Решение № 1511 от 19.6.2026 г. на Административен съд - Добрич по дело № 174/2026 г.

Производството е по реда на чл. 129, ал. 7 във връзка с чл. 156 от ДОПК.

Образувано е по жалба на Ю. П., руска гражданка, с временна закрила, от гр. Добрич, [жк], вх. А, ет. 3, ап. 6, представлявана от адв. М. В., срещу Акт за прихващане или възстановяване №ПО-030008250344887-004-001/04.04.2025 г. (АПВ) на инспектор по приходите на ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 105/24.07.2025 г. на директора на дирекция ОДОП-Варна.

Оспорващият, като счита атакувания акт за недействителен поради нарушение на материалноправните разпоредби, несъответствие с целта на закона, необоснованост и постановяване при неизяснена фактическа обстановка, иска съдът да го отмени и да му присъди сторените разноски. С жалбата той възразява срещу изводите на органите по приходите. Излага твърдения за извършена неправилна преценка на събраните доказателства, довела до неправилно приложение на закона. Твърди, че административният орган не е взел под внимание релевантните за производството обстоятелства: майката – жалбоподател, е руска гражданка и центърът на жизнените интереси на лицето и семейството му се намират в България.

Директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП чрез своите процесуални представители главни юрисконсулти К. Д. и Д. М. оспорва основателността на жалбата. Спорът според ответника се концентрира върху въпроса относно приложението на чл. 22в от ЗДДФЛ в настоящия казус. Местните физически и чуждестранните физически лица, установени за данъчни цели в държава - членка на Европейския съюз, или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, имат право да ползват данъчно облекчение, като едно от условията за упражняването му е към 31 декември на данъчната година детето, във връзка с което се ползва облекчението, да е местно лице на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за ЕИП. Навежда отсъствие на това качество у майката Ю. П. и детето Н. К.. Въвежда, че основанието, послужило за направеното искане, е предоставената временна закрила по смисъла на чл. 1а, ал. З от ЗУБ, като посочва, че срокът на действие на механизма на ЕС за временна закрила на бежанците от Украйна е удължен до 4 март 2027 г. – до тази дата коментира, че жалбоподателката и детето ѝ могат да престояват в България като закриляни чужденци по смисъла на чл. 1 от ЗУБ. Инвокира, че по смисъла на ЗУБ оспорващата и семейството ѝ са чужденци – лица, които не са български граждани или не са граждани на друга държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за ЕИП или на Конфедерация Швейцария, като техният престой в страната е ограничен със срок, определяем от органите на ЕС, и е произтича от нормата на чл. 39, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, според който чужденците с предоставена временна закрила, имат право да останат на територията на Република България. Това специално основание ответникът намира, че изключва приложението на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ, регулиращ възможността едно лице да стане местно на България за целите на данъчното облагане, ако то пребивава на територията на страната повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, т.к. причината, наложила пребиваването на двете лица в България - военният конфликт в Украйна, довела до принудително разселване, изключва предварително намерение или желание на чуждата гражданка за установяване в България. Като обобщение излага, че предоставената временна закрила по чл. 1, ал. 2 от ЗУБ и чл.1 а, ал.З от с.з. на жалбоподателката и дъщеря ѝ е пречка за придобиване на статут на местни лица по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ, както и по т. 4 на същия текст, който визира, че за определяне на центъра на жизнените интереси се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, на което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си. Набляга, че в случая правото да упражняват труд, да се обучават, да се настаняват, се дава от нормата на чл. 39, ал. 1 от ЗУБ. Приема се, че не е доказано Ю. П. и дъщеря ѝ да имат постоянен адрес на територията на България, гражданство или да притежават собственост на имот в България.

