Решение № 35 от 3.3.2026 г. на Районен съд - Сливница по дело № 715/2022 г.

Производството е образувано по искова молба на Л. А. Н., с която срещу „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД, е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите:

• 9405,86 евро – главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от 19.08.2010 г. до изплащане на вземането,

• 1016,72 евро – договорна лихва за периода 05.10.2009 г. до 18.08.2010 г.,

• 58,70 евро – просрочена лихва за периода 05.10.2009 г. до 18.08.2010 г.,

• 209,62 евро – държавна такса и - 316,81 евро – юрисконсултско възнаграждение, за които суми срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 19.08.2010 г. по гр.д. № 544/2010 г. по описа на Районен съд - Сливница.

Ищецът – Л. А. Н., твърди, че не дължи на ответника „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД сумите, за които в полза на „Централна кооперативна банка“ АД срещу ищеца е издаден изпълнителен лист поради погасяването им по давност. За принудително им събиране е образувано изпълнително дело № 20229280400273 по описа на ЧСИ М.С., което обуславя правния интерес на ищеца от предявяването на иска с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника процесните суми. Претендира разноските по производството.

Ответникът – „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД оспорва иска с твърдението, че задължението, предмет на делото, не е погасено по давност. Твърди, че по изп. дела са извършвани изп. действия, които са прекъсвали давността. Ето защо, моли искът да бъде отхвърлен, като претендира разноските по производството.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предмет на предявените отрицателни установителни искове е установяване със сила на пресъдено нещо, че между страните не съществува правоотношение, елемент от съдържанието на което да е задължението на ищеца да заплати на ответника следните суми: - 9405,86 евро – главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от 19.08.2010 г. до изплащане на вземането,

• 1016,72 евро – договорна лихва за периода 05.10.2009 г. до 18.08.2010 г.,

• 58,7 евро – просрочена лихва за периода 05.10.2009 г. до 18.08.2010 г.,

• 209,62 евро – държавна такса и - 316,81 евро – юрисконсултско възнаграждение, за които суми срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 19.08.2010 г. по гр.д. № 544/2010 г. по описа на Районен съд - Сливница.

С оглед конкретно наведеното в исковата молба основание за недължимост – погасителна давност, спорът по делото е концентриран върху това дали след влизане в сила на заповедта за изпълнение е изтекъл предвиденият в закона давностен срок, като в доказателствена тежест на ответника е установяването на обстоятелства, настъпили след този момент и довели до спиране или прекъсване течението на давността, в какъвто смисъл са му дадени указания с приетия доклад по делото.

Тъй като процесното вземане е установено с влязла в сила заповед за изпълнение, съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД за същото намира приложение 5- годишният срок на погасителна давност, която започва да тече считано от влизане на заповедта за изпълнение. По делото не са ангажирани доказателства относно тази дата, поради което следва да се приеме, че това датира не по-късно от 19.08.2010 г., когато е издаден в полза на ответника срещу ищеца изпълнителния лист по ч. гр.д. № 544/2010 г. по описа на Районен съд – Сливница за посочените по-горе суми.

За принудително събиране на сумите по посочения изпълнителен лист по молба на ответника е образувано изпълнително дело № 20128410410973/2012 г. по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841. С постановление от 19.05.2017 г. съдебният изпълнител е прекратил изп. дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Впоследствие по молба на ответника е образувано на 23.05.2017 г. ново изп. дело № 20178410403941/2017 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841. Това изпълнително дело е било прекратено с постановление на съдебния изпълнител от 10.02.2022 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. По молба на взискателя е образувано на 09.05.2022 г. и изпълнително дело № 20229280400273 по описа на ЧСИ М.С., с рег. № 928, което впоследствие с разпореждане от 10.03.2023 г. е било преобразувано под изпълнително дело № 20237370400268 по описа на ЧСИ Л.Т., рег. № 737.

По отношение прекъсването и спирането на давността при предприето принудително изпълнение следва да бъде съобразена задължителната за съдилищата практика на ВКС. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, подаването на молба от взискателя само с искане за образуване на изпълнително дело не прекъсва погасителната давност, нито спира давностния срок, който продължава да тече и по време на висящия изпълнителен процес. В рамките на изпълнителното производство давността прекъсва на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие в рамките на съответния способ, независимо дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и в хипотезата на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва и с предприемането на всяко отделно действие за принудително изпълнение, изграждащо съответния способ. Такива действия са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и пр.

Съгласно това тълкувателно решение е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. С Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че задължителното тълкуване по ППВС № 3/1980 г. отпада едва от момента на обявяване на тълкувателното решение, с което постановлението е счетено за загубило сила. Поради това докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла, на основание чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.

Относно насочването на изпълнението върху вземания на длъжника в т. 5 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор.

