Решение № 293 от 17.4.2026 г. на Районен съд - Шумен по дело № 1209/2024 г.

Делото е образувано по искова молба, подадена от Сдружение на собствениците „•••“, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „•••“ № 163а, представлявано от председателя на Управителния съвет Н.Х.Д.. срещу С. Н. А. с ЕГН ••• от гр. Шумен, ул. „•••“ № 163а, ет. 2, ап. 2. С исковата молба се твърди, че в жилищен блок, находящ се в гр. Шумен на ул. „•••“ № 163-А е учредено Сдружение на собствениците на етажната собственост под наименование „•••“, в което участва и ответникът, като в сдружението са представени 100 % от собствениците на идеалните части в етажната собственост. Сдружението е взело решение за извършване на ремонтни дейности в етажната собственост, като с решение на Общото събрание на сдружението са разпределени сумите, които всеки от етажните собственици следва да заплати. Делът на ответника възлизал на 23 % разход от общата сума в размер на 30 813,68 лв., съобразно притежаваните от него идеални части от общите части на сградата, което възлизало на сумата от 7087,15 лв. Ищецът твърди, че ответникът не е заплатил процесната сума, поканен е да я заплати с нотариална покана, но това не е сторено в указания срок. Моли съда да осъди ответникът да заплати сумата от 7087,15 лв., представляваща 23 % от направени разходи за ремонт на общите части на сградата. В открито съдебно заседание от 19.03.2026 г. е допуснато изменение на предявения иск и същият е увеличен на 8519,98 лв., представляваща 27,65 % от направени разходи за ремонт на общите части на сградата. В хода по същество ищците чрез своя процесуален представител поддържат исковата претенция изцяло като заявява, че видно от представената от Община Шумен документация в Сдружението са представени 100 % от собствениците. Твърди, че и към настоящия момент ответникът е член на Сдружението, тъй като няма решение за неговото изключване. С отговора ответникът е направил възражение на първо място, че липсва валидно учредено сдружение, доколкото същият притежава 1/3 ид.ч. от общите части на сградата. Напуснал е сдружението като изрично е връчил декларация на представител на същото, поради което и представляваните в сдружението собственици от етажната собственост представляват по-малко от 67 %, поради което и същото следва да се счита прекратено по смисъла на ЗУЕС. На второ място, счита, че като напуснал сдружението не е длъжен да изпълнява решенията на Общото събрание на това сдружение. На трето място е направено възражение срещу валидността на самото решение, като счита, че същото е следвало да бъде потвърдено от Общото събрание на собствениците, доколкото в сдружението не участват всички собственици. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника поддържа изложеното в отговора, включително твърдението за недопустимост на исковата молба. Твърди, че той притежава 1/3 ид.ч. от общите части на сградата, както и че е напуснал Сдружението на собствениците, считано от 29.11.2022 г., поради което участващите в сдружението собственици вече разполагали с по-малко от законово задължителните 67 % от общите части и сдружението вече не може да съществува по закон. Поддържа при условията на евентуалност, че като не е член на Сдружението, не е длъжен да изпълнява неговите решения, тъй като, за да има сила за него решението, то е трябвало да бъде взето, респ. потвърдено от общото събрание на етажната собственост. Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа страна следното: Видно от събраните по делото писмени доказателства и приетите по делото 2 бр. СТЕ в процесната сграда, находяща се на адрес гр. Шумен ул. „•••“ № 163-А, по първоначален план е трябвало да има три самостоятелни жилищни имота, разположени на първо, втори и трети етаж, с избени и тавански помещения към всеки от имотите. Всеки от жилищните имоти е следвало да притежава 1/3 ид.ч. от общите части на сградата. Сградата била построена в периода 1965-1966 г. Още в процеса на изпълнение на строежа проектът е бил изменен и част от избените помещения, намиращи се на партерния етаж били преустроени в четвърти жилищен имот. Сградата била изградена от едно лице като неин собственик – Ц.