Решение № 63 от 6.7.2026 г. на Районен съд - Балчик по дело № 123/2026 г.

наказателно дело № 20263210200123 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: •••, представлявано от изп. директор инж. Х. П., чрез адв. Д. К. от АК - •••, против Наказателно постановление № ••• от ••• г., издадено от Кмета на •••, с което на основание чл. 16, ал. 1, т. 2 от Наредба за реда и условията за извършване на строителни и монтажни работи на елементи от техническата инфраструктура на територията на ••• на въззивното дружество е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2045.16 евро (две хиляди четиридесет и пет евро и шестнадесет цента), равняващи се на 4000.00 лв., за нарушение на чл. 1, ал. 2, чл. 3, ал. 2 и ал. 4 от Наредбата. В жалбата се навеждат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице, и нарушение на материалния закон. Твърди се, че „ВиК Добрич“ АД е лицензиран ВиК оператор за обл. Добрич, вкл. •••, по силата на решение № РД-02-14-2234 от 22.12.2009 г. на МРРБ. На ••• г. дружеството е сключило договор с Асоциация по ВиК - Добрич, в която ••• е член, за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите. В тази връзка се сочи, че извършените дейности по разкопаване са предприети в изпълнение на законови и договорни задължения за незабавно отстраняване на тежка авария по водопроводната мрежа. Изтъква се, че през зимния и ранния пролетен период е технологично невъзможно да се положи трайно асфалтово покритие, тъй като за полагането на топъл асфалт се изискват трайни положителни температури, а асфалтовите бази в региона започват работа едва в края на април или началото на май. Поради това, след ремонта изкопът веднага е запълнен с чакъл, трамбован, уплътнен и подравнен на нивото на пътното платно, като по този начин е елиминиран всеки риск от ПТП. На следващо място се излага, че Констативният протокол от ••• г. е съставен без присъствието на представители на ВиК оператора, като на по-късен етап протоколът е предоставен само за подпис. Освен това се сочи, че съгласно чл. 72, ал. 2 от ЗУТ, при повреди на подземни мрежи, които изискват незабавно отстраняване, експлоатационното дружество може да започне ремонтните работи незабавно, като единственото изискване е последващо уведомяване на общината. Поддържа се, че чл. 3, ал. 4 и ал. 6 от Наредбата на ••• въвежда допълнителни тежести, които законът не предвижда. Сочи се, че това противоречи на бързината, изисквана при аварии за осигуряване на непрекъснато водоподаване и предотвратяване на загуби на вода. Твърди се, че наказанието е наложено над законовия минимум без никакви изложени мотиви от наказващия орган, което е нарушение на чл. 27 от ЗАНН. Алтернативно жалбоподателят намира, че приложение следва да намери чл. 28 от ЗАНН. По изложените съображения отправя искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление, евентуално размерът на наложената имуществена санкция да бъде намален до законовия минимум. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание въззивното дружество е редовно призовано, не се явява законен представител, представлява се от упълномощен представител, който поддържа жалбата на изложените в нея основания. Допълва, че изискванията на на Раздел II от Наредбата на •••, според които уведомлението трябва да бъде придружено от ситуационна скица, схема за временна организация на движението, съгласувана с Пътна полиция, и документ за внесен депозит, са обективно неизпълними при внезапно събитие, каквото е аварията. Изрично заявява, че Началникът на експлоатационния район ••• е уведомил по телефона Началника на техническата служба в ••• преди започване на разкопаването. Тъй като авариите са спешни, това бил единственият възможен разумен начин за координация на място. Изтъква се, че ••• е член на Асоциацията по ВиК и е страна по договор от ••• г., с който сама е възложила на „ВиК Добрич“ АД изключителното право и задължение да поддържа и ремонтира мрежата. В тази връзка се поддържа, че не може едновременно да се възлага задължение за поддръжка и аварийно възстановяване и впоследствие да се налага санкция за изпълнение на това задължение. Наред с това се сочи, че „ВиК Добрич“ АД не разполага със свободен ресурс, за да внася гаранции предварително за всяка една авария поотделно, още повече че местната наредба дори не определя конкретен размер на тази гаранция в текстовете си. В съдебно заседание въззиваемата страна не се явява, представлява се от юриск. П. Д., която излага съображения за законосъобразност на наказателното постановление. Моли за потвърждаване на издаденото наказателното постановление и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На ••• г., при извършване на ежедневните си служебни задължения, служители на •••, вкл. свид. З. В. С. и П. С. Т., констатирали затваряне на пътното платно на ул. „•••“, публична общинска собственост, представляваща поземлен имот с идентификатор ••• по КККР на гр. •••. Затварянето било предизвикано от разполагането на два багера и служебни автомобили с отличителните знаци на „ВиК Добрич“ АД. При проверка на място служителите на общината установили, че екип на ВиК оператора извършва неотложен авариен изкоп с размери 1.80 метра на 2.50 метра и дълбочина около 1.60 метра. Изкопът бил направен на около 45 метра след кръстовището с ул. „•••“, пред търговски обект с административен адрес № •••, в непосредствена близост до сградата на •••. Целта на разкопаването била отстраняването на тежка и отдавна възникнала авария по водопроводната мрежа, която причинявала наводняване на избени помещения в околните жилищни сгради. Към момента на проверката през изкопа изтичала вода, а служителите на ВиК са работили по нейното спиране и подмяна на авариралия участък. При последваща служебна проверка в