РЕШЕНИЕ

№ 1259

гр. София, 04.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-9, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Ст. Янева при участието на секретаря Йорданка В. П.а като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Търговско дело № 20231100900420 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 409 КЗ вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „ТРАСИНТ“ ЕООД твърди, че бил лизингополучател по договор за финансов лизинг на товарен автомобил марка „МАН“, рег. № ••••. Същият бил застрахован при ответника по договор за имуществена застраховка за периода 02.11.2020 г. – 01.11.2021 г., с покритие на рисковете по клауза „Пълно каско“ съгласно приложимите общи условия. На 26.06.2021 г. по време на движение на застрахования автомобил по околовръстен път северно от гр. Римини, Република Италия, водачът забелязал пушек от дясната страна на тегленото ремарке и установил, че същото се било запалило. Въпреки опитите му да изгаси пожара, последният обхванал цялата композиция и влекачът изгорял напълно, което представлявало тотална щета. В резултат от погИ.ето на вещта възникнало вземане за застрахователно обезщетение в размер на стойността на вещта към датата на събитието. Не следвало да се приспада такава на запазени части, защото не били останали – останките били предадени за скрап, но не срещу цена. Вземането било прехвърлено на ищеца от лизингодателя с договор за цесия от 29.12.2022 г. Застрахователят бил уведомен и за събитието, и за цесията, но отказал плащане, позовавайки се на техническа неизправност на застрахованата вещ и на т. 61.7 и т. 7.20 от ОУ. Ищецът счита, че реализиралото се събитие съставлявало покрит риск по смисъла на т. 76.5 от ОУ - пожар, както и че не било налице неизпълнение на съществено задължение по договора за застраховка, в причинна връзка с което да е настъпил рискът. Предвид изложеното моли съда да осъди ответника да му заплати сумата 61 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение, заедно със законната лихва от 01.03.2023 г. до погасяване, сумата 7 568, 99 лева – мораторна лихва за периода 12.12.2021 г. – 23.02.2023 г. Претендира разноски.

Ответникът „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД оспорва исковете.

Твърди, че договорът за цесия, с който ищецът се легитимирал, бил нищожен поради липса на кауза /цесията била сключена след прекратяване на договора за лизинг и изчерпване на отношенията между страните по него/. Поддържа, че пожарът възникнал в резултат от техническа неизправност в ауспуха на автомобила, както и че към датата на събитието автомобилът не бил преминал през годишен технически преглед. Ответникът оспорва исковете и по размер, като счита, че следвало да бъде приспадната стойността на запазените части и обезщетението да бъде определено в размер до 70 % от действителната стойност на автомобила към датата на събитието. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 405, ал. 1 КЗ вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД: Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, а според чл. 384, ал. 2, т. 2 КЗ при кражба или тотална щета на лизингово имущество обезщетението се изплаща на лизингодателя. За основателността на иска в тежест на ищеца е докаже в кумулативност следните предпоставки: 1/ наличие на договор за имуществена застраховка на описаното в исковата молба лизинговано МПС; 2/ настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; 3/ че в причинна връзка с него са настъпили вреди; 4/ че за застрахователя е възникнало задължение да изплати на застрахования обезщетение, вкл. при условията на тотална щета, за което следва да докаже действителната стойност на МПС към датата на настъпване на събитието и стойността на ремонта щетите; 5/ съществуването на договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил процесното вземане и ответникът е уведомен.

В тежест на ответника е да обори презумпцията за кауза на договора за цесия, установена в чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, както и да докаже, че фактите, на които основава възражението си за право на отказ от плащане на обезщетение /по чл. 408 и чл. 395 КЗ/.

С определението по чл. 374 ГПК за безспорни са обявени следните обстоятелства: 1/ че на 14.07.2015 г. е сключен договор за финансов лизинг между ищеца, като лизингополучател и „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕАД, лизингодател на товарен автомобил марка „МАН“, рег. № ••••; 2/ че в периода 02.11.2020 г. – 01.11.2021 г. същият е застрахован при ответника по имуществена застраховка с покритие по клауза „Пълно каско съгласно ОУ, приложени към исковата молба; 3/ че към 26.06.2021 г. всички изискуеми вноски от дължимата премия са платени; 4/ че на 26.06.2021 г. – в срока за застрахователно покритие, по време на движение в застрахования автомобил е възникнал пожар, вследствие на което на същия са били нанесени вреди; 4/ че застрахователят е уведомен за събитието на 28.06.2021 г.; 5/ че на 29.12.2022 г. между страните по договора за лизинг е сключен договор за цесия със съдържанието на документа, представен към исковата молба /л. 55 и сл. от делото/; 6/ че ответникът е уведомен за цесията на 29.12.2022 г. Ето защо съдът намира осъществяването им за доказано.

