Решение № 2925 от 30.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 5956/2024 г.

Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/:

Образувано е по жалба на "•••" ЕООД, с ЕИК •••, представлявано от управителя Н. И. К. срещу Наказателно постановление № 004407 от 16.01.2024 г., издадено от И. Г. Б. - Директор на Регионална дирекция на областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище София към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, оправомощен със Заповед № 1012 от 10.11.2023 г. на Председателя на КЗП, с което на основание чл. 210а от Закон за защита на потребителите /ЗЗП/ на "•••" ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 68в във вр. с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68д, ал. 1, предложение 1 от ЗЗП.

В жалбата от "•••" ЕООД се иска съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

В тази насока и в жалбата се подържа поддържа, че начинът на съобщаване на цената за извършване на медицински услуги е регламентиран в чл. 98, ал. 3 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/, според която лечебните заведения са длъжни да поставят на общодостъпни места в сградата си информация относно вида и цената на всички предоставяни медицински и други услуги и за начина на заплащането им и се публикуват и на интернет страницата на лечебните заведения или се оповестява по друг обичаен начин, както и на интернет страницата на Министерството на здравеопазването. Твърди се, че тези изисквания в случая са били спазени, тъй като актуалните цени за медико-диагностични изследвания са били публикувани на електронните адреси на дружеството жалбоподател и на Министерство на здравеопазването и са били налични на хартиен носител на адреса, на който се извършва дейността на лечебното заведение. Намира, че съгласно чл. 117 от ЗЛЗ нарушенията на този закон се установяват с актове, съставени от длъжностни лица. определени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор", а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор", то обжалваното НП е издадено от некомпетентен орган. В жалбата от управителя на дружеството жалбоподател се посочва, че действително към датата на извършване на проверката в пункта за вземане на проби на адрес гр. София. ул. „Академик Cт. Младенов“ № 9 са били останали единични екземпляри на Каталог-направление за лабораторна диагностика, в който са били поместени цени на лабораторни изследвания версия С-57 от 01.07.2019 г., а след тази дата цените на някои от извършваните лабораторни изследвания са били актуализирани, което е било отразено на интернет страницата на дружеството и на Министерството на здравеопазването, на хартиен носител, залепен на видно място в сградата на лечебното заведение и в манипулационните, в които се взимал биологичен материал. Твърди се, че поради големия брой манипулационни в проверената такава са останали екземпляри на Каталогнаправление за лабораторна диагностика от 2019 г., съдържащ цепи, валидни към минал период. Сочи се, че въпреки това правата на пациента Г. Р. не са били увредени, тъй като служител в манипулационната надлежно я бил уведомил за актуалните цени на поисканите от нея изследвания. Твърди се, че клиентката е взела търговското решение за заявяване и заплащане на медикодиагностичните изследвания мотивирано на база на коректната информация за техните цени, като в тази връзка се сочи, че наказващият орган не е изследвал въпроса дали наличието на каталог с неактуализирани цени на някои от видовете изследвания в манипулационната има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. Излагат се и доводи за определяне на случая като маловажен. Иска се отмяна на НП като незаконосъобразно.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, дружеството-жалбоподател "•••" ЕООД, редовно призовано, се представлява от адв. Л. К. от САК, редовно упълномощена, която поддържа жалбата по посочените в нея съображения. Подчертава, че според представения в съдебно заседание Протокол № 9 от заседание на КЗП, съставен 2 месеца след датата на обжалваното НП, КЗП е приела, че в случая не е налице нелоялна търговска практика, както и че компетентен орган за проверка на начина на оповестяване на цени на лечебните заведения е Изпълнителната агенция „Медицински надзор“, поради което препратила преписката по компетентност. Позовава се и на резултати от последната проверка на ИА „Медицински надзор“, която констатирала, че липсва нарушение. Моли за отмяна на обжалваното НП.

Въззиваемата страна – Директор на Регионална дирекция на областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище София към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, редовно призована, не изпраща представител.

