Решение № 294 от 14.3.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 2970/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК. С Решение № 261850 от 03.06.2022г., постановено по гр. дело № 8153/2018г. СГС, I ГО, 9 състав е приел за установено по предявения от „Климатроник“ ЕООД против „Совтранс Ауто“ ЕООД иск с правно основание чл.108 от ЗС, че „Климатроник“ ЕООД е собственик на жилище, заемащо целия партерен етаж от къща, находяща се в гр. София, СО-район „Триадица“ на ул.“•••“ №11, със застроена площ от 137 кв.м., заедно с 1/3 ид.част от общите части на сградата и 1/3 идеална част от дворното място, върху което е построена, съставляващо УПИ XV-12 в кв.329 по плана на гр.София, м.“ГГЦ-6- I част“, целият с площ от 312 кв.м. по скица, а по нот. акт от 308 кв.м, при граници, описани в исковата молба, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1001.441.1.1 по кад. карта и кад. регистри, одобрени със заповед № РД-18-108/13.12.2016г. на ИД на АГКК, като е осъдил „Совтранс Ауто“ ЕООД да предаде на „Климатроник“ ЕООД владението върху гореописания недвижим имот. С решението СГС, I ГО, 9 състав е осъдил „Совтранс Ауто“ЕООД да заплати на „Климатроник“ ЕООД, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 7657, 39 лв. Решението е постановено при участието на СИ М. И. Б. и „Райфайзенбанк България“ ЕАД като трети лица помагачи на страната на ищеца. Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното произоводство – „Совтранс ауто“ ЕООД, чрез пълномощника му. В жалбата се релевират възражения за неправилност на обжалвания съдебен акт. Поддържа се довод, че издаденото на 04.02.2016г. от Ч. Б. възлагателно постановление в полза на „Климатроник“ ЕООД не било и не можело да влезе в сила поради следните причини: 1. настъпилото на 08.01.2016 г. спиране на изп.д. № 887/2014 г. по описа на Ч. Б. (в резултат на откритото на 08.01.2016 г. производство по несъстоятелност на „Боско Строй“ ЕООД), което съставлявало правна пречка за извършването на изпълнителни действия по това дело, вкл. за издаването на процесното възлагателно постановление; 2. откритото на 27.07.2016г. производство по несъстоятелност на „Тома Строй“ ЕООД, което също съставлявало правна пречка за влизането в сила на възлагателното постановление. Изразява се становище, че вземанията на „Райфайзенбанк България“ ЕАД били приети в производството по несъстоятелност на „Боско строй“ ЕООД (в несъстоятелност), поради което, считано от 07.04.2016 г. изп.д. № 887/2014 г. по описа на Ч. Б. било прекратено по право - на основание чл. 638, ал. 4 от ТЗ. Допълва се, че с откритото на 27.07.2016 г. производство по несъстоятелност спрямо „Тома Строй“ ЕООД е бил консолидиран и специалният фактически състав по чл. 717н, ал. 3 от ТЗ. Поради което се прави извод, че считано от 27.07.2016 г., процесният имот е подлежал на осребряване само от синдика на ипотекарния длъжник „Тома Строй“ ЕООД. Релевира се възражение, че игнорирането на разпоредбата на чл. 717н ТЗ би довело до „двукратното удовлетворяване от ипотекирания имот“ от страна на взискателя. Изразява се несъгласие с приетото от първостепенния съд, че дружеството – ответник упражнява фактическата власт върху имота. Прави се искане въззивният съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на СГС. В срока по чл. 263 от ГПК са постъпили отговори на въззивната жалба от ищеца – „Климатроник“ ЕООД и от третото лице помагач – „ОББ“ АД - правоприемник на „Кей Би Си България“ ЕАД /старо наименование „Райфайзенбанк България“ ЕАД/. В отговорите на страните се поддържа становище за неоснователност на релевираните в жалбата възражения. Излагат се подробни съображения за правилност на обжалваното първоинстанционно решение. Прави се искане въззивният съд да постанови решение, с което да потвърди решението на СГС. Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а разгледана по същество, се явява частично основателна. