Решение № 3325 от 16.4.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1761/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.220 от Закона за митниците (ЗМ). Образувано е по жалба на „Промет Стиил“ ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], общ. Средец, обл. Бургас, представлявано от изпълнителния директор Д. З., чрез адв. Т. Т. и адв. В. В., срещу решение № 32-254119/19.08.2025г., издадено от директора на Териториална дирекция Митница Бургас, с което е определена нова данъчна основа при вноса на стоките, допуснати за свободно обращение с три митнически декларации - с MRN 22BG001008048693R0, MRN 22BG001008053731R6, MRN 22BG001008054257R7 и е установен за досъбиране ДДС за стоките по митническите декларации общо в размер на 2 580.89 лева. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради противоречие с материалния закон. Твърди се, че ДДС е вече начислен по фактурите за претоварни операции и други услуги, издадени от българските доставчици, че „Промет Стиил“ ЕАД ги е включило в дневниците и в справката декларация по ЗДДС, поради което определянето на допълнително задължение в същия размер от митническите органи би довело до двойно начисление на същия данък и до неправомерно обогатяване на бюджета. Сочи се, че ако се допусне двукратно начисляване на ДДС с неяснота относно начина на неговото възстановяване, това би довело до директно противоречие с принципа на правната сигурност, който е основен принцип на общностното право. Иска се отмяна на оспореното решение. Ангажират се доказателства. Представят се писмени бележки по същество на спора, в които се претендират разноски. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата на сочените в нея основания. Ангажира доказателства. Представя писмени бележки по същество на спора, в които претендира присъждане на разноски. Ответникът - Директор на ТД „Митница Бургас“, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна в съдебно заседание и моли да бъде отхвърлена. Представя административната преписка по издаване на оспореното решение и допълнителни писмени доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски за преводите в размер на 67,49 евро, равностойност на 132 лева, съгласно фактура, издадена на 31.10.2025 г. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Представя писмени бележки по същество на спора. Административен съд - Бургас, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна: Със заповед за възлагане № ЗТД-1000-811/01.10.2024г., изменена със заповед № ЗТД-1000-943/4.11.2024г., заповед № ЗТД-1000-1019/27.11.2024г., заповед № ЗТД-1000-143/12.02.2025г. и със заповед № ЗТД-1000-193/28.02.2025г., на основание чл.48 от регламент (ЕС) І 952/2013 и чл.84, ал.1, т.2 от Закона за митниците, е възложен последващ контрол на декларирането на „Промет Стиил“ ЕАД. Констатациите от проверката са отразени в констативен доклад № BG001000/1/12/14.04.2025г., видно от който в обхвата на контрола попадат три митнически декларации, подадени от дружеството в качеството на вносител в МБ Свобода зона – Бургас, с основен референтен номер (MRN) 22BG001008048693R0/20.05.2022г., 22BG001008053731R6/16.09.2022г. и 22BG001008054257R7/30.09.2022г. При проверка на счетоводната отчетност на „Промет Стиил“ ЕАД и отразяването на доставките на стоките, допуснати за свободно обращение с тези ЕАД, е установено от контролните органи, че на дружеството са издадени четири фактури и едно кредитно известие от доставчици на транспортни услуги в Република България за извършени претоварни операции и други услуги, по отношение на които е прието, че са извършени до първото местоназначение на стоките на територията на страната, за които от доставчиците е начислен ДДС със ставка 20 %. Констатирано е, че разходите за услугите по тези фактури (терминални разходи - внос, товаро-разтоварни дейности, митническо представителство, такса за консолидиране/декон, банкова гаранция, сервизна такса, документална обработка, валутен коефициент, доставка до адрес и др.), не са декларирани пред митническите органи и не са включени в декларираната данъчна основа на стоките в посочените ЕАД. Установено е, че същата е определена на основание чл.55, ал.1 