Решение № 2073 от 8.9.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 7572/2025 г.

Иск по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, предявен от “ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, гр.София, против С. Ф. К. от гр.Бургас. От Съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 17 472.41 лв., представляваща изплатено от дружеството обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност”, сключена с полица № ••••••••••••••••••••••• със срок на валидност от 09.03.2021г. до 08.03.2022г., за управлявания от него лек автомобил – марка “Рено“, модел “Клио“, рег.№ •••••••••••• съобразно решението по гр. дело № 1631/2022г. на ОС Бургас, в това число: 15 000 лв. на Г.С.Д. – за причинените й неимуществени вреди, в резултат на ПТП, станало на 10.01.2022г. на бул.“Захари С.ов“ в гр.Бургас, по вина на К., който и е напуснал мястото на произшествието, преди идването на органите на МВР, 659.33 лв. – мораторна лихва и 1 813.08 лв. – адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА на пълномощника й адв. В.Н., ведно със законната лихва и направените по делото разноски. Ответникът оспорва претенцията, като твърди, че не е напуснал мястото на ПТП и липсва основание за ангажиране на регресната му отговорност. Моли искът да се отхвърли. Пре-тендира разноски. Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Не се спори между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства, се установява, че около 07.00 часа на 10.01.2022г. – на кръстовището на бул.”Захари С.ов” и ул. ”Въстаническа” в гр.Бургас, ответникът, при управление на лек автомобил марка “Рено“, мо-дел “Клио“, рег.№ •••••••••••• застрахован при ищеца по имуществена застраховка “Граж-данска отговорност”, сключена с полица № •••••••••••••••••••••••, срок на валидност от 09.03. 2021г. до 08.03.2022г., не е пропуснал и е блъснал пресичащата на пешеходната пътека пеш-ходка Г.С.Д., която е получила контузия на коляното. В представения с исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, изготвен от автоконтрольор от ОД на МВР Бургас, в който са отразени горните обстоятелства, както и че ответникът е напуснал местопроизшествието. Съставен е бил и Акт за установяване на административно нарушение – за допуснати от страна на К. нарушения на чл.119, ал.1 и чл.123, ал.1, т.2, б.”в” от ЗДвП, подписан без възражения от нарушителя. С Наказателно постановление № 22-0769-001225/07.07.2022г. на началник група в ОД на МВР – Бургас, Сектор Пътна полиция, за така констатираните нарушения на ответника са били наложени административни наказания ”глоби“ в общ размер от 300 лв., както и ”лишаване от правоуправление“ за срок от 3 месец. Изрично е отразено в мотивната част, че нарушителят е установен допълнително и е върнат на местопроизшествието. С Решение № 1077/21.11.2022г., постановено по АНД № 2664/2022г. на РС Бургас, горното НП е било отменено поради допуснато от административнонаказващия орган съществе-но процесуално нарушение по чл.33, ал.2 от ЗАНН, според която разпоредба административ-нонаказателното производство срещу нарушителя е следвало да бъде прекратено поради кон-статирани признаци на извършено престъпление от общ характер, а материалите да се изпра-тят на съответния прокурор – за прилагане по образуваното на 05.03.2022г. по случая ДП № 898/2022г. на РП Бургас. Междувременно, на 17.05.2022г., пострадалата е подала заявление до застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, въз осно-ва на което е била образувана преписка по щета № 43072952200090. По същата е било опре-делено такова от 13 000 лв. Димова не е останала доволна от размера, поради което на 03.10.2022г. е предявила иск срещу ищеца за сумата от 26 000 лв. Образувано е било гр. дело № 1631/2022г. на ОС Бургас. С влязлото в сила на 29.05.2024г. решение претенцията й е била уважена за сумата от 15 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 17.05.2022г. до окончателното плащане. “ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е било осъдено да заплати на процесуалния представител на ищцата – адв. В.Н., сумата от общо 1 813.08 лв. – адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА /за производствата пред ОС Бургас и АС Бургас/, а на дружеството са би-ли присъдени общо 3 156 лв. – адвокатски хонорари за трите инстанции. С. К. е бил привлечен и е участвал в процеса като трето лице помагач на страната на застрахователя. Съгласно нарочната за това декларация на Г.