Решение № 314 от 28.9.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 180/2026 г.

Апелативен съд28.09.2026 г.докладчик Георги Ушев

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА Присъда о т 28.03.2025 г., постановена по НОХД № 2488/2023г. на Софийски градски съд.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС на РБ в 15 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Председател: _______________________

Членове:

  1. _______________________
  1. _______________________

Мотиви

С Присъда от 28.03.2025г. по НОХД № 2488/2023г. на съд Софийски градски съд, подсъдимият С. П. Ч. е признат за НЕВИНОВЕН за това, че:

при условията на продължавано престъпление — с три деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вИ.та, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, за периода от 16.06.2020 г. до 23.07.2020 г. в гр. София, в съучастие като помагач с А. Я. С. - извършител, умишлено улеснил по друг начин /провел два телефонни разговора със С. - на 16.06.2020 г. и на 07.07.2020г./ и по този начин спомогнал осъществяването на телефонна комуникация, а впоследствие и среща между С. и служителя под прикритие с идент. № 24 и идент. № 43, С. да разпространи съответно на 17.06.2020г., 14.07.2020г. и на 23.07.2020г., без надлежно разрешително, съгласно разпоредбата на чл.73, ал.1, и чл.30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл.1 от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 от ЗКНВП вр. чл.30 от ЗКНВП/, високорискови НВ – марихуана и метамфетамин, на обща стойност 28 227,16 лв. /включени в Списък I "Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветерИ.рната медицИ." - Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на основание чл.3, ал.2 и ал.3 от ЗКНВП/, като ги продаде на служителя под прикритие с идент. № 24 и идент. № 43 /след 07.07.2020г./, при извършени доверителни сделки, както деянията са извършени както следва:

  1. Ha 17.06.2020 г., в гр. София, в съучастие като помагач с А. Я. С. - извършител, умишлено улеснил по друг начин /на 16.06.2020г. провел телефонен разговора със С. и му казал, че негов приятел ще му се обади да се „разберат“ /имайки предвид служителя под прикритие с идент. № 24/, а след приключване на разговора със С. дал неговия мобилен телефон - 08•••••••• на служителя под прикритие с идент. № 24, за да може той да му се обади от негово име и по този начин спомогнал осъществяването на телефонна комуникация, а впоследствие и среща между С. и служителя под прикритие с идент. № 24/, С., без надлежно разрешително, съгласно разпоредбата на чл.73 ал.1 и чл.30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл.1 от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 от ЗКНВП вр. чл.30 от ЗКНВП/, да разпространи високорискови НВ - марихуана с нетно тегло 2,40 гр., с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 11,1%, на стойност 14,40 лв. и метамфетамин с нетно тегло 2,78 гр., с процентно съдържание на активен компонент 75,9%, на стойност 69,50 лв, всичко на обща стойност 83,90 лв, като ги продаде на служителя под прикритие идент. № 24 при извършена доверителна сделка.
  1. На 14.07.2020 г., в гр. София, в съучастие като помагач с А. Я. С. - извършител, умишлено улеснил по друг начин /на 07.07.2020г. провел на телефонен разговора със С. и му казал, че човекът /имайки предвид служителя под прикритие с идент. № 24/ е харесал „нещата“ и ще го потърси отново, и по този начин спомогнал осъществяването на телефонна комуникация и впоследствие среща между С. и служителя под прикритие с идент. № 43/, С. без надлежно разрешително, съгласно разпоредбата на чл.73, ал.1 и чл.30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл.1 от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 от ЗКНВП, вр.чл.30 от ЗКНВП/, да разпространи високорискови НВ - метамфетамин с нетно тегло 98,54 гр., с процентно съдържание на активен компонент 75,6% на стойност 2463,50 лв. и марихуана с нетно тегло 541,71 гр., с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 8,1% на стойност 3250,26 лв., всичко на обща стойност 5713,76 лв., като ги продаде на служителя под прикритие с идент. № 43 при извършена доверителна сделка.
  1. На 23.07.2020 г., в гр. София, в съучастие като помагач с А. Я. С. - извършител, умишлено улеснил по друг начин /като на 07.07.2020г. провел на телефонен разговора със С. и му казал, че човекът /имайки предвид служителя под прикритие с идент. №24/ е харесал „нещата“ и ще го потърси отново, и по този начин спомогнал осъществяването на телефонна комуникация и впоследствие среща между С. и служителя под прикритие с идент. № 43/, С., без надлежно разрешително, съгласно разпоредбата на чл.73 ал.1 и чл.30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл.1 от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 от ЗКНВП вр. чл.30 от ЗКНВП/, да разпространи високорискови НВ - метамфетамин с нетно тегло 897,18 гр. с процентно съдържание на активен компонент 79,0% на стойност 22 429,50лв, като ги продаде на служителя под прикритие с идент. № 43 при извършена доверителна сделка,

и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по обвинението за престъпление по чл.354а, ал.1, пр.5 вр. чл. 20 ал.4, вр. чл. 26 ал.1 от НК.

В законоустановения срок по чл.319, ал.1 от НПК срещу първоинстанционната присъда е постъпил протест на прокурор от Софийска градска прокуратура, в който се поддържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на присъдата. Според прокурора обвинението е

доказано, а СГС е направил неправилна преценка на доказателствения материал. С въззивния протест се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият С. П. Ч. да бъде признат за виновен за престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност.

В срока по чл.320, ал.4 от НПК е постъпило допълнително писмено изложение към въззивния протест, в което са развити съображенията в подкрепа на изложеното в протеста.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд, представителят на АП- София поддържа протеста, като пледира за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на осъдителна присъда.

Защитникът на подсъдимия Ч. – адв. Х., прави искане присъдата да бъде потвърдена изцяло като правилна и законосъобразна, като излага подробни съображения за това.

Защитникът на подсъдимия Ч. – адв. С., също моли да се потвърди първостепенният съдебен акт, тъй като СГС е достигнал до правилни правни изводи.

Подсъдимият Ч. в защитната си реч заявява, че поддържа казаното от адвокатите му. В последната си дума моли да бъде потвърдена присъдата.

Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите на страните и след като извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира, че протестът на прокурора е неоснователен.

Въззивната инстанция споделя приетите от първата фактически положения, като правилни и съответни на доказателствената съвкупност. Въз основа на събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С. П. Ч. е роден на •••••••• г. в гр. •••, живущ в гр. •••, със средно образование. Той е осъждан за няколко престъпления от общ характер, като с присъда № 84/10.06.2005г. по НОХД № 76/2005г. на Окръжен съд – Русе, му било наложено наказание „лишаване от свобода“ при „строг“ режим, което било изтърпяно от него на 12.11.2010 г., когато бил условно предсрочно освободен.

