Решение № 2029 от 25.9.2026 г. на Административен съд - Кюстендил по дело № 295/2026 г.

А. Р. П., [ЕГН] от [населено място] баня, [улица], чрез адв. Б. З., със съдебен адрес: [населено място], [улица], оспорва Заповед № 3286з-1249/02.04.2026 г. на ВПД Директор на ГД „Национална полиция“ – [област], с която е отказано на лицето снемането на полицейска регистрация рег. № 7923/01.06.2021 г. по описа на РУ [община]. Изложени са съображения за незаконосъобразност на акта, свързани с нарушения на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с целта на закона. Претендират се разноски по делото. В о.с.з., чрез адв. З., поддържа жалбата. Ответникът, чрез процесуалния си представител гл. юр. Р. П., в писмена защита изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност се право възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на оспорващата страна. Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Производството по издаване на оспорения акт е започнало по искане на А. П. от [населено място] баня, чрез адв. Б. З., с вх. № 277005-22/17.12.2025 г. за снемане на извършена му полицейска регистрация рег. № 7923/01.06.2021 г. по описа на РУ - [община]. Извършена е проверка, като е изготвено предложение рег. № 277р-1599/03.02.2026 г. по описа на ОДМВР [област], за отказ за снемане на полицейската регистрация. От доказателствата в административната преписка се установява, че е извършена полицейска регистрация на лицето под рег. № 7923/01.06.2021 г. по описа на РУ [община], ОДМВР – [област] за извършено престъпление по чл. 198 ал. 1 пр. първо от НК, по ДП № 559/2019 г. на РУ [община], пр. № ТОД-2165/2019 г. на РП [област] – ТО [община]. С присъда № 260008 от 16.02.2022 г. постановена по НОХД № 321/2020 г. по описа на Дупнишкия районен съд, А. Р. П. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.198 ал.1 пр. първо от НК, като на основание чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година. На основание чл. 66 ал. 1 от НК съдът отлага изтърпяването на наказанието за срок от 3 години. Срещу присъдата е подадена жалба и е образувано ВНОХД № 321/2022 г. по описа на Окръжен съд [област]. С Решение № 122 от 22.11.2022 г. ОС [област] потвърждава присъдата на първоинстанционния съд. По искане на А. П. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 321/2022 г. на ОС [област] е образувано НД № 441/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, който с Решение № 167/15.05.2023 г. е оставил без уважение искането на А. П. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 321/2022 г. на ОС [област] и по НОХД № 321/2020 г. на РС [община]. Присъдата на РС Дупница е влязла в сила на 22.11.2022г. Видно от свидетелство за съдимост жалбоподателят няма други осъждания, освен горепосоченото и е реабилитиран на основание чл. 86 от НК, валидно от 03.12.2025 г. Анализирайки доказателствения материал от проверката административният орган е постановил отказ за снемане на полицейска регистрация, обективиран в Заповед № 3286з-1249/02.04.2026 г. на ВПД Директор на ГД „Национална полиция“ – [област]. Мотивите са свързани с липсата на предпоставките по чл. 68 ал.6 от ЗМВР, доколкото извършеното престъпление, не е сред лимитативно изброените основания по чл.68, ал.6 от ЗМВР и с необходимостта от разполагане на правоохранителните органи със специфичните данни на лицето с оглед извършване на оперативно-издирвателната дейност по чл. 8 ал. 1 от ЗМВР и за установяване на връзки между разкрити различни престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото. С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима като подадена в срок, срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл. 146 от АПК и оплакванията в жалбата и по реда на чл. 168 от АПК, съдът намира същата за неоснователна, по следните съображения: Оспорената заповед, с която се отказва снемане на полицейска регистрация, представлява индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, в писмена форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят е с полицейска регистрация, извършена на основание чл. 68 ал. 1 от ЗМВР, съгласно която разпоредба полицейските органи извършват полицейска регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер – същият е подсъдим по НОХД № 321/2020 г. по описа на РС [община], приключило с влязла в сила присъда на 22.11.2022 г. А. П. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 198 ал. 1, пр. първо във вр. с чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година. На основание чл. 66 ал. 1 от НК съдът е отложил изтърпяването на наказанието за срок от 3 години. Полицейската регистрация е вид обработване на лични данни за лицата по ал.1, която се осъществява при условията на ЗМВР и Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация. Основанията за снемане на полицейска регистрация са изрично изброени в нормата на чл.68, ал.6 от ЗМВР. Анализът на доказателствения материал по делото обуславя извода, че спрямо жалбоподателя не е налице нито едно от тези основания. Наказателното производство, водено срещу него е приключило с влязъл в сила съдебен акт – присъда по НОХД № 321/2020 г. по описа на РС [община], поради което се явява неприложима разпоредбата на чл. 68 ал. 6 от ЗМВР. В този случай полицейската регистрация не е предвидено да се заличава. Жалбоподателят не е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, а е осъден, като му е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ О. С.