Й.П.. По-късно част от таванските помещения били преустроени в апартамент от 40 кв.м. Видно от заключението на втората приета и изцяло кредитирана СТЕ преустройството било извършено в съответствие с действащите към него момент строителни правила и бил въведен в експлоатация. С НА № 80, том V, дело № 1615 от 30.12.1966 г. на ШРС Ц.Й.П. продал на Д.Б.С. жилището, находящо се на първи жилищен етаж, югоизточно избено помещение и две тавански помещения, ведно с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата и с 1/3 ид.ч. от дворното място. С НА № 7, том XX, дело № 4819 от 28.12.1993 г. на ШРС Д.Б.С. и съпругата му Ж.Й.С. дарили на внука си Д.Д.Д. описания по-горе имот. С НА № 158, том IV, дело № 1069 от 13.12.1969 г. на ШРС Ц.Й.П. продал на Р.Р.М. жилището, находящо се на сутеренния етаж, ведно с 1/20 ид.ч. от общите части на сградата и с 1/20 ид.ч. от дворното място. След смъртта на Р.Р.М., неговите деца Н.Р.Р. и С.Р.Й. продават този имот на Д.К.Д.. След смъртта на последния, имотът бил наследен от Н.Х.Д.., К.Д.К. и С.Д.К.. С НА № 81, том V, дело № 1615 от 30.12.1966 г. на ШРС Ц.Й.П. продал на Н.С.А. и В.В.В. жилището, находящо се на втори жилищен етаж, североизточно избено помещение, ведно с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата и с 1/3 ид.ч. от дворното място. След смъртта на своите родители описаният имот бил наследен от ответника С. Н. А.. С НА № 110, том XIII, дело № 3797 от 07.12.1994 г. на ШРС Ц.Й.П. и В.В.П. продават на М.Б.В. жилище, намиращо се на таванския етаж, ведно с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата. С НА № 186, том II, рег. № 1095, дело № 2590 от 23.06.1998 г. на нотариуса при ШРС М.Б.В. продала същият имот на Ц.А.Б.. С НА № 154, том III, рег. № 1509, дело № 290 от 23.12.2003 г. на нотариус Валентин Въков с рег № 018 на НотК и район на действие ШРС Ц.А.Б. и съпругът й С.Н.Б. дарили на сина си Н.С.Б. ½ ид.ч. от таванския апартамент. След развода между двамата родители останалата ½ ид.ч. от имота остава собственост на Ц.А.Б., която променя имената си на Г.. С НА № 183, том I, рег. № 1316, дело № 123 от 15.03.2010 г. на нотариус Ася Асенова с рег № 019 на НотК и район на действие ШРС, Ц.А.Г.. и Н.С.Б. продават на П.С.С. и С.П.С. целият имот. С постановление на ЧСИ Даниела Златева с рег. № 876 на КЧСИ и район на действие ШОС притежаваната от П.С.С. ½ ид.ч. от таванския апартамент бил възложен на К.Г.К.. С НА № 57, том I I , рег. № 3360, дело № 241 от 05.05.2016 г. на нотариус Кольо Митков с рег № 222 на НотК и район на действие ШРС, С.П.С. и съпругата му Л.М.С. продават ½ ид.ч. от имота на Н.К.Г.. С НА № 46, том I, рег. № 1630, дело № 41 от 08.08.2019 г. на нотариус Райна Добрева- Иванова с рег. № 714 на НотК и район на действие ШРС, Р.Ц.П., С.В.К. и В.Д.С. били признати за собственици по документи на жилището, намиращо се на третия етаж в процесната жилищна сграда, ведно с едно избено и едно таванско помещение, ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и 17/60 ид.ч. от поземления имот, в който сградата е разположена. С НА № 164, том IV, рег. № 9504, дело № 506 от 11.09.2020 г. на Миглена Атанасова с рег № 709 на НотК и район на действие ШРС, Р.Ц.П., С.В.К. и В.Д.С. продали този имот на К.В.Д. и Ж.Д.Д.. На 31.10.2022 г. е подписано споразумение между всички собственици, притежаващи имоти в сграда, находяща се на адрес гр. Шумен ул. „•••“ № 163-А. В него като членове са записани следните лица : Н.Х.Д.. – като собственик на апартамент, находящ се на партерен етаж и притежаваща 9 % от общите части на сградата; Д.Д.Д. – като собственик на апартамент, находящ се на първи етаж и притежаващ 32 % от общите части на сградата; К.В.Д. – като собственик на апартамент, находящ се на трети етаж и притежаваща 28 % от общите части на сградата; К.Г.