Докато изтърпявал наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в Затвора - гр. •••, подсъдимият Ч. се запознал с лишения от свобода А. Я. С. /по прякор „С.“/. След освобождаването им от затвора, двамата продължили да поддържат контакт. В ползвания от С. мобилен телефон „Айфон“, телефонният номер 08••••••••, ползван от Ч., бил записан като „S. C.”, а другият използван от Ч. телефонен номер - 08••••••••, бил записан в същия мобилен телефон като “S.“. А. С. се познавал и с И. Д. А. от гр. •••, като и двамата се занимавали с разпространение на наркотични вещества. В телефонния апарат „Самсунг Галакси“, ползван от А., телефонният номер, използван от С. - 08••••••••, бил записан под името „Н.“. Този телефонен номер - 08••••••••, се използвал от С. единствено за комуникация през интернет приложения по повод дейността му, свързана с разпространение на наркотични вещества.

През периода 2017 г. - месец юли 2020 г., подсъдимият Ч. поддържал контакти със Д. В. - служител на ТД НС - Русе и с Н. К., който до началото на лятото на 2019 г. бил началник на Сектор “КримИ.лна полиция“ в ОДМВР - Русе. Подсъдимият Ч. им предоставял информация за лица от престъпния контингент, а освен това бил в близки отношения с полицейските служители, като заедно посещавали заведения. Подсъдимият разполагал с възможности да уреди безпрепятственото премИ.ване през ГКПП “Дунав мост“ на забранени за пренасяне вещества, предмети, както и на нелегални мигранти. В престъпната си дейност, за уговорки със своите съучастници или клиенти по телефона, Ч. използвал само интернет приложения като „Уатсап“, “Телеграм“, “Сигнал“. Тази негова дейност била известна на органите на МВР.

На 10.06.2020 г., в изпълнение на поставената му задача, служител под прикритие с идентификационен № 24 се свързал с подсъдимия Ч. и се срещнали в заведение в град Русе. Служителят под прикритие бил представен от трето лице на подсъдимия Ч., като човек, който има интерес да закупи наркотични вещества. Още в началото на разговора Ч. заявил, че неговият бизнес бил „да отваря граници“, като обяснил, че можел да организира премИ.ването на нелегални мигранти през границата. Подсъдимият посочил също така, че 50% от цената на „услугата“ трябвало да се плати предварително, а остатъкът - когато стоката преминела в Румъния, като дал пример с цената на услугата за премИ.ването на 100 кг. хероин, което щяло да струва 100 000 евро, половИ.та от които платени предварително. Служителят с идентификационен № 24 му казал, че би могъл да има интерес към превоза на мигранти, но в момента не било рентабилно за него да се занимава с това, тъй като не се знаело, кога ще бъдат въведени нови ограничителни мерки във връзка с пандемията от Ковид 19, освен това хората трябвало да бъдат подслонени някъде и нахранени, което допълнително водело до риск. Ч. го попитал какво друго иска да прави и служителят с идентификационен № 24 казал, че възнамерява да се снабди с „кристали“, т.е. метамфетамин. Заявил още, че принципно имал бизнес в Германия и бил дошъл в България, за да се снабди с 5 кг. “кристали“ и 10 кг. марихуана, които да транспортира до Германия и го попитал дали може да му намери такива. Подсъдимият му казал, че не търгува с наркотици, но имал познати, които се занимавали с това и щял да говори с тях.

На 16.06.2020 г., около 11,15 ч., служителят с идентификационен № 24 позвънил на Ч. на ползвания от него телефонен № 08•••••••• и двамата се уговорили да се срещнат в заведение в гр. Русе. Служителят с идент. № 24 отишъл в посоченото заведение заедно със служител под прикритие с идент. № 27 - жена, която представил за своя приятелка. Ч. бил в заведението заедно със св. В. С. Н.. След кратък разговор, служител с идент. № 27 напуснала заведението, а срещата продължила между служителя с идент. № 24, Ч. и Н.. Подсъдимият попитал служителя под прикритие, дали си е намерил наркотични вещества и той му отговорил, че не е. Ч. се поинтересувал дали е готов да прекарват бежанци през границата, но служителят с идент. № 24 му отговорил, че не е готов за такава дейност. След като св. В. Н. напуснал заведението, Ч. заявил, че можел да му даде телефонния номер на свой много близък приятел, който имал различни видове наркотични вещества. Този човек се казвал С., по прякор „С.“, живеел в София и двамата били много близки, тъй като се познавали от затвора.

В този момент в заведението се върнала служителят под прикритие с идент. № 27 и пред двамата в 13,46 ч., подсъдимият, от своя телефон с номер 08••••••••, набрал два пъти един от телефонните номера на А. Я. С. - 08••••••••, за да разговаря с него, но С. не отговорил. После Ч. отново казал, че можел да осигури безпрепятственото премИ.ване на превозно средство с укрити вътре наркотични вещества през границата, като цената за услугата била 500 лв. на превозен килограм. Обяснил, че има позиции в митницата на Дунав мост. Служителят с идент. № 24 го попитал, в случай, че се снабди с наркотични вещества от С. и ги транспортира до Русе, къде ще може да ги съхранява, докато Ч. му посочи дата и час за тяхното премИ.ване през границата. Подсъдимият му казал, че той ще му ги пази и съхранява няколко дни, докато съответните служители от митницата са на работа, за да се осъществи безпрепятственото им премИ.ване на границата.

В 13,47 ч. С. Ч. отново се опитал да осъществи връзка с телефона на А. Я. С. - 08••••••••. Отговорил малкият син на последния. После подсъдимият опитал да набере телефона на А. С. чрез интернет приложение, но отново не успял. В 13,48 ч. Ч. от своя телефон с № 08•••••••• набрал друг известен му телефонен номер, ползван от С. - 08••••••••, но разговор отново не се провел. В 13,49 ч. С. върнал обаждането на Ч., като му позвънил от № 08•••••••• на неговия номер 08•••••••• и се обърнал към него с „брадърче“. Подсъдимият му казал, че му е звънял на интернет приложение, но безрезултатно, като С. му отговорил, че причИ.та е, че нямал интернет, а след това помолил да изчака малко, за да провери. В 13,50 ч., отново от телефон с номер 08••••••••, С. позвънил на Ч. на неговия номер 08•••••••• и му обяснил, че другият телефон не бил в него и затова не можел да му звънне чрез интернет приложение. Подсъдимият му казал, че един негов приятел ще му се обади да се „разберат“ /имайки предвид служителя под прикритие с идент. № 24/ и за това питал на кой номер да го потърси. С. му отговорил да го потърси на оня, който Ч. го имал, имайки предвид телефона, на който ползвал интернет приложение и попитал, дали точно сега ще му трябва на неговия приятел. Ч. му отговорил, че приятелят му щял да го потърси довечера и двамата щели да се разберат. С. се съгласил. След като приключил разговора със С., подсъдимият съобщил на служителя под прикритие с идент. № 24 телефонния номер, чрез който трябвало да осъществи връзка със С. - „С.“ - 08••••••••, като подчертал, че трябвало да провежда тези разговори чрез интернет приложението „Телеграм“. Казал му също така, когато се обади на С., да се представи, че звъни от името на С. Ч.. Споделил му и това, че и друг път бил изпращал в София при С. хора да пазаруват наркотици и всички били много доволни, както и досега не е имало проблеми. С това срещата им приключила и те се разделили.

За срещите си с човека, който имал интерес да закупи наркотични вещества, Ч. уведомил св. Д. В., но не казал, че е дал телефонен номер на С. на служителя с идент. № 24.

На 17.06.2020 г., около 11,00 ч., чрез мобилното приложение „Телеграм“, служителят под прикритие с идент. № 24 позвънил на предоставения му от подсъдимия Ч. телефонен номер 08••••••••, казал, че търси С. и че този номер му е даден от С. от гр. Русе. А. С., който отговорил на позвъняването, потвърдил, че е търсеният С. и попитал, с какво може да бъде полезен, за да не се разкарва няколко пъти, т.е. искал да научи вида и количеството на търсеното наркотично вещество, за да го донесе веднага на потенциалния клиент. Служителят обаче предложил първо да се срещнат към 14,00 ч. в София и да разговарят. С. се съгласил и определил за място на срещата ресторант KFC, който се намирал на околовръстното шосе на София, близо до бензиностанция „ОМВ“. В уговорения час, служителят с идентификационен № 24 отишъл на посоченото място. Там от лек автомобил излязъл около 40 годишен мъж. Служителят под прикритие се приближил към него и го попитал, дали той е С. и мъжът потвърдил. После направо попитал служителя с идентификационен № 24, какво му трябва и какво количество. Служителят под прикритие отговорил, че иска да купи 5 кг. “кристали“ /метамфетамин/ и 10 кг. марихуана и попитал, каква е цената от всеки вид за килограм. А. С. му отговорил, че 1 кг. от „кристалите“ струва 35 000 лв., а „тревата“ е по 7000 лв. за килограм, но ако купел по-големи количества, цената щяла да бъде друга. Служителят с идентификационен № 24 поискал да получи мостри и от двата вида наркотични вещества и С. му казал, че до час щял да изпрати на същото място таксиметров автомобил от фирмата „Йелоу такси“ и шофьорът на същия щял да му предаде мострите. Служителят под прикритие предложил да плати мострите лично на С., при което той му поискал 100 лв. и служителят ги платил. Разбрали се, след като служителят получи мострите, да се обади на С., за да му каже, дали ги е одобрил и дали ще „работят“ заедно. После С. си замИ.л.

След около час, служителят с идент. № 24 се върнал на същото място пред ресторант K F C и чрез интернет приложение позвънил на С., като го уведомил, че е на мястото и чака. С. му отговорил, че ще му пише, когато таксито наближи до уговореното място.

Междувременно А. С. се снабдил по неустановен начин с мострите от двете наркотични вещества - марихуана с нетно тегло 2,40 гр., с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 11,1%, на стойност 14.40 лв. и метамфетамин, с нетно тегло 2,78 гр. с процентно съдържание на активен компонент 75,9%, на стойност 69,50 лв., всичко на обща стойност 83,90 лв. Мострите били завити в хартия с големИ.та на топче за тенис на маса. След това С. се обадил на Н. Д., ползващ телефонен номер 08••••••••, който работел като таксиметров шофьор във фирмата „Йелоу такси“ и управлявал таксиметров автомобил марка „Киа Сийд“ с peг. № ••••••••. С. го помолил да отиде с таксито и да го вземе от заведението, което стопанисвал на ул. “Суходолска“ в гр. София. Около 14,30 ч. Н. Д. спрял пред заведението на С. и той се качил при него. Казал му, че трябва да отидат до ресторант KFC на околовръстното шосе, за да се види с някакви хора. Около 15,20 ч. пристигнали в близост до мястото, като таксито спряло преди отбивката от околовръстния път към ресторанта. С. дал на Д. мострите от двете наркотични вещества, както били завити в хартиеното топче, без да му обясни какво имало вътре. Казал му да се премести пред ресторанта и да изчака да дойде човек, на когото да даде хартиеното топче и да си тръгва. Самият С. слязъл от таксито и се отдалечил.

Около 15,37 ч. служителят под прикритие с идентификационен № 24 получил текстово съобщение от С., че след пет минути отпред ще дойде кола от „Йелоу такси“. След около десетИ. минути служителят видял въпросното такси, с peг № ••••••••, да се приближава. Отишъл до предната дясна врата на автомобила и попитал Н. Д., дали той е човекът със снимките. Тогава Д. извадил от ръкава си двете мостри от наркотични вещества, които били поставени в полиетиленови самозалепващи се пликчета и ги подал на служителя с идентификационен № 24. Последният ги взел и казал на шофьора, че сметката е оправена. След това таксито си замИ.ло, като Д. отишъл до заведението на А. С., за да му плати курса до околовръстното шосе.

Придобитите от служителя под прикритие с идент. № 24 чрез доверителната сделка наркотични вещества били запечатани с картон серия А0000078 и силиконов печат на ГДБОП с № 43 и бил изготвен протокол за придобити вещи от доверителна сделка.

На 18.06.2020 г., около 18,35 ч., служителят под прикритие с идент. № 24 позвънил чрез мобилното приложение „Телеграм“ на телефонния номер на А. С., даден му от подсъдимия Ч. - 08••••••••. С. отговорил с думите „Слушам те приятелче“. Служителят му казал, че нещата са му харесали, като имал предвид мострите от двете наркотични вещества, но щял да пътува в чужбИ. и след около десет дни, когато се върне, ако С. е съгласен, можели да се срещнат, за да се уговорят как „ще работят“ занапред. С. се съгласил и с това разговорът им приключил.

Същия ден, служителят под прикритие с идентификационен № 24 установил, че имал четири неприети повиквания от подсъдимия Ч. и по тази причИ. около 18,38 ч. му позвънил чрез приложението „Телеграм“ на неговия телефонен номер - 08••••••••. Двамата провели разговор, в който Ч. се интересувал, дали служителят се е срещнал с „човека“, като имал предвид С.. Служителят потвърдил и казал, че е взел нещата, че е доволен от качеството, но не е доволен от цената, която била висока. Подсъдимият му отговорил, че нямал представа какви са цените на наркотичните вещества, тъй като не търгувал с такива. Служителят с идентификационен № 24 го попитал дали е приятел с А. С. и Ч. потвърдил, че били много близки. Служителят му обяснил, че щял да отсъства от страната за около 10 дни и предложил като се върне да се видят с Ч. отново в гр. Русе. Предложил му също така да го придружи до гр. София, за да се срещнат тримата със С. и Ч. да му помогне да договори по-ниска цена, но подсъдимия отказал.

