Решение № 1512 от 6.2.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 2444/2024 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „Балк Комодитис“ ЕООД, [ЕИК], представлявано от Е. М., Украйна, чрез адв. В. М., против Ревизионен акт (РА) № Р-03000323002997-091-001/24.06.2024 г. на орган по приходите при ТД на НАП – Варна, в частта, която е потвърденa и измененa с Решение №157/07.10.2024г. на директора на Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП- Варна, поправено с Решение №157—П/06.12.2024г. на директора на Дирекция ОДОП – Варна за поправка на очевидна фактическа грешка, с който на жалбоподателя са установени следните задължения:

КД по ЗКПО за 2019г. –650,51лв. главница и 306,44лв. лихва;

КД по ЗКПО за 2021г. –10858,23лв. главница и 10164,55лв. лихва;

Жалбоподателят твърди, че РА е неправилен и незаконосъобразен, поради допуснати нарушения на приложимите материалноправни разпоредби.

Излага съображения, че за д.п.2021г. с РА са установени задължения за КД на пет основания /описани на стр. 2 от решението и в жалбата подадена по административен ред/: лихва върху авансови вноски в размер на 7525.96 лв., изписана в повече отчетна стойност и КД в размер на 7533.72 лв., ведно с лихви за забава, сторнирани лихви и дължим корпоративен данък в размер на 10 838.11 лв. и лихви за забава, върху сумата, непризнати разходи за услуги, по фактури издадени от Neduma prom KFT и дължим КД в размер на 48 498.32 лв., ведно с лихви за забава, непризнат разход за данък, удържан при източника и дължим КД в размер на 4 693.99 лв., ведно с лихви за забава. Твърди, че оспорената част от РА за 2021 г. е за задължения в размер на 79 090.10 лв. и лихви за забава, а Директорът на ОДОП-Варна е установил задължения в размер на 10 858.23 лв. и лихви за забава. Навежда доводи, че е налице несъответствие между мотивите и диспозитива на Решение №157/07.10.2024 г. на Директора на ОДОП-Варна.

Твърди, че за д.п.2019 г. не е налице основание за данъчна регулация по реда на чл.26 от ЗКПО, като непризнати разходи в годината на счетоводното им отчитане и представляващи непризнати разходи за командировка. Сочи, че в ревизионното производство са представили фактури за нощувки в гр. Лисабон и фактура за самолетни билети до гр. Лисабон. Пояснява, че същите фактури представят и с жалбата, като във фактурата е записано, че е с предмет „лидери на световния пазар на въглища“, в която е участвал управителят на дружеството – Е. М.. В РД на стр.1 е установено, че дружеството е с основна дейност „извършване на търговия със стоки – въглища, антрацит, манган и кокс“.

За д.п.2021 г. по отношение на установената сума в размер на 7 525.96 лв. за периода 16.04.2021 г. – 31.12.2021 г., начислена върху сумата в размер на 104 197.22 лв. – корпоративен данък, представляващи лихви върху авансови вноски, твърди, че е незаконосъобразна. Сочи, че с ГДД по чл.92 от ЗКПО, подадена на 30.06.2022 г. е деклариран годишен данък в размер на 104 197.22 лв., съответно е бил внесен на 30.06.2022 г. Пояснява, че с коригираща декларация по чл.92 от ЗКПО е деклариран окончателен КД в размер на 33 506.50 лв., т.е. по-малък размер на данъка. Съответно твърди, че е надвнесен КД в размер на 70 690.72 лв. Със същата декларация са декларирани авансовите вноски в размер на 104 197.22 лв. Позовава се на чл.89 от ЗКПО, която разпоредба предвижда начисляване на лихви само при превишение на годишния корпоративен данък над определените авансови вноски, но не и когато окончателния данък е по-малък. Твърди, че независимо, че коригиращата ГДД от 30.09.2022 г. е отхвърлена, безспорно се установява, че надвнесеният данък в размер на 70 690.72 лв., по тази декларация, в хода на ревизията е приспаднат от непризнатите разходи в ревизионния акт. Според жалбоподателя с това действие органът по приходите е зачел и признава декларирания финансов резултат по неприетата ГДД.

Относно разликите по сметка 304 – стоки посочени в Декларацията по чл.92 ЗКПО от 30.09.2022 г., се твърди, че по сделка 292 – свързана с фактура към Металуржикал Продъктс от 19.01.2021 г., първоначално е осчетоводена, като покупна фактура за стоки от MurShipping от 28.01.2021 г. на стойност 749 484.52 лв. Твърди, че стоките не са били закупени с тази фактура, а това е фактура за извършен транспорт на тези стоки. В ревизионното производство дружеството е представило фактура за стоките от А.VTrading на стойност 1 059 292.96 лв. ди, че през м.11.2020 г. са били закупени част от стоките по фактурата към Торо и Бетолаза издадена на 09.02.2021 г. и са оставени като налични в края на 2020г. Сочи, че при реалната продажба през месец февруари, стоките са изписани по тяхната фактическа стойност по фактури и тя е 311 518.72 лв., след това е направена поправка като след подаването на първата декларация 30.06.2022 г. е коригирана стойността на изписаните стоки по сделката с тази, която реално е доставена към края на 2020 г. По сделка 329 от 12/2021 г. има намаление на стойността на изписването на стоките, поради по-голямо изписано количество от първоначалното, след това коригирано – първоначално е изписано 3263.45 т. за 204327.97 лв., а впоследствие са отчетени реално продадените 3196.35 т. за 200126.77 лв., като разликата е намалена във втората декларация. В м.12/2021 г. е налице кредитно известие със сторно в цената на стоки получени по-рано през месеца. Записванията и корекциите са съобразени и съответстват на първичните счетоводни документи и са коректно декларирани като краен резултат.

За д.п.2021 г. преобразуване на финансовия резултат в посока увеличение със сумата в размер на 108 381.10 лв., представляващи сторнирани лихви, начислени за 2020 г. и сторнирани лихви са начислени за 2021 г. Сочи, че органите по приходите не са взели предвид, че се отписва не само задължение, но и вземане. Твърди, че основанието за отписването е друг способ за реализиране на правата и за уреждане на задълженията, като не всяко основание за отписване на задължение е източник на приход. Относно преобразуване на финансовия резултат в посока увеличение, със сума в размер на 484 983.20 лв., представляващи отчетени разходи през 2021 г. – разходи за услуги, по фактури издадени от Neduma prom KFT, жалбоподателя твърди, че са представили договор за посредничество от 10.12.2020 г. и фактура от 14.06.2021 г., протокол за предоставени услуги по същия договор, поради което РА е необоснован.

Твърди, че ревизионния орган е преобразувал финансовия резултат в посока увеличение с платения данък по реда на чл.26, ал.8 от ЗКПО, като услугите са извършени от управителя на дружеството, в това му качество, при и по повод управлението на дружеството. Сочи, че данъкът е платен за управленската дейност, която управителят е извършвал в това му качество. Излага съображения, че неправилно в РА е прието, че управителят е извършил управленската дейност, като чуждестранно лице, макар той да е вписан като управител на дружеството, доходът е изплатен в това му качество, като са платени осигуровки и данък върху максималния размер на осигуряваното лице. На изложените съображения моли съда да отмени обжалвания ревизионен акт.

В съдебно заседание, чрез адв. М., жалбата се поддържа на изложените основания. В писмено становище с.д. проц. представител на жалбоподателя развива подробни доводи, като поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на разноски по делото, съобразно приложения списък.

Ответната страна – Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Е. В. оспорва жалбата като неоснователна. Заявява, че в административното и съдебното обжалване не са събрани доказателства, които да оборват констатациите на органите по приходите при издаване на Ревизионния доклад и последващия го Ревизионен акт. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С уточняваща молба от гл. юрисконсулт В. е посочено, че по отношение на 2019 г. с жалбата до дирекция ОДОП-Варна е оспорено извършеното с РА увеличение на финансовия резултат със 6 505.10 лв., представляващи разходи за командировки в Лисабон. Произтичащите от тези непризнати разходи задължения са в размер на 650.51 лв. главница и 306.44 лв. лихви, който размер именно е предмет на оспорване в настоящото производство. В останалата част 3 792.67 лв. главница и 1 674.32 лв. лихви РА е влязъл в сила. Посочено е, че по отношение на 2020 г. в диспозитива на Решение №157/07.10.2024 г. е налице очевидна фактическа грешка, тъй като действително в тази част РА не е обжалван пред директора на дирекция ОДОП-Варна.

В производството пред съда, от ответника е представено Решение №157-П/06.12.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП – Варна, с което е направена поправка на очевидна фактическа грешка на Решение №157/07.10.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП – Варна, с който на жалбоподателя са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2019 г. и 2020 г. – главница 12 619.97 лв. и лихва 5495.46 лв., както следва да се чете задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2019 г. в размер на 650.51 лв. главница и 306.44лв. – лихви.

След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000323002997-020-001/19.05.2023г., изменена със ЗВР № Р-03000323002997-020-002/30.05.2023г., ЗВР № Р-03000323002997-020.003/25.07.2023г. и ЗВР № Р-03000323002997-020.004/28.08.2023г.,издадени от Началник на сектор при ТД на НАП Варна, на жалбоподателя е възложена ревизия с обхват: установяване на задължения за данък добавена стойност по ЗДДС за периода от 12.09.2018 г. до 31.03.2022 г. и за корпоративен данък по ЗКПО за 2019 г., 2020 г. и 2021 г.

Фактическите и правните изводи на органите по приходи са обективирани в ревизионен доклад /РД/ № Р-03000323002997-092-001/02.05.2024г., съдържащ предложение за установяване данъчните задължения на жалбоподателя по видове и периоди, както и лихвите за просрочие към тях.

Въз основа на него, на основание чл.119 ал.2 от ДОПК е издаден Ревизионен акт № Р-03000323002997-091-001/24.06.2024г., с който на „Балк Комодитис” ЕООД за ревизирания данъчен период 2019г. и 2021г.са определени данъчни задължения по ЗКПО, както и лихви за забава.

Цитираните ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са издадени като електронни документи, подписани с квалифициран електронен подпис. Електронните документи са представени по делото на оптичен носител (CD) и са приети като доказателства в с.з. и не са оспорени.

Данъчният субект е обжалвал ревизионния акт по реда на чл.155 и сл. от ДОПК пред Директора на Дирекция ”ОДОП” при ЦУ на НАП - гр. Варна, който с Решение № 157/07.10.2024г. и решение за поправка№ 157-П/ 06.12.24г. , го е изменил за данъчен период 2019г. и 2021г.

Предмет на съдебно оспорване е Ревизионен акт (РА) № Р-03000323002997-091-001/24.06.2024 г. на орган по приходите при ТД на НАП – Варна, в частта за 2019г. и 2021г. , с който на жалбоподателя са установени следните задължения:

КД по ЗКПО за 2019 г.- главница- 650,51лева и лихви- 306,44лв;

КД по ЗКПО за 2021г. –главница- 10858,23лв. и лихви- 10164,55лв.

Органите по приходи са установили, че едноличен собственик на капитала на „Балк Комодитис“ ЕООД е чуждестранното юридическо лице „Минералс груп“ ООД, идентификация 521 238 12. държава Словакия. Дружеството за ревизирания период, е извършвало търговия на едро с въглища/антрацит, манган и кокс/. За целите на ДДС има регистрация на територията на Словакия, за което е представил Удостоверение за регистрация, издадено от Данъчната служба в Братислава /л. 745-749/. Установено е в ревизионното производство, че преобладаващата част от извършените от жалбоподателя доставки на стоки са с място на изпълнение извън територията на страната - стоките не влизат на територията на страната и прехвърлянето на собствеността върху тях става извън територията на Република България. Превозът се осъществява чрез железопътен превоз, морски превоз, сухопътен транзитен превоз от място на купуването им до клиента. Плащанията по доставките се извършват основно по банков път.