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите. За да постанови обжалваното решение, СГС се е позовал на разясненията, направени в решение № 55 от 20.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3415/2020 г., II г. о., ГК, като е приел, че към 27.07.2016 г., когато е била обявена неплатежоспособността на „Тома строй“ ЕООД, считано от 31.12.2014 г. и е било открито производството по несъстоятелност, фактическият състав на публичната продан на процесния имот по изпълнително дело №20148380410887 по описа на ЧСИ Б. вече е бил приключил с издаване на постановление за възлагане от 04.02.2016г. в полза на ищеца. Посочил е, че спрямо този изпълнителен способ не могат да настъпят последиците по чл. 638 ТЗ. Допълнил е, че обжалването на постановлението за възлагане само отлага настъпването на вещно- прехвърлителния му ефект, /доколкото жалбата е неоснователна/, но производството по чл. 435 ГПК не е част от съответния изпълнителен способ /публична продан на недвижим имот за удовлетворяване на парично вземане на взискателя/, действията по който се атакуват. Поради това е направил извод, че в масата на несъстоятелността на „Тома строй“ ЕООД е включено не правото на собственост върху процесния имот, а сумата, заплатена от ищеца при осъществената публична продан. Посочил е, че с влизане в сила на постановлението за възлагане на 29.01.2020г. е настъпил и вещно- прехвърлителния ефект на приключилата преди обявяване на несъстоятелността на „Тома-строй“ ЕООД публична продан. Счел е, че при извода за момента, към който се преценява дали публичната продан е приключила, с оглед приложението на чл. 638 ТЗ, неотносими към изхода на спора се явяват доводите на ответника относно действието на вписаните от взискателя в индивидуалното принудително изпълнение „Райфайзенбанк България“ ЕАД възбрани върху имота и действието на общата възбрана върху имуществото на обявения в несъстоятелност длъжник, която по отношение на недвижимите имоти следва да бъде вписана в нотариалните регистри съгласно чл. 715, ал. 2 ТЗ. В заключение е приел, че постановлението за възлагане легитимира ищеца като собственик на процесния недвижим имот, тъй като придобитите от трети лица права върху имота не могат да му бъдат противопоставени. По отношение въпроса от кого се упражнява фактическата власт върху процесния имот е посочил, че от съвкупната преценка на събраните доказателства следвало, че на 07.06.2018г., процесният недвижим имот е бил предаден на синдика на „Тома строй“ ЕООД чрез предаване на ключовете от същия, с което му е била предоставена фактическата власт върху имота. Посочил е, че по делото не било установено да е настъпила промяна на това обстоятелство до 13.11.2018г., когато недвижимият имот е бил продаден на ответника. Допълнил е, че синдикът на „Тома строй“ЕООД е имал задължението да предаде владението върху имота и го е предал, като към датата на исковата молба и към момента на приключване на устните състезания имотът се владее от ответното дружество. Поради което е приел, че се установява неговата пасивна материалноправна легитимация по предявения иск. Посочил е, че липсва основание за владението на имота от страна на ответника, тъй като същият не се легитимира като собственик с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 128, том VIII, рег. № 15728, дело№ 1396/2018г. от 13.11.2018г. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Съдът, като съобрази правните доводи на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт. СГС е бил сезиран с предявен иск с правно основание чл. 108 от ЗС за установяване принадлежността на правото на собственост върху спорния имот в патримониума на ищеца „Климатроник“ ЕООД и осъждане на ответника „Совтранс Ауто“ ЕООД да предаде фактическата власт върху него. При така предявен иск ищецът следва да установи, че е титуляр на правото на собственост върху спорната вещ, както и че ответникът я владее или държи без основание. За да бъде отхвърлен иска, ответникът е длъжен да установи, че упражнява