Мотиви към Решение № 551 от 30.9.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 2294/2024 г.

Производството е по реда на чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 1 - ал. 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/. Образувано е въз основа на решение от 18.01.2023 г., издадено от 18.01.2023 г., влязло в сила на 10.03.2023 г. за налагане на финансова санкция и издаденото въз основа на него удостоверение по чл. 4 от РР 2005 /214 / ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции. С решението е наложена финансова санкция на засегнатото лице Й. Т. С., родена на ••••••••••г. в гр.София, български гражданин, с адрес гр.София, ул. „••••, ЕГН ••••••••••. В съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура пледира, че са налице основанията за признаването и приемане за изпълнение на решението на Районен съд гр.Ваймар, ФРГ. Намира, че изпратеното удостоверение съдържа всички необходими реквизити и не са налице основанията на чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС. Счита, че се установява изискуемата двойна наказуемост и за двете престъпления, за които лицето е осъдено. Повереникът на засегнатото лице адв. Стомонякова е потвърдило желанието на зпоздащитната си за заплащане на сумата. Съдът като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна: С решение от 18.01.2023 г., издадено от Районен съд Ваймар, Федерална република Германия, влязло в сила на 10.03.2023 г. за налагане на финансова санкция и издаденото въз основа на него удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005 /214 / ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции на съответния компетентен орган на Федерална Република Германия, на физическото лице Й. Т. С. е била наложена финансова санкция в размер на 800, 00 евро за извършено престъпление по чл. 206, ал. 2, № 1, чл. 242, ал. 1, чл. 52 от Наказателния кодекс на Федерална република Германия и засегнотото лице е задължено също и за разноски довели до решението в размер на 262, 10 евро. В удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005 /214 / ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции е посочено, че на 27.12.2021г. в Център за разпределение на пощенски пратки в Нора, ул. •••• Й. Т. С. е откраднала Айфон 13 Pro Max 128 с IMEI 355325323341083 на стойност 1 249, 00 евро от един от пощенските пакети, който етрябвало да бъде изпратен от фирма Saturn online GmbH на получател с адрес 91522 гр. Ансбах, пре което по време на работата й като работник в центъра за разпределение на пощенски пратки е отворила най-напред пакета, а след това е извадила уреда от него, за да го задържи за себе си. На засегнатата е било известно, че не е имала право да го извършва. Представено е и решението, издадено от Районен съд Ваймар срещу засегнатата Й. Т. С., съдържащо същото описание на извършеното неправомерно деяние. Посочено е също в изпратеното удостоверение по чл. 4 от РР 2005 /214/ ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, че решението е влязло в сила, както и че по информация на органа, който е издал удостоверението, в изпълняващата държава не е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние и че няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от решаващата или изпълняващата държава. По повод изискани допълнителни разяснения от издаващата държава е постъпила информация, че срещу засегнатото лице не е взимано решение в негово отсъствие. Процедурата е проведена в писмена форма, като не се е състояло устно разглеждане на делото. Решението, заедно с възможностите за обжалването му, е било връчено на засегнатото лице, като му е била предоставена възможността да обжалва решението в срок. Засегнатото лице не се е възползвало от същата. Изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства: Имейл от адрес Dorina.Leuca@Bfj.Bund.de от 14.06.2024г., имейл от адрес rb-geld-ausgehend@bfj.bund.de от 11.07.2024г., искане за признаване и изпълнение на германско решение от 27.03.2024г., удостоверение по чл. 4 от РР 2005 /214/ ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции на съответния компетентен орган на ФР Германия, към което е приложено Решение, издадено от Районен съд Ваймар № 4 Cs 910 Js 16398/23 от 18.01.2023 г. При така изяснената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: С изпратеното с искане за признаване и изпълнение на финансова санкция по РР 2005 /214/ ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции Решение, издадено от Районен съд Ваймар № 4 Cs 910 Js 16398/23 от 18.01.2023 г., влязло в сила на 10.03.2023 г. за налагане на финансова санкция представлява влязъл в сила акт по чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗЗПИИРКОРНФС, издаден от съдебен орган на държава членка на Европейския съюз, с който на засегнатото лице е наложена на финансова санкция в наказателно производство. Той