К. – като собственик на апартамент, находящ се на четвърти етаж и притежаващ 8 % от общите части на сградата; С. Н. А. – като собственик на апартамент, находящ се на втори етаж и притежаващ 23 % от общите части на сградата. На проведеното на същата дата събрание било учредено Сдружение на собствениците на етажната собственост с наименование „•••“ (СС „•••“). За председател бил избран С. Н. А., а за председател на Контролния съвет била избрана К.В.Д.. Сдружението чрез председателя С. А. подало заявление за регистрация на 07.11.2022 г. На 29.11.2022 г. С. Н. А. връчил на К.В.Д. нотариално заверена декларация, че прекратява участието си в сдружението и се оттегля като негов председател. На същата дата тази декларация с доказателство за връчването й на К.В.Д. е подадена и в Община Шумен. В заявлението му до Кмета на Община Шумен изрично е записано, че иска да бъде освободен като председател и напуска като член на сдружението. На Общо събрание на Сдружението на собствениците, проведено на 03.12.2022 г. ответникът е бил освободен като председател на сдружението и за такъв е избрана Н.Х.Д... В събранието са участвали всички собственици на имоти в сградата без С. Н. А.. На 06.12.2022 г. по подадено от нея заявление за регистрация отново е регистрирано същото сдружение като към заявлението е приложено същото споразумение за учредяване на сдружение на собствениците. На 13.08.2023 г. е проведено Общо събрание на СС „•••“, в което участвали Д.Д.Д., К.В.Д., Н.Х.Д.. и К.Г.К.. Взето било решение за събиране на най-малко три оферти от строителни фирми за извършване на ремонт на покрива на сградата. На ОС на СС „•••“ от 31.08.2023 г., на което участвали същите лица (отново без ответника) за изпълнител на ремонта била избрана строителна фирма „Кръстеви“ ООД с предварителна оферта от 33021,68 лв. Бил сключен договор между тази фирма и СС „•••“ за изпълнение на СМР срещу заплащане на посочената цена. Стойността на ремонта излязъл само 30813,68 лв. и това била цената, която накрая била изплатена на изпълнителя. Взето било решение всеки от собствениците в етажната собственост да внесе депозит за ремонта, изчислен съответно на притежаваните от него идеални части от общите части на сградата. За всяко ОС на СС „•••“ била отправяна и покана към ответника С. Н. А., но той не взел участие в нито едно от събранията. Той бил включен при изчисляване на дължимите суми, платени от СС „•••“ като всеки друг член на сдружението. Видно от назначената и изцяло кредитирана от съда втора СТЕ към настоящия момент разпределението на идеалните части от общите части на сградата за всеки от имотите е, както следва: за жилището, находящо се на сутеренния етаж – 5,70 %; за жилището, находящо се на първия етаж – 28,23 %; за жилището, находящо се на втория етаж – 27,65 %; за жилището, находящо се на третия етаж – 28,98 %; за жилището, находящо се на сутеренния етаж – 9,45 %. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: Делото е образувано по подадена искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 38 от ЗУЕС (Закон за управление на етажната собственост) – за осъждане на собственик да изпълни решение на Общото събрание на Сдружение на собствениците на етажната собственост. С оглед възражението на ответника, че липсва налице валидно сдружение на собствениците, съдът намира, че следва да се произнесе първо по това възражение, тъй като то засяга въпроса за допустимостта на производството – дали има легитимен ищец или не. Съдът намира, че ищецът СС „•••“ и към момента е валидно съществуващо дружество. От събраните по делото доказателства се установява, че на 30.10.2022 г. всички собственици на имоти в етажната собственост на сграда, находяща се на адрес гр. Шумен ул. „•••“ № 163-А, са учредили Сдружение на собствениците на етажната собственост с наименование „•••“ (СС „•••“) с председател С. Н. А.. Сдружението било вписано в регистъра към Община Шумен на 07.11.2022 г. На 29.11.2022 г. С. Н. А. напуснал сдружението. Това станало по реда на чл. 30, ал. 3, изр. последно от ЗУЕС чрез подаване на нотариално заверена декларация. Съгласно цитирания текст, тази декларация следва да се адресира до управителя, но тъй като именно той е изпълнявал тази функция, той я е адресирал до единствения друг член на сдружението с управителни функции – К.