фактическото господство върху вещта на вещноправно или облигаторно основание. Това доказване следва да бъде пълно и главно. Ищецът, обосновавайки предявения иск, е релевирал фактическо твърдение, че е придобил правото на собственост върху имота, върху който е насочено изпълнение по изп. д. № 20148380410887 по описа на Ч. Б., на основание издадено на 04.02.2016г. постановление за възлагане на имота. По делото се установяват следните факти: Процесният имот е бил собственост на „Боско строй“ ЕООД, който го е придобил по силата на договор за покупко-продажба от 20.02.2009 г. На 19.12.2009г. имотът е бил ипотекиран в полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД за обезпечаване на отпуснат в полза на „Боско строй“ ЕООД кредит. В полза на кредитодателя „Райфайзенбанк България“ ЕАД са били вписани възбрани върху имота от 12.11.2009г. и от 23.08.2013г. На 20.03.2014 г. – „Боско строй“ ЕООД е прехвърлило процесния недвижим имот на „Гео Строй ГД“ ЕООД. На 16.04.2014г. - „Гео Строй ГД“ ЕООД е прехвърлило на „Тома строй“ ЕООД своето търговско предприятие като имуществена съвкупност по смисъла на чл. 15, ал.1 ТЗ, в което се включва и правото на собственост върху спорния имот. В периода от 28.12.2015 г. до 28.01.2016 г. по изп. дело № 20148380410887, по описа на СИ М. Б., образувано от взискателя „Райфайзенбанк България“ ЕАД, е била проведена публична продан, на която и след проведена процедура и заплащане на цената, „Климатроник“ ЕООД е било обявено за купувач на процесния имот, като е било издадено Постановление за възлагане на 04.02.2016г. Издаденото постановление за възлагане е било обжалвано от „Тома строй“ ЕООД. Върху постановлението СИ Б. е поставил печат за влязло в сила на 27.07.2017г. Вписано е било в имотния регистър - Служба по вписванията съответно акт № 118, том CXXXVII, вх. рег № 61107, им. парт. 5834, 5835 от 19.09.2017 г., което официално удостоверяване се оспорва от ответното дружество. Релевира се довод, че Постановлението за възлагане е влязло в сила на 29.01.2020г. В тази връзка се представя решение №775 от 29.01.2020г. на СГС, ТО, постановено по ч.гр.д. №2957/2019г. На 17.08.2017 г. „Климатроник“ ЕООД е било въведено във владение на имота. На 27.07.2016г. съдът по несъстоятелността е постановил Решение за откриване на производство по несъстоятелност на „Тома строй” ЕООД по т. д. № 105/2016 г. по описа на ОС-гр. Плевен. На 05.08.2016 г. от съда по несъстоятелността е постановено Определение №634 за разрешаване продължаването на изпълнителните действия върху процесния имот по индивидуалното принудително изпълнение по ГПК - в полза на банката, в качеството й на обезпечен кредитор спрямо длъжника „Тома строй“ ЕООД за събиране вземанията на банката, на основание чл. 638, ал. 3 ТЗ. На 03.01.2017 г. е постановено Решение за обявяване в несъстоятелност на „Тома строй” ЕООД по реда на 710 ТЗ, по което е постановена обща възбрана на основание чл. 715, ал. 1 ТЗ от същата дата - вписано на същата дата в ТРРЮЛНЦ. На 16.01.2017г. съдът по несъстоятелността е постановил Определение №56 за отмяна на Определение №634 от 05.08.2016 г., с което е дал разрешение на ипотекарния кредитор да продължи изпълнителното производство по изп. д. № 10887/2014г. С Определение № 395/12.04.2018 г. съдът по несъстоятелността по т. д. №105/2016 г. е дал разрешение на Л. С. К. - синдик на „Тома строй“ ООД да продава посоченото в определението имущество, измежду което е и процесният имот. На 13.11.2018г. Л. С. К. в качеството му на синдик на „Тома Строй“ ЕООД /в несъстоятелност/ е продал по реда на чл. 718 ТЗ /чрез пряко договаряне/ на „Совтранс Ауто“ ЕООД процесния недвижими имот, като договора е обективиран във формата на нотариален акт №128, том VIII, дело №1336 от 2018г. Основният правен спор по настоящото дело се съсредоточава върху въпроса дали извършената по индивидуалното изпълнително производство публична продан на спорния имот е противопоставима на кредиторите на несъстоятелността, вкл. и