На 06.07.2020 г., около 18,35 ч., служителят под прикритие с идентификационен № 24 позвънил на подсъдимия Ч. чрез мобилното приложение „Телеграм“ и двамата се уговорили да се срещнат на следващия ден след обяд в гр.Русе.

На 07.07.2020 г., около 16,30 ч., служителят под прикритие с идент. № 24 се срещнал с подсъдимия в заведение „План Б“ в гр. Русе. На срещата Ч. пристигнал заедно с К. С. К. по прякор „Л.“. Служителят с идентификационен № 24 разказал, че се е срещнал със С. „С.“, че е одобрил качеството на купените мостри, но не му е изгодно, защото цената му се струвала много висока. Предложил отново на Ч. да отиде с него до София и там да се срещнат тримата със С., но подсъдимия отговорил, че не искал да се меси в неговия бизнес. Отново подчертал, че до сега бил изпращал при С. трима-четирима човека да купуват от него наркотици и можел да гарантира, че С. бил „сигурен“, както и гарантирал пред С., че хората, които му е изпратил също са „сигурни“.

После, пред служителя с идент. № 24, подсъдимият позвънил на С. и му казал, че човекът /имал предвид служителя с идент. № 24/ е харесал „нещата“ и ще го потърси отново. Ч. предал на служителя, че С. го чака и че бил уверен, че двамата щели да успеят да си договорят взаимноизгодна цена. С това разговорът им приключил, а след около 10 минути и самата среща.

За така проведената среща С. Ч. уведомил свидетеля Д. В..

След тази дата служителят под прикритие с идентификационен № 24 продължил работата си по възложената му задача като служител под прикритие с идентификационен № 43.

Последвали разговори между служителя под прикритие с идентификационен № 43 и свидетеля С., както и среща с И. А., при които били уточнени параметри на бъдещата сделка с наркотични вещества.

На 14.07.2020 г., около 14,18 ч., служителят под прикритие с идентификационен № 43 се срещнал със свидетеля С. отново на паркинга на ресторант K F C на околовръстното шосе около 17.00 часа. На срещата присъствал и служител под прикритие № 44. Св. А. С. пристигнал с таксиметров автомобил с p e г. № ••••••••, управляван от Д. И. Р., а уговорените за продажба наркотични вещества - метамфетамин с нетно тегло 98,54 гр., с процентно съдържание на активен компонент 75,6%, на стойност 2463,50 лв. и марихуана с нетно тегло 541,71 гр. с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 8,1% на стойност 3250,26 лв., всичко на обща стойност 5713,76 лв., С. оставил в тъмна на цвят текстилна чанта в колата на св. Н. Д., който също се придвижил до мястото на срещата и паркирал автомобила си в близост до заведение „Мак Доналдс“. Служител с № 43 взел наркотичните вещества от автомобила на св. Д., а св. С. получил от него уговорената парична сума 6 250 лева.

Придобитите от служителя под прикритие с идентификационен № 43 чрез доверителната сделка наркотични вещества, били запечатани с картон серия Б0000038 и силиконов печат на ГДБОП с № 43 и бил изготвен протокол за придобити вещи от доверителна сделка от 15.07.2020г.

През следващите дни отново се осъществявала комуникация между служителя под прикритие и св. С. с цел закупуване на по – голямо количество наркотични вещества.

Междувременно подсъдимият Ч. звънял на известния му номер, ползван от служителя под прикритие, но същият не отговарял. По тази причИ. Ч. се обадил на С. и му казал, че не можел да се свърже с човека, който му изпратил да купи от него наркотици. По настояване на А. С., служителят под прикритие се обадил на Ч.. и го уведомил, че ще купува голямо количество наркотици и му казал, че след това ще му се обади, за да прекарат пратката през границата. Ч. му казал че няма възможност за съхранение, защото човекът, с който разговарял, отказал. За този разговор подсъдимият Ч. уведомил Д. В. на 22.07.2020г.

На 23.07.2020 г., около 11,30 ч., служители под прикритие с идентификационни № 43 и № 44 следвало да осъществят среща със св. С. и И. Д. А., за да реализират уговорената в предходните разговори сделка с наркотични вещества.

Срещата между тях се състояла първоначално на ресторант K F C на околовръстното шосе на кв. Б.а в гр. София, като впоследствие се преместили на паркинга на магазин „Икеа“ в гр. София, където служител № 43 предал на С. сумата от 120 000 лева, а И. А. предал на служителя наркотичното вещество - метамфетамин с нетно тегло 897,18 гр. с процентно съдържание на активен компонент 79,0%, на стойност 22 429,50 лв., което взел от черен на цвят автомобил Ауди А8, дошъл на същия паркинг, който автомобил се управлявал от М. И.. Малко след това А. С., И. А. и М. И. били задържани от служители на ГДБОП на паркинга на магазин „Икеа“ в гр. София.

Придобитите от служителя под прикритие с идент. № 43 чрез доверителната сделка наркотични вещества, били запечатани с картон серия А0000080 и силиконов печат на ГДБОП с № 43 и бил изготвен протокол за придобити вещи от доверителна сделка от 23.07.2020г.

Видно от заключенията на изготвените физикохимични и допълнителни химични експертизи, наркотичните вещества, предмет на първата доверителна сделка, представляват марихуана с нетно тегло от 2,40 гр., с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 11,1%, на стойност 83,90 лв. и метамфетамин с нетно тегло 2,78 гр. с процентно съдържание на активен компонент 75,9%, на стойност 69,50 лв., всичко на обща стойност 83,90 лв.

Наркотичните вещества, предмет на втората доверителна сделка, представляват метамфематин с нетно тегло 98,54 гр., с процентно съдържание на активен компонент 75,6%, на стойност 2463,50 лв. и марихуана с нетно тегло 541,71 гр. с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 8,1% на стойност 3250,26 лв., всичко на обща стойност 5713,76 лв.

Наркотичните вещества, предмет на третата доверителна сделка, представляват метамфетамин с нетно тегло 897,18 гр. с процентно съдържание на активен компонент 79,0%, на стойност 22 429, 50лв.

С протоколно определение от 30.03.2021 г. на СГС по нохд № 1198/2021г. е одобрено споразумение, по силата на което подсъдимият А. Я. С. е признат за виновен за това, че на 17.06.2020 г., на 14.07.2020 г., на 23.07.2020 г., в гр. софия, в условията на продължавано престъпление, в съучастие със С. П. Ч. и И. Д. А. като съизвършител, подбуден и подпомогнат от С. П. Ч., без надлежно разрешително, издадено по реда на ЗКНВП, сам и в съучастие като съизвършител с И. Д. А., държал с цел разпространение високорисково НВ:

На 17.06.2020 г. сам - 2,40 гр. марихуана със съдържание на активен компонент ТХК 11,1 процента на стойност 14, 40 грама и 2,78 гр. метамфетамин с процентно съдържание 75,90 %, на стойност 69,50 лева, общо 83,90 лева;

На 14.07.2020 г. - 98,54 гр. метамфетамин с активен компонент 75,6 процента на стойност 2433, 50 лева и 541,71 гр. марихуана с активен компонент ТХК 8,1 процента на стойност 3 250,26 лв , всичко на стойност 5 713,76 лв. и на 23.07.2020 г. в съучастие като съизвършител с И. Д. А., А. С. без надлежно разрешително държал с цел разпространение и разпространил НВ - метамфетамин с тегло 897,18 гр. с активен компонент 79 процента на стойност 22 429,50 лв.

