването на тази сума, от вноската остава дължима сумата от 79,74 лв./40,77 €. От тази дата задължението е отчитано като просрочено. В счетоводната система на банката е отразено обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 02.07.2024 г.

Изведени са в заключението размера на дължимите суми по Договор за кредит за текущо потребление от 07.06.2022 г. към четири различни дати, а именно:

1.Към датата на депозиране на заявлението - 18.09.2024 г., начислената и непогасена възнаградителна лихва за периода от 20.08.2023 г. до 02.07.2024 г. е 253,88 лв./129,81 €; начислената и непогасена главница за периода от 20.08.2023 г. - датата на първия настъпил падеж, за който няма отразено плащане е 2628,73 лв./1344,05 €; начислената и непогасена просрочена лихва за периода от 20.08.2023 г. до 02.07.2024 г. е 33,14 лв./16,94 €; 120,00 лв. начислена такса изискуемост и начислена законна лихва за забава за периода от 02.07.2024 г. до 12.09.2024 г.възлиза на сумата в размер на 72,65 лв./37,15 € като общо дължимите суми към 12.09.2024 г. са 3108,40 лв./1589,30 €.

2.Към датата на депозиране на исковата молба в съда – 17.07.2025 г., начислената и непогасена възнаградителна лихва за периода от 20.08.2023 г. до 02.07.2024 г. е 253,88 лв./129,81 €; начислената и непогасена главница за периода от 20.08.2023 г. - датата на първия настъпил падеж, за който няма отразено плащане е 2628,73 лв./1344,05 €; начислената и непогасена просрочена лихва за периода от 20.08.2023 г. до 02.07.2024 г. е 33,14 лв./16,94 €; 120,00 лв. начислена такса изискуемост и начислена законна лихва за забава до датата на исковата молба възлиза на сумата в размер на 379,20 лв./193,89 € като общо дължимите суми към 17.07.2025 г. са 3414,95 лв./1746,04 €.

3. Към датата на получаване на препис от ответника - 14.01.2026 г., начислената и непогасена възнаградителна лихва за периода от 20.08.2023 г. до 02.07.2024 г. е 253,88 лв./129,81 €; начислената и непогасена главница за периода от 20.08.2023 г. - датата на първия настъпил падеж, за който няма отразено плащане е 2628,73 лв./1344,05 €; начислената и непогасена просрочена лихва за периода от 20.08.2023 г. до 02.07.2024 г. е 33,14 лв./16,94 €; 120,00 лв. начислена такса изискуемост и начислена законна лихва за забава до датата на получаване на препис от ответника възлиза на сумата в размер на 555,64 лв./284,097 € като общо дължимите суми към 14.01.2026 г. са 3591,39 лв./1836,25 €.

4.Към датата на изготвяне на заключението – 26.03.2026 г., начислената и непогасена възнаградителна лихва за периода от 20.08.2023 г. до 02.07.2024 г. е 253,88 лв./129,81 €; начислената и непогасена главница за периода от 20.08.2023 г. - датата на първия настъпил падеж, за който няма отразено плащане е 2628,73 лв./1344,05 €; начислената и непогасена просрочена лихва за периода от 20.08.2023 г. до 02.07.2024 г. е 33,14 лв./16,94 €; 120,00 лв. начислена такса изискуемост и начислена законна лихва за забава до датата на изготвяне на заключението възлиза на сумата в размер на 607,55 лв./310,63 € като общо дължимите суми към 26.03.2026 г. са 3643,30 лв./1862,79 €.

Вещото лице е отговорило в своето заключение и на въпросите, постановени от особения представител на ответника като е изяснило в своето заключение, че първичните счетоводни документи, въз основа на които е съставено Извлечението от счетоводните книги на Банката за сметка 11/29041985/13.09.2024 г. са договора за кредит от 07.06.2022 г.; ОУ към Договора; погасителен план към Договора; кредитната сметка по Договора; движението по РС на кредитополучателката и разчетните записи по лихвени сметки, както и по сметки за такси и комисионни като извлечението от счетоводните книги представлява обобщен резултат от тези записи.