на „приобретателя” по извършената от синдика на несъстоятелния търговец продажба. Публичната продан на недвижим имот е уредено в процесуалния закон /ГПК/ производство за принудително прехвърляне на собственост с цел удовлетворяване парично вземане на взискателя, респ. и на присъединените кредитори. Вещно-прехвърлителният ефект съгласно чл. 496, ал. 2 ГПК настъпва с влизане в сила на постановлението за възлагане. В настоящия случай, Постановлението за възлагане е издадено на 04.02.2016г. По делото се установи, че синдикът на „Тома строй“ ЕООД е упражнил правото си на жалба срещу Постановлението за възлагане, на основание чл. 435, ал. 3 ГПК, но като неоснователна тя е била оставена без уважение, поради което на 27.07.2017 г. то е влязло в сила. С този съдебен акт се е стабилизирало процесното Постановление за възлагане, като е настъпило неговото вещно-прехвърлително действие. Този титул за собственост е вписан в Службата по вписванията на 16.08.2017 г., поради което последващи оспорвания на Постановлението за възлагане са недопустими. Дори и да се приеме доводът на ответника, че подадената срещу Постановлението жалба от „Интербетон“ ЕООД, която е последваща, е допустима и в резултат на обжалването Постановлението за възлагане е влязло в сила на по-късна дата – 29.01.2020г., то този факт следва да се вземе предвид от съда на основание чл. 235, ал.3 ГПК. Като по делото не се спори, че след посочената дата не са налице нови обжалвания на обсъжданото Постановление за възлагане. В тази връзка е неоснователно възражението на жалбоподателя-ответник, че ищецът не би могъл да се легитимира като собственик на процесния имот, тъй като Постановлението за възлагане не било влязло в сила. Публичната продан на недвижим имот е деривативен придобивен способ, купувачът черпи придобитите права от длъжника - по реда на правоприемството, поради което той не би могъл да има повече права от своя праводател. В този смисъл са правните норми, уредени в чл. 496, ал. 2, изр. 2 ГПК, респ.чл. 717з, ал. 2, изр. 2 ТЗ (в производството по несъстоятелност). Безспорно се приема в теорията и в трайната практика на ВКС, че когато Постановлението за възлагане, издадено от съдебния изпълнител или от съда по несъстоятелността, се стабилизира (влезе в сила), действителността на продажбата може да се оспорва по исков ред само при нарушаване на забраната определени правни субекти да участват в наддаването, респ. като купувачи, както и когато не е внесена цената - чл. 496, ал. 3 ГПК (при индивидуалното изпълнително производство), респ. чл. 717з, ал. 4 ТЗ (при универсалното изпълнително производство), като други процесуални нарушения при извършването на публичната продан не водят до недействителност на Постановлението за възлагане, ако те не са били релевирани чрез жалба в преклузивните срокове - арг. чл. 435, ал. 3 ГПК (при индивидуалното изпълнително производство), респ. чл. 717з, ал. 3 ТЗ (при универсалното изпълнително производство). С оглед момента, в който се придобива правото на собственост върху вещта, предмет на принудителния изпълнителен способ - чл. 496, ал. 2, изр. 1 ГПК в релевантната редакция, както и противопоставимостта на права върху обекта, предмет на принудителното изпълнение по ГПК - чл. 496, ал. 2, изр. 2 ГПК, то следва да се приеме, че ако длъжникът е притежавал правото на собственост върху недвижимата вещ към момента на възбраната, купувачът ще придобие това вещно право на деривативно основание, като извършени продажби след този момент - доброволни или в изпълнително производство, вкл. и в универсалното, не са противопоставими на купувача по публичната продан. Такъв е и настоящият случай. Към момента на възбраната „Боско строй“ ЕООД е притежавал правото на собственост върху процесния имот. Следователно купувачът „Климатроник“ ЕООД е придобил това вещно право на деривативно основание, като извършени продажби след този момент - доброволни или в изпълнително производство, вкл. и в универсалното, не