Решение № 260 от 13.5.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 935/2024 г.

Производството е по чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх.№ 281462 от 23.10.2024г. по описа на Софийски градски съд, подадена от „ЕЛ ДИ ПИ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ГРУП“ ЕООД, ЕИК: 202480429, представлявано от управителя Л. Д. П., чрез адв. В. М. – САК, против Решение № 260171 от 05.10.2024г., постановено по т.д. №2262/2020г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, V - 9 състав, с което е прекратено на основание чл.517, ал.4 ГПК ЕДНОЛИЧНО ООД с фирма „ЕЛ ДИ ПИ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ГРУП“, ЕИК 202480429, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Л. Д. П., ЕГН ••••••••••, по иска, предявен от „ФИНАНСОВА КЪЩА ЛОГОС-ТМ“ АД, ЕИК 831382303, против „ЕЛ ДИ ПИ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ГРУП“ ЕООД, ЕИК 202480429, във връзка с неизпълнено задължение на едноличния собственик на капитала на „ЕЛ ДИ ПИ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ГРУП“ ЕООД, ЕИК 202480429 - Л. Д. П., ЕГН ••••••••••, към „ФИНАНСОВА КЪЩА ЛОГОС - ТМ“ АД, ЕИК 831382303, по Изпълнителен лист от 20.05.2019г., издаден по гр.д. № 20911/2019г. по описа на СРС, 45 състав, въз основа на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и за събирането на което е висящо изпълнително дело № 20197810400347 по описа на ЧСИ Г. Д., с peг. № •••, с район на действие СГС против длъжника Л. Д. П., ЕГН ••••••••••, и „ЕЛ ДИ ПИ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ГРУП“, ЕИК 202480429, е осъдено да заплати на „ФИНАНСОВА КЪЩА ЛОГОС-ТМ“АД, ЕИК 831382303, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата, 1 520 лв. представляваща сторените по делото разноски. Въззивникът обжалва решението, като неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, при липсата на мотиви, нарушено вътрешно убеждение и служебно начало, по подробно изложени съображения, като иска да бъде отменено и бъде постановено ново решение, с което да се отхвърлят предявените искове, като основателни и доказани. Твърди, че е допуснати процесуални нарушения на разпоредбите на чл.146 ГПК и чл.235 ГПК - по делото липсва доклад; пълна липса на мотиви в обжалваното решение, липсата на обсъждане на доводите на страните, липсата на анализ на всички доказателства по делото поотделно и в тяхна съвкупност. Поддържа, че искът е недопустим като преждевременно предявен тъй като от страна на ЧСИ не е връчено изявление на взискателя по чл.517, ал.3, изр.1 ГПК за прекратяване участието на длъжника като съдружник, евентуално неоснователен - към 12.02.2021г. /когато е връчена исковата молба/ и това е датата на която ответникът приема, че до него е стигнало изявлението за прекратяване на дружеството, съдружникът няма вземане към дружеството за равностойността на дружествения си дял, поради което и взискателят не би могъл да търси удовлетворение на собственото си вземане към съдружника в производството по ликвидация на дружеството, тъй като няма да има качеството на кредитор с вземане към дружеството, подлежащо на удовлетворяване в производството по ликвидация. Такова вземане не е възникнало и към 07.11.2019г. когато взискателя е овластен да предяви иск за прекратяване на дружеството, както и към 23.11.2020г. - датата на подаване на исковата молба. В срока по чл.263, ал.1 ГПК „ФИНАНСОВА КЪЩА ЛОГОС - ТМ“ АД, ЕИК 831382303, не е подало отговор на въззивната жалба. Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Ищецът „ФИНАНСОВА КЪЩА ЛОГОС - ТМ“ АД, ЕИК 831382303, е предявил иск с правно основание чл.514, ал.4 ГПК срещу „ЕЛ ДИ ПИ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ГРУП“, ЕИК 202480429, за прекратяване на ответното дружество и откриване на производство по ликвидация, поради неизпълнение на парични задължения на едноличния собственик на капитала Л. Д. П., ЕГН ••••••••••, и да бъде назначен ликвидатор. Ищецът е основал иска си на твърдения за сключен на Договор за заем на 08.10.2018г. между „ФИНАНСОВА КЪЩА ЛОГОС - ТМ“ АД, ЕИК 831382303 – заемодател, и „Ел Ди Пи Интернешънъл Груп“ ЕООД, ЕИК 202480429 - заемател, като солидарен длъжник по договора е Л. Д. П., ЕГН: ••••••••••. На 20.05.2019г. са издадени заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по образувано ч.гр.д.№ 20911/2019г. по описа на СРС, 45 с-в. Въз основа на изпълнителния лист длъжниците „Ел Ди Пи Интернешънъл Груп“ ЕООД и Л. Д. П. са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „ФИНАНСОВА КЪЩА ЛОГОС-ТМ“ АД следните суми: 217 292, 71 лв.