Описан в заключението е и механизмът на начисляване на лихви и такси в ищцовата банка, а именно - начисляването на лихви, такси и допълнителни разходи се извършва автоматизирано чрез счетоводния софтуер на банката, въз основа на предварително въведени параметри по договора и общите условия. В счетоводните регистри на Банка ДСК се съдържа информация за прилаганите крайни стойности на начислените възнаградителни лихви, лихви за забава и други разходи, както и за тяхното счетоводно отразяване. Механизмът на формиране на възнаградителната лихва е определен на договорно ниво - като сбор от референтен лихвен процент (РЛП) и фиксирана надбавка, съгласно клаузите на договора и Общите условия. Самото начисляване на лихвите се извършва автоматизирано чрез счетоводния софтуер на банката въз основа на предварително въведени параметри. Тъй като експертизата не е разполагала с ,,лихвен лист" или аналогичен вътрешен регистър, не е могла да установи дали в счетоводната система на Банката се обработват поотделно компонентите на лихвения процент (РЛП и надбавка), или се прилага директно крайна стойност на лихвения процент. По отношение на лихвата за забава е посочено в заключението, че от счетоводните данни и представените Общи условия се установява, че при просрочие се прилага договорно определено увеличение на лихвата, при обявяване на предсрочна изискуемост се прилага законната лихва по ЗЗД. Конкретните изчисления на дължимите суми били резултат от автоматизирано прилагане на заложени в системата формули като направените изводи са изцяло въз основа на наличните счетоводни документи.

Според вещото лице Д. К., чистата стойност на кредита съответства на пълния размер на отпуснатата сума, тъй като не е установено удържане на такси или разходи при усвояването, а именно 3520,00 лв./1799,75 €. Посоченият Годишен лихвен процент (ГЛП) в договора и ефективно приложения такъв в размер на 10.50 %, формиран като сбор от референтен лихвен процент (РЛП) – 0.06 % и договорна надбавка – 10.44 %, и с колебания, вариращи от 10.54 % до 10.60 % е аритметично коректно определен като в чл.5 от договора е посочен начина на определяне на стойността на РЛП, а надбавката е фиксирана на 10.44 %. Годишният процент на разходите (ГПР) в размер на 11.02 % и е значително под максимално допустимия размер, съгласно ЗПК, който не може да надвишава петкратния размер на законната лихва. В този смисъл, към датата на сключване на договора, вещото лице не установява превишаване на нормативно определените ограничения относно размера на ГПР. Към датата на отпускане на кредита размерът на законната лихва е 10 %.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 422, вр. чл.415 ал.1 ГПК, във вр. с чл.430 ал.1 ТЗ и чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявителя по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за връчването на издадената заповед за изпълнение относно процесните вземания при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Разгледани по същество, същите са изцяло основателни с изключение на иска за установяване дължимостта на сумата от 120,00 лв., представляваща разходи при изискуем кредит, който е изцяло неоснователен, като съображенията за това са следните:

Въз основа на приетите по делото писмени доказателства и кредитираното заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза, следва да се приемат за доказани твърденията на ищеца, че между „Банка ДСК" АД (кредитор) Ф. М. А. (кредитополучател) е възникнало облигационно отношение по силата на валидно сключен между тях и действителен Договор за кредит за текущо потребление от 07.06.2022 г., по силата на който банката – кредитор е предоставила на ответника – като кредитополучател, кредит в размер на 3520,00 лева, а кредитополучателят се е задължил да върне кредита, съгласно условията в договора, при договорена променлива възнаградителна лихва в размер на 10.50 % годишно или 0.03 % на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент от 0.06 %, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 10.44 %, с краен срок на издължаване – 07.06.2026 г., падежна дата – 20-то число число на всеки текущ месец, като кредитополучателят е поел задължение да погасява кредита на договорените с ищеца 48 броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителния план, съставляващ неразделна част от договора. Въз основа на представеното извлечение от сметка и ССчЕ, съдът намира за установен по делото и фактът, че кредитополучателят Ф. М. А. е усвоила изцяло отпуснатия й кредит по процесния договор.

При това положение, в случая се обосновава извод, че за кредитополучателя е възникнало задължение по силата на така сключения договор, да погасява предоставения му от ищеца банков кредит в сроковете и при условията, визирани в договора за кредит за текущо потребление от 07.06.2022 г. и погасителния план към него. Приетата по делото съдебносчетоводна експертиза, изцяло кредитирана от съда, удостоверява и фактите, че кредитополучателят не е обслужвал редовно процесния кредит, като за погасяване на задължението по договора, при кредитора се водят осчетоводени общо платени 1267,20 лв. и последното регистрирано плащане е от 20.08.2023 г. като първата неплатена погасителна вноска е с падеж от същата дата, доколкото с постъпилите 10,04 лв. са били погасени лихви за 10,04 лв., дължими за вноската с падеж 20.08.2023 г. При тези обстоятелства, въз основа на неоспореното от страните заключение на ССчЕ и приетите писмени доказателства, настоящият съдебен състав намира, че действително се установява неизпълнение от страна на кредитополучателя на задълженията му по процесния договор, да възстанови на кредитора предоставения му от него заем от 3520,00 лева в предвидените в договора и в погасителния план към него срокове и размери.

