Решение № 363 от 23.3.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 328/2026 г.

за да се произнесе взе предвид следното. Производството е по реда на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 274 -278 ГПК. Образувано е по жалба, подадена от „Геномик Инсайт Интернешенъл“ ЕООД ЕИК 207388575 със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.Витоша 25, ет.2, чрез адв.Й. А. Ч. от САК срещу отказ №20260206154527-4/11.02.2026г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията по заявление образец А4 вх.№20260206154527, с което е заявена за вписване промяна във вписани обстоятелства по партидата на търговското дружество „Геномик Инсайт Интернешенъл“ ЕООД – относно едноличния собственик на капитала, прехвърляне на дружествени дялове и произтичащите от това промени в капитала на дружеството. Жалбоподателят навежда подробни доводи относно това, че атакувания отказ е незаконосъобразен и необоснован, поради което и моли съда да отмени същия, както и да задължи Агенцията по вписвания да извърши исканото вписване. Поддържа, че дадените указания на ДЛР са били изпълнени своевременно, а в последствие отказът е бил постановен на съвсем различни основания. Счита, че ДЛР е излязло извън своите компетенции и не се е съобразило със специалната уредба на международното частно право. Иска се отмяна на отказа и указване АВп да извърши исканото вписване. Съдът, като обсъди доказателствата по делото и взе предвид направените оплаквания и мотивите на отказа, намира за установено следното. По допустимостта на жалбата. Частната жалба е подадена от името на заявителя в регистърното производство, против подлежащ на съдебен контрол акт на Агенцията по вписванията към ТРРЮЛНЦ и в установения едноседмичен срок. Внесена е дължимата държавна такса, поради което са налице предпоставките за разглеждане законосъобразността на оспорения акт. По основателността на жалбата. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, по следните съображения. Регистърното производство е образувано пред Агенция по вписвания по заявление образец А4 от Наредба № 1 за водене, съхранение и достъп до търговския регистър и регистъра на юридическите лице с нестопанска цел с вх. № 20260206154527, с което е заявено вписване на промени по партидата на „Геномик Инсайт Интернешенъл“ ЕООД – прехвърляне на дружествени дялове от едноличния собственик на капитала Д.С.Х. гражданин на Кралство Испания, в полза на „САГАФЛОУ“ ЕООД чуждестранно юридическо лице, регистрирано в Република Кипър, в резултат на което последното да придобие качеството на едноличен собственик на капитала на дружеството, както и съответните промени в размера и внасянето на капитала. Прехвърлянето на дружествените дялове е било извършено въз основа на договор за прехвърляне, сключен в предвидената от закона форма, като купувачът по сделката е бил представляван от надлежно упълномощен представител въз основа на писмено пълномощно, съставено и нотариално удостоверено в чужбина, снабдено с апостил съгласно Хагската конвенция от 05.10.1961г. и преведено на български език от заклет преводач. С обжалваният акт длъжностното лице по регистрация е постановило отказ да бъдат вписани по партидата на дружеството обстоятелствата по сезиралото го заявление с мотиви, че пълномощното, въз основа на което купувачът е бил представляван при сключване на договора за прехвърляне на дружествени дялове, не отговаря на изискуемата форма, доколкото е с нотариална заверка само на подписа, а не и на съдържанието, поради което е направен извод за порок в представителната власт и за незаконосъобразно възникване на заявените за вписване обстоятелства. Към заявлението е представен договор за прехвърляне на притежаваните 100% дружествени дялове от капитала на „Геномик Инсайт Интернешенъл“ ЕООД от едноличния собственик на капитала Д.С.Х. на приобретателя „САГАФЛОУ“ ЕООД, управлявано от „Мериверия директърс“ ООД, от 02.02.2026г., сключен в България. Договорът е в писмена форма с едновременна заверка на подписите и съдържанието му, извършена от нотариус Г.Г. рег.№637 с район на действие СРС. Пълномощното, въз основа на което купувачът по договора за прехвърляне на дружествени дялове е бил представляван, е съставено и нотариално удостоверено от компетентен орган в чужбина, снабдено е с апостил съгласно Хагската конвенция от 05.10.1961г. и е надлежно преведено на български език. Процесните отношения по прехвърляне на дружествени дялове са такива с международен елемент и приложение намира КМЧП. Нормата на чл.56 ал.1 предвижда, че юридическите лица се уреждат от правото на държавата, в която са регистрирани. „Геномик Инсайт Интернешенъл“ ЕООД е регистрирано в Република България. На основание чл.58 вр. чл.56 КМЧП по отношение на формата на правната сделка, с която се прехвърля собствеността върху дялове на регистрирано в Република България търговско дружество, приложим закон е българският. Разпоредбата на чл.129 ал.2 ТЗ въвежда форма за валидност на сделката – писмена с нотариална заверка на подписите и съдържанието, извършена едновременно. Представеният договор по делото за продажба на дялове е сключен в България на 02.02.2026г. Същият е с нотариална заверка на подписите и на съдържанието му. За купувачът „САГАФЛОУ“ ЕООД – чуждестранно ЮЛ, вписано в регистрите на Кипър с №НЕ484347, договорът е подписан от пълномощник Й. А. Ч.. Съгласно представено пълномощно, изготвено на 15.01.2026г. Апостил N NIC MJPO - NIC 00 l065984/2026г. същото е заверено на 15.01.2026r., подписано от Вера Сава, в качеството му на Областен управител в Областна администрация в Ларнака, MBP Кипър. Пълномощното е налично по делото и с него се установява овластяването на адв.