По делото е депозирана молба от гл. юрк. М.М., пълномощник на въззиваемата страна, в която изразява становище по същество на делото, в което оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана, и съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото

доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 19.07.2023 г., по повод постъпила жалба от потребител, била извършена проверка в търговски обект (лаборатория), находяща се в гр. София, ул. „Академик Стефан Младенов“ № 9, стопанисван от "•••" ЕООД. Проверката била извършена от свид. Л. М. и Й. К. - главни инспектори в КЗП – РД-София, като резултатите от нея били обективирани в съставен Констативен протокол № К-2757085 от 19.07.2023 г. В жалбата от потребителя Г. Р. с вх. № С-03-4019/14.07.2023 г. били изложени твърдения, че предоставените листовки с ценоразписа на лабораторията не отговаряли на реалната сума, която е била заплатена, като към жалбата били приложени копия на листовки с цени и фискален бон от 11.07.2023 г.

В хода на проверката било констатирано, че в обекта, в който се вземали кръвни проби за изследване, имало поставени на видно място каталози с цени, които не били актуални, а актуализираните цени били обявени в интернет сайта на лабораторията. Цените в каталозите и в интернет страницата били обозначени в български лева с посочване на дължимите от потребителите данъци и такси.

При преглед на предоставената от потребителя касова бележка и каталога с цени от лабораторията, проверяващите констатирали, че продажните цени в каталога и част от заплатените от потребителя цени били различни, както следва:

• ••• ••• - цена в каталога, оставен на видно място в лабораторията - 37,70 лв., цена заплатена от потребителя - 65,00 лв.;

• Д димер (D-dimer) - цена в каталога, оставен на видно място в лабораторията - 19,30 лв., цена заплатена от потребителя - 25,00 лв.;

• Анти Стрептолизинов ТИ (антистрептолизин) - цена в каталога, оставен на видно място в лабораторията - 4,90 лв., цена заплатена от потребителя - 5,30 лв.;

• Ревма фактор скрининг (ревматоиден фактор) - цена в каталога, оставен на видно място в лабораторията - 4,90 лв., цена заплатена от потребителя - 5,30 лв.;

• Анти Мутирал Цитролини (anti-MCV) - цена в каталога, оставен на видно място в лабораторията - 27,70 лв., цена заплатена от потребителя - 32,00 лв.;

• HLA-В27 - цена в каталога, оставен на видно място в лабораторията – 22.90 лв., цена заплатена от потребителя - 31,00 лв.

На 28.08.2023 г. по електронната поща на КЗП постъпило становище от дружеството-жалбоподател във връзка с жалбата от потребителя, в което било посочено, че в проверяваната манипулационна били останали Каталог - направление за лабораторна диагностика от 2019 г., съдържащ цени, валидни към минал период. Било посочено, че след това някои от цените на извършваните лабораторни изследвания са били актуализирано, което било отразено на интернет страницата на "•••" ЕООД и на хартиен носител в обектите на търговеца.

С оглед на така установените обстоятелства свид. Л. М. приела, че при упражняване на своята дейност "•••" ЕООД използвало заблуждаваща нелоялна търговска практика, като предоставяло чрез каталог, поставен в лаборатория/манипулационна, невярна информация, относно продажната цена на част от лабораторната диагностика, което има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от средния потребител, което той не би взел без използването на търговската практика. Поради това свид. М. съставила против дружеството-жалбоподател Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 004407/17.10.2023 г., в който горепосочените фактически констатации били квалифицирани като административно нарушение по чл. 68д, ал. 1 във вр. с чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68в от ЗЗП. Актът бил съставен в присъствието на двама свидетели и в отсъствие на представител на нарушителя съгласно чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, тъй като след получена покана не се явил представител за съставяне на акта. Впоследствие АУАН бил връчен на дружеството-жалбоподател на 15.11.2023 г.

В срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения срещу акта.

Въз основа на така съставения акт и И. Г. Б. - Директор на Регионална дирекция на областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, издал обжалваното наказателно постановление № 004407 от 16.01.2024 г., с което на основание чл. 210а от Закон за защита на потребителите /ЗЗП/ на "•••" ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за нарушение на чл. 68в във вр. с чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1, предложение 1 от ЗЗП.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие възоснова на показанията на свид. Л. М. и всички съдържащи се по административно - наказателната преписка писмени доказателства.

Съдът възприе показанията на свид. Л. М., която е възприела лично фактите и обстоятелствата около извършената проверка, като същата в детайли, описва извършената проверка и направените констатации. Съдът намира показанията й за последователни, непротиворечиви и логични, и припокриващи се с описаното в констативния протокол, а съответно и с АУАН и НП. Тези показания се потвърждават от приобщените писмени доказателства, които са част от административнонаказателната преписка /АНП/, включително от констативния протокол, приложените ценоразписи, фискален касов бон. По тази причина съдът кредитира напълно показанията на свид. М..

