Решение № 60 от 21.1.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 6200/2025 г.

Производството е по реда на глава XXI от НПК. С присъда № 282 от 07.05.2024 година, постановена по НОХД № 8569/2022 година, Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 10 състав, подсъдимият А. П. Я. е признат за ВИНОВЕН в това, че за времето от 18.02.2021 година до 27.04.2021 година в град София, в условията на продължавано престъпление, с шест деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, не изпълнил Заповед за защита от домашното насилие от 15.12.2020 година по гражданско дело № 62549/2020 година по описа на Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 139-ти състав, по силата на която А. П. Я. е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на В.А.П. (А.), ЕГН •••••••••• и му било забранено да я приближава на разстояние помалко от 100 (сто) метра, както и жилището й, местоработата й и местата й за социален отдих, както следва: за това, че на 18.02.2021 година в град София, на улица „Р.“ №12, пред частна детска градина „Славейче“ не изпълнил Заповед за защита от домашното насилие - Заповед за незабавна защита от 15.12.2020 година по гражданско дело № 62549/2020 година по описа на Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 139-ти състав, по силата на която А. П. Я. е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на В.А.П. (А.), ЕГН •••••••••• и му било забранено да я приближава на разстояние по-малко от 100 (сто) метра, както и жилището й, местоработата й и местата й за социален отдих, като пресрещнал П. (А.), приближил я на разстояние по-малко от 100 (сто) метра, а именно на около един метър и започнал да я уговаря да се съберат отново заедно; за това, че на 19.02.2021 година в град София, квартал „Овча купел“, улица ••••••••, пред магазин „Фантастико“, не изпълнил Заповед за защита от домашното насилие - Заповед за незабавна защита от 15.12.2020 година по гражданско дело № 62549/2020 година по описа на Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 139-ти състав, по силата на която А. П. Я. е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на В.А.П. (А.), ЕГН •••••••••• и му било забранено да я приближава на разстояние по-малко от 100 (сто) метра, както и жилището й, местоработата й и местата й за социален отдих, като приближил П. (А.), хванал я за челюстта и се опитал да я целуне; за това, че на 01.03.2021 година в град София, на улица „11-ти август“, не изпълнил Заповед за защита от домашното насилие - Заповед за незабавна защита от 15.12.2020 година по гражданско дело № 62549/2020 година по описа на Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 139-ти състав, по силата на която А. П. Я. е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на В.А.П. (А.), ЕГН •••••••••• и му било забранено да я приближава на разстояние помалко от 100 (сто) метра, както и жилището й, местоработата й и местата й за социален отдих, като пресрещнал П. (А.), приближил я на разстояние по-малко от 100 (сто) метра, а именно на около един метър и започнал да я уговаря да си оттегли подадената жалба; за това, че на 05.03.2021 година в град София, вилна зона Симеоново – север, улица „Околовръстен път“ 216, в магазин „ИКЕЯ“, не изпълнил Заповед за защита от домашното насилие - Заповед за незабавна защита от 15.12.2020 година по гражданско дело № 62549/2020 година по описа на Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 139-ти състав, по силата на която А. П. Я. е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на В.А.П. (А.), ЕГН •••••••••• и му било забранено да я приближава на разстояние по-малко от 100 (сто) метра, както и жилището й, местоработата й и местата й за социален отдих, като приближил П. (А.) на разстояние по-малко от 100 (сто) метра, а именно на около един метър и й предложил да я заведе на концерт; за това, че на 30.03.2021 година в град София, на улица „Р.“ № 13 не изпълнил Заповед за защита от домашното насилие - Заповед за незабавна защита от 15.12.2020 година по гражданско дело № 62549/2020 година по описа на Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 139-ти състав, по силата на която А. П. Я. е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на В.А.П. (А.), ЕГН •••••••••• и му било забранено да я приближава на разстояние по- малко от 100 (сто) метра, както и жилището й, местоработата й и местата й за социален отдих, като хванал П. (А.) за ръката и й се заканил, че ще я убие; за това, че на 27.04.2021 година в град София, на улица „Париж“, близо до номер 15, не изпълнил Заповед за защита от домашното насилие - Заповед за незабавна защита от 15.12.2020 година по гражданско дело № 62549/2020 година по описа на Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 139-ти състав, по силата на която А. П. Я. е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на В.А.П. (А.), ЕГН •••••••••• и му било забранено да я приближава на разстояние по-малко от 100 (сто) метра, както и жилището й, местоработата й и местата й за социален отдих, като се нахвърлил в гръб на П. (А.), бръкнал й в пазвата и започнал да я целува, заплашвайки, че ще я убие, поради което и на основание чл.296 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и чл.54 от НК го е осъдил, като му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА. На основание чл.66 от НК изпълнението на така наложеното наказание е било отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Със същата присъда на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият А. П. Я. е осъден да заплати по сметка на СДВР сумата от 393.75 лв. (триста деветдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки) за направени на досъдебното производство разноски; по сметка на СРС – сумата от 882.40 лв. (осемстотин осемдесет и два лева и четиридесет стотинки) за направени пред първата съдебна инстанция разноски, както и на основание чл.190 ал.2 от НПК и чл.11 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК - 5.00 лв. (пет лева) държавна такса за служебно издаване на всеки един изпълнителен лист, платими по сметка на СРС. Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от подсъдимия, както и допълнение към нея от неговия защитник, с която иска осъдителната присъда да бъде отменена. Поддържа се, че присъдата е неправилна и необоснована, в нарушение на процесуалните правила. Оспорва се направения от съда доказателствен анализ, както и правния извод, че случаят не е малозначителен. Счита се, че присъдата почива на предположения, както и че деянията са несъставомерни. Алтернативно се поддържа явно несправедливо наказание. С присъда от 17.03.2025 година на СГС по ВНОХД № 8096/2024 година осъдителната присъда по НОХД № 8569/2022 година, СРС, НО, 10 състав е била отменена изцяло, като вместо нея подсъдимият А. П. Я. е бил признат за НЕВИНОВЕН по повдигнатото му обвинение по чл.296 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК и оправдан изцяло. Направените по делото разноски останали за сметка на държавата. С решение на ВКС от 29.09.2025 година по КНД № 714/2025 година, по подаден от прокуратурата протест, оправдателната присъда на СГС от 17.03.2025 година по ВНОХД № 8096/2024 година била отменена, а делото върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция. Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие. В хода на съдебните прения пред въззивния съд, подсъдимият Я., моли да бъде оставена в сила оправдателната присъдата на СГС. Изтъква, че са били изказани неистини от г-жа П., както и че е доказал чрез снимков и видеоматериал, че е посещавала дома му с личния си автомобил. Поддържа, че е имало само една среща, в магазин „Икеа“, която е била случайна, при която веднага е предприел мерки да излезе от магазина. Иска от съда да бъде оправдан. В хода по същество, прокурорът намира жалбата за неоснователна, а първоинстанционния съдебен акт за правилен и законосъобразен. Твърди, че в мотивите обстойно са обсъдени доказателствата и възприетата фактическа обстановка и е наложено справедливо наказание. Моли съда да потвърди първоинстанционния съдебен акт. В правото си на последна дума, подсъдимият моли да бъде оправдан, като се приеме решението на СГС, в което всичко е изпълнено в пълнота. Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея‚ както и тези, изложени в съдебно заседание и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното изменение или отмяна. За да постанови присъдата си първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина по делото, като е направил своите доказателствени изводи въз основа на всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Жалбата на подсъдимия е подадена в срока по чл.319 ал.1 НПК от надлежна страна и срещу подлежаща на обжалване присъда, поради което е процесуално допустима. Настоящото въззивно производство е второ по ред, след като с решение на ВКС предишния въззивен акт (оправдателен по отношение на подсъдимия) е отменен и делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна въз основа на доказателствата, събрани в досъдебното производство и проверени от първата инстанция. Първоинстанционният съд е изложил подробна фактическа обстановка, която настоящата инстанция споделя. От събраните доказателства се установява следното: Подсъдимият А. П. Я. е роден на •••••••• година в град Плевен, българин, български гражданин, с висше образование, работи като управител във фирма „Нобир Есеншъл Оилс“, разведен, неосъждан (освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК), живущ на адреса по лична карта: град София, улица „••••••••, ет.1, ап.14, с адрес за кореспонденция: град София, квартал „Карпузица“, ул. „•••••••• с ЕГН ••••••••••. Подсъдимият Я. и свидетелката Я.а били съпрузи до към 2015-2016 година. В същия период (през 2015 година) А. П. Я. бил отстранен от жилището, в което живеел тогава със съпругата си – свидетелката Я.а и на последната била издадена Заповед за незабавна защита срещу А. Я.. Според Заповед за незабавна защита от 26.01.2015 година, на А. Я. било забранено да приближава К. Я.а на разстояние по-малко от 50 метра. Заради неизпълнение на тази Заповед за незабавна защита А. П. Я. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.296 ал.1 пр.2 вр. чл.26 ал.1 от НК, реализирано в периода 22.02.2015 година – 20.09.2015 година, за което с влязъл в сила съдебен акт от 13.03.2020 година бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1000 лева по реда на чл.78а от НК. На 09.06.2020 година А. Я. платил наложената му по НАХД № 4918/2017 година по описа на СРС, НО, 21 състав „глоба“ в размер на 1000 лева. Междувременно по отношение на А. Я. била издадена нова Заповед за незабавна защита (от 20.11.2019 година), според която на подсъдимия било забранено да доближава К. Я.а на разстояние по-малко от 100 метра. От страна на К. Я.а е имало подаден сигнал срещу А. Я. за това, че нарушава и тази заповед - Заповед за незабавна защита от 20.11.2019 година, но от СРП приели, че не са налице достатъчно данни за извършено престъпление по чл.296 ал.1 от НК и с Постановление на СРП от 23.08.2021 година било отказано образуването на досъдебно производство по преписка № ДН 24790/2021 година на СРП. Междувременно гражданско-правните съдебни спорове между А. Я. и К. Я.а продължили. С Решение № 71857 от 13.04.2020 година по гражданско дело № 66326/2019 година по описа на СРС, III ГО, 80 състав, потвърдено с Решение от 26.07.2021 година по гражданско дело № 8112/2020 година по описа на СГС, ГО, II брачен състав и влязло в сила на 26.07.2021 година е била оставена без уважение молбата по чл.8 т.1 вр. чл.4 ал.1 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), подадена през 2019 година от К. К. Я.