Решение № 65 от 15.1.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 2936/2025 г.

Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Постъпили е въззивна жалба от И. А. Х. с ЕГН: •••••••••• против решение № 2251/10.05.2025 г., постановено по гр.д. № 11358/2023 г. на Районен съд - Пловдив, ХVІІ гр. състав, с което е отхвърлен предявеният от него против Община Хисаря иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77270.504.••• по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хисаря, одобрени със Заповед № РД-18-218/24.11.2022 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: •••, намиращ се на ••• етаж в жилищна сграда с идентификатор 77270.504.•••, с предназначение на сградата: жилищна – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 77270.504.800, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с брой нива на обекта: 1, с площ от 56,01 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 77270.504.800.1.6, 77270.504.800.1.8, под обекта – 77270.504.800.27, 77270.504.800.28, над обекта – 77270.504.800.1.15, на основание давностно владение, продължило от 1976 г. до предявяване на исковата молба. Жалбоподателят поддържа, че постановеното първоинстанционно решение е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че е доказан фактът на упражняване от негова страна на давностно владение върху процесния имот, както и че не е доказано по делото процесният апартамент да е бил държавна собственост до приемане на Закона за общинската собственост през 1996 година. Твърди, че едва на 22.06.2023 година във връзка с подадени от него документи в Община Хисар, администрацията е съставила акт № 1577 за частна общинска собственост. Сочи, че упражняването на фактическата власт върху имота не следва да се упражнява непрекъснато, а може да се упражнява и чрез периодични посещения, ако те сочат за намерение за своенето му и не са прекъсвани от действия на трети лица, а за владелеца е достатъчно да докаже, че е владял в различни времена от процесния период, за да се приеме, че е владял и в промеждутъка. Поддържа, че властта му върху имота е явна е несъмнена, като е била достояние на всички. Владението върху имота е осъществявано постоянно през периода 1991 г. – 2023 г. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго решение по същество, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Въззиваемата страна Община Хисаря оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че постановеното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Оспорва твърденията в исковата молба, че бащата на ищеца през 1973 година е закупил от Държавна организация „Пловдивинвест“ спорния имот, както и че през 1976 година същият му е подарил апартамента и оттогава до сега ищецът владее жилището. Изрично се позовава на заповед № 22 от 08.09.1972 година на Жилищен орган на ГНС – Хисаря, приета по делото, в която сочи, че е изрично отбелязано, че процесното жилище е поставено на разпореждане на Окръжния щаб на Гражданска отбрана, който към настоящия момент е с правоприемник ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР. Счита, че тези обстоятелства се потвърждават и от събраните свидетелски показания и поддържа, че дори И. Х. да е посещавал жилището, същият е бил само държател и не е упражнявал фактическа власт върху имота. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски. Окръжен съд - Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо право на жалба и е насочена против обжалваем съдебен акт, поради което съдът я приема за процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на дадените му правомощия, съдът намира така обжалваното решение за валидно и допустимо. По посоченото в жалбата относно правилността на обжалваното решение: И щ ецът И. А. Х. е изложил твърдения в исковата си молба, че неговият баща А. И. Х. е закупил през 1973 г. от държавната организация „Пловдивинвест“ апартамент в •••, понастоящем представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77270.504.•••• по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хисаря, одобрени със Заповед № РД-18-218/24.11.2022 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Твърди, че през 1976 г. по случай сватбата му баща му е извършил неформално дарение на имота в негова полза и оттогава ищецът владее апартамента заедно със семейството си. Апартаментът бил ползван предимно през летните месеци и ваканциите на децата на ищеца за почивка. В периода 1982 г. - 1990 г. жилището било изоставено временно поради проблеми в семейството, но след 1991 г., макар и спорадично, имотът отново се ползвал от семейството на ищеца и до настоящия момент за почивка през летните месеци и уикендите и за съхранение на лични вещи. Поради липсата на запазени документи за придобИ.