Решение № 92 от 25.8.2026 г. на Окръжен съд - Кюстендил по дело № 549/2026 г.

Производството е по реда на чл.17 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА). Образувано е по искане от Кюстендилска окръжна прокуратура (КНОП), с правно основание по чл.14, ал.4, т.5 от ЗЕЕЗА за екстрадиция, с цел наказателно преследване за кражба, от РБългария в Република Босна и Херцегована на косовския гражданин Н. П. /N. P./ - роден на •••••••• г. в гр.•••, Република •••. Искането на КнОП е предхождано от официална Молба за екстрадиция, под №•••••• г. от Министерство на правосъдието на Босна и Херцеговина до Министерство на правосъдието на България, с искане за екстрадиция на лицето Н. П. от България в Босна и Херцеговина, която молба е придружена с документите по чл.12, ал.2 от Европейската конвенция за екстрадиция. В съдебно заседание исканото за предаване лице е дало доброволно съгласие по чл.19, ал.1 от ЗЕЕЗА за незабавна екстрадиция. Представителят на Кюстендилска окръжна прокуратура изразява становище за допускане на исканата екстрадиция, тъй като са налице всички предвидени в ЗЕЕЗА предпоставки за това. Защитникът на исканото лице-адв.П. е заявила, че въпреки даденото съгласие за незабавна екстрадиция, моли съда да прецени доказателствата по делото и заявеното от исканото лице по делото за МН, че е платило глоба за това престъпление. Исканото за екстрадиция лице е заявил, че желае да бъде екстрадиран по-скоро в Република Босна и Херцеговина. Кюстендилският окръжен съд, прецени искането за екстрадиция на КнОП, молбата за екстрадиция , събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и за да се произнесе, прие за установено следното: Исканото за предаване лице Н. П. /N. P./ е роден на •••••••• г. в гр.•••, Република •••, живущ понастоящем в същия град, Република •••, с косовско гражданство, косовски паспорт с № ••••, изд. на •••• г. и ЛИН •••••••••• (с ЛИН ••••••••••• по предходен сръбски паспорт), без адресна регистрация в България, понастоящем в Затвора –гр.••••••, България по мярка за неотклонение „Задържане под стража“ до провеждане на производството по Молба за екстрадиция. Исканото за предаване лице не е осъждан в България и няма висящи наказателни дела срещу него. Има висящо наказателно дело № •••••• Krs 2 на Районен съд -гр.••••(или ••••), Босна и Херцеговина, Република Сръбска по обвинителен акт на Окръжна прокуратура- •••№•••• от 01.12.2018 г., с който Н. П., син на Б. и З., с моминско фамилно име С., роден на •••••••• г. в гр.•••, Република •••, с постоянен адрес в гр.•••••, с ЕГН (или ЛИН) •••••, гражданство на Република Сърбия, електротехник, албанец е обвинен за „квалифицирана кражба“ по чл.226, ал.1, т.4 от НК на Република Сръбска, извършено на 04.06.2018 г. в гр.••••, изразило се в задържане от П. на пострадалия Д. С. докато друго неустановено лице отворило чантичката му, намираща се на предната седалка на автомобила му и взело парична сума от 6 000 КМ. На 17.01.2020 г. с определение по горецитираното дело на РС ••••(•••), по отношение на Н. П., с посочени лични данни, е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за 1 месец, считано от задържането му от служители на компетентната полиция в Босна и Херцеговина и е постановено издаване на Заповед за обявяване на международно издирване (л.139 от пр.пр. № 1478/2026 г. на КнОП). На 13.09.2024 г. по дело № ••••• Krs 2 на Районен съд -гр.••••(••••), Босна и Херцеговина, Република Сръбска е издадена Заповед за обявяване на международно издирване (преведена и като Международна заповед за издирване) на Н. П., с ЛИН •••••••, роден в гр.•••, с постоянен адрес в същия град, на ••••••• по обвинение за престъпление „квалифицирана кражба“ по чл.226, ал.1, т.4 от НК на Р. Сръбска, по обвинителен акт на Окръжна прокуратура •••••от 01.12.2018 г. (срвн.л.133 от пр.преписка на КнОП) На 13.09.2024 г. по горецитираното дело на РС-•••(въз основа на Заповедта за арест от 17.01.2020 г.) бил издаден Формуляр за обявяване на издирване /червена бюлетина на Интерпол, с контролен номер •••••, изд.от Интерпол-••••, с цел наказателно преследване на П. за извършена на 04.06.2018 г. в гр.•••, територията на Босна и Херцеговина, престъпление „квалифицирана кражба“ на 6 000 КМ (л.76 до 84 от пр.пр.на КнОП) На •••••• г. в ••••• ч., при влизане в страната ни (България), П. (P.) бил задържан със Заповед от същата дата, издадена от ГКПП-•••, на осн.чл.72, ал.1, т.6 от ЗМВР на РБ, поради издирването му с горепосочения червен бюлетин. Според експертна справка от същата дата (14.07.2026 г.) на РДГП – ГПУ •••, лицето от фотоснимката от косовския му паспорт и лицето на живо са напълно идентични. На •••••• г., с постановление на прокурор от отдел „Международен“ във ВКП на РБългария по пр. №•••• г ., на основание чл.13, ал.5 от ЗЕЕЗА във вр.с чл.64, ал.2 от НПК и чл.1, 16 и 22 от ЕКЕ, П. е задържан под стража за срок от 3 /три/ дни- 72 часа, считано от 15.07.2026 в 21,30 ч., когато изтичало 24-часовото задържане от ГКПП-•••. На ••••• г., с Определение № 239/17.07.2026 г. по ЧНД № 447/2026 г. по описа на КнОС (влязло в сила на 21.07.2026 г.), на основание чл. 13, ал. 7 от ЗЕЕЗА, по отношение на П. е взета мярка „Временно задържане под стража“ за срок до 40 дни, с цел осигуряване участието му в производството по екстрадиция. На 21.07.2026 г., с Постановление на КнОП по пр.