Решение № 9117 от 24.7.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1105/2024 г.

Производството е образувано по жалба на С. О. К., [ЕГН], чрез проц. представител адв. Л. П., против Експертно решение № 90653 от 30.04.2024 г. на Специализиран състав по Нервни, Очни болести и ССЗ на Национална експертна лекарска комисия. В жалбата се твърди, че ЕР е незаконосъобразно, като издадено при неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че определеният процент трайно намалена работоспособност, не съответства на обективното здравословно състояние на жалбоподателката. Допълнителни съображения се излагат в депозирани по делото писмени бележки. Иска се отмяна на обжалваното ЕР. Претендират се сторените по делото разноски. Ответникът – НЕЛК – София, не изпраща представител. В писмени становища с вх. № 17913/28.10.2025 г. и вх. № 14754/06.07.2026 г. по описа на съда се оспорва жалбата, като се излагат подробни съображения за неоснователност. Твърди се, че обжалваното ЕР е издадено от компетентен орган и в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се взражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Административен съд – Пловдив, след преценка на събрания по делото доказателствен материал и доводите на страните, и съобразно чл. 168, ал. 1 и 2 АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес, както и по отношение на подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Развитието на заболяването на жалбоподателката и промените на неговата оценка от експертните органи през годините е следната: С ЕР № 3755 от 20.11.2014 г. на ТЕЛК при първоначалното освидетелстване е определена 50% ТНР. Водещата диагноза е множествена склероза, цереброспинална форма, пристъпно-ремитентен ход, с квадрипаретичен синдром-рефлексогенна пареза на ръцете, латентна за краката. С последващо ЕР № 4222 от 04.11.2016 г. на ТЕЛК оценката е повишена на 60% ТНР, като в експертното решение е отразен квадрипаретичен синдром – рефлексогенна пареза на ръцете, латентна за краката, както и лек дискоординационен синдром. С ЕР № 5005 от 06.11.2018 г. на ТЕЛК процентът ТНР е намален обратно на 50%. Като мотив за намаляването е посочен неврологичният статус на лицето и наличието на предпоставките на Част VII, т. 3.2 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ). Впоследствие, с ЕР № 4995 от 04.11.2020 г. на ТЕЛК е определена отново 50% ТНР с водеща диагноза множествена склероза, цереброспинална форма, пристъпно-ремитентен ход, с лек квадрипаретичен синдром, лек дискоординационен синдром. С ЕР № 0181 от 15.02.2021 г. на НЕЛК, Националната експертна лекарска комисия отменя ЕР № 4995 от 04.11.2020 г. на ТЕЛК и връща преписката за ново освидетелстване. В мотивите си НЕЛК изрично посочва наличието на противоречие между описания неврологичен статус и представените медицински документи. Установено е, че заключението на ТЕЛК за лек дискоординационен синдром и латентна пареза на краката е в пълно противоречие с обективните данни от приложената епикриза от УМБАЛ „Св. Н.“ ЕАД от м. 04.2020 г. След връщането на преписката от НЕЛК, с ЕР № 3531 от 14.07.2021 г. на ТЕЛК се извършва ново освидетелстване и се определят 75% ТНР, като оценката е направена съгласно Част VІІ, т. 3.3 от Приложение № 1 към НМЕ. При последващото преосвидетелстване с ЕР № 90323 от 09.09.2022 г. на ТЕЛК е определена отново 75% ТНР. В мотивите на ЕР от 09.09.2022 г. е посочено, че за установеното заболяване, усложнено с квадрипаретичен синдром, с предилекция вдясно и към долна парапареза от средна степен и дискоординационен синдром от лека към средна степен, се определят 75% ТНР. С последващо ЕР № 94914 от 20.11.2023 г. на ТЕЛК – V състав към УМБАЛ „Пловдив“ АД, постановено по документи на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), оценката е намалена на 50% ТНР. От мотивите на ЕР се установява, че водеща диагноза е множествена склероза – цереброспинална форма, пристъпно ремитентен