В т. 3 от Тълкувателно решение от 04.07.2024 г. по тълк. дело № 2/2023 г. е прието, че погасителната давност се прекъсва и от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция – същото е прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Съгласно посочената задължителна тълкувателна практика на ВКС следва, че от образуването на изпълнително дело № 20128410410973/2012 г. по описа на ЧСИ Н.М. на 13.08.2012 г. до обявяването на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността за процесните вземания не е текла. С образуването на изпълнителното дело на 13.08.2012 г. давността е била прекъсната за първи път след влизане в сила на изпълнителното основание, тъй като в молбата на взискателя е било направено изрично искане за предприемане на изпълнително действие налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. На същата дата е и изпратено запорно съобщение от ЧСИ до работодателя на ищеца за налагане на запора.

На 30.05.2017 г. са били изпратени запорни съобщения до „Банка ДСК“ ЕАД, „Централна кооперативна банка“ АД и „Райфайзенбанк България“ ЕАД по новообразуваното изп. дело № 20178410403941/2017 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841. С тези изпълнителни действия давността отново е била прекъсната.

Следва да се съобрази и, че в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна по силата на закона, съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците (ЗМДВИП), предвиждаща, че за времето от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение сроковете на погасителна давност спират да текат. В тази връзка съдът взе предвид, че съгласно § 13 от ПЗР към ЗИД на Закона за здравето (ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в Държавен вестник, като обнародването му е извършено на 13.05.2020 г. Така изтеклият до 13.03.2020 г. давностен срок запазва своето значение, като продължава да тече след 20.05.2020 г. или срокът фактически се удължава с визирания период с продължителност от 69 дни, през който не е текъл.

На следващо място с молбата за образуване на изп. дело от 09.05.2022 г. са поискани от ответника налагането на възбрана върху недвижим имот и запор върху банкови сметки на ищеца. С постановление от 23.06.2022 г. по изп. дело № 20229280400273 по описа на ЧСИ М.С., с рег. № 928 е наложена възбрана върху недвижими имоти на ищеца. От същата дата е и запорно съобщение за налагане на запор върху банкови сметки на ищеца в „Банка ДСК“ АД.

С молба от 11.07.2022 г. ответникът е поискал и налагане на запор върху банкова сметка на ищеца в „Уникредит Булбанк“ АД. На същата дата е изпратено и запорно съобщение до банката.

С разпореждане от 27.03.2023 г. по преобразуваното изп. дело № 20237370400268 по описа на ЧСИ Л.Т., рег. № 737, е пренасрочен опис на недвижим имот на ищеца в с. Видно, община Каварна за 17.05.2023 г. Със запорно съобщение от 27.03.2023 г. е наложен запор на банковите сметки на ищеца в „Централна кооперативна банка“ АД. С определение № 372 от 28.04.2023 г. по в.ч.гр.д. № 295/2023 г. по описа на Софийски окръжен съд е допуснато обезпечение по настоящия иск с обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изп. дело № 20229280400273 по описа на ЧСИ М.С., с рег. № 928.

От изложеното следва, че давността за процесните вземания е била многократно прекъсната както с подадените от взискателя-ответник молби, така и с всяко последващо предприето от съдебния изпълнител действие по принудително удовлетворяване на изпълняемото право с насочване на изпълнението върху имуществото на длъжника – такива са наложените запори със запорни съобщения, с които са запорирани вземания на длъжника от трети лица по открити банкови сметки и получавани доходи трудово

възнаграждение, както и възбрани върху притежавани от него имоти. Новият давностен срок, започнал да тече след последното му прекъсване на 27.03.2023 г., не е изтекъл към момента на приключване на съдебното дирене в настоящото производство.

В настоящия случай не намира приложение и абсолютната погасителна давност по чл. 112 от ЗЗД. Съгласно тази разпоредба с изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването й, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено, като давността не се прилага по отношение на вземанията, изброени в чл. 112, ал. 2, т. 1 - 8 от ЗЗД. Съгласно § 2 ПЗР на ЗД на ЗЗД "за заварените случаи давността по чл. 112 ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При висящо изпълнително производство давността започва да тече от първото действие по изпълнението, а когато такова не е образувано – от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането". С Решение № 4/20.04.2021 г. на КС по к. д. № 1/2021 г. е обявена за противоконституционна разпоредбата на § 2 ПЗР на ЗЗД /ДВ, бр. 102 от 01.12.2020 г. /. Следователно абсолютната погасителна давност започва да тече от влизането в сила на разпоредбата на чл. 112, ал. 1 ЗЗД /съгласно § 2 ПЗР на ЗД на ЗЗД законът влиза в сила в 6-месечен срок от деня на обнародването му в ДВ от 2.06.2021 г. /. Поради това в случая не може да се приеме, че абсолютната давност за вземането е изтекла, независимо от спирането и прекъсването й.

Въз основа на изложеното, при извода за непогасеност на изпълняемото право по давност предявеният отрицателен установителен иск следва да се отхвърли като неоснователен.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски се поражда в полза на ответника. Същият претендира разноски за процесуално представителство от юрисконсулт, каквито му се следват в минимален размер от 76,69 евро, определен от съда съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване на това, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, производството по него е приключило в едно заседание, като освен писмени други доказателства не са събирани.

Мотивиран от посоченото, съдът