Решение № 130 от 14.2.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 2076/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК. Със съдебно решение от 28.02.2022 г., постановено по гр.д. № 5134 /2017 г. по описа на СГС, ГО, 7-ми състав съдът е обявил за окончателен, на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, сключеният на 24.04.2012г. между С. Д. С. и Т. М. М. предварителен договор за продажба на недвижим имот, представляващ: ПЪРВИ ЕТАЖ, състоящ се от три стаи, хол, кухня, баня-тоалетна от двуетажната жилищна сграда, находяща се в град •••, СО-район •••, кв. •••, ул. „•••“ № ••, със застроена площ от 100.67 кв.м., заедно с ½ ид.части от общите части на сградата, заедно с ½ ид. части от избените помещения под сградата, изградена върху дворно място, представляващо УПИ X- 154, кв. 8 по плана на гр. София, кв. •••, с площ от 880 кв.м. по документ за собственост и 707 кв.м. по скица, при граници: от две страни - улици, УПИ IX-156, XI-155, заснет в кадастралната карта, като САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР 68134.2042.154.2.1, находящ се в град София, община Столична, област София (столица) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-3 от 11.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: град •••, район •••, кв. •••, ул. „•••“ № ••, етаж •, който самостоятелен обект се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.2042.154; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: едно; посочена в документа площ: 100.67 кв.м.; прилежащи части: една втора идеална част от общите части на сградата и една втора идеална част от избените помещения; стар идентификатор: няма; ниво: едно за цена в размер 80 000 евро, при условие, че в двуседмичен срок от влизане в сила на решението купувачът С. Д. С. заплати на продавача Т. М. М. остатъка от продажната цена в размер на 20 341, 24 евро, на основание чл. 362, ал. 1 от ГПК. Със същото решение, е осъден С. Д. С. да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 364, ал. 1 ГПК сумата 843, 43 лв. - нотариална такса, определена съгласно таблицата по т. 8 от Тарифата за нотариалните такси към ЗННД, както и по сметка на Столична Община сумата 1852, 22 лв. представляваща данък за възмездно прехвърляне на имущество. Със същото решение е отхвърлен предявения от С. Д. С. срещу Т. М. М., иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за заплащане на сумата 12000 евро, с левова равностойност 23 469, 96лв., представляваща неустойка за неизпълнение, дължима по чл.5.1. от предварителен договор от 24.04.2012г., ведно със законна лихва от датата на завеждане на иска до изплащането, като погасен по давност. Със същото решение е осъдена Т. М. М. да заплати на С. Д. С. направени деловодни разноски пред СГС в размер на 1037, 28 лв. Недоволен от съдебното решение в частта, с която предварителният договор е обявен за окончателен срещу заплащането на сумата от 20 341, 24 евро, на основание чл. 362, ал. 1 от ГПК, е останала ответницата Т. М. М., която в законоустановения срок е подала настоящата въззивна жалба. Жалбоподателката твърди, че решенето в обжалваната му част е неправилно и постановено при нарушаване на процесуалните правила: твърди, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, тъй като е основал изводите си за основателност на иска при приложението на чл. 176, ал.3 от ГПК, въпреки че по делото е доказано, че тя е в обективна невъзможност да се яви и да даде обяснения по реда на чл. 176 от ГПК. На следващо място сочи, че съдът необосновано е приел, че тя не оспорва сключването и валидността на предварителния договор. В тази връзка навежда, че в рамките на първоинстанционното производство е оспорила твърдението на ищеца за заплатен задатък в размер на 10 000 евро, съответно с това е оспорила и сключването на самия договор при съобразяване на чл.93 от ЗЗД. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че предварителният договор все още обвързва страните като навежда, че с последващата сделка по прехвърляне правото на собственост само върху поземления имот същите са преуредили отношенията си и вече не се дължи сключване на окончателен договор и за процесния самостоятелен обект в сграда. Заявява, че в този смисъл тази сделка не следва да се приема като сключена в изпълнение на предварителния договор, а като самостоятелна такава, имаща характер на ново и независимо споразумение. При съобразяване на това излага и че предварителният договор е останал без предмет, тъй като с предварителния договор двата недвижими имота са приети като единен общ обект, който след извършената