от ЗДДС като декларираната митническата стойност на внесените стоки е увеличена само с изчисления размер на вносното мито. По отношение на митническа декларация с MRN 22BG001008048693R0/20.05.2022г., с която от „Промет Стиил“ ЕАД са декларирани за режим допускане за свободно обращение стоки с описание „Ролки за валцуващи машини – 22 броя“, e установено, че посочената в ЕАД данъчна основа на внасяните стоки е 55 501.90 лева и че размерът й е формиран като сбор от декларираната митническа стойност на стоките - 54042.75 лева, определена на основание чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., въз основа на приложената към МД фактура № 2022DMC0301/11.03.2022г. (604-605 от делото), издадена от DALIAN DEMARC MACHINERY CO.LTD, Китай, и изчисленото вносно мито в размер на 1459.15 лева. Посочената фактура е предоставена на контролните органи от главния счетоводител на „Промет Стиил“ ЕАД, заедно с фактура № 1000165339/10.05.2022г. (л.664-665), издадена от „Уърлд Транспорт Оувърсийз – България“ ЕООД, на стойност 8 705.22 лева и приложена към нея товарителница (combined transport bill of landing) № WJXG220312408/11.03.2022 г. (л.610-611 от делото). Данните, които съдържа фактурата, издадена от „Уърлд Транспорт Оувърсийз – България“ ЕООД като основание, номер на bill of landing, идентификацонен номер на контейнера, количество на стоките и стойност на стоките, са описани в таблица № 4 от оспореното решение. Като основание за издаването й във фактурата са посочени: терминални разходи - внос, групажна такса, товаро/разтоварни дейности, документална обработка, валутен коефициент, валутен коефициент, сервизна такса, такса за консолидиране/декон, митническо представителство, банкова гаранция и доставка до адрес. Установено е от проверяващия екип, че посоченото количество стоки, номер на коносамент и идентификационен номер на контейнера във фактурата, издадена от „Уърлд Транспорт Оувърсийз - България“ ЕООД, съвпадат с данните за стоките от МД с MRN 22BG001008048693R0/20.05.2022г. Установено е също така, че тази фактура е отразена в счетоводната отчетност на „Промет Стиил“ ЕАД със следните счетоводни операции: Дебит счетоводна сметка 602500 „Транспортни услуги“ - 7 245.35 лева и Дебит счетоводна сметка 453010 „Начислен ДДС-покупките“ - 1 450.87 лева срещу Кредит счетоводна сметка 401000 „Доставчици“, по партидния номер на доставчика •••••••••• - „Уърлд Транспорт Оувърсийз - България“ ЕООД – в стойностно изражение, равняващо се на 8 705.22 лева. По отношение на МД с MRN 22BG001008053731R6/16.09.2022г., с която от „Промет Стиил“ ЕАД са декларирани за режим допускане за свободно обращение стоки с описание „Резервни части за валцуващи машини – ролки – 6 броя“, e установено, че посочената в ЕАД данъчна основа на внасяните стоки е 20 806.16 лева и че размерът й е формиран като сбор от декларираната митническа стойност на стоките - 20 259.16 лева, определена на основание чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., въз основа на приложената към МД фактура № 2022DMC0706/11.07.2022г. (л.612-613 от делото), издадена от DALIAN DEMARC MACHINERY CO.LTD, Китай, и изчисленото вносно мито в размер на 547 лева. При проверката на първичните счетоводни документи и на приложените към митническата декларация документи, контролните органи са установили две фактури, които са им били предоставени от главния счетоводител на „Промет Стиил“ ЕАД - фактура № 1000173826/02.09.2022г. (л.680) и № 1000173780/02.09.2022г. (л.681-682), издадени от „Уърлд Транспорт Оувърсийз – България“ ЕООД. Данните, които съдържат фактурите като основание, номер на bill of landing, идентификацонен номер на контейнера, количество на стоките и стойност на стоките, са описани в таблица № 9 от оспореното решение. Като основание за издаването им във фактурите са посочени: доставка до адрес, терминални разходи – внос, товаро/разтоварни дейности, групажна такса, валутен коефициент, сервизна такса, валутен коефициент, документална обработка, такса за консолидиране/декон, митническо представителство, банкова гаранция. Установено е от проверяващия екип, че посоченото количество стоки, номер на коносамент и идентификационен номер на контейнера във фактурите, издадени от „Уърлд Транспорт Оувърсийз – България“ ЕООД, съвпадат с данните за стоките от МД с MRN 22BG001008053731R6/16.09.2022г. Установено е също така, че фактурите са отразени в счетоводната отчетност на „Промет Стиил“ ЕАД със следните счетоводни операции: Фактура № 1000173826/02.09.2022г. - Дебит счетоводна сметка 301000 „Доставка на материали“ - 490 лева и Дебит счетоводна сметка 453010 „Начислен ДДС-покупките“ - 98 лева срещу Кредит счетоводна сметка 401000 „Доставчици“, по партидния номер на доставчика •••••••••• - „Уърлд Транспорт Оувърсийз - България“ ЕООД - в стойностно изражение, равняващо се на 588 лева; Дебит счетоводна сметка 302035 „Валци“ – в количествено изражение, съответстващо на количеството стоки, допуснато за свободно обращение с МД с MRN 22BG001008053731R6/16.09.2022г. и стойностно изражение в размер на 490 лева срещу Кредит счетоводна сметка 301000 „Доставка на материали“. Фактура № 1000173780/02.09.2022г. - Дебит счетоводна сметка 301000 „Доставка на материали“ – 2 796.32 лева и Дебит счетоводна сметка 453010 „Начислен ДДС-покупките“- 559.26 лева срещу Кредит счетоводна сметка 401000 „Доставчици“, по партидния номер на доставчика •••••••••• - „Уърлд Транспорт Оувърсийз - България“ ЕООД - в стойностно изражение, равняващо се на 3 355.58 лева; Дебит счетоводна сметка 302035 „Валци“ – в количествено изражение, съответстващо на количеството стоки, допуснато за свободно обращение с МД с MRN 22BG001008053731R6/16.09.2022г. и стойностно изражение в размер на 2796.32 лева срещу Кредит счетоводна сметка 301000 „Доставка на материали“. По отношение на МД с MRN 22BG001008054257R7/30.09.2022г., с която от „Промет Стиил“ ЕАД са декларирани за режим допускане за свободно обращение стоки с описание „Валци за валцуващи машини 24 броя“, e установено, че посочената в ЕАД данъчна основа на внасяните стоки е 459 175.06 лева и че размерът й е формиран като сбор от декларираната митническа стойност на стоките - 447 103.27 лева, определена на основание чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., въз основа на приложената към МД фактура № 2021LS0722, издадена от LONSUN METALLURGY MACHINARY CORPORATION, Китай (л.618-619 от делото), и изчисленото вносното мито в размер на 12 071.79 лева. При проверката на първичните счетоводни документи и на приложените към митническата декларация документи, контролните органи са установили фактура № 0000030132/19.09.2022г. (л.696), издадена от „Скайбридж Нетуъркс“ ЕООД и кредитно известие № 0000030185/28.09.2022г., издадено от „Скайбридж Нетуъркс“ ЕООД към фактура № 0000030132/19.09.2022г., които са им били предоставени от главния счетоводител на „Промет Стиил“ ЕАД. Данните, които съдържат документите като основание, номер на bill of landing, количество, са описани в таблица № 14 от оспореното решение. Като основание за издаването им във фактурата е посочено: transport № 505151/12.09.2022г. и локални разходи в дестинация, а в кредитното известие - transport № 505151/12.09.2022г. Установено е от проверяващия екип, че данните за № и дата на bill of landing, съвпадат с вписаните в МД с MRN 22BG001008054257R7/30.09.2022г. Установено е също така, че фактурата е отразена в счетоводната отчетност на „Промет Стиил“ ЕАД със следните счетоводни операции: Дебит счетоводна сметка 301000 „Доставка на материали“ – 2363.72 лева; Дебит Счетоводна сметка 933999 – 1361.22 лева и Дебит счетоводна сметка 453010 „Начислен ДДС-покупките“- 744.99 лева срещу Кредит счетоводна сметка 401000 „Доставчици“, по партидния номер на доставчика 4010303381 - „Скайбридж Нетуъркс“ ЕООД - в стойностно изражение, равняващо се на общата сума по фактурата 4 469.93 лева; Дебит счетоводна сметка 302035 „Валци“ и дебит счетоводна сметка 302030 - „Резервни части“ в количествено изражение, съответстващо на количеството стоки, допуснато за свободно обращение с МД с MRN 22BG001008054257R7/30.09.2022г. и стойностно изражение в размер на 2 363.72 лева, Кредит счетоводна сметка 301000 „Доставка на материали“. Установено е също така, че кредитното известие е отразено с отрицателен знак в счетоводната отчетност на „Промет Стиил“ ЕАД по дебита на счетоводна сметка 933999 и дебита на счетоводна сметка 453010 „Начислен ДДС-покупките“, срещу кредита на счетоводна сметка 401000 „Доставчици“ по партидния номер на доставчика 4010303381 - със „Скайбридж Нетуъркс“ ЕООД. С оглед тези констатации е прието от контролните органи, че разходите за услуги по посочените фактури, свързани с доставките на стоките до първото им местоназначение в страната – [населено място], имат отношение при определяне на данъчната основа на декларираните стоки, но не са представени пред митническите органи при поставяне на стоките под режим "допускане за свободно обращение" и не са включени в данъчната основа на стоките от посочените ЕАД, поради което същата е некоректна и определена в нарушение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2 от ЗДДС. Поради това е определен нов размер на данъчната основа при внос по смисъла на чл.16 от ЗДДС по МД с MRN 22BG001008048693R0/20.05.2022г. – 62 756.25 лева, включваща и направените от „Промет Стиил“ ЕАД разходи за претоварни и други операции до първо местоназначение на стоките в размер на 7254.35 лева и е установен нов размер на задължението за ДДС при внос по посочената ЕАД в размер на 12 551.25 лева. Определен е нов размер на данъчната основа при внос по смисъла на чл.16 от ЗДДС по МД с MRN 22BG001008053731R6/16.09.2022г. – 24 092.48 лева, включваща декларираната митническата стойност на стоката по тази ЕАД, размера на дължимото мито и направените от „Промет Стиил“ ЕАД разходи за претоварни и други операции до първо местоназначение на стоките в размер на 3286.32 лева и е установен нов размер на задължението за ДДС при внос по посочената ЕАД в размер на 4 818.50 лева. Определен е нов размер на данъчната основа при внос на стоките по смисъла на чл.16 от ЗДДС по МД с MRN 22BG001008054257R7/30.09.2022г. – 461 538.78 лева, включваща декларираната митническата стойност на стоката по тази ЕАД, размера на дължимото мито и направените от „Промет Стиил“ ЕАД разходи за претоварни и други операции до първо местоназначение на стоките в размер на 2 363.72 лева, и е установен нов размер на задължението за ДДС при внос по посочената ЕАД в размер на 92 307.76 лева. Установено е, че взетият под отчет и платен ДДС при вноса на стоките, допуснати за свободно обращение с процесните три броя ЕАД, е по-нисък от установеното задължение за ДДС при внос, съгласно данните в таблици № 5, 10 и 15, поради което след приспадане на вече заплатения данък от „Промет Стиил“ ЕАД, деклариран при вноса, е установен подлежащ на вземане под отчет и досъбиране ДДС при внос общо в размер на 2580.89 лева. На основание чл.22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, както и резултатите от извършената проверка, приключила с изготвения Констативен доклад, до жалбоподателя е изпратено съобщение с рег. № 32-165396/02.06.2025 г., с което е уведомен, че предстои издаване на решение на директора на ТД Митница Бургас относно процесните митнически декларации, с което ще се определи нова данъчна основа при внос на декларираните с тях стоки и нов размер на дължимото по декларациите ДДС, съответно и размера на ДДС подлежащо на внасяне. Със съобщението е предоставена възможност за становище в 30-дневен срок. Същото е връчено на представител на жалбоподателя на 03.06.2025 г. От страна на жалбоподателя не е постъпило становище в предоставения му срок. Производството е приключило с издаване на оспореното Решение № 32-254119/19.08.2025г. от директора на Териториална дирекция Митница Бургас, с което, въз основа на констатациите в Констативен доклад № BG001000/1/12/14.04.2025 г., е определена нова данъчна основа при вноса на стоките по MRN 22BG001008048693R0, 22BG001008053731R6, 22BG001008054257R7, върху която е установено задължение за ДДС при внос за всяка стока от митническите декларации и съответно, след приспадане на заплатеното при декларирането ДДС, е определен за вземане под отчет и досъбиране ДДС в размер на 2 580.89 лева. С решението е даден 10-дневен срок за доброволно плащане. Административният орган е приел, че датата на връчване на решението е дата на уведомяване на длъжника за определеното задължение. Прието е, че датата на възникване на определеното