Съгласно тълкуването, дадено с ТР № 1/2022 г., постановено по т. дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, дори и без да е направено възражение от заинтересованата страна, когато нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства, какъвто не е настоящият случай, доколкото с отговора на исковата молба такива са релевирани и от ответната страна. Що се отнася до правата на потребителите, за съда е налице и императивна процесуалноправна норма, задължаваща го да извърши служебна преценка за неравноправност на клаузите в потребителските договори – чл. 7, ал. 3 ГПК. Предвид обстоятелството, че на ответника е предоставен банков кредит, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, същият има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Същевременно банката е търговец по смисъла на § 13, т. 2 ДР на ЗЗП. С оглед на това към спорното правоотношение намират приложение както нормите на действащото българско законодателство, кодифицирано в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и специалния Закон за потребителските кредити /ЗПК/, така и правото на Европейския съюз - Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 -9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, при която заемателят – потребител по смисъла на ЗПК, дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихвите и други разходи по кредита. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява процента на оскъпяване на кредита, доколкото тук са включени всички разходи за кредитополучателя по повод на кредитното правоотношение, както и възнаградителната лихва за кредитора. Затова е необходимо в договора относно ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника. Изискването за посочване на общата дължима сума е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. По смисъла на т. 17 и 18 от Договора за потребителски кредит информацията за лихвите, таксите и комисионните на кредитодателя Банка ДСК са подробно изложени в Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление. В т. 16. 1. от Общите условия е предвидено при предсрочна изискуемост на кредита да се дължи главницата, олихвена с договорния лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 %. Така, до обявяването на предсрочната изискуемост на кредита се дължат възнаградителната лихва, която е същностна характеристика на договора за кредит, и мораторната лихва, която е санкция за неизпълнение на задължението и цели да обезщети вредите, които понася кредитора. След настъпването на предсрочната изискуемост се дължи и начислява единствено обезщетение за забава на основание чл. 86 ЗЗД - т. 16. 3 от Общите условия. По така изложените съображения следва да се приеме, че не са налице нарушения на чл.11 ал.1, т.9, т.10 и т.12 ЗПК при неговото сключване, като договорът отговаря и на изискването на чл.10 ал.1 ЗПК, тъй като механизмът на формиране на възнаградителната лихва е определен в случая на договорно ниво - като сбор от референтен лихвен процент (РЛП) и фиксирана надбавка, съгласно клаузите на договора и Общите условия. Освен това, годишният процент на разходите (ГПР) в размер на 11.02 % е значително под максимално допустимия размер, предвиден в чл.19 ал.4 ЗПК - пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, а и съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК разходите, които начислява кредиторът при неизпълнение на задължението по договора за потребителски кредит не се включват при изчисление на ГПР.

Предвид изложените в исковата молба фактически твърдения претенцията за сумата от 120,00 лв. следва да се квалифицира като компенсаторна неустойка, тъй като уговарянето й предварително в договора, препращащ към тарифата в определен размер, цели да обезщети вредите от неизпълнението, изразяващи се в разходите за извънсъдебно събиране на вземанията. Наименованието на това задължение от ищеца като такса, вместо неустойка, съставлява опит да се представи същата като възнаграждение за извършването на допълнителни услуги, които съгласно чл.10а, ал.1 от Закона за потребителския кредит са разрешени. Дейността обаче по събирането на просрочено задължение не съставлява предоставяне от страна на кредитора на допълнителна услуга, за която потребителят да дължи възнаграждение. По същество така начислената неустойка е в пълно противоречие с ограничението в чл. 33 от ЗПК, тъй като предвижда различен от разрешения от закона вид обезщетяване на вредите от неизпълнение на главното задължение.