Разглежда, че за целите на производството е без значение дали Ю. П. има руско гражданство, тъй като не то е основанието, което ѝ дава право да остане на територията на България. От друга страна, действието на Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане с Украйна и с Руската федерация регламентират за местно лице на България да се приема всяко физическо лице, което е гражданин на България и което не е местно лице на трета държава, според спогодбата с Украйна, както и лице, което според законодателството на договарящата държава подлежи на облагане в нея на основание неговото гражданство, постоянно местожителство, постоянно местопребиваване, място на регистрация за юридическо лице или друг подобен критерий според спогодбата с Русия. Заявява, че постоянното местожителство и постоянното местопребиваване на оспорващата и дъщеря ѝ не е в Русия и България, а в Украйна. Добавя, че както трудовото, извънтрудовото, наемните правоотношения, така и обучението на детето в българско училище, са права на чужденците с временна закрила в България, дадени им по силата на чл. 39, ал. 1 от ЗУБ, поради което нямат отношение към определянето на качеството местни лица. Оспорва относимостта на документа, издаден от Главното управление на държавна данъчна служба в Киевска област с оглед липсата на удостоверяване на факта чие местно лице за данъчни цели е жалбоподателката. В същият е посочено, че няма основание да бъде издадена справка, потвърждаваща статута на данъчен резидент на Украйна на жалбоподателката, поради липса на задължителни реквизити в молбата, подадена от нея на 15.08.2025 г. Потвърждава, че съгласно чл. 7 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България, в случая Ю. П. е задължено лице за платения ДДФЛ във връзка с работата ѝ по договора от 01.03.2024 г. с Българския червен кръст, но от друга страна, условията на чл. 22в от ЗДДФЛ, при установената се фактическа обстановка, не ѝ дават право да ползва данъчно облекчение.

Административен съд – Добрич, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка за законосъобразността на обжалвания административен акт, включително и в съответствие с изискванията на чл. 160 от ДОПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване акт, подлежащ на съдебен надзор, поради което съдът я приема за процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна. Съображенията за това са следните:

Предмет на обжалване в настоящото производство е Акт за прихващане или възстановяване №ПО-030008250344887-004-001/04.04.2025г. на М. И. Д.- инспектор по приходите на ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 105/24.07.2025г на директора на ОДОП-Варна.

При извършването на задължителната проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК съдът констатира, че актът за прихващане или възстановяване и атакуваното решение са издадени от компетентни органи по материя и степен. Спазена е изискуемата по закон форма при постановяване на процесните актове. Отсъстват съществени нарушения на административнопроизводствените правила при осъществяване на данъчното производство.

Във връзка с подадена годишна данъчна декларация от Ю. П. по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2024 г. с вх. № 0800И0487543/14.03.2025 г. с деклариран надвнесен данък в размер на 600 лв. и заявено желание за възстановяването му по посочена от нея банкова сметка. На лицето е извършена проверка на основание Резолюция №ПО-03000825034887-0рп-001/18.03.2025 г., издадена от Д. В. М., на длъжност началник отдел при ТД на НАП – Варна. След проверката е издаден АПВ, с който на жалбоподателката е отказано данъчно облекчение.

Ю. П. е подала ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2024г. с вх. № 0800И0487543/14:03.2025г., с която .декларира:

• годишна данъчна основа за доходи от друга стопанска дейност в размер на 6 021.75 лв.;

• обща годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 6 021.75 лв.;

• данъчни облекчения за деца по чл. 22в от ЗДДФЛ в размер на 6 000.00

• обща годишна данъчна основа в размер на 21.75 лв.;

• дължим данък в размер на 0.00 лв.;

• авансово удържан данък върху доходите на физическите лица в размер на 602.19 лв.;

• надвнесен данък - 600.00 лв.

За лицето не са установени други получени доходи, които подлежат на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа за 2024 г.

Данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към датата на подаване на годишната данъчна декларация.

