Решение № 1917 от 28.4.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 852/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.120 от КСО и образувано по жалба от Д. Ц. Ц. от [населено място] против Решение №1040-23-75/ от 07.07.2025г. на Директор на ТП на НОИ Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата й против разпореждане [номер] от 13.03.2025г., издадено от Ръководителя на ПО при ТП на НОИ Стара Загора и същото е изцяло потвърдено, в ЧАСТТА на определените в разпореждането средно претеглен коефициент, с който се намалява дохода й след 01.01.2002г. по чл.70, ал.10, т.1 от КСО и на определения индивидуален коефициент от 1,949 /вж. и молба рег. № 5213, л.235/. Жалбоподателката счита, че пенсионният орган при определянето на тези два показателя е допуснал грешки, в следствие на което същите не са били правилно изчислени. Ответникът оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че между страните няма спор по релевантните факти, а спорът е правен и касае прилагане на текста на чл.21а ,ал.1 от НПОС. Твърди, че е безспорно удостоверено по делото чрез справка от регистър на осигурените лица на НОИ, че за периода 2004-2011г. жалбоподателката е ползвала отпуск за временна неработоспособност общо 7 месеца, но спорен между страните е въпросът дали доходът, от който е изчислявано обезщетението за ВНР, да бъде взет в предвид при определяне на индивидуалния коефициент да се намалява с коефициента по чл.21а, ал.1 от НПОС. Тезата на НОИ е ясно посочена и тя е, че месеците с осигуряване в УПФ, включени в базисния период на г-жа Ц. за определяне на среднопритегления коефициент, с който се намалява доходът й след 01.01.2002г. са 97, а не 90, както претендира оспорващата. Представителят на ответната страна сочи, че към момента на отпускане на пенсията – 2012г., пенсионният орган е приложил правилото на чл.70а, ал.3, т.2 от КСО при изчисляване на индивидуалния коефициент, според което в дохода, върху който се определя индивидуалния коефициент се включва и доходът от който се изчислява обезщетението от общественото осигуряване за времето на отпуск поради временна неработоспособност. Поддържат се допълнителни правни съображения в подкрепа на този правен извод. На Д. Ц. с разпореждане [номер]/ 03.04.2012г. /л.40/ е отпусната, считано от 11.01.2012 г. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, за 50 на сто трайно намалена работоспособност/ вид и степен на увреждане/. Пенсията е отпусната за осигурителния стаж до датата на инвалидизиране 12 години и 25 дни, и при изчислен индивидуален коефициент - 1,665. С разпореждане [номер] от 31.05.2012г. /л.42/ е изменена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване и е определен размер на пенсията от 11.01.2012 г. - 283,42 лв. През годините с разпореждания на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО пенсията на жалбоподателката е изменяна и осъвременявана. С Разпореждане от 30.09.2020г. /л.59/ отпуснатата на Д. Ц. пенсия за инвалидност поради общо заболяване е спряна, считано от 02.12.2019г., поради представено ЕР от 16.12.2019г., определящо процент на ТНР от 30 на сто. Считано от 01.04.2021 г. личната пенсия на Д. Ц. е преизчислена служебно на основание чл. 102, ал. 1, т. 1 от КСО с допълнително придобития от нея осигурителен стаж в периода след нейното отпускане по налични данни в информационната система на НОИ към 01.03.2021 г., като е зачетен осигурителен стаж след датата на инвалидизиране - 7 години, 6 месеца и 16 дни, за 50 на сто трайно намалена работоспособност /вид и степен на увреждане и срок на инвалидността до 01.12.2021 г. С експертно решение № 92952/16.11.2021 г. /л.69/ на ТЕЛК при УМБАЛ „Проф. Д-р Ст. Киркович“, [населено място] на Д. Ц. е определен процент от 20 на сто трайно намалена работоспособност/ вид и степен на увреждане/, поради което личната пенсия за инвалидност е спряна на основание чл. 95, ал. 1, т. 6 от КСО, считано от 01.12.2021 г. /л.70/ С ЕР № 90182/08.03.2022 г. Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/, л.73, го отмея и връща на ТЕЛК за ново освидетелстване, която с ЕР № 91890/ 26.07.2022 г. определя процент от 40 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. Експертно решение № 91890 е обжалвано по административен ред пред Националната експертна лекарска комисия, като по повод на тази жалба е издадено ЕР № 90041/ 09.01.2023 г. /л.74/, потвърждаващо на ЕР № 91890, в частта му на определения процента от 40 на сто трайно намалена работоспособност и срок на трайно намалена работоспособност / вид и степен на увреждане. С разпореждане [номер]/ 10.02.2023г. /л.76/, личната пенсия за инвалидност на Д. Ц. поради общо заболяване на жалбоподателката е прекратена, считано от 01.12.2021г. От Д. Ц. под вх. № 2107-23-324 от 27.10.2023 г. /л.77/ е подадено заявление до Директора на ТП на НОИ-Стара Загора, с приложени към него документи и ЕР №92971 от 185 от 29.09.2023г. на ТЕЛК към „УМБАЛ проф. д-р Стоян Киркович“ АД, [населено място] /л.78/, определящо й 56 % трайна неработоспособност, със срок на инвалидизиране до 01.09.2025 г. и дата на възникване на инвалидността – 11.01.2012 г., с искане за се възобнови, считано от 10.03.2023г. изплащането на личната пенсия за инвалидност. С разпореждане [номер] от 05.12.2023 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ-Стара Загора и на основание чл. 97 от КСО, считано от 29.09.2023г. е възобновено изплащането на отпуснатата на жалбоподателката инвалидна пенсия. Спорът относно датата, от която следва да се възстанови пенсията за инвалидност е разрешен с влязло в законна сила на 26.02.2025г. съдебно решение /вж. л. 249-250/, съгласно което датата, от която се възстановява пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Д. Ц. е 10.03.2023 год. От ръководител ПО при ТП на НОИ Стара Загора на 06-08.02.2024г. са издадени на осн. чл.97 от КСО разпореждания /л.116-121; л.126-129; л.135-139/. На 12.02.2024г. и на осн. чл.102, ал.1, т.2, ал.3-5 от КСО е издадено от Ръководител на ПО при ТП на НОИ разпореждане /л.147-150/ за преизчисляване на отпусната пенсия за инвалидност. С Разпореждане от 13.03.2025г. / л.12-13/ и по повод на заявление на Д. Ц. от 12.03.2025г., от ръководител на ПО на ТП на НОИ и на осн. чл.97 от КСО и възстановена пенсия за инвалидност поради общо заболяване за определен процент на ТНР от 56 на сто, считано от 01.04.2025г. за срок до 01.09.2025г. е определен стажът до датата на инвалидизиране - 12г. 0м. и 25 дни, осигурителен стаж след пенсиониране – 7г. 06м. 16 дни, осигурителен доход за периода 01.11.1998г.- 30.06.1999г. – 1 620 280,00лв. /неденомирини/, за периода 01.01.2002г. -10.01.2012г. 90 682,86 лв. /деноминирани/, средно претеглен коефициент, с който се намалява дохода след 01.01.2002г. – 0,085, индивидуален коефициент - 1,949. Със същото разпореждане са извършени изчисления на осн. §7з, ал.1, т.2 от ПЗР на КСО за годините 2013-2022, определен на осн. §7з, ал.2 от ПЗР на КСО размер на пенсията от 748,53лв., считано от 10.03.2023г. Със същото е указано, че подлежи на обжалване в 14 дневен срок пред Директор на ТП на НОИ. Видно от разписка на л.206, разпореждането е получено от съпруга на жалбоподателката на 15.05.2025г. На 13.06.2026г. от г-жа Ц. е подадена жалба против разпореждането /л.15/ като мотивира несъгласие с определения й осигурителен стаж след 11.01.2012г., твърдейки, че така определеният й стаж от 07г. 06м. и 16 дни не е верен, както и че се съмнява, че правилно е определен средно претегления коефициент, посочен в разпореждането от 0,085 и определения й индивидуален коефициент от 1.949. По повод на жалбата е постановено от Директор на ТП на НОИ Стара Загора Решение № 1040-25-75 от 