Решение № 1299 от 1.10.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 1282/2026 г.

Производството е по реда на чл. 29 от Закона за особените залози. Образувано е по жалба с вх. № 20260629152107/29.06.2026 г. от „ББР Лизинг“ ЕАД, ЕИК 205565411, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Дякон Игнатий“ № 1, срещу отказ № 20260622104349/22.06.2026 г., постановен от длъжностно лице по вписванията в Агенция по вписванията – Централен регистър на особените залози (АВ- ЦРОЗ), с което е отказано вписването на подновяването на вписването на договор за лизинг по партидата на „Авиостарт“ ООД, ЕИК 121826322, по заявление с вх. № 20260622104349/22.06.2026 г. В жалбата се съдържат оплаквания, че отказът е незаконосъобразен. Посочва се, че длъжностното лице е достигнало до неправилен извод за идентичност между „вписване на особен залог върху имущество“ по смисъла на чл. 4 ЗОЗ (Закон за особените залози) и „вписване на договор за лизинг“, въпреки че това са два различни правни института с различни цели и правни последици, поради което липсвало правно и логическо основание за правоприлагане по аналогия. Навсякъде в ЗОЗ законодателят изрично диференцирал договора за особен залог, договора за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената и договора за лизинг като три различни обстоятелства, подлежащи на вписване, и съответно в чл. 26 и чл. 27 ЗОЗ строго разграничил лицата, в полза на които се извършва вписването, и качеството им – заложен кредитор, продавач и лизингодател. Вещите, предмет на договори за лизинг, нямали характера на „заложено имущество“, тъй като са собственост на лизингодателя. Посочва се още, че вписването на договори за лизинг в ЦРОЗ охранява лизингодателя не само при изпълнение върху имуществото на лизингополучателя, но и когато лизингодателят иска връщане на вещта при неизпълнение, като по чл. 417, ал. 1, т. 5 ГПК може да се снабди със заповед за незабавно изпълнение. Изразено е още несъгласие с това, че ЦРОЗ събира държавни такси и извършва вписвания, а впоследствие обявява собствените си вписвания за нищожни като противоречащи на закона. Моли отказът да се отмени и на АВ-ЦРОЗ да се дадат задължителни указания да извърши исканото вписване. Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира следното: Регистърното производство е образувано по заявление по образец ЦРОЗ-3 с вх. № 20260622104349/22.06.2026 г. от „ББР Лизинг“ ЕАД, чрез Е.В. и И.П., с което е заявено подновяване на вписването на Договор за сух лизинг на въздухоплавателно средство № 000148-L001 от 18.06.2021 г., вписан в ЦРОЗ с № 2021062901556 по партидата на ползвателя „Авиостарт“ ООД, ЕИК 121826322. Към заявлението са приложени: писмено съгласие на „ББР Лизинг“ ЕАД, в качеството си на лизингодател, за подновяване на вписването на първоначалното вписване на Договора за сух лизинг на въздухоплавателно средство № 000148-L001 от 18.06.2021 г., с нотариална заверка на подписите на представляващите; декларация по чл. 27, ал. 4 от ЗОЗ; удостоверение за актуално състояние на „ББР Лизинг“ ЕАД към ТРРЮЛНЦ към 22.06.2026 г., според което Ивайло Кирилов Попов е вписан като прокурист на „ББР Лизинг“ ЕАД. В изпълнение на указанията на съда, дадени с разпореждане № 7144/19.08.2026 г., от АВ-ЦРОЗ са представени извлечения от вписванията по партидата на „Авиостарт“ ООД, ЕИК 121826322, в регистъра към 31.08.2026 г. От представените документи се установява, че на 29.06.2021 г. е извършено първоначалното вписване № 2021062901556 за лизинг по партидата на ползвателя „Авиостарт“ ООД. Отбелязано е, че датата, на която се прекратява действието на вписването, е 29.06.2026 г., като вписването не е условно и не е заличено. Предоставеното за ползване имущество не е описано, за него се препраща към представения оптичен архив. В заявлението за първоначално вписване с вх. № 2021062901556 е посочено като предоставено за ползване имущество „Самолет PIAGGIO P.180 Avanti II, сериен № 1159, регистрация LZ-ASR, експлоатация: юни 2008 г.“ Към заявлението за първоначално вписване е представен Договор за сух лизинг на въздухоплавателно средство № 000148-L001 от 18.06.2021 г., сключен между „ББР Лизинг“ ЕАД, ЕИК 205565411, като лизингодател, и „Авиостарт“ ООД, ЕИК 121826322, като лизингополучател. Договорът е с нотариална заверка на подписите на страните. Предмет на договора е предоставяне на ползването на въздухоплавателно средство със същите индивидуализиращи данни като описаните в заявлението (чл. 1). Въздухоплавателното средство е вписано в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства при Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ (чл. 9.4.1). Уговорено е, че договорът поражда действие при условие, че главният директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ е одобрил проект на настоящия договор (чл. 4.1), срокът за погасяване на лизинговите вноски е 84 месеца (чл. 4.2) и действието на договора продължава до окончателно уреждане на отношенията между страните по договора (чл. 4.3). Съгласно заключителния текст от договора той подлежи на вписване в ЦРОЗ. По делото не са представени доказателства за одобряване на проекта на договора от главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“. Процесният отказ № 20260622104349 е постановен на 22.06.2026 г. Мотивите на отказа са следните. На първо място разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗОЗ, т. 1–9 следвало да се прилага по аналогия и по отношение на договорите за лизинг. Лимитативното изброяване на имуществото, което може да бъде обект на особен залог, следвало да се прилага и към имуществото, което може да бъде обект на договор за лизинг. На следващо място нямало и правна логика за вписване на лизинг на въздухоплавателно средство в ЦРОЗ, тъй като целта на вписването била лизингодателят да се ползва с право на предпочитано удовлетворение пред лицето, в полза на което е вписан последващ особен залог върху лизинговата вещ, а залозите на въздухоплавателни средства се вписвали в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства по реда на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 7/14.01.1999 г. за регистрация на гражданските въздухоплавателни средства в Република България, а не в ЦРОЗ. Макар да е заявена промяна по вече вписан договор за лизинг, първоначалното вписване било нищожно предвид чл. 4, ал. 1 ЗОЗ, т. 1–9, поради което не можело да се допусне и вписване на промяна на обстоятелства. От представената обратна разписка не се установява на коя дата отказът е връчен на заявителя. Процесната жалба е подадена на 29.06.2026 г. При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна: Жалбата е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, представено е доказателство за внесената държавна такса. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения: Регистърното производство е охранително и изисква извършване на проверка за наличието на законовите предпоставки, посочени в чл. 28, ал. 3 ЗОЗ. Такива са: 1) заявлението за вписване на обстоятелството да е в предвидената от закона форма, 2) обстоятелството да подлежи на вписване, 3) искането да изхожда от оправомощено лице, 4) към заявлението да е приложена декларация по чл. 27, ал. 4 ЗОЗ и документ за платена държавна такса. По отношение на подновяването на вписването на договор за лизинг са приложими и специалните изисквания на чл. 17 и чл. 18 от Наредба № Н- 3/31.07.2020 г. за воденето, съхраняването и достъпа до Централния регистър на особените залози, според които подновяването се извършва по заявление в предвидената от закона форма, към което се прилага съгласие на лизингодателя. Доколкото в чл. 30, ал. 2 ЗОЗ е предвидено, че действието на вписването трае 5 години от деня, в който е извършено първоначалното вписване, то действието на вписването може да бъде продължено, ако се поднови, преди този срок да е изтекъл. В настоящия случай всички тези предпоставки са налице. Първо, заявлението е подадено в предвидената от закона форма – образец ЦРОЗ-3, чрез попълнено поле „Подновяване на вписването“, с което се заявява подновяване на вписването на Договор за сух лизинг на въздухоплавателно средство. Второ, заявеното обстоятелство подлежи на вписване – по чл. 26, ал. 1, т. 1, б. „д“ ЗОЗ вр. чл. 26, ал. 3, т. 3 ЗОЗ в регистъра се вписват обстоятелства по договор за лизинг, включително и подновяване на вписванията. Трето, искането изхожда от оправомощено лице – лизингодателят по вписания договор, представляван от прокуриста – И.П.. Четвърто, към заявлението е представена декларация за истинност на заявените обстоятелства по чл. 27, ал. 4 ЗОЗ, а по делото е приложено и доказателство за платената държавна такса. Заявлението е подадено преди изтичане на срока по чл. 30, ал. 2 ЗОЗ, като към него е приложено изискваното по чл. 17 и чл. 18 от Наредба № Н- 3/31.07.2020 г. писмено съгласие на лизингодателя за подновяване на вписването, с нотариална заверка на подписите. Следва да се отбележи, че от анализа на уговорките в договора за лизинг следва извод, че договорът за лизинг е сключен за срок от 84 месеца (7 години), който срок започва да тече след сбъдване на отлагателното условие – одобряването на проекта на договора от главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“. По делото не са представени доказателствата за одобряването на проекта. Представянето на същите обаче не е необходимо. В Наредба № Н-3/31.07.2020 г. се поставя изискване само за посочване на модалитет, но не и представяне на доказателства за сбъдването му. Съгласно разясненията, дадени в т. 5 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по тълк.