е на имота, както и поради невъзможността такива да бъдат открити в архивите на Община Хисаря и „Пловдивинвест“, на дата 07.06.2023 г. ищецът депозирал молба - декларация в ответната община за признаване право на собственост върху процесния недвижим имот по обстоятелствена проверка. По указания на общината била изпратена молба - декларация вх. № 94-00-И-242/20.06.2023 г. чрез нотариус Р. Т.. Във връзка с изпратено до Община Хисаря Удостоверение-искане изх. № 1892/20.06.2023 г., нотариус Т. получила отговор с писмо от кмета на ответната община, че на 22.06.2023 г. е съставен Акт за общинска собственост № 1577/22.06.2023 г., вписан в Служба по вписванията гр. Пловдив с вх. № 19847/23.06.2023 г., акт № 99, том 59, дело № 6395/2023 г., според който имотът представлява общинска собственост. Предвид обстоятелството, че ответната община оспорва правата върху имота, предявява против нея настоящия положителен установителен иск за собственост. С отговора на исковата молба ответникът Община Хисаря е оспорил иска като неоснователен. Оспорва предявените владелчески права на ищеца за периода 1976 г. – 2023 г., като възразява, че изложените в исковата молба твърдения за закупуване на процесния имот от бащата на ищеца - А. И. Х. през 1973 г. от „Пловдивинвест АД с а недостоверни, сочи, че дружеството „Пловдивинвест“ АД е основано през 1993 г. В тази връзка не би могъл да извърши неформално дарение на имота в полза на ищеца през 1976 г., респективно да му предаде владението. Твърди, че жилищният блок, в който се намира процесният апартамент е построен от държавата - Окръжен народен съвет - Пловдив, като строителството е реализирано от II-ри строителен работен участък - Хисар за нуждите на Жилфонд. Със Заповед № 22/08.09.1972 г. на органа по жилищно настаняване при ГНС - Хисар, на основание чл. 5 и чл. 7 от действащия към онзи момент Закон за наемите в новопостроения жилищен блок са настанени нуждаещи се семейства, а процесният апартамент № •••• едностаен, на първия етаж, с избено помещение № •••, е „поставен на разположение на Окръжен щаб по ГО“. Поддържа, че процесният апартамент №••• е предоставен за нуждите на ГО и е предназначен за почивка на служителите, работещи в укритието, находящо се в подблоковото пространство. Сочи, че ключът от апартамента се е съхранявал от началника на РСПБЗН – Хисаря- Гл. инспектор Н. И., който е племенник на ищеца И. Х.. Възразява, че ищецът не е притежавал ключ от процесния апартамент и не е осъществявал владение върху същия в периода 1991 г. - 2023 г. Счита, че е собственик на имота, а за правото му на собственост върху имота е издаден Акт за частна общинска собственост № 1577/22.06.2023 г., вписан в Служба по вписванията гр. Пловдив с вх. № 19847/23.06.2023 г., акт № 99, том № 59, дело № 6395/2023 г., който е съставен на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, вр. с §10 ПЗР от ЗОС и чл. 59, ал. 1 ЗОС. Не се оспорва пред въззивната инстанция установеното от районния съд в решението му, че ищецът е инициирал нотариално производство по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК, като е подал молба- декларация с вх. № 94-00-И- 242/20.06.2023 г. на Община Хисаря до Нотариус Р. Т. с рег. № •••по регистъра на НК с район на действие - ПРС, с искане за извършване на обстоятелствена проверка и признаване правото му на собственост на основание давностно владение по отношение на процесния имот. С удостоверение-искане рег. № 1892/20.06.2023 г. от Нотариус Р. Т. са изискани документи от Община Хисаря, като в отговор е получено писмо с изх. № 11- 03-337/03.07.2023 г., в което е посочено, че Община Хисаря е собственик на процесният имот, като за същия е съставен АЧОС № 1577/22.06.2023 г. АЧОС № 1577/22.06.2023 г. е представен по делото. Ищецът претендира да е придобил правото на собственост върху процесния имот въз основа на давностно владение, продължило повече от 40 години. Искът намира основанието си в нормата на чл. 79, ал.1 ЗС, според която правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. За да е основание за придобИ.