а срещу А. П. Я., с която е било поискано издаване на Заповед за защита от домашно насилие в полза на Я.а и дъщеря й, като тогава съдът е отказал да издаде Заповед за съдебна защита, с която по отношение на А. Я. да бъдат взети мерките по чл.5 ал.1 от ЗЗДН. В периода от 05.07.1992 година до 23.11.2020 година свидетелката В. А. А. била в граждански брак и носела фамилията П.. От април 2017 година, обаче, тя не живеела със съпруга си, макар официално разводът между тях да настъпил едва на 23.11.2020 година. Свидетелката А. (П.) живеела в къща с двор в град София, улица „Р.“ № 13. През месец март 2018 година подсъдимият А. Я. и свидетелката В. А. (П.) се запознали в сайт за запознанства. Двамата имали връзка от март 2018 година до към октомври 2020 година. В периода от 16.11.2020 година до 21.11.2020 година свидетелката А. твърди, че подсъдимият Я. я нападал, опипвал, опитвал се да я целува и я преследвал. Във връзка с тези случаи В. А. подала първата си жалба срещу А. Я. в 05 РУ-СДВР. Заедно с това на 15.12.2020 година свидетелката А. подала и молба за защита от домашно насилие. На 15.12.2020 година била издадена Заповед за незабавна защита, според която на А. П. Я. се забранява да приближава В.А.П. на разстояние по-малко от 100 метра, нито тях, нито жилището й в гр. София, ул. „Р.“ № 13, ет.2, нито местоработата й в гр. София, ул. „••••••••, нито местата й за социален отдих. Тази Заповед за незабавна защита е била връчена на подсъдимия Я. срещу подпис на 23.12.2020 година. На 04.02.2021 година свидетелките В. А. и Ц.И. били на театър в Театъра на армията. След като приключила постановката „Кафе с претенции“ двете се разходили към градинката пред Народния театър. С това свидетелката И. си тръгна към вкъщи, посока Съдебната палата, а свидетелката А. тръгнала към нейния дом пеша, посока Националната художествена галерия. Около 20:45 – 20:50 часа на 04.02.2021 година, на ъгъла на Министерство на отбраната подсъдимият Я. се нахвърлил над А. в гръб, хванал я за ръцете, след което и за раменете, започнал да я прегръща. А. се изплашила, тъй като не очаквала подобно нещо. Обръщайки се, А. видяла А. Я., който държал една счупена роза. Подсъдимият продължавал да я стиска и не я пускал. А. предупредила Я., че следва да се отдръпне от нея, тъй като е налице ограничителна заповед. След това А. започнала да бяга в посока Народния театър, а подсъдимият продължил да я следва, настигнал я, хванал я и започнал да й говори, че иска да се съберат. Неустановено по делото момче (заснето на записа на намиращите се там камери, че е с тъмни дрехи и качулка на главата) се намесило и помогнало на А. да се отдръпне от Я.. А. се върнала обратно към ъгъла на Министерство на отбраната, звъннала на телефон 112 и разказала случилото се. От телефон 112 попитали А. дали да изпратят екип и дали нападателят й е все още при нея. Щом А. казала, че подсъдимият вече не е при нея, тя получила съвет да отиде в 01 РУ – СДВР и да подаде жалба. Докато се прибирала към дома си свидетелката А. звъннала по телефона последователно на свидетелката И. и на свидетелката М., за да им сподели случилото се. Тъй като била в движение, А. подала жалба в полицията за случилото се пред Народния театър едва на 09.02.2021година. Междувременно, на 05.02.2021 година съсед на А. я уведомил, че видял една и съща кола да стои на улица „Р.“ няколко дни подред. Поглеждайки към въпросния автомобил, В. А. видяла, че вътре стои подсъдимият Я.. Мястото, където била паркирана колата, било в рамките до 100 метра от дома на А., с пряка видимост към входа на двора й. А. снимала автомобила и подсъдимия в него. На 18.02.2021 година пред частна детска градина „Славейче“ на улица „Р.“ № 12, наоколо 30 метра от дома на В. А. подсъдимият я пресрещнал, хванал я за ръцете и поискал да говорят, но А. му отвърнала да я остави и тръгнала към къщата си. Подсъдимият, обаче, продължил да настоява за разговор. А. успяла да се прибере, но след около половин час излязла отново навън, тъй като била канена на рожден ден на нейна приятелка. Тогава тя била настигната от Я., който я хванал за раменете и започнал да я уговаря да се съберат отново заедно, тъй като я обичал. А. казала на Я. да я пусне, тъй като има ограничителна заповед. Неустановен по делото мъж, който А. не познавала, тръгнал с нея и й казал да не се притеснява. Тогава подсъдимият изостанал назад и спрял да следва А. по улиците. На 19.02.2021 година към 19:30 часа свидетелката В. А. отивала на гости на свидетелката Ц.И., но забелязала, че я преследва непознат за нея лек автомобил. Тъй като трябвало да пазарува, свидетелката А. отишла до магазин „Фантастико“ на улица „•••••••• и на излизане от търговския обект А. Я. отново се нахвърлил в гръб към свидетелката А., задържал й вратата на колата, а когато тя седнала вътре и се приготвила да потегли – той хванал вратата, хванал А. за раменете, след това и за гърдите, започнал да я натиска към седалката, хванал я за челюстта и се опитва да я целуне. А. се наклонила към другата седалка и не позволила на Я. да я целуне. В този момент дошъл един таксиметров шофьор (неустановен по делото), казал на подсъдимия да се маха и го изгонил. А. поискала от таксиметровия шофьор да изчака, за да се обади на телефон 112 и да свидетелства, но той отказал. На 01.03.2021 година около 18:15 часа свиделката А. била в град София, улица „11-ти август“, при входа на Техникум по механотехника, от страни на I- во Основно училище. На тротоара на училището тя била пресрещната от А. Я., който започнал да я уговаря да се откаже от делото, което била завела срещу него по ЗЗДН. Подсъдимият Я. хванал А. за ръцете и поискал от нея да прекрати делото, тъй като иска двамата да се съберат отново заедно, но същевременно я заплашил, че ако не направи това, ще я смачка. Свидетелката А. започнала да бяга към другия тротоар. Там се намирали свидетелите Р.