В хода на ревизията, на дружеството е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения /л. 48/, в отговор на което са представени счетоводни справки, счетоводни peгистри, първични счетоводни и търговски документи, писмени обяснения и др. С нарочни протоколи /.т. 136. 342. 987/ са приобщени доказателства, събрани в хода на други административни производства. Изпратена е молба за обмен на информация с друга държава-членка на ЕС в съответствие с чл. 7 от Регламент (ЕС) 904/2010 чрез дирекция Централно звено за връзка при ЦУ на НАП до приходната администрация на Унгария № 0323-039625/03.11.2023 г.; получен е отговор с референтен №VAT_BG_039625_HU_20952-24883_20231103_AF_RI_R на 03.01.2024 г.

За ревизираните периоди, органите по приходите са установили, че дружеството е подавало в срок ГДД по чл. 92 от ЗКПО, след което в счетоводството са извършвани множество корекции на декларираните данни. В резултат на това при ревизията са констатирани съществени различия между декларираните с ГДД по чл. 92 от ЗКПО от жалбоподателя приходи, разходи, счетоводен финансов резултат и отразените такива в счетоводството. Констатираните несъответствия са подробно описани в РД.

В ревизионното производство дружеството е представило фактури за нощувки в Лисабон и самолетни билети до Лисабон, Португалия, както и фактура №ЕСК 488-60135679/22.08.2019 г. в превод на български език с предмет участие в конференция в Лисабон „Лидери на световния пазар на въглища“, в която твърди, че е участвал управителят на дружеството – Е. М..

Органът по приходите е приел, че за да бъдат признати за данъчни цели разходите за пътуване и престой на физически лица следва да са спазени изискванията на чл.10 и чл.33, ал.1 от ЗКПО.

Установено е в ревизионното производство, че предмет на приложената фактура №ЕСК 488-60135679/22.08.2019 г. в превод на български език е конференция в Лисабон „Лидери на световния пазар на въглища“ и е посочен Е. М. като втори делегат. Установено е, че е приложена и инвойс-фактура №2-19 от 11.10.2019 г. ведно с превод на български език с предмет „туристически услуги – настаняване в хотел Epic Sana Lisboa, гр. Лисабон, Португалия“, три стаи тип „Делукс“ с включена закуска“ за дати 19.10.2019 г. – 22.10.2019 г., общата стойност на фактурата е 1 838 евро.

В ТР е публикуван одиторски Годишен доклад за дейността на „Балк Комодитис“ ЕООД за 2019 г., от който се установява, че на 16.07.2018 г. е съставен учредителния акт на дружеството, основният капитал е в размер на 1 000 лв., набран изцяло с парична вноска, направена от учредителя – едноличен собственик и управител О. Т., което обстоятелство е вписано в ТР на 30.07.2018 г.

Констатирано е, че на 29.03.2019 г. е сключен договор за покупко-продажба на 100 % от дяловете на дружеството, по силата на който едноличен собственик на капитала става „Минерал групс“ ООД, гр. Братислава, Словакия, което обстоятелство е вписано в ТР на 04.04.2019 г. С решение на едноличния собственик на капитала на дружеството от 09.12.2019 г. е назначен нов управител – Е. М., което обстоятелство е вписано в ТР на 10.01.2020 г. От одиторския доклад, органа по приходите е установил, че Е. М. е краен собственик на „Минерал групс“ ООД/предприятието майка/.

Направен е извод, че към датата на издаване на фактура №ЕСК 488-60135679/22.08.2019 г. и инвойс-фактура №2-19 от 11.10.2019 г. и към датата на провеждане на конференцията в Лисабон, Е. М. не е бил управител на „Балк Комодитис“ ЕООД. Същият е бил съдружник в „Минерал групс“ ООД, което дружество е било едноличен собственик на капитала на „Балк Комодитис“ ЕООД, следователно М. е участвал в конференцията в Лисабон в качеството му на съдружник в „Минерал групс“ ООД.

Установено е в ревизионното производство, че през 2021г. дружеството не е внасяло авансови вноски за корпоративен данък. В подадената ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2021г. е декларирал дължим корпоративен данък в размер 104 197.22 лв. На основание чл. 89, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО, органите по приходи са начислили лихва в размер на 7 525.96 лв., поради превишение на дължимия корпоративен данък над сумата от определените авансови вноски за годината с повече от 25%.

Органът по приходите е констатирал, че дружеството не е внасяло авансови вноски за корпоративен данък за 2021 г., което е видно от водената в НАП данъчно-осигурителна сметка по см. на чл.87, ал. 1 и ал.2 от ДОПК на дружеството. Органът по приходите се е позовал на чл.88 от ЗКПО, който предвижда възможност за задължените лица, чрез подаване на декларация да намалят или увеличат размера на авансовите вноски, когато считат, че те ще се отличават от дължимия корпоративен данък, но дружеството не е подало такава декларация, т.е. не е определило дължими авансови вноски за 2021 г. По данни в информационния масив на НАП, е установено, че действително на 30.09.2022 г. дружеството е подало по електронен път ГДД по чл.92 от ЗКПО, но същата е отхвърлена, поради което е направен извод, че дружеството няма подадена коригираща декларация на сочената дата. Установено е, че в данъчно-осигурителната сметка на дружеството е отразена единствено подадената ГДД на 30.06.2022 г., с деклариран корпоративен данък за внасяне в размер 104 139.37 лв., внесен на 01.07.2022 г.

Установено е, че от фактура за продажба №19-01-1/19.01.2021 г. с получател „Меtallurgiсal Reductant products§services“LTD е продадено количество 9 930.15 метрични тона антрацит, а не 10 052.254 тона. Предвид фактурираното количество, част от заприходеното количество в сч. с/ка 304 „Стоки“ – 122.104 мт антрацит с доставна стойност 12 867.15 лв. не е продадено на клиента, но стойността му е изписана като отчетна стойност за 2021 г., т.е. налице е изписана в повече отчетна стойност на продадените стоки. Органите по приходите са преобразували финансовия резултат от дейността за 2021 г. в посока увеличение с 12 867.15 лв. В ревизионното производство, дружеството твърди, че процесната фактура първоначално е осчетоводена като фактура за покупка на стоки от „MurShipping“ от 28.01.2021г. в левова равностойност 749 484.52 лв. През м. 08/2022г.. по време на одиторска проверка, се установява, че стоките не са закупени с тази фактура, а това е фактурата за транспорт на същите. Тогава е предоставена и фактурата за стоките от А.V.Trading в левова равностойност 1 059 292.96 лв. Органът по приходите е направил корекции в счетоводството: сторнирана е стойността на първата фактура и същата е добавена към разходите за външни услуги като разход за транспортна услуга; фактурата за покупка на стоките е осчетоводена и е изписана с отчетна стойност 1 059 292,96 лв.

На л. 1678 от преп. е приложена фактура за продажби №19-01-1 от 19.01.2021г. с получател „МеtallurgiсalReductantproducts§services“ LTD, с предмет на продажба са антрацитни въглища размер 1-6 мм 9 930.150 МТ, на обща стойност 1 489 522,50 USD. Установено е , че по сч сметка 304 ,,Стоки” /л. 368/ са взети следните сч. операции:Дт с/ка 304/КТ с/ка 401 - 749 484.52 лв. - заприхождаване на антрацит 9 930.15 т /сч. операция 11/. доставчик „MUR Shipping":

• Дт с/ка 611/Кт с/ка 304 - 749 484.52 .тв. - изписване отчетна стойност за продажбата на горепосоченото дружество на 9 930.15 т /сч. операция 170/:

Дт с/ка 304/Кт с/ка 401 - /-749 484.52 лв./ сторно записване назаприходеното количество 9 930.15 т по сч. операция 11, от доставчик „MUR Shipping“ /сч. операция 201/;

• Дт с/ка 611/Кт с/ка 304 - /-749 484.52 лв,/ сторно записване на изписаната отчетна стойност на 9 930.15 т по сч. операция 170 /сч. операция 203/;

Дт с/ка 304/Кт с/ка 401- 1059 292.96лв. - заприхождаване стоки антрацит 10 052.254 тона. доставчик А.V.Trading /сч. операция 199/; единична цена 105.3786 лв. за тон;

-Дт с/ка 702/Кт с/ка 304 - 1 059 292.96 лв. - изписване отчетна стойност на продадена стока на „МеtallurgiealReductantproducts§services“ LTD /сч. операция 204/.

От посочените счетоводни записвания органът по приходите е установил, че със счетоводна операция 201 се коригира неправилното заприхождаване на стоката по сч. операция 11. Със сч. операция 203 се коригира неправилното записване по сч. операция 170. В резултат на това по сч. сметка 304 са заприходени антрацитни въглища 10 052.254 т на стойност 1 059 292,96 лв. /сч. операция 199/ и са изписани антрацитни въглища 10 052.254 т на същата стойност 1 059 292.96 лв. /сч. операция 204/. въпреки че с фактура № 19-01-1 от 19.01.2021т. са продадени 9 930.15 т въглища с отчетна стойност 1 046 425.3047лв. /9 930.15т х 105.3786 лв./.

В ревизионното производство е констатирано, че през 2020 г. по сч. с/ка 304 „Стоки“ са заведени закупени стоки /кокс/ на стойност 342 753.77 лв., които не са продадени към 31.12.2020 г. и стоят на салдо /налични/ по сметката. Стоките са продадени на Торо и Бетолаза през 2021 г. и е била издадена фактура от 09.09.2021 г., като при осчетоводяване на продажбата през м. 02/2021 г. е установено, че стоките е следвало да бъдат заведени в счетоводството със стойност 311 518.72 лв., което е действителната отчетна стойност, а не със стойност 342 753.77 лв. Установено е, че при продажбата им вместо изписаната 342 753.77 лв. е следвало да бъде изписана стойност 311 518.72 лв. Това обстоятелство е констатирано след подаване на ГДД по чл.92 от ЗКПО, поради което според органа по приходите е следвало да се извърши корекция и да се намали изписаната отчетна стойност с 31 235.05 лв.

Установено е, че през 2021г. е закупен още 1049 МТ кокс на стойност 78000.46 лв., който е бил продаден през същата година. През 2021г. е изписана отчетна стойност на продадения кокс 420 754.23 лв., въпреки че общата стойност на закупения кокс е била 389 519.19 лв., т.е. изписана е в повече отчетна стойност с 31 235.04 лв. Твърденията на дружеството в ревизионното производство са че след подаване на ГДД по чл.92 от ЗКПО на 30.06.2022 г. е била коригирана стойността на изписаните стоки с разликата от 31 235.05 лв., както и че в РА тази разлика е посочена два пъти – 62 470.10 лв., т.е. неправилно / в повече е извършено увеличение на резултата с 31 235.05 лв.

Констатирано е , че дружеството е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2021 г. на 30.06.2022 г., която е била коригирана, но същата е била отхвърлена и не е приета. На л.204 от адм. преписка е приложена справка, изготвена от дружеството, в която са посочени разликите между декларирани данни в подадената ГДД на 30.06.2022 г. и данните в счетоводството, след направените корекции. Като разход в ГДД от 30.06.2022 г. е посочена изписана отчетна стойност на продадените стоки в размер на 24 138 706 лв., в счетоводството, видно от оборотна ведомост /л.65/, главна книа /л.61/, ГФО, публикуван в ТР, е посочена отчетна стойност 24 473 411.27 лв./т.е. по-висока/. Установено е от органа по приходите, че от хронологичен опис на с/ка 304 „Стоки“ /л.368/, се установява че по сделката с Торо и Бетолаза по Дт на с/ка 702 и Кт с/ка 304 е отписана отчетна стойност на продадения кокс в общ размер 420 754.23 лв. По твърдения на дружеството в ревизионното производство фактическата стойност по фактури на наличния кокс към 31.12.2020 г. е 311 518.72 лв. /справка по сделки л.133/, т.е. действителната отчетна стойност на наличния към 31.12.2020 г. кокс е 311 518.72 лв., новозакупения кокс през 2021 г. е на стойност 78 000.46 лв., или общата отчетна стойност на продадения кокс е 389 519.18 лв. Коксът е бил продаден през 2021 г., като разликата между изписаната като разход отчетна стойност /420 754.213 лв. / и действителната такава / 389 519.18 лв. / е в размер на 31 235.05 лв. Установено е, че в изписаната обща отчетна стойност за целия период по счетоводни данни / 24 473 411.27 лв./ е включена изписана отчетна стойност за продажбата на кокс в размер 420 754.23 лв. т.е. описана е отчетна стойност, която е по-голяма от действителната с 31 235.05 лв. Направен е извод , че отписаната отчетна стойност на продадените стоки е разход по см. на ЗСч и влияе в посока намаление на финансовия резултат от дейността, което води до отчитане на по-нисък такъв.