деловодната система на ••• е констатирано, че дружеството не е подало предварително писмено уведомление по реда на чл. 3, ал. 2 от Наредба за строителни и монтажни работи и не е внесло изискуемата според чл. 3, ал. 4, т. 3 от същата наредба финансова гаранция. На ••• г. общинските инспектори извършили повторна проверка на същия участък, вследствие на която установили, че първият изкоп е запълнен със земна маса и фрезован асфалт, но в непосредствена близост до него е направено второ разкопаване на асфалтовото платно и на част от тротоара с размери 1 метър на 1 метър. Вторият изкоп бил обезопасен чрез поставянето на дървени пръчки и сигнална лента. Констатираните при проверката обстоятелства са описани в Констативен протокол № ••• от ••• г. Впоследствие, на ••• г. свид. З. С. съставила АУАН № •••, който е предявен на Д. В. Н., началник на експлоатационен район „•••“ към „ВиК Добрич“ АД, който се е явил с нотариално заверено пълномощно № ••• от ••• г. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения. На ••• г. Кметът на ••• издал обжалваното Наказателно постановление № •••, с което е квалифицирал деянието като административно нарушение на чл. 1, ал. 2, чл. 3, ал. 2 и чл. 3, ал. 4 от Наредбата и е наложил имуществена санкция от 2045.16 евро. Препис от НП е връчен на дружеството на ••• г. чрез пощенско известие за доставяне. Гореизложената фактическа обстановка се установи по Я. и недвусмислен начин от показанията на свид. З. В. С. и П. С. Т., както и от всички налични по преписката писмени доказателства, между които не съществуват никакви противоречия. Свидетелите пресъздадоха възприятията си за случая с необходимата конкретика, което даде основания на съда да кредитира показанията на им като пълни и дадени обективно и безпристрастно. Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание направи следните правни изводи: Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 - дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Съдът в рамките на служебната проверка констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. В акта като представляващ юридическото лице е вписано името на Д. В. Н.. Същият обаче е единствено началник на експлоатационен район и не притежава представителна власт по отношение на въззивното дружество, освен изрично ограничената такава за получаване на преписа от АУАН. Противно на твърдението на АНО, това нарушение не може да бъде санирано по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН позволява издаването на НП при нередовност в акта само ако по безспорен начин е установена самоличността на нарушителя и неговата вина. Съдебната практика приема, че тази норма може да санира само леки технически грешки или непълноти (например сбъркана буква в името или цифра в ЕГН/ЕИК, стига субектът да е индивидуализиран по несъмнен начин). Тя обаче не може да санира липсата на надлежно представителство при съставянето на самия АУАН, тъй като това засяга валидността на самото предявяване на административното обвинение и представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което е самостоятелно основание за отмяна на акта. Въпреки тези изводи съдът намира, че следва да разгледа съответствието на обжалваното наказателно постановление с материалния закон (в този смисъл и решение, постановено по КАНД № 3166/2019 г. по описа на Административен съд – Варна). Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Наредба за реда и условията за извършване на строителни и монтажни работи на елементи от техническата инфраструктура на територията на ••• поставя изискването разкопаването на терените по ал. 1 да става след представяне на гаранция под формата на паричен депозит, внесен по набирателна сметка на ••• или банкова гаранция. Изборът на формата е на възложителя. В случаите на банкова гаранция се определя и нейният срок, като се имат предвид сроковете, посочени в настоящата наредба. Съгласно чл. 3, ал. 2 и ал. 4 от Наредбата разкопаването на уличните и пътните платна, алеи, тротоари, зелени площи и вътрешно квартални пространства при отстраняване на аварии по мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура се извършва въз основа на Уведомление /Приложение № 1, обр. 2/, което съдържа и срока за извършване на възстановителните работи, който не може да бъде повече от две седмици от началото на изкопните дейности. Уведомлението следва да е придружено от следните документи: ситуация, изработена върху скица от действащият кадастрален и подробен устройствен план на района с нанесени подземни проводи и съоръжения на разкопавания участък, схема за временна организация на движението, съгласувана със сектор "Пътна полиция", когато това е необходимо; документ за гаранция, съответстваща на стойността на възстановителните работи на обекта; след извършване на аварийно-възстановителните работи, лицата извършили разкопавания подават в общинската администрация необходимата документация, удостоверяваща извършеното СМР. Установи се, че подземната инфраструктура на ул. „•••“ е публична общинска собственост, която обаче е предадена за управление и експлоатация именно на „ВиК Добрич“ АД. Дружеството в единствен легитимен субект, който не само има правото, но и законовото задължение да поддържа системата в изправност и да отстранява авариите. От свидетелските показания на свид. З. С. се доказа, че на ••• г. пътят е бил затворен именно поради извършването на авариен ремонт на ВиК инфраструктурата. Тя изрично посочва, че на място са се намирали багери и служебни коли на оператора, а работниците са отстранявали възникнала авария, за която се е знаело, че причинява наводнения в околните мазета. Свидетелката потвърждава, че към ••• г. първият изкоп е бил запълнен със земна маса и фрезован асфалт, а вторият е бил временно обезопасен със сигнална лента. Свидетелят П. Т. също описва ситуацията като авариен ремонт на водопроводната мрежа. От съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства се прави категоричен извод, че действията на дружеството представляват спешно отстраняване на внезапно възникнала авария, а не планирана строително-монтажна дейност. Наводняването на сградите и изтичането на вода са изисквали незабавна реакция за предотвратяване на по-сериозни имуществени щети. Основният спор по делото е свързан със съотношението между местната общинска наредба и Закона за устройство на територията, който се явява нормативен акт от по-висока степен. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове, всеки подзаконов нормативен акт трябва да съответства на Конституцията и на законите на страната. Разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от ЗНА е категорична, че ако подзаконов акт противоречи на закон, се прилагат разпоредбите на закона. В случая Общински съвет ••• е приел Наредба, чиито изисквания пряко ограничават правата, предоставени на експлоатационните дружества с императивни законови норми. Чл. 72, ал. 1 от ЗУТ регламентира общото правило, че работите, свързани с разкопаване на улични и тротоарни настилки, се извършват въз основа на разрешение за строеж, като за започването им се уведомява общинската администрация. Законодателят обаче е предвидил специално изключение за неотложни ситуации. Така нормата на чл. 72, ал. 2 от ЗУТ урежда хипотезата на повреди на подземни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, които трябва да бъдат отстранени незабавно. В тези случаи експлоатационното дружество има законното право да започне ремонтните работи веднага, като единственото му задължение е да уведоми за това общинската администрация и собствениците на засегнатите имоти. В пряко противоречие с тази законова рамка, чл. 3 от Наредбата на ••• въвежда следните изисквания за аварийни ремонти: задължава оператора да подаде предварително уведомление, което да съдържа ситуация върху скица от КСПУП, съгласувана схема за временна организация на движението и доказателство за внесена гаранция и забранява всякакви разкопавания преди реалното внасяне на финансовия депозит. Подобни изисквания напълно блокират бързината, която е есенциална при аварийни ситуации. Спешното спиране на водоподаването и разкопаването за локализиране на теча не търпят технологично време за изготвяне на скици, съгласуване на схеми с Пътна полиция и извършване на банкови преводи за гаранции. Законодателят е освободил операторите от тези тежести при аварии, за да защити по-висши обществени интереси. С оглед изложеното съдът намира, че подзаконовият акт на ••• се явява незаконосъобразен в тази му част. Нещо повече - нито ЗУТ, нито Законът за местните данъци и такси предвиждат възможност общината да събира суми с цел гарантиране на последващо възстановяване на общинско имущество. Такъв тип вземания имат характер на обезпечителна мярка, която съгласно чл. 279 от АПК може да се прилага само при условията и по реда, предвидени в процесуалния закон. Общинският съвет не разполага с правомощия да създава нови обезпечителни институти по административен път. Ето защо съдът намира, че въведените в Наредбата правила за внасяне, задържане и възстановяване на гаранции при аварийни ремонти за незаконосъобразни, поради което неизпълнението им не може да бъде квалифицирано като административно нарушение. Съдът споделя възражението на жалбоподателя за наличието на маловажен случай. Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Процесното деяние разкрива изключително ниска степен на обществена опасност по следните съображения: От събраните по делото доказателства се установи, че разкопаването е предприето за отстраняване на реална и тежка авария, която е застрашавала устоите на съседни сгради и е лишавала гражданите от питейна вода. Интересът от незабавното спиране на теча надхвърля многократно формалния общински интерес от своевременно завеждане на писмено уведомление в деловодството. Освен това се изясни, че веднага след приключване на ремонта настилката е била запълнена, подравнена и уплътнена със земна маса и фрезован асфалт, като теренът е бил приведен в състояние, безопасно за движение. Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН дава възможност на АНО при наличието на маловажен случай на административно нарушение да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание, като с тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. по т. н. д. № 1/2007г., ОСНК на ВКС излезе със становище че изразът в закона „може” не обуславя действие при „оперативна самостоятелност”, а означава възлагане на компетентност и АНО е длъжен да приложи тази привилегирована разпоредба. Същото решение посочва, че в случаите, когато това не е сторено от АНО, а са налице предпоставките за това, то налице е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Всичко това, би следвало да намери приложение, когато е налице маловажност на случая, а съгласно обективираното по-горе, настоящият състав приема, че процесният е точно такъв. Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния закон, което обуславя неговата отмяна и на това основание. По разноските: С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 430 евро с вкл. ДДС, за което са представени доказателства за извършването им. Съдът приема за неоснователно направеното възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК (приложим по арг. от чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр. чл. 144 АПК) за прекомерност на претендираното от въззивната страна адвокатско възнаграждение, доколкото размерът му не надвишава предвидения в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, съдът