всичко на обща стойност 28 227, 16 лева, чрез продажбата им на служител под прикритие № 43 при извършени доверителни сделки - престъпление по чл.354а, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2, вр. с чл.26, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 годИ. при първоначален „общ“ затоврнически режим и „глоба“ в размер на 3000 лева.

С протоколно определение № 31 от 09.06.2021г. на ОС – Русе по нохд № 400/2021г. е одобрено споразумение, по силата на което подсъдимият И. Д. А. е признат за виновен за това, че на 23.07.2020г. в съучастие като съизвършител с А. Я. С., без надлежно разрешително, държал с цел разпространение и разпространил НВ - метаамфетамин с тегло 897,18 гр. с активен компонент 79 процента на стойност 22 429,50 лв, чрез продажбата на служител под прикритие № 43 при извършена доверителна сделка - престъпление по чл.354а, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 от НК, за което му е наложено наказание 1 годИ. и 10 месеца „лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено за срок от 3 години и 6 месеца и наказание „глоба“ в размер на 3 000 лева.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Първостепенният съд е основал присъдата си на обективен и правилен анализ на доказателствата. Възраженията, направени в протеста, касаещи тази дейност на СГС, не се споделят от въззивната инстанция.

Правилно, мотивирайки своите изводи, съдът се е позовал на първо място на гласните доказателствени средства - обяснения на подсъдимия и свидетелските показания, които, по отношение на главния факт на доказване, като цяло са непротиворечиви. На второ място СГС е обсъдил писмените доказателства и доказателствени средства: протоколи за обиски на лица, протоколи за претърсване и изземване, протокол за следствен експеримент; справки от мобилни оператори за абонати и за проведена комуникация - разпечатки; заверени копия от медицински документи - амбулаторни листове, медицински справки, от епикризи, от амбулаторна книга за прегледи на задържани в ареста лица; справки за регистрирани МПС от Централна база, разписки, писмо до ЦМУ, свидетелство за съдимост. Първата инстанция е базирала изводите си и на приложените към материалите по делото веществени доказателства и доказателствени средства: оптични носители (приложени в т.3, както и в том с класифицирана информация); картон на специализираното структурно звено за осигуряване и прилагане на разследване чрез служител под прикритие - ГДБОП-МВР Серия А0000078 и опаковката на наркотичните вещества по първата доверителна сделка, приложени към класифицирания том по делото и веществени доказателства; опаковки на наркотичните вещества от следващите две доверителни сделки; наркотичните вещества, които са предадени за съхраняване и унищожаване в Агенция ”Митници” - София; както и на експертните способи на доказване: физикохимични експертизи и допълнителни химически експертизи на наркотични вещества, технически експертизи на мобилни телефони и СИМ - карти.

Използваните по делото специални разузнавателни средства са разрешени от компетентен орган и пилагани при спазване на НПК и ЗСРС, както относно визираните в законите срокове, така и при конкретните специфики на различните оперативни способи: по чл. 10в ЗСРС - разследване чрез служител под прикритие; по чл.10б ЗСРС - доверителна сделка; по чл.10а ЗСРС - контролирана доставка и документирането им по чл.11 от ЗСРС чрез фотографиране, видеозаписване, звукозапис и филмиране върху материален носител.

Основателно първостепенният съд е кредитирал показанията на служителя под прикритие с номера 24, 43, 52 /едно и също лице/, който е разпитан като свидетел съобразно разпоредбата на чл.172, ал.4 вр. с ал.1 от НПК. Това е основният свидетел по делото, който подробно описва срещите и разговорите си с подсъдимия Ч., както и цялата комуникация между него и А. С., довела до придобиването чрез доверителни сделки на инкриминираните наркотични вещества. Правилно показанията му са преценени като последователни, хронологично подредени и конкретни. Действително в тях не се установява предубеденост, заинтересованост или тенденциозност в поднасянето на информацията. Освен това, те кореспондират с показанията на свидетелите С., В. и отчасти обясненията на самия подсъдим. СГС вярно е посочил, че депозираните от този свидетел показания в хода на съдебното следствие, като цяло се припокриват с дадените от него на досъдебното производство, а за обстоятелствата, за които е установил липса на спомен или е констатирал противоречие, е приобщил показанията му от досъдебното производство, дадени по реда на чл.223 НПК, като след съответен анализ на противоречията е кредитирал тези, които се подкрепят от останалите доказателства, събрани по делото.

Показанията на свидетеля - служител под прикритие с идент. № 44 представляват важен източник на информация за срещите между св. А. С., И. А. и служител под прикритие с идент. № 43 по повод закупуване от последния на наркотични вещества, и логично са кредитирани от съда като достоверни и съответстващи на останалия доказателствен материал по делото. Свидетелят е придружил служител под прикритие с идент. № 43 при осъществяване на доверителните сделки за закупуване на наркотични вещества от последния на 14.07.20220 г., в гр. София, на бензиностанция ОМВ на Околовръстен път, в резултат на която от са придобити 100 гр. кристали и 500 гр. марихуана, и на 23.07.2020 г., в ресторант КФС и магазин ИКЕА в гр. София, при която са придобити метамфетамини.

Показанията на свидетеля - служител под прикритие с идент. № 27 потвърждават провелата се среща между служител под прикритие с идент. № 24 и подсъдимия Ч. в гр. Русе на 16.06.2020г., на която служител под прикритие с идент. № 27 е присъствал само за няколко минути.

СГС правилно е кредитирал показанията на свидетеля Б. Р., както дадените от него в хода на съдебното следствие, така и прочетените от досъдебното производство, тъй като те носят информация относно приложените оперативни способи и добита информация от свидетелите - служители под прикритие, както и лични наблюдения по време на третото предаване на НВ и задържането на обвиняемите по делото.

Правилен е изводът на първостепенния съд, че показанията на св. Д. В., дадени в хода на съдебното следствие и приобщените такива от досъдебното производство, са източник на доказателства за това, че подсъдимият Ч. го е уведомявал за провежданите срещи с „Илиян“ /служител под прикритие с идент. № 24/, че е му е предоставял информация за намеренията и действията на последния. Прави впечатление, че показанията на свидетеля В. са изключително подробни и детайлни, както и че той е бил запознат с разговорите от срещите на подсъдимия Ч. със служителя под прикритие с идент. № 24, с изключиние на разговорите на Ч. с А. С.. Липсва основателна причИ., поради която показанията на свидетеля Д. В., който е бил и служител на ДАНС по време на инкриминираните деяния, да не бъдат кредитирани.

