Решение № 10335 от 5.8.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 670/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи, вр. чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Образувано е по жалба от П. Н. Н. от гр. Провадия, [ЕГН], срещу Заповед № Л-06-12/17.02.2026 г. на Главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение като младши инспектор надзирател І-ва степен в арест – Варна към Районна служба „Изпълнение на наказанията“ - Варна, считано от датата на връчване на заповедта. В жалбата са изложени твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения в дисциплинарното производство, липса на мотиви в акта за налагане на дисциплинарното наказание и нарушение на материалния закон. По-конкретно жалбоподателят твърди, че не е бил надлежно уведомен за образуваното дисциплинарно производство, тъй като е бил задържан и не е получил заповедта за образуване на дисциплинарното производство, не е бил уведомен, че може да бъде подпомаган при защитата си от посочен от него служител на МВР или адвокат, с което е нарушено правото му на защита. Посочва, че при издаване на обжалваната заповед не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, в заповедта не са посочени точно фактическите основания за налагане на наказанието и действията, с които според дисциплинарно-наказващия орган той е извършил вменените му нарушения. Според жалбоподателя не са посочени точните дати на извършване на нарушенията, а на отразените в заповедта дати не е извършил вменените му нарушения. Счита, че това препятства проверката за спазване на сроковете за образуване на дисциплинарно производство и за налагане на наказанието. Изтъква, че не е извършил нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ГДИН и на служебната дисциплина, излага твърдения за неадекватна организация и лоши условия на труд, които са станали причина за някои от действията му. Счита, че задържането му е станало достояние на трети лица не по негова вина и не може да бъде прието за дисциплинарно нарушение, като в това отношение заповедта противоречи на чл. 203, ал. 2 от ЗМВР. Моли да бъде отменена обжалваната заповед, претендира присъждане на направените в производството разноски. Ответникът в производството, Главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ чрез процесуален представител счита жалбата за неоснователна. Твърди, че заповедта е издадена при спазване на процесуалните правила и материалния закон и съдържа изискуемите реквизити по ЗМВР, както и достатъчно мотиви за издаването й. Посочва, че заповедта за образуване на дисциплинарното производство е била връчена лично на жалбоподателя, дал е собственоръчни писмени обяснения в указания срок, поради което е било гарантирано правото му на защита. Отказът на жалбоподателя да се запознае с обобщената справка е по негова воля и е документиран надлежно. Посочва, че в заповедта са описани конкретните действия и нарушените с тях разпоредби. Счита, че условията, при които са работили надзирателите в Ареста – Варна, са съобразени с изискванията за охрана и изолация на задържаните под стража, и не са основание за неизпълнение на задълженията за съответната функционална длъжност. Задържането на жалбоподателя и привличането му като обвиняем за престъпления в качеството му на длъжностно лице станало достояние на трети лица и поради високия обществен интерес било отразено в медиите, поради което е изпълнено условието на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, обосноваващо налагането на най-тежкото наказание. Дисциплинарното наказание не било наложено за деянията, предмет на досъдебното производство, а за действия, нарушаващи служебната дисциплина, най-тежкото от които извършено на 19.11.2025 г., поради което били спазени сроковете за търсене на дисциплинарна отговорност. Моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното: Предмет на обжалване е Заповед № Л-06-12/17.02.2026 г. на Главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, вр. чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 197, ал. 3, т. 1 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, вр. чл. 13, ал. 2, т. 9 от ЗИНЗС на П. Н. Н. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение. Дисциплинарното производство, завършило с обжалваната заповед, е започнало с Предложение № ИЗ6384/20.11.2025 г. от Началника на ОСИН – Варна. В предложението е посочено, че при претърсване на спални помещения, работни и служебни помещения в Ареста – Варна на 19.11.2025 г. е задържан младши инспектор П. Н. Н. и към момента на предложението се провеждат процесуално-следствени действия. Гореописаните действия от младши инспектор П. Н. са в разрез с чл. 16 от Етичния кодекс, вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание „уволнение“. В предложението в табличен вид са отбелязани обстоятелствата, че Н. е извършител, нарушението е квалифицирано по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, извършено е в служебно помещение, по време на служба, довършено е, причини за нарушението е занижен самоконтрол, необходимо е отстраняване на Н. от длъжност по време на дисциплинарното производство. Към предложението е приложено постановлението за задържане на обвиняем. В преписката е представена Заповед № Л-02-382-1/17.11.2025 г., с която Главният директор на ГДИН е наредил на 19.11.2025 г. да се извърши щателно претърсване на територията на Ареста – Варна, в това число претърсване на спални помещения, работни и служебни помещения и личен обиск на задържаните под стража лица, което да се проведе под формата на участие в учебна тревога на всички служители от застъпващата дневна смяна на 19.11.2025 г. Със заповед за задържане от 19.11.2025 г., издадена от полицейски орган, Н. е бил задържан във връзка с ДП № 402/2025 г. по описа на ОД на МВР – Варна. Според доказателствата в преписката, с постановление от 10.11.2025 г., връчено на Н. на 19.11.2025 г., той е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 301, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, извършени в периода 13.11.2024 г. – 21.01.2025 г. и 23.04.2025 – 26.04.2025 г. На 19.11.2025 г. е издадено и постановление за задържане на обвиняем, с което е задържан за срок до 72 часа, считано от 19,08 ч. на 19.11.2025 г. На 21.11.2025 г. спрямо Н. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ с определение на Окръжен съд – Варна по ч.н.д. № 1711/2025 г., изменена в „домашен арест“ с определение от 27.11.2025 г. на Апелативен съд – Варна по ч.н.д. 372/2025 г. Дисциплинарното производство е образувано със Заповед № Л-06-49-1/21.11.2025 г., издадена от Главния директор на ГДИН, в която са посочени следните обстоятелства – извършено е претърсване на спални помещения, работни и служебни помещения и личен обиск на задържани под стража лица; Н. е задържан с постановлението за задържане на обвиняем и по случая е образувано ДП № 402/2025 г. Според заповедта за образуване на производството гореописаните действия на Н. са в разрез с чл. 16 от Етичния кодекс, нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от същия закон се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Изложени са мотиви за временното отстраняване на Н. от длъжност, а именно, че служебното му положение може да затрудни разкриването на обективната истина, тъй като при изпълнение на служебните си задължения е в непосредствен контакт със задържани лица и по този начин може да повлияе върху хода на дисциплинарното производство и на хода на досъдебното производство. С посочените мотиви е образувано дисциплинарно производство, определен е дисциплинарно-разследващ орган и временно е отстранен от длъжност за срок до 2 месеца Н., със съответните последици. Определен е срок за приключване на дисциплинарното производство 4 месеца от образуването му. Според вписаното в самата заповед, тя е връчена на Н. на 24.11.2025 г., към който момент той не се намира в законоустановен отпуск. На 24.11.2025 г. на Н. е връчена и покана за даване на писмени обяснения, със следните въпроси: Бяхте ли на поста си на 19.11.2025 г., носихте ли бодро службата, когато в арест – Варна е извършена проверка от служители на ГДИН и е обявена учебна тревога; Изложете всички факти и обстоятелства, свързани с учебната тревога и задържането Ви по ДП № 402/2025 г. Осъществявал ли сте със задържани под стража лица нерегламентирани контакти в качеството Ви на държавен служител. Даден е срок за представяне на писмени обяснения 24.11.2025 г. Писмените обяснения са заведени с вх. № 3916/24.11.2025 г., като по т. 1 в тях Н. посочва, че не е носил бодро службата, по т. 2 – „до доказване на всички деяния“, по т. 3 – „осъществявал съм контакт“, включена е т. 4, според която Н. е имал проблеми, свързани с отношенията с бившата му съпруга, поради които е реагирал неадекватно и съжалява за стореното. При дисциплинарното разследване са снети записите от камерите на видео-охранителната система на Затвора – Варна за периода от 19,40 на 18.11.2025 г. до 7 ч. на 19.11.2025 г. Същите са прегледани от членове на дисциплинарно-разследващия орган. С писмо от ГДИН са получени записи от видео-охранителната система на Ареста – Варна, които