са му противопоставими. В заключение: съдът приема, че ищцовото дружество – „Климатроник“ ЕООД доказа активната си материалноправна легитимация. Неоснователен е доводът на въззивника, че наложената възбрана е непротивопоставима на кредиторите на несъстоятелността, респ. непротивопоставима на купувача по договора за покупко-продажба, осъществена в производството по несъстоятелност. По силата на чл. 401 ГПК, във вр. с чл. 452, ал. ал.1 и ал.2 ГПК всички действия на разпореждане с имуществото, послужило за обезпечение на претенциите на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, извършени след вписването на наложената възбрана през 2009г. са относително недействителни (непротивопоставими) на взискателя. Относителната недействителност представлява правно положение, при което дадена правна сделка е действителна, (ако не страда от пороци, обуславящи нейната недействителност) и като такава поражда целените с нея правни последици, определени по вид и обем от страните с техните насрещни волеизявления, но тя - по силата на закона или на съдебно решение, не може да бъде противопоставена на определен кръг от лица. Не е спорно, а и от събраните по делото доказателства се установи, че на 20.03.2014 г. (след наложената обезпечителна възбрана в полза на кредитора – „Райфайзенбанк България“ ЕАД) длъжникът „Боско Строй“ ЕООД е прехвърлил на възмездно правно основание на „Гео Строй ГД“ ЕООД правото на собственост върху спорния имот. Впоследствие приобретателят („Гео Строй ГД“ ЕООД) е прехвърлил цялото си търговско предприятие по реда на чл. 15 ТЗ на „Тома Строй“ ЕООД, по отношение на което впоследствие е открито производство по несъстоятелност и при осребряване на имуществото на несъстоятелния длъжник ответникът е придобил правото на собственост върху спорния имот - въз основа на договор за покупко-продажба, на основание чл. 718 ТЗ. Но тъй като процесната обезпечителна възбрана, охраняваща правата на кредитора („Райфайзенбанк България“ EАД – третото лице помагач в настоящото исково производство), е вписана в Агенция по вписванията преди настъпилите правоприемства, те са относително недействителни спрямо обезпечения кредитор, т.е. в отношенията с обезпечения кредитор прехвърлянията никога не са се състояли. Следователно, щом първата транслативна сделка - след наложената обезпечителна възбрана, е непротивопоставима на обезпечените кредитори (арг. чл. 401 ГПК, във вр. с чл. 452, ал. 1 и ал.2 ГПК и чл. 453, ал. 1, т. 3 ГПК), непротивопоставимо (относително недействително) е и последващото разпоредително действие. Приеме ли се противно тълкуване би се достигнало до неправилния правен извод, че при образуване на производство по несъстоятелност срещу несъстоятелен длъжник, по отношение на когото обезпечените взискатели в индивидуалното изпълнително производство не са кредитори на несъстоятелността, предходно наложената възбрана не охранява техните права, което е в пряко противоречие с чл. 401 ГПК, във вр. с чл. 452, ал. 1 ГПК и чл. 453, ал. 1, т. 3 ГПК. Неотносима към настоящия правен спор е разпоредбата на чл. 638, ал.4 от ТЗ /в редакцията към релевантния момент/, която предписва, че при откриване на производство по несъстоятелност спряното индивидуално производство се прекратява, ако вземането бъде предявено и прието при условията на чл. 693 ТЗ, като в този случай наложените в изпълнителното производство запори и възбрани са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността. Взискателят „Райфайзенбанк България“ ЕАД не е кредитор на несъстоятелния длъжник „Тома строй“ ЕООД. Взискателят „Райфайзенбанк България“ ЕАД не е могъл по конкретното производство по несъстоятелност (по отношение на несъстоятелния длъжник „Тома Строй“ ЕООД) да бъде кредитор с прието вземане. Това е така, тъй като обременената недвижима вещ не е била включена в масата по несъстоятелността на длъжника по кредитното правоотношение – „Боско Строй“ ЕООД (в несъстоятелност), а е била включена в масата