В хода на проверката от Ю. П. са представени следните документи:

• регистрационна карта с № 825261360 на чужденец, с предоставена временна закрила на Ю. П., издадена от Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с дата на първоначална регистрация - 30.03.2022 г., със срок 27.02.2025 г. - 04.03.2026 г.;

• национален документ за самоличност № 55 1297346 на Ю. П., издаден от Руска федерация, за руско гражданство;

• решение за прекратяване на брак на Ю. П. от 05.11.2014 г., издадено то Бориспилски градско-районен съд в Киевска област, ведно с легализиран превод;

• национален документ за самоличност № [рег. номер] на Н. Е. К. от Украйна, за украинско гражданство;

• регистрационна карта с № 825261347 на чужденец, с предоставена временна закрила на Н. Е. К., издадена от Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с дата на първоначална регистрация - 30.03.2022 г., със срок 27.02.2025 г. - 04.03.2026 г.;

• удостоверение за раждане №176688 от 21.01.2011 г. на Н. Е. К., с превод на български език;

• уверение с изх. № АД-07-300/28.03.2025 г., издадено от СУ „Св. Климент Охридски", гр. Добрич, в уверение на това, че Н. Е. К. е записана в дневна форма на обучение в 7 „г" клас за учебната 2024 Г./2025 г.

АПВ е атакуван пред директора на дирекция „ОДОП“Варна, който е постановил Решение №105/24.07.2025 г.

Актовете са постановени със сходни мотиви. Органите по приходите в АПВ и решението са приели, че според разпоредбата на чл. 22в, ал. 1 от ЗДДФЛ предвиденото данъчно облекчение може да се прилага само от местни физически лица или от чуждестранни физически лица, които са установени за данъчни цели в държава членка на Европейския съюз /ЕС/, или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство /ЕИП/. За целите на нормата е коментирано, че детето също е необходимо да е местно лице на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

Посочено е, че нормата на чл. 75 от ЗДДФЛ регламентира, че когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. В случая е прието за приложима спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между правителството на България и Украйна, озаглавена „Спогодба между правителството на Република България и правителството на Украйна за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото“. Съгласно СИДДО с Украйна терминът гражданин означава: всяко физическо лице, притежаващо гражданството на една от договарящите държави. Съответно, според чл. 4 от СИДДО с Украйна терминът местно лице на едната договаряща държава означава за България, всяко физическо лице, което е гражданин на България, и което не е местно лице на трета държава, и всяко юридическо лице, което има седалище в България или е регистрирано там. Т.е. за разлика от ЗДДФЛ, по смисъла и за целите на СИДДО с Украйна, за да се определи едно физическо лице като местно лице за България, е изведено, че основно и необходимо изискване е то да е гражданин на Република България. Същевременно чл. 22в, ал. 2 от ЗДДФЛ определя, че за да се ползва данъчното облекчение, освен останалите изисквания, както родителя, така и детето трябва да са местни лица на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. В конкретния казус детето - Н. К. е с украинско гражданство, а майката Ю. П. е с руско гражданство. Като родител на непълнолетно лице, напуснало Украйна на или след 24.02.2022 г., на двете е предоставена временна закрила по смисъла на Решение за изпълнение /ЕС/ 2022/382 на Съвета от 4 март 2022 година за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на член 5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила. Признато е, че до предоставянето на временната закрила от Република България няма доказателства в преписката Ю. П. да е местно лице за Украйна или за Р. Ф.. Обсъдено е, че в Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите и имуществото е възприето, че едно физическо лице да се определя като местно лице на едната договаряща държава означава според законодателството на тази държава да подлежи на облагане в нея на основание неговото гражданство, постоянно местожителство, постоянно местопребиваване, място на регистрация за юридическо лице или друг подобен критерий. Заключено е, че за Ю. П. не е доказано да има гражданство в България, постоянно местожителство или постоянно местопребиваване по смисъла на визираната спогодба. Признато е, че данъчно задължението лице се ползва от специално основание, което ѝ дава право да остане на територията на България, и това е временната закрила по смисъла на чл. 1а, ал. З от ЗУБ, която е ограничена със срок, определен с решение на Съвета на Европейския съюз. Престоят на лицето в България зависи от обстоятелства, чиято продължителност във времето не може да се предвиди, и не дават основание да се приеме, че то е придобило някакво формално право на постоянно местопребиваване в Българската държава, каквото се изисква от нормите на спогодбата. Посочено е, че няма доказателства Украйна да не третира детето като свое местно лице, като се има предвид посоченото относно временния и извънреден статут на лицето като бежанец с временна закрила, а не като чуждестранно лице, установено за данъчни цели в държава - членка на ЕС.