07.07.2025г. /л.8-10/, с което е отхвърлена изцяло като неоснователна жалба, вкл. в частта на определения сбор на осигурителен стаж след 11.01.2012г. и в частта на определените с обжалваното разпореждане средно претеглен коефициент от 0,085 и индивидуален коефициент от 1.949. Съгласно доказателството на л. 11 от делото, решението е съобщено лично на г-жа Ц. на 25.07.2025г., а жалбата против него е подадена директно в съда на 08.08.2025г., поради което е допустима, като подаден в срок, от активно легитимирано лице, против годен за съдебен контрол административен акт, след проведено задължително производство по административно обжалване. Жалбата, с искане да се отмени решението, в частта, в която е потвърдено разпореждане [номер] от 13.03.2025 на Ръководител ПО, в частта на определените с него средно претеглен коефициент /СПК/ от 0,085 и индивидуален коефициент от 1.949, Съдът намира за неоснователна. Жалбоподателката твърди, че при определяне на тези показатели пенсионният орган е допуснал техническа грешка в разпореждането си, като при определяне на месеците осигурителен доход с осигуряване в УПФ за 2004г. сочи 6 месеца, вместо 3 месеца, а за 2011г. сочи 12 м., вместо 8 месеца осигуряване в УПФ, поради което и общия брой месеци с осигуряване във УПФ следва да са 90 месеца, а не 97. Прилагайки правилото на чл.21а, ал.2, т.1-2 от НПОС и съобразно удостоверения общ сбор на месеците с осигуряване във УПФ- 90, то следва да се определи средно претеглен коефициент от 0,079 и индивидуален от 1,962. За изясняване на спорните по делото факти, Съдът допусна и изслуша съдебно – счетоводна експертиза, което заключение, като обективно и пълно изготвено бе прието от него и страните. Спорният между страните момент е колко е общият броя на месеците с осигуряване на Д. Ц. във фонд ДЗПО до датата на отпускане на личната й пенсия за инвалидност, като органът приема, че те са 97 м. и съотв. с тях и съобразно закона /чл.21, ал.1 от НПОС/ определя СПК от 0,085 и индивидуален коефициент от 1,949, докато оспорващата твърди, че месеците с осигуряване във фонд ДЗПО са 90, позовавайки се на справките от НАП, въприети и от ВЛ в заключението му, според които за 2004г. осигуряването й във фонд ДЗПО е 3 месеца, а през 2011г. 8 месеца. Въпросните седем месеци през 2004г., съотв. през 2011г., визирани в справките на НАП, лицето е ползвало отпуск поради временна неработоспособност и майчинство. По така спорният между страните правен спор е налице еднопосочна практика на ВАС /вж. Решение №1787/ 11.02.2019г., по ад № 3589/ 2018г. и Решение № 14121/ 21.12.2016г., по ад № 392/ 2016г./, с които е направено ясно тълкуване на правните норми на чл.70 от КСО, съотв. на чл.21а, ал.1 от НПОС. Жалбоподателката г-жа Ц. получава лична инвалидна пенсия поради общо заболяване, която й е отпусната преди 01.01.2019г., поради което редът за изчисляване на индивидуалният коефициент по чл.77 от КСО е този по а чл. 70, ал. 4 – 7, ал. 10, т. 1 и 3, ал. 11 и 19. Съгласно чл.70, ал.4 от КСО, за пенсиите, отпуснати с начална дата преди 1 януари 2019 г., индивидуалният коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за период от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от осигурителния му доход за периода след тази дата до датата на отпускане на пенсията. При определяне на индивидуалния коефициент на самоосигуряващо се лице се взема предвид доходът, върху който са внесени осигурителните вноски. Сгласно ал.5 от текста -за изчисляване на индивидуалния коефициент по ал. 4 се определят: 1. съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода до 31 декември 1996 г. включително и средномесечната работна заплата за страната за същия период, обявена от Националния статистически институт и 2. съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период. Съгласно чл.70, ал.6, индивидуалният