Решение № 935 от 6.10.2026 г. на Районен съд - Горна Оряховица по дело № 2239/2025 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 132,ал.1, т. 2 СК. Депозирана е искова молба от М. Г. М., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес : гр.В.Т. и настоящ адрес: с.Д. против К. У. К., роден на 21.02.1968г, гражданин на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия с правно основание чл.132, ал.1, т.1 и т.3 от Семейния кодекс. В исковата молба се иска да се лиши изцяло ответника от родителски права К.У.К.. по отношение на малолетния им син А.Д.К.., ЕГН ••••••••••, роден във Великобритания, като законен представител е майката М. Г. М.. Ищцата сочи, че е живяла на семейни начела с ответника във Великобритания от 2013 година, от което съжителство имат син А.Д.К., роден на 04.12.2014 година, който към настоящия момент е малолетен. Сочи се, че системно ответника е злоупотребявал с алкохол и е упражнявал психическо и физическо насилие върху ищцата и малолетното дете. В исковата молба се твърди, че детето А.Д.К. е с диагноза „Детски аутизъм“ – 85% с чужда помощ и преживяното насилие се е отразило неблагоприятно на неговото емоционално състояние и развитие. А.К. има специални здравословни потребности, удостоверени с решение на ТЕЛК. Сочи се, че грижата за детето се осъществява само и единствено от майката М. Г. М., без никакво участие на бащата. Сочи се, че има издадена Заповед за насилие от Семеен съд – гр. Кройдън, Великобритания( съгласно раздел 42 от Закона за семейното право от 1996 г.) и ответникът е арестуван на 21.11.2022г., след което е престанал да поддържа всякакъв контакт с детето и да не изплаща издръжка, въпреки че има присъда за изпълнение. Ищцата представя издадено Решение №12/08.01.2024 г. по гр. д. №20234120101510 Районен съд – Горна Оряховица в което упражняването на родителските права се предоставя на майката М. Г. М.. Сочи се и определен режим на лични контакти на бащата – всяка втора и трета събота от месеца в „Контактен център“ гр. Велико Търново. Бащата К.У.К..еосъден да заплаща месечна издръжка от 1000 лв., както и издръжка за минало време в размер на 5600 лв. Ищцата сочи, че въпреки постановеното решение, ответникът не проявява интерес към детето, не поддържа връзка и не изпълнява родителските си задължения. Ищцата моли да се разпореди призоваване чрез публично обявление в „Държавен вестник“ поради неизвестния адрес на ответникът. Ищцата отправя искане за лишаване изцяло ответника К. У. К. от родителски права спрямо малолетния А.Д.К. ЕГН •••••••••• на основание чл.132, ал.1, т.1 и т.3 от СК, да се постанови вписване на решението в регистъра по чл.136 от СК, да се възложат всички разноски по делото на ответника и да се уведоми Дирекция „Социално подпомагане“ за становище. В рамките на едномесечния срок е постъпил писмен отговор от ответника. Ответната страна сочи, че от събраните по делото писмени доказателства се установява, че между бащата К.У.К.. и детето А.Д.К. е налице пълно фактическо прекъсване на отношенията за продължителен период от време. Твърди се, че ответната страна е заявил волята си майката и детето да установят трайно местоживеене извън Великобритания, като е предоставил пълномощно и декларация за напускане на страната, с които е възложил на майката изцяло грижите за детето, без да запази активна роля в неговото отглеждане и възпитание. Сочи се, че липсват данни за поддържане на лични отношения, участие в живота на детето или предоставяне на издръжка от страна на бащата, като напротив, установено е трайно дистанциране, което не е резултат от временни или обективни пречки, а от взето решение за неучастие в семейната среда на детето. Ответната страна твърди, че доказателствата представени от ищцовата страна за упражнявано физическо и психическо насилие, във връзка с което е издадена заповед за въздържане от насилие от компетентен съд във Великобритания, не могат да бъдат пренебрегнати, доколкото пряко засягат психоемоционалната сигурност на детето. Детето А.Д.К. е с диагностицирано разстройство от аутистичния спектър, което го прави особено уязвимо и може да се обслужва самостоятелно и е изцяло зависимо от ежедневните грижи на майката, която по данни от доказателствата последователно и адекватно осигурява необходимата грижа, стабилност и подкрепа. Твърди се още , че всяка рязка промяна в средата, както и контакт с източници на напрежение и агресия, оказва крайно неблагоприятно въздействие върху психичното и поведенческото състояние на малолетното дете А.