По отношение на съответствието на решението и АПВ на материалноправните разпоредби:

Въз основа на изяснените факти и обстоятелства органите по приходите са приложили неправилно материалния закон при отказа за възстановяване на надвнесен данък в размер на 600 лева, поискано с оглед на използването на данъчното облекчение по чл. 22в от ЗДДФЛ. Съгласно цитираната разпоредба местните физически лица и чуждестранните физически лица, установени за данъчни цели в държава - членка на Европейския съюз, или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, ползват данъчно облекчение за деца, като приспадат от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 определени суми.

Ю. П. е чуждестранно физическо лице. Спорът е дали тя и дъщеря ѝ са местни лица на България.

За нуждите на ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството е лице, което има постоянен адрес в България, или което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12 – месечен период, или което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, и съобразно т. 4 от чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ чийто център на жизнени интереси се намира в България, като центърът на жизнените интереси е в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната.

Ю. П. е майка на ненавършилата пълнолетие Н. К., която видно от представеното уверение с изх. № АД-07-300/28.03.2025 г., издадено от СУ „Св. Климент Охридски", гр. Добрич е ученичка в 7 клас. След прекратяване на гражданския брак на майката е предоставено упражняването на родителските права върху ненавършилото пълнолетие дете с Решение за прекратяване на брак на Ю. П. от 05.11.2014 г., издадено то Бориспилски градско-районен съд в Киевска област.

От представените по преписката и в съдебно заседание доказателства: договори за наемни правоотношения, трудов договор, граждански договори, регистрационни карти за временна закрила, уверение за записване на детето в СУ „Св.К. О. може да се изведе извод, че от м. март 2022 г., след военният конфликт в Украйна и до настоящия момент, майката и детето трайно пребиваване на територията на страната, т.е. повече от 183 дни през всеки 12 месечен период, при което е налице осъществяване на хипотезата чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ. Същевременно центърът на жизнените интереси на майката и детето е в България, независимо от основанието за тяхното установяване – тук семейството живее, работи, учи, с което е изпълнен и състава на т. 4 от ал. 1 на чл. 4 от ЗДДФЛ.

По делото не се спори, че майката е гражданка на Руската федерация, установена в Украйна преди военния конфликт и разселена заедно с детето Н. К., гражданка на Украйна.

По силата на чл. 22в от ЗДДФЛ данъчното облекчение се ползва от лице по ал. 1, което към 31 декември на данъчната година(в случая 2024) е родител, който не е лишен от родителски права, и при условие че детето не е настанено извън семейството, и по отношение на него не е учредено попечителство или настойничество.

Наличието на тези изисквания не се спори от страните.

Лице по ал. 1 на нормата на чл. 22в е местно физическо и чуждестранно физическо лице, установено за данъчни цели в държава - членка на Европейския съюз, или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, ползват данъчно облекчение за деца, като приспадат от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ.

По силата на чл. 75 от ЗДДФЛ когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се нормите на съответната данъчна спогодба или договор. В случая с оглед гражданството на жалбоподателката - това е Спогодбата между Правителството на Република България и Правителството на Руската федерация за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходи и имущество, ратифицирана със закон, приет от 36-о народно събрание на 23 март 1994 г. , обнародвана с ДВ, бр. 29 от 1994 г. и влязла в сила от 8 декември 1995 г., където в чл. 4 като местно лице на едната договаряща държава е определено всяко лице, което според законодателството на тази държава подлежи на облагане в нея на основание неговото гражданство, постоянно местожителство, постоянно местопребиваване, място на регистрация за юридическо лице или друг подобен критерий. Ако физическо лице е местно и на двете договарящи се държави, неговото положение се определя, както следва:

а) то се счита за местно лице на тази договаряща държава, в която разполага с постоянно жилище; ако то разполага с постоянно жилище в двете държави, то се счита за местно лице на тази държава, с която има най-тесни лични и икономически връзки (център на жизнени интереси);

б) ако договарящата държава, в която е центърът на жизнени интереси, не може да бъде определена или ако то не разполага с постоянно жилище в нито една от договарящите се държави, то се счита местно лице на държавата, в която обичайно пребивава;

в) ако то обичайно пребивава в двете договарящи се държави или ако то обичайно не пребивава в нито една от тях, то се счита за местно лице на тази договаряща държава, на която е гражданин;

г) ако всяка една от договарящите се държави разглежда това лице като свой гражданин или ако то не е гражданин на нито една от тях, компетентните органи на договарящите се държави ще решат този въпрос чрез взаимно споразумение.