е по давност на имот, владението трябва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно. Настоящият съдебен състав на Пловдивския окръжен съд намира, че по делото ищецът не е доказал, че е налице обективният елемент на владението, а именно, че е установил фактическа власт върху процесния имот и я е упражнявал в изискуемия се от закона срок. Твърди се в исковата молба, че бащата на ищеца е бил собственик на имота и приживе му е предал владението върху същия, като от момента на предаване на владението от ищеца е установена самостоятелна фактическа власт с намерение за придобИ.е на собствеността. Тези твърдения обаче са останали недоказани. Ищецът не е ангажирал никакви доказателства, с които да установи твърдението си, че правото на собственост върху процесния апартамент е било придобито от неговия баща, за да може да се приеме, че последният му е предал владението върху същия. Ищецът не доказва и твърдението си някога да е установявал владение върху имота и въобще да е упражнявал лично някаква фактическа власт върху същия. От показанията на свидетелите не може да се направи извод за осъществявано владение. Свидетелят Н. Д. И., племенник на ищеца сочи, че неговият чичо И. Х. притежава апартамент в Хисаря от много отдавна, от 70-те - 80-те години, но той за него разбрал през 90-те години. Свидетелят е ползвал имота със семейството си. Започнали да го ползват 90-те години за почивка, пребиваване, ползване на СПА-то. Свидетелят разбрал от чичо си, че притежава имота, че го е наследил много отдавна от баща му, неговия дядо А. И. Х.. Към онзи момент свидетелят живеел в •••. Преди 1991 г. - 1992 г. бил в София курсант 5 години, преди това в казарма, а преди това е бил ученик. С чичо му по-активно започнали да общуват, след като се прибрал в •••, респективно •••, което станало около 1995 г. Достъпът до имота ставал чрез чичо ми, с даване на ключ. И. живеел в •••със съпругата си С. Х. Сочи, че към настоящия момент той и семейството му продължават да ползват имота. Чичо му винаги е посещавал имота, но по-активно след демокрацията /Без да сочи конкретни периоди/. Това е бил имот за почивка, защото чичо му и семейството му основно са живеели в Пловдив. Около 2000 г. чинка му заболяла много сериозно и зачестили техните пребивавания там. След като тя починала през 2007 г. - 2008 г., чичо му почти не е посещавал имота, но на него бил делегирал доверие, като му предоставил ключ за ползването му. Свидетелят от 2000 г. работел в Хисаря, като първите две години продължавал да живее в •••и е преспивал там рядко, но все пак бил преспивал в апартамента във връзка с неговата работа. Постоянно притежавал ключ от апартамента. След 2002 г. се преместил да живее в Хисаря и станал нещо като отговорник за този апартамент. Не се преместил в него, а имал служебна квартира. Имал непрекъснат достъп до апартамента. Сочи, че апартаментът е стар, позанемарен. До 2003 г. - 2004 г. може и да е боядисван, но оттогава нищо не е пипано, не е освежавано. Там не живеел постоянно човек. Свидетелят сочи, че той е поддържал апартамента, чистил е, сменял е мебели. Последните 2-3 години, тъй като всички от блока знаели, че той пребивава там, го намерили и му казали, че започва голямо саниране на блока и са направили някакво сдружение и във връзка с това сдружение поискали такси от собствениците на имоти и стигнали до него да се дадат някакви пари. Той платил около 720-730 лв. Свидетелят сочи, че дъщеря му и брата на жена му са идвали в имота през годините, основно след 2008 г., когато чинка му починала и когато чичо му се изтеглил. Целта на пребИ.ето на брата на жена му била купони, той комуникирал със свидетеля Н. И., за да получи достъп до апартамента. Сочи, че през годините са се събирали заедно с И. Х. в този апартамент /не сочи конкретни дати и дори години/. Когато заживял в Хисаря и когато чичо му е идвал, е преспивал в апартамента. Свидетелят сочи, че не е виждал през целия този период техника на „Гражданска защита“ да се е съхранявала в апартамента. Постфактум разбрал, че долу в избата се намира противоатомно скривалище, оборудвано с апаратура. Половината изба на блока е заета с това скривалище. Той работел там и му го връчили като някаква отговорност. Свидетелят работел в РСПБЗН Хисаря в периода от 2000 г. до март месец 2024 г. Във връзка с изпълняваната от него служба след 2008 г. - 2009 г. при слИ.ето с „Гражданска защита“, му дали едни ключове и му казали, че отговаря за това убежище. То е над 500 кв.