подлежи на разглеждане по реда на ЗЗПИИРКОРНФС, съгласно чл. 30, ал. 1 и 2 от ЗЗПИИРКОРНФС. В съответствие с изискването на чл. 4, ал. 1 от същия закон, решението е придружено от удостоверение по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции по образец съгласно приложение № 2 от същия закон. Удостоверението е издадено по чл. 4 от РР 2005 /214/ ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, преведено е на български език, а неговото съдържание е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава. Настоящият съд намира, че е компетентен орган да признае решението за налагане на финансова санкция, издадено в друга държава-членка на Европейския съюз, по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции. Съдът намира, че решението за налагане на финансова санкция по отношение на засегнатото лице следва да бъде признато и изпълнено на територията на Република България, тъй като са налице основанията на закона за това, а именно: то е постановено от съдебен орган в наказателно производство в държава-членка на Европейския съюз и се отнася до две престъпни деяния. За едното от тях, квалифицирано като кражба, съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2, т. 6 от ЗЗПИИРКОРНФС не се изисква двойна наказуемост. Другото престъпно деяние, изразяващо се в нарушаване на тайната на пощенските пратки и далекосъобщителните услуги, според описанието в удостоверението, съставлява престъпление и по българското законодателство отговарящо на престъпление по чл. 171, ал. 1, т. 1 от НК, нарушаване тайната на кореспонденцията, с което е изпълнено изискването за двойна наказуемост, съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗЗПИИРКОРНФС. Физическото лице, срещу което е постановено решението за налагане на финансова санкция има регистриран постоянен и настоящ адрес на територията на страната, от което може да се направи извод за местоживеенето му на същия адрес. Съдът намира, че изпратеното решение за налагане на финансова санкция по отношение на засегнатото лице следва да бъде признато и изпълнено на територията на Република България и поради това, че не са налице основанията по чл. 35 от закона за отказ за признаване и допускане на изпълнението на решението. Настоящото производство е по преценка, дали са налице формалните основания на закона за признаване на решението. Недопустимо е съд в изпълняващата държава да се произнася по обосноваността на решението по аргумент от разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от ЗЗПИИРКОРНФС. Видно е по настоящето дело, че решението и удостоверението отговарят на формалните изисквания на закона за признаване на акта и допускане на изпълнението му на територията на Република България. По делото не са налице твърдения и доказателства, че срещу санкционираното лице за същото деяние в България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не са отнася за деяние, подсъдно на български съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо. Решението не се отнася за деяния, които по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Р. България, или са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния. Наложената финансова санкция е не по-малка от 70 евро, доколкото е налице наложена финансова санкция в размер на 800, 00 евро. Не са налице ограниченията, които българското законодателство свързва с възрастта, под която засегнатото лице не може да носи наказателна отговорност и не подлежи на наказателно преследване за деянията, които обосновават решението. От постъпилата обсъдена информация от издаващата държава е видно, че засегнатото лице е уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване. Посочено е също в изпратеното удостоверение по чл. 4 от РР 2005 /214 / ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, че решението е на съдебен орган в решаващата държава въз основа на писмено производство и за наказуеми деяния по нейния национален закон, като се потвърждава, че съответното лице е имало възможността да обжалва съдебния акт в предвидения законов срок, от която възможност лицето не се е възползвало. На основание чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, тъй като решението за налагане на финансова санкция се отнася до парична сума, съдът следва да определи равностойността на сумата в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на решението. С решението е била наложена финансова санкция в общ размер на 800, 00 евро и разноски довели до решението в размер на 262, 10 евро, общо 1062, 10 евро, при което съгласно решението засегнатото лице следва да заплати левова равностойност по фиксинга на БНБ към датата на влизане в сила на решението - 2077, 28 лв. /две хиляди седемдесет и седем лева и двадесет и осем стотинки/ лв. Поради изложените съображения съдът постанови решението си. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.