Прието е, че за да бъде коригирана неправилно изписаната в повече отчетна стойност на продадения кокс, органите по приходите е следвало в увеличение на ФР да посочат само разликата в размер 31 235.05 лв., с което да формират вярно ФР от дейността. Установено е, че еднократното посочване на разликата между изписаната и действителната отчетна стойност на стоката в размер на 31 235.05 лв. в увеличение на ФР, елиминира влиянието на отписаната в повече отчетна стойност, която е документално необоснована и не следва да се признава за данъчни цели.

Установено е , че през 2021г. в сч. с/ка 602 „Разходи за външни услуги“ /л. 918-912/ е осчетоводен разход в размер 46 939.92 лв., представляващ начислен през годината данък по чл. 195 от ЗКПО върху възнаграждение в размер 469 399.20 лв. в полза на чуждестранно юридическо лице ФОП М., Украйна, за оказване на услуги по управление. В ревизионното производство от дружеството били представени договор за оказване на услуги по управление на компанията № ВС 2019/01-1 от 01.01.2019г., сключен между жалбоподателя като възложител и ФОП М. като изпълнител, регистриран в Украйна с номер 3126922152 /л. 194 и л. 1620/. На основание цитирания договор и издадени от ФОП М. фактури през 2021г. /л. 1858-1818/, жалбоподателят е начислил в разходите си и е изплатил по банков път на ФОП М. сумата 469 399.20 лв. /л.614/. Установено е от доказателствата приложени на стр. 1624, че ФОП на украински означава физическо лице предприемач.

За изплатената сума по договора е подадена декларация по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за четвърто тримесечие нa 2021 г. и е деклариран данък върху източника по чл. 195 от ЗКПО в размер 46 939.92 лв. Подадена е декларация по чл. 142, ал. 5 от ДОПК, в която е декларирано изплатено възнаграждение през 2021г. за управление и контрол от българско юридическо лице на ФОП М. с peг. номер 3126922152 с адрес в чужбина – Киев, в размер 469 399.20 лв.

Органите по приходите са се позовали на чл. 4, ал. 2 и чл. 195, ал. 1 и 2 от ЗКПО и на основание чл. 26. т. 8 от с.з. не са признали за данъчни цели разходите за данъка при източника, като са преобразували финансовия резултат за 2021 г. в посока увеличение със сумата 46 939.92 лв.

Установено е в ревизионното производство, че от приложения л.194 от адм. преписка договор страна по договора за оказване на услуги по управление на компанията е физическото лице – предприемач Е. М., Украйна. Органът по приходите е приел, че определянето на изпълнителя като предприемач означава, че същият действа като търговец, т.е. дейността, която извършва, в конкретния случай е с цел получаване на печалба и развитие на търговеца. Съгласно договора, изпълнителят – ФОП М. приема да предоставя консултантски услуги по управление на делата и имуществото на възложителя. Тези услуги включват оказване на управленска и организационна поддръжка на възложителя по въпросите на управлението, корпоративното стратегическо и оперативно планиране, консултиране по въпроси за направлението на развитие на бизнеса, управление на бизнеспроцесите, въпроси за понижаване себестойността на продукцията и др. финансови въпроси, разработка на маркетингови цели и политики, кадрови политики, планиране на производството, продажбите и контрола, проектиране на методика за счетоводната отчетност, програми за водене на отчетността, процедури за контрол на изпълнението на контактите и поръчките, консултиране и поддръжка на възложителя в областите планиране, обезпечение на ефективността, както и други свързани услуги. Приложените на л.184, л.1817-1821 инвойс-фактури, издадени от ФОП-М., са осчетоводени по см. с/ка 602 „Разходи за външни услуги“, в Кт на сч.с/ка 401/2 „Доставчици“ /л.1611/. Плащанията по договора са извършени по банков път /л.614/. Направен е извод, че изпълнителят на услугите е чуждестранно юридическо лице, а не физическото лице Е. М..

Органите по приходите не са приели, че твърденията на дружеството, че доходът е изплатен на М. в качеството му на управител по договор за управление и контрол, видно от доказателствата по преписката и обяснението на л.336. От приложените ведомости на л.813, л.408, се установява, че М., е на длъжност изпълнителен директор, с [ЛНЧ], са начислени възнаграждения в размер на 1 750 лв. месечно и удържани задължителни осигурителни вноски, от което е направен извод, че изплатената сума от 469 399.20 лв. не представлява възнаграждение по договор за управление и контрол. Отразено е, че при ревизията не е представен сключен договор за управление и контрол между дружеството и М., но вписването на обстоятелството на 10.01.2020 г. в ТР, че същият е управител е достатъчно за изпълнението на тази му функция, за което са му начислили възнаграждения и са удържани осигурителни вноски по българското законодателство

Ревизионният орган е приел, че на осн. чл.195 от ЗКПО, вр. чл.22, т.1 и чл.26, т.8 от ЗКПО следва да се преобразува в посока увеличение финансовия резултат от дейността за 2021 г. със сумата 46 939.92 лв.

Установено е, че дружеството, в качеството му на инвеститор, е сключило договор за съвместна дейност № 2018/09/01/ от 03.09.2018г. с Е.Конект. „Балк Комодитис" ЕООД превежда суми на Е.Конект за инвестиране в дейността на последния.Удостоверени са дължими лихви в размер на 8 % за закъснение от страна на Е.Конект.

В ревизионното производство дружеството е представило писмо от 31.12.2020г. до Е.Конект /л. 1990/ за потвърждаване на дължимите от последния суми по съвместната дейност, възлизащи на 154 348,49 евро /в т.ч. главница 101 214.80 евро. лихви 53 133,69 евро/. Писмото е подписано от двете страни. В тази връзка, жалбоподателят е издал на Е.Конект ф-ра № 04/01-3/04.01.2021г. с предмет на доставка „лихви за забавено плащане към 31.12.2020г." на стойност 53 133,69 евро /левова равностойност 103 920,46 лв./ /л. 1961/.

Установено е, че във връзка с договора за съвместна дейност, през 2020г. дружеството е отчело приходи от лихви в размер 103 920,46 лв., като е извършило счетоводен запис Дт с/ка 499 „Други кредитори“ и Кт с/ка 721 „Приходи от лихви /л. 1863/. През 2021 г. по отношение на цитираната фактура, е извършено записване по Дт с/ка 411/2 „Клиенти“ и Кт с/ка 499 /л.1865/.

Констатирано е, че през 2021г. дружеството е издало фактура с предмет на доставка „лихви за забавено плащане за периода 01.01.2021 г.-25.01.2021г. и стойност 2 280.69 евро /левова равностойност 4 460,64 лв./. осчетоводяването, на която е на л. 640 от преписката.

Установено е, че на 31.05.2021г. дружеството е издало кредитно известие 21/05/1/31.05.2021г. към фактури 04/01-3/04.01.2021г. и № 25/05-1/25.05.2021 г. на стойност 55 414.38 евро. левова равностойност 108 381.10 лв., /103 920.46+4 460,64/, приложено на л. 1957 от преп. Като основание за издаване на кредитното известие е посочено „съгласно споразумение на страните, начислената лихва за забавено плащане на задължението става недължима“.

Дружеството е представило в ревизионното производство„Акт за съгласуване до 31.05.2021 г." /л. 1958. превод на л. 1962/. според който страните се договарят, че към 31.05.2021 г. Е.Конект е платило остатъка от непогасената главница по споразумението за съвместно предприятие и лихвите в размер на 55 414.38 евро отпадат. Кредитното известие е осчетоводено в намаление на приходите от услуги по сч. с/ка 703 за 2021 г. /л. 642-640/.

Установено е, че предоставяните суми на Е.Конект са получавани по банков път от „Маделон инвестмънт“ на основание договор за заем, във връзка, с който от дружеството са отчетени разходи за лихви в размер 89 602.52 лв.

Органите по приходите са приели, че начислената лихва към 31.12.2020г. е дължима и няма основание за сторнирането й, предвид че същата е потвърдена от страните с писмото от 31.12.2020г., а и към 30.06.2021 г. Е.Конект има неиздължени суми към дружеството. Предвид това са приели че кредитното известие е издадено без основание и неоснователно са сторнирани отчетените приходи за 2020г. в размер 103 920.46 лв. и за 2021 г. в размер 4 460.64 лв.

Данъчните органи са се позовали на счетоводни стандарти 18 „Приходи“, № 32 „Финансови инструменти“, № 1 „Представяне на финансовите отчети“ и са приели, че дружеството съобразно счетоводното законодателство, правилно е отчело приходите от лихви, тъй като същите могат да се изчислят надеждно, доколкото са фиксирани в договора и споразуменията с Е.Конект, а извършеното намаление на финансовия резултат въз основа на кредитното известие, не е документално обосновано. Едновременно с намалението на финансовия резултат, дружеството е отписало вземанията от Е.Конект без да са налице условията по чл. 37 от ЗКПО.

На основание чл.37, чл.10, ал.1 и чл.26, ал.1 и чл.26, т.2 от ЗКПО, органите по приходите за преобразували в увеличение финансовия резултат от дейността за 2021 г. със сума 108 381.10 лв.

В ревизионното производство дружеството е твърдяло, че една от хипотезите на отписване на финансови инструменти, съгл. СС №32 е реализирането на правата или уреждане на задълженията. Установено е, че не са представени доказателства в ревизионното производство, от които да се установява основанието за отписване на вземането, съответно за издаване на кредитното известие. Направен е извод, че от събраните доказателства се установява, че за дружеството е налице вземане за лихви от Е.Конект, съответно за признаване на приход през 2020 г. и през 2021 г., но доказателствата, от които да се установява, че задължението на Е.Конект към дружеството е отпаднало, съответно за дружеството е налице основание за издаване на кредитно известие, липсват.

Видно от приложените на л.1959 и л.496 от адм. преписка дневник на счетоводна сметка 223 „Инвестиции в смесени предприятия“, се отчитат взаимоотношенията между дружеството и Е.Конект по повод договора за съвместна дейност. От същите се установява, че кредитния оборот по сметката за периода 01.12.2020 г.-30.06.2021 г. е в размер на 306 496.45 лв. / 156 709.15 евро/. Установено е от дневник на с/ка 223, че освен получени по банков път суми, са били извършени и прихващания във връзка с джойнт венчър. Към 30.06.2021 г. сметката е с крайно кредитно салдо в размер 25 668.92 лв., към 31.12.2021 г. с/ка 223 е с нулево салдо, т.е. взаимоотношенията между двете дружества са уредени към 31.12.2021 г. Към 31.12.2020г. задълженията на Е.Конект към дружеството възлизат на 154 348.49 евро. Същите са потвърдени в писмото от 31.12.2020 г., а до 30.06.2021 г. са частично уредени, включително с получени по банков път суми в общ размер на 151 313.77 лв. Установено е, че не са налице доказателства за основанието за приемане на недължимост на процесните лихви. Органите по приходите са приели, че кредитното известие №21/05/1/31.05.2021 г. е издадено без основание.