Основателно СГС е кредитирал показанията на свидетеля А. С., дадени в хода на съдебното следствие и частично прочетените му обяснения, дадени на досъдебното производство в качеството му на обвиняем, приобщени по реда на чл.281, ал.2 НПК, които съответстват на показанията на свидетеля - служител под прикритие № 24, относно комуникацията, както между С. Ч. и А. С., така и между подсъдимия и служителя под прикритие. Показанията му се потвърждават и от протоколите за изготвяне на ВДС - „звукозапис“ от прилагане на СРС, като в част от документираните разговори се съдържа комуникацията между него и подсъдимия.

Правилно СГС е кредитирал показанията на свидетеля Н. Д. А., дадени в хода на съдебното следствие и прочетените му такива от досъдебното производство, относно обстоятелството, че на 17.06.2020г. е превозил А. С. до ресторант КФС на околовръстното шосе в гр. София, където последният му дал малка хартиена топка, която св. А. предал на непознат човек /служител под прикритие № 24/; както и относно среща, състояла се няколко дни след това между С. и непознат човек, като оставената на задната седалка на автомобила му от С. чанта била взета от непознатия. За описаните

обстоятелства, показанията на този свидетел са в кораспонденция с останалите събрани по делото доказателства.

Свидетелят Д. Р. е таксиметров шофьор в „Йелоу Такси“, който, разпитан в хода на съдебното следствие, не си спомня нищо, а при прочитане на показанията му от досъдебното производство, които логично са кредитирани от контролирания съд, става ясно, че десетИ. дни преди разпита му, с лек аавтомобил ••••••••, е превозил клиент от ул. „Суходолска“ до бензиностанция „Шел“ на околовръстното шосе в гр. София.

Свидетелят М. А. дава показания относно превозването на И. А. с лек автомобил до бензиностанция на ОМВ в град София. СГС правилно е посочил, че макар и достоверни, показанията му не показват релевантна връзка с изследваното поведение на подсъдимия Ч..

Първостепенният съд резонно е заключил, че в показанията си, дадени в хода на съдебното следствие, свидетелят В. С. Н. не възпроизвежда съществена за обсъждания казус информация. В приобщените в цялост показания от досъдебното производство, които свидетелят поддържа, той описва случай с лице, на име Л. К., което искало да зарежда наркотични вещества и по този повод С. Ч. проверл разговор с А. С., в присъствието на св. Н., като организирал среща между К. и А. С., за да „работят“ двамата заедно. Свидетелят твърди, че впоследствие К. му споделил, че започнал да зарежда от А. С., който уведомявал С. Ч. за количествата наркотични вещества и неговите „уважителни“ /пари/ за всяко зареждане. Свидетелят потвърждава, че е присъствал и на проведена среща между служител под прикритие иднт. № 24 /наричан от него софиянецът/ и С. Ч., в която „софиянецът“ се интересувал дали Ч. може да достави наркотици, като С. му казал, че има такъв човек и ще му се обади. СГС основателно е кредитирал показанията на свидетеля Н., който се явява очевидец на описаните от него събития и са налице данни, че той е бил част от близкото обкръжение на подсъдимия Ч.. Липсват доказателства той да е бил заинтересован от споделяне на информация, свързана с подсъдимия.

СГС вярно е посочил в мотивите си, че е налице една група свидетели, В. С. Н., в чийто показания името на подсъдимия С. Ч. е било замесено в търговия с наркотични вещества, но преди 2020 г. Това са свидетелите с тайна самоличност и идентикфикационни номера № 6 и № 10. Свидетел с № 6 в разпита му в хода на съдебното следствие дава обобщено сведение, че Ч. се е занимавал с наркотични вещества допреди да го задържат. В прочетените му показания от досъдебното производство същият е заявил, че му известно че Ч. е осъществил сделка с наркоти с лице от гр. София. Свидетел с № 10 в разпита му в хода на съдебното следствие не сочи конкретни обстоятелства, а в показанията му от досъдебното производство се установява, че Ч. през месец юни 2019 г. е закупил 2 кг хероин от Ж. К. от гр. •••, но чрез трето неназовано лице, а след това купил още наркотични вещества от него.

СГС е кредитирал показанията на тези свидетели, тъй като са есднопосочни и са в кореспонденция с показанията на свидетеля В. А. Н., в чиито прочетени показания показания от досъдебното производство се

твърди, че подсъдимият С. Ч. му е предлагал да се занимава с наркоразпространение.

Изводът на първостеренния съд, че показанията на свидетеля П. И. Й. не са от значение за предмета на делото, се споделя от въззивната инстанция.

Според САС, контролираният съд правилно е кредитирал обясненията на подсъдимия в посочените от него части, доверявайки им се при изграждане на изводите си относно значими за делото факти, тъй като в тези части, изложеното от него е в кореспондениция с показанията на служителя под прикритие с иднт. № 24, както и с показанията на свидетелите А. С. и Д. В.. Така СГС основателно е приел за досотверни обясненият на Ч., че е бил запознат със служителя под прикритие от трето лице, което се опитвало да го въвлече в престъпление, а след като това лице се е оттеглило, полицейският служител е започнал да го убеждава той /Ч./ да му намери дрога. В тази насока следва да се подчертае, че в показанията на самия служител под прикритие с иднт. № 24 се съдържат твърдения, че няколко пъти С. Ч. му казва, че не се занимава с наркотични вещества. Вярно е и посочено в контролирания съдебн акт, че в съответствие с другите доказателствени източници по делото /изброени по-горе/, е изявлението на Ч., че не се съгласил да осигурява сам НВ, но споделил, че има познат, който да помогне - „С. С.“ и по този повод разговарял със С. и предоставил телефонния му номер на служителя под прикритие № 24, както и изявленията му, че не знае агентът под прикритие и А. С. за какви количества и видове наркотици ще извършват сделки. Основателно са кредитирани и обясненията на Ч., че е разказвал на служителя в ДАНС – В., за случващото се при срещите със служителя под прикритие, включително е съдействал за разкриване на самоличността му. В тази насока обясненията му се потвърждават от подробните показания на свидетеля В..

Ето защо САС не споделя изложените в протеста възражения относно обстоятелството, че първостеренният съд е кредитирал в описаните от него части обясненията на подсъдимия. Това не е сторено безмотивно или самоцелно, а след анализ и съпоставка на изложените от него твърдения с тези на останалите разпитани по делото свисдетели, сред които е един служител на ДАНС, на който е докладвал за срещите си, и един служител под прикритие, който е имал за цел да разкрие дейността му.