ход, с лек дискоординационен синдром и компенсиран квадрипаретичен синдром. Правното основание е променено на Част VІІ, т. 3.2 от Приложение № 1 към НМЕ, отнасяща се за леки форми на заболяването. По жалба на С. К. срещу ЕР № 94914 от 20.11.2023 г. на ТЕЛК, НЕЛК се е произнесла, като е постановила оспореното в настоящото производство ЕР № 90653 от 30.04.2024 г. на НЕЛК. С оспорения акт НЕЛК потвърждава изцяло решението на ТЕЛК за 50% ТНР. В мотивите на решението изрично е посочено, че то е постановено по документи на основание чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. НЕЛК възприема същата диагноза и правно основание (НЕЛК приема, че за доказаната диагноза с лек дискоординационен с-м се следват 50% ТНР, съгласно Част VІІ, т. 3.2 от Приложение № 1 към НМЕ). В ЕР на НЕЛК е цитирано съдържанието на епикризите от 2021 г. и 2022 г., като са описани увреждания, включително долна спастична парапареза, походка-спастично-паретична-атактична, оценка по Курцке-5,5. Крайният извод на НЕЛК е за множествена склероза – церебро-спинална форма, дълготрайна ремисия, с лек дискоординационен с-м и компенсиран квадрипаретичен синдром. Установява се от представените и приети по делото доказателства (Епикризи от УМБАЛ „Св. Н.“ ЕАД и МБАЛ „Каспела“ ЕООД, етапни епикризи от УМБАЛ „Св. Н.“ ЕАД, ДКЦ II – Пловдив и АГППМП „ВИВА“ ООД, резултати от изследване с МРТ от От СМДЛ „Р.-91“ ЕООД, множество решения на Медицинска комисия към ТП на НОИ - Пловдив), че заболяването на жалбоподателката възниква през 2013 г. със слабост в краката и тазово-резервоарни смущения. От Епикриза от м. 03.2014 г. от МБАЛ „Каспела“ ЕООД (л.118-гръб) се установява, че чрез МРТ са установени множество демиелинизиращи лезии в главния мозък, мозъчния ствол и цервикалния миелон (на ниво С7-Тн1). Оценката по разширената скала за оценка на инвалидизацията (EDSS) е 3.0. През периода 2015 – 2018 г. са проведени поредица хоспитализации в УМБАЛ „Св. Н.“ ЕАД поради пристъпи на заболяването. Проведена МРТ от 02.04.2018 г. установява активност на процеса с новопоявила се лезия. Функционалният дефицит варира, като оценката по EDSS достига стойности от 3.5 до 4.0. Впоследствие, МРТ от 24.02.2020 г. установява проградиентност в количествен аспект на промените (увеличаване на лезиите). По време на хоспитализация през м. 04.2020 г. е диагностицирана „вторично-прогресираща форма“ на множествена склероза, което обстоятелство е отразено в последващите епикризи. Епикризите от м. 06.2021 г. и м. 06.2022 г. описват долна спастична парапареза, наличие на патологични рефлекси (Бабински, Росолимо) и оценка по EDSS 5.5. От приложената по делото Етапна епикриза № 2906 от 19.07.2023 г. от МБАЛ „Св. Н.“ ЕАД (л.63), издадена по-малко от четири месеца преди ЕР № 94914 от 20.11.2023 г. на ТЕЛК, отново се посочва, че заболяването е във вторично-прогресиращ ход. Неврологичният статус е описан детайлно и включва наличието на увреждания по няколко функционални системи - стволова функция (установени са хоризонтален нистагъм, частична интернуклеарна офталмопареза и лека дизартрия), пирамидна функция (долна парапареза с двустранно изразена спастичност, както и двустранно положителни патологични рефлекси от групите на Бабински, Росолимо, Хофман и Трьомнер), координация (констатиран е интенционен тремор с дисметрия) и сетивна функция (установено е тежко засягане на вибрационния усет в горни и долни крайници). Въз основа на тези констатации, лекуващият екип е определил оценка по разширената скала за оценка на инвалидизацията (EDSS) 5.5. Посочено е функционално това състояние като „Ограничено ходене 200-300м. без необходимост от опора“. В Епикриза от 21.06.2024 г. от МБАЛ „Св. Н.