Съгласно раздел II от ОУ по договора за застраховка при клауза „Пълно каско“ застрахователят покрива вредите, настъпили от пожар. Следователно реализираното събитие принципно е покрит по процесната имуществена застраховка риск, което не е се и спори между страните. Спорен е въпросът дали за застрахователя е налице право да откаже плащане. Според чл. 395, ал. 1 КЗ застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки. Неизпълнението на това конкретно задължение може да бъде основание за отказ от плащане на обезщетение само ако именно то изрично е предвидено в договора като такова /чл. 395, ал. 4 КЗ/. Съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят може да откаже плащане на обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие.

Според чл. 7.20 от ОУ застрахователят не покрива щети, причинени от свързани със и/или вследствие на повреждане на отделни части, детайли, агрегати или системи на МПС в резултат на доказана техническа неизправност или дефект. или вследствие на корозия, износване, изхабяване, изтрИ.е, умора на материала, обезцветяване, напукване и други подобни повреди, дължащи се на експлоатационни или естествени причини. Когато повредената при условията на предходното изречение част, детайл, агрегат или система доведе до настъпването на допълнителни щети по застрахованото МПС, същите се покриват от застраховката, в случай че попадат в договореното рисково покритие и МПС преди датата на застрахователното събитие е било преминало редовен периодичен технически преглед. Съгласно чл. 61.7. от ОУ. Застрахователят не дължи обезщетение, ако застрахованото МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие не е било преминало периодичен технически преглед, в случаите, когато събитието е причинено от повреда поради износване, стареене, умора на материала, скрит дефект и др. на агрегат, възел и/или детайл на МПС.

От анализа на цитираните уговорки може да се изведе следното: 1/ непокрит /изключен/ по договора риск са повредите по автомобила - части, детайли, агрегати или системи на МПС; 2/ ако вследствие на такава повреда /на части, детайли, агрегати или системи, поправката на която сама по себе си не се покрива/ настъпи събитие, което е покрит риск – например ПТП или пожар, застрахователят дължи обезщетение на причинените от него вреди; 3/ ако обаче повредата на част, детайл, агрегат или система е настъпила поради износване, стареене, умора на материала, скрит дефект и др. на агрегат, възел и/или детайл, застрахователят дължи обезщетение само ако автомобилът е преминал технически преглед.

Не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че МПС е преминало годишен технически преглед на 02.01.2020 г. със срок на валидност до 02.01.2021 г. Това задължение е установено и в чл. 147 ЗДвП, и в ОУ, като в последните е предвидено именно като основание за отказ. В случая, за да се освободи от задължение за плащане на обезщетение, ответникът следва да докаже, че пожарът, е настъпил от повреда по автомобила - част, детайл, агрегат или система, че тази повреда е се дължи не на друго, а на износване, стареене, умора на материала, скрит дефект или др., както и че тя би била констатирана, ако застрахованият беше изпълнил задължението си да извърши годишен технически преглед – т.е., че събитието е настъпило именно поради неизпълнение на това задължение.

От събраните по делото писмени доказателства, показанията на свидетеля И. Ц. – водач на МПС, и фотоснимките се установява, че: към 26.06.2021 г. свидетелят Ц. е работил при ищеца „ТРАСИНТ“ ЕООД на длъжност „шофьор“; извършвал международни превози на товар с процесния влекач; към 26.06.2021 г. се е намирал в Р. Италия; в дните преди това се е появил сигнален жълт знак на таблото на МПС; свидетелят е посетил сервиз, където са отстранили повредата, а след това разтоварил превозвания товар и тръгнал към адрес за приемане на нов; на 26.06.2021 г., по време на движение по околовръстен път северно от гр. Римини, Република Италия, водачът е забелязал пушек от дясната страна на тегленото ремарке; спрял е и излязъл от автомобила, опитал се е да отдели влекача от ремаркето, но огънят се разраснал; органите по пожарна безопасност са сигнализирани, пристигнали са на място и са овладели пожара, но влекачът е изгорял напълно; пред тези органи водачът заявил, че „…ауспухът бил нажежен. Ауспухът бил сменен няколко дни преди това и вероятно е причинил пламъците“. В показанията си свидетелят пояснява, че сменял филтър, както и че ауспухът се намирал между влекача и ремаркето - в долната дясна част на кабината, като огънят „лумнал“ именно от там.