Установено е, че в сч. с/ка 602 „Разходи за външни услуги“ /л. 917 от адм. преписка/, дружеството е отчело разходи в размер 484 983.20 лв. за услуги от Nedruma prom KFT, за които е съставило протоколи по чл.117 от ЗДДС. Фактурите са подробно описани в таблица на стр.29-30 от РД и са приложени на л.1494-1449. Констатирано е, че отчетените разходи са отнесени в намаление на финансовия резултат за 2021г. По данни в информационния масив на НАП, VIES система, органите по приходите са установили, че Nedruma prom KFT, не е декларирало извършени услуги към дружеството, същото е деактивирано и голяма част от процесните фактури са издадени след датата на дерегистрацията за ДДС. В ревизионното производство е установено, съгласно получена информация от данъчната администрация на Унгария, че Nedruma prom KFT е дерегистрирано, тъй като не е спазило задължението си за подаване и публикуване на счетоводни отчети, не е изпълнило задължението си за подаване на декларация за ДДС и обобщена декларация VIES за своите транзакции, последната подадена декларация е за м.11.2019 г. и същата е без съдържание.

От дружеството са били изискани доказателства в ревизионното производство за реалното предоставяне на услугите от доставчика, но са представени само фактури и договори на чужд език.

Органите по приходи са счели, че в случая липсват годни доказателства относно действителното осъществяване на процесните услуги, т.е. отчетените разходи не са документно обосновани. Предвид непредставянето на съпътстващи документи към фактурите, органите по приходите не са приели разходите, като такива, свързани с дейността на дружеството. Позовали са се на разпоредбите на чл. 3. ал. 2 и 3 от Закона за счетоводството, и чл. 10, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 22. чл. 23. ал. 1 и ал. 2. т. 1 и чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО и не са признали за данъчни цели отчетените разходи в размер на 484 983.20 лв., като са преобразували финансовия резултат за 2021г. в посока увеличение.

От дружеството са представени Договор за посредничество от 10.12.2020г., ф-ра от 14.06.2021г., Протокол за предоставени услуги по договора и допълнителни доказателства за извършената работа.

В ревизионното производство дружеството е представило договори от 03.02.2021г. /л. 1497 на руски език/; от 01.02.2021г. /л. 1490. на английски език/; от 05.07.2021г. /л. 1488 на руски език/; от 02.07.2021г. /л. 1485 на английски и руски език/; от 16.10.2021г. /л. 1478 гръб на английски език с превод на отделни клаузи на български език/; от 05.09.2021г. /л. 1473 гръб на английски и руски език/; от 01.05.2021г. /л. 1452 гръб на английски и руски език/. Според договорите, агентът –Neduma prom KFT, се ангажира от свое име, но за сметка на принципала /т.е. дружеството/ да търси потенциални купувачи на товара /въглища с произход Руската федерация/ и да води преговори с тях с цел сключване на сделки. Установено е, че Агентът се задължава при възникване на обстоятелства, възпрепятстващи изпълнението на договора, незабавно да уведомява принципала; да съобщава при поискване всички сведения за хода на изпълнение на поръченията, да предоставя отчет за извършените работи, да получава необходимата информация за изпълнение на поръченията, да получи за изпълнението възнаграждение в размер и срок съгласно договореното. В част от договорите посоченият предмет е поемане на услуги от Neduma prom KFT в процеса на претоварване на товарите за целия износ извън територията на Руската федерация, осигуряване приемане и разтоварване на товара до складовите площи на пристанището, водене на оперативна отчетност на доставката на товара, ежедневно предоставяне на клиентите по и-мейл или факс, информация за наличността на товара в пристанището, вклчително номера на договори и спецификации, имена, бруто и нето тегло, информиране на клиентите за открит дефект на товара, осигуряване складиране и съхранение на товара в пристанището, контролиране обработката на товара на пристанището, включително номера на договори и спецификации, имена, бруто и нето тегло, информиране на клиентите за открит дефект на товара, осигуряване складиране и съхранение на товара в пристанището, контролиране обработката на товара на пристанището, навременното изпълнение на товаренето и пр. Установено е, че в част от договорите е уговорена конкретна цена на услугите като обща сума, а в други е посочена единична цена на услугата според обема на товара.

От дружеството са били представени в ревизионното производство актове за извършени услуги в рамките на договорите /л. 1494, 1486, 1480, 1474 гръб, 1453 гръб, 1448 гръб/,съставени на английски и руски език. Предмет на актовете е потвърждаване на това, че агентът е оказал, а принципалът е приел услугите по конкретен договор. Страните се съгласяват, че всички услуги са извършени в пълно съответствие с клаузите на договора, посочен е и размера на дължимото възнаграждение.

В ревизионното производство дружеството е представило допълнително инвойс-фактури от Neduma prom KFT /л.1493-1491, 1481, 1453, 1448, 230, 226/, счетоводен регистър дневник на с/ки 402 и 401 за контрагент Neduma prom KFT /л.1444-1442/, както и извлечение на банкова сметка /л.1441/. В инвойс-фактурите е посочен предмет „агентска комисионна по договор“.

Направен е извод , че от представените доказателства не е възможно да се установи какви конкретни действия и дейности е извършил Nedumaprom KFT, по кои конкретни договори за доставки на стоки е осъществил посредничество, ползвал ли е подизпълнители за извършване на услугите, кои лица са извършили услугите. Не са представени от жалбоподателя писмени обяснения и други, съпътстващи доставките документи /кореспонденция, в т.ч. по електронен път, договори, споразумения, анекси, транспортни документи, фактури, митнически декларации, документи за съхранение, товарене и разтоварване на стоки, протоколи за извършени работи, протоколи за приемане на извършените работи и пр./, от които да се установява кои са страните по конкретните сделки за продажби и прякото участие като посредник в тях на Neduma prom KFT, връзката им с дейността на „Балк Комодитис“ ЕООД, както и извършени конкретни услуги от Nedumaprom KFT.

Установено е, че представените от дружеството документи и договори не съдържат конкретна информация за извършените работи/услуги, поради което не позволяват да се обоснове извод за конкретния предмет на доставките – какво точно се изразяват фактурираните услуги и как е формирана тяхната стойност, което е самостоятелно основание да се приеме, че не е налице стопанска операция по процесните фактури. Нито от страна на „Балк Комодитис“ ЕООД, са представени документи, нито при извършения обмен с данъчната администрация на Унгария са били събрани доказателства, които да конкретизират услугите – какво точно дължи изпълнителя като резултат, кога и къде е изпълнена услугата, какъв е конкретния резултат и действително ли е предаден и приет, и от кого.

В ревизионното производство дружеството е представило в превод на български език Договор за посредничество №NP-1012/2020г. от 10.12.2020г. между „Балк Комодитис“ ЕООД /възложител / и Neduma prom KFT. Установено е, че според договора посредникът се задължава да търси потенциални доставчици на стоки за възложителя или клиентите му, да води преговори с потенциални доставчици на стоки с цел сключване от възложителя или неговите клиенти на договори за доставки на стоки между възложителя или неговите клиенти и доставчиците на стоки, намерени от посредника, при възможно най-изгодни условия за възложителя и/или неговите клиенти като купувачи на стоките, да извършва други правни и други действия и оказва и други услуги, договорени между страните. В т.1.5 от договора е посочено, че възлагането на дейностите става чрез писмени предложения към договора или в писма от едната до другата страна. Такива приложения и писма не са представени, поради което следва да се приеме, че по договора не са възлагани услуги. В т.2.5 от договора е записано, че страните се задължават ежемесечно да подписват Протокол със списък на доставчиците на стоки, намерени от посредника, с които възложителят е сключил договори за покупко-продажба на стоки и от които са получили стоките. Такива протоколи и списъци не са представени, което налага извод, че от посредника не е имало изпълнение по договора – не са намерени доставчици, от които да са получавани стоки. В т.7.2 от договора е посочено, че ако след изтичане на срока на договора, страната не е уведомила другата страна за прекратяването му, договорът се счита за продължен със същия срок. При ревизията не са представени писма във връзка с прекратяване на договора, но са представени множество договори, сключени през 2021 г., съдържащи еднакви клаузи, общо формулиран предмет и поети задължения от страните.

Съгласно представения в ревизионното производство протокол за предоставени услуги в рамките на договор за посредничество № NP-1012/2020r. от 10.12.2020г. В него е посочено, че страните се съгласяват, че всички услуги са предоставени в пълно съответствие с договора. Протоколът съставлява основание за осъществяване на разплащането между страните. Посочено е, че посредникът е съдействал за сключване на договор № 98-МТ82020 от 24.11.2020г. с изпращач на стоката: MIR Trade .AG. количество на доставената стока - 4 547.972 тона. В протокола не е посочен вида на стоката. Цитирания договор № 98- МТ82020 от 24.11.2020г. също не е представен. В хода на ревизията е представен договор No 105-.МТ/2021 /л. 653/ между дружеството и MIR Trade .AG за 55 000 МТ въглища за парогенератори и фактури, издадени от MIR Trade AG на жалбоподателя по договор № 105-МТ/2021 /л. 1286-1305/, от които ревизионния орган е приел, че не може да се направи извод, че са извършени услуги по посредничество от страна на Neduma prom KFT, т.е. представените към жалбата договор и протокол не удостоверяват действителни бизнес отношения между дружеството и Nedumaprom KFT и не кореспондират с останалите доказателства в преписката. Също така не удостоверяват действителни бизнес отношения между жалбоподателя и Neduma prom KFT приложените към жалбата акт за оказани услуги от 01.10.2021г. с товародател QAZ Carbon LLP по договор 06/05 от 06.05.2021г.; акт за оказани услуги към клиент ENERGY COAL и към Telf DG. KILN FUELS, както и приложения на стр. 696 от преп. договор между жалбоподателя и QAZ Carbon LLP.

Установено е, че от получения отговор /SCAC/ на л. 2183 Nedumaprom KFT е дерегистрирано на 05.08.2021 г.. поради неспазване на задълженията си за подаване и публикуване на счетоводните отчети, т.е. доставчикът не е декларирал получени приходи от услуги, в т.ч. услуги, извършени на„Балк Комодитис“ ЕООД. Доставчикът не потвърждава действително сключване на договори с дружеството и действително извършване на процесните услуги.

Органите по приходи са приели, че отчетените от жалбоподателя разходи не са документално обосновани каквото е изискването на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО, вр. чл. 3, ал. 2, 3 и 5 от ЗСч и на основание чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО не са признати за данъчни цели отчетените разходи в размер 484 983.20лв. за 2021г.