“ ЕАД (л.130), представена по делото от процесуалния представител на жалбоподателката, е документирано състоянието на лицето след постановяване на обжалваното в настоящото производство ЕР на НЕЛК. Повод за хоспитализацията е поредно влошаване, проявило се с епилептичен припадък. Походката е описана като спастично-паретично-атактична. Потвърдено е наличието на долна спастична парапареза със спастично повишен мускулен тонус в долните крайници и множество положителни патологични рефлекси. Посочени са интенционен тремор и дисметрия при целенасочени движения. Оценката по скалата на Курцке (EDSS) остава непроменена – 5.5. Установява се на следващо място по отношение на дозата на медикамента Ноепикс (Noepix), че същата е коригирана в посока увеличение. Дотогавашното лечение с Ноепикс в доза [рег. номер] дневно е увеличена на общо 3000 мг дневно. Новата препоръчителна схема на прием [рег. номер] сутрин [рег. номер] вечер (1500-0-1500 мг). По делото е допусната и изготвена съдебно-неврологична експертиза от д-р К. Ш., невролог към УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД – Пловдив и републикански консултант по нервни болести. След запознаване с медицинската документация по делото и извършен преглед, вещото лице дава следното заключение: Относно значението на новите обстоятелства вещото лице приема, че обстоятелствата от м. 06.2024 г. (проявата на епилептичен припадък) са от съществено значение за преоценка на трайно намалената работоспособност. ВЛ установява наличието на епилепсия със структурна етиология (вторична, симптоматична), която има категорична връзка с развитието на нови лезии от основното заболяване – множествена склероза. Според експерта, това усложнение само по себе си би добавило от 15 до 25% към крайният процент на ТНР. По отношение на правилността на определения процент ТНР вещото лице заключава с категоричност, че преценката за 50% ТНР „не е реалистично, в смисъла на твърде ниско оценено ниво“. Този извод се основава на всички обстоятелства и доказателства за прогресията на основното заболяване и настъпилите усложнения. Вещото лице заключава, че към края на 2024 г. жалбоподателката подлежи реалистично на над 75% ниво на намалена трайно работоспособност. Аргументите за това са наличието на усложнения (структурна епилепсия), преминаването на заболяването във вторично прогресираща форма от поне 4 години и обективното влошаване по специфичните оценъчни скали, а именно скок по скалата на Кърцки от 3.5 на 5.5 след 2022 г. Относно хода на заболяването ВЛ потвърждава, че жалбоподателката страда от множествена склероза от 2013 г., като още от самото начало заболяването показва белези на по-агресивна форма. Констатира се, че ТЕЛК и НЕЛК са подценили реалната прогресия на болестта, което се дължи на специфичното засягане на мозъчни структури, водещо до влошаване, което е осезаемо предимно за пациента и проследяващите го специалисти, но не и при формална моментна оценка. По отношение поставения въпрос към вещото лице за прогнозното състояние на жалбоподателката се заключава, че е налице реална възможност в следващите 2 години лицето да достигне до значително по-тежко ниво на инвалидизация, засягащо способността за самостоятелно придвижване. Като възможна бъдеща прогресия се посочва и появата на видими промени в личността, концентрацията и други висши корови функции. Изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза е обективна, пълна и компетентно изготвена, отговаря на всички поставени задачи, поради което следва да бъде изцяло кредитирана от съда. В хода на изслушване на вещото лице в открито съдебно заседание по делото от 06.07.2026 г. по поставени въпроси от процесуален представител на ответника, същото допълва и разяснява заключението си, като се излагат конкретни заключения във връзка с наличието на придружаващото заболяване – симптоматична епилепсия. В показанията си експертът потвърждава, че състоянието на епилепсия съществува от 2022 г., като обяснява защо диагнозата не е била изрично вписана в някои от медицинските документи. Според вещото лице, това често се прави при млади хора с цел да се избегне социална стигматизация, като се назначава лечение, без диагнозата да се изписва официално. Своята категорична позиция ВЛ изгражда въз основа на множество обективни данни, а именно - епикриза от УМБАЛ „Каспела“ ЕООД от септември 2022 г., в която макар да липсва диагноза „епилепсия“, в раздел „Терапия“ е изписан специфичният антиепилептичен медикамент Ноепикс (Noepix). Експертът свързва първоначалното предписание с последващите събития от юни 2024 г., документирани в епикриза от МБАЛ „Св. Н.