Д. от дължимата й сума в общ размер от 18 815.33 лв., в това число: 15 000 лв. главница и 3 815.33 лв. – мораторна лихва за периода от 17.05.2022г. до 21.06.2024г. са прихванати разноските в полза на застрахователя и с платежни нареждания от 15.07.2024г. остатъкът 15 659.33 лв. й е бил изплатен, както следва: 10 961.53 лв. по нейна банкова сметка, а 4 697.80 лв. – по такава на процесуалния й представител, като извършеният банков превод в полза на адв. Н. е за общо 6 510.88 лв. и включва присъдената му сумата от 1 813.08 лв., двете плащания на обща стойност 17 472.41 лв. Със споразумение за решаване на наказателното производство по НОХД № 3554/2024г. на РС Бургас от 13.11.2024г., ответникът е признат за виновен в това, че на 10.01.2022г. в гр. Бургас, на бул.”Захари С.ов”, в посока кръстовището с •••••••••••••••••••• при управление на МПС – марка “Рено“, модел “Клио“, с рег.№ •••••••••••• нарушавайки правилата за движение, визирани в ЗДвП: чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, чл.116 от ЗДвП, чл.119, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.2, б.”а”-”г” от ЗДвП, допуснал ПТП с пешеходката Г.С.Д., като по непредпазливост й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на медиалната колатерална връзка на ляво коляно, което увреждане е довело до трайно затрудняване на движението на ляв долен крайник за срок от около 2-3 месеца при обичаен ход на заздравителния процес, като деянието е извършено на пешеходна пътека и деецът е избягал от местопроизшествието – престъпление по чл.343, ал.3, пр.5 и посл., б.”а”, пр.2, вр. с ал.1, б.”б”, пр.2, вр. с чл.342, ал.1, вр. с чл.129, ал.1, вр. с ал.2 от НК. При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна: Съгласно разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, застрахователят има право да получи от виновния водач изплатеното обезщетение, ведно с лихвите и разноските, ако той е напуснал мястото на настъпване на ПТП преди идване на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина. Предвидено е и че в последната хипотеза тежестта на доказване се носи от него. Кога посещаването на местопроизшествието от органите за контрол на движение по пъ-тищата е задължително, пък, е посочено в разпоредбата на чл.125 от ЗДвП и конкретно – съг-ласно т.1, пр.2, когато при ПТП има ранен човек. Относими към казуса са и разпоредбите на чл.495 от КЗ – за задълженията на застрахования по застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите при настъпване на застрахователно събитие, и на чл.123, ал.1, т.2 от ЗДвП, съгласно която водач на ППС, участник в ПТП, е длъжен, когато при произшествието са пострадали хора: а) да уведоми компетентната служба на МВР; б) да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на МВР; в) до пристигането на органите по буква ”б”, съобразно необ-ходимостта, да вземе мерки за безопасността на движението и да окаже помощ на пострада-лите, ако това не представлява опасност за него; г) да не премества превозното средство, ако то не пречи на движението, както и да не променя съС.ието му до идване на органите на МВР, освен ако с него е необходимо да превози до лечебното заведение пострадалите, след което е длъжен веднага да се завърне на мястото на произшествието; д) да вземе мерки сле-дите от ПТП да бъдат запазени до тяхното фиксиране или описване от компетентните служ-би, и е) да не употребява алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози до пристига-нето на контролните органи. В ал.2 е предвидено задължение за участника в ПТП, при поис-кване от други участници в движението да дава данни за самоличността си и за задължител-ната си застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите. В писмения отговор, а и в съдебното заседание, ответникът, чрез процесуалния си пред-ставител, оспорва твърденията в исковата молба, че е напуснал мястото на ПТП, респективно и наличието на основание за реализиране на регресната му отговорност на заявеното от ище-ца правно основание. Тук следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК, вр. с чл.383, ал.1 от НПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието, като последният е длъжен за я зачете относно следните обстоятелства – дали е извършено деянието, неговата противоправност и винов-ността на дееца. Обвързващата й сила се разпростира върху всички факти, представляващи съставомерни елементи на престъплението, за което извършителят му е осъден. В случая, със споразумението за решаване на наказателното производство по НОХД № 3554/2024г. на РС Бургас от 13.11.2024г., което има значението на влязла в сила присъда, ответникът е признат за виновен в извършването на вмененото му във вина престъпление – по чл.343, ал.3, пр.5 и посл., б.”