Решение № 227 от 22.7.2024 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 452/2023 г.

производството по чл.74 от ТЗ на основата на установеното правоотношение на участие в капитала на ответното търговско дружеството МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД, ЕИК 000090019, легитимирано с притежавани 303 682 поименни акции с номинална стойност 10 лева всяка, съставляващи 24, 92% от акционерния капитал, по който факт липсва оспорване, установява се и от представените по делото писмени доказателства. За да отхвърли предявеният иск първоинстанционният съд е приел, че общото събрание на акционерите (ОСА) е свикано с покана, обявена своевременно в търговския регистър, което е единият от двата алтернативно предвидени в устава на дружеството (чл.17, ал.3) и допустими от закона равнозначни способа за свикване на ОСА, поради което и липсата на персонално отправена до ищеца писмена покана не опорочава законосъобразното свикване на събраниието. За неоснователни е приел и оплакванията за нарушение на изискванията на чл.224, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.18 от устава на дружеството поради липсата на изпратени писмените материали, свързани с дневния ред на събранието и данни за имената, постоянния адрес и професионалната квалификация на лицата, предложени на членове на Съвета на директорите, основавайки се на неопроверганото и неоспорено от ищеца съдържание на поканата за свикване на ОСА, че тези материали се намират на разположение на акционерите в управлението на болницата, съответно липсата както на твърдения, така и на доказателства, че тези материали са били изискани, но неоснователно не са били предоставени. Като неоснователно е прието и становището, че конкурсът за избор на състава на съвета на директорите, класирането по който е утвърдено с процесното решение по т.1 на ОСА, е проведен при липса на годни правни основания за откриването му, като съдът е приел, че с взетите на предходното ОСА от 04.06.2021г. решения е възникнало основание за назначаването (обявяването) на нов конкурс при условията на чл.63, ал.3 от ЗЛЗ, чл.21, ал.1 от ЗПП и чл.37, ал.1 и ал.2 от ППЗПП и утвърдени Вътрешни правила. Тези изводи на първоинстанционния съд се оспорват с подадената въззивна жалба като се поддържа твърдението, че взетите решения противоречат на относимите в случая Вътрешни правила, утвърдени със заповед № РД-01-1/04.01.2021г. от Министъра на здравеопазването, като при извършеното вече класиране по друг редовно проведен конкурс, открит със заповед № РД-16-82/09.02.2021г. на M3 липсват годни правни основания за откриване на нов конкурс с последващата заповед № РД-1б-485/12.07.2021г. на M3. С оглед задължението да следи за допустимостта на производството и спазвайки правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК настоящата инстанция съобразява представените във въззивното производство и приети писмени доказателства, установяващи настъпването на нов факт – проведено на 21.05.2024 г. ОСА на МБАЛ „Света Анна- Варна“ АД, ЕИК 000090019, на което са взети решения за отмяна на предходно взетите на състоялото се на 15.10.2021г. общо събрание решения. Видно от представените доказателства, по искане на седем акционера на заседание на съвета на директорите на дружеството, проведено на 12.04.2024г., е взето решение за свикване на общо събрание на акционерите, в чийто дневен ред е включено и предложението за отмяна решенията от предходното ОСА от 15.10.2021г. - предмет на настоящото производство. Поканата за свикване на събранието е публикувана в търговския регистър по партидата на дружеството, отделно от това е и връчена надлежно на всички акционери чрез изпратени им пощенски пратки (за което са приложени обратни разписки, удостоверяващи вида на пратката и нейното връчване). Събранието е проведено на 21.05.2024 г., видно от приложения протокол за това, по предварително обявения дневен ред, като предложението за отмяна на решенията, взети на предходното ОСА от 15.10.2021г., е гласувано единодушно от всички участвали акционери с представени поименни акции с право на глас, представляващи 97, 27 на сто от капитала на дружеството. В преклузивния 14-дневен срок по чл.74, ал.2 ТЗ това решение не е оспорено и е окончателно стабилизирано за дружеството и неговите акционери. Наличието на правен интерес от предявения иск и търсената с него защита е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. Независимо, че при всеки конститутивен иск правеният интерес се презюмира със самото предписание на закона, че потестативното право, произтичащо от твърдяния в исковата молба фактически състав, може да се упражни чрез предявяването му срещу ответника, а при всеки осъдителен иск – презумтивно този интерес присъства въз основа на твърдението на ищеца за неудовлетворено притезание срещу ответника, правният интерес от търсената с иска защита е положителна процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните за всички искове. Това разбиране безспорно следва от общото съображение, че правораздавателната дейност трябва да се използва само когато това е наистина необходимо за целения от страната правен резултат (в този смисъл решение № 150/30.06.2014г. по т.дело № 286/2012 г. на ВКС, ІІ т.о.). Несъмнено е, че като абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът е задължен да следи служебно, правният интерес от търсената защита трябва да бъде налице през цялото времетраене на процеса т.е. до последното заседание, преди съдът да пристъпи към постановяване на решение по същество. В константната практика на ВКС ясно е застъпено, че при констатация за липса на правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията. В конкретния случай, след като междувременно е проведено извънредно общо събрание на дружеството, на което са отменени взетите на предходно общо събрание решения - предмет на настоящото производство, обосновано може да се приеме, че понастоящем е отпаднал правния интерес от водене на иска. Към деня на преключване на устните състезания пред въззивния съд във вътрешните отношения между членовете на дружеството взетите от предходното общо събрание решения са отменени и вече не съществуват в правния мир. Когато целеното изменение в съществуващото правно положение не би могло да настъпи като последица от обявеното със съдебното решение за съществуващо потестативно право, то интерес от търсената с конститутивния иск чл.74, ал.1 ТЗ правна защита за страната не съществува. В случая целеното с предявения иск ново правно положение вече е постигнато с отмяната от самото ОСА на ответното дружество на атакуваните решения, което изключва допустимостта на иска, поради отсъствие на интерес от търсената с него правна защита. Наличието на висящо и неприключило производство по вписване на промени въз основа на отменените решения на ОСА (спряно по реда на чл.536, ал.3 ГПК, във вр. с чл.19, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ) не представлява самостоятелно основание за установяване на правен интерес от воденето на специалния конститутивен иск по чл.74 ТЗ без значение изхода от това охранително производство. От една страна, не може обосновано да се презумира, че вписването би било извършено при отпаднало основание за извършване на заявените промени, с оглед междувременната отмяна на решенията на ОСА от 15.10.2021г., въз основа на които са заявени промените във вписаните обстоятелства. От друга страна, дори такова вписване да бъде извършено, всяко заинтересовано лице може да защити интереса си от незаконосъобразното вписване с иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ. По тези съображения, зачитайки настъпилия във фазата на въззивното производство факт, свързан с отмяната по решение на самото ОСА на атакуваните с предявения иск решения по предходно ОСА от 15.10.2021г., с което целената с предявения иск по чл.74 ТЗ правна последица е осъществена, въззивният съд намира, че за ищеца – акционер е отпаднал правния интерес, поради което този иск се явява недопустим. Това налага исковото производство да бъде прекратено като се обезсили постановеното от първоинстанционния съд решение. Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.270, ал.3 от ГПК, съдът