М. и Д.Д., които възприели, че А. е притеснена, опитали се да я успокоят и й предложили да звъннат на телефон 112. През това време подсъдимият Я. тръгнал към булевард „Дондуков“. Свидетелката А. се обадила на телефон 112 и от там отново й казали да подаде жалба. А. обяснила пред момчетата за отношенията си с Я. и взела телефона на Д.Д.. На 05.03.2021 година след делото по ЗЗДН свидетелката А. и братовчедка й – свидетелката М.Т. отишли до магазин „ИКЕА“. Докато се разхождали двете в магазина, около 14:00, 15:00-16:00 часа, до свидетелката А. се приближил подсъдимият Я. и започнал да й говори, че има билети за концерта на пианиста Е.К.. А. му казала да се махне от нея. Я. продължил да ходи след А. из магазина под предлог, че я кани на концерт и се приближил до нея на разстояние по-малко от половин метър. М.Т. се намесила като се обърнала към подсъдимия Я. и му казала, че той няма право да е там, да разговаря с братовчедка й и че е редно да си тръгне. На 08.03.2021 година А. Я. стоял в колата си на улица „Дунав“ и улица „Р.“, на около 30-40 метра от дома на В. А.. На 30.03.2021 година, около 19:00-19:30 часа свидетелката А. се прибирала към дома си. На ъгъла на улица „Р.“ и улица „Дунав“, на около 30 метра от къща й, тя видяла някакъв човек да рови в кофата за боклук. Когато се приближила В. А. разпознала, че това е А. Я.. Тя тръгнала да вади телефона си, за да го снима, но той се хвърлил върху нея, хванал я за ръцете, заканил й се, че ще я убие и й изтръгнал телефона от ръцете. След това случайно от там минала една жена и като я видя Я. побягнал. На 27.04.2021 година към 17:30 часа свидетелката А. излязла от дома си в посока улица „Раковски“. Когато стигнала до улица „Париж“ подсъдимият Я. й се нахвърлил от към гърба, хванал я за гърдите, започнал да й рови под блузата и се опитал да й обърне главата, за да я целуне. А. успяла да се отскубне от Я.. На светофара на булевард „Дондуков“ и улица „Раковски“, докато свидетелката А. чакала нейна приятелка, Я. минал с автомобила си покрая нея и й направил знак, че ще я убие/застреля. С Решение № III-139-20189364 от 23.09.2021 година по гражданско дело № 62549/2020 година СРС, III ГО, 139 състав е оставил без уважение молбата на В.А.П. (А.) за издаване на Заповед за закрила от домашно насилие по чл.8 от ЗЗДН срещу А. П. Я. във връзка с акт на домашно насилие от 16.11.2020 година, 17.11.2020 година, 19.11.2020 година - 21.11.2020 година, 23.11.2020 година и 30.11.2020 година в град София. Със същото Решение съдът е отказал да издаде Заповед за съдебна защита, с която по отношение на А. Я. да бъдат взети мерките по чл.5 ал.1 от ЗЗДН и е обявено, че е загубила действие Заповед за незабавна защита от 15.12.2020 година, издадена по гражданско дело № 62549/2020 година на СРС, 139 състав, като съдът я е отменил на основание чл.253 от ГПК вр. § 1 от ЗР на ЗЗДН. Решението е влязло в законна сила на 19.10.2021 година. В хода на съдебното следствие пред СРС по искане на защитата е назначена видео-техническа експертиза на диск, предоставен от подсъдимия. Според заключението на тази експертиза, депозирана пред СРС под № 157128/05.06.2023 година, при преглед на диска се установява движещ се лек автомобил по уличното платно между жилищни сгради, както и движението пред самия лек автомобил. Мобилното устройство заснело вътрешността на лекия автомобил (показанията на таблото) и навигацията, на която се наблюдава маршрут по улица „Миле ПопЙ.“. Визуализира се и лек автомобил „Пежо“, модел „308“, светъл цвят, с регистрационен № •••••••• (който по документи е собственост на свидетелката В. А.). Според направеното в съдебно заседание на 14.06.2023 година уточнение от вещо лице В. името на файла е „20210224-195934“, което означава, че данните от изследвания файл се отнасят към 19:59:34 часа на 24.02.2021 година. Експертът пояснява още, че записът от мобилно устройство е презаписан на диск. На снимките, записани от мобилното устройство, няма индикация за дата, час, ден и когато се презапише на оптичен носител – се преименува по указания по-горе начин. Така приетата от въззивния съд, фактическа обстановка по делото се установява от събраните и приети в хода на досъдебното и съдебното производство (СП) пред двете съдебни инстанции доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите В. А. (дадени в съдебно заседание пред СРС на 07.02.2023 година и приобщени от досъдебното производство по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК), Ц.И. (дадени в съдебно заседание пред СРС на 07.03.2023 година), Р.М. (дадени в съдебно заседание пред СРС на 05.04.2023 година и приобщени от досъдебното производство по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК), М.Т. (дадени в съдебно заседание пред СРС на 05.04.2023 година), В. М. (дадени в съдебно заседание пред СРС на 05.04.2023 година), Р. В.а (дадени в съдебно заседание пред СРС на 03.05.2023 година), П. П. (дадени в съдебно заседание пред СРС на 03.05.2023 година), А. П. (дадени в съдебно заседание пред СРС на 03.05.2023 година), К. Я.а (дадени в съдебно заседание пред СРС на 14.06.2023 година), Д.Д. (дадени в съдебно заседание пред СРС на 14.06.2023 година и приобщени от досъдебното производство по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК) и Е.