а”, пр.2, вр. с ал.1, б.”б”, пр.2, вр. с чл.342, ал.1, вр. с чл.129, ал.1, вр. с ал.2 от НК, представляващо и граждански деликт – предмет на разглеждане в гр. дело № 1631/2022г. на ОС Бургас, като деянието /в смисъла по чл.300 от ГПК/ е осъществено от К. при управлението на МПС в нарушение на разпоредбите на ЗДвП, включително на чл.123, ал.1, т.2, б.”а“-”г“ от с. з., запълващи бланкетната норма на визирания престъпен състав, както и при наличието на квалифициращия признак, че е избягал от местопроизшествие-то. Това поведение на виновния водач по своето обективно съдържание съвпада изцяло с хи-потезата на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ – напуснал е мястото на настъпване на ПТП преди присти-гане на органите за контрол на пътното движение, когато посещаването му от тях е било за-дължително, предвид пострадалото лице, на основание чл.125, ал.1, пр.2 от ЗДвП. Наличието на изключенията за възникване на регресната отговорност – необходимост от оказване на ме-дицинска помощ или друга неотложна причина, е несъвместимо с квалификацията на прес-тъплението – по чл.343, ал.3, пр.5, вр. с чл.342, ал.1 от НК, вр. с чл.123, ал.1, т.2, б.”а“-”г“ от ЗДвП. Въпросът относно липсата на тези правоизключващи факти се обхваща от присъдата и е окончателно решен в наказателния процес, поради което не подлежи на преразглеждане в рамките на настоящото производство. Безспорно по делото се установява вината на ответника – застрахован водач по застраховка ”Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ”ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, за реализиране на процесното ПТП, като извършеният деликт е и престъпление – така влязлото в сила Споразумение от 13.11.2024г. по НОХД № 3554/2024г. на РС Бургас. В производството по гр. дело № 1631/2022г. на ОС Бургас К. е подпомагал като трето лице застра-хователя, поради което и на основание чл.223, ал.2 от ГПК установеното в мотивите на съ-дебното решение наличие на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, включая определения паричен еквивалент на вредата, е задължително за страните и не може да се пререшава. В изпълнение на същото, ищецът е изплатил на пострадалата присъденото й застрахователно обезщетение, ведно с дължимите лихви и разноски, изцяло – чрез прихваща-не и преводи на суми, съобразно указанията на Д, на 15.07.2024г. Безспорно се установява и обстоятелството, че след като е причинил процесното ПТП, ответникът е напуснал местопроизшествието преди идването на контролните органи, чието посещение в случая е било задължително – по закон, като при негова доказателствена тежест същият не е установил това да е било наложително – с оглед оказване на медицинска помощ или поради друга неотложна причина. Напротив, както беше споменато по-горе, липсата на такива правоизключващи факти се извежда пряко от квалификацията на престъплението, за което К. е признат за виновен с влязлата в сила присъда /споразумение/. Ето защо, следва да се приеме, че за застрахователя е възникнало право на регрес срещу застрахованото лице за изплатеното по процесната щета обезщетение, ведно с лихвите и раз-носките – общо 17 472.41 лв., на основание чл.500, ал.1, т.3 от КЗ. Ответникът не е ангажирал доказателства да е платил тази сума на ищеца, поради което предявеният иск се явява основателен и следва да се уважи изцяло. Върху главницата се дължи законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. На ищеца следва да се присъдят и направените по делото разноски – 354.37 евро за дър-жавна такса, както и сумата от 205 евро – платено адвокатско възнаграждение. Всички суми в лева следва да се превалутират в евро в диспозитива на решението. По изложените съображения, Съдът