са прегледани от дисциплинарно-разследващия орган и са констатирани действията на служителите на ареста, сред които Н., извършени на 02., 03., 07., 08., 12., 13., 17., 18. и 19.11.2025 г. Към дисциплинарното производство с протокол от 19.12.2025 г. са приобщени материали от досъдебното производство. В преписката са представени докладни записки от претърсването на спалните помещения в ареста на 19.11.2025 г. Приложени са и разпечатки от публикации относно ареста, задържането и обвинението към Н.. На 09.01.2026 г. дисциплинарно-разследващият орган представя обобщена справка на Главния директор на ГДИН. В нея са описани извършените от органа действия и събраните материали, както и доказателствата, приобщени от досъдебното производство. Представени са данните от личното кадрово дело на Н.. Посочено е, че задържането на Н. за престъпления, извършени в качеството на длъжностно лице, е отразено в средствата за масова информация. Според обясненията на Н. пред органа на 19.11.2025 г., той не е носил службата бодро, имал е нерегламентирани контакти със задържани лица, причината за това са лични/семейни проблеми, съжалява за стореното. В справката са описани нарядите на Н. във всеки от посочените дни, както и заеманите постове в конкретните часови пояси. Описани са установените от видеозаписите действия на Н. по време на всеки от нарядите, както и несъответствието на действията със заемания в момента пост и функционалните задължения, и по-специално: На 03-04.11.2025 г., че напуска поста без разрешение и преди да е сменен, не извършва обход на арестния коридор и не проверява задържаните през шпионките, не следи за състоянието на килиите, вратите, решетките, ключалките и не докладва, че килиите са затворени само с кентри. На 12.11.2025 г., че не извършва обход на коридора по времето, когато е постови, не проверява задържаните през шпионките на килиите, не следи за състоянието на килиите, вратите, решетките, ключалките, не докладва, че килиите са затворени само с кентри, отклонява вниманието си, храни се на поста извън регламентираното време. На 18.-19.11.2025 г., че не е положил подпис за приел пост № 1, напуска поста без разрешение и преди да е сменен, не извършва обход на коридора, не проверява задържаните през шпионките на вратите. Според обобщената справка извършените неправомерни действия и бездействия на Н. осъществяват състава на четири отделни нарушения. Първото описано нарушение е на служебните задължения на Н. като постови на пост № 1, следващи от чл. 313, ал. 1, т. 1 от ППЗИНЗС, длъжностната характеристика, с което е допуснал виновно нарушение на служебната дисциплина, наказуемо на основание чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. 1 от ЗМВР, за което органът предлага дисциплинарно наказание порицание за срок от 6 месеца. Фактите, изложени от дисциплинарно-разследващия орган, относно действията и бездействията, с които Н. е извършил тези нарушения са, че е напускал поста си без надлежно разрешение и без да е сменен от друг служител, оставял е поста без надзор, нарушавал е създадения вътрешен ред и не е изпълнявал задълженията си на постови да следи постоянно да поведението и състоянието на задържаните като обхожда маршрута на поста, проверява и наблюдава през шпионките, което е създало предпоставки за нарушаване на реда и дисциплината, извършване на престъпления и рискови прояви от страна на задържаните; че килиите са били затваряни само с кентри, което е застрашило сигурността в ареста и е създало предпоставки за бягство на задържани; че е допускал задържани да се движат в района на поста без разрешение и без да са съпроводени, отклонявал е вниманието си с водене на разговори на поста, хранил се е на поста извън регламентираното време. Второто описано нарушение е на задълженията на Н. като разводач, следващи от длъжностната характеристика и чл. 294, т. 6, чл. 312, т. 3 и 8 и чл. 313, ал. 1, т. 4 от ППЗИНЗС, както и от Заповед № РС-04-267/17.06.2022 г. относно разрешените лични вещи, и от Етичния кодекс, с което е допуснал виновно нарушение на служебната дисциплина по чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо и т. 12 от ЗМВР, за което органът предлага дисциплинарно наказание порицание за срок от 6 месеца. Според мотивите относно второто нарушение Н. е имал нерегламентирани контакти със задържани лица и е приемал вещи от тях, което може да се възприеме като награда за извършване на определени действия във връзка със служебните му правомощия и да го постави в положение на зависимост спрямо задържаното лице, което противоречи на принципа