коефициент по ал. 4 се изчислява, като всяко от съотношенията по ал. 5 се умножава съответно по броя на месеците, за които то е установено, и сборът на получените произведения се разделя на общия брой на месеците, включени в двата периода. Съгласно чл.70, ал. 10, осигурителният доход, от който се изчислява индивидуалният коефициент на лице, родено след 31 декември 1959 г., се намалява, както следва: т.1. при изчисляването на индивидуалния коефициент по ал. 4 осигурителният доход за месеците, през които лицето е осигурявано в универсален пенсионен фонд, се намалява с дохода, определен въз основа на коефициент, представляващ среднопретеглено съотношение за тези месеци между размерите на осигурителните вноски за универсален пенсионен фонд и за фонд "Пенсии" за трета категория труд, за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., по ред, определен с акт на Министерския съвет. Съгласно чл.127, ал.1 от КСО, зължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии". В чл.70а от КСО законодателят регламентира какво включва е средномесечният осигурителен доход, който служи за база за изчисляване на ИК. Съгласно алинея първа на текста той се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху които са внесени или дължими осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, ал. 3, т. 5 и 6 и ал. 10. Съгласно алинея 2, (Доп. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) При определяне на средномесечния осигурителен доход, съответно на осигурителния доход за месеца не се взема предвид дохода за времето: 1. на наборна или алтернативна служба; 2. на отпуска за отглеждане на дете, през който е получавано обезщетение; 3. на зачетения осигурителен стаж на неработещите майки; 4. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование или на недостигащи периоди за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1, за които лицата са внесли осигурителни вноски изцяло за своя сметка; 5. (изм. – ДВ, бр. 17 от 2018 г.) след 1 януари 1996 г., през което родител (осиновител) на дете с трайно увреждане е полагал постоянни грижи за него до навършване на [възраст] възраст, поради което не е работил по трудово или по служебно правоотношение и не е бил осигурен; 6. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 1.07.2009 г., бр. 17 от 2018 г., бр. 102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) от 1 януари 2001 г., през което родител (осиновител) или съпруг (съпруга) на лице с увреждане, на което е определена чужда помощ, както и времето от 15 август 2015 г., през което един от родителите на майката или на бащата на лицето с увреждане са полагали грижи за него, поради което не са били осигурени или не са получавали пенсия, а след 1 януари 2018 г. – лична пенсия; 7. през което лицата са получавали обезщетение за безработица при отпускане на пенсии с начална дата след 31 декември 1999 г.; 8. (нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) на неплатен отпуск, който се зачита за осигурителен стаж, или на законна стачка; 9. (нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., изм., бр. 58 от 2012 г., в сила от 1.08.2012 г., бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) през което лицата са се осигурявали на основание чл. 4, ал. 5, 7 и 9. Съгласно алинея трета на чл.70, когато в периода, от който се определя индивидуалният коефициент, се включва време на законоустановен отпуск или законна стачка, се вземат предвид: 1. за времето на платен отпуск, заплащан от работодателя - полученото възнаграждение за този отпуск, върху което са внесени осигурителни вноски; 2. (изм. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 1.01.2014 г., бр. 30 от 2018 г., в сила от 1.07.2018 г.) за времето на отпуск поради временна неработоспособност, за бременност и раждане или при осиновяване на дете до [възраст] възраст, през което е получавано парично обезщетение от общественото осигуряване - доходът, от който е изчислено обезщетението. / В случая от тези разпоредби се следва извод, че доходът, от който се изчислява ИК включва и дохода, от който се изчислява обезщетението от общественото осигуряване при ползван отпуск поради майчинство и поради временна неработоспособност, каквито са периодите от 3 месеца през 2004г. и 4 месеца през 2011г., доколкото и съгласно чл.9, ал.2, т.2 от КСО, за осигурителен стаж се приема и времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете до [възраст] възраст, независимо, че за него не се правят осигурителни вноски, вкл. и във фонд УПФ. Ето защо, изцяло в съответствие със закона, при определяне на ИК на жалоподателката, пенсионният орган определя ИК, като включва в базата за това /по чл.70а, ал.3, т.2, вр. с чл. 70, ал.5 от КСО/ и дохода за период от 7 месеца на ползван през 2004 и 2011г. отпуск поради майчинство и временна неработоспособност, тъй като за тези период лице продължава да има статут на „осигурено“, вкл. и във фонд ДЗПО, въпреки липсата на задължение за внасяне на осигурителни вноски след третия работен ден. Видно от заключението на ВЛ при 97 месеца с осигуряване в УПФ, СПК на г-жа Ц. е равен на 0,159, какъвто е определения от пенсионния орган. Разделени тези месеци на общия брой месеци с осигуряване в ДОО -181, които не са спорни, се получава коефициент в размер на 0,536, който умножен по изчисления СПК, определен на база месеците с осигуряване в УПФ /както вече се посочи те следва да са 97/ дава коефициент от 0,085, с който доходът на оспорващата се намалява, считано от 01.01.2002г. Доказаният от жалбоподателката осигурителен за периода 01.10.1996 за 31.10.1996г. е 12 деноминирали лева, които съпоставени със средномесечната работна заплата да страната от 20,52 лв. дава съотношение от 0,585. При удостоверен осигурителен доход на жалбоподателката за периода от 01.11.1998 до 31.03.1999г. от 1620,28лв. и осигурителен доход след 01.01.2002г. в размер на 90683,86лв., намален с коеф. 0,085 /вж. по –горе/ дава доход в размер на 82 974,82лв. с добавени 1620,28лв. дава сбор от 84 595,10лв. Тези изчисления се потвърждават изцяло от заключението на ВЛ. Така определеният сбор, разделен на месеците с осигурителен стаж 100 и 17 дни дава размер на средномесечния осигурителен доход от 841,18лв. Не е спорно, че средният осигурителен доход за времето от 01.11.1998г. до 10.01.2012 /датата на отпускане на пенсията за инвалидност поради общо заболяване/, изчислен на база данни от НСИ и при отчитане периодите на прекъсванията е равен на 43 087,20 и за периода 100 месеца и 17 дни дава средномесечен доход от 428,44 лв. /в този мисъл са и изчисленията на ВЛ, стр. 7/. От съотношението на двата показателя 841,18 : 428,44 се получава равенство от 1,963, който приложен към правилото на чл.21а от НПОС определя размер на ИК на г-жа Ц. от 1,949, какъвто е определеният й с обжалваното пред ответника разпореждане от 13.03.2025г. Ето защо, не се доказа пред съда твърдението на Д. Ц., че от пенсионният орган има допусната техническа грешка при изчисляване на СПК и ИК с разпореждането от 13.03.2025г. В случая и съобразно доказателства и при правилно прилагане на относимите законови разпоредби от КСО и НПОС на оспорващата е определен СПК от 0,085, съотв. ИН от 1,949, като в правилно при определяне на базата, върху който тези два показателя се изчисляват, са включени и спорните седем месеца, през които г-жа Ц. е ползвала отпуски поради майчинство и поради временна неработоспособност. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. По делото не се следват разноски на ответната страна, тъй като от нея няма заявено надлежно искане за тях до приключване на делото и даване ход на спора по същество. Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, Съдът