м., може би и декар. Всички апаратури са в избата. Не е чувал апартаментът на чичо му някога да се е ползвал от „Гражданска защита“, или да е имал връзка с министерството или с неговата служба. Неговата отговорност към това убежище била да държи ключовете, които били само за него. Като свидетел на ищеца е разпитан и И. Е. Ц. - брат на съпругата свидетеля Н. Д. И.. Същият сочи, че познава И. А. Х., който е чичо на Н. И.. От Н. бил чувал и от него знаел, че той има имот, като свидетелят го е ползвал много пъти през годините. По повод взимането на ключа за апартамента бил говорил само с Н.. Той му е давал ключа да ползва жилището събота и неделя за преспИ.е. Лятото го ползвал почти всяка година, но не помни точно колко често. Това ползване започнало около 2010 г. - 2011 г. Апартаментът бил в Хисаря срещу автогарата на втория етаж в дъното на едно коридорче, което е между коридор и тераса. Вътре имал две стаи, кухня и баня. Апартаментът е 50-60 кв.м. Не знае как се казва улицата, на която е апартаментът. Един път посещавал апартамента с приятели, друг път сам - както е било според случая. Не знае да е имало спор за този имот с държавата, с общината. Не е виждал чуждо имущество там. Ключа за апартамента го връщал всеки път на Н.. Близките 3-4 години не бил посещавал имота. Откакто бил в Пловдив от 2020 г. - 2021 г., не го е посещавал. Н. ползвал редовно апартамента. И И. е виждал също. Дъщерята на Н. също е ползвала апартамента. Така никой от тези свидетели не сочи конкретен 10 годишен период, в който ищецът да е упражнявал непрекъснато владение върху имота. За да породи трайни последици, владението трябва да е непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерението вещта да се държи като своя - арг. от чл. 68, ал. 1 от ЗС. Свидетелите не сочат какъвто и да е било конкретен период на упражняване на фактическа власт върху имота от самия ищец. Установява се единствено, че свидетелят Н. И. е разполагал с ключ от апартамента и че той и негови близки са ползвали от време на време същия. По делото пред РС е прието като писмено доказателство писмо с вх. 24- 00-515/06.10.2023 г. от Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Пловдив към ГД „ПБЗН“ при МВР до Община Хисаря, видно от което правоприемник на Гражданска отбрана е Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, която от 2009 г. е специализирана структура на МВР. Посочено е, че в подблоковото пространство на жилищния блок, находящ се в ••••, е ситуирано укритие на РДПБЗН - Пловдив с налично оборудване, което се води по баланса и е свързано с дейността на дирекцията. Описано е обзавеждането на апартамента, който е бил предназначен за почивка на служителите, работещи в укритието. Посочено е, че ключът за апартамента се съхранявал от началника на РДПБЗН - Хисаря - главен инспектор Н. И., както и че същият няма правомощия относно стопанисването и управлението на апартамента. По делото пред РС е представена и Заповед № 22 от 08.09.1972 г. на жилищния орган при ГНС - Хисаря на основание чл. 5 и чл. 7 от Закона за наемните отношения, съобразно която са настанени нуждаещи се семейства в новопостроения жилищен блок на ГНС - Хисаря, като апартамент №••• на първи етаж с избено помещение № ••• е поставен на разположение на Окръжния щаб на ГО. Представени са и извадка от разписен лист за държавен жилищен блок в •••, списък на сградите на гр. •••и списък на собствениците на апартаменти в жилищен блок на •••• /без посочена дата и съставител/, в които името на бащата на ищеца не фигурира. Ето защо и предвид тези доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено, че ключ от процесния апартамент е държал свидетелят Н. И., но той му е бил предоставен не от ищеца, а от РДПБЗН – Хисаря в качеството му на служебно лице и във връзка с осъществяваната от него служба като началник на РДПБЗН – Хисаря. По делото са разпитан доведени от ответника свидетели, които опровергават показанията на свидетеля Н. И.. Свидетелката Е. А. Р. без родство с ищеца, на ••• години, сочи, че живее в ••••. Апартаментът им е даден през 1972 г. Баща и, майка и, леля и, брат и и тя са живели в този апартамент. Той им е бил даден от Общинския съвет под наем. Впоследствие 1992 г. брат и го купил от държавата. Апартамент •• се намира в края, до тях е апартамент ••. В апартамент ••никой не е живял, защото апартаментът е бил на „Гражданска отбрана“ в един период и след това вече нищо не може да каже, но никой не е живял там. Това го знае от баща си. Влизали са хора в този апартамент, но тя лично не ги е виждала, не е контактувала с тях. Не знае колко пъти са влизали и не знае какво са правили там. Тя ги е засичала, когато влизат и излизат. Били мъже. Не познава И. Х.. Никой не е живял в този апартамент, доколкото тя