В други части СГС основателно не е дал вяра на обясненията на С. Ч., тъй като те са в противоречие с показанията на други свидетели – например относно обстоятелството, че подсъдимият не е контактувал със свидетеля С. години преди да му позвъни, за да го съвърже със служителя под прикритие, както и че двамата не са говорили за наркотични вещестнва преди този случай. Правилно в тази част обясненията му са приети като защитна позиция, тъй като се оборват от подробните показания в тази насока на свидетеля В. С. Н., които вече бяха обсъдени по-горе. Също така съдът резонно е приел, че С. Ч. не докладвал на свидетеля Д. В., че е осъщестествил контакт между служителят под прикрите и А. С.. В тази насока основателно е приел за достоверни показатнията на свидетеля Д. В., които в показанията си подробно и добросъвестно излага известните му обстоятелства, касаещи настоящия случай и липсва основание за дискредитиране на показанията му.

Първостепенният съд основателно е кредитирал заключенията на изготвените по делото физикохимични експертизи експертизи, от които се установява видът и съдържанието на инкриминираното количество наркотично вещество, иззето като веществено доказателство по делото, както и заключенията на техническите екпертизи, които дават подробни отговори на поставените им задачи, свързани с изследване на мобилни телефони и съдържание на СИМ – карти, записани съобщения от интернет приложения, видео файлове и снимки. В случая действително изготвилите ги вещи лица притежават специални знания и са дали пълни, точни и конкретни отговори, по които не възникват съмнения за правилност и не се оспорват. При това положение не става ясно възражението направено в протеста, касаещо „игнорираране“ на заключенията на експертизите от първостепенния съд, какво точно се има предвид. Съдът ги е кредитирал, а ако прокурорът смята, че някое от експертните заключения оборва изводите, направени в мотивите, следва да го посочи конкретно, за да може да се прецени основателността на възражението му.

СГС резонно е кредитирал събраните по делото писмени доказателства, касаещи съдебното мИ.ло на обвиняемите, както и справки с данни от мобилни оператори, касаещи настоящия случай.

Контролираният съд вярно е посочил, че веществените доказателства по делото са приобщени в резултат от приложените специални разузнавателни средства - „доверителни сделки“. САС се солидариризира с извода, че писмените доказателствени средства - протоколите за ПСД по делото удостоверяват времето, мястото и начИ. на извършване на действията и приобщените по делото веществени доказателства. Не се констатират допуснати нарушения при действията и оформянето им, при което закрепената в тези протоколи информация се възприема като достоверен източник. В мотивите към първоинстанционната присъда подробно е описано с кой протокол какви веществени доказателства са приобщени и в разултат на коя доверителна сделка, съответно от кой служител под прикритие е осъществена. Това е описано и във фактологията на настоящото решение. Отново декларативно в протеста е посочено, че съдът е игнорирал веществените доказателства и посочените протоколи, което не отговаря на истИ.та.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установената фактическа обстановка и събраната доказателствена съвкупност, САС напълно споделя изложените правни изводи в първоинстанционния съдебн акт.

Действително, престъпленията реализирани от извършителя А. С. на 17.06.2020 г., 14.07.2020 г. и на 23.07.2020 г. - умишлено разпространие на високорискови наркотични вещества чрез продажбата им на служителя под прикритие с идент. № 24/43, при извършени доверителни сделки, вида, количеството на наркотичните вещества, се установява от събраните по делото доказателства. За тези деяния е налице и осъдителен акт за А. С. – одобрено с определение на съда споразумение, имащо задължителна сила по смисъла на чл.413 НПК. Т. е. - това, че от извършителя е реализиран престъпен състав по чл.354а, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК /при съизвършителство с И. А./, вр. чл.26 от НК, е безспорно установено.

Предмет на настоящото дело е въпросът, дали действията на подсъдимия С. Ч. могат да бъдат квалифицирани като помагачески. Държавното обвинение твърди, че като на 16.06.2020 г., той е провел телефонен разговор със С. и му казал, че негов приятел ще му се обади да се „разберат“, имайки предвид служителя под прикритие с идент. № 24, а след приключване на разговора със С. дал неговия мобилен телефон – 08••••••••, на служителя под прикритие с идент. № 24, като с това улеснил разпространението на наркотични вещества от С. на 17.06.2020г.; както и на 07.07.2020 г., провел телефонен разговор със С. и му казал, че човекът /имайки предвид служителя под прикритие с идент. № 24/ е харесал „нещата“ и ще го потърси отново, като по този начин спомогнал осъществяването на телефонна комуникация и впоследствие среща между С. и служителя под прикритие с идент. № 43 и с това улеснил С. да разпространи наркотични вещества на 14.07 и на 23.07.2020 г.

Правилно според САС, в контролирания съдебен акт е прието, че от обективна страна, твърдените от прокуратурата действия на Ч. - провеждане на инкриминираните телефонни разговори със С. и предоставянето на телелефонния му номер на служителя под прикритие с идент. № 24, се установяват както по време, така и по съдържание. Те обаче не представляват помагачески действия по смисъла на закона и тава е така по следните съображения:

Аргументирано и в съответствие със съдебната практика, касаеща обсъждания казус, първостепенният съд е застъпил тезата, че действията на помагача следва да бъдат насочени към конкретно престъпление. Основателно е посочено, че макар Ч. да е имал яснота, че предоставянето на телефона на С. на служителя под прикритие, е с цел служителят в бъдеще да придобие наркотични вещества, то С. Ч., не е имал конкретна представа за нито един от параметрите на реализираните от А. С. сделки. Той нито е знаел кога служителят под прикритие ще осъществи конкретните сделки със С., нито какви количества наркотични вещества ще закупи, нито на какви цени, поради което не може да се приеме, че чрез твърдените в обвинението действия е подпомогнал разпространението на инкриминирани наркотични вещества от А. С. на служителя под прикритие.

И ако за разпространениете на 17.06.2020 г. наркотични вещества, все пак са посочени някакви конкретни действия на подсъдимия, то за следващите две дати - 14.07 и 23.07.2020 г., нищо в материалите по делото не води до извод, че последвалата комуникацията между А. С. и служител под прикритие с идент. № 24/43, е реализирана вследствие на обаждането на подсъдимия Ч. до А. С. от 07.07.2020 г., още по-малко, той да е спомогнал за осъществяването на конкретниете „сделки“ от 14.07 и 23.07.2020 г. Логично СГС е изтъкнал в мотивите си, че нито С., служител под прикритие с идент. № 24/43 твърдят, че подсъдимият Ч. е бил информиран за техните конкретни разговори, срещи, договореното и разпространено количество и вид наркотично вещество между тях. Точно обратното - установява се, че те са общували самостоятелно, не опосредено, като подсъдимият не е предприел каквито и да е действия, за да подпомогне реално С. да осъществи конкретните сделки по разпространението на наркотични вещества.