“. Не са изтекли и предвидените давностни срокове по чл. 81 ал. 3 във вр. с чл. 80 ал. 1 от НК. Абсолютната реабилитация по чл. 88а от НК не е сред основанията в чл. 68 ал. 6 от ЗМВР за снемане на полицейска регистрация, респ. за спиране обработването и съхранението на лични данни. Снемането на полицейската регистрация представлява специфичен вид обработване на лични данни на осъждани лица, което се различава от общите правила за обработване на лични данни в информационните фондове на МВР, установени в раздел VI на ЗМВР. То е изключено от приложното поле на нормата на чл. 26 ал. 1 т. 3 от ЗМВР, с която се установя срочност за съхраняването на данните в информационните фондове на МВР. Предвид целите на обработката на личните данни не е налице и хипотезата на чл. 45 от Закона за защита на личните данни - да е отпаднала целта за обработването им, тъй като за целите на противодействието на престъпността продължават да се обработват лични данни на лица с влезли в сила осъдителни присъди за умишлени престъпления, независимо от настъпилата реабилитация по право. Безспорно е, че съхранението от полицейските органи на лични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително, когато той е реабилитиран, се отнася до обработване на лични данни, отговарящи на цели, които съгласно чл. 1 §1 от Директива 2016/680 попадат в приложното поле на тази директива. Съгласно чл. 4 §1, буква б) държавите членки гарантират, че личните данни са събирани за конкретни, изрично указани и легитимни цели и не се обработват по начин, който е несъвместим с тези цели. Тази разпоредба изисква държавите членки да спазват принципа на "свеждане на данните до минимум", с оглед спазване на принципа на пропорционалност. По силата на чл. 4 §1, б.д) от Директива 2016/680 държавите - членки трябва да гарантират, че тези данни се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данни за период, не по-дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват. Задължителното тълкуване на чл. 4 §1, б. в) и д) от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с чл. 5 и чл. 10, чл. 13 §2, б. б) и чл. 16, §2 и 3 от същата директива в светлината на чл. 7 и чл. 8 от Хартата, дадено в решението от 30.01.2024 г. по дело С -118/22 г. на СЕС, с което органът, издал оспорената в производството пред първата инстанция заповед се е съобразил, определя, че посочената разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. В ЗМВР не е транспонирана разпоредбата на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г., относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (26), съгласно която следва да бъдат установени срокове за изтриването на данните от администратора или техен периодичен преглед. В цитираната разпоредба на директивата не е посочено какви следва да бъдат тези срокове. Липсата на подобен срок в българското законодателство обаче не е основание за отмяна на всеки административен акт за отказ за снемане на регистрация. Предотвратяването и разкриването на престъпление, защита на националната сигурност и обществения ред са определени от законодателя като ценности, чиято защита обуславя правомерност на обработването на личните данни на лицата за извършени от тях престъпления, за които са наказани с влязла в сила присъда и след реабилитирането им. В случая административният орган е извършил проверка по реда на чл. 19 ал. 6 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, като е анализирал личността на субекта на лични данни във връзка с естеството и тежестта на престъплението, за което е осъден с влязла в сила присъда, последиците от деянието, засегнатите обществени отношения, конкретния обект на защита. Продължаването на обработването на личните данни за лицето е обвързано с необходимостта от специфичните данни за лицето с оглед обезпечаване извършването на оперативно-издирвателната дейност на органите по чл. 8 ал.1 от ЗМВР и установяване на връзки между вече разкрити престъпления и извършване на превенция спрямо бъдещи такива. При този анализ е съпоставена и важността на преследваната с полицейската регистрация цел във конкретния случай. По този начин административния орган е спазил баланса между обществения интерес, предполагащ правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, и правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, когато това съхранение вече не е необходимо и изведен краен извод за неотпаднала цел на извършената полицейска регистрация на заявителя. По гореизложените съображения съдът ще отхвърли жалбата като неоснователна, поради отсъствие на основанията по чл. 146 от АПК. С оглед изхода от делото разноски се присъждат на ответната страна – юрисконсултско възнаграждение в размер на 102.26 евро, равностойност на 200 лв., определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ /съдът определя минимума, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност/. Воден от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд