Решение № 90 от 17.5.2023 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 442/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК –въззивно обжалване. С Решение № 257/30.06.2022 година по гр. д. № 771/2020 година на Окръжен съд Велико Търново са отхвърлени предявени от С. С. С. против Областна дирекция на МВР Велико Търново, Прокуратурата на Република България искове да бъдат осъдени да му заплатят солидарно сумата 40 000 лева – сборно обезщетение за претърпени имуществени вреди, произлезли от факта на задържане и непредприемане на необходимите мерки за съхранение на собствения му лек автомобил „Рено“, модел „Лагуна“, с рег. № ВТ 95 ••••, иззет на 23.08.2011 година във връзка с провеждане на разследване за извършено престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК по досъдебно производство № ЗМ-109/2011 година на ОД на МВР Велико Търново с протокол за оглед на местопроизшествие, във вид на: 1. пропуснати ползи поради невъзможността да го ползва по предназначение, изразени (съизмерени) със средния месечен наем на лек автомобил със същите технически данни за целия период на задържането (23.08.2011 година – 3.04.2018 година), възлизащи на 35 000 лева; 2. претърпени загуби във вид на: а) разноски за репатрирането на автомобила в размер на 54 лева по Фактура № 589/3.04.2018 година; б) стойността на лекия автомобил – 3 446 лева – поради невъзможността да бъде поправен и пълната му негодност да служи по предназначение; в) начислени и отчасти платени (в размер на 650 лева към 25.10.2020 година при месечна вноска от 146.23 лева) по образувано срещу него изпълнително дело № 490/2019 година на частен съдебен изпълнител, вписан в регистъра на КЧСИ под № 896, с район на действие – Окръжен съд Велико Търново, местен данък, лихви за забава (за времето от 2013 година до 2017 година) и разноски, свързани с лекия автомобил, в общ размер на 1 500 лева, като неоснователни и недоказани. С посоченото решение С. С. С. е осъден да заплати на Областна дирекция на МВР Велико Търново сумата 200 лева – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. Със същото решение С. С. С. е осъден да заплати на Прокуратурата на Република България сумата 200 лева – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. В законния срок е постъпила въззивна жалба от С. С. С. против Решение № 257/30.06.2022 година по гр. д. № 771/2020 година на Окръжен съд Велико Търново. Във въззивната жалба се изтъква, че решението е неправилно и необосновано. В нарушение на процесуалните правила първостепенният съд не е обсъдил всички доводи на страните, възприел е неверни фактически обстоятелства, формирал е незаконосъобразни правни изводи, които не кореспондират с действителните отношения между страните и конкретните обществени отношения, регулирани от правни норми. С. С. С. е възпрепятстван да се яви в съдебно заседание, отказана му е правна помощ въпреки факта, че по време на делото е изтърпявал наказание в Затвора в гр. Ловеч при строг режим, не са му изпращани призовки, за да може да присъства в съдебно заседание. Съобразно Тълкувателно решение № 2/18.12.2013 година по тълкувателно дело № 2/2013 година на Върховен касационен съд превозното или преносното средство, в което са открити акцизни стоки без бандерол, предмет на престъпление по чл. 234 от НК, не подлежи на отнемане по реда на чл. 53, ал. 1, буква „а“ от НК. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че автомобилът не е веществено доказателство, следователно същият не може да бъде задържан като веществено доказателство и то над шест години. Доказано е противоправното деяние – моторното превозно средство е задържано незаконосъобразно. Формулирани са докателствени искания за установяване на вредите и тяхната стойност. Направено е искане да се отмени Решение № 257/30.06.2022 година по гр. д. № 771/2020 година на Окръжен съд Велико Търново и да се постанови друго такова, с което в полза на С. С. С. да се присъди обезщетение за претърпените имуществени вреди вследствие незаконното задържане на автомобила. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от Областна дирекция на МВР Велико Търново, в който се излагат съображения за нейната неоснователност. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Прокуратурата на Република България, с който я оспорва. В съдебно заседание пред въззивната инстанция не се е явил представител на Областна дирекция на МВР Велико Търново и не е изразил становище по жалбата. С писмено становище процесуалният представител на Прокуратурата на Република България оспорва въззивната жалба. Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, провери обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Производството по гражданско дело № 771/2020 година по описа на Окръжен съд Велико Търново е образувано въз основа на предявени от С. С. С. против Прокуратурата на Република България, Областна дирекция на МВР Велико Търново искове с посочено правно основание чл. 49, във връзка с чл. 45 и чл. 53 от Закона за задълженията и договорите. В исковата молба се твърди, че след провеждане на акция за акцизни стоки на 23.08.2011 година е задържан автомобил марка „Рено“, модел „Лагуна“, с рег. № ВТ 95 ••••, собственост на С. С. С.. Извършени са претърсване и изземване в моторното превозно средство, на които действия, извършени от служители на Областна дирекция на МВР Велико Търново, ищецът като собственик на автомобила не е присъствал. Впоследствие разбрал, че посоченото моторно превозно средство е задържано. На 10.07.2013 година е внесен обвинителен акт и е образувано НОХД № 1194/2013 година по описа на Районен съд Велико Търново – близо две години след задържането на автомобила. От обвинителния акт С. С. С. узнал, че моторното превозно средство е задържано с Протокол за оглед на местопроизшествие от 23.08.2011 година и е предадено на отговорно пазене в авторемонтна работилница на Областна дирекция на МВР Велико Търново на 23.08.2011 година. Съобразно обвинителния акт автомобилът следва да се отнеме в полза на държавата на основание чл. 53, ал. 1, буква „а“ от НК. След тежко заболяване на бащата на ищеца и по съвет на упълномощените от тях адвокати те се признали за виновни и сключили споразумение. С Протокол № 110/20.06.2017 година на Районен съд Велико Търново е постановено на основание чл. 381, ал. 5, точка 6 от НПК моторното превозно средство да се върне на собственика С. С. С.. На 3.04.2018 година автомобилът е върнат с пътна помощ в присъствието на сестрата на ищеца – П. С. С., в окаяно и неработещо състояние. Приемно-предавателните протоколи за занесени от П. С. С. на адрес: гр. Велико Търново, •••••••••, за да ги подпише. На много по-късен етап С. С. С. се запознал с окаяното състояние на моторното превозно средство. Предвид факта, че обвинението е по чл. 234, ал. 1 от НК – „държи“ и „продава“ акцизни стоки без бандерол, ищецът смята, че автомобилът е държан незаконно и противоправно от ответниците. Съгласно обвинението и присъдата в моторното превозно средство се е осъществило изпълнителното деяние „държане“, което е трайно състояние на фактическа власт (при държането се въздейства върху предмета на престъплението). Превозното средство, в което е намерена акцизна стока без бандерол, се разглежда единствено като място на упражнената фактическа власт върху нея. В чл. 53, ал. 1, буква „а“ от НК е посочено, че вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление – „средство на престъплението“, се отнемат в полза на държавата. Понятието „средство на престъпление“ е дефинирано в задължителната съдебна практика. Автомобилът, в който са открити акцизни стоки без бандерол, предмет на престъпление по чл. 234 от НК, не е средство на престъплението, поради което същият не подлежи на задържане и отнемане по реда на чл. 53, ал. 1, буква „а“ от НК. Според С. С. С. служителите на Областна дирекция на МВР Велико Търново и на Прокуратурата на Република България са превишили своите правомощия. С. С. С. твърди, че е претърпял огромни имуществени вреди в резултат на противоправно поведение, изразяващо се в неправомерно задържане над шест години на автомобил марка „Рено“, модел „Лагуна“, с рег. № ВТ 95 •••• от служители на Областна дирекция на МВР Велико Търново и на Прокуратурата на Република България. Съгласно чл. 110, ал. 2 от НПК веществените доказателства се прилагат към делото, като се вземат мерки да не се повредят или изменят. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди солидарно Областна дирекция на МВР Велико Търново, Прокуратурата на Република България да заплатят на С. С. С. сумата 40 000 лева – обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от незаконосъобразното задържане на автомобил марка „Рено“, модел „Лагуна“, с рег. № ВТ 95 ••••, неговото неправилно съхранение, начислените на ищеца местни данъци и такси за времето от 2013 година до 2017 година. С писмена Молба с вх. № 7871/20.11.2020 година в съответствие с дадени от състава на Окръжен съд Велико Търново указания С. С. С. уточнява претенциите си: 40 000 лева – пропуснати ползи от неправомерното задържане на автомобила, които се равняват на средно месечния наем за моторно превозно средство със същите технически данни, тъй като е възпрепятстван незаконно да ползва собствената си движима вещ – 35 000 лева; 3 500 лева – за неправилно съхранение на моторното превозно средство, което е предпоставка да не работи, превоза му се осъществява с пътна помощ; 1 500 лева – начислени местни данъци и разноски по изпълнителното дело (главница, лихви, разноски). В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от представител на Областна дирекция на МВР Велико Търново, в който излага съображения за недопустимост на исковете спрямо Областна дирекция на МВР Велико Търново поради липса на пасивна процесуална легитимация. При условията на евентуалност изтъква доводи за неоснователност на претенциите. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от представител на Прокуратурата на Република България, в който излага аргументи за неоснователност на исковете. Навежда възражение за погасяване по давност на твърдените вземания. В Молба с вх. № 4121/28.06.2021 година (потвърдена с Молба с вх. № 4789/27.07.2021 година) С. С. С. посочва, че по делото е приложено копие от Фактура № 589/3.04.2018 година за репатриране на два автомобила в рамките на града на стойност 108 лева – вредите са в размер на 54 лева за един автомобил. Остатъкът от сумата – 3 446 лева, е стойността на автомобила – становището на сервизните работници към 10.04.2018 година е, че моторното превозно средство не може да се поправи и подлежи на бракуване – напълно е негодно. В съдебно заседание пред първостепенния съд процесуалният представител на Областна дирекция на МВР Велико Търново оспорва исковете. Пред Окръжен съд Велико Търново процесуалният представител на Прокуратурата на Република България оспорва претенциите. Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи: Решение № 257/30.06.2022 година по гр. д. № 771/2020 година на Окръжен съд Велико Търново е валидно и допустимо. С оглед на изложените в исковата молба, уточняващите молби обстоятелства, направеното искане, съдът приема, че претенциите на С. С. С. спрямо Областна дирекция на МВР Велико Търново и Прокуратурата на Република България са с правно основание чл. 49, във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за заплащане на обезщетение за имуществени вреди. Фактическият състав на непозволеното увреждане предпоставя кумулативното наличие на следните елементи: деяние (действие или бездействие), вреди, противоправност на деянието, причинна връзка между противоправното и виновно деяние и настъпилите вреди, вина. Съгласно чл. 49 от Закона за задълженията и договорите този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите може да се ангажира при наличие на правоотношение между причинителя на вредата и друго лице – възложител, по силата на което първият е бил натоварен с извършване на определена работа; причинени вреди; причинителят на вредата да е осъществил деянието виновно; вредите да са причинени при или по повод извършване на възложената работа. Безспорно е, а и от представения по делото препис от Протокол за оглед на местопроизшествие, съставен на 23.08.2011 година, е видно, че на посочената дата във връзка с извършено престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК е иззет като веществено доказателство лек автомобил марка „Рено Лагуна“, с рег. № ВТ 95 ••••. В протокола е отразено, че в багажника на моторното превозно средство са открити два кашона с цигари. С протокол от същата дата моторното превозно средство (веществено доказателство по досъдебно производство № ЗМ-109/2011 година по описа на Областна дирекция на МВР Велико Търново) е предадено за отговорно пазене на И. К. Х. в авторемонтна работилница на Областна дирекция на МВР Велико Търново. В Районен съд Велико Търново е внесен Обвинителен акт с изх. № 3151/2011 година по описа на Районна прокуратура Велико Търново, с които С. С. С. е обвинен за извършено престъпление по чл. 234, ал. 2, точки 2 и 3, във връзка с ал. 1, предложения първо и второ, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК. В обвинителния акт лек автомобил „Рено Лагуна“, с рег. № ВТ 95 ••••, собственост на С. С. С., иззет от С. С. В. с Протокол за оглед на местопроизшествие от 23.08.2011 година, предаден на отговорно пазене в авторемонтна работилница на Областна дирекция на МВР Велико Търново на същата дата, е посочен като веществено доказателство. С определение по Протокол № 110/20.06.2017 година по НОХД № 1194/2013 година на Районен съд Велико Търново е одобрено споразумение, съобразно което подсъдимият С. С. С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 234, ал. 2, точки 2 и 3, във връзка с ал. 1, предложения първо и второ, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК за това, че в периода 1.03.2011 година – 23.08.2011 година в гр. Велико Търново, в землището на гр. Лясковец и в гр. Велико Търново при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор със С. С. В. и Ц. С. В., в немаловажен случай, продавал и държал акцизни стоки – тютюневи изделия – цигари, по смисъла на чл. 4, точка 1, във връзка с чл. 2, точка 2 и чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове, без бандерол – чл. 4, точка 7 от Закона за акцизите и данъчните складове и чл. 25, ал. 2 от Закона за тютюна и тютюневите изделия, когато такъв се изиска по закон – чл. 2, точка 2; чл. 19, ал. 1, точки 1-3; чл. 64 от Закона за акцизите и данъчните складове; чл. 25 и чл. 28 от Закона за тютюна и тютюневите изделия. С. С. С. е бил задържан за времето от 23.08.2011 година до 25.08.2011 година, спрямо него е взета мярка за неотклонение „Домашен арест“ през периода 26.08.2011 година – 1.09.2011 година. В съдебно заседание, проведено на 11.11.2014 година по НОХД № 1194/2013 година на Районен съд Велико Търново, на страните са предявени веществените доказателства по делото, включително лек автомобил „Рено Лагуна“, с рег. № ВТ 95 ••••, собственост на С. С. С., иззет от С. С. В.; товарен автомобил „Опел Комбо“, с рег. № ВТ 20 ••••, иззет от С. Т. С. с Протокол за претърсване и изземване от 19.02.2013 година по досъдебно производство № 15/2013 година по описа на Областна дирекция на МВР Велико Търново. При одобряване на споразумението Районен съд Велико Търново е разпоредил лек автомобил „Рено Лагуна“, с рег. № ВТ 95 ••••, собственост на С. С. С., иззет от С. С. В. с Протокол за оглед на местопроизшествие от 23.08.2011 година, предаден на отговорно пазене в авторемонтна работилница на Областна дирекция на МВР Велико Търново, да се върне на собственика С. С. С.. С Молба с вх. № 6882/5.04.2018 година С. С. С. направил искане неговите вещи – веществени доказателства по НОХД № 1194/2013 година на Районен съд Велико Търново, приключило на 20.06.2017 година, да се предадат на сестра му П. С. С., която упълномощил да го представлява. По делото е представен Предавателно-приемателен протокол от 3.04.2018 година, изготвен в изпълнение на споразумението по НОХД № 1194/2013 година на Районен съд Велико Търново, с който на С. С. С. е предаден лек автомобил „Рено Лагуна“, с рег. № ВТ 95 ••••. Протоколът е подписан от С. С. С.. Противоправно поведение по смисъла на чл. 49, във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите е всяко действие или бездействие (непредприемане на правно дължимо действие), обусловено от волята на извършителя, което нарушава установената в посочената разпоредба обща забрана да не се вреди другиму и накърнява защитено имуществено или неимуществено благо на друго лице. Неправомерно е действието, предприето въпреки нормативна забрана за неговото извършване или при липса на необходимите за осъществяването му предпоставки. Бездействието е противоправно при непредприемане на действие, което следва да се извърши по силата на правна норма или въпреки направеното от съответната страна искане за това, макар да са налице предвидените в закона предпоставки за изпълнение на действието. Разпоредбите за непозволеното увреждане се основават на общия принцип да не се вреди другиму – отговорността за поправяне на вредите подлежи на ангажиране не само при нарушаване на конкретни правни норми, но и при условие, че същите са резултат от неправилно съхраняване на вещта или други човешки действия. Съгласно чл. 109, ал. 1 от НПК веществени доказателства са „предметите, които са били предназначени или са послужили за извършване на престъплението, върху които има следи от престъплението или са били предмет на престъплението, както и всички други предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото“. Вещите, иззети като веществени доказателства, следва да са свързани с престъплението, предмет на образуваното наказателно производство. По тази причина те трябва да бъдат внимателно огледани, подробно описани в съответния протокол и по възможност фотографирани (чл. 110, ал. 1 от НПК), да се приложат към делото, като се вземат мерки да не се повредят или изменят (чл. 110, ал. 2 от НПК). Веществените доказателства, които поради размерите си или по други причини не могат да бъдат приложени към делото, трябва да бъдат по възможност запечатани и оставени на съхранение в местата, посочени от съответния орган (чл. 110, ал. 4 от НПК). Съобразно чл. 111, ал. 1 от НПК веществените доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство. В чл. 111, ал. 2 от НПК е визирано, че предметите, иззети като веществени доказателства, с разрешение на прокурора могат да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, преди да завърши наказателното производство, само когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина и не са предмет на административно нарушение. По аргумент от цитираната норма отказ на прокурора за връщане на вещи може да се обоснове единствено със затруднение на разкриването на обективната истина и при условие, че същите са предмет на административно нарушение. В чл. 113 от НПК е уредена още една хипотеза, при която прокурорът може да постанови отказ да върне веществено доказателство – при възникнал спор за право върху предмети, иззети като веществени доказателства, който подлежи на разглеждане по реда на ГПК – в този случай те се пазят, докато решението на гражданския съд влезе в сила. Граматическото тълкуване на чл. 113 от НПК е основание да се формира извод, че спорът за правото върху предметите, иззети като веществени доказателства, следва да е възникнал след образуване на наказателното производство. В случая с Протокол за оглед на местопроизшествие от 23.08.2011 година е иззет като веществено доказателство лек автомобил марка „Рено Лагуна“, с рег. № ВТ 95 •••• във връзка с извършено престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК – в багажника на моторното превозно средство са открити два кашона с цигари без бандерол. С протокол от същата дата автомобилът (веществено доказателство по досъдебно производство № ЗМ-109/2011 година по описа на Областна дирекция на МВР Велико Търново) е предаден за отговорно пазене на И. К. Х. в авторемонтна работилница на Областна дирекция на МВР Велико Търново. В съдебно заседание, проведено на 11.11.2014 година по НОХД № 1194/2013 година на Районен съд Велико Търново, на страните са предявени веществените доказателства по делото, включително лек автомобил „Рено Лагуна“, с рег. № ВТ 95 ••••, собственост на С. С. С., иззет от С. С. В.. С определение по Протокол № 110/20.06.2017 година по НОХД № 1194/2013 година на Районен съд Велико Търново е одобрено споразумение, с което подсъдимият С. С. С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 234, ал. 2, точки 2 и 3, във връзка с ал. 1, предложения първо и второ, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК за това, че в периода 1.03.2011 година – 23.08.2011 година в гр. Велико Търново, в землището на гр. Лясковец и в гр. Велико Търново при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор със С. С. В. и Ц. С. В., в немаловажен случай, продавал и държал акцизни стоки – тютюневи изделия – цигари, по смисъла на чл. 4, точка 1, във връзка с чл. 2, точка 2 и чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове, без бандерол – чл. 4, точка 7 от Закона за акцизите и данъчните складове и чл. 25, ал. 2 от Закона за тютюна и тютюневите изделия, когато такъв се изиска по закон – чл. 2, точка 2; чл. 19, ал. 1, точки 1-3; чл. 64 от Закона за акцизите и данъчните складове; чл. 25 и чл. 28 от Закона за тютюна и тютюневите изделия. При одобряване на споразумението Районен съд Велико Търново е разпоредил лек автомобил „Рено Лагуна“, с рег. № ВТ 95 ••••, собственост на С. С. С., иззет от С. С. В. с Протокол за оглед на местопроизшествие от 23.08.2011 година, предаден на отговорно пазене в авторемонтна работилница на Областна дирекция на МВР Велико Търново, да се върне на собственика С. С. С.. Не се твърди и няма данни след 23.08.2011 година и преди приключване на наказателното производство С. С. С. да е правил искане за връщане на моторното превозно средство, по което да е постановен отказ от страна на прокурор. С Тълкувателно решение № 2/18.12.2013 година по тълкувателно дело № 2/2013 година на ОСНК на Върховен касационен съд на Република България, на което се позовава С. С. С., е прието, че превозното или преносно средство, в което са открити акцизни стоки без бандерол, предмет на престъпление по чл. 234 от НК, не подлежи на отнемане по реда на чл. 53, ал. 1, буква „а“ от НК. В случая при одобряване на споразумението Районен съд Велико Търново е разпоредил лек автомобил „Рено Лагуна“, с рег. № ВТ 95 ••••, собственост на С. С. С., иззет от С. С. В. с Протокол за оглед на местопроизшествие от 23.08.2011 година, предаден на отговорно пазене в авторемонтна работилница на Областна дирекция на МВР Велико Търново, да се върне на собственика С. С. С., а не е постановил неговото отнемане в полза на държавата. С Молба с вх. № 6882/5.04.2018 година С. С. С. направил искане неговите вещи – веществени доказателства по НОХД № 1194/2013 година на Районен съд Велико Търново, приключило на 20.06.2017 година, да се предадат на сестра му П. С. С., която упълномощил да го представлява. По делото е представен Предавателно-приемателен протокол от 3.04.2018 година, изготвен в изпълнение на споразумението по НОХД № 1194/2013 година на Районен съд Велико Търново, с който на С. С. С. е предаден лек автомобил „Рено Лагуна“, с рег. № ВТ 95 ••••. Протоколът е подписан от С. С. С.. Не се твърди и няма данни преди 5.04.2018 година С. С. С. да е „потърсил“ моторното превозно средство, което е разпоредено да му се върне (аргумент от чл. 112, ал. 3 от НПК). По изложените съображения, настоящият състав смята, че не се установява по несъмнен начин противоправно поведение на служители на Областна дирекция на МВР Велико Търново и на Прокуратурата на Република България във връзка с изземването на лек автомобил „Рено Лагуна“, с рег. № ВТ 95 •••• по реда на чл. 109 и следващи от НПК и задържането му като веществено доказателство през периода 23.08.2011 година – 3.04.2018 година. Съгласно чл. 51, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите делинквентът дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетението обхваща както претърпяната загуба, така и пропуснатата полза. Пропуснатата полза е неосъществено увеличаване на имуществото на увреденото от деликта лице. Правото на обезщетение се поражда само при действително претърпени вреди, а не при предполагаеми или хипотетични такива. Възможността за увеличаване на имуществото на увреденото от деликта лице сама по себе си не е достатъчна, за да се направи извод за наличие на пропусната полза. Предположението за пропусната полза трябва да се формира на базата на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице – същото не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличението. Съобразно чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка една от страните в производството трябва да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения, съответно да понесе неблагоприятните последици от тяхното неустановяване. При претенция за обезщетение за вреди от непозволено увреждане увреденото лице е необходимо да докаже всички елементи, включени във фактическия състав на увреждането, с изключение на вината, за която е регламентирана презумпция в чл. 45, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. Вредите са обективна категория. С оглед уважаването на иск за заплащане на обезщетение не е достатъчно настъпването на вредите да е предполагаемо и хипотетично, а трябва да се установи тяхното реално настъпване. На доказване подлежат фактите, от които произтича възможността за реализиране на ползата, както и обстоятелството, че същата не е осъществена поради деликта. Необходимо е въз основа на данните по делото да се направи обоснован извод за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице, което е осуетено от деликта. По делото не са представени доказателства, въз основа на които да се формира заключение, че за времето от 23.08.2011 година до 3.04.2018 година С. С. С. е пропуснал да реализира ползи в размер на 35 000 лева вследствие невъзможността да ползва моторното превозно средство по предназначение, съизмерими със средния месечен наем за лек автомобил със същите технически данни. Няма данни какво е било техническото състояние на моторното превозно средство при неговото изземване на 23.08.2011 година и при предаването му на С. С. С. на 3.04.2018 година. По делото е приложен препис от Предавателно-приемателен протокол от 3.04.2018 година, изготвен в изпълнение на споразумението по НОХД № 1194/2013 година на Районен съд Велико Търново, с който на С. С. С. е предаден лек автомобил „Рено Лагуна“, с рег. № ВТ 95 ••••. Протоколът е подписан от С. С. С., в същия не са отразени възражения на жалбоподателя (ищец в производството пред първостепенния съд) за техническото състояние на моторното превозно средство. Не се установява при условията на главно и пълно доказване служители на Областна дирекция на МВР Велико Търново или на Прокуратурата на Република България да не са изпълнили задълженията си да съхраняват и опазят иззетия автомобил до приключване на наказателното производство, респективно до връщането му на правоимащото лице. Същевременно правилно е съждението на първостепенния съд, че претенцията за заплащане на стойността на лекия автомобил – 3 446 лева, поради невъзможността да се поправи и пълната му негодност да се използва по предназначение е в логическо противоречие с искането за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи и съответно го изключва изначално – в твърдяното състояние моторното превозно средство не може да се използва или да се извличат граждански плодове от него, за да е мислимо пропускането на такива. Няма доказателства, които да сочат, че претендираните разходи за превозване на моторно превозно средство от мястото, на което е оставено за отговорно пазене, до друго място, касаят именно лек автомобил „Рено Лагуна“, с рег. № ВТ 95 ••••, както и извършването им да е било необходимо с оглед твърдяното техническо състояние на моторното превозно средство. Оплакванията на С. С. С. за нарушаване на правото му на защита в производството пред първостепенния съд са несъстоятелни. В исковата молба, депозирана от С. С. С., въз основа на която е образувано гр. д. № 771/2020 година на Окръжен съд Велико Търново, е посочен адрес: гр. Велико Търново, •••••••••. На този адрес са получавани съдебни книжа, адресирани до С. С. С., от неговата сестра П. С. С. на 5.11.2020 година, 8.12.2020 година, 3.02.2021 година, 21.06.2021 година, 21.07.2021 година, 7.10.2021 година и са предприемани съответни процесуални действия по делото. С Молба с вх. № 7321/15.11.2021 година С. С. С. заявил, че следва да се даде ход на делото в насроченото за 17.11.2021 година съдебно заседание в негово отсъствие, тъй като е възпрепятствано правото му на свободно придвижване (сочи адрес за кореспонденция Затвора Ловеч); направил искания за събиране на доказателства, включително за разпит на П. С. С. като свидетел във връзка с техническото състояние на автомобила. С определение по Протокол № 583/17.11.2021 година по гр. д. № 771/2020 година на Окръжен съд Велико Търново П. С. С. е допусната до разпит при условията на довеждане. Съобразно чл. 56, ал. 2 от ГПК страните, които са редовно призовани, при отлагане на делото не се призовават за следващото заседание, когато датата му е обявена в заседанието. С. С. С. е бил редовно призован за съдебното заседание, проведено на 17.11.2021 година, поради което не му е изпращана призовка за следващото съдебно заседание. В съдебно заседание, състояло се на 10.02.2022 година, при двукратно повикване по микрофона на допуснатата до разпит като свидетел П. С. С. тя не се е явила, съдебното дирене е обявено за приключено и е даден ход на устните състезания. С данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България (чл. 52, точка 1 от Закона за местните данъци и такси). Данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства (чл. 53 от Закона за местните данъци и такси). С Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс № 1200-1/7.09.2018 година на длъжностно лице при община Велико Търново е констатирано, че за лек автомобил „Рено Лагуна“, с рег. № ВТ 95 ••••, собственост на С. С. С., последният дължи данък върху превозните средства за периода 2013 година – 2017 година и лихви върху съответните суми общо в размер на 954.27 лева. За събиране на дължимия данък върху превозните средства и лихви върху тях е образувано изпълнително дело № 20198960400940 по описа на частен съдебен изпълнител И. Ц., с район на действие – Окръжен съд Велико Търново. Данъкът върху превозните средства се дължи от собственика на автомобила, независимо от обстоятелството, че превозното средство е иззето като веществено доказателство по наказателно производство. Не е налице причинна връзка между твърдените от С. С. С. противоправни действия на служители на Областна дирекция на МВР Велико Търново и Прокуратурата на Република България (каквито не се установяват) и заплатените от жалбоподателя (ищец в производството пред Окръжен съд Велико Търново) суми по посоченото изпълнително дело. Въз основа на изложеното, съдът приема, че не се установяват при условията на кумулативност всички елементи от фактическия състав, регламентиран с чл. 49, във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите. Предявените от С. С. С. против Областна дирекция на МВР Велико Търново и Прокуратурата на Република България искове с правно основание чл. 49, във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите да бъдат осъдени да му заплатят солидарно сумата 40 000 лева – сборно обезщетение за претърпени имуществени вреди, произлезли от факта на задържане и непредприемане на необходимите мерки за съхранение на собствения му лек автомобил „Рено“, модел „Лагуна“, с рег. № ВТ 95 ••••, иззет на 23.08.2011 година във връзка с провеждане на разследване за извършено престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК по досъдебно производство № ЗМ-109/2011 година на ОД на МВР Велико Търново с протокол за оглед на местопроизшествие, във вид на: 1. пропуснати ползи поради невъзможността да го ползва по предназначение, изразени (съизмерени) със средния месечен наем на лек автомобил със същите технически данни за целия период на задържането (23.08.2011 година – 3.04.2018 година), възлизащи на 35 000 лева; 2. претърпени загуби във вид на: а) разноски за репатрирането на автомобила в размер на 54 лева по Фактура № 589/3.04.2018 година; б) стойността на лекия автомобил – 3 446 лева – поради невъзможността да бъде поправен и пълната му негодност да служи по предназначение; в) начислени и отчасти платени (в размер на 650 лева към 25.10.2020 година при месечна вноска от 146.23 лева) по образувано срещу него изпълнително дело № 490/2019 година на частен съдебен изпълнител, вписан в регистъра на КЧСИ под № 896, с район на действие – Окръжен съд Велико Търново, местен данък, лихви за забава (за времето от 2013 година до 2017 година) и разноски, свързани с лекия автомобил, в общ размер на 1 500 лева, са неоснователни и недоказани. Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния съд. Решение № 257/30.06.2022 година по гр. д. № 771/2020 година на Окръжен съд Велико Търново е правилно – във въззивнaта жалба не са изтъкнати пороци, които да обуславят неговата неправилност, не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми от първостепенния съд, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК следва да се потвърди. Доводите на С. С. С. за допуснати от състава на Окръжен съд Велико Търново процесуални нарушения са неоснователни – първостепенният съд е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства, наведените от представителите на страните доводи и е формирал обосновани изводи. С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция С. С. С. следва да бъде осъден да заплати в полза на Областна дирекция на МВР Велико Търново сумата 100 лева – възнаграждение за защита от юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. С. С. С. следва да бъде осъден да заплати в полза на Прокуратурата на Република България сумата 100 лева – възнаграждение за защита от юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен съд Велико Търново