В.Д. (контрольор). Така С. Н. А. прекратил участието си в сдружението. Тук се налага да се отбележи, че съгласно закона подаването на тази декларация е достатъчна, за да се изпълни фактическия състав на напускането на сдружението. Не се изисква решение на ОС на сдружението или на друг негов орган. На 03.12.2022 г. С. Н. А. е бил заменен като управител. Това обстоятелство е било отразено в регистъра на общината, но не и фактът на неговото напускане. Това е пропуск на управителя (или председателя, както те наричат тази фигура) на СС „•••“, но не засяга валидността на прекратяване на членството му. Предвид това, считано от 29.11.2022 г. С. Н. А. не е член на СС „•••“. Това налага да се изчисли дали оставащите собственици притежават 67 % от общите части на сградата, за да е изпълнено условието на чл. 27, ал. 1 от ЗУЕС. Ако се проследят всички актове за собственост по делото ще се установи, че общия размер на прехвърлените идеални части от общите части на сградата надвишава 100 %. Разпределението на общите части обаче не зависи от документа за собственост, а от закона. Съгласно действащите през всички години нормативни актове в сферата на строителството, прилежащите идеални части от общите части на сградата зависят само от съотношението на площта на имота към общата площ на сградата. Съответно при преустройство, което променя площта на имота или на сградата или на броя обекти в сградата (както е станало в случая с преустройството на част от таванските помещения в самостоятелен имот), се променя и притежаваните идеални части от общите части на сградата, т.е. подлежат на преизчисляване след всяко преустройство. Видно от втората СТЕ разпределението на идеалните части от общите части на сградата за всеки от имотите е такова, че на притежавания от С. Н. А. се падат 27,65 % от общите части на сградата. Това означава, че след неговото напускане в СС „•••“ остават 72,35 % от общите части и сдружението може да продължи да функционира. Предвид това съдът намира, че възражението за липса на правосубектност от страна на ищеца е неоснователно и производството е допустимо. Напускане от страна на С. Н. А. на СС „•••“ обаче означава, че той не е длъжен да изпълнява взети от сдружението решения. Решенията на ОС на сдружението на собствениците са задължителни само за неговите членове, но не и за тези собственици, които не за негови членове. Затова и разпоредбата на чл. 33, ал. 3 и ал. 4 от ЗУЕС изискват, ако решенията на сдружение, в което не участват всички собственици, засягат въпроси от компетентността на ОС на етажната собственост, те да се внасят за разглеждане от ОС на етажната собственост. Това не е необходимо само когато в сдружението на собствениците участват всички собственици в етажната собственост, което не е налице в настоящия случай. По делото няма доказателства въпросът за извършване на ремонта, заплащане на разходите и разпределение на сумите, да са внасяни за разглеждане от ОС на етажната собственост. Предвид това те не са задължителни за тези собственици в етажната собственост, които не са членове на сдружението на собствениците. Такъв именно собственик е ответникът. Воден от изложеното съдът намира, че предявения иск се явява неоснователен и недоказан. Относно разноските по делото: Предвид изводите на съда за неоснователност на иска и с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, съдът следва да се произнесе и по направените искания за разноски в полза на ответника. Разноските, които се установява, че са направени от ответника са в размер на 1750 лв. – разходи за адвокатско възнаграждение. Тези разноски следва да бъдат платени от ищеца, който неоснователно е завел иска срещу ответника и е станал причина тези разноски да бъдат направени. Сумата следва да се заплати в евровата равностойност от 894,76 евро, предвид въведената нова валута в страната, считано от 01.01.2026 г. Водим от горното съдът