Под понятието „такса“ по смисъла на ЗПК се разбира парично задължение срещу насрещна престация да се извърши нещо (услуга), а под понятието „разход“ – пари, които са изразходвани във връзка с договора за кредит. В клаузите на сключения между страните договор за кредит за текущо потребление и в приложимите към него общи условия липсва задължение от страна на кредитодателя срещу заплащането на сумата от 120,00 лева, макар т. 6 от общите условия да гласи „кредитополучателят дължи на Кредитора такси и комисионни, съгласно Тарифа за лихвите, таксите, комисионите, които Банка ДСК прилага по извършване услуги на клиента“. След като не е предвидено насрещно задължение, вземането в размер на 120,00 лева не може да се характеризира като такса. Ако същото е разход, е необходимо да се уточни за какво действие от страна на кредитора е направен (управление на договора за кредит, изпращане на уведомление за настъпила предсрочна изискуемост или друго действие). Отново при липсата на изложени обстоятелства за какво е направен този разход, кога е направен, съответно е станал изискуем, съдът не може да изпълни вменените си от закона задължения да следи за неравноправни клаузи и за такива противоречащи на закона. В допълнение на изложението следва да се посочи, че съгласно т. 7.2., буква „а“ от общите условия „ГПР не включва разходите и таксите, които Кредитополучателят трябва да заплати за неизпълнение на задълженията си по договора за кредит“. Следователно може да се предположи, че заявителят твърди като основание за вземането си от 120,00 лева неизпълнение на задълженията на длъжника по договора за кредит. След като липсва насрещно задължение или твърдение за извършване на разход, които е в тежест на длъжника, задължението за заплащане на определена парична сума при изискуем кредит представлява обезщетение за неизпълнение на договорно задължение в предварително фиксиран размер, тоест неустойка за неизпълнение на задължението в темпорален аспект. Но разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, която не може да надвишава законната лихва. Посочената правна норма е приложима към настоящия договор за кредит, тъй като същият е сключен при действието на закона и не е налице някое от основанията на чл. 4 ЗПК. Същевременно посочената разпоредба е от вида на императивните, което означава, че адресатите й са обвързани да я съблюдават, без да имат възможност да допускат отклонения от нея. Предвиждането на друга парична престация или на размер по-висок от законово определения е по своята същност отклонение от императивната правна норма, което води до недействителност на правното действие и непораждане на желаните правни последици. На основание чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожните клаузи на договора се заместват по право от повелителните правила на закона, тоест разходите, породени от забавата на длъжника, които надхвърлят размера на законната лихва не се дължат. По този начин се постига забранена от закона цел, а именно да се присъди обезщетение за забава различно по вид и размер от законовопредвиденото.

По изложените съображения искът за сумата от 120,00 лева, представляваща разходи при изискуем кредит се явява неоснователен, поради което подлежи на отхвърляне.

Според настоящия съдебен състав, напълно доказани в случая са и твърдените от ищеца факти, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Съгласно уговореното между страните в т. 16.1 и т. 16.2 на Глава VII „Отговорности и санкции" от приложимите Общи условия, „при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта. Последицата по предходното изречение настъпва автоматично, а ако законът го изисква – след уведомление до Кредитополучателя, изпратено до последния посочен от него адрес за кореспонденция.", „Банка ДСК" АД има право за обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем. По силата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК, когато "кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем" поради неплащане на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Приетите по делото писмени доказателства обосновават извод, че в случая постигнатата между страните предварителна уговорка, че при допусната забава в плащанията в определен срок, кредитът става предсрочно изискуем, е породила действие, тъй като банката - ищец изрично е заявила с покана за изпълнение от 11.04.2024 г. (към който момент длъжникът не е погасил пълни 7 броя последователни месечни погасителни вноски по кредита и 1 вноска частично), че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление следва да се приеме, че е достигнало до кредитополучателя. Това е така, тъй като по делото бе установено, че кредиторът е изпратил до кредитополучателя чрез ЧСИ Николета Кавакова Покана-уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по процесния договор за кредит. В него макар да не са посочени дължимите суми, ясно е заявено, че банката обявява кредита за предсрочно изискуем, както и че, считано от получаване на писмото, цялата непогасена главница става дължима и върху нея се начислява законна лихва, поради което ответните възражения в тази насока следва да се приемат за напълно неоснователни.