на честност и почтеност, намалява авторитета на длъжността, размива границата и дистанцията между служител и задържан и противоречи на етичните правила. Допускал е задържани да се движат в района на поста без разрешение и без да са придружени, сами да отварят и да затварят кентрите на килиите, допуснал е вещ, която не може да бъде внесена от задържано лице, като с всичко това е създал предпоставки за нарушаване на реда и дисциплината в ареста, за извършване на престъпления и рискови прояви от задържаните и бягства, и за евентуални вредни последици за служителите и задържаните. Третото описано нарушение е на функционалните задължения на Н. като дежурен по арест съгласно длъжностната му характеристика, чл. 316 от ППЗИНЗС и Инструкцията за особеностите на пост № 1, с което допуснал виновно нарушение на служебната дисциплина, наказуемо по чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо от ЗМВР, за което органът предлага дисциплинарно наказание порицание за срок от 6 месеца. Като мотиви за това предложение дисциплинарно-разследващият орган посочва нарушението на създадения вътрешен ред в ареста, занижения контрол по отношение на постовия и разводача, което създава предпоставки за нарушаване на реда и дисциплината и извършване на престъпления и рискови прояви от задържаните, както и държането на килиите затворени само с кентри, което застрашава сигурността в ареста и създава предпоставки за бягство на задържани и други кризисни ситуации. Четвъртото вменено на Н. нарушение е свързано със задържането му на 19.11.2025 г. Дисциплинарно-разследващият орган е посочил, че от държавните служители се изисква да пазят доброто име на институцията и да изпълняват стриктно закона. Поведението на Н. е станало достояние на трети лица - органите на МВР и на съдебната власт и е отразено в средствата за масова информация, което е в разрез с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ГДИН и е уронило престижа на ГДИН. Задържането на Н. на работното му място по досъдебно производство за извършени престъпления в качеството му на длъжностно лице в присъствието на служители от различни администрации е подронило авторитета на длъжността надзирател и на институцията арест. По-конкретно на Н. е вменено нарушение на предвидените в Етичния кодекс задължения по чл. 9, т. 1 – да пази доброто име на институцията, т. 8.2 – да не участва в прояви, с които уронва престижа на службата, чл. 16, т. 1 – да изпълнява стриктно своите професионални задачи, като носи отговорност за своите действия или бездействия. Тъй като случаят на Н. станал широко известен и предизвикал медиен отзвук, нарушението имало тежки отрицателни последици, злепоставило ГДИН и уронило сериозно престижа на служителите в ГДИН, като създало негативно отношение пред обществеността. Тези действия са квалифицирани като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 и 4 от ЗМВР, вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и за тях дисциплинарно-разследващият орган е предложил налагане на наказание дисциплинарно уволнение. Предвид чл. 197, ал. 3 от ЗМВР, на основание чл. 207, ал. 7 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, вр. чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС дисциплинарно-разследващият орган прави предложение за налагане на по-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. Към справката е съставена покана до Н. да се запознае с обобщената справка и да даде обяснения и възражения, както и да представи доказателства. Поканата е връчена на 13.01.2026 г. в 10,00 ч, а в справката е отбелязано и удостоверено с подписи от двама свидетели, че на 13.01.2026 г. Н. е отказал да се запознае със справката. Обстоятелствата на отказа са описани и в протокол. В деловодния регистър на ГДИН и ОСИН е констатирано, че в указания в поканата срок не са постъпили допълнителни обяснения или възражения. Становището на дисциплинарно-разследващия орган с предложение до Главния директор на ГДИН е внесено с рег. № 230-23-3/5/14.01.2026 г. На 05.02.2026 г. на Н. е връчена покана за даване на писмени обяснения рег. № 33-00-592-3/02.02.2026 г. от Главния директор на ГДИН. В определения в поканата срок не са постъпили писмени обяснения или възражения. На 17.02.2026 г. е издадена обжалваната заповед. В обжалваната заповед дисциплинарно-наказващият орган приема, че Н. е извършил две дисциплинарни нарушения. Първото, извършено в периода 03.11.2025 – 18.11.2025 г., се изразява в неизпълнение на своите служебни задължения, произтичащи от функциите на постови на пост № 1, на разводач и на дежурен по