задължение е датата на възникване на задължението за ДДС при вноса, като от тази дата до датата на уведомяване на длъжника се дължи законна лихва върху невнесеното в срок ДДС, както и се дължи лихва за забава за неплатените задължения в предоставения с решението срок за плащане от датата на изтичане на срока за доброволно плащане до действителното плащане на задължението Решението е връчено на „Промет Стиил“ ЕАД на 25.08.2025г. и оспорено от дружеството с жалба с вх. № 32-273173/05.09.2025г. пред Административен съд - Бургас. В хода на съдебното производство е извършена и приета, като неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза. От заключението се установява, че по процесните фактури доставчиците са начислили ДДС в размер на 20%, който е посочен на отделен ред в анализираните фактури. Съгласно получен отговор от ТД на НАП [населено място], офис „Изток“ изх.№ 70-30- 428#3/10.02.2026 г., „Скайбридж Нетуъркс“ ЕООД е отразил процесната фактура и кредитно известие в отчетните регистри по ЗДДС и същите участват в резултата по справка-декларация по ЗДДС за съответния данъчен период. В получен отговор от ТД на НАП [населено място], „Средни данъкоплатци и осигурители“, изх.№ 70-30-4#3/17.02.2026 г. се съобщава, че „Уърлд Транспорт Оувърсийз - България“ ЕООД е отразил процесните фактури в отчетните регистри по ЗДДС и същите участват в резултата по справка-декларация по ЗДДС, съответно за м.май и м.септември 2022 г. Вещото лице посочва, че в случая, едни и същи разходи са обложени с ДДС като вътрешна услуга и като елемент на митническата стойност на вноса. Сочи, че принципно, дължимостта на ДДС в двата случая възниква на различи правни основания. Налице са две различни данъчни събития, уредени по различен ред. ДДС от дружествата доставчици е начислен върху услугата, а начисленият ДДС по митническа декларация се начислява върху стойността на внасяната стока. И в двата случая, данъкът подлежи на приспадане като данъчен кредит. Според вещото лице след приспадането няма реална данъчна тежест, следователно няма двойно данъчно облагане. Плащането два пъти е номинално, но не е реално двойно данъчно облагане, защото не се облага една и съща данъчна основа два пъти. В обобщение вещото лице заявява, че самият механизъм на приспадане/възстановяване предотвратява реалното двойно облагане, дори да има формално начисляване на ДДС на различни етапи. Принципно, ако с данъчната основа на получените от дружеството-жалбоподател услуги е увеличена данъчната основа при вноса, следва да се приложи правилото на чл.36а ЗДДС, а в случай, че с данъчната основа на същите, или с част от тях не е увеличена данъчната основа, доставките са облагаеми със ставка 20 %. Корекцията е допустима при снабдяване с документите, посочени в чл.36а, ал.2 ППЗДДС и в срока установен в чл.39 ППЗДДС, а именно до изтичане на календарния месец следващ месеца през който данъкът за доставката е станал изискуем. В конкретния случай, фактурите, издадени през 2022 г., са включени в данъчната основа по чл.55 ЗДДС, близо три години след издаването им и след оформянето на вноса, и за доставчика е изтекъл законоустановения срок за корекция на начисления данък. Според експертизата, процедурата по глава шестнадесета ДОПК - Особени производства е неприложима спрямо дружеството-вносител. В конкретния случай, прихващане или възстановяване може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето, ако се окаже, че е налице недължимо платен ДДС. Ако по някаква причина доставчикът издаде кредитно известие, вносителят трябва да коригира данъчния си кредит и да внесе съответния размер на ДДС по общия ред, поради което глава шестнадесета от ДОПК отново е неприложима.Ако се установи, че разходите по процесиите фактури представляват част от данъчната основа при внос, правилният механизъм е: при коректно формирана митническа основа, митническият орган издава решение с новата данъчна основа, включително стойността на услугите; вносителят отразява ДДС директно в текущата декларация като дължим и ползва право на данъчен кредит в същия размер. Това не е корекция по чл.36, ал.3 от ЗДДС, а начисляване на нов данък след включване на услугите в данъчната основа. При така установените факти се налагат следните правни изводи: Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна, против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Съгласно чл.19, ал.7 от ЗМ за целите на прилагане на чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без предварително заявление, се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. указва, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22, § 4, 5, 6 и 7, чл. 23, § 3 и чл. 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи без съответното лице да е подало предварително заявление. Съгласно чл. 56 от ЗДДС начисленият данък при внос се взема под отчет по реда, определен за установяване на митническото задължение. Следователно, съгласно чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., вр. чл. 19, ал. 1 и ал. 7 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент № 952/2013 г., във вр. с чл. 56 от ЗДДС компетентен да издаде решение за установяване на допълнителни задължения по разглежданата митническа декларация, приета на територията на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция "Митници", и с която в следствие на проведения последващ контрол са установени допълнителни задължения по ДДС при внос, е именно директорът на Териториална дирекция Митница Бургас. Оспореното решение е в изискуемата писмена форма и e мотивирано в достатъчна степен с излагане на фактически и правни основания за издаването му, при което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е издадено вследствие на осъществен последващ контрол на декларирането по смисъла чл. 78, параграф 2, във вр. с чл. 13 - чл. 16 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността и чл. 84а, ал. 1 от ЗМ, след надлежно възложена проверка, в хода на която на проверяваното лице е дадена възможност за представяне на относимите доказателства. Негов представител е участвал при проведеното заключително обсъждане на установените при проверката обстоятелства, водещи до извод за различен размер на дължимите публични държавни вземания и не е направил възражения при подписването на протокола. Проверката е приключила с изготвяне на Констативен доклад на основание чл. 84л от ЗМ, който съдържа посочените в цитираната разпоредба реквизити. Докладът е предоставен на жалбоподателя за запознаване. След приключване на проверката по последващия контрол и установяване на допълнителни задължения за внасяне на ДДС е спазено и изискването на разпоредба на чл. 22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013, като със съобщение от 02.06.2025 г. "Промет Стиил" ЕАД е уведомено за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган за определяне на допълнителни задължения по митническа декларация и съответно на дружеството е предоставена възможност да изрази становище в 30-дневен срок, от която същото не се е възползвало. В този смисъл в хода на производството не са допуснати процесуални нарушения, които ако не биха били допуснати, биха оказали влияние върху крайния акт по същество, които да съставляват самостоятелни отменителни основания. Спорът между страните е правен и се свежда до въпроса дали фактурираните разходи на „Промет Стиил“ ЕАД от „Уърлд Транспорт Оувърсийз - България“ ЕООД и „Скайбридж Нетуъркс“ ЕООД са извършени до първото местоназначение на стоките, съгласно дефиницията, дадена в § 1, т. 72 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗДДС, респ. следва ли същите да бъдат включени в данъчната основа при внос по чл. 55, ал. 1 от ЗДДС. За да се отговори на така поставения въпрос следва да се определи кое е първото местоназначение на стоките на територията на страната по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Съгласно редакцията на чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.), данъчната основа при внос по чл. 16 е митническата стойност, увеличена със /доколкото вече не са включени в нея/ свързани с вноса разходи за комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната. Съгласно легалната дефиниция на понятието "първо местоназначение", дадена в § 1, т. 72 /Нова - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г./ от ДР на ЗДДС, "първо местоназначение" на