продажба на земята вече не съществува. Съответно твърди нищожност на договора поради невъзможен предмет. Евентуално намира, че посочената промяна в предмета на предварителния договор води до липса на индивидуализацията на вещта, което от своя страна води до липса на един от съществените елементи от окончателния договор. На следващо място поддържа, че доколкото предварителният договор е сключен с оглед прехвърляне на собствеността върху два недвижими имота, то и предвидената в него цена е обща за тях, а след извършената продажба на ПИ, не става ясно каква е продажната цена на процесния имот, поради което е налице липса на още един от съществените елементи на окончателния договор, съответно е налице невъзможност за реализиране на правата на купувача по реда на чл. 19, ал.3 ЗЗД. Евентуално твърди, че ищецът, в качеството на купувач по предварителния договор, не е изпълнил задължението си да заплати договорената цена за продажбата на недвижимия имот, поради което се явява неизправна страна и искът по чл. 19, ал.3 ЗЗД е недопустим, евентуално неоснователен. Във връзка с цената оспорва да е платена каквато и да било част от нея, включително задатъка, като навежда и че дори и ищецът да е направил някакви плащания към трети лица, които се явяват нейни кредитор по други правоотношения, то те не следва да се считат като изпълнение по процесния договор, тъй като не е давала съгласие за това. С оглед изложеното моли, настоящият съдебен състав да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 19, ал.3 ЗЗД. При условията на евентуалност, моли съда при обявяване на предварителния договор за окончателен, да й бъде присъдена уговорената продажна цена в пълен размер от 80 000 евро. В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на въззиваемия С. Д. С., с който се навеждат доводи за правилност и законосъобразност на решението в обжалваната част и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Софийският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт, приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи за приложението на императивни материалноправни норми. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. Разгледана по същество въззивната жалба на Т. М. М. е НЕОСНОВАТЕЛНА. По доводите за неправилност на решението настоящият съдебен състав, намира следното: Между страните не е спорно, а се установява и от събраните писмени доказателства( нот. акт № 42/1964г. и договор за доброволна делба от 15.05.2008г.), че към момента на сключване на процесния предварителен договор, както и понастоящем недвижим имот, представляващ: ПЪРВИ ЕТАЖ, състоящ се от три стаи, хол, кухня, баня-тоалетна от двуетажната жилищна сграда, находяща се в град •••, СО-район •••, кв. •••, ул. „•••“ № ••, със застроена площ от 100.67 кв.м., заедно с ½ ид.части от общите части на сградата, заедно с ½ ид. части от избените помещения под сградата, изградена върху дворно място, представляващо УПИ X- 154, кв. 8 по плана на гр. София, кв. •••, с площ от 880 кв.м. по документ за собственост и 707 кв.м. по скица, при граници: от две страни - улици, УПИ IX-156, XI-155, заснет в кадастралната карта, като САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР 68134.2042.154.2.1, находящ се в град София, община Столична, област София (столица) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-3 от 11.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: град •••, район •••, кв. •••, ул. „•••“ № ••, етаж •, който самостоятелен обект се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.2042.154; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: едно; посочена в документа площ: 100.67 кв.м.; прилежащи части: една втора идеална част от общите части на сградата и една втора идеална част от избените помещения; стар идентификатор: няма; ниво: едно е собственост на Т. М.. Страните спорят за това, налице ли са предпоставките за обявяване на сключения досежно този имот предварителен договор за окончателен в частност по неговата валидност, действие, за наличието на всички съществени елементи от окончателния договор, както и за значението на неизпълнението на задължението за заплащане на продажната цена от страна на купувача за упражняването на правото му по чл. 19, ал.3 ЗЗД. По така повдигнатия правен спор и съобразно направените от въззивника възражения, както и при съобразяване на служебното задължение на съда да провери наличието на предпоставките за обявяване на предварителния договор за окончателен, съдът намира следното: При преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд намира възражението