С. (дадени в съдебно заседание пред СРС на 20.02.2024 година); обясненията на подсъдимия Я. (дадени в съдебните заседания пред СРС на 14.06.2023 година, 20.09.2023 година и 05.12.2023 година), както и приобщените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства, които съдът приема за годни, информативни и относими: молба за защита от домашно насилие с вх. № 28000669 от 15.12.2020 година (приложена по гр. дело № 62549/2020 година по описа на СРС, III ГО, 139 състав), съобщение от В. А. до Началника на 01 РУ – СДВР (на лист 7, том I от ДП), Заповед за незабавна защита от 15.12.2020 година (на лист 11, лист 81 и лист 85, том I от ДП), разписка за получаване на Заповед за незабавна защита (на лист 84 и лист 85, том I от ДП), писмо от Министерство на отбраната – Служба „Военна полиция“ с приложен диск (лист 73 и лист 87, том I от ДП), писмо от Дирекция „Национална система 112“ (на лист 88, том I от ДП), Решение № III-91-164 от 14.05.2015 година по гражданско дело № 63950/2015 година по описа на СРС, III ГО, 91 състав (на лист 7-11, том II от ДП), Заповед за незабавна защита от 20.11.2019 година (на лист 12-13 и лист 44, том II от ДП), Решение от 18.04.2019 година по НАХД № 4918/2017 година на СРС, НО, 21 състав (лист 14-16, том II от ДП), Решение № 247 от 13.03.2020 година по ВНАХД № 2616/2019 година на СГС, НО, X въззивен състав (лист 17-33 и лист 45-47 в том II от ДП), Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 23.08.2021 година (лист 36-37, том II от ДП), Заповед за незабавна защита от 26.01.2015 година (на лист 38-40, том II от ДП), Решение № III-139-20189364 от 23.09.2021 година по гражданско дело № 62549/2020 година по описа на СРС, III ГО, 139 състав (на лист 130-136, том II от ДП и на лист 35-38 от делото пред СРС), Решение № 71857 от 13.04.2020 година по гражданско дело № 66326/2019 година по описа на СРС, III ГО, 80 състав (на лист 30-34 и лист 191-195 от делото пред СРС), Решение от 26.07.2021 година по гражданско дело № 8112/2020 година по описа на СГС, ГО, II брачен съста (на лист 39-44 и лист 185-190 от делото пред СРС), Постановление на СРП от 10.02.2023г. по пр. пр. № 48819/2020 година по описа на СРП (на лист 71 от делото пред СРС), писмо от ОПП – СДВР с вх. № 185911 от 29.06.2023 година и приложени справки за собствеността и за регистрациите на лек автомобил „Пежо 308“ с рег. № •••••••• (на лист 220-222 от делото пред СРС), билет и фискален бон, издадени от Софийска филхармония (на лист 286 от делото), писмо от СРП с приложено копие на известие за доставяне по пр. пр. № 48819/2020 година по описа на СРП (на лист 330-331 от делото пред СРС), вносна бележка по НАХД № 4918/2017 година по описа на СРС, НО, 21 състав (на лист 342а от делото пред СРС), копие на справки за постъпили суми по НАХД № 4918/2017 година по описа на СРС, НО, 21 състав (на лист 343-344 от делото пред СРС), както и заключенията на видео-техническа и лицевоидентификационната експертиза (на лист 64-71, том I от ДП), на неидентификационна фоноскопна (техническа) експертиза (на лист 107-109, том I от ДП), на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза (на лист 49-58, том II от ДП), на видео-техническа експертиза (на лист 158-159 от делото пред СРС) и на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза на подсъдимия (на лист 226-234 от делото пред СРС), както и справка за съдимост на подсъдимия. Въззивният съд, след като възприе горната фактическа обстановка, не констатира липси или противоречия, които да налагат нейното коригиране. Описаните шест деяния през периода 18.02.2021 – 27.04.2021 година установяват, че подсъдимият многократно и целенасочено е доближавал свидетелката А. и дома на по-малко от 100 метра, с което е нарушил забраната по заповедта за защита. Тези факти съставляват обективната страна на обвинението по чл.296 ал.1 НК. Настоящият състав намира, че районният съд е обосновал убедително фактическите си изводи, поради което препраща към мотивите на присъдата в тази им част, като ги допълва с анализ на доказателствата и правната им оценка, съобразно оплакванията във въззивната жалба и указанията на ВКС. Основен източник се явяват показанията на свидетелката В. А. (П.). СРС е изслушал показанията на свидетелката А. в открито съдебно заседание (07.02.2023 година), които в останалата им част са били приобщени чрез прочитане по реда на чл.281 ал.4 НПК. Показанията на А. са подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви, като тя описва всички случаи на противообществени посегателства на Я. спрямо нея в инкриминирания период. Нейният разказ не буди съмнение относно ключовите обстоятелства – присъствието на подсъдимия около жилището и многократното му физическо доближаване до нея, въпреки че знае за забраната. Съдът кредитира тези показания, доколкото те се подкрепят от другите доказателства: от свидетелите-очевидци на отделни инциденти, от косвени свидетелства на близки на пострадалата, както и съобщението до Началника на 01 РУ – СДВР, Заповедта за незабавна защита о т 15.12.2020 година, заключението на видеотехническата и лицево-идентификационната експертиза. Свидетелите Р.М. и Д.Д. са очевидци на инцидента от 01.03.2021 година. Техните показания (дадени съответно на 05.04.2023 година и 14.06.2023 година пред СРС, частично приобщени и от досъдебното производство) са особено ценни, тъй като са непознати на страните лица, които случайно попадат на мястото и възприемат разтревожената А. веднага след заплахите на Я.. Свидетелите М. и Д. описват едно и също – видели са млада жена, която бяга притеснена, която споделя веднага, че бившият приятел я преследва и заплашва, и която видимо се нуждае от подкрепа. Двамата предлагат помощ и сами предлагат да я свържат с полицията. Те потвърждават, че са възприели наблизо отдалечаващ се мъж (А. Я.) и че пострадалата е сериозно обезпокоена. Тези независими свидетели нямат причина да накърнят правата на подсъдимия – те просто пресъздават непосредствените си впечатления, които напълно кореспондират с твърденията на пострадалата за случилото се на 01.03.2021 година. Съдът напълно възприема техните показания и ги счита за обективни и достоверни. Свидетелката М.