- главница по Договор за заем от 08.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането; 89 358, 68 лв.- неустойка за периода 09.12.2018г. до 27.01.2019г.; 16 123, 03 лв. - разноски по делото. На 13.06.2019г. е образувано и.д.№ 347/2019г. по описа на ЧСИ Г. Д., рег.№ ••• в КЧСИ, район на действие СГС за събиране на сумите по изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 20911/2019г. по описа на СРС, 45 с-в. На 07.11.2019г. с Постановление с изх №.15501 по и.д.№347/2019г. по описа на ЧСИ Г. Д., рег. № ••• в КЧСИ, район на действие СГС взискателят „ФИНАНСОВА КЪЩА ЛОГОС - ТМ“ АД е овластен да предяви иск по реда на чл.517, ал.4 ГПК за прекратяване на „ЕЛ ДИ ПИ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ГРУП“, ЕИК 202480429, с едноличен собственик на капитала Л. Д. П., ЕГН ••••••••••. По изпълнителното дело са извършени погасявания, посредством предприети изпълнителни способи, за сумата от 17 624, 23 лв., не са извършвани доброволни плащания, сумата е събрана от запор върху трудовото възнаграждение на Л. П. и от запор върху банкови сметки на „Ел Ди Пи Интернешънъл Груп“ ЕООД. Актуалният размер на дълга по изпълнителното дело към 23.10.2020г. възлиза на: 217 292, 71 лв. - главница; 33 928, 77 лв. - законна лихва; 104 730, 34 лв. - неолихвяема сума; 6 401, 78 лв. - разноски. Ответникът „ЕЛ ДИ ПИ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ГРУП“, ЕИК 202480429, е оспорил предявения иск, като недопустим и неоснователен, по подробно изложени съображения. Поддържа, че са налице предпоставките по чл.229, ал.1 т.4 ГПК и е поискал спиране на производството до приключването е влязло в сила решение на висящото съдебно производство по т.д.№1506/2019г. на СГС, TO, VI-17 състав, по искове с правно основание 422 ГПК, предявени от „Финансова къща Лотос- ТМ” АД, срещу „Ел Ди Пи Интернешънъл Груп” ЕООД, с ЕИК: 202480429 като длъжник и Л. Д. П.-солидарен длъжник, съществуването на вземанията във връзка с които е издаден изпълнителния лист. Твърди, че искът е недопустим, като преждевременно предявен - от страна на ЧСИ не е връчено изявление на взискателя по чл.517, ал. 3, изр. 1 ГПК за прекратяване участието на длъжника като съдружник. Евентуално, поддържа становището за неоснователност на предявеният иск, тъй като към 03.02.2021г. /когато му е връчена исковата молба/ и това е датата на която до него е стигнало изявлението за прекратяване на дружеството, съдружникът няма вземане към дружеството за равностойността на дружествения си дял, поради което и взискателят не би могъл да търси удовлетворение на собственото си вземане към съдружника в производството по ликвидация на дружеството, тъй като няма да има качеството на кредитор с вземане към дружеството, подлежащо на удовлетворяване в производството по ликвидация. Такова вземане не е възникнало и към 07.11.2019г. когато взискателя е овластен да предяви иск за прекратяване на дружеството, както и към 23.11.2020г. - датата на подаване на исковата молба. С обжалваното решение съдът, след като е описал подробно представените по делото писмени доказателства, е приел предявеният иск за допустима, а разгледан по същество за основателен по следните съображения: Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.517, ал.4 ГПК, чийто предмет е упражняването на потестативното право за прекратяване на търговското дружество и откриването на производство по ликвидация, като способ за събиране на задължението по реда на чл.266 и сл. от ТЗ, а не е подлежащото на принудително изпълнение вземане на кредитора- ищец. Предпоставките за прекратяване на търговско дружество по чл.517, ал. 4 ГПК са уредени точно и изчерпателно в разпоредбите на чл.517, ал. 1 и ал. 4 ГПК: ищецът следва да има качеството на взискател; наличие на висящо изпълнително производство; изпращане от съдебния изпълнител на запорно съобщение до Агенцията по вписвания и уведомяване на дружеството от Агенцията за вписания запор върху всички дялове на длъжника/длъжниците; овластяване на взискателя от съдебния изпълнител да предяви иска за прекратяване на дружеството, в което длъжникът притежава запорираните дялове, ако вземането, предмет на принудителното изпълнение до този момент не е удовлетворено. При наличие на посочените предпоставки погасяването на задължението по изпълнителния лист е единственият релевантен към исковия процес факт, наличието на който би довело до неоснователност на иска и неговото отхвърляне. Легитимацията на ищеца