знае. Свидетлката сочи, че познава Н. И.. Разпознава го като „човекът, който е отвън“ и сочи, че го е засичала по коридора, тъй като имат общ коридор в блока, и има информация, че това е вече бившият шеф на пожарната. С него не са контактували, съпругът и е контактувал с него във връзка със санирането на блока. Не знае дали е давал пари за санирането. Свидетелката сочи, че понастоящем живее постоянно на този адрес, но след като се омъжила построихме жилище със съпруга и на •••, където живеели и слязли долу в апартамента на ••• през 2013 г. - 2014 г. През 1972 г. се нанесли нейните родители в апартамента. Тя се омъжила през 1973 г. и се изнесла оттам. През 2013 г. се преместили на •••• с мъжа и, а дъщеря и остана горе на •••• Всички съседи знаели, че апартамент •••не е бил обитаван. Като свидетел пред РС е разпитан и Р. П. Р. на ••• години, без родствени връзки с ищеца. Същият сочи, че от 1980 г. живее в Хисаря, като със съпругата му имат апартамент, който е наследство на съпругата му и през 2014 г., когато се пенсионирал, отишли да живеят там. Той е на •••. Преди 2013 г. от време на време са ходили в апартамента на ••••, когато били живи братът на жена му и бабата и дядото. Съседният апартамент на номер ••, е номер •••. Тяхният е последен. В апартамент ••• никога не е виждал да живее някой. Няколко пъти бил виждал шефа на пожарната, което било във връзка със санирането. Знае, че се казва Н. И., виждал се е с него няколко пъти. Видял го и пред залата. Говорили са във връзка със санирането, защото събирали данни на цялата кооперация, за да направият паспортите на апартаментите във връзка със санирането. Свидетелят сочи, че не е виждал друг освен Н. И. да отключва и да заключва апартамента. Не е виждал той да внася и изнася мебели или да ремонтира нещо. Влизал бил веднъж или два пъти там, когато Н. е идвал. Той му отворил апартамента. Сочи, че Н. И. има ключ, защото се знае, че апартаментът е на „Гражданска отбрана“. Всички комшии знаят, че той е на „Гражданска отбрана“. Той е необитаем и последните две или три години, когато ставало въпрос още за първото саниране, разбрали, че ключът е даден на пожарната. Контактували с едно момиче, което се занимавало с финансите, и той като председател на сдружението помагал също, така че тя се обаждала на Н. И. и той идвал да отключва. Н. бил дал пари за санирането, защото ги събирала касиерката на кооперацията и когато се разчуло, че има спор с общината, искал бележка, че е дал пари. Тези показания опровергават показанията на свидетеля Н. И., че имотът е ползван и от ищеца и че именно последният му е дал ключ за същия. За пълнота на мотивите, дори и да се ценят показанията на свидетеля Н. И., следва да се вземе предвид съдебната практика, която се споделя от настоящия съдебен състав, според която осъществяваното само и единствено чрез държател владение не може да се възприеме като "явно и несъмнително", когато той не е заявил пред трети лица и пред действителния собственик, и от неговото поведение не е явно, че държи имота за другиго. За да е годно да породи последиците на придобивната давност, владението трябва да се осъществява по начин, който да позволи на заинтересованите лица, включително и собственика, не само да възприемат, че върху имота се осъществяват владелчески действия, но и да узнаят кое е конкретното лице, което владее имота. /В този смисъл е Решение № 722 от 4.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 940/2024 г., I г. о./. Ето защо предвид събраните доказателства съдът приема за неустановено твърдението на ищеца в исковата молба да е упражнявал за твърдяния от него значителен период от време – повече от 40 години / или в рамките на този период – 10 години/, през които да е упражнявал фактическата власт върху имота постоянно, спокойно, явно и несъмнително с намерение да се свои вещта. Споделя се напълно извода на районния съд в решението му, че не е доказано твърдението на ищеца да е придобил правото на собственост върху процесния имот. Предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Обжалваното решението е правилно и законосъобразно и като такова ще се потвърди. Предвид неоснователността на въззивната жалба, жалбоподателят И. А. Х. ще бъде осъден да заплати на въззиваемата страна Община Хисаря направените във въззивното производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, които видно от представения договор за правна защита и съдействие и списък по чл.80 ГПК са в размер на 2000 лв., или 1022,58 евро. По тези съображения Съдът