Въз основа на горните доказателства са изготвени заключенията на СТЕ /от в. л. М./ и САТЕ /от в. л. Т./, приети в откритото заседание от 02.10.2024 г. и неоспорени от страните в частта относно обстоятелствата по възникване на пожара. Според СТЕ пожарът е започнал от двигателния отсек - под пасажерската седалка, като най-вероятната причина за възпламеняване е късо съединение, което обичайно е резултат от дефекти в изолацията на тоководещите проводници. Изолацията на кабелите и проводниците може да се повреди от стареене, влага, въздействие на химични вещества, прекомерно опъване и многократно прегъване, гризачи, овлажняване и загуба на изолационните свойства. Според вещото лице М. причината най-вероятно е в електрическата инсталация, а не в ауспуха, което потвърждава и в обясненията си в откритото заседание. В тези обяснения допуска да е от ауспуха. Предвид липсата на възможност за оглед, не може да се определи със сигурност. Ако товарният автомобил е прегледан от водача, не би могло да се установи наличие на неизправността, довела до късото съединение.

Според заключението на САТЕ от 20.09.2024 г. възможна причина за възникване на пожара може да е и прегряване на катализатора поради повреда в запалителната система на двигателя, и повреда в електрическата система на автомобила, като в случая не може да се определи с точност. В обясненията си вещото лице Т. сочи, че вероятността за възникване на пожар от загрят ауспух е „нищожна“, както и че ауспухът не се намира на мястото, на което вещото лице по пожарната експертиза сочи да е възникнал пожарът. Според Т. годишният технически преглед не обхваща проверка на изправността на кабелите – в по-голямата си част са скрити и трябва да се разглоби автомобилът, нито тази на ауспуха. Преглеждат се агрегатите, които са свързани с активната безопасност на автомобила. И според това вещо лице причината не може да се определи с точност, тъй като МПС не е налично и не може да бъде огледано.

От съвкупната преценка и анализа на заключенията на двете експертизи, обясненията на вещите лица и показанията на водача на МПС се установява, че пожарът е възникнал не в зоната на ауспуха, а в тази на двигателя. В тази част съдът кредитира обясненията на вещото лице Т., тъй като именно той притежава специални знания относно устройството на автомобила. Т. е категоричен, че описаното от М. място на начало на пожара не е зоната на ауспуха. Такова заключение не следва и от показанията на свидетеля, според които огънят „лумнал“ от ауспуха. Той е възприел само мястото, откъдето огънят е излязъл, но не и това на първоначалното възпламеняване. И двете вещи лица определят като най-вероятна причина късо съединение, което може да е настъпило и поради износване и амортизация на изолацията на проводниците, и поради външни фактори /гризачи/. Въз основа на горното съдът намира за установено по делото, че пожарът е възникнал именно поради късо съединение.

Компрометирането на изолацията на кабелите на МПС, дори и да се дължи на повреда или амортизация, а не на външно въздействие, обаче не би могло да бъде установено при годишен технически преглед. Изправността им не е обект на проверката – и според вещите лица, и съгласно установените нормативни изисквания в Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Съгласно установените в Наредбата правила проверява се спирачната система, шасито, светлините, и др. системи, гарантиращи безопасността на МПС, но не и кабелите. Двигателят се изследва само с оглед влиянето върху околната среда. Следва да се добави и че дори и пожарът да е възникнал от ауспуха, неговата изправност също не е обект на прегледа.

С оглед установената по делото причина за пожара, то неизпълнението на задължението на застрахования да извърши годишен технически преглед няма причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие. Ето защо в случая застрахователят, носещ тежестта, не доказа наличието на основание за отказ, поради което за него е възникнало задължение да заплати обезщетение.

Спорен между страните е и въпросът какъв е размерът му. От заключението по САТЕ, а и видно от фотоснимките, в настоящия случай е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, доколкото се установява, че целият автомобил е унищожен, от което следва, че не би могъл да бъде ремонтиран. Съгласно 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Доколкото в случая не е уговорено подзастраховане и/или застраховане по договорена застрахователна стойност, то ответникът дължи обезщетение, равно на действително претърпените вреди. Реалният размер на вредата се съизмерва с действителната стойност на увреденото имущество по смисъла на чл. 400, ал. 1 КЗ, т.е. с тази, срещу която може да се купи друго със същото качество. В случая размерът на вредата е стойността на МПС към датата на събитието, но ако са останали запазени части, които могат да донесат полза/приход на застрахования, то действителният размер на вредата ще се определи чрез приспадане на тяхната стойност от стойността на погиналата вещ. Според заключението на СТЕ от 21.09.2024 г. /л. 290 и сл./, а и видно от фотоснимките от МПС има метални останки, които подлежат на рециклиране. Те са 6 210 кг, а цента за скрап към 2021 г. е 0, 33 за килограм. Стойността на запазените части е 2 049 лева. Съдът приема тази сума, доколкото няма данни какви са били цените на скрап към този момент в Р. Италия, където са предадени останките. Не е релевантно дали ищецът е получил възнаграждение или не – няма твърдения и доказателства да е бил в невъзможност да ги реализира на територията на Р. Италия. Дори и да се е разпоредил с тях безвъзмездно, то това е следствие от негово действие, а не вреда от застрахователното събитие.

Според заключението на повторната тройна експертиза, приета в последното открито заседание и неоспорено от ищеца, стойността на МПС към датата на погИ.ето възлиза на 53 345 лева /л. 344 от делото/. След приспадане на стойността на металните останки, размерът на дължимото обезщетение е 51 296 лева /53345-2049/.

Именно това вземане /а не права по прекратения договор за лизинг/ е предмет на договора за цесия, поради което същият не е сключен при невъзможен предмет, каквото възражение по-скоро навежда ответникът с фактическите твърдения в отговора. Последният не обори и презумпцията на чл. 26, ал. 2, изр. последно ЗЗД. Напротив, такава се установява от съдържането на договорите за цесия, лизинг и споразумението за прекратяване. Ищецът е изпълнил всички задължения по договора – вкл. плащане на вноските, в който случай лизингодателят следва да му заплати обезщетението – арг. от чл. 384, ал. 3 КЗ. Ето защо съдът намира за доказано прехвърлянето на вземането за обезщетение в посочения размер, заедно с всички обезщетения за забава.

Предвид изложеното искът е основателен за сумата 51 296 лева, до която следва да бъде уважен. За разликата до пълния предявен размер от 61 000 лева следва да бъде отхвърлен.

По иска по чл. 409 КЗ: За уважаването му следва да се установи наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава. Доказа се наличие на главен дълг. Следва да се отговори на въпроса изпаднал ли е ответникът в забава, по който съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 и чл. 108 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да е по-дълъг от 15 работни дни от представянето на всички доказателства. Доколкото не се твърди от ответника събитието да представлява голям риск по смисъла на чл. 109 КЗ, съдът намира, че неприложима е ал. 6 на чл. 108, респ. клаузата на чл. 67.1.2 от ОУ противоречи на закона и не следва да се прилага. Претенцията е заведена на 28.06.2021 г., като срокът е изтекъл към началния момент на иска за мораторна лихва. За периода 12.12.2021 г. – 23.02.2023 г. размерът на мораторната лихва, определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 6 364.53 лева. До тази сума искът следва да бъде уважен, а за разликата до 7568, 99 лева – отхвърлен.

По разноските: Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски. Претендира такива от 11 427, 55 лева - съгласно списък на л. 349. Тези за 450 лева - допълнително определеното възнаграждение за САТЕ, не са платени, поради което сумата не следва да се включва в общия размер на сторените разноски. Следователно ищецът е сторил разноски от 10 977, 55 лева. Намалени съобразно отхвърлената част от исковете, на него се следват 9 231, 16 лева.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се следват разноски.

Съшият претендира такива съобразно списък на л. 347, като съдът определя възнаграждението за юрисконсулт в размер на 300 лева. На ищеца не следва да се възлагат претендираните разноски за призоваване на свидетеля – такива не са му изплатени, поради което депозитът подлежи на връщане. Общият размер на сторените от ответника разноски е 1 113, 20 лева. Намаление съобразно уважената част от исковете, на му се следват 177, 10 лева.

На вещите лица по тройната САТЕ е изплатено допълнително възнаграждение от бюджета на съда /съгласно протоколното определение от 15.01.2025 г./. Ето защо на основание чл. 77 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда 450 лева.

Така мотивиран, съдът