Т. (братовчедка на А.) присъства на деянието в магазин „ИКЕА“ на 05.03.2021 година. Нейните показания са в корелация с разказа на свидетелката А. за този случай. Т. описва как Я. неочаквано изникнал в магазина и започнал да притеснява братовчедка , като говорил за концерт и се доближавал твърде близо. Свидетелката потвърждава, че лично се е намесила, за да прекрати този нежелан контакт, заявявайки на подсъдимия, че няма право да ги притеснява. Съдът дава вяра на разказа на свидетелката Т. за случилото се на 05.03.2021 година, тъй като той е логичен и съвпада с описаното и от А.. Двете жени сочат, че Я. е бил на по-малко от метър от А., което нарушава ограничението от 100 метра. Така се установява по безспорен начин, че в магазин „ИКЕА“ на 05.03.2021 година подсъдимият отново не е изпълнил заповедта за незабавна защита. Свидетелката В. М. (приятелка на А.) потвърждава, че пострадалата се е обадила веднага след първия инцидент от 04.02.2021 година – А. търсила подкрепа и разказала на М. как Я. я е нападнал пред Народния театър, че е много уплашена и ще подава жалба. Макар М. да не е очевидец, нейното свидетелство потвърждава поведението на пострадалата – тя незабавно е търсила помощ от приятели и от органите на реда. Аналогично, свидетелката Р. В.а посочва, че А. е потърсила помощ и от нея след един от случаите. Тези косвени свидетелски показания придават достоверност на твърденията на свидетелката, тъй като свидетелстват, че действията й са били спонтанни веднага след всеки инцидент. От показанията на К. Я.а (бивша съпруга на Я.) се установява, че подсъдимият има и предходни противообществени прояви, както и подобни конфликти с жени. Свидетелката Я.а разказва, че и на нея в миналото е била издавана заповед за незабавна защита срещу А. Я. и че също е имало случаи на нарушаването . Съдът кредитира показанията на свидетелката Я.а, доколкото те дават контекст за личността на подсъдимия и склонността му да пренебрегва ограничителни мерки. Свидетелката А. П., от своя страна, е присъствала (косвено) при един от случаите. Тя е била с А. на 27.04.2021 година, когато Я. е минал покрай тях с колата си. П. потвърждава, че е видяла автомобила на Я. да преминава, както и реакцията на А. (която казала, че той я заплашва). Свидетелят П. П. (приятел на подсъдимия) е бил разпитан относно твърдения на Я., че пострадалата сама го търсела или го провокирала. Този свидетел обаче няма преки впечатления за нито един от инкриминираните случаи. Той единствено е пресъздал какво подсъдимият му е разказвал. Показанията му имат характер на вторична информация, идваща от самия Я.. Правилно първоинстанционният съд е отказал да ги кредитира относно събитията пред Народния театър и в „ИКЕА“, доколкото се явяват препредаване на версията на подсъдимия и не почиват на лични възприятия. От цялостната оценка на гласните доказателства въззивният съд намира, че показанията на кредитираните свидетелите са взаимнодопълващи се и последователни. Налице е ядро от факти, установени от множество източници, според което подсъдимият е бил многократно в близост до пострадалата през инкриминирания период и физически е осъществявал контакт с нея, което е в пряко нарушение на изрична заповед на съда. Опитите на защитата да оспори правдоподобността на свидетелските показания не могат да разколебаят горните изводи. Действително, свидетелката А. е страна в конфликта и има интерес от изхода на делото, но нейните показания са подкрепени от необвързани свидетели, поради което съдът ги кредитира в релевантната им част. Не се установиха съществени противоречия или неверни твърдения, които да разколебаят доказателствената им стойност. Установената фактическа обстановка се подкрепя и от значителен обем писмени доказателства, законосъобразно приобщени по делото. Сред тях найсъществени са документите по гражданско дело № 62549/2020 година по ЗЗДН – молбата на В. А. от 15.12.2020 година за издаване на заповед за защита, самата Заповед за незабавна защита от 15.12.2020 година (съдебен акт на СРС, III ГО, 139 с-в) и разписката за връчването на А. Я. на 23.12.2020 година. Тези документи безспорно доказват съществуването на съдебната заповед и надлежното уведомяване на подсъдимия за нея. Следователно, към инкриминираните дати тази заповед е била в сила и подсъдимият е знаел за нея – факти, които не се отричат и от самия него. По делото е безспорно, че по гражданско дело № 62549/2020 година по описа на СРС е издадена заповед за незабавна защита от 15.12.2020 година, подлежаща на незабавно изпълнение, връчена лично на подсъдимия на 23.12.2020 година, като гражданското производство е приключило с решение от 23.09.2021 година, влязло в сила на 19.10.2021 година, с което молбата за защита е оставена без уважение и е обявено, че заповедта за незабавна защита е изгубила действието си и е отменена. Отмяната на заповедта за незабавна защита в края на гражданското дело не произвежда обратно действие, тъй като ЗЗДН не предвижда такава последица, като законът определя периода на действие на заповедта по чл. 19 – до издаване на заповед за защита или до отказ на съда – поради което, независимо от последващата отмяна, към инкриминираните дати подсъдимият е бил длъжен да изпълнява заповедта. Също така ВКС изрично е приел още, че инкриминираното нарушаване на забраната е за доближаване на пострадалото лице на по-малко от конкретно определеното разстояние от 100 метра, и в тази част заповедта не страда от пороци, както и че е абсолютно недопустимо наказателният съд да упражнява инцидентен съдебен контрол върху актове на гражданския съд. Подсъдимият А. Я. е дал обяснения в хода на съдебното следствие, като в тях той не признава вината си и представя своя версия на събитията. По същество Я. твърди, че не е нарушавал съзнателно заповедта, че някои от срещите били случайни, а поведението му – погрешно тълкувано от пострадалата. Той настоява, че няма извършени актове на домашно насилие от негова страна и че В. А. била злонамерена към него, поради ревност. Въззивният