Д.К., което налага особено внимателен подход при преценка на неговия най-добър интерес. Ответната страна отбелязва, че между страните е било водено производство по чл. 127, ал. 2 от СК, в което ответникът отново не е взел участие, приключило с влязъл в сила съдебен акт, с който упражняването на родителските права е предоставено изцяло на майката. В рамките на производството съдът е извършил задълбочена и подробна преценка на родителския капацитет на двамата родители, както и на тяхното поведение и отношение към детето. В мотивите на посоченото съдебно решение са установени обстоятелства, свързани с нежеланието на бащата да участва в живота на детето, както и с неблагоприятното и потенциално опасно въздействие, което контактите с него оказват върху детето, с оглед неговото здравословно състояние и емоционална уязвимост. Тези констатации са направени въз основа на събраните по делото доказателства и имат значение и за настоящото производство, доколкото очертават трайна фактическа ситуация, която не е преодоляна и към настоящия момент. Ответната страна отправя искане съдът да постави в центъра най- добрия интерес на детето, неговата сигурност и стабилното му физическо, психическо и емоционално развитие, съобразно установеното му здравословно състояние и специфични потребности. При тази преценка следва да се отчете, че детето е с трайно разстройство от аутистичния спектър, което изисква постоянство в грижите, предвидимост на средата и отсъствие на фактори, пораждащи страх, стрес и емоционална нестабилност. В този смисъл, формалното съществуване на родителски права без тяхното реално и отговорно упражняване не би допринесло за защитата на интереса на детето, а напротив – би създало предпоставки за несигурност и риск за неговото развитие. Следва да се има предвид и че досегашното фактическо положение, при което майката самостоятелно и пълноценно полага грижи за детето, е доказало своята устойчивост и адекватност спрямо потребностите му, докато участието на бащата в живота на детето е трайно преустановено и по данни от доказателствата е свързано с негативно въздействие върху психо емоционалното му състояние. Ответната страна моли съдът да се произнесете след съвкупна преценка на всички доказателства по делото, като съобразите правата и законните интереси на ответника, поставяйки в центъра най-добрия интерес, сигурността и стабилното развитие на детето. Съдът, като разгледа събраните по делото писмени доказателства, установява от правна иа фактическа страна следното. Безспорни обстоятелства по делото са, че страните са родители на малолетното дете – А.Д.К.. Видно от Удостоверение за раждане на А.Д.К.. №1044170466, издадено въз основа Акт за раждане № 0466/27.05.2017г. на Община Велико Търново, детето А.Д.К.., роден на 04.12.2014г. е с родители М. Г. М./ майка/ и баща К.У.К... С Решение №12/08.01.2024 г. на ГОРС родителските права за детето А.Д.К.. се предоставят на майката М. Г. М..Определен е режим на лични отношения ,определена е издръжка в размер на 1000 лева , определена е издръжка за минало време. Видно от Експертно решение №91824/04.06.2024г. на ТЕЛК към МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ –гр. Велико Търново- диагноза „атипичен аутизъм“. Приета като доказателство по делото е Заповед за НЕНАСИЛИЕ по дело №CR23F00014, издадена от Семеен съд – гр. Кройдън, Великобритания за постановени мерки за защита по отношение на М. М.. Като допълнителни докателства са приети ; Удостоверение изх. №9564/06.08.2025 г. издаден от ДСИ – РС Горна Оряховица за инициирано изпълнително производство по отношение на присъдената издръжка Приет по делото е соц. Доклад с вх.№ 7296/12.05.2026 г. на АСП, ДСП Горна Оряховица. Основанието, на което ищеца иска лишаване от родителски права на ответника е липсата на интерес от бащата към детето, неизпълнение на родителските задължения и опасност от поведението на ответника спрямо правилното физическо, психическо и емоционално развитие на детето. Касае се до виновно поведение на родителя, тежко укоримо виновно бездействие, когато без основателна причина не изпълнява родителските си задължения, а именно - не полага грижии не дава издръжка на детето, за което е инициирано изпълнително производство. Неизпълнението на родителските задължения за непосредствени грижи при отглеждането и осигуряване на материалната издръжка трябва да бъде „трайно”. Законът не сочи продължителността на времето и критерий за оценка във всеки отделен случай е житейската практика и моралът. Константната съдебна практика приема, че трайност има при шест и повече месеца – трайно в практиката на ВКС е разбирането, че за налагането на мярка като лишаването от родителски права, от първостепенно значение е преценката, свързана с изпълнението на родителския дълг при особеностите на всяка конкретна ситуация. Приема се още, че от значение е степента, трайния характер на създаденото противоправно положение, причините за него, като и тук на първо място е не санкцията за родителя, а интереса на детето. В настоящата хипотеза съдът приема, че е доказано такова поведение от страна на ответника.Следва да се отбележи, че бащата е в активна трудоспособна възраст,поради което следва да се приеме, че същият е в състояние да престира труд и съответно –да получава съответното поне минимално възнаграждение. Ето защо съдът приема, че бащата без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не й дава издръжка. Налице е издадена Заповед за НЕНАСИЛИЕ по дело №CR23F00014, издадена от Семеен съд – гр. Кройдън, Великобритания за постановени мерки за защита по отношение на М. М.. При констатираните факти и обстоятелства малолетния без основателна причина е изоставен от бащата и представлява дете в риск по смисъла на § 1, т.11 б."а" и б."в" от ДР на ЗЗакрД. Въз основа всичко изложено съдът счита, че е налице е трайно неполагане на грижи и недаване на издръжка от страна на бащата, което е израз на явна дезинтересираност на ответника от отглеждането и възпитанието на детето и на пълно пренебрегване на родителските му задължения за дълъг период от време. Налице е несъвместимо с естеството на родителските права и с установените в обществото морални норми, поведение от страна на ответника, което застрашава личността и възпитанието на детето. При това положение, да продължава ответникът да бъде титуляр на родителски права, се явява безпредметно и правно и житейски неоправдано. С оглед изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките н чл. 132,ал.1, т. 2 СК и ответникът следва да бъде лишен от родителски права върху малолетното дете А.Д.К... Относно издръжката, предвид разпоредбата на чл. 151,ал.3 СК вр с чл. 143, т. 1 СК , съдът счита, че независимо, че е лишен от родителски права, бащата не се освобождава отм задължението за издръжка. Съдът съобрази разпоредбата на чл.143,ал.2 СК , съгласно която родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, които са неработоспособни и не може да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца, се определя в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на родителя, като съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК размера на минималната издръжка е една четвърт от размера на минималната РЗ за страната- а именно 155, 05 евро. При определяне на дължимата издръжка, съдът следва да се съобразява с нуждите на детето и възможностите на родителите. Няма събрани данни за трудовата ангажираност на бащата, същият обаче е в активна трудоспособна възраст, поради което следва да се приеме, че може да реализира приходи поне в размер на минималната работна заплата за страната. Събраните по делото доказателства сочат, че детето е със специфични здравословни нужди. Не се констатират различни данни за реализирани доходи от ответника, след изложените фактически обстоятелства с Решение № 12/08.01.2024г. по гр.дело № 1510/2023г. по описа на ГОРС., в който смисъл следва да се определи издръжка в размер на 511.29 евро, считано от 29.08.2025г. На основание чл.242,ал.1 ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта досежно издръжката. На основание чл. 134,ал.2 СК на ответника следва да бъде определен режим на свиждане с детето , както следва: бащата да вижда детето втората и третата събота от месеца в „Контактен център” в град Велико Търново на адрес: град Велико Търново, кв."Бузлуджа", ул."Георги Измирлиев" № 15А, бл.2, ет.2, ап.4, при условията на наблюдаван контакт, за два астрономически часа, определени съобразно график на „Контактен център” - град Велико Търново. При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените по делото разноски в общ размер на 258.20 евро. Следва ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на ГОРС сумата от 736.26 евро представляваща държавна такса върху присъдената ежемесечна издръжка. Воден от горното съдът,