От оформените разписки за връчване се установява, че

кредитополучателят е търсен на постоянния си и настоящ адрес три пъти, с интервал от повече от една седмица между посещенията, като едно от посещенията е в неприсъствен ден. Установено е, че длъжникът няма регистрирани трудови договори и работодател, чрез който да се връчи съобщението със съдебните книжа. Залепено е уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК на 18.06.2024 г. В предвидения срок двуседмичен срок от залепване на уведомлението Ф. М. А. или упълномощено от нея лице не са се явили в кантората на ЧСИ, за да получат книжата. Следователно, уведомлението за обявяване на задълженията по Договор за кредит за текущо потребление от 07.06.2022 г. за предсрочно изискуеми е редовно връчено при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, двуседмичният срок е изтекъл на 02.07.2024 г. и оттогава уведомлението се счита за връчено. Следователно, към посочената дата предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит е породила действие. От заключението на ССчЕ се установява, че именно на 02.07.2024 г. банката е осчетоводила кредитът като предсрочно изискуем. При тези данни, съдът счита, че към момента на депозиране на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК в съда – 18.09.2024 г. по ч. гр. д. № 2509 по описа за 2024 г. на РС - Хасково предпоставките по чл. 418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са били налице, тъй като получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение съгласно изискванията на чл. 60, ал. 2 ЗКИ и т. 16.1 и т. 16.2 от Общите условия, представляващи неразделна част от договора, като е изпълнено изискването за удостоверяване на изискуемостта по чл. 418, ал. 3 ГПК. Поради това и след като фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост на процесния кредит, са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането е изискуемо в пълния предявен размер и е възникнало на предявеното основание.

На следващо място, към момента на приключване на съдебното дирене по делото ответникът не ангажира никакви годни доказателства, които да удостоверяват погасяване на паричните задължения чрез заплащане на ищеца на неизплатените суми по процесния договор за потребителски кредит.

Предвид изложеното дотук, съдът приема за безспорно установено съществуването на парични вземания на ищеца „Банка ДСК“ АД спрямо ответника Ф. М. А., както следва: за сумата в размер на 2628,73 лева /1344,05 евро/, представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от 07.06.2022 г.; 253,88 лева /129,81 евро/, представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 20.08.2023 г. до 01.07.2024 г. включително; 33,14 лева /16,94 евро/, представляваща обезщетение за забава за периода от 20.08.2023 г. до 01.07.2024 г. включително; 72,65 лева /37,15 евро/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 02.07.2024 г. до 12.09.2024 г. Размерите на вземанията напълно съответстват и на заключението на съдебно – счетоводната експертиза.

С оглед на изложеното, предявените искове с правно основание чл. 422, вр. чл.415 ал.1 ГПК, във вр. с чл.430 ал.1 ТЗ и чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК, и чл. 86 ЗЗД следва да бъдат уважени изцяло като основателни и доказани. На отхвърляне подлежи единствено, както бе посочено по – горе, искът за установяване дължимостта на сумата в размер на 120,00 лева /61,36 евро/, представляваща разходи при изискуем кредит.

Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалните установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил процесните вземания в установените от съда размери. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 2509 по описа за 2024 г. на РС - Хасково.

В заповедното производство ищецът е направил разноски от общо 162,17 лева за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение. От представените по него писмени доказателства се установява, че те са действително направени, но съобразно установените по делото размери на спорните вземания, те следва да се намалят на 155,91 лева (след превалутирането 79,72 евро).

Предвид крайния изход на делото, и двете страни имат право на разноски и в настоящото производство, но на ответника не следва да му бъдат присъждани такива, тъй като липсват твърдения и доказателства за извършването им. С оглед на това, че ищецът претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, на същият следва да се присъдят такива в размер общо от 753,03 евро, съразмерно на уважената част от исковете и съобразно представения списък по чл. 80 ГПК. От представените по него писмени доказателства се установява, че ищецът е направил в исковото производство разноски от 242,98 лева /124,23 евро/ за държавна такса; 600 лева /306,78 евро/ за възнаграждение за особен представител; 250 евро за възнаграждение за вещо лице, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/ съдът определя юрисконсултско възнаграждение от 200 лева /102,26 евро/.

С оглед Закона за въвеждане на еврото в Република България, обн. ДВ, бр.70 от 20.08.2024 г., в сила от 01.01.2026 г., всички присъдени суми, в това число разноски, следва да бъдат превалутирани в евро, предвид смяната на националната валута /лев/ с евро, считано от 01.01.2026 г., като бъдат преизчислени по официалния фиксиран курс /1 евро е равно на 1.95583 лева/.

Мотивиран от горното, съдът