за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение при прилагане на разп. на чл.176 от ГПК за неоснователно. Видно е, че първоинстанционният съд неколкократно е призовавал жалбоподателката, ответница в първоинстанционното производство да се яви и да даде обяснения по реда на чл. 176 от ГПК, като е взел предвид влошеното й здравословно състояние. Видно е, че жалбоподателката с писмена молба от 18.11.2019г. (лист 262 от първоинстанционното дело) е дала отговор на поставените й въпроси по реда на чл.176 от ГПК. Действително, ГПК не предвижда ред за писмен отговор на въпроси поставени и допуснати от съда по реда на чл.176 от ГПК, но доколкото първоинстанционният съд е основал изводите си за основателност на иска по чл.19 ал.3 от ЗЗД, не на база обстоятелства, които е приел за доказани по правилото на чл. 176, ал.3 ГПК, а като е съобразил на събраните по делото писмени и гласни доказателства, то настоящата съдебна инстанция намира, че процесуално нарушение от първинстанционния съд не е допуснато при разглеждане на делото. Неоснователно е и възражението за неправилност на изводите на първоинстанционния за доказано изплащане на сумата от 10 000 евро задатък при сключване на предварителния договор, поради липса на представени писмени доказателства за нареждане на сумата по банков път съобразно изсикването на чл.3.2 от процесния договор. В тази връзка въззивният съд съобрази правилата на чл. 20 ЗЗД, съобразно което при тълкуване на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. В настоящия случай е видно, че в чл.3.1.1 от предварителния договор страните изрично са определили сумата от 10 000 евро, която служи за задатък, да се изплати при сключването му и съответно че той служи като разписка. При наличие на това изрично посочване следва да се заключи, че чл.3.2, който предвижда, че „всички суми, представляващи изплащане на продажната цена на имота, ще бъдат заплащани на продавача чрез банков превод“ касае останалите договорени плащания извън задатъка, а не самия него. При съобразяване на гореизложеното, представянето на предварителния договор, който има характер на разписка, удостоверява изплащането на задатъка от 10 000 евро и не е необходимо това обстоятелства да се установява с други писмени доказателства, както правилно е приел и първоинстанционният съд. (така и решение № 283/09.11.2011 г. по гр. д. № 1034/2010 г. на ВКС, III г.о., решение № 205/30.12.2011 г. по т.д. № 654/2010 г. на ВКС, II т.о., и др). Следва да се има предвид, че първоинстанционният съд правилно не е взел предвид и възраженията срещу направеното плащане във връзка с нарушения на Закона за ограничаване на разплащанията в брой, доколкото наличието на такова би имало единствено административно значение и не би се отразило на изводите за доказаност на извършеното плащане. С оглед гореизложеното неоснователни се явяват и възраженията на въззивника, че доколкото уговорения задатък не е предаден, то и не е налице сключен договор при съобразяване на правилото на чл. 93 ЗЗД. Не подлежи на разглеждане в настоящето производство, доколкото не е въведено с отговора на исковата молба, както и не е в кръга на обстоятелствата, за които съдът следи служебно, направеното от въззивника възражения, касаещо прекратяването действието на договора поради впоследствие възникнали нови правоотношения между страните. За пълнота следва да се посочи, че дори и да се приеме, че то следва да бъде разгледано, същото се явява неоснователно. По делото не са събрани доказателства, от които да може да се изведе обоснован извод, че със сключения договор за продажба само на ПИ, страните са дерогирали действието на предварителния договор. От самия предварителен договор е видно, че целта на страните е да се прехвърли с окончателен договор собствеността както върху имота, предмет на настоящия спор, така и на ПИ и при липса на доказателства, даващи основание да се приеме друго, обоснован се явява изводът на първоинстанционния съд, че договорът за продажба на ПИ всъщност съставлява частично изпълнение на задължението на продавача да прехвърли собственост, възникнало и основаващо се именно предварителния договор. Предвид наложилата се съдебна практика, сделката, с която се прехвърля собствеността на ПИ, в цялост или на идеални части от съсобствеността на същия, е действителна, макар че с построяването на двуетажната жилищна сграда, състояща се от два отделни и самостоятелни жилищни обекта, всеки със статут на самостоятелен апартамент, находящ се съотв. на първи и втори жилищен етаж, ПИ е загубил самостоятелния си характер и е придобил статут на обслужващ жилищните обекти, със съотв. им припадащи се идеални части от съсобствеността върху земята. Поземленият имот е придобил характера на дворно място, парцел, площ и пр. обслужващ основните самостоятелни жилищни обекти, и предвид самостоятелния характер именно на жилищните обекти, не може да се приеме, че с прехвърлянето на собствеността върху земята, без собствеността върху жилищния обект, предмета на предварителния договор се е изчерпал и/или същият е бил прекратен. Не може да се приеме за основателно и възражението на жалбоподателката, че с извършване на посоченото прехвърляне на собствеността върху земята, предварителният договор няма предмет или има неясен или неточен предмет. За неоснователни съдът намира възраженията на въззивника досежно изводите на първоинстанционния съд за това, че предварителния договор е валиден и отговаря на изискванията на закона, в частност, че съдържа всички съществени елементи на предвижданата с него окончателна сделка. За да бъде обявен за окончателен един договор, трябва да включва всички съществени елементи на окончателния договор, а именно да е ясно кои са страните, да е индивидуализирана вещта и да е установена конкретна или определяема цена за същата. (решение № 180 от 26.05.2014 г. по гр. д. № 7686/2013 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС). В настоящия случай видно от съдържанието на процесния предварителен договор в него е посочено ясно кои са страните. Индивидуализирани са и вещите, които ще бъдат предмет на бъдещия договор за покупко-продажба, като в тази връзка следва да се съобрази, че е допустимо с договора да е обещано прехвърляне на повече от една вещ при общо посочена цена като всяка от тях има самостоятелно правно положение. Съответно твърдението на въззивника, че договорът е с невъзможен предмет, защото едната от двете вещи вече е прехвърлена с окончателен договор са неоснователни. Неоснователни се явяват и възраженията, че именно поради общо определената цена реално в предварителния договор липсва един от съществените елементи на окончателния, а именно цената по сделката за процесния обект в сграда. Когато е обещано прехвърляне на правото на собственост върху няколко вещи при уговорена обща цена, а с иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД се претендира обявяване на договора за окончателен не за всички, а само за част от вещите, цената на всеки отделен обект е установима, съответно и при това положение е допустимо да договорът да се обяви за окончателен. В тази случай конкретната дължима цена се определя според съотношението между пазарната стойност на всички обекти, чиято продажба е обещана, в състоянието им към момента на сключване на договора, като полученият коефициент бъде отнесен към общо уговорената цена. ( така и решение № 21 от 07.02.2019 г. по гр. д. № 2171/2018 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС ). В настоящата хипотеза между въззивника и въззиваемия вече е сключен окончателен договор, с който едната от двете вещи, предмет на предварителния договор, е прехвърлена в собственост на втория като за продажна цена страните са установили сумата от 23 000 евро. При сключване на договорите волята на страните е определяща при съобразяване на чл. 9 ЗЗД, поради което следва изводът, че след сключването на предварителния договор те сами са конкретизирали каква част от общата цена, посочена в него се дължи за всеки обект на право на собственост - 23 000 евро се дължат за прехвърляне на правото на собственост върху дворно място, представляващо УПИ X- 154, кв. 8 по плана на гр. София, кв. •••, с площ от 880 кв.м. по документ за собственост и 707 кв.м. по скица, при граници: от две страни - улици, УПИ IX-156, XI-155, а остатъкът от 57 000 евро е стойността, срещу която следва да се прехвърли правото на собственост върху намиращия се върху него самостоятелен обект в сграда, съставляващ първи етаж, състоящ се от три стаи, хол, кухня, баня-тоалетна от двуетажната жилищна сграда, находяща се в град •••, СО-район •••, кв. •••, ул. „•••“№ •• (бивша ул. „•••“), със застроена площ от 100.67 кв.м., заедно с ½ ид.части от общите части на сградата, заедно с ½ ид.