съд, както и първоинстанционният, подлага обясненията на подсъдимия на критична преценка спрямо останалия доказателствен материал. Същественото е, че версията на Я. се опровергава категорично от съвкупността на горепосочените доказателства. Поради това районният съд основателно не е кредитирал обясненията на подсъдимия в частите, в които те противоречат на доказаните факти и обстоятелства. Настоящият състав напълно споделя извода, че обясненията на подсъдимия не притежават такава доказателствена тежест и убедителност, че да разколебаят многобройните гласни и писмени доказателства, които последователно сочат обратното. В този смисъл защитната теза на Я. остава изолирана и неподкрепена. Съдът отбелязва също, че някои от аргументите на подсъдимия са откровено неотносими към изпълнението на заповедта. Например, Я. изтъква обстоятелства като къде пазарувал ежедневно или къде живее пострадалата, опитвайки се да внуши, че срещите са били случайни или неизбежни. Тези доводи обаче не изключват, нито оправдават нарушението на ограничението. Заповедта за незабавна защита не е забранявала на подсъдимия да пазарува в кварталния магазин или да се движи свободно, но му е забранявала да приближава конкретното лице – А.. От своя страна, пострадалата има право да посещава обществени места и това, че и двамата може да се окажат в голям магазин по едно и също време не е проблем само по себе си. Проблемът е, че когато подсъдимият, виждайки А., не се е отдръпвал, а напротив – умишлено се е приближавал на по-малко от 100 метра и е влизал в контакт с нея. Това поведение е именно забраненото от заповедта. Ето защо обясненията на Я., настоящият съдебен състав приема, че са защитна версия, която не намира опора в доказателствата и не изключва противоправността на деянията. В обобщение, въззивният съд кредитира обясненията на подсъдимия само дотолкова, доколкото потвърждават безспорни факти (например, че е бил на някои места, че е разговарял с пострадалата в някои случаи и пр.), но не дава вяра там, където те противоречат на останалите доказателства. Първоинстанционният съд правилно е мотивирал този извод, което се споделя изцяло. Подобно на първоинстанционния съд, СГС кредитира заключенията на изготвените по делото експертизи, които отговарят на поставените задачи, пълно, изчерпателно и са изготвени от компетентни вещи лица. Правилно и изчерпателно СРС е анализирал всички доказателства и е направил правилен, подробен и обоснован доказателствен анализ. Настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира с направения анализ на доказателствената съвкупност, поради което не намира за необходимо да го преповтаря. Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани (в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012 г. по НД № 1158/2012 г., НК, III НО на ВКС). Ето защо и въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд, а да отговори изчерпателно на възраженията, наведени в жалбата и допълнението към нея. ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА: Твърдението, че заповедта за незабавна защита не е била валидна или че отказът на гражданския съд да издаде постоянна заповед я обезсилва с обратна дата, е в пряко противоречие със закона и с указанията на ВКС. Съгласно чл.18 ал.1 ЗЗДН заповедта за незабавна защита подлежи на незабавно изпълнение и влиза в сила незабавно, като според нормата на чл. 19 ал. 2 ЗЗДН не подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповедта за защита или до постановяване на отказа на съда да издаде заповед за защита. Нейната отмяна има действие занапред (ex nunc). Никъде не се сочи, че заповедта се заличава с обратна сила. Напротив, през периода 15.12.2020 – 23.09.2021 година тя е била валидна и задължителна за изпълнение. Ето защо възражението, че към инкриминираните дати заповедта била „невалидна”, е неоснователно. Към момента на деянията заповедта е била действаща и задължителна, и подсъдимият е бил длъжен да я изпълнява, независимо от последвалия отказ на гражданския съд. По отношение на въведеното с жалбата възражение, че липсва „домашно насилие” и връзка между лицата. Престъпният състав на чл.296, ал.1 НК не изисква инкриминираните действия сами по себе си да съставляват акт на домашно насилие. Затова обстоятелството, че гражданският съд е заключил липса на доказано насилие или на съжителство, не влияе на наказателната отговорност. Законодателят е криминализирал неизпълнението на съдебната заповед. От обективна страна е напълно достатъчно нарушението на забраната за доближаване, независимо от причината или формата на контакта. Следователно възраженията, че В. А. „не била жертва на домашно насилие” и че между нея и Я. нямало съвместно съжителство по чл.3 ЗЗДН, са неотносими към състава на престъплението. Веднъж издадена, заповедта за незабавна защита следва да се спазва стриктно, а нарушаването е общественоопасно деяние. В този смисъл възраженията на жалбоподателя са неоснователни. Във връзка с твърдението, че показанията на свидетелката А. са недостоверни и е имало провокации от нейна страна. Въззивният съд внимателно обсъди тези доводи и счита, че не се установяват основания да се отрече достоверността на свидетелските показания на А. в съществената им част. Неоснователно е и възражението, че конкретните деяния били малозначителни по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Първата инстанция е дала убедителни аргументи защо случаят не може да се квалифицира като малозначителен и настоящият състав напълно възприема тези съображения. Малозначителност на деянието е налице само когато извършеното формално покрива признаците на предвидено в закона престъпление, но не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. В настоящия случай, подсъдимият многократно е нарушил съдебна заповед, издадена за защита от домашно насилие. Свидетелката