Й. А. Ч. от „САГАФЛОУ“ ЕООД, управлявано от „МЕРИВЕРИЯ ДИРЕКТЪРС“ ООД, дружество, вписано в регистрите на Кипър под номер НЕ380612, действащо чрез своя управител М.С., гражданка на Кипър да представлява дружеството пред всички нотариуси на територията на България с право да закупи част или всички дялове в българското дружество „Геномик Инсайт Интернешенъл“ ЕООД. По делото са налични писмени доказателства, удостоверяващи, че „САГАФЛОУ“ ЕООД е дружество, надлежно учредено според законите на Кипър, и действащо към момента на извършване на придобивната сделка. При проверка дали заявените обстоятелства подрежат на вписване, длъжностното лице по регистрацията следва да провери налице ли са изискванията на чл.21 от ЗТТРЮЛНЦ, а именно : дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към него са приложени всички изискуеми от закона документи, както и дали има доказателства за осъществяване на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона. В случая са заявени за вписване по партидата на „Геномик Инсайт Интернешенъл“ ЕООД - прехвърляне на дружествени дялове от едноличния собственик на капитала Д.С.Х. гражданин на Кралство Испания, в полза на „САГАФЛОУ“ ЕООД чуждестранно юридическо лице, регистрирано в Република Кипър, в резултат на което последното да придобие качеството на едноличен собственик на капитала на дружеството, както и съответните промени в размера и внасянето на капитала. Съгласно разпоредбата на чл.129, ал.2 от ТЗ сключване на договор за прехвърляне на дялове се извършва с писмен договор, с нотариална удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно. Предвидената в закона форма на договора е форма за действителност, чието неспазване влече нищожността му. В чл.37 от ЗЗД е предвидено ,че в случая на упълномощаване за сключване но договори, за които законът изисква особена форма, какъвто се явява и договора по чл.129 от ТЗ, упълномощаването също следва да бъде дадено в същата форма като изключение от този принцип правят случаите, в които договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма . От тук следва ,че за да бъде валидно овластяването на пълномощника за прехвърляне на дружествени дялове, същото следва да бъде извършено в законоустановената затова форма. Чл.129, ал.2 от ТЗ във вр. с чл.37 от ЗЗД изисква нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, както на упълномощителната сделка, така и на договора за прехвърляне на дяловете, извършени едновременно, каквото в случая, не е налице. Пълномощното за сключване на процесната сделка е с нотариална заверка на подписите, но не и на съдържанието, поради което и независимо от спазената форма за действителност на договора за прехвърляне на дялове, не би настъпил целения от страните прехвърлителен ефект на дяловете, съгласно българското право. Тази регламентация, установена в българския закон е приета като приложима към конкретния случай от ДЛР и неспазването й - липсата на нотариална заверка и на съдържанието на пълномощно, овластяващо пълномощника да прехвърли притежаваните от Д.С.Х. дялове в „Геномик Инсайт Интернешенъл“ ЕООД, е послужило като основание да се откаже вписване и произтичащите от това последици по неговата партида в ТРРЮЛНЦ. Този извод относно приложимия спрямо упълномощителната сделка български закон, основан на нормата на чл.58 от КМПЧ, не се споделя от настоящия състав. Аргументите за това следните. В случая е заявено вписване на прехвърляне на дружествени дялове от едноличния собственик на капитала Д.С.Х. гражданин на Кралство Испания, в полза на „САГАФЛОУ“ ЕООД регистрирано в Кипър. Договорът за прехвърляне на дяловете е сключен в гр.София с нотариална заверка на подписите и съдържанието му, с което е покрито изискването относно формата му по чл.129,ал.2 от ТЗ. Наличието на сключен в изискуемата се форма за валидност по чл.129, ал.2 от ТЗ договор е достатъчно за вписване на заявената промяна. Сделката е извършена с участие на упълномощен представител на дружеството-приобретател и упълномощаването е извършено на територията на чужда държава Кипър. Доколкото упълномощаването съставлява едностранна сделка, имаща своето самостоятелно съществувание, независимо че е във връзка със съществуващ или бъдещ договор, то по отношение на нея се прилагат изискванията за форма, установени от правото, което се прилага или би се прилагало към договора или от правото на държавата по местоизвършването на волеизявлението чл.58, ал.5 от КМЧП. По сходен начин въпросът е разрешен и от чл.61 от КМЧП, според която норма формата на правните сделки се урежда от правото, което е приложимо към сделката. Достатъчно е обаче да бъдат спазени условията за форма, определени от правото на държавата по местоизвършването на сделката, в случая Кипър, а извод за спазването й следва да бъде направен с оглед поставения върху пълномощното апостил. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че изискванията за форма на чл.37 от ЗЗД за нотариална заверка на подписа и съдържанието, извършени едновременно са неприложими към процесната овластителна сделка. Същата може да бъде извършена в чужбина според изискванията на българския закон - чл.37 от ЗЗД, но формата й ще бъде спазена и ако са съобразени само изискванията в държавата, в която тя е извършена. Договорът по чл.129, ал.1 от ТЗ е сключен от надлежно упълномощен представител на дружеството - купувач. По тези съображения отказът ще бъде отменен и ще бъдат дадени указания на АВп да извърши заявеното вписване.