Съдът изгради своите изводи и възоснова на писмените доказателства по делото – справка за актуалното състояние на дружеството-жалбоподател, Констативен протокол № К-2757085 от 19.07.2023 г., Каталог-направление за лабораторна диагностика, версия C57/01.07.2019 г., разпечатка на Официален ценоразпис от интернет страницата на дружеството-жалбоподател, становище от "•••" ЕООД, жалба от потребителя Г. Р. с вх. № С-03-4019/14.07.2023 г., копие на фискален бон от 11.07.2023 г., Заповед № 329 ЛС/22.04.2015 г. за компетентност на актосъставителя, Заповед № 984/07.11.2023 г., изм. и доп. със Заповед № 1012/10.11.2023г. на Председателя на КЗП за компетентност на наказващия орган и др.

При липса на противоречия между посочените доказателствата по делото, съдът не следва да излага съображения, защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят - аргумент от противното /per argumentum а contrario/ на разпоредбата на чл. 305, ал.3, изр.2 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН.

Съдът обаче намери за неотносими към предмета на доказване по делото, поради което не основа своите изводи въз основа на приложените по делото Заповед на Директора на Столична РЗИ, писмо от заместникминистъра на здравеопазването до директора на Столична РЗИ, Констативен протокол от проверка, извършена от служители на Столична РЗИ, Констативен протокол за извършена проверка от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ от 14.06.2024 г., докладна записка от Главен директор на ГД „Контрол на пазара“ при КЗП и Протокол от редовно заседание на КЗП от 22.03.2024 г. Фактът на извършена почти една година след случая проверка и от СРЗИ, както и резултатите от нея, нямат отношение към настоящото дело. Становищата относно компетентността на КЗП, наличието или липсата на нелоялна търговска практика, изразени след издаването на обжалваното НП от 16.01.2024 г., не обвързват преценката на съда относно тези обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, депозирана в законоустановен срок от надлежно легитимирано лице срещу подлежащ на оспорване

административен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съдът след извършена служебна проверка на съставения АУАН и на издаденото НП съдът намира, че не са налице процесуални нарушения относно компетентността на длъжностните лица, които са съставили, респ. издали двата документа.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1- годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е издадено в законоустановения 6 - месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН.

Не са налице допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, които да са довели до грубо нарушаване правото на защита на санкционираното лице, поради което последното да е било поставено в невъзможност да разбере за какво точно е ангажирана неговата отговорност. АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити, предвидени в чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН. И в двата акта датата и мястото на извършване на нарушението са изрично посочени. Налице е и идентичност на направеното в тях описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено.

Съдът не споделя доводите от жалбата, че КЗП не била компетентна във връзка със санкционирането на процесното нарушение, тъй като дейността на лечебните заведения е уредена в Закона за лечебните заведения и компетентния орган е Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. Вярно е, че "•••" ЕООД е лечебно заведение за извънболнична помощ съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 от ЗЛЗ, а чл. 98, ал. 3 от ЗЛЗ задължава лечебните заведения да поставят на общодостъпни места в сградата си информация относно вида и цената на всички предоставяни медицински и други услуги и за начина на заплащането им, която се публикува и на интернет страницата на лечебните заведения или се оповестява по друг обичаен начин, както и на интернет страницата на Министерството на здравеопазването. Вярно е и че съгласно чл. 117 от ЗЛЗ нарушенията по чл. 115 - 116к се установяват с актове, съставени от длъжностни лица, определени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор", а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. Посоченото задължение обаче не променя факта, че "•••" ЕООД е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, тъй като предоставя услуги на потребители като част от своята търговска дейност, а лицата на които дружеството предоставя услуги имат качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, тъй като са физически лица, които ползват услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Следователно дружеството "•••" ЕООД, като търговец по смисъла на ЗЗП е адресат на забраната за прилагане на нелоялни търговски практики. Не са налице разпоредби, включително в ЗЛЗ, които да изключват приложимостта на нормативната уредба, уреждаща нелоялната търговска практика, съдържаща се в ЗЗП, нито пък са налице разпоредби, които да изключват компетентността на КЗП.

Правилно е приложен и материалният закон.

От доказателствата по делото безспорно се установява, че поведението на дружеството-жалбоподател „•••“ ЕООД осъществява състава на чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от ЗЗП, за което е ангажирана отговорността му.

Разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП забранява нелоялните търговски практики. Съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д-68к. Според нормата на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Съгласно ал. 2, т. 4 на чл. 68д от ЗЗП обстоятелствата по ал. 1 включват и информация за цената или начина на нейното изчисляване.

В случая е установено, че в проверения търговски обект (лаборатория), находяща се в гр. София, ул. „Академик Стефан Младенов“ № 9, стопанисван от "•••" ЕООД на 19.07.2023 г. са били поставени на достъпно за потребителите място Каталог-направление за лабораторна диагностика, версия C57/01.07.2019 г., съдържащ ценоразпис на предоставяните на потребителите услуги. Установи се по делото, а не е спорно и между страните, че посочените в този каталог цени, не са били актуални към 11.07.2023 г. Актуалните цени на предоставяните от дружеството-жалбоподател услуги се съдържали в Официален ценоразпис, публикуван на интернет страницата на дружеството-жалбоподател, който бил прилаган от дружеството, съгласно приобщения по делото фискален бон от същата дата, представен към жалбата на потребителя Г. Р., от който е видно, че потребителят е бил таксуван съобразно посочения „Официален ценоразпис“, а не според достъпният за него ценоразпис, наличен в търговския обект. От това следва, че на 11.07.2023 г. "•••" ЕООД е използвало в търговската си дейност ценоразпис, съдържащ невярна информация относно цените, на които предоставя услуги на потребители. Посоченото представлява нелоялна търговска практика, заблуждаваща потребителите, тъй като съдържа невярна информация относно цената на ползваната от тях услуга. Същата е подвеждаща и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от потребителя, което той не би взел без използването на търговската практика, а именно ако би бил информиран за актуалните цени на ползваните услуги, които в случая са и по-високи в сравнение с неактуалните такива, посочени в ценоразписа от 2019 г. Ето защо съдът прие, че "•••" ЕООД е приложило нелоялна заблуждаваща търговска практика, предоставяйки на потребителите чрез неактуален ценоразпис невярна информация за цената на услугата и следователно подвеждаща потребителя и имаща за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. С оглед на това, с поведението си "•••" ЕООД е осъществило състава на административно нарушение по чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от ЗЗП, за което е ангажирана отговорността му. Доколкото отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, не следва да се обсъжда субективната страна на нарушението.

Санкционната норма, съдържаща се в чл. 210а от ЗЗП предвижда, че за нарушение на чл. 68в, чл. 68г, чл. 68ж, т. 1 - 11, 13, 15, 18 - 27 и чл. 68к, т. 3 - 6 на виновните лица се налага глоба в размер от 1000 до 30 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция в размер от 2000 до 50 000 лв.

В случая правилно административнонаказващият орган е приложил посочената санкционна разпоредба, налагайки имуществена санкция в минимално предвидения размер от 2000 /две хиляди/ лева, отчитайки смекчаващите отговорността обстоятелства - нарушението е първо по ред и инцидентно за търговеца, няма данни за извършени други нарушения на ЗЗП, за които да е бил санкциониран с влезли в сила наказателни постановление, както и липсата на отегчаващи обстоятелства.

Съдът счита, че случаят не може да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл. 28 и § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, доколкото в случая не са налице такива смекчаващи обстоятелства, които да обуславят извод за по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на неизпълнение на задължение от съответния вид. Съдът приема, че нарушението засяга закриляните от ЗЗП обществени отношения в достатъчна степен, която да налага санкционирането на дружеството-жалбоподател по административен ред. В тази връзка следва да се посочи, че в случая става въпрос за невярна и заблуждаваща потребителя информация относно прилаганите от търговеца по-високи цени за повече от една услуга, както и че ценоразписът, съдържащ невярната информация, датира от 01.07.2019 г., а нарушението е осъществено на 11.07.2023 г.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното наказателно постановление потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото, настоящият съдебен състава намира, че съгласно нормата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал.1 от АПК, предвид направеното искане в тази насока от главен юрисконсулт гл. юрк. М.М., процесуален представител на КЗП, че "•••" ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Комисия за защита на потребителите /КЗП/ юрисконсултско възнаграждението, което да е в размер на 70 /седемдесет/ евро, съответстващ на фактическата и правна сложност на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски районен съд,