А. е била многократно притеснявана, страхувала се е, потърсила е помощ от полицията и е изменила начина си на живот от опасения за нови посегателства. Тези последици далеч не са малозначителни – нарушен е редът и спокойствието, които законът се стреми да гарантира чрез специалната защита по ЗЗДН. Системността на деянията допълнително изключва определянето им като „явно незначителни“. Следователно, малозначителност не е налице, а правилно СРС е счел, че престъплението разкрива достатъчно висока обществена опасност, изискваща реализиране на наказателна отговорност. ОТ ПРАВНА СТРАНА: По делото безспорно се установява, че подсъдимият А. Я. не е спазил ограниченията, предписани в Заповедта за незабавна защита от 15.12.2020 година. Това поведение покрива от обективна страна признаците на престъплението по чл.296 НК (неизпълнение на заповед за защита от домашно насилие). Обект на това престъпление са обществените отношения, свързани с осъществяването на съдебната власт и обществените отношения, свързани с гарантиране изпълнението на влезли в сила съдебни актове, в частност заповеди за защита по ЗЗДН. Този състав на престъпление се намира в Раздел III на Глава VIII от НК – „Престъпления против правосъдието“, като това престъпление е формално и не се изисква за осъществяването му настъпването на определен противоправен резултат. За да е налице престъпление по чл.296 ал.1 НК, от обективна страна следва да се установи, че има валидно съдебно решение или заповед за защита и че задълженото по нея лице не я е изпълнило. В настоящия случай това е несъмнено доказано, тъй като е налице - заповед за незабавна защита, издадена и връчена по надлежния ред, която към датите на деянието е била действаща, а подсъдимият я е нарушил, доближавайки защитеното лице. Настоящият състав подчертава, че престъплението по чл.296 ал.1 НК е формално – то се осъществява с факта на неизпълнение на съдебния акт, без да е необходимо настъпване на каквито и да било допълнителни вредни последици. Поради това с приближаването на по-малко от 100 метра, подсъдимият реализира състава на това престъпление. В обобщение, всички шест деяния на Я. през инкриминирания период покриват обективните признаци на престъплението – имало е действаща заповед за защита, която той е бил длъжен да спазва, но не е изпълнил съзнателно предписанията . Съдът намира, че първоинстанционният съд правилно е квалифицирал деянията като продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 НК. Обвинението е повдигнато и доказано за шест самостоятелни деяния в периода от 18.02.2021 година до 27.04.2021 година, всички осъществяващи състава на чл.296 ал.1 НК, обединени от един и същ умисъл. Субект на престъплението е подсъдимият, който е наказателноотговорно, пълнолетно вменяемо лице. От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянията си, разбирал е, че нарушава съдебна заповед и накърнява правовия ред, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал този резултат. В заключение въззивният състав приема, че престъплението по чл.296 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК е доказано по несъмнен начин, както по отношение на авторството на деянието от подсъдимия Я., така и по отношение на всички негови обективни и субективни признаци. Първоинстанционната присъда, с която подсъдимият е признат за виновен, е правилна и законосъобразна. Първоинстанционният съд правилно е изключил от продължаваното престъпление деянието, реализирано на 04.02.2021 година, доколкото за него вече е имало съответното произнасяне по същество. ПО НАКАЗАНИЕТО: Първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ в размер на шест месеца, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от три години. Настоящият състав счита това наказание за правилно определено по вид и размер. То съответства на рамките, предвидени в чл.296 ал.1 НК и отчита както отегчаващите, така и смекчаващите обстоятелства. Вземайки предвид, че подсъдимият е с чисто съдебно минало, СРС правилно е приложил чл.66 НК и е освободил Я. от ефективно изтърпяване на наказанието. Във връзка с прилагането на чл.78а НК в случая не е било допустимо по закон и районният съд основателно не го е приложил. Нормата на чл.78а ал.1 б.„б“ НК изисква деецът да не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел. А. Я. вече е бил освобождаван от отговорност с глоба през 2020 година за предходните си нарушения на заповед за защита. Наказанието „глоба“ по реда на чл.78а НК вече е било изпробвано спрямо Я. за сходни деяния и не е постигнало целения възпитателен резултат – вместо да го възпре, той е продължил да преследва друга жена и да нарушава друга заповед за защита. При определяне на наказанието, първата инстанция е приложила правилно принципите на чл.54 НК, като са отчетени всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Въззивният съд напълно споделя заключението, че наложеното наказание отговаря на целите на закона – да въздейства предупредително и същевременно съответства на тежестта на извършеното. Няма основания да се смята, че то е несъразмерно тежко или явно несправедливо – напротив, би могло да се твърди, че съдът е проявил значима снизходителност, като е кредитирал в голяма степен смекчаващите обстоятелства и е дал приоритет на превантивните мерки пред репресията. Съдът се е произнесъл законосъобразно и по направените по делото разноски и не се налага въззивната инстанция да упражнява правомощията си по отношение на тях. След влизане в сила на присъдата, първоинстанционният съд ще следва да се произнесе и по останалите разноски, за които няма произнасяне. При извършената служебна проверка въззивният съд не констатира нарушения, допуснати от първоинстанционния съд, които да водят до отмяна или изменение на решението. Воден от горното и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД