Решение № 110 от 22.5.2026 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 489/2026 г.

Производството е по реда на чл. 378, ал. 5 НПК, вр. с Глава ХХI от НПК и е образувано по депозиран протест от прокурор при Районна прокуратура- Бургас, ТО Айтос, срещу Решение № 23/23.02.2026 г., постановено по НАХД № 380/2025 г. по описа на Районен съд - Айтос.

С посоченото първоинстанционно решение обвиняемата Ю. М. - родена на ••••••••• г. в гр. И., Република Турция, адрес в Република България, •••••••••••••••••••••, с адрес в Република Турция, ••••••••••••••••••••••, •••••••• гражданин, ••••••••• образование, ••••••••, семейно положение - •••••••••, •••••••••, ЕГН •••••••••• за НЕВИНОВНА в това, че на 09.06.2024 r., в с. Д., общ. Р., обл. Бургас в избирателна секция № ••••••••••, находяща се в сградата на кметство с. Д., общ. Р., обл. Бургас, упражнила избирателно право в изборите за членове на Европейски парламент от Република България, без да има такова право /чл. 350, aл. 1 от Изборния кодекс - „Право да избират членове нa Европейския парламент от Република България имат българските граждани, които са навършили 18 години към изборния ден включително, живели са най — малко през последните три месеца в. Република България или в друга държава — членка на Европейския съюз, не са поставени под запрещение и не изтърпяват наказание лишаване от свобода“/ § 1, т. 2, буква „а“ от Допълнителните разпоредби на Изборния кодекс на HK - „Живял най - малко през последните три месеца в Република България или в друга държава - членка на Европейския съюз“ е: а/ б.гр., който има адресна регистрация пo постоянен адрес и пo настоящ адрес на територията па Република България или в друга държава членка на Европейския съюз..... най - малко 60 дни от последните тpи месеца към датата на произвеждане на изборите./ - престъпление пo чл. 168, aл.1 от НК, като основание чл.304 от НПК е била оправдана по така повдигнатото обвинение.

В протеста и допълнението към него се изтъква, че в противоречие с доказателствения материал бил изводът на съда за липса на знание за наличие на законова пречка у обвиняемата за упражняване на избирателно право по време на избори за членове на Европейския парламент, проведени на 09.06.2024 г. Този извод създавал и опасност от прецедент, с който престъпления, като това по чл.168 НК, формално да се декриминализират и да се превърнат в „мъртви текстове“. Неправилен бил и изводът, че върху членовете на избирателната секция следвало да се прехвърли отговорността за „предоставяне“ на разрешение за гласуване на невключените в избирателните списъци лица. Въз основа на тези доводи, обосноваващи извод за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на санкционирания съдебен първоинстанционен акт, представителят на държавното обвинение моли последният да бъде отменен и вместо него да бъде постановен нов, с който обвиняемата М. да бъде призната за виновна в извършване на вмененото й деяние, като бъде освободена от наказателна отговорност и й бъде наложено административно наказание глоба.

В пледоарията си пред въззивния съд представителят на ОП-Бургас заявява, че поддържа протеста по изложените в него и допълнението доводи, като предлага ОС-Бургас да отмени атакуваното решение и да постанови ново, с което да признае М. за виновна в извършването на престъпление, след което да бъде освободена на основание чл.78а НК от наказателна отговорност и й бъде наложено административно наказание глоба.

Във въззивното производство обвиняемата, редовно призована, не се явява. Не се явява и защитникът й адв. Пламен Найденов – БАК. Преди съдебно заседание е депозирано от негово име становище, с което се моли за потвърждаване на атакуваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Акцентира се върху липса на субективна страна на деянието, доколкото престъплението по чл.168, ал.1 НК можело да бъде извършено при пряк умисъл само. В случая, според защитата, от доказателствата по делото можело да се направи обоснован извод в насока липса на такъв, доколкото М. била упражнила своето право на гласуване след като й било разрешено от председателя на СИК, но при липса на настоятелност от нейна страна.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на решението, независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира протестът за процесуално допустим, поради подаването му в законоустановения срок от страна с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт, но разгледана по същество - за неоснователен.

Производството пред РС – Айтос е протекло по реда на Глава 28 НПК, като в съответствие с чл. 378, ал. 2 НПК страните са заявили, че не желаят да се събират доказателства, поради което при постановяване на решението си съдът е използвал събраните в хода на досъдебното производство материали.

Въз основа на тях той е постановил решение при изяснена фактическа обстановка, излагайки мотиви в подкрепа на своите правни и фактически изводи. Въззивният съд намира, че в хода на производството контролираната съдебна инстанция е положила необходимите усилия да изясни правнозначимите обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото, включително като е осигурила на страните равнопоставеност и състезателност при осъществяване на доказателствената им дейност, което е позволило по делото да бъде събран, при спазване на особените правилата на Глава 28 НПК, годен и относим към предмета на доказване доказателствен материал, достатъчен по обем, за да обоснове изложените в мотивите на обжалваното решение фактически констатации. Настоящият въззивен състав, предвид предоставените му от закона правомощия, извърши собствена

проверка и анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност, и направи заключение, че приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка е изяснена правилно и не се налага внасянето на съществени корекции и/или допълнения в нея. Волята на контролирания съд е обективирана ясно и недвусмислено, което позволява осъществяване на въззивната проверка, включително и по отношение на изведените фактически констатации от първата съдебна инстанция. Не са допуснати логически грешки при оценка на наличния доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по делото доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си констатации. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста.

Настоящият състав, предвид предоставените му от закона правомощия, извърши собствена проверка и анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност, и направи заключение, че приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка е изяснена правилно, поради което не се налага внасянето на корекции и допълнения в нея. В случая следва да се допълни и че тя не се оспорва от страните. За въззивният състав фактическата обстановка е следната:

Обвиняемата Ю. М. е родена на •••••• г. в гр.И., Република Турция, адрес в Република България, ••••••••••••••••, с адрес в Република Турция, •••••••••••••••••••••. Тя е ••••••• гражданин, •••••••• образование, •••••••, •••••••••, работи като •••••••• и с ЕГН ••••••••••.

Обвиняемата М. живеела от дълги години в Република Турция. В България заедно с други членове на семейството й се прибрала на 06.06.2024 г. по повод семейно събитие .

С оглед на това и по време на проведените на 09.06.2024 година избори за членове на Европейски парламент от Република България, обвиняемата, се намирала в с. Д.. Всички присъстващи отишли да гласуват и обвиняемата отишла с тях. Тя гласувала в секция № •••••••• в с. Д., общ. Р.. Тъй като името на М. не било в избирателните списъци, членовете на СИК решили да се допитат до председателя на СИК. Председателя на СИК провел разговор по телефона и разпоредил на членовете на СИК да впишат обвиняемата в избирателния списък и да й разяснят какви декларации следва да попълни. Свид. З. А. О., която била член на комисията, попълнила декларация, че обв.М. не е гласувала и няма да гласува на друго място, която обвиняемата подписала лично. В декларацията тя декларирала постоянния си адрес към този момент на ул. „А.“ № •••• в с. Д., общ. Р., обл. Бургас в Р.България, който посочила и като адрес на пребиваване към 09.06.2024 г. и била вписана /дописана/ от свид. З.О. в избирателния списък за гласуване под №••••••, след което е гласувала. Още същия ден - 09.06.2024 г. обвиняемата напуснала територията на страната.

В хода на досъдебното производство била изготвена съдебно– графическа експертиза, видно от заключението на която:

1. Подписът, положен в оригинала на избирателния списък – част 1 за гласуване на изборите за членове на Европейския парамент от Р.България на 09.06.2024г., под чертата на секция № ••••••• в с. Д., общ. Р., обл. Б. след Ю. М., ул. „А.“ •••, ••••••••••, ••••••••••/23.09.15/, на страница № 22, срещу № ••• в оригинала на Избирателен от списъка - обект на експертизата, по т. 4.1 е изпълнен от Ю. М., ЕГН ••••••••••;

