Решение № 1829 от 21.12.2023 г. на Административен съд - Варна по дело № 2384/2023 г.

Производството е по чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационна жалба на директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, подадена чрез началник отдел „ АИПО“ Д.О., против решение № 1372/26.09. 2023г., постановено по нахд. № 1524/2023г., по описа на Районен съд – Варна. В касационната жалба се релевира нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Твърди се, че вмененото нарушение е индивидуализирано в степен санкционираното лице да разбере в какво е обвинено и срещу какво да организира защита си. Събраните доказателства сочат на възникнало трудово правоотношение между работника и наказаното дружество, поради което за последния е възникнало и задължение по предоставяне на работно облекло. Отправеното искане към касационната инстанция е за отмяна на обжалвания съдебен акт. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът по касационната жалба – „Крафт Крю“ ЕООД, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Настоящият тричленен състав при Административен съд – Варна счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от касационно обжалване, в срока, регламентиран в чл. 211 от АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна предвид следното: Производството пред Районен съд – Варна е било образувано по жалба на „Крафт Крю“ ЕООД против наказателно постановление /НП/ № 03-2201244 от 04.01.2023г., с което на дружеството за неспазване на чл. 296, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 6, ал. 1 от Наредбата за безплатно работно и униформено облекло е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ. От фактическа страна районният съд е приел, че на 24.11.2022 г. гл. инспектор в дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна извършил проверка по спазване на трудовото законодателство на територията на кораборемонтен завод „•••“ в гр. Варна, където на кей № •, бил акостирал м/к „•••“. Установил на палубата на моторен кораб „•••“ да чистят около десетина души, които декларирали пред него, че престират труд в полза на дружеството „Крафт Крю“ ЕООД, но не са сключили трудови договори с дружеството. Едно от лицата се представило като Е. М. Р. и в декларация по чл. 402 от КТ декларирало, че работи в полза на „Крафт Крю“ ЕООД, считано от 21.11.2022 г., като общ работник/чистач, че работи на обект м/к „•••“, кей 6, островна зона, гр. Варна, с работно време от 08: 00 ч. до 16: 30 ч., че няма сключен нито трудов, нито граждански договор, при договорено трудово възнаграждение в размер на 40 лв. дневно, както и че има установена почивка в рамките на 1 час в работния ден. На същата дата /24.11.2022 г./ свид. Н. И. И. издал постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение между „Крафт Крю“ ЕООД и Е. М. Р.. На 08.12.20233 г. бил съставен и АУАН № 03 – 2201244 срещу същото дружество, заради това, че като работодател не е осигурило безплатно работно и униформено облекло на лицето Е. М. Р., установено да полага труд по време на проверката на територията на КРЗ „•••“, кей № •, м/к „•••“. Последвало е издаване на процесното НП. За да отмени издаденото НП, ВРС е преценил като недоказано административнонаказателното обвинение, понеже декларацията не е била попълнена от Е. М. Р., достоверността на този документ не може да бъде потвърдена, тъй като при извършена проверка в АИС - БДС е констатирано, че лице с такива имена и дата на раждане не съществува на територията на Република България. По същите съображения решаващият съд не е кредитирал и постановлението за съществуване на трудово правоотношение между наказаното дружество и лицето Е. М. Р.. На следващо място, РС-Варна е счел наличие на непълнота в описанието на нарушението, което е довело до нарушено право на защита на наказаното дружество, защото в АУАН и НП не е посочено в каква среда е била осъществявана дейност от Е. М. Р., а този въпрос е от съществено значение за изясняване на обективната съставомерност на вмененото нарушение. Касационната инстанция счита обжалваното съдебно решение за валидно, допустимо и правилно, като при неговото постановяване са спазани относимите материалноправни разпоредби. Правилно районният съд е отчел, че разпоредбата на чл. 296 от КТ въвежда право на работниците и служителите на работно и униформено облекло, а детайлната регламентация по упражняване на това субективно право е дадена в Наредбата за безплатното работно и униформено облекло / НБРУО/. За да санкционира касационния ответник, наказващият орган е счел, че същият не е спазил предписанието на чл. 6, ал. 1 от посочената наредба. Според чл. 6, ал. 1 от Наредбата работодателят осигурява на работниците и служителите подходящо работно и/или униформено облекло в съответствие със спецификата на извършваната дейност и на работното място. Ал. 2 на посочената правна норма регламентира, че след предварителни консултации с представителите на синдикалните организации, с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда и с комитета/групата по условия на труд работодателят писмено определя: 1. работните места и видовете работа, за които се осигурява работно и/или униформено облекло; 2. работниците и служителите, които имат право на работно и/или униформено облекло; 3. вида, характеристиките и отличителните знаци на работното и/или униформеното облекло; 4. срока за износване на работното и/или униформеното облекло; 5. условията за ползване, включително почистването на работното и/или униформеното облекло. При систематичното тълкуване на нормативното предписание на чл. 6 от НБРУО се извежда заключение, че две са възможните хипотези на административнонаказателно санкциониране за неговото неспазване: 1. бездействие на работодателя по издаване на вътрешнослужебен акт, с който да уреди работните места и видове работа, при чието изпълнение работниците ползват работно и/или униформено облекло, срок на износване на същото и условия за ползване или за сключване на колективен трудов договор с клаузи по осигуряване на работно и /или униформено облекло; 2. бездействие на работодателя по изпълнение на издаден от него вътрешнослужебен акт или на клаузи от колективния трудов договор, касаещи осигуряване на работно и/или униформено облекло. В даденото описание на правонарушението в АУАН и НП няма фактически твърдения за нито една от посочени две възможни хипотези на санкциониране по чл. 6 от НБРУО, а само бланкетно се твърди, че работодателят не е осигурил безплатно и униформено облекло на работника Е. Р.. Няма посочени факти дали има сключен трудов договор от "Крафт крю" ЕООД със синдикалните организации за осигуряване на такова облекло на работниците, няма вписана информация дали има издадена заповед или друг вътрешнослужебен акт по определяне видовете работа, които изискват ползване на работно и/или униформено облекло. В административнонаказателното обвинение няма и твърдение за неспазване на колективен трудов договор или вътрешнослужебен акт от страна на работодателя, липсва твърдение с оглед трудовата функция на Е. Р. какво работно или униформено облекло е следвало да ползва. Посочените в АУАН и НП данни за полаган труд от работника Е. Р. като чистач на кораб на територията на кораборемонтен завод „•••“ – Варна на 24.11.2022г. и предвид спецификата на тази дейност предполагат изследване дали работодателят е спазил регламентацията на чл. 284 от КТ и Наредба № 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място, а не на НБРУО. Съобразно действащия принцип за разделение на властите съдът има правомощие да упражнява контрол за законосъобразност и обоснованост на издадени наказателни постановления, но не и да замества наказващия орган в неговата деятелност по задаване признаците на правонарушения в административнонаказателното обвинение. В тази връзка обжалваното съдебно решение е правилно, респективно подадената касационна жалба е лишена от основателност и следва да се остави без уважение. Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, пред. второ от АПК, Административен съд – Варна