В хода на съдебното производство, Съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза, при която вещото лице е установило, че относно осчетоводените разходи за командировки не са представени нито в хода на ревизионното производство, нито към жалбата заповед за командировка на лицата, които участват в конференцията, отчет за извършената работа по време на командировката, документи за осъществения транспорт – самолетни билети, бордни карти и др. Вещото лице е посочило, че е подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО с вх. №0300N1134778/30.06.2022г., като декларирания корпоративен данък за внасяне по декларацията е в размер на 104 197.22 лв. Установено е от вещото лице, че на л.2062-2069 е представена ГДД по чл.92 от ЗКПО, представляваща подадена коригираща декларация, която не е приета в НАП, поради което не е възникнал по данъчно осигурителната сметка на дружеството надвнесен КД за 2021 г., който да бъде прихванат. С декларацията е посочен корпоративен данък за внасяне в размер на 33 506.50 лв. Коригиращата декларация е подадена като редовна – маркирана е отметка по т.1, а не е маркирана отметка по т.5, че е декларация на основание чл.75, ал.3 от ЗКПО като коригираща. Вещото лице е установило, че „Балк Комодитис“ ЕООД е следвало да прави за 2021 г. месечни авансови вноски на база на прогнозната данъчна печалба за тази година, за които е следвало да подаде декларация по чл.87а, от ЗКПО до 15.04.2021г. Вещото лице е установило, че неправилно жалбоподателят е посочил задължението за авансови вноски в подадените редовни ГДД за 2020 г. и 2021г. Вещото лице е посочило, че от описаните счетоводни операции взети през 2021г. за корекция на начислените лихви за 2020 г. е видно, че е приложен допустимия алтернативен подход при отчитането на счетоводната грешка. Поради това, при определяне на данъчния финансов резултат за 2021 г. намалената сума на приходите от лихви в размер 103 920.46 лв., отчетена като загуба по сметка 703- Приходи от услуги следва да бъде посочена в увеличение на счетоводния финансов резултат, преобразуван за данъчни цели. Вещото лице в табличен вид на л.9 и 10 от заключението е посочило какви плащания/комисионни/ са извършени по договора за посредничество N NP-1012/2020 сключен между жалбоподателя и Neduma promKFT. Посочено е, че плащанията са осчетоводени по см. 602 – Разходи за външни услуги /л.912-918 от адм. преписка/ на основание подадените Протоколи по чл.117 от ЗДДС и са заплатени изцяло по банков път от сметката в евро в ПИБ АД. Установено е, че не са фактурирани през 2021г. от NedumapromKFT агентски комисионни в размер на 16 194.10 евро /264 162.06-247967.96/. Установено е, че сумата в размер на 469 299.20 лв. не представлява начислено възнаграждение по Договор за управление и контрол, а е осчетоводена по сметка 602 – Разходи за услуги, плащанията са различни от възнагражденията по Договор за управление и контрол, начислени по сметка 604 – Разходи за заплати. Направен е извод, че оспорените задължения за 2019 г. са относно част от разходите за командировки само по фактурите издадени от Консиерж Сервиз Украйна ООД на обща стойност 3326 евро, но не и по фактурата за участието в конференцията в Лисабон.

С протокол от съдебно заседание от 07.10.2025г., Съдът е назначил допълнителна ССчЕ, като е указал на вещото лице да направи изчисления в два варианта, респ. да определи какъв ще бъде размерът на дължимия корпоративен данък, ако бъдат признати за данъчни цели всички издадени фактури от NEDUMA PROM и ако бъдат признати за данъчни цели фактурите от NEDUMA PROM, за които има данни че са подадени декларации във VIES системата от унгарския партньор. В тази връзка в.л. е изготвило допълнителна ССЕ, която е изцяло изчислителна в два варианта: 1/ Ако се признаят за реални доставките от NEDUMA PROM, за които има подадени VIES декларации и Вариант 2/, ако се признаят за реални всички извършени услуги от NEDUMA prom KFT, какъв би бил крайния резултат за корпоративно облагане. Експертизата е изслушана в о.с.з. и приета от съда.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 156, ал.1 от ДОПК, след изчерпване на задължителния административен контрол, срещу РА, потвърден и изменен от директора на Дирекция "ОДОП" – Варна с Решение №157/07.10.2024 г., поправен с Решение №157—П/06.12.2024г. на директора на Дирекция ОДОП – Варна за поправка на очевидна фактическа грешка, с който на жалбоподателя са установени следните задължения:

КД по ЗКПО за 2019г. –650,51лв. главница и 306,44лв. лихва;

КД по ЗКПО за 2021г. –10858,23лв. главница и 10164,55лв. лихва, поради което е ДОПУСТИМА.

При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал.2 ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите – възложителя и ръководителя на ревизията, в законоустановената форма и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци, които водят до неговата нищожност.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Тоест за да се признае за целите на данъчното облагане, отразеният в счетоводния документ разход, следва да е извършен по реална сделка или да отразява вярно стопанската операция. Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон.

За целите на корпоративното подоходно облагане разходите за командировки /пътни, дневни, квартирни и други/ се третират като разходи за пътуване и престой на физически лица. Правилата за признаване за данъчни цели на счетоводните разходи за пътуване и престой на физическите лица са регламентирани в чл. 33, ал. 1 от ЗКПО, където са посочени две условия, които следва да са изпълнени едновременно: пътуването и престоят да са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице, и физическите лица, извършили пътуването и престоя, да са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или да са наети от него в рамките на извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице. Тежестта да докаже наличието на предпоставките за признаване за данъчни цели на процесните разходи за командировки е на ревизирания данъчен субект, който черпи благоприятни правни последици от установяване на това обстоятелство.

Данъчната облагаема основа е образувана от непризнати за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на чл.26, т.2 от ЗКПО. Те са нереално извършени, а само документално оформени и осчетоводени с цел приспадане на по-големи разходи:

1. По отношение на отчетените в счетоводството на жалбоподателя разходи във връзка с „командировка“ на Е. М., предпоставките по чл. 33, ал. 1 за признаване на тези разходи за данъчни цели не се доказват от събраните по делото доказателства. В случая по делото е безспорно установено, съгласно одиторския Годишен доклад за дейността на „Балк Комодитис“ ЕООД за 2019 г., че с решение на едноличния собственик на капитала на дружеството от 09.12.2019 г. е назначен нов управител – Е. М., което обстоятелство е вписано в ТР на 10.01.2020г. От одиторския Годишен доклад за дейността за 2019 г. на жалбоподателя, се установява, че Е. М. е краен собственик на „Минералсгрупс“ ООД / предприятието-майка/. Обосновано органите по приходите са приели, че към датата на издаване на фактура №ЕСК 488-60135679 от 22.08.2019 г., към датата на издаване на инвойс-фактура №2-19/11.10.2019 г. и към датата на провеждане на конференцията в Лисабон „Лидери на световния пазар на въглища“ Е. М. не е бил управител на „Балк Комодитис“ ЕООД. М. е бил съдружник в „Минерал групс“ ООД, което дружество е било едноличен собственик на капитала на „Балк Комодитис“ ЕООД. Следователно е участвал в качеството му на съдружник в „Минерал групс“ ООД.

Допълнително следва да бъде изложено и установеното от вещото лице, че относно осчетоводените разходи за командировки не са представени, нито в хода на ревизионното производство, нито пред съда – заповед за командировка на лицата, които участват в конференцията, отчет за извършената работа по време на командировката, документи за осъществения транспорт – самолетни билети, бордни карти и др. С изложеното се установява, че е осъществена само една от предпоставките на чл. 33, ал. 1 от ЗКПО - пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице. Но за да бъдат признати за данъчни цели отчетените разходи за командировки, следва двете предпоставки на цитираната разпоредба да са изпълнени кумулативно.

Не е доказана връзка с дружеството на настанените лица – Е. М.. Правилно в тази връзка ревизиращите са приели, че липсата на трудов, граждански или какъвто и да било договор с посоченото лице не позволява да се установи връзка с дейността на жалбоподателя. Доказването на посоченото обстоятелство е в тежест на РЛ и нито в рамките на ревизионното, нито в настоящото съдебно производство са ангажирани доказателства позволяващи разхода да бъде признат за свързан с дейността на дружеството.

2. Относно начислени лихви по реда на чл. 89 ЗКПО за 2021 г.

Считано от 01.01.2021г. месечните авансови вноски правят данъчно задължените лица, които имат нетни приходи от продажби за годината преди предходната над 3 000 000 лв. Следователно за 2021г. следва да се имат предвид нетните приходи за 2019 г. Съгласно подадената ГДД за 2019 г. нетните приходи от продажби са в размер на 28 407 951.24 лв. или „Балк Комодитис“ ЕООД е следвало да прави за 2021 г. месечни авансови вноски на база на прогнозната данъчна печалба за тази година, за които е следвало да подаде декларация по чл.87а от ЗКПО до 15.04.2021г. Не е установено да са извършвани плащания на такива през годината.

Съгласно чл. 89 от ЗКПО лихви се дължат от определени данъчно задължени лица, когато не внесат дължимите месечни авансови вноски за корпоративен данък. Лихви дължат данъчно задължените лица по ЗКПО, които: 1/са задължени да правят месечни авансови вноски, и 2/ не са ги внесли в срок, или 3/ са ги внесли в по-малък размер от дължимия. Лихвата, която се дължи в случая е законната лихва за забава. Тя се начислява се за периода от деня след срока за внасяне на авансовата вноска до деня на плащането. Лихвата се дължи се независимо дали при годишното облагане данъкът е по-нисък или нула. Лихви по чл.89 от ЗКПО не дължат: 1/ лица, които нямат задължение за месечни авансови вноски; 2/ лица, които са подали декларация за промяна на авансовите вноски по реда на ЗКПО и са ги коригирали законосъобразно;3/ лица, които внасят тримесечни по чл.90 ЗКПО, а не месечни авансови вноски по чл.89 ЗКПО.

Вещото лице е установило, че съгласно представеното извлечение от данъчно осигурителната сметка на „Балк Комодитис“ ЕООД от НАП – л.2162 от адм. преписка, на 30.06.2022г. е възникнало вземане на НАП за корпоративен данък по подадена ГДД с вх. №0300N1134778/30.06.2022г. в размер на 104 197.22 лв., което е погасено с постъпилата на 01.07.2022 г. сума в размер на 104 139.37 лв. Остатъкът от задължението е погасен с преведена на 17.06.2022 г. сума в размер на 57.85 лв.

В.л. коментира , приложената на л.2062-2069 ГДД по чл.92 ЗКПО на „Балк Комодитис“ ЕООД, която не е приета в НАП. В декларацията е посочен корпоративен данък за внасяне в размер на 33 506.50 лв., а декларирания и внесен данък по подадената ГДД на 30.06.2022г. в размер на 104 197.22 лв. е посочен по код 1800 „направени авансови вноски за годината“. Вещото лице е направило извод, че представената ГДД е подадена като редовна декларация – маркирана с отметка по т.1, а не е маркирана отметката по т.5, че декларацията се подава на основание чл.75, ал.3 от ЗКПО като коригираща /еднократно след срока на подаване/. Направен е извод, че поради тази причина така подадената декларация не е приета от НАП. Поради неприемане на декларацията по данъчно осигурителната сметка на жалбоподателя не е извършена корекция на декларирания с ГДД от 30.06.2022г. корпоративен данък в размер на 104 197.22лв. и не се формира сума на надвнесен данък – 70 690.72 лв., представляващ разлика между декларирания КД на 30.06.2022 г. и този в неприетата ГДД от 30.09.2022 г.

В.л. е установило, че след като не е била приета коригиращата ГДД от 30.09.2022 г. не е възникнал по данъчно осигурителната сметка на жалбоподателя надвнесен КД за 2021 г., който да бъде прихванат от приходната администрация с последващи задължения за данъци на дружеството.

В о.с.з. от 03.06.25г., в.л. заявява, че органите по приходи, чрез извършената ревизия са определили данъчна основа, която е близка до данъчната основа на подадената, но неприета годишна данъчна декларация за 2021г. Те са приспаднали внесените по редовната декларация 104 197.22лв. от дължимите с ревизионния акт, т.е. органите по приходи са изпълнили своето задължение за формиране на коректна данъчна основа. От изложеното е видно, че жалбоподателят не е ощетен от подадената, но неприета "коригираща ГДД за 2021г.".

Съгласно чл. 83, ал. 1 ЗКПО, данъчнозадължените лица правят месечни или тримесечни авансови вноски за корпоративния данък на базата на прогнозна данъчна печалба за текущата година.

Съгласно чл. 84 ЗКПО, месечните авансови вноски се правят от данъчно задължени лица, чиито нетни приходи от продажби за годината преди предходната година превишават 3000000 лв.

Месечните авансови вноски се определят по формулата в чл. 86 ЗКПО, а тримесечните по формулата в чл. 87 ЗКПО.