арест, произтичащи от длъжностната му характеристика и съответно чл. 313, ал. 1, т. 1 от ППЗИНЗС, чл. 294, т. 6, предл. последно от ППЗИНЗС и чл. 316, ал. 1 от ППЗИНЗС. Деянията, които са нарушения на служебната дисциплина, са установени по видеозаписите, и са описани идентично с обобщената справка, като са цитирани и нарушените разпоредби на ППЗИНЗС и длъжностната характеристика. Второто, извършено на 19.11.2025 г., се изразява в нарушение на чл. 5, чл. 9, т. 1, т. 8, т. 8.2 и чл. 16, т. 1 от Етичния кодекс. Като мотиви за това нарушение дисциплинарно-наказващият орган е описал всички обстоятелства относно учебната тревога и задържането на Н., привличането му като обвиняем и деянията, описани в постановлението за привличане като обвиняем. Посочено е, че задържането на Н. за извършени престъпления в качеството му на длъжностно лице е отразено в средствата за масова информация и е предизвикало широк медиен отзвук, като е прието, че действията на Н. са в противоречие с изискванията за висока нравственост по чл. 20 от ЗИНЗС, представляват грубо нарушение на служебната етика, злепоставят ГДИН, сериозно увреждат престижа на служителите в пенитенциарната система и създават негативно отношение сред обществеността. Посочено е, че обстоятелствата са установени при проведеното дисциплинарно производство и събраните доказателства, че са взети предвид тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител. Дисциплинарно-наказващият орган е извършил индивидуализация на отделните наказания, които следва да бъдат наложени, а именно, за нарушенията на служебната дисциплина в периода 03.11.2025 г. – 19.11.2025 г. по длъжностна характеристика, ППЗИНЗС и инструкцията за пост № 1, на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, вр. чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо от ЗМВР е определил дисциплинарно наказание за срок от шест месеца до една година. За извършеното на 19.11.2025 г. тежко нарушение на служебната дисциплина, а именно задържането на Н. за престъпления, извършени в качеството му на длъжностно лице, което нарушава правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ГДИН, на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е определил наказание „уволнение“, като на основание чл. 197, ал. 3, т. 1 от ЗМВР е наложил по-тежкото от двете наказания – „уволнение“. Обжалваната заповед е връчена на 17.02.2026 г., жалбата срещу нея е подадена чрез административния орган с пощенска пратка от 26.02.2026 г. Към административната преписка са приложени длъжностната характеристика на Н., копие от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ГДИН, копие от Инструкция за особеностите на пост № 1 и задълженията на постовия надзирател в Арест – Варна към РС „ИН“ – Варна при ОС „ИН“ – Варна, намиращ се в сградата на Затвора – Варна, ет. 3, коридор 9, Заповед № ЛС-04-267/17.06.2022 г. за утвърждаване на списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места задържаните под стража и настанените в арестите. Приложен е график за м. ноември 2025 г., нарядна ведомост за времето от 20,00 ч. на 18.11.2025 г. до 08,00 ч. на 19.11.2025 г., както и за датите 02., 03., 07., 08., 12., 13., 17.11.2025 г. Приложено е копие от книгата за сдаване и приемане на пост № 1 на същите дати, списъци с разпределение на задържаните лица по килии, график за провеждане на престой на открито в Ареста – Варна през м. ноември 2025 г. В съдебното производство са разпитани свидетели. П. Г. К., служител в Ареста – Варна от 2000 г. на длъжност командир на отделение дава обяснения, че от 01.07.2025 г. Ареста – Варна е преместен от сградата на Окръжна следствена служба в сградата на Затвора – Варна. Посочва, че Н. е имал задължения като постови и като разводач, със съответните уточнения относно задълженията. Описва помещенията на ареста в Затвора – Варна, а именно коридор с килии, който се заключва с решетки и представлява пост № 1, както и обстоятелството, че в този коридор липсват стаи за почивка, тоалетни, стаи за хранене на надзирателите и за командира. Към м. ноември 2025 г. е нямало дежурен по арест и ключовете за килиите са били в постовия, който е трябвало да отключва килиите и да предава лицата на разводача. На всеки два часа се сменят функциите на дежурните надзиратели, през нощта разводач няма. Според К. „кентри“ означава голям ключ, ръчно производство. В помещенията в Затвора – Варна всички врати на килии за задържани се отварят с един и същ голям ключ, имат и резе от външната страна. Ако резето е пуснато, не може отвътре да се отвори килията, дори да не е заключена с ключа. В