територията на страната по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 2 е мястото, посочено в товарителницата или в друг документ, с който стоките се внасят на територията на страната. Когато това място не е посочено в нито един от придружаващите стоките документи, за първо местоназначение се смята мястото, където стоките за първи път се претоварват от едно превозно средство на друго на територията на страната. От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че първото местоназначение на територията на страната е мястото, посочено в съпътстващите стоките документи, а при липса на такова - мястото, където е станало първото прехвърляне/претоварване на стоките на територията на страната. Относно превозваните по море стоки мястото, където стоката се внася в митническата територия на Общността, е пристанището на разтоварване или претоварване. Следователно при внос на стоки размерът на дължимия ДДС за тяхната доставка е пряко свързан с размера на тяхната митническа стойност и със сумите на направените за нея допълнителни разходи за транспортирането й до нейното първо местоназначение на територията на страната. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че фактурираните разходи не е следвало да се включват в данъчната основа на посочените ЕАД, тъй като са извършени на територията на България, след достигане на стоката до първото й местоназначение на територията на страната. В случая, първото местоназначение на внесените стоки от „ПРОМЕТ СТИИЛ“ ЕАД не съвпада с мястото, където същите са въведени на митническата територия на Общността. Видно от комбиниран коносамент № WJXG220312408/11.03.2022г. (л.610-611 от делото), приложен към митническа декларация с MRN 22BG001008048693R0 и комбиниран коносамент № WJXG220712404/11.07.2022г., приложен към митническа декларация с MRN 22BG001008053731R6, стоките по посочените ЕАД, с изпращач DALIAN DEMARC MACHINERY CO.LTD, Китай по ЕАД, са превозени с кораб от Китай до пристанище на разтоварване в [населено място]. Видно от океански коносамент № LDLBG8220771TJ/22.07.2022г. (624-625), приложен към митническа декларация с MRN 22BG001008054257R7, с изпращач LONSUN METALLURGY MACHINARY CORPORATION, стоките по посочения ЕАД са превозени с кораб от Китай до пристанище на разтоварване Ротердам, т.е Варна и Ротердам са първите места, където стоките са въведени на митническата територия на Общността. В тези три коносамента, обаче, като място на доставките е посочен [населено място], т.е първото местоназначение на стоките в България по смисъла на § 1, т. 72 от ДР на ЗДДС е [населено място] и същото не съвпада с мястото на въвеждането на стоките в митническата територия на Общността – пристанище на разтоварването в [населено място] и в [населено място]. Това е видно и от фактурите, издадени от DALIAN DEMARC MACHINERY CO.LTD, приложени към две от митническите декларации, съгласно които покупко-продажбата на стоките по тях са сключени при условие CIF Бургас, както и от фактурата, издадена от LONSUN METALLURGY MACHINARY CORPORATION и приложена към третата митническа декларация, съгласно която покупко-продажбата на стоките по нея, е сключена при условие DAP Бургас. Съгласно INCOTERMS терминът CIF (Cost, Insurance and Freight / Стойност, застраховка и навло - уговорено пристанище в местоназначението) е приложим само за морския и вътрешно-воден превоз и представлява условие на доставка, при което продавачът е осъществил доставката, когато стоката е преминала на борда/през кораба в отправното пристанище, същият е задължен да плати транспорта (навлото) и застраховката до уговореното пристанище, но рискът от загуби или повреди, преминава върху купувача, когато стоката е натоварена, а не когато пристигне, както и обичайните допълнителни разходи, възникващи след доставката на стоката се прехвърлят от продавача на купувача. В случая, данните по делото сочат, че при уговорката на част от доставките CIF Бургас, стоките са разтоварени в пристанище [населено място], а от там превозени до [населено място], т.е до уговореното първо местоназначение на доставките на територията на Р.България. Съгласно INCOTERMS терминът DAP от англ. Delivered at Place