да предяви иска се установява от постановлението на съдебния изпълнител за овластяване. Ето защо, при предявен иск по чл.517 ал.4 от ГПК ищецът не следва да доказва материалноправната си легитимация на взискател в изпълнителното производство. Само прекратяването на изпълнителното производство има за последица отпадане качеството на ищеца като взискател, а в тази връзка и овластяването му за предявяване на иска по чл.517, ал.4 ГПК. В исковия процес за прекратяване на дружеството по чл. 517, ал.4 от ГПК не може да се разглежда и спорът за съществуването на вземането, чието принудително изпълнение се цели с предприетия изпълнителен способ. С нормата на чл. 517, ал. 4 от ГПК се регламентира за първи път изпълнението върху всички дялове на длъжника в търговското дружество. Т.е. касае се за специална хипотеза на изпълнение, която е приложима, когато изпълнението е насочено върху всички дялове на съдружник в дружеството, а последното от своя страна е възможно, когато принудителното изпълнение е за дълг на единствения съдружник в ЕООД; за общи задължения на всички съдружници в ООД; за общи задължения на всички неограничено отговорни съдружници в СД. Искът по чл.517, ал.4 от ГПК няма за цел провеждане на принудително изпълнение върху дружествен дял на длъжника, за разлика от хипотезата на чл.517, ал.3 ГПК. Налице и практическа разлика между двете хипотези - по ал. 3 и по ал. 4 на чл. 517 от ГПК, състояща се в изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника, като съдружник в дружеството - ответник, връчено от съдебния изпълнител, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за овластяването на взискателя за предявяване и издаването на овластителното постановление след изтичане на относително определения 3-месечен срок от това, относима само в хипотезата на иска по чл. 517 ал. 3 от ГПК. Допустимостта на иска с правно основание чл. 517, ал.4 ГПК изисква кумулативното наличие само на следните процесуални предпоставки, които следва да установи ищеца, а именно: висящо изпълнително производство, в което ищецът е взискател; принудителното изпълнение да е насочено спрямо всички дялове в дружеството; да е изпълнено условието на чл.517, ал.1 ГПК; както и да е налице нарочното овластяването на взискателя за предявяване на процесния иск. Въз основа на Изпълнителен лист от 20.05.2019г., по гр.д. № 20911/2019г. на СРС, 45 състав, издаден на основание Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е образувано изпълнително дело № 20197810400347 по описа на ЧСИ Г. Д., с peг. № •••, с район на действие СГС. Взискател по това изпълнително дело е ищецът - „ФИНАНСОВА КЪЩА ЛОГОС - ТМ“ АД, ЕИК 831382303, а солидарни длъжници са „ЕЛ ДИ ПИ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ГРУП ЕООД, ЕИК 202480429, и Л. Д. П. - едноличен собственик на капитала на ответното дружество. Принудителното изпълнение по делото е насочено върху дяловете на длъжника Л. П. в ответното дружество, като на 19.07.2019г. е наложен запор върху тях, вписан в Агенция по вписванията по партидата на дружеството „ЕЛ ДИ ПИ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ГРУП ЕООД, ЕИК 202480429. Предвид липсата на последвало удовлетворяване на вземанията, с Постановление с изх. № 15501/07.11.2019г. взискателят е изрично овластен от съдебния изпълнител да поиска по съдебен ред прекратяване на ответното дружество. За част от вземанията е налице решение по иска по чл.422 от ГПК (досежно неустойката), че не се дължат суми по издадения изпълнителен лист. За главницата обаче и разноските, съгласно посоченото по-горе съдебно решение, сумата се явява дължима и липсват доказателства, че е заплатена, в какъвто смисъл е Удостоверението на ЧСИ от 08.04.2024 г. След съобразяване на установеното, съдът е приел, че са налице предпоставките за прекратяване на ответното дружеството по реда на чл.517, ал4 ГПК. Установено е, че ищецът има качеството на кредитор и взискател по изпълнително дело № 20197810400347 по описа на по описа на ЧСИ Г. Д., с peг. № •••, с район на действие СГС, по което изпълнението е насочено върху дяловете на длъжника Л. Д. П., които дялове представляват 100 % от капитала на ответното дружество. Наложен е запор върху тези дружествени дялове, който е вписан в ТР към АВ. Има нарочно постановление на съдебния изпълнител за изрично овластяване на ищеца да предяви иск за прекратяване на дружеството. Ответникът не е ангажирал доказателства, че е изплатил на взискателя вземането, за принудителното събиране на което е образувано