С оглед статута на руската гражданка с временна закрила, удостоверено с Регистрационна карта с № 825261360 на чужденец, съдът намира, че не може да се изведе извод, че лицето притежава постоянно жилище, както на територията на Република България, така и на територията на Р. Ф.. Доказателства в този смисъл не са събрани и наведени. Предвид пребиваването на жалбоподателката и на нейното семейство (дъщеря ѝ) на територията на България от м. март 2022 г.(повече от 183 дни през всеки 12-месечен период), трудовата ѝ заетост, сключените годишни договори за наем и посещението на дъщеря ѝ в българско училище, съдът за целите на ЗДДФЛ и СИДДО приема, че тя и детето ѝ обичайно пребивават на територията на нашата страна, което съобразно правната уредба на чл. 4, ал. 2, б. „б“ от Спогодбата с Р. Ф. я прави местно лице на Република България.

ЗДДФЛ регламентира като условие за предоставяне на данъчното облекчение за дете – то да е местно лице на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Кое лице е местно регламентира законът в чл. 4.

Местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:

1. което има постоянен адрес в България, или

2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или

3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или

4. чийто център на жизнени интереси се намира в България, като в последния случай центърът на жизнените интереси законът визира, че се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.

Д. Н. К. пребивава в Република България от м. март 2022 г. заедно с майка си, на която е предоставено упражняването на родителските права след прекратяване на гражданския брак; ползват жилище под наем; непълнолетната е записано и посещава българско училище. При тези данни съдът заключава, че центърът на жизнените интереси на детето е в Република България, включително и с оглед упражняване на правата ѝ като чужденец, на когото е предоставен статут на временна закрила. Детето покрива критериите на т. 2 и т. 4 от ал. 1 на чл. 4 от ЗДДФЛ за местно лице на Република България.

Т.к. майката на детето е лицето, което упражнява правото си на данъчно облекчение за дете съдът намира, че единствено по отношение на нея следва да се приложи разпоредбата на чл. 75 от ЗДДФЛ във връзка със съответната Спогодба. За детето изискването за местно лице следва се покрива от разпоредбата на чл. 4 от същия закон, поради което съдът не коментира приложението на СИДДО с Украйна в разглеждания казус. В този смисъл е изискването на ал. 2 на чл. 22в от ЗДДФЛ, където детето следва да е местно лице на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

Данъчното задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към датата на подаване на годишната данъчна декларация, с което е изпълнено и изискването на чл. 23 от ЗДДФЛ.

Посочената от ответника съдебна практика се отнася до различни казуси.

При тези съображения съдът намира жалбата за основателна, а издаденият административен акт за незаконосъобразен поради противоречие с материалноправните разпоредби. Като резултат оспореното решение следва да се отмени.

На основание на чл. 160, ал. 3 от ДОПК преписката трябва да бъде върната на органа по приходите при ТД на НАП – Варна за ново произнасяне и издаване на акт за прихващане и възстановяване, с който на Ю. П. бъде възстановен надвнесения данък в размер на 600 лева при ползването на данъчното облекчение по чл.22в от ЗДДФЛ за 2024 г.

При този изход от спора и на основание на чл. 161, ал. 1 от ДОПК на жалбоподателя трябва да бъдат присъдени направените и поискани по делото разноски в размер на 5,11 евро. На основание на чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА във връзка с чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат М. В. дължимото адвокатско възнаграждение в минималния размер от 204.52 евро/400 лева при съобразяването на материалния интерес по делото.

Водим от гореизложените мотиви и на основание на чл. 160 от ДОПК, Административен съд-Добрич