по несъстоятелността на търговското дружество „Тома Строй“ ЕООД (в несъстоятелност) - поради извършените в един кратък период от време (от 20.03.2014 г. до 16.04.2014 г.) две транслативни сделки, въз основа на които от патримониума на длъжника по индивидуалното изпълнително производство – „Боско Строй“ ЕООД е прехвърлено правото на собственост върху спорния имот на „Тома Строй“ ЕООД. Действително макар ипотекарният кредитор, който обаче не е кредитор на масата по несъстоятелността, да има право да се удовлетвори от припадащата му се по разпределението сума на осребрената маса на несъстоятелността (арг. чл. 717н, ал. 3 ТЗ), той не може активно и ефективно да влияе в производството по осребряване на вещта, предмет на обезпечението - той не е кредитор с прието вземане по реда на чл. 693 ТЗ, поради което не участва в събранието на кредиторите, овластено да избира и освобождава синдик (чл. 677, ал. 1, т. 3 и т. 4 ТЗ), да определя реда и начина за осребряване имуществото на длъжника, метода и условията на оценка на имуществото, избора на оценители и определянето на възнаграждението им (чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ), като по силата на чл. 678 ТЗ решенията на събранието на кредиторите имат обвързващо действие за всички кредитори, включително за неприсъстващите. Когато обезпеченото с вещ, включена в масата на несъстоятелността, вземане принадлежи на титуляр, който не е измежду кредиторите на масата по несъстоятелност, какъвто е настоящият случай, индивидуалното изпълнително производство, макар и да е спряно по силата на закона при открито производство по несъстоятелност - арг. чл. 638, ал. 1 ТЗ не е прекратено и в този смисъл разпоредбата на чл. 638, ал. 4 ТЗ е неприложима в настоящия казус. Възбраната по своето правно естество не създава право на предпочтително удовлетворяване на кредитора, който я е наложил. Тя е предназначена единствено да запази имота в патримониума на длъжника, за да може върху нея да се проведе принудително изпълнение за погасяване на задълженията на длъжника, и след като бъде заличена, тази нейна функция отпада с обратно действие. Ако вписаната възбрана не бъде вдигната (при състояла се публична продан), то правото на собственост се счита към момента на публичната продан в патримониума на длъжника и ще премине по силата на закона (арг. от чл. 496, ал. 2 ГПК) към купувачите от публичната продан от датата на влизане в сила на постановлението за възлагане. Тъй като възбраната (обезпечителна или изпълнителна), както се посочи, не представлява привилегия за предпочитателно удовлетворяване на обезпечения кредитор, а ползва всички присъединили се до изготвяне на разпределението взискатели в индивидуалното изпълнително производство (арг. чл. 457, ал. 1 и ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 456, ал. 1 ГПК, чл. 452, ал. 1 ГПК и чл. 453, ал. 1, т. 1 ГПК), синдикът в универсалното изпълнително производство не може да присъедини обезпечен с възбрана в изпълнителното производство по ГПК кредитор, който не е и кредитор на масата по несъстоятелността, какъвто е настоящият случай. Следователно, поради непротивопоставимостта на последващите обезпечителната възбрана разпоредителни сделки на обезпечените кредитори, имотът, макар и да бил собствен на несъстоятелния длъжник, не е следвало да бъде включен в масата на несъстоятелността, нито тези обезпечени с възбраната кредитори са могли да участват в откритото производство по несъстоятелност, респ. при изготвяне на сметката за разпределение. Нормативната цел на правилата, уредени в чл. 638, ал. 1 и ал. 4 ТЗ, е насочена към привеждане на всички кредитори на несъстоятелността в едно и също процесуалноправно положение, като се осуети възможността някой от тях да проведе индивидуално принудително изпълнение и евентуално да увреди останалите кредитори, намалявайки масата на несъстоятелността. Поради тези правни съображения - по отношение на обезпечени с възбрана взискатели, които не са