пр.№ 1478/2026 г. на П., на осн.чл.68, ал.1 от НПК по арг.на чл.66, ал.1 ат ЗЕЕЗА е наложена Забрана да напуска пределите на Република България На 06.08.2026 г. била изготвена официална МОЛБА за екстрадиция № ••••• от Министерство на правосъдието на Босна и Херцеговина до Министерство на правосъдието на Република България, с искане за екстрадиция на лицето Н. П. /N. P. / - роден на •••••••• г. в гр. •••, Р. •••, с цел предаване на правосъдните органи на Босна и Херцеговина за наказателно преследване по обвинителен акт за престъпление „квалифицирана кражба“. Молбата била придружена от документите по чл. 12, ал. 2 от ЕКЕ и по чл. 9, ал. 3 от ЗЕЕЗА – на босненски и на български език - Акт за задържане – съдебно решение № ••••• 19 Kps 2 от Основен съд в •••, Босна и Херцеговина, издадено на 17.01.2020 г. за налагане на мярка „Задържане под стража“ и Заповед № ••••••• Kps 2 от 13.09.2024 г. за обявяване на лицето за международно издирване, представляващи акт за задържане по смисъла на чл.12, ал. 2, б. „а“ ЕКЕ; Обвинителен акт № •••••• от 01.12.2018 г. на Окръжна прокуратура ••••, Босна и Херцеговина; Извадка от НК на Босна и Херцеговина за престъплението, за което се иска екстрадиция, както и извадки от разпоредбата на същия кодекс, отнасящи се до давността на наказателно преследване. На 18.08.2026 г. Министерство на правосъдието на РБългария, с Писмо № ••••• г. изпратило Молбата за екстрадиция на Върховна касационна прокуратура (ВКП), отд. 04 „Международен“. На 19.08.2026 г., с постановление на ВКП, отд. 04 „Международен“, изх. № 8833/2026 г., на основание чл. 14, ал. 2 и 3 от ЗЕЕЗА вр. с чл. 64, ал. 2 от НПК, Н. П. /N. P./ е задържан под стража за срок от 3 дни (72 часа), считано от 20.08.2026 г . На 21.08.2026г., с протоколно определение по ЧНД № 543/20206 г. по описа на КнРС по отношение на Н. П. /N. P./, с посочена самоличност, е ВЗЕМА мярка за неотклонение „Задържане под стража“ до приключване на производството по екстрадицията му, която да се изтърпи в затвора „••••. Видно от справка от КнОП от 24.08.2026 г. е, че в Унифицираната информационна система на Прокуратурата в РБългария няма данни за неприключени наказателни производства по отношение на исканото лице. Като прецени изложените фактически обстоятелства, установени въз основа на горецитираните писмени доказателства, съдът намира молбата за екстрадиция за основателна, доколкото са налице условията на ЗЕЕЗА за екстрадиране на исканото лице от РБ в Република Босна и Херцеговина, по следните съображения: КнОС, след преценка на доказателствата, констатира, че не са налице основанията за отказ за екстрадиция по чл.7 Не са налице основанията по чл.7 от ЗЕЕЗА при които се отказва екстрадиция, тъй като престъплението, за които се преследва исканото лице не е политическо или „свързано с него престъпление“, нито е военно престъпление. Лицето няма да бъде съдено от извънреден съд в молещата държава и срещу него няма да бъде приведена в изпълнение присъда постановена от такъв съд. Екстрадицията няма за цел преследване или наказване на лицето на основания като раса, религия и други изброени в т.4 на чл.7 от ЗЕЕЗА. Липсват данни, че лицето ще бъде подложено в молещата държава на насилие и други посочени в т.5 на чл.7 условия. Престъплението за което е наказателно преследвано исканото лице не е погасено по давност според законодателствата на молещата и замолената държава. В Република България за също престъпление няма влязла в сила присъда срещу лицето, чието екстрадиране се иска. За престъплението не се предвижда смъртно наказание. Не са налице и основания за отказ за екстрадиция, поради наличие на посочените такива в чл.8 от ЗЕЕЗА. Не са налице основанията по чл.18 ЗЕЕЗА за отлагане на екстрадицията, или за временна екстрадиция, тъй като срещу исканото лице няма висящо наказателно производство или влязла в сила присъда подлежащи на изпълнение в РБългария. Съдът констатира, че е налице условието по чл.5, ал.1 от ЗЕЕЗА за двойна наказуемост на деянието, тъй като престъплението, за което се преследва исканото лице е наказуемо и по българския НК, съгл.чл.195 от НК, като по законодателствата и на двете държави за него се предвижда наказание лишаване от свобода не по-малко от една година . Към момента на получаване на искането за екстрадиция, не са налице основанията по чл.6, ал.1 от ЗЕЕЗА за недопускане на екстрадиция по отношение на исканото лице, тъй като е установено по делото, че същият не е български гражданин, не му е предоставено убежище в Р.България, не е от категорията на чуждите граждани, ползващи се с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Р.България. Липсват данни и исканото лице да е от кръга на лицата, което да не е наказателно отговорно съгласно българското законодателство. По изложените съображения съдът счита, че следва да допусне исканата екстрадиция. С оглед допускане екстрадицията съдът следва да вземе мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на исканото лице до фактическото му предаване на молещата държава, в съответствие с разпоредбата на чл.17, ал.7, изр.2 ЗЕЕЗА. Водим от гореизложеното и на основание чл. 17, ал.7 от ЗЕЕЗА, Кюстендилският окръжен съд