помещение № 319 не е имало задържани лица и в нея надзирателите са ползвали тоалетна и мивка. Относно шпионките посочва, че повечето от тях са затъмнени, загорени и нищо не се вижда през тях. Свидетелката К. Р. А. – началник сектор „Арести“ в ОСИН от 2023 г., член на дисциплинарно-разследващата комисия, описва помещенията на Ареста – Варна в сградата на Затвора – Варна, като коридор № 9 на ет. 3, от общо три коридора на етажа. В коридора на ареста има десет килии. В ареста се влиза през метална решетка, която се заключва, след нея има малък коридор, като буферна зона до следващата решетка, след която е самият арестен коридор с килиите. В буферната зона има поставено бюро и столове за надзирателите, които са разводач и дежурен по арест. В коридора има баня за задържаните лица, тоалетни за тях има във всяко спално помещение. В коридора е работното място на постовия, който охранява спалните помещения, за него също има бюро и стол, където стои когато не прави задължителни обходи. За надзирателите няма тоалетна в коридора, ползват обща тоалетна в сградата на затвора. А. посочва, че през нощта на 18-19.11.2025 г. надзирателите са били установени при тревогата в 319-то спално помещение заедно с личните си телефони, което е неразрешено. Личните вещи трябва да се оставят при командира на отделение на втория етаж. Според А. килиите за арестанти се заключват с ключ и с „кентри“, което е резе, на него няма ключалка. Всички ключове за килиите на арестантите са различни, държат се от дежурния по арест. Килиите трябва да се държат заключени 24 часа и се отключват само когато арестантът ще бъде извеждан или връщан в килията. При така установената фактическа обстановка и в резултат от проверката за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице с правен интерес – адресат на оспорения индивидуален административен акт, и пред компетентния да я разгледа съд, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. От приложената в преписката кадрова справка се установява, че към датата на издаване на обжалваната заповед Н. е надзирател І степен в арест – Варна към Районна служба „Изпълнение на наказанията“ – Варна при Областна служба „Изпълнение на наказанията – Варна в ГДИН, считано от 21.11.2013 г. Запознат е с Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН към Министъра на правосъдието на 26.01.2024 г. и с длъжностната си характеристика на 31.01.2023 г. Същите са представени и приети по делото като част от дисциплинарната преписка. Към момента на издаване на обжалваната заповед жалбоподателят е бил държавен служител в ГДИН по смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, а именно надзирател І-ва степен в Затвора – Варна, І категория, тоест заемал е младша изпълнителска длъжност. Съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС за него са приложими по-специално разпоредбите в част Трета, глави VІІІ и Х от Закона за МВР, регламентиращи дисциплинарната отговорност и прекратяването на служебното правоотношение. Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 13, ал. 2, т. 4 и т. 9 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража – Главния директор на ГДИН. Заповедта отговаря на изискванията за съдържание по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Издадена е в писмена форма и съдържа всички изискващи се съгласно цитираната правна норма реквизити, включително фактическите и правните основания за налагане на дисциплинарното наказание. Дисциплинарното разследване е проведено от орган, определен със заповедта за образуването му. Спазени са сроковете за провеждане на дисциплинарното производство по чл. 205, ал. 6 от ЗМВР и за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, отчетени от най-ранната дата, на която се твърди извършено от Н. дисциплинарно нарушение – 03.11.2025 г. Изпълнени са изискванията на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР да бъде поканен служителят да даде обяснения, да получи обобщената справка, като надлежно е документиран отказът му да я получи. Във връзка с твърденията за допуснати в хода на дисциплинарното производство процесуални нарушения, съдът намира следното. Не се потвърждават доводите в жалбата, че Н. не е получил екземпляр от заповедта за образуване на производството, тъй като е бил задържан, поради което не е знаел, че може да бъде подпомогнат от друг служител или адвокат. Както се установява от заповедта за образуването, Н. е вписал саморъчно, че е запознат с нея, а текстът относно правото да бъде подпомаган при защитата си е непосредствено над вписания от Н. текст, тоест