кредитори на масата по несъстоятелността, какъвто е настоящият случай, не е приложима правната норма, уредена в чл. 638, ал. 1 ГПК, поради което образуваното индивидуално изпълнително производство - по отношение на процесния имот, не трябва да се спира, а да продължи. Обективно то не може и да бъде прекратено - невъзможно е обезпечени с възбрана кредитори на правен субект, който е праводател на несъстоятелния длъжник, да предявят изпълняемите права в производството по несъстоятелността, респ. те да бъдат приети, вследствие на което да станат кредитори на масата на несъстоятелността. Поради тези правни съображения за правилното решаване на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство не е приложимо и нормативното правило, уредено в чл. 638, ал. 4, изр. 2 ТЗ, съгласно което наложените в изпълнителното производство запори и възбрани са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността. Напротив, както бе изяснено, образуваното по искане на обезпечени с предходна възбрана кредитори индивидуално изпълнително производство нито може да бъде спряно, нито да бъде прекратено поради образувано производство по несъстоятелност срещу трето лице (приобретател след наложената обезпечителна мярка), което не е длъжник на обезпечените кредитори. Следователно „Райфайзенбанк България“ ЕАД като обезпечен в индивидуалното изпълнително производство кредитор притежава противопоставими на несъстоятелния длъжник права - той е последващ (след наложената обезпечителна възбрана) приобретател, поради което и купувачът на извършената в производството по несъстоятелността покупко-продажба /в настоящия случай ответникът – жалбоподател „Совтранс Ауто“ ЕООД/ не може да противопостави на обезпечените кредитори в индивидуалното изпълнително производство придобити права от трето лице - несъстоятелен длъжник (с аргумент от обратното основание на чл. 717з, ал. 2, изр. 2 ГПК, който предписва, че правата, които трети лица са придобили върху имущественото право, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на длъжника). Ирелевантно е възражението на жалбоподателя, че в случай, че бъде игнорирано приложението на разпоредбата на чл. 717н ТЗ, то това би довело до „двукратното удовлетворяване от ипотекирания имот“ от страна на взискателя. Тъй като ищецът е придобил правото на собственост върху спорния имот в момента на влизане в сила на процесното Постановление за възлагане - арг. чл. 496, ал. 2 ГПК, ипотечното право е било прекратено (чл. 175, ал. 1 ЗЗД) и не са били приложими нормативните правила, уредени в чл. 717н ТЗ (по отношение на тази недвижима вещ банката вече не е била ипотекарен кредитор). Но ако „Райфайзенбанк България“ ЕАД се е удовлетворил от осребрената в универсалното изпълнително производство сума, вкл. и от цената на процесния имот, това обстоятелство е ирелевантно за действителните вещни права на страните върху спорната недвижима вещ, а единствено биха възникнали определени облигационни правоотношение между тях. При така установените правнорелевантни факти и изложените съображения и настоящата съдебна инстанция достига до категоричния правен извод, че ищецът установи в процеса на доказване, че е собственик на процесния имот на твърдяното правно основание. Основателно е релевираното в жалбата оплакване, че неправилно в обжалваното решение е прието, че дружеството – ответник упражнява фактическа власт върху процесния имот. На първо място, по делото не се спори, а и това се установява от събраните писмени доказателства /вкл. приобщеното изп.