Предвид декларирания резултат с ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2019 г. – 28 407 951.24 лв., правилно с РА е прието, че през 2021г. дружеството е имало задължение да внася месечни авансови вноски. Не се спори, че съгласно ГДД за 2021 г. такива не са извършвани (чл. 87а ЗКПО).

Съгласно чл. 89, ал. 1 ЗКПО, когато дължимият годишен корпоративен данък надвиши с над 25 на сто сумата от определените месечни авансови вноски за съответната година или когато 75 на сто от дължимия годишен корпоративен данък надвиши с над 25 на сто сумата от определените тримесечни авансови вноски за съответната година, върху превишението над 25 на сто се дължи лихва.

Сумата, върху която се дължи лихва по чл. 89, ал. 1 ЗКПО за месечните вноски се определя по формулата в чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗКПО.

С ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2021 г. е деклариран КД в размер на 104 197.22 лв. и поради това че не са извършвани авансови плащания, правилно органите по приходите са приложили чл. 89 ЗКПО.

Неоснователно е твърдението в с. з. – че начислените лихви по реда на чл.89 ЗКПО са незаконосъобразни, т. к. са незаконосъобразни извършените корекции на ФР, които са оспорени в настоящото производство. Констатациите в тази част са изцяло по декларирани данни от жалбоподателя и се преценяват от настоящия състав като правилни.

Вещото лице, при анализ на подадените ГДД за проверявания период, е установило неправилно посочване от жалбоподателя на задължението за авансови вноски в подадените редовни ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2020г., 2021 г. Задължението за извършване на авансови вноски е посочено неправилно по т.26.4 – като тримесечни вноски, съгласно чл.83, ал.3 от ЗКПО, а следва да се посочи по т.26.1 – месечни, съгласно чл.84 от ЗКПО, поради което в подадените ГДД не е формирана базата за начисление на лихви върху авансовите вноски в част V, т.27.1.

Не са наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства за неправилно изчисление на сумата, върху която се дължи лихва по реда на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗКПО, както и на самата лихва, установена като дължима. Съгласно чл.89, ал. 5 ЗКПО, лихвата по ал. 1 се определя съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, и се изчислява от 16април до 31 декември на съответната година. В случая лихвата е изчислена в размер на 7 525.96 лв.

По изложените съображения сумата, върху която се дължи лихва по реда на чл. 89, ал. 2, т. 2 ЗКПО за периода от 16.04.2021 г. до 31.12.2021 г. е определена в размер на 104 197.22 лв. и съответно дължима лихва, в размер на 7 525.96 лв.

С разпоредбата на чл. 89, ал. 1 ЗКПО законодателят цели репариране на вреди от забавеното изплащане в частта на извършеното след срока по чл. 90, ал. 1 ЗКПО превишение. Тази разпоредба се прилага, когато в резултат на неправилна първоначална преценка се е стигнало до съществено превишаване на реалния дължим КД с над 25% над сумата на определените месечни авансови вноски за съответната година, които се внасят в сроковете по чл. 90 ЗКПО. Фактите обосновават извод, че в конкретната хипотеза има превишение и фискът е ощетен, поради което оспореният акт е издаден в съответствие с целта на закона. Жалбата в тази част е неоснователна.

3. Данъчните органи са извършили увеличение на декларирания финансов резултат и са преобразували декларирания от жалбоподателя счетоводен финансов резултат за 2021 г. в размер на 12 867.15 лв. по фактура за продажба №19-01-1/19.01.2021 г. с получател „Metallurgical Reductant products§services“ LTD.

Органите по приходите са установили, че е продадено количество 9930.15 метрични тона антрацит, а не 10 052.254 тона. Предвид фактурираното количество с фактурата, част от заприходеното количество в сч. с/ка 304 „Стоки“ – 122.104 мт антрацит с доставна стойност 12 867.1 5 лв., не е продадено на клиента, но стойността му е изписана като отчетна стойност за 2021 г., т.е. налице е изписана в повече отчетна стойност на продадените стоки. Съответно издадените фактури от тези доставчици не отразяват реално извършени стопански операции – доставка на антрацит, съответно не са изпълнени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО за документална обоснованост на разходите. Предвид на тези изводи, счетоводният финансов резултат на жалбоподателя е преобразуван.

Установено е, че на л. 1678 от адм. преписка е приложена фактура за продажби №19-01-1 от 19.01.2021 г. с получател „Metallurgical Reductant products§services“ LTD. От тази доставка се установява, че предмет на продажба са антрацитни въглища в размер 9 930.150 МТ, на обща стойност 1 489 522.50 USD. Вещото лице е установило, че съгласно представеното счетоводно извлечение „Хронологичен опис“ по сметка 304 – Стоки за периода 01.01.-31.12.2021 г. /л. 346-368 от адм. преписка/, със счетоводна дата 31.01.2021 г. с операция №199 е заприходена /получена/ стока „антрацитни въглища“ с доставчик A.V.Tradingпо фактура №18012022 от 18.01.2021 г., количество 10052.254 т. с левова равностойност 1 059 292.96 лв. Единичната цена на МТ е 105.379 лв. Установено е от вещото лице, че със счетоводна дата 31.01.2021 г. с операция №204 и основания М.О. – изписани продадени стоки сделка с „MetallurgicalReductantproducts§services“ LTD е изписана отчетна стойност на продадените стоки „антрацитни въглища, количество 10052.254 т. на стойност 653 396,51 USD. Вещото лице, от съпоставката на данните за продаденото количество 9 930.15 МТ и изписаното количество – 10 052.254 МТ, е установило, че е изписана като отчетна стойност цялото количество получени стоки, а не съответстващата на продаденото или преизписана е отчетна стойност за 122.104 МТ. Изписаната в повече отчетна стойност е 12 867.20 лв., колкото е установил и органа по приходите, поради което законосъобразно е преобразуван финансовия резултат за 2021 г. в посока увеличение. От жалбоподателя не са представени доказателства за оборване констатацията на органа по приходи, че е изписана в повече отчетна стойност на продадените стоки, което влияе на преобразуването на финансовия резултат. Следователно и в тази част жалбата е неоснователна.

4. През 2020 г. по сч. с/ка 304 „Стоки“ са заведени закупени стоки – кокс на стойност 342 753.77 лв., които не са продадени към 31.12.2020 г. и стоят на салдо /налични/ по сметката. Стоките са продадени на Торо и Бетолаза през 2021 г. и е издадена фактура от 09.02.2021 г. Съгласно представена Справка по сделки, вещото лице е установило, че предмет на продажба по сделка №297 са 5 241 МТ коксова фракция с получател Торо и Бетолаза с продажна стойност 1296688.89лв. По сделката е посочено, че стоката е била доставена през 2020 г. – остатък към 31.12.2020 г. – 840.800 МТ, с обща стойност 311518.71 лв. и през 2021 г. общо 1049.5 МТ, с обща стойност 78000.46 лв. Вещото лице е установило, че общата доставна стойност на наличното количество кокс към датата на сделката е на стойност 389 519.17 лв. Съгласно представеното счетоводно извлечение „хронологичен опис“ по сметка 304 – стоки за периода 01.01. – 31.12.2020 г. / л. 355-363 от адм. преписка/, вещото лице е установило, че няма наличност от антрацитни въглища, а само коксова фракция. Салдото по сметка 304 към 31.12.2020 г., съгласно представената Оборотна ведомост за 2020 г. е в размер 342 753.77 лв., а не както е посочено 311518.71 лв., съответно налице е разлика в размер на 31 235.05 лв.

Вещото лице е установило, съгласно представено счетоводно извлечение „Хронологичен опис“ по сметка 304 – Стоки за периода 01.01. – 31.12.2021 г. /л.364-368 от адм. преписка/, че описаните доставки в периода 04.01.-14.01.2021 г. са осчетоводени със счетоводна дата 31.01.2021 г. с операция от №32 до №38 като са заприходени /получени/ стоки „коксови ядки“ с доставчик PublicJoint Stok Company, количество 1049.50 т. на стойност 39 881 Euro с левова равностойност 78 000.46 лв. Със счетоводна дата 28.02.2021 г. е изписана отчетна стойност на продадените стоки по сделка 297 – Торо за 5 241 МТ на стойност 420 754.23 лв.

Вещото лице е направило съпоставка на изписаната отчетна стойност - 420 754.23 лв. на продадените 5241 т кокс с наличността по счетоводни данни – салдо към 31.12.2020 г. – 342753.77 лв. + доставки в периода 04.-14.01.2021 г. – 78000.46 лв. или общо 420754.23 лв., е видно, че е налице разлика. Вещото лице е установило, че стойността на закупените стоки е тази по представената Справка по сделки – 389 519.17 лв., то тогава изписаната отчетна стойност 420 754.23 лв. е по-голяма от действителната със сумата 31 235.05 лв., с която следва да се преобразува декларирания счетоводен финансов резултат в посока увеличение.

Вещото лице е пояснило, че в РД/РА органът по приходите е констатирал, че закупените през м.11.-12.2020 г. стоки „коксова фракция“, съгласно представената счетоводна справка по сметка 304 са на стойност 311 518.73 лв. и са налични към 31.12.2020 г., която стойност се разминава със салдото по сметка 304 – Стоки към 31.12.2020 г. в размер 342 754.23 лв. и разликата е 31 235.05 лв. Относно тази разлика е посочено, че следва да се отбележи, че съгласно представената хронология по сметка 304 – Стоки за периода 01.01.-31.12.2020 г. със счетоводна дата 30.11.2020 г. със счетоводна операция №2798 е осчетоводено заприхождаване на излишък на коксова фракция 130.36 т. на стойност 31 615.29 лв., която сума е много близка с установената разлика 31 235.05 лв. С изложеното се опровергават твърденията в жалбата. От жалбоподателя не са представени доказателства за оборване констатацията в тази част. Следователно и в тази част жалбата е неоснователна.

5. Органът по приходите е приложил разпоредбата на чл.195 от ДОПК.

От представените в ревизионното производство от „Балк Комодитис“ ЕООД разчетно-платежни ведомости за 2021 г., вещото лице е установило, че съгласно Договор за управление и контрол на Е. М., в качеството му на изпълнителен директор, е начилявано месечно възнаграждение в размер на 1750 лв. Същата е осчетоводявана като разход по сметка 604 – Разходи за заплати, като за 2021 г. са начислени разходи за заплати общо в размер 64 498.95 лв. От възнаграждението са удържани осигурителни вноски за сметка на лицето за ДОО, ДЗПО и здравно осигуряване в общ размер на 241.15 лв. и данък върху доходите 175 лв. Нетната сума в размер на 1 333.85 лв. е била превеждана по банковата сметка на лицето. Върху осигурителния доход в размер на 1750 лв. са били начислени и дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя, които са осчетоводени по сметка 605 – Разходи за осигуровки като разходи за осигуровки за 2021 г., са общо в размер 9 369.61 лв. Установено е от вещото лице, че всички начислени осигурителни вноски и удържани данъци са внесени в бюджета, което се установява от представените счетоводни извлечения.

От приложения на л.194 от адм. преписка договор, се установява, че страна по договора за оказване на услуга по управление на компанията е физическото лице предприемач Е. М.. Определянето на изпълнителя като предприема означава, че същият действа като търговец, т.е. дейността, която извършва, в конкретния случай е с цел получаване на печалба и развитие на търговеца. Съгласно договора, изпълнителя /ФОП М./ приема да предоставя консултантски услуги по управление на делата и имуществото на възложителя. Така формулираните услуги включват – оказване на управленска и организационна поддръжка на възложителя по въпросите на управлението, корпоративното стратегическо и оперативно планиране, консултиране по въпроси за направлението на развитие на бизнеса, управление на бизнеспроцесите, въпроси за понижаване себестойността на продукцията и др. финансови въпроси, разработка на маркетингови цели и политик, кадрови политик, планиране на производството, продажбите и контрола, проектиране на методика за счетоводната отчетност, програми за водене на отчетността, процедури за контрол на изпълнението на контрактите и поръчките, консултиране и поддръжка на възложителя в областите, планиране обезпечение на ефективността, както и други свързани услуги.