части от избените помещения под сградата с идентификатор 68134.2042.154.2.1. С оглед приетото горе въззивният съд намира, че първоинстанционният съд правилно е приел, че предварителният договор, сключен между страните е валиден и съдържа всички съществени елементи на окончателния такъв, поради което може да бъде обявен за окончателен по реда на чл. 19, ал.3 ЗЗД досежно процесния имот. В това отношение настоящият съд приема за неоснователни възраженията на въззивника във връзка с неплащането на пълния размер на дължимата цена от страна на въззиваемия. На първо място такова се явява възражението, че доколкото въззиваемият не е изплатил цената, то той се явява неизправна страна и предявения от него иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД е недопустим, евентуално неоснователен. В тази връзка на първо място следва да се посочи, че въпросът за наличието на предпоставките за обявяване на един предварителен договор за окончателен е по съществото на спора, а не по неговата допустимост. На следващо място с постановеното Тълкувателно решение № 4 от 09.05.2023 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2020 г., ОСГТК, се уеднаквява противоречивата практика на отделни състави на ВКС при разрешаване на спорове дали неизправният купувач по предварителен договор за покупко-продажба може успешно да упражни преобразуващото си право по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и да иска обявяването на договора за окончателен. Отговорът на въпроса е положителен и е задължителен за всички съдилища в страната като договорът се обявява за окончателен при условията на чл. 362, ал. 1 ГПК. В мотивите на тълкувателното решение е изяснено, че дори и в производството по иска да се установи, че ищецът - купувач е неизправен и неизпълнението на задължението за заплащане на цената не се дължи на обективни причини или на забава на кредитора, това обстоятелство не е пречка за уважаването на иска, когато то не е довело до прекратяване на облигационната връзка между страните като правата на продавача се уреждат от разпоредбата на чл. 362, ал. 1 ГПК. При съобразяване на изложеното следва да се разгледат възраженията на въззивника досежно това, каква част от дължимата продажна цена е изплатена от страна на въззиваемия към настоящия момент. Видно от представения нотариален акт № 148, том V, рег. № 14011, дело 786/2012 г. по описа на нотариус М. Г. с рег. № •••, при сключването на договора за продажба на поземлен имот с идентификатор 68134.2042.154 по плана на град София, община Столична, област София (столица) по КККР, одобрени със заповед № РД- 18-3 от 11.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в ККР; адрес на имота: град •••, район •••, кв. •••, ул. „•••“ № ••, с площ 732 квадратни метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско застрояване (до десет метра), при съседи: поземлени имоти с идентификатори: 68134.2042.2562, 68134.2042.156, 68134.2042.2097 и 68134.2042.2592, стар идентификатор- няма, номер по предходен план: 154, квартал 8, парцел VIII въззиваемият се е задължил да заплати продажна цена от 23 000 евро като в самия нотариален акт въззивникът е декларирал съгласието си паричните средства да бъдат изплатени в срок от три работни дни, считано от датата на сключване на договора на трето лице- ЧСИ Н. М. с рег. № ••• на КЧСИ във връзка с образувано при него изпълнително дело срещу него. В тази връзка по делото е представено и платежно нареждане, от което е видно, че въззиваемият е изплатил дължимата сума по изпълнително дело № 9154/2011 г. на посочения ЧСИ. Установяването на тези обстоятелства касае изплащането на цената по договора за покупко-продажба само досежно ПИ, сключен като частично изпълнение на процесния предварителен договор. Предмет на настоящето производство е обявяването на договора за окончателен по отношение на другия имот, предвид което релевентно за решаването на правния спор е и каква част от цената, която страните са установили в отношенията си, че се дължи за него, а именно от 57 000 евро, е изплатена от купувача към момента на последното открито по делото съдебно заседание. При съобразяване на представения договор за покупно –продажба, в който е посочено, че сумата от 23 000 евро е целия размер на дължимата цена за ПИ, а не остатък след приспадане на задатък, следва изводът, че сумата от 10 000 евро, която е изплатена при сключването на предварителния договор трябва да се счита като част от дължимата цена за процесния имот, съставляващ самостоятелен имот в сградата, построена върху ПИ. В тази връзка относимо се явява изложеното по-горе за значението на предварителния договор като разписка досежно това плащане. От приложените писмени доказателства и заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, която и настоящият съд кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че въззиваемият е изплатил по сметки на трети лица, в това число съдебни изпълнители, при които има образувани срещу въззивника изпълнителни дела и на лицето Н. В. С. общо сумата