2.Буквеният и цифров текст Ю. М., ул. „А.“ •••, ••••••••••, ••••••••/23.09.15/, на страница № 22, срещу № •••• в оригинала на Избирателен от списък част 1 за гласуване на изборите за членове на Европейския парамент от Р.България на 09.06.2024г. /чл. 25, ал. 2 и 3, чл. 357, ал.1 и чл.358, ал.1 от ИК/ под чертата на секция № •••••• в с. Д., общ. Р., обл. Бургас - обект на експертизата по т.4.2, е изпълнен от З. А. О.;

3. Подписът, положен в десния долен ъгъл на Декларация пред СИК в страната от избирател, че не е гласувал и няма да гласува на друго място в изборите за народни представители на 09.06.24 г. /по чл. 28, ал. 3 и 4, чл. 29, ал. 4 и 5, чл. 30, ал. 3, чл. 40, ал. 3, чл. 233, чл. 235, ал. 4, чл. 241, ал. 1, т. 3 и чл. 252, ал. 3 от ИК/ Приложение № 87-ЕП от 09.06.2024 г., до секция № ••••••, находяща се в с. Д., общ. Р., обл. Бургас, от името на Ю. М., ЕГН ••••••••••, до секция № ••••••••••, находяща се в с. Д., общ. Р., обл. Бургас - обект по т. 4.3 на експертизата, е изпълнен от Ю. М. и

4.Буквеният и цифров текст в Декларация пред СИК в страната от избирател, че не е гласувал и няма да гласува на друго място в изборите за народни представители на 09.06.24 г. /по чл. 28, ал. 3 и 4, чл. 29, ал. 4 и 5, чл. 30, ал. 3, чл. 40, ал. 3, чл. 233, чл. 235, ал. 4, чл. 241, ал. 1, т. 3 и чл. 252, ал. 3 от ИК/ Приложение № 87-ЕП от 09.06.2024 г., до секция № •••••••, находяща се в с. Д., общ. Р., обл. Бургас, от името на Ю. М. обект по т. 4.4 на експертизата, е изпълнен от З. А. О..

Тъй като впоследствие се установило, че М. не отговаря на изискванията на Изборния кодекс и поради това няма право да гласува за членове на Европейски парламент от Република България, доколкото не е живяла най-малко през последните три месеца в Република България или в друга държава членка на Европейския съюз, тя била привлечена като обвиняема за извършено престъпление по чл. 168, ал. 1 НК. В хода на проведения й за разпит непосредствено след привличането й е заявила, че е родена и израснала в Република Турция, където живеела и постоянно, като не владеела български език. Към момента на провеждане на изборите за Европейски парламент е пребивавала в Република България по повод сватба, но уточнява и че всяко лято посещава страната. Посочва, че всички са решили да гласуват на провежданите по това време избори, като не е знаела, че няма право да гласува на изборите за Европейски парламент, доколкото в изборната секция представителите на СИК я уверили, че може да гласува, дали й да подпише необходимите документи, които те попълнили преди това. В заключение е посочила, че ако е знаела, че няма право да гласува, то не би го направила.

Тази фактическа обстановка е безспорно установена на база на доказателствения материал, събран в хода на досъдебното производство и надлежно приобщен по реда на чл. 378, ал. 2 НПК от първата инстанция, а именно – показанията на всички разпитани свидетели, заключението на графическата експертиза, както и от съдържанието на приобщените писмени доказателства. Въпросните доказателствени източници са били анализирани от първата инстанция, както поотделно, така и в своята съвкупност, като аналитична дейност на АРС не страда от едностранчивост, противоречивост или неяснота. Като цяло всички доказателствени материали са еднопосочни, като доколкото и страните не оспорват фактическата обстановка, съдебният състав намира за безпредметно да излага допълнителни доводи за своите фактически изводи.

С оглед на изложеното се явяват правилни и законосъобразни изводите на проверяваната инстанция, че обвиняемата следва да бъде оправдана за престъплението по чл. 168, ал. 1 НК, макар и настоящият състав на Окръжен съд-Бургас да не възприема в пълнота мотивите, обосновали този извод.