Вещото лице е установило, че сумата в размер на 469 399.20 лв. не представлява начислено възнаграждение по Договор за управление и контрол, а е осчетоводена по сметка 602 – Разходи за услуги по фактури № 12021/26.02.2021 г., №22021/29.04.2021 г., №421/30.08.2021 г., №321/29.06.2021 г., №52021/29.10.2021 г., №62021/29.12.2021 г. Посочено е в заключението, че фактурите са изддаени от ФОП М. Е. А. на основание сключен с „Балк Комодитис“ ЕООД Договор за оказване на услуги по управление на компанията №ВС 2019/01-1*01.01.2019 г. /л. 191-194 от адм. преписка/. Съгласно този договор са изготвяни периодично Отчети за резултатите от оказаните услуги по договора, въз основа на които са издавани фактури с изпълнител ФОП М. с НН /данъчен номер / 3126922152. За 2021 г. по адм. преписка са представени само Отчета за периода 07-08.2021 г. /л. 190/ и фактурата към него №4/30.08.2021 г. на стойност 40 000 евро / л.184 от адм. преписка/. Другите представени документи са за 2020 г., 2022 г., които са аналогични с тези за 2021 г., поради което според вещото лице останалите описани фактури за 2021 г. са документирани със съответен Отчет за резултатите от оказаните услуги за съответния период.

Вещото лице е установило, че със счетоводна дата 31.12.2021 г. под номер 601 по сметка 602 – Разходи за външни услуги е взета счетоводна операция – Дебит сметка 602 – разходи за външни услуги и Кредит сметка 459 – други разчети с бюджета – 46 939-92 лв. Посочено е от вещото лице, че основанието на взетата операция е „Данък върху консултантски услуги“. Сумата представлява 10 % данък при източника върху сумата от 469 399.20 лв., начислен на основание чл.195, ал.1 от ЗКПО. Според вещото лице същият е деклариран в декларация по чл.201, ал.1 от ЗКПО за последното тримесечие на 2021 г., както и в декларация по чл.142, ал.5 от ДОПК за 2021 г. Вещото лице е установило, че с тези счетоводни операции и фактически действия „Балк Комодитис“ ЕООД е приело, че начислените доходи, отчетени по сметка 602 – Разходи за външни услуги на основание издадените фактури по Договор за оказване на услуги по управление на компанията №ВС 2019/01-1/01.01.2019 г., представляват консултантски услуги, различни от възнагражденията по Договор за управление и контрол, начислени по сметка 604 – разходи за заплати. Също и че начислените доходи са такива, които подлежат на облагане с окончателен данък при източника, за което са подадени и изискуемите от закона декларации. Вещото лице е стигнало до извода, че данъкът е следвало да бъде удържан от дължимата сума на получателя, а с цитираната счетоводна операция №601 от 31.12.2021 г. същият е начислен допълнително над облагаемия доход, т.е. начислен е за сметка на платеца на дохода – жалбоподателя. Следователно представлява разход несвързан с дейността, поради което подлежи на корекция за данъчни цели в ГДД по чл.92 от ЗКПО. От жалбоподателя не са представени доказателства в съдебното производство за оборване констатацията на органа по приходи, което влияе на преобразуването на финансовия резултат. Следователно и в тази част жалбата е неоснователна.

6. Във връзка с договор за съвместна дейност №2018/09/01 от 03.09.2018 г. през 2020 г. жалбоподателят е отчел приходи от лихви в размер 103 920.46 лв., като е извършил счетоводен запис Дт с/ка 499 „Други кредитори“ и Кт с/ка 721 „Приходи от лихви“ /л.1863 от адм. преписка/. През 2021 г. по отношение на цитираната фактура е извършено записване по Дт с/ка 411/2 „Клиенти“ и Кт с/ка 499 / л.1865 от адм. преписка/.

На л.1959 и л.496 от адм. преписка са приложени дневник на счетоводна сметка 223 „Инвестиции в смесени предприятия“, отчитаща взаимоотношенията между жалбоподателя и Е.Конект по повод договора за съвместна дейност. От същите се установява, че кредитния оборот по сметката за периода 01.12.2020 г. – 30.06.2021 г. е в размер 306 496.45 лв. От дневник на с/ка 223 се установява, че освен получени по банков път суми, са извършени и прихващания във връзка с джойнт венчър. Към 30.06.2021 г. сметката е с крайно кредитно салдо в размер 25 668.92 лв., към 31.12.2021 г. с/ка 223 е с нулево салдо, т.е. взаимоотношенията между двете двете дружества са уредени към 31.12.2021 г. Към 31.12.2020 г. задълженията на Е.Конект към жалбоподателя възлизат на 154 348.49 евро. Същите са потвърдени в писмото от 31.12.2020 г., а до 30.06.2021 г. същите са частично уредени, включително с получени по банков път суми в общ размер на 151 313.77 лв. Предвид изложеното правилно органа по приходите е приел, че не са налице доказателства за основанието за приемане на недължимост на процесните лихви. Лихвите са дължими и потвърдени от двете дружества, поради което правилен е извода на приходната администрация, че кредитното известие №21/05/1/31.05.2021 г. е издадено без основание.

От осчетоводяванията на лихвите по Договор №2018/09/01 от 03.09.2018 г., вещото лице е установило, че правилно лихвите са начислени към 31.12.2020 г. в размер 53 133.69 евро, тъй като се отнасят за 2020 г. и правилно са отразени по сметки за финансови приходи, а именно сметка – 721 – приходи от лихви. Установено е още, че неправилно е осчетоводено издаденото КИ 31/05-1/31.05.2021 г. за обезсилените лихви в размер на 55 414.38 евро, по сметка за отчитане на приходи за услуги, тъй като КИ се отнася до финансови приходи, още повече, че първоначално през 2020 г. начислените лихви до 31.12.2020 г. в размер на 53 133.69 евро са признати по сметка 721 – Приходи от лихви. Направен е извод от вещото лице, че описаните счетоводни операции, взети през 2021 г. за корекция на начислените лихви за 2020 г. е видно, че е приложен допустимия алтернативен подход при отчитането на счетоводната грешка. Поради това вещото лице е приело, че при определяне на данъчния финансов резултат за 2021 г. намалената сума на приходите от лихви в размер 103 920.46 лв., отчетена като загуба по сметка 703 – Приходи от услуги следва да бъде посочена в увеличение на счетоводния финансовия резултат, преобразуван за данъчни цели.

7. В сч. с/ка 602 „Разходи за външни услуги“ /л.917 от адм. преписка/, жалбоподателят е отчел разходи в размер 484 983.20 лв. за услуги от NEDUMA prom KFT, за които е съставил протоколи по чл.117 от ЗДДС, е установено, че отчетените разходи са отнесени в намаление на финансовия резултат за 2021 г.

Вещото лице след като е съпоставило осчетоводените за 2021 г. разходи за комисионни по сметка 602 – разходи за външни услуги общо в размер на 247 967.96 евро с начислените като разходи по Справката – 264162.06 евро, е установило, че не са фактурирани през 2021 г. от NEDUMA prom KFT агентски комисионни в размер на 16 194.10 евро. Установено е в ревизионното производство, че по данни в информационния масив на НАП VIES система, NEDUMA prom KFT не е декларирало извършени услуги към жалбоподателя, дружеството е деактивирано и част от процесните фактури са издадени след датата на дерегистрацията по ЗДДС.

От представените от жалбоподателя доказателства не може да се установи какви конкретни действия и дейности е извършил NEDUMA prom KFT, по кои конкретни договори за доставки на стоки е осъществил посредничество, ползвал ли е подизпълнители за извършване на услугите, кои лица са извършили услугите. Правилно органите по приходите са приели, че не са представени от жалбоподателя писмени обяснения и други съпътстващи доставките документи /кореспонденция, в т. ч. по електронен път, договори, споразумения, анекси, транспортни документи, фактури, митнически декларации, документи за съхранение, товарене и разтоварване на стоки, протоколи за извършени работи, протоколи за приемане на извършените работи и пр., от които да се установи кои са страните по конкретни сделки за продажби и прякото участие като посредник в тях на NEDUMA prom KFT, връзката им с дейността на жалбоподателя, както и извършени конкретни услуги от NEDUMA prom KFT.

Правилно органът по приходите е приел, че представените от жалбоподателя документи – фактури и договори не съдържат информация за извършените работи/услуги, поради което не може да се обоснове извод за конкретния предмет на доставките – в какво точно се изразяват фактурираните услуги и как е формирана тяхната стойност, което е самостоятелно основание да се приеме, че не е налице стопанска операция по процесните фактури. Доказателства, които да конкретизират услугите – какво точно дължи изпълнителя като резултат, кога и къде е изпълнена услугата, какъв е конкретния резултат и действително ли е предаден и приет и от кого, не са представени, както от жалбоподателя, така и от данъчната администрация на Унгария.

Съгласно приложения на български език Договор за посредничество от 10.12.2020 г. между жалбоподателя и NEDUMA prom KFT, в т.1. е предвидено, че възлагането на дейностите става чрез писмени приложения към договора или в писма от едната до другата страна. Липсата на такива писма правилно е определена от приходната администрация, като липса на възлагане на услуги по договора. В т.2.5 от договора е предвидено, че страните се задължават ежемесечно да подписват Протокол със списък на доставчиците на стоки, намерени от посредника, с които възложителят е сключил договори за покупко-продажба на стоки и от които са получили стоките. Такива протоколи и списъци не са представени, поради което обосновано следва да се приеме, че от посредника не е имало изпълнение по договора – не са намерени доставчици, от които да са получавали стоки. Представените с адм. преписка протоколи за предоставени услуги в рамките на договор за посредничество са с предмет „настоящият протокол се изготви в потвърждение на това, че Посредникът е предоставил, а Възложителят е приел услугите, посочени в Договор за посредничество“. Не става ясно какъв е предмета на сделката, за който е съставен протокол. Препраща се към договора за посредничество, но това не означава, че действително е доставена тази услуга. Протокола за предоставени услуги е формален, без конкретика, съдържат се общи клаузи, че е изпълнена услуга, в съответствие с договора, Възложителят няма претенции към услугите – кои/какви услуги, предоставени от Посредника, съответно са налице основания за разплащане на договорените суми. В протокола пише, че има изпращач на стоката – MIR Trade AG, ENERGY COAL S.P.A /л.2265-2266, 2242-2243 от адм. преписка/ и др., но няма данни реално тези доставчици какви стоки са доставили. В ревизионното производство е представен договор №105-МТ/2021/л.653 от адм. преписка/, между жалбоподателя и MIR Trade AG за 55 000 МТ въглища за парогенератори и фактури, издадени от MIR Trade AG на жалбоподателя по договор № 105-МТ/2021 /л.1305-1286 от адм. преписка/, от които не може да се направи извод, че са извършени услуги по посредничество от страна на NEDUMA prom KFT. Представените в ревизионното производство договор и протокол не удостоверяват действителни бизнес отношения между жалбоподателя и NEDUMA prom KFT и не кореспондират с останалите доказателства в преписката. Приложените в ревизионното производство от жалбоподателя оказани услуги от 01.10.2021 г. с товародател QAZ Carbon LLP по договор 06/05 от 06.05.2021 г., акт за оказани услуги към клиент ENERGY COAL и към Telf DG KILN FUELS, както и приложения на стр. 696 от адм. преписка договор между жалбоподателя и QAZ Carbon LLP, не удостоверяват действителни бизнес отношения.