“ ЕАД. Тогава, след прекаран епилептичен припадък, лекуващият екип е взел решение да увеличи значително дозата на същия медикамент – Ноепикс, [рег. номер] [рег. номер] дневно. Вещото лице изрично посочва, че това повишаване на дозата е характерно събитие, когато наистина е ясно, че пациентът има пристъпи. Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Оспореното Експертно решение № 90653 от 30.04.2024 г. на НЕЛК е незаконосъобразно, като постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Налице е нарушение на основополагащия принцип за служебно начало, закрепен в чл. 9, ал. 2 и ал. 4 АПК, и произтичащото от него задължение за административния орган (АО) по чл. 35 АПК, съгласно който административният акт (АА) се издава едва след като се изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая. Това задължение не се изчерпва с единствено с пасивно събиране на документи, а предполага извършването на активни действия от страна на АО с цел обективно установяване на релевантната фактическа обстановка. В конкретното производство НЕЛК, произнасяйки се по документи на основание чл. 50, ал. 1 ПУОРОМЕРКМЕ, е нарушил именно това задължение, като е игнорирала множество обективни данни за прогресиращия характер на заболяването на жалбоподателката, налични по административната преписка. Видно от приложените епикризи, още през 2020 г. е диагностицирана вторично-прогресираща форма на множествена склероза, а оценката по скалата на Курцке (EDSS) е достигнала 5.5, което съответства на значителен функционален дефицит и ограничено ходене. Въпреки тези данни, както и документираното ново, тежко усложнение – епилептичен припадък, административният орган е възприел квалификацията на ТЕЛК за лека форма и е потвърдил 50% ТНР. По този начин НЕЛК не е изпълнила задължението си по чл. 36, ал. 1 АПК за събиране и проверка на относимите доказателства, като по този начин неизяснено остава противоречието между медицинската документация, сочеща влошаване, и крайния извод за подобрение на състоянието. Съдът намира, че е налице неправилно приложение на чл. 62 НМЕ вр. чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Съгласно чл. 62 НМЕ, видът и степента на увреждане се определят въз основа на медицинска документация, но при необходимост следва да бъде извършен и задълбочен клиничен преглед. Преценката за тази необходимост не е оставена на субективната и произволна преценка на АО, а е обективно обусловена от конкретните факти по административната преписка. Според настоящия състав, извършването на задълбочен клиничен преглед е било необходимо. Това е така, тъй като се касае за усложнено медицинско състояние – множествена склероза, която по данни, изведени от самата преписка е преминала в по-тежка вторично-прогресивна форма. Тази прогресия е обективирана в множество медицински документи, включително скок в оценката по скалата EDSS на 5.5, което само по себе си е доказателство за влошаването на функционалния дефицит. Предвид прогресията на болеста, формалното издаване на ЕР, основано на разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ е неправилно. Произнасянето само по документи в конкретния случай не е достатъчно за изясняване реалното състояние на жалбоподателката. Макар чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ да дава възможност на НЕЛК да се произнася по документи, разпоредбата не следва да се тълкува като абсолютно право на органа да игнорира необходимостта от преглед при необходимост. Формалното позоваване на чл. 50, ал. 1 от Правилника