от 105 115 лв. (включително сумата от 23 000 евро, която е заплатена по договора за прехвърляне на ПИ по сметка на ЧСИ Н. М. по ИД № 9154/2011 г., в левова равностойност от 44 919 лв.), от които 52 140 лв. са платени на Н. С.. Във връзка с гореизложеното следва да се съобрази, че на лист № 61 от първоинстанционното дело е приложена декларация от 15.12.2012 г., в която въззивникът заявява, че сумата от 10 000 лв., която е част от продажната цена на процесния самостоятелен обект в жилищна сграда следва да се заплати по сметка на Н. В. С., а 53 000 лв. следва да се заплати по нейна сметка. На лист № 146 от първоинстанционното дело е приложена декларация от въззивника от 06.01.2014 г., с която тя изрично заявява, че сумата от 42 250 лв., която е част от продажната цена за процесния самостоятелен обект в жилищна сграда е преведена от въззиваемия на Н. С. по нейно нареждане. В същият частен документ, въззивникът нарежда следните суми, съставляващи част от продажната цена на имота да се платят в полза на трети лица, както следва: 13 000 лв. по сметка на ЧСИ Р. А. за погасяване на задължения по изпълнително дело с взискател М. Й., 4 000 лв. по сметка на ЧСИ Н. М. за погасяване на задълженията й по изпълнително дело с взискатели М. М. и М. М. и 2 410 лв. по сметка на ОББ АД за погасяване на задълженията й към банката. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че въззиваемият е изплатил в полза на Н. С. сумата от общо 52 140 лв., с което при съобразяване и на посочените горе нареждания, направени от страна на въззивника, следва да се приемат като изпълнение по предварителния договор. В тази връзка възраженията на въззивника, че не е давала съгласие за изпълнение в полза на трето лице са неоснователни и се опровергават от неоспорените от нея и приложени по делото писмени доказателства. Същите се подкрепят и от показанията на свидетеля Н. С., които се кредитират и от настоящия съд и от които става ясно, че това лице е приемало плащанията по процесния договор в полза въззивника. От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установя и че въззиваемият е изплатил сумата от 2 400 лв. в полза на ОББ АД, така както е наредено в посочената горе декларация от страна на въззивника Нареждането да се изплати по сметка на ЧСИ Н. М. сумата от 4 000 лв. също е изпълнено, като съобразно заключението на експертизата и писмените доказателства въззиваемият е превел по ИД № 9154/2011 г. на посочения ЧСИ с взискатели М. и М. М.и сумите от 5 600 лв. и 46 лв., по което върху процесния имот е наложена и възбрана. Посочените суми следва да се считат за изпълнение от страна на въззиваемия по предварителния договор за изплащане на цената на процесния имот при съобразяване на изричните нареждания на въззивника, както и на разпоредбите на чл. 73 и чл. 74 ЗЗД, доколкото от доказателствата по делото не се установява между страните да са налице други правоотношения, по които въззиваемият да дължи плащане, а обратното – налице са множество правоотношения (заемни), по които въззивникът дължи суми на същия. От доказателствата по делото не се установяват други плащания извършени от страна на въззиваемия в изпълнение на задължението да заплати продажна цена за процесния недвижими имот в размер на общо 57 000 евро. При така приетото е видно, че въззиваемият е изплатил в полза на въззивника като продажна цена по предварителния договор общо сумата от 40 772, 60 евро, включваща: 10 000 евро задатък, 23 000 евро цена за ПИ, 26 658, 75 евро чрез лицето Н. С., 2 886, 75 евро чрез плащане по ИД № 9154/2011 г. на посочения ЧСИ Н. М. с взискатели М. и М. М.и и 1 227, 10 евро чрез изплащане на дълг към ОББ АД. Съответно остава да заплати за процесния имот сумата от 16 227, 40 евро. От изложеното е видно, че изводите на въззивната инстанция не съвпадат с тези на първата досежно остатъка от продажната цена, който следва да се заплати за придобиване на собствеността на имота, но доколкото настоящето дело е образувано единствено по жалба на продавача, не е налице основание за намаляване на определената в обжалваното решение цена, тъй като така ще се влоши положението на жалбоподателя. С оглед изложеното въззивната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а решението следва да се потвърди в обжалваната част като правилно и законосъобразно. По разноските: С оглед изхода на правния спор право на разноски има въззиваемия, но такива не са претендирани, а и не са представени доказателства да са реализирани, поради което не следва да се присъждат. Воден от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, Х-ти състав