Предвид изложеното, правилно органите по приходите са приели, че отчетените от жалбоподателя разходи не са документално обосновани, каквото е изискването на чл.10, ал.1 и ал.2 от ЗКПО, вр. чл.3, ал.2, 3 и 5 от ЗСч и на основание чл.26, т.1 и т.2 от ЗКПО не са признали за данъчни цели отчетените разходи в размер 484 983.20 лв. за 2021г. В тази връзка съдът не приема допълнителното заключение на ССЕ, защото не се доказа, че услугите по посредничество от страна на NEDUMA prom KFT са реално извършени. От жалбоподателя не са представени доказателства за оборване констатацията на органа по приходи, че са налице действителни бизнес отношения между жалбоподателя и NEDUMA prom KFT, относно реалността на коментираните услуги по посредничество, което влияе на преобразуването на финансовия резултат. Следователно и в тази част жалбата е неоснователна.

В хода на съдебното производство от жалбоподателя са направени искания за отправяне на две преюдициални запитвания до СЕС. По исканията съдът приема следното:

По първото искане за отправяне на преюдициално запитване:

Съгласно чл. 87а /Нов - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г./, ал. 1 /Изм. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г./ от ЗКПО, определените по реда на чл. 86 и 87 авансови вноски за текущата календарна година се декларират с декларация по образец в срок от 1 март до 15 април на същата година. В хода на ревизията е установено и не е спорно, че през 2021г. жалбоподателят не е декларирал и внасял авансови вноски за корпоративен данък. В подадената ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2021г. жалбоподателят е декларирал дължим корпоративен данък в размер 104 197,22 лв. На основание чл. 89, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО, органите по приходи са начислили лихва в размер на 7 525,96 лв., поради превишение на дължимия корпоративен данък над сумата от определените авансови вноски за годината с повече от 25%.

Разпоредбата на чл. 75, ал. 3 от ЗКПО не предвижда корекции в размера на дължимите авансови вноски за годината, тъй като авансовите вноски се декларират по реда на чл. 87а от ЗКПО, а не с ГДД по чл. 92 от с.з. ЗКПО в чл. 88 предвижда възможност за задължените лица, чрез подаване на декларация да намалят или увеличат размера на авансовите вноски, когато считат, че те ще се отличават от дължимия корпоративен данък, но жалбоподателят не е подал такава декларация, т.е. той не е определил дължими авансови вноски за 2021г. Подадената на 30.09.2022г. по електронен път ГДД по чл. 92 от ЗКПО е отхвърлена, следователно, жалбоподателят няма подадена коригираща декларация на сочената дата. В данъчно-осигурителната сметка на дружеството е отразена единствено подадената ГДД на 30.06.2022г. с деклариран корпоративен данък за внасяне в размер 104 139,37 лв., внесен на 01.07.2022г. Съгласно чл. 89, ал. 1 от ЗКПО, когато дължимият годишен корпоративен данък надвиши с над 25 на сто сумата от определените месечни авансови вноски за съответната година или когато 75 на сто от дължимия годишен корпоративен данък надвиши с над 25 на сто сумата от определените тримесечни авансови вноски за съответната година, върху превишението над 25 на сто се дължи лихва. Жалбоподателят не е определил авансови вноски за 2021г., предвид което следва да се приеме, че същият дължи лихви за превишение на дължимия годишен корпоративен данък над определените авансови вноски, които в случая са 0,00 лв. Предвид разпоредбата на чл. 89, ал. 5 от ЗКПО, по формулата на чл. 89, ал. 2, т. 1 от с.з. са начислени дължими лихви.

В молбата до административния съд, с която се иска спиране на производството по делото и изпращане на искането за разглеждане в СЕС, е посочено, че дружеството има съмнения за несъвместимост на българските правни норми с правото на ЕС. Липсва конкретно искане за тълкуване на конкретна правна норма, в разрез с която се твърди, че е правната норма от българското право. Жалбоподателят сочи съмнения за несъвместимост на българските правни норми с принципите: правна сигурност, принцип на пропорционалност, принципите на данъчна неутралност и защита на оправданите правни очаквания и разпоредбите на Хартата на основните права на ЕС – чл. 16 /свобода на стопанската инициатива/ и чл. 20-21 /равенство пред закона и недискриминация/. Преценката на събраните в хода на ревизията доказателства е изцяло от компетентността на националния съд, който се произнесе в мотивите на настоящия съдебен акт. Принципът на правна сигурност, следствие от който е принципът на защита на оправданите очаквания, изисква правните норми да бъдат ясни и точни, а прилагането им да е предвидимо за лицата. Съгласно тези принципи законът трябва по такъв начин да регулира обществените отношения, че правните субекти да имат възможност с висока степен на вероятност да предвиждат занапред поведението и постъпките си съобразно принципа на законност.

Разпоредбите на националното законодателство /ЗКПО/, уреждащи задълженията за подаване на декларации за авансови вноски за КД са ясно и точно формулирани от гледна точка на съдържанието и обхвата. Не могат да се приемат за оправдани правните очаквания на дружеството за наличие на повече права от лицата, спазили законовите разпоредби, в случай като този, при който дружеството не е изпълнило своите задължения по закон. Неподаването на декларация по чл. 87а от ЗКПО при липса на хипотезите, предвидени в чл. 83, ал. 2 от ЗКПО, в които е предвидено, кои лица не правят авансови вноски, съответно, не подават декларации за авансови вноски, представлява неизпълнение на задълженията по закон. Липсата на подадена декларация по чл. 87а от ЗКПО, в случай, при който е установено, че дружеството е длъжно да подаде такава, е достатъчно основание да се приеме, че същото в никакъв случай не може да има повече права от дружествата, подали такава декларация, за които са предвидени санкции за заплащане лихви.

Съгласно постоянната практика на Съда (Решение по Съединени дела С- 181/04 и С-183/04, Elmeka, т. 32; Решение по Дело С- 201/08, Plantanol т. 53), възможността да се позове на принципа за защита на оправданите правни очаквания съществува за всеки икономически оператор, у който национален орган е породил основателни надежди. В случая, приходната администрация не е създавала пряко у жалбоподателя основателни очаквания относно обстоятелството, че би било възможно да не бъде санкционирано с начисляване на лихви при липса на реално подадена декларация по чл. 87а от ЗКПО, за разлика от тези лица, подали такава декларация и посочили в нея данни, въз основа на които за тях произтичат задължения за заплащане на лихви.

Начислената лихва на лицето е дължима, независимо от обстоятелството дали то е подало декларация, в която е декларирало дължими авансови вноски в размер на нула лева, или изобщо не е подало такава. Принципът на оправданите правни очаквания е гарантиран в достатъчна степен от предвидения в националното законодателство ред за деклариране на дължимите авансови вноски, като липсват причини лицето да очаква, че при неподаване на декларация изобщо, ще се приеме, че то е декларирало действително дължимата сума. Принципите на пропорционалност, закрила на оправданите правни очаквания и чл. 16 и чл. 20-21 от Хартата на основните права на ЕС не се нарушават от административна и съдебна практика, при която на лицето с ревизионен акт, се начисляват лихви. Ето защо, преценката на събраните в ревизионното производство доказателства е изцяло от компетентността на националния съд, който в случая не приема за необходимо отправяне на преюдициално запитване.

По второто искане за преюдициално запитване:

В хода на ревизията е установено, че през 2021г. като Разходи за външни услуги в счетоводството на дружеството е осчетоводен разход в размер 46 939,92лв., представляващ начислен през годината данък по чл. 195 от ЗКПО върху възнаграждение в размер 469 399,20 лв. в полза на чуждестранно юридическо лице ФОП М., Украйна, за оказване на услуги по управление. От жалбоподателя е представен Договор за оказване на услуги по управление на компанията, сключен между жалбоподателя като възложител и ФОП М. като изпълнител. На основание цитирания договор и издадени от ФОП М. фактури през 2021г. жалбоподателят е начислил в разходите си и е изплатил по банков път на ФОП М. сумата 469 399,20 лв. За изплатената сума по договора е подадена декларация по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за четвърто тримесечие на 2021г. и е деклариран данък върху източника по чл. 195 от ЗКПО в размер 46 939,92 лв. Подадена е и декларация по чл. 142, ал. 5 от ДОПК, в която е декларирано изплатено възнаграждение през 2021г. за управление и контрол от българско юридическо лице на ФОП М. с рег. номер 3126922152 с адрес в чужбина – Киев, в размер 469 399,20 лв., т.е. жалбоподателят сам е декларирал тези доходи като доходи, подлежащи на облагане с данък при източника. Установено е, че ФОП на украински означава физическо лице предприемач -„фiзична особа-підприємець“, т.е. същият действа като търговец.

От приложените ведомости за заплати, безспорно е установено, че на Е. М., на длъжност изпълнителен директор с [ЛНЧ] са начислени възнаграждения в размер на 1 750 лв. месечно и удържани задължителни осигурителни вноски, от което се налага категоричен извод, че изплатената сума от 469 399,20 лв. не представлява възнаграждение по договор за управление и контрол.

На основание чл. 4, ал. 2 и чл. 195, ал. 1 и 2 от ЗКПО и чл. 26, т. 8 от с.з., не са признати за данъчни цели разходите за данъка при източника и е преобразуван финансовия резултат за 2021г. в посока увеличение със сумата 46 939,92 лв.

В молбата до административния съд, с която се иска спиране на производството по делото и изпращане на искането за разглеждане в СЕС е посочено, че дружеството има съмнения за несъвместимост на българските правни норми с правото на ЕС. Липсва конкретно искане за тълкуване на конкретна правна норма, в разрез с която се твърди, че е правната норма от българското право. Жалбоподателят сочи съмнения за несъвместимост на българските правни норми с принципите: свобода на установяване; свобода на предоставяне на услуги; принцип на данъчен неутралитет, както и принцип на недискриминация, което е много общо.

От дружеството не е описана в цялост фактическата обстановка, както и доказателствата, от които тя се установява. Изложени са твърдения, които не кореспондират с релевантно установените факти по делото: 1/ в т. 1 от раздел IV неправилно се твърди, че плащането във вр. извършената услуга е към физическо лице от трета държава; 2/ в т. 5 от раздел IV неправилно се твърди, че единственото правно съображение за непризнаване на разхода, е че приходната администрация счита, че при предоставяне на управленските услуги, управителят на дружеството е чуждестранно юридическо лице; в т. 6. на раздел IV са изложени неотносими към спора твърдения; в т. 1 на раздел V /изписан в молбата като раздел III/, неправилно се твърди, че непризнатият разход е за извършена услуга. От изложената фактическа обстановка безспорно се установява, че непризнатият разход е за заплатен данък; в т. 2 на раздел V /изписан в молбата като раздел III/, също неправилно се твърди, че разходът е за трансгранични управленски услуги, което не е вярно. Тези становища на жалбоподателя не кореспондират с доказателствата, и фактите по делото. От изложената фактическа обстановка, която съдът приема, безспорно се установява, че непризнатият разход е за платен данък, начислен върху изплатените доходи на ФОП М., а не на изпълнителния директор на дружеството М.; в т. 2 на раздел V /изписан в молбата като раздел III/, така формулираният въпрос е неотносим към спора, същият касае различна фактическа обстановка от тази в главното производство.

Въз основа на изложеното, искането за преюдициално запитване до СЕС е неоснователно не следва да бъде уважено. Не са налице основанията поисканите въпроси от жалбоподателя да бъдат повдигнати пред СЕС, тъй като няма нужда от тълкуване, а също така, че не е налице несъвместимост с правото на ЕС.

По така изложените по-горе съображения настоящият съдебен състав намира, че РА в оспорените му части е законосъобразен и обоснован, а жалбата срещу него като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, на основание чл. 161, ал.1 от ДОПК в полза на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Процесуалното представителство е реално осъществено, поради което възнаграждението е дължимо и следва да се определи по реда на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа, съобразно обжалвания материален интерес – 21979.73лв., а именно 2 378.18лв. или 1215,94евро.

Водим от горното, Варненският административен съд,