осигурено е правото на Н. да участва в дисциплинарното производство лично и подпомаган от друго лице. Действията и бездействията, за които се твърди, че осъществяват състава на първото санкционирано дисциплинарно нарушение, са установени при разчитането на видеозаписите от камерите в Ареста – Варна от членовете на дисциплинарно-разследващия орган, и са описани подробно – по дата, час и минута - в двата протокола, приложени в преписката, както и в обобщената справка. Предвид това съдът счита, че са посочени точно фактическите основания за търсене на дисциплинарната отговорност за първото нарушение и това е дало възможност на Н. да разбере срещу какви факти да се защитава в съдебното производство. Съдът обаче счита, че в хода на дисциплинарното производство са допуснати съществени нарушения на разпоредбите на Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, приета на основание чл. 215а от ЗМВР, и съответно приложима в дисциплинарните производства срещу служители на ГДИН по силата на чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС. Според чл. 44 от инструкцията, в заповедта за образуване на дисциплинарното производство се включват данни за извършеното дисциплинарно нарушение. По този начин изложените в тази заповед данни очертават обхвата на разследваните деяния и по аналогия с всички актове за образуване на производства за ангажиране на административна/наказателна отговорност определят фактите, които подлежат на доказване от страна на органа и срещу които следва да организира защитата си привлеченото към отговорност лице. В Заповед № Л-06-49-1/21.11.2025 г. фактите, изложени от дисциплинарно-наказващия орган, са за извършено претърсване на спални, работни и служебни помещения, личен обиск на задържаните лица (без описание на констатираните при претърсването и обиска обстоятелства), задържането на Н. на 19.11.2025 г. и образуваното срещу него досъдебно производство. В тази заповед не се съдържат твърдения за други извършени от Н. нарушения, естеството им, дата или период на извършване. В съответствие с така очертаните данни е и съдържанието на писмената покана за даване на обяснения в началото на производството, с която се цели установяване на неговото отношение към събитията на 19.11.2025 г., а именно дали е бил на поста си, дали е носил бодро службата, да посочи фактите и обстоятелствата, свързани с учебната тревога и със задържането си. Поставен е и въпрос дали е осъществявал нерегламентирани контакти със задържани под стража лица, без конкретизация по дата, лице или други обстоятелства. Действията на Н. в периода преди 19.11.2025 г. са установени едва в хода на дисциплинарното производство, когато със заповед на Началника на ОСИН – Варна от 16.12.2025 г. на двама от членовете на дисциплинарно-разследващия орган е възложено да прегледат записите от видеокамерите и да изготвят протокол за разчитането им. В този протокол (л. 254 и следващите от делото), заведен с рег. № 7147/18.12.2025 г. са идентифицирани действията на Н. в трите му функционални качества – на разводач, постови на пост № 1 и дежурен по арест, които впоследствие са съпоставени с графика за изпълняване на тези функции в съответния наряд и са квалифицирани като нарушения, наказани по т. 1 от обжалваната заповед. Това обаче е извършено в нарушение на чл. 47, т. 5 и 6 от инструкцията, според който при промяна във фактическата обстановка и/или квалификацията на нарушението, или при получаване на данни за извършено от същия служител друго нарушение дисциплинарно-разследващият орган уведомява дисциплинарно-наказващия орган за изменение на заповедта за образуване на дисциплинарно производство или за образуване на ново дисциплинарно производство. Това изискване следва именно от необходимостта от гарантиране на процесуалните права на служителя в хода на цялото дисциплинарно производство, като му се осигури възможност да организира ефективна защита по фактите и по правото от самото начало на дисциплинарното разследване. След като заповедта за образуване на дисциплинарното производство не е била надлежно изменена, или в случая, не е била издадена нова заповед с обхват данните за извършени други нарушения от Н. в периода 03.11-18.11.2025 г., издадената в това производство заповед за налагане на дисциплинарно наказание за тези новоустановени деяния е опорочена от съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната й само на това основание. В изпълнение на задължението си за проверка на законосъобразността на заповедта на всички основания, във връзка с установените в производството факти, съдът