От доказателствата по делото е видно, че подсъдимият Ч. е имал само обща представа за евентуална предстояща сделка с наркотични вещества между С. и служителя под прикритие, а не конкретно знание за това какво количество наркотично вещесто ще бъде разпространено, с какво качество, на каква цена, изобщо ще бъде ли извършена сделката, една ли ще е или няколко, кога ще бъде извършена, поради което не може да се приеме, че с действията си подсъдимият е подпомогнал А. С. да разпространи конкретните количества наркотични вещества на посочените дати. Резонно СГС е посочил в мотивите си, че индикация за този извод е и обстоятелството, че подсъдимият не е извършвал никакви други действия или бездействия, които да се определят като такива, подпомагащи извършителя и престъплението, осъществено от него.

Ето защо не може да бъде споделено възражението, направено в протеста, касаещо изводите на първостепенния съд в насоката, че действията на С. Ч. не могат да бъдат определени като помагачески.

Освен гореизложеното САС се съгласява и с аргументите на СГС, че тези действия на подсъдимия, определени от прокурора като помагачески, са в резултат от провокация към извършване на престъпление от страна на служителя под прикритие № 24.

Действително, по делото се установява, че преди започване на операцията спрямо С. Ч., е имало разумни подозрения за негово участие в престъпна дейност. В показанията на свидетелите с тайна самоличност № 6 и № 10, както и в тези на В. А. Н. подсъдимият Ч. е посочен като лице, което се е занимавало с продажба и разпространение на наркотични вещества, като данните да са били за предходни години. Допълнително информация в тази насока се съдържат в показанията на В. С. Н., който твърди, че Ч. е свързал трето лице с интерес от разпространие на наркотични вещества, с А. С., а такова изявление е направено и от самият подсъдим пред служителя под прикритие № 24.

Именно разкриването на това обстоятелство - дали Ч. е бил свързан с разпространението на наркотични вещества, е бил поводът, както описва и служител под прикритие с идент. № 24, да се провери дали той извършва реално такава престъпна дейност. Т. е. - прилагането на СРС чрез служтел под прикритие е било при налични подозрения към Ч. за съпричастност с такава дейност. И макар данните от предходни години да са обосновавали нагласа на подъдимия към подобна дейност, то наличие на конкретно противоправно поведение на подсъдимия Ч. през 2020 г., преди срещата му със служителя под прикритие, не се установява по делото.

СГС правилно е посочил, че на първата среща между тях, провела се

на 10.06.2020 г. в гр. Русе, служителят под прикритие с идент. № 24 е демонстрирал търсене на наркотични вещества пред подсъдимия. Заявил е намерение да се снабди с „кристали“, без Ч. да е му е предлагал такива, без да е намеквал или обещавал, че има възможност да му ги осигури. Напротив – казал му е че не се занимава с наркотични вещества. В началото на разговорът им подсъдимият е заявил, че неговият бизнес е „да отваря граници“, т.е. да организира премИ.ването на нелегални мигранти през тях. Едва след като служителят под прикритие с идент. № 24 е разкрил намеренията си да се снабди с „кристали“ и го е попитал дали може да намери такива, Ч. казал, че имал познат /а не сам той/, които се занимавал с този вид дейност и щял да говори с него.

Показателни са и следващите разговори, проведени между тях. На срещата, състояла се на 16.06.2020 г. в гр. Русе, подсъдимият отново попитал дали служителят е готов да прекарват бежанци, т.е. това е „темата“ която го е интересувала и е поставил сам. В същия разговор, служителят под прикритие с идент. № 24 попитал, в случай, че се снабди с наркотични вещества от С. и ги транспортира до гр. Русе, дали Ч. ще може да ги съхранява.

В разговора им на 18.06.2020 г. служителят под прикритие с идент. № 24 поискал подсъдимият да го придружи до гр. София и да му помогне, като говори с А. С. за по - ниски цени на наркотиците, което Ч. отказал.

В разговора им, проведен на 07.07.2020 г., на нова молба на служителя под прикритие, Ч. да говори със С. за по-ниски цени, на които да закупи наркотици, подсъдимият заявил, че не иска да се меси в чужд бизнес.

От тези разговори може да бъде направен извод, че подсъдимият Ч. през 2020 г. не е искал да се замесва в разпространение на наркотични вещества, насочил е служителят под прикритие, който е изявил желание да закупи такива, към друго лице – А. С., в чийто „бизнес“ не е искал да се намесва по никакъв начин.

В тази насока СГС основателно акцентирал и на обстоятелствата, че от разпитаните по делото делото свидетели се изяснява, че нито Александълр С., нито С. Ч. е споделял, разпространението на наркотични вещества да им е общ бизнес. Липсват и доказателства подсъдимият да е бил конкретно информиран за разговорите между свсвидетеля С. и служителят под прикритие № 24/43, както и за конкретното количеството, качеството и цена на наркотичните вещества, предмет на покупко - проджба между тях. Също така подсъдимият Ч. не се е ангажирал да достави сам наркотични вещества, а и въпреки първоначалните разговори, той отказал да съхранява такива.

Освен това се установява, че подсъдимият е информирал свидетеля В. - служител на ДАНС, за проведените срещи и разговори със служителя под прикритие.

Предвид всичко гореизложено, САС споделя направения от първостепенният съд извод, че полицейският орган не се е ограничил до пасивни действия и присъединяване към вече започнато престъпно поведение от Ч., а е провокирал последващите действия на Ч., довели до обвинението срещу него за помагачество за разпространение на наркотични вещества от А. С., за които действия съдът основателно приема, че не представляват

помагачески, поради изтъкнатите вече съображения.

Настоящият случай попада под дефиницията за полицейска провокация, утвърдена в практиката на ЕСПЧ (Ramanauskas v. Lithuania, 2008 и Bannikova v. Russia, 2006), според която служителите от специалните служби или лица, действащи под техни инструкции, не се ограничават да разследват кримИ.лната дейност по пасивен по същността си начин, а прилагат такова въздействие върху субекта, че го предизвикват/склоняват да извърши престъпление, което той не би извършил, за да стане възможно събирането на доказателства за извършването му и да бъде повдигнато обвинение.

Всичко гореизложено дава основание на САС да приеме, че поведението на подсъдимия С. Ч. не осъществява състава на престъплението, за което е предаден на съд или за по - леко такова, поради което и на основание чл.304 от НПК правилно е признат ва невиновен.

При осъществяване на цялостна служебна проверка на оспорената присъда, съдът не намери допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяната й. Преценката на доказателствата е направена въз основа на логичността, последователността и съпоставката помежду им. В този аспект, упрекът на прокурора за неправилност на присъдата е неоснователен.

Така мотивиран и на основание чл.338 от НПК съдът

Цитирани разпоредби

24