изпълнителното дело. В производството по чл.517, ал.4 ГПК се проверява само дали е висящо изпълнителното производство, има ли овластяване на взискателя от съдебния изпълнител да заведе иска и дали до първото съдебно заседание ответникът по иска е представил доказателства за удовлетворяване изцяло на вземането на кредитора. В хипотезата на чл.517 ал.4 от ГПК не следва да се спазват изискванията на чл.96 ал.1 от ТЗ и изискването за връчване на изявление за прекратяване на дружеството или за участието на длъжниците в дружеството. Тези изисквания не се прилагат, тъй като всички дялове в дружеството, върху които изпълнението е насочено, са собственост на длъжника. Не се и преценява съотношение между активи и пасиви по счетоводен баланс и възможността в ликвидационното производство да се удовлетвори кредитора. Последното е така, тъй като нормата на чл.517, ал.4 ГПК, за разлика от хипотезата на чл.517, ал.З ГПК, няма за цел провеждане на принудително изпълнение върху дружествен дял на длъжника. Предвид всичко изложено, съдът е намерил, че предявеният иск е основателен и следва да бъде у в а ж е н. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: Във въззивното производство не са представени и приети нови доказателства, които да водят до промяна на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената фактическа обстановка по правния спор между страните настоящата съдебна инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК. Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно посочените от въззивника основания за неправилност на първоинстанционния акт, прие следното: Въззивната жалба е допустима - подадена е в срок по чл.259, ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателни правомощия на съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита, е валидно и допустимо. Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна. Настоящият състав на съда споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск, като на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение. Предвид възраженията във въззивната жалба следва да се има в предвид следното: Съдът е сезиран с конститутивен иск по чл.517, ал.4 ГПК, предвиден като специален процесуален способ за удовлетворяване вземането на взискател по изпълнително дело чрез насочване изпълнението върху всички дялове в дружеството. Неоснователно е възражението за недопустимост на предявения иск, като преждевременно предявен, поради невръчване от страна на ЧСИ на изявление на взискателя по чл.517, ал.3, изр.1 ГПК за прекратяване участието на длъжника в дружеството. Както е посочил и първоинстанционния съд, според чл.517, ал.4 ГПК, когато изпълнението е насочено върху всички дялове в дружеството, както е в случая, искът може да бъде предявен след вписването на запора и без да се спазват изискванията на чл.96, ал.1 от Търговския закон, без връчването на изявление за прекратяване на дружеството или на участието на длъжниците в дружеството, т.е. ищецът е спазил изискванията на закона за редовното упражняване на правото на иск и възражението е неоснователно. Ищецът е легитимиран да предяви иска по чл.517, ал.4 ГПК въз основа на постановлението за овластяване от 07.11.2019г., издадено от ЧСИ Г. Д. по и.д.№20197810400347, по което ищецът е взискател, а едноличният собственик на капитала на ответното дружество – длъжник. Съществуването на вземането на „ФИНАНСОВА КЪЩА ЛОГОС-ТМ“ АД срещу Л. Д. П., ЕГН •••••••••• - едноличен собственик на капитала на „ЕЛ ДИ ПИ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ГРУП ЕООД, ЕИК 202480429, е установено с решение № 260035 от 08.01.2021г., постановено по т.д.№1506/2016г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VI-17 състав, влязло в сила на 22.06.2023г./л.83-93/. Запора върху дружествените дялове от капитала на ответното дружество, собственост на Л. Д. П., е вписан по партидата на дружеството в търговския регистър на 25.07.2019г. Към 23.10.2020г., според удостоверение на съдебния изпълнител изх. №11419/26.10.2020г. издадено по и.д.№20197810400347 по описа на ЧСИ Г. Д., с peг. № •••, с район на действие СГС, непогасени са вземания срещу Л. Д. П. за главница в размер от 217 292, 71 лв. и за законна лихва в размер от 105 359, 35 лв., т.е. към датата на подаване на исковата молба /20.11.2020г./ ищецът е кредитор на едноличния собственик на капитала на ответното дружество. В съдебно заседание на 10.04.2024г. ищецът е представил удостоверение изх. №04088/08.04.2024г. издадено от ЧСИ Г. Д. по и.д.