намира, че констатациите от прегледа на видеозаписите, подробно описани в обобщената справка и в обжалваната заповед, не са надлежно опровергани от събраните свидетелски показания на свидетеля К.. Фактът, че разположението на помещенията в ареста след преместването му от сградата на ОСС – Варна в сградата на Затвора – Варна е различно, не променя естеството на вменените на надзирателите задължения по функции, нито ги освобождава от изпълнението им. Така обясненията, че след като е пуснато резето на вратата, дори да не е заключена с ключ арестантът не може да си я отвори отвътре, не отменят задължението на постовия за осигуряване на вратата едновременно със заключване и с поставено резе, нито задължението му да проверява редовно състоянието на арестантите и килиите. Няма обстоятелства, оправдаващи получаването от Н. дори на пакет семки от задържани лица. Такива оправдания не са и дадени. Обясненията, че на етажа на ареста няма тоалетна, поради което надзирателите ползват тоалетна и мивка в арестантска килия, в която няма настанени лица, не правят допустими и правомерни продължителните престои на Н. в помещение 319 по време, в което функциите му са изисквали пребиваване в арестния коридор. Предвид изводът на дисциплинарно-наказващия орган за извършени нарушения на служебната дисциплина би могъл да се приеме за обоснован, ако не беше направен в опорочено от самото начало дисциплинарно производство. Що се отнася до второто нарушение, за което е ангажирана отговорността на Н., и което е посочено в заповедта за образуване на дисциплинарното производство, за да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя е необходимо той виновно да е извършил деяние, което не съответства на предписаното в Етичния кодекс поведение. Съдът намира, че от изложените в заповедта факти не се установява да е осъществен съставът на нарушение на чл. 5, чл. 9, т. 1, т. 8, т. 8.2 и чл. 16, т. 1 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ГДИН. Чл. 5 от кодекса е обща норма относно приложимостта на принципите и правилата му във всички дейности на служителите. Според чл. 9, т. 1 държавният служител пази доброто име на институцията, според т. 8 и 8.2 не допуска с поведението си участие в прояви, с които уронва престижа на службата, а според чл. 16, т. 1 – изпълнява стриктно своите професионални задачи, като носи отговорност за своите действия или бездействия. Нито един от описаните в заповедта за образуване на дисциплинарно производство и в обжалваната заповед факти: претърсване на спални, работни и служебни помещения, личен обиск на задържаните лица, задържане на Н. на 19.11.2025 г. и образувано срещу него досъдебно производство, както и достоянието на обществеността до тези факти не е настъпил в резултат от негово действие или бездействие. Такива конкретни негови действия или бездействия, с които да е осъществен съставът на посочените нарушения на Етичния кодекс, впрочем изобщо няма описани. Описани са факти от действителността, настъпили в резултат от действия на други органи и институции – Главния директор на ГДИН – за разпоредената учебна тревога, органите на МВР – за полицейското задържане на 19.11.2025 г., направилите изявления пред пресата органи на прокуратурата и МВР. Няма обективирани констатации от претърсването и обиска и твърдения за връзка между поведението на Н. и намерените вещи. Образуваното досъдебно производство и задържането на Н., и още по-малко оповестяването им в средствата за масова информация, не са негови действия, за да се приеме, че с тях той е уронил доброто име и авторитета на институцията. Основателни са твърденията в жалбата, че в случая е следвало да се приложи чл. 203, ал. 2 от ЗМВР и дисциплинарно наказание „уволнение“ да се наложи при евентуално влязла в сила присъда за деянията, посочени в постановлението за привличане като обвиняем. Твърдения и доказателства за влязла в сила присъда не са представени. Предвид това съдът намира, че изводите за извършено дисциплинарно нарушение по т. 2 от обжалваната заповед не съответстват на установените в производството факти и са направени при неправилно приложение на материалноправните разпоредби. По всички гореизложени съображения, съдът намира, че обжалваната заповед следва да се отмени поради съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. При този изход от производството, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените в производството разноски в размер на 505,13 евро, от които 5,13 евро д.т. и 500 евро за адвокатско възнаграждение. Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, съдът