не може да санира неизпълнението на задължението по чл. 35 от АПК за пълно изясняване на фактите. Незаконосъобразността на оспореното ЕР на НЕЛК се потвърждава и от заключението на ВЛ по назначената съдебно-неврологична експертиза. Вещото лице с категоричност извежда, че определеният процент от 50% ТНР е нисък съобразно преценката на доказателствената съвкупност. Експертът, въз основа на обстойния си анализ на медицинската документация и състоянието на жалбоподателката, заключава, че реалната степен на трайно намалена работоспособност към края на 2024 г. е над 75%. ВЛ заключава, че ТЕЛК и НЕЛК са подценили реалната прогресия на болестта, която от период от 2022 г. е във вторично-прогресираща форма. В подкрепа на този си извод се позовава на документираният скок в оценката по скалата на Курцке (EDSS) от 3.5 на 5.5 след 2022 г. – факт, който ТЕЛК и НЕЛК не са взели предвид. ВЛ се е позовало в аргументацията си и на наличието на придружаващо заболяване – симптоматична (структурна) епилепсия, която е пряко свързана с основното заболяване. Според експерта, това усложнение само по себе си би следвало да добави между 15% и 25% към крайния процент ТНР, което също не е било отчетено от НЕЛК. От изложеното до тук следва, че заключението на вещото лице не само потвърждава извода за процесуалните нарушения, допуснати от административния орган, но и е в подкрепа на извода за материалната незаконосъобразност на оспорения акт. Като е определила процент ТНР, който е в пълно противоречие с обективното състояние на лицето, установено чрез годни доказателствени средства, НЕЛК е приложила неправилно материалния закон. Поради изложеното, жалбата е основателна, а обжалваното ЕР № 90653 от 30.04.2024 г. на НЕЛК следва да бъде отменено, а преписката изпратена за ново произнасяне в съответствие с мотивите на решението. При този изход на делото НЕЛК следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски. Направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК е частично основателно. Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при преценката за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът следва да съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото. В настоящия случай делото безспорно се отличава с фактическа сложност, предвид обемната медицинска документация. Правната сложност обаче не е от най-висока степен, доколкото се свежда до приложението на основни принципи в административния процес. Аргументът на процесуалния представител на жалбоподателката за големият брой проведени съдебни заседания – 19, съдът намира за неоснователен. От протоколите по делото е видно, че по-голямата част от съдебните заседания са били отлагани поради обективни трудности, свързани с невъзможността за назначаване на вещо лице, а не поради процесуална активност, изискваща значителна подготовка и пледоарии по същество. Положеният труд в тези заседания се е свеждал основно до явяване и съгласие за отлагане на делото. Макар и да е представлявал ангажимент за процесуалния представител, този труд не може да бъде приравнен на защитата по същество, осъществена в малък брой от проведените заседания. Ето защо, възнаграждение в размер [рег. номер]. (1022,58 евро), което е два пъти над минималния размер съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., се явява прекомерно с оглед реално осъществената защита и действителната правна и фактическа сложност на спора. С оглед на изложеното, съдът намира, че справедливо и съразмерно на положения труд би било възнаграждение в размер [рег. номер]. (613,55 евро). Поради това, претенцията за адвокатски хонорар следва да бъде уважена до този размер. Съобразно изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката разноски в общ размер на 1081,38 евро (2115 лв.), от които 5,11 евро (10 лв.) държавна такса, 462,72 евро (905 лв.) за вещо лице и 613,55 евро (1200 лв.) за адвокатско възнаграждение. Мотивиран от изложеното, съдът