№20197810400347, удостоверяващо неудовлетворания остатък от дължа по изпълнителното дело: 217 292, 71 лв. главница; 119 256, 16 лв. законна лихва; 37 973, 56 неолихвяемо вземане; 8 025, 31лв. такси и разноски. Доказателствата по делото не установяват удовлетворяване на вземането на взискателя преди първото по делото заседание, в тази насока липсват и твърдения. Според настоящият състав на съда, съвкупният анализ на доказателствата установява наличието на предпоставките по чл.517, ал.4 ГПК – ищецът има качеството на взискател; налице е висящо изпълнително производство; съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до Агенцията по вписвания и е вписан запор върху дяловете на длъжника; взискателят е овластен от съдебния изпълнител да предяви иска за прекратяване на дружеството, в което длъжникът притежава запорираните дялове; вземането, предмет на принудителното изпълнение, не е удовлетворено до приключването на първото заседание по делото. При наличие на посочените предпоставки погасяването на задължението по изпълнителния лист е единственият релевантен към исковия процес факт, наличието на който би довело до неоснователност на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК и неговото отхвърляне, но тъй като той не е доказан по делото, предявеният иск е основателен. Неоснователни са възраженията за недопустимост на предявения иск, поради невръчване от страна на ЧСИ на изявление на взискателя по чл.517, ал.3, изр.1 ГПК, за което са изложено мотиви по-горе. Неоснователни са възраженията за допуснати нарушения на разпоредбите на чл.146 ГПК и чл.235 ГПК – липса на доклад; пълна липса на мотиви в обжалваното решение, липсата на обсъждане на доводите на страните, липсата на анализ на всички доказателства по делото поотделно и в тяхна съвкупност. Доклад се съдържа в определението на съда от № 262762 от 18.05.2021г., постановено по т.д.№2262/2020г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, V - 9 състав. В проведените по делото открити съдебни заседания от Софийски градски съд на 10.04.2024г. и 12.06.2024г. ответното дружество е било представлявано от адв. М., но не е възразило срещу доклада и не е направило доказателствени искания, каквито не са направени и с въззивната жалба, поради което възраженията за допуснати процесуални нарушения в тази насока се явяват неоснователни. Първоинстанционният съд е основавал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото, като е изложил мотиви към него, в изпълнение на задълженията си по чл. 235, ал.2, ал.4 и ал.5 ГПК, поради което възраженията за пълна липса на мотиви са необосновани и неоснователни. Съдът е мотивирал решението, като е приел за осъществени фактите от фактическия състав на чл.517, ал.4 ГПК и е обсъдил възраженията на ответника, поради което възраженията за допуснати нарушения в тази насока са неоснователни. Възраженията за липсата на анализ на всички доказателства по делото поотделно и в тяхна съвкупност са бланкетни, доколкото липсва посочване, кои доказателства не са анализирани и какви правни изводи следват от това, поради което са неоснователни. Въззивникът е развил съображения за неоснователност на предявения иск обсъждайки предпоставките по чл.517, ал.3 ГПК, което е неотносимо в случая, тъй като съдът е сезиран с иск по чл.517, ал.4 ГПК, като разликите между посочените хипотези са ясно разграничени в обжалваното решение, поради което възраженията в тази насока също са неоснователни. В този смисъл, дали до дружеството е достигнало изявление за прекратяването му, както и дали съдружникът има вземане към дружеството за равностойността на дружествения си дял е ирелевантно, тъй като тези въпроси биха могли да бъдат поставени при предявен иск по чл.517, ал.3 ГПК, какъвто не е предявения. Ищецът има съдебно установено вземане срещу едноличния собственик на капитала на дружеството ответник към датата на овластяването от съдебния изпълнител /07.11.2019г./ и към датата на подаване на исковата молба /20.11.2020г./, което е едно от изискванията за предявяването на иска по чл.517, ал.4 ГПК, поради което възражението за липса на вземане към дружеството е неоснователно. Поради съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. С оглед изхода на спора в настоящата съдебна инстанция на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за въззивното производство, но тъй като такива не са направени и претендирани, не следва да му бъдат присъждани. По тези мотиви и на основание чл. 271, ал.1, предл.1 ГПК и чл. 272 ГПК, Софийският апелативен съд