д. №823/2018г. по описа на СИ Б./, че спорният имот е бил запечатан от посочения съдебен изпълнител - в рамките на процедура по чл. 650 от ТЗ и чл. 654 от ТЗ и въз основа на Обезпечителна заповед от 07.06.2018г., издадена от съда по несъстоятелността на „Тома строй“ ЕООД. На следващо място, по делото нито се твърди, нито са били ангажирани доказателства, че след запечатването на имота е била проведена процедура по вдигане на поставените печати – чл. 652 ТЗ и извършване на опис от синдика на запечатания имот – чл. 653 ТЗ. Щом като тези две действия не са били извършени, то не се е стигнало и до хипотезата на чл. 654 ТЗ, предвиждаща, че от момента на извършване на описа синдикът отговаря за описаното имущество. Ето защо за процесния имот е продължил да отговаря съдебният изпълнител. По делото няма твърдения нито са приложени доказателства съдебният изпълнител да е предоставял фактическа власт върху имота нито на синдика на „Тома строй“ ЕООД, нито на ответника. Основателно е възражението на жалбоподателя, че по делото липсват доказателства, че продавачът по нотариалния акт от 13.11.2018г. „Тома строй“ ЕООД бил предал владението върху процесния имот на купувача „Совтранс Ауто“ ЕООД. Установяването на това обстоятелство следва да бъде доказано чрез пълно и главно доказване, то не може да почива на хипотези. Никъде в доказателствата по делото – нито писмени, нито гласни се съдържат данни, че синидикът на „Тома строй“ ЕООД е бил въведен във владение на процесния имот и след продажбата той е предал фактическата власт върху имота на купувача – „Совтранс Ауто“ ЕООД. Изложеното от свидетеля С. Н., че бил получил ключове от съдебния изпълнител, които предал на синдика не налага извода, че синдикът на „Тома строй“ ЕООД е установил фактическа власт върху имота. На първо място, липсва яснота дали точно ключове от процесния имот е получил свидетелят Николов, тъй като той не го е индивидуализирал в своите показания. Но дори и синдикът да е получил ключове от процесното жилище, то по делото няма никакви доказателства ответното дружество след 13.11.2018г. да е упражнявало фактическа власт. В заключение: Въззивната инстанция приема, че в хода на делото ищецът по ревандикационния иск доказа, че е собственик на процесния имот на твърдяното правно основание, но не установи, че ответникът владее този имот. Поради което и съгласно разясненията, дадени в т.2А от ТР № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК на ВКС съдът следва да уважи първото искане за правна защита, като признае с установителен диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за правна защита - за предаване на владението на имота. Така решението ще формира сила на пресъдено нещо по въпроса относно собствеността върху имота, който въпрос няма да може да бъде пререшаван в бъдещ процес между същите страни. С оглед изложеното, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено в частта, в която е осъден „Совтранс Ауто“ ЕООД да предаде владението върху спорния имот на „Климатроник“ ЕООД, като въззивният съд постанови решение, с което да отхвърли това искане. В установителната част решението следва да бъде потвърдено като правилно. Предвид изхода на правния спор, предмет на въззивното производство, всяка от насрещните страни има право на половината от сторените разноски по делото, тъй като искът по чл. 108 ЗС съдържа две искания за защита - установително и осъдително. Или на ищците се дължат от ответника само половината от сумите, определени с първоинстанционното решение, съответно само 3828.70лв. за първата инстанция. Първоинстанционното решение в частта за разноските, имаща характер на определение, следва да бъде отменено в частта, в която СГС е осъдил „Совтранс Ауто“ ЕООД да заплати на „Климатроник“ ЕООД разноски над размера на сумата от 3 828.70лв. В производството пред СГС ответното дружество „Совтранс Ауто“ ЕООД няма претенция за присъждане на направените разноски. Пред САС въззивникът също не претендира присъждане на разноски. Въззиваемото дружество представя списък по чл. 80 ГПК и претендира присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение, като представя доказателства за реално заплатени. Поради това и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК въззивникът-ответник следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия половината от тези разноски в размер на 2931.20лв. Така мотивиран, Софийски апелативен съд