По несъмнен начин е установено, че обвиняемата е гласувала за членове на Европейския парламент на 09.06.2024 г., като е пуснала бюлетина в урната на СИК № ••••••• в с. Д.. Безспорно е и че тя не е имала това право, доколкото не е отговаряла на всички изисквания на чл. 350, ал. 1 ИК, и поконкретно не е живяла най-малко през последните три месеца в Република България или в друга държава членка на Европейския съюз. При това положение, формално поведението й покрива обективните признаци на състава на престъплението по чл. 168, ал. 1 НК, който предвижда наказателна отговорност за лице, което упражни избирателно право, без да има такова право.

Настоящият състав не споделя доводите на РС-Айтос, относно липсата на субективна съставомерност на извършеното, обоснована с това, че М. не е знаела разпоредбите на закона, макар той да е бил надлежно обнародван. Доколкото основополагащ принцип в правото е: „Ignorantia juris non excusat“ (незнанието на закона не извинява), твърдението, че след като не е знаела закона, то и нарушаването му не може да й се вмени във вина, е неправилно. Наред с •••••••• гражданство обвиняемата притежава и българско, поради което и както всеки български гражданин, тя е носител не само на права, но и на задължения. Тя следва да познава законите на страната и да съобразява поведението си с тях (без значение дали е избрала да живее в страната или извън нея), а не под предлог на „незнание“ да отбягва спазването им. Именно, за да се даде възможност на всички адресати на законовите разпоредби да се запознаят своевременно с тях, е предвидено обнародването им в Държавен вестник, по който начин всеки да има възможност да се запознае с тях. Бездействието на определен гражданин да го стори няма как да се тълкува в негова полза и да води до отпадане на отговорността му за извършеното поради „незнание на закона“.

Въпреки това настоящият състав е на мнение, че правилно като краен резултат РС-Айтос е приел, че извършеното от М. не е престъпно, поради което и тя следва да бъде оправдана. Това е така, доколкото преценката на всички релевантни обстоятелства в конкретния случай, води до извода за малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, поради явната незначителност на обществената му опасност. Малозначителността на деянието представлява конкретно негово обществено качество, което изисква внимателен анализ на обстоятелствата дали то обективно не може да окаже отрицателно въздействие върху обществените отношения или неговото въздействие е толкова минимално, че не застрашава реално тези отношения. За тази преценка отношение имат както личността на дееца, така и всички обстоятелства при които е извършено деянието. В случая М. е •••••••••, без данни за каквито и да е противоправни прояви до момента, работи като ••••••••, която е оказала пълно съдействие на разследването и от самото начало правдиво е споделила всичко, което й е известно. От друга страна конкретната обстановка, при която е било извършено деянието навежда на извода, че преди да престъпи към упражняване на правото си на вот, тя е провела разговор с отговорните длъжностни лица от СИК, от които е била уверена, че има право да гласува и дори един от тях е попълнил текста на необходимата декларация, вместо обвиняемата. Макар М. да е била длъжна да познава закона и без да се налага да се допитва до членовете на СИК, то безспорно своеобразното „подвеждане“ от длъжностните лица, натоварени със задачата да следят за спазването на закона и тяхното „съдействие“ за извършване на самото гласуване, занижава в значителна степен обществената опасност на поведението на М. и то до степен, при която упражняването на държавна репресия по отношение на нея е неоправдано. По мнение на настоящия състав причината за незаконосъобразното упражняване на правото на глас се корени преди всичко в поведението на членовете на СИК, които не само, че неправилно са уверили обвиняемата, че има право да гласува, а и дори един от тях е попълнил от нейно име текста на изискуемата декларация, представяйки й я единствено за подпис. Съвкупността от всички тези обстоятелства, преценени и от гледна точка на личността на обвиняемата, налагат извод за малозначителност на конкретното деяние, а от там и правилен е крайният извод на РС-Айтос, че М. следва да бъде оправдана по повдигнатото й обвинение.

В заключение при извършената на основание чл. 314 НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното решение, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи неговата отмяна, както се претендира с протеста, поради което и то следва да се потвърди изцяло.

Водим от всичко изложено Окръжен съд Бургас