д. № 7/2012 г. на ВКС, ОСГТК, недопустимо е отказване на вписване по съображения за несбъдване на предвидено в договора отлагателно условие. Вписването има оповестително действие и осигурява противопоставимост на правата спрямо трети лица върху това имущество. Следователно всички предпоставки да се извърши исканото вписване са налице. Не се споделя доводът на длъжностното лице за отказ да бъде извършено исканото вписване поради нищожност на първоначалното вписване. Основният мотив в постановения отказ е, че предметът на договорите за лизинг бил обхванат от лимитативното изброяване по чл. 4, ал. 1, т. 1–9 ЗОЗ, приложено „по аналогия“, тъй като въздухоплавателните средства били изключени от обектите на особен залог, поради което и първоначалното вписване на лизинга на въздухоплавателно средство било „нищожно“. Вписването на особен залог и вписването на договор за лизинг са различни правни институти с различни обекти, различни подлежащи на вписване обстоятелства и различни партиди. По чл. 26, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗОЗ се вписват обстоятелства, свързани със залога, а по б. „д“ на същия текст – обстоятелства, свързани с лизинга, без законодателят да прави каквото и да е ограничение за видовете вещи, които могат да бъдат предмет на лизинг. Съгласно чл. 3, ал. 3 и чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-3/31.07.2020 г. за всяко лице, за което се води партида, включително за ползвателя по договор за лизинг, се открива персонална електронна партида, съдържаща обстоятелствата и актовете, вписани или обявени по реда на ЗОЗ – залогът и лизингът следват всеки свой собствен порядък за вписване. Изключването на кораби и въздухоплавателни средства от обектите на особен залог по чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗОЗ не поражда автоматично и изключването им от обектите на договори за лизинг за целите на вписване в ЦРОЗ. Ако законодателят е искал да ограничи вида на вещите, подлежащи на вписване като предмет на лизинг, би го направил изрично, както е сторил при залога. Освен това вписването на лизинг в ЦРОЗ има самостоятелна правна полза, която отказът не отчита. На първо място, по чл. 15, ал. 2 ЗОЗ правата на лизингодателя са противопоставими на кредитора, вписал по-рано залог върху съвкупност, а по ал. 3 на същия текст противопоставимостта се погасява, ако лизингът не бъде вписан в 14-дневен срок от сключването му. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1/10.07.2018 г. по т.д. № 1/2015 г. на ВКС, ОСГТК, особен залог на търговско предприятие като съвкупност може да обхваща и вещни права, включително върху недвижими имоти, кораби и въздухоплавателни средства, които са част от активите на предприятието. Следователно, ако се впише особен залог на търговско предприятие или на съвкупност от активи, в които са включени недвижими имоти, въздухоплавателни средства, кораби, то за да бъдат правата на лизингодателя противопоставими на заложния кредитор, договорът за лизинг следва да е вписан в ЦРОЗ. На второ място, вписването на договора за лизинг на въздухоплавателно средство в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства не замества вписването в ЦРОЗ, тъй като то не е противопоставимо на трети лица. Наистина, по чл. 2 от Наредба № 7/14.01.1999 г. за регистрация на гражданските въздухоплавателни средства в Република България всички обстоятелства, свързани с учредяването на вещни или облигационни права върху гражданско въздухоплавателно средство, подлежат на вписване в регистъра, но по чл. 3, ал. 1 от същата наредба действие спрямо трети лица по ал. 2 на същия текст имат само сделките по придобиване или отчуждаване на права и учредяване на вещни тежести – лизингът не е сред изброените. Регистрите имат различни функции: вписването по ЗГВ служи за идентификация на оператора, отговорен за безопасната експлоатация на въздухоплавателното средство, и за определяне на компетентната въздухоплавателна администрация за надзор, докато ЦРОЗ осигурява противопоставимостта на вписаните обстоятелства спрямо кредиторите на ползвателя. Тъй като именно кредиторите на лизингополучателя са субектите, срещу които лизингът трябва да бъде противопоставим, вписването в ЦРОЗ е единственият механизъм за тази защита. На трето място, вписването на договора за лизинг в ЦРОЗ осигурява и възможността на лизингодателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение за предаване на вещта по чл. 417, ал. 1, т. 5 ГПК, която защита е особено съществена при неизпълнение на договора и недоброволно връщане на въздухоплавателното средство. С оглед на изложеното обжалваният отказ се явява незаконосъобразен и следва да се отмени, а делото – да се върне на АВ-ЦРОЗ за извършване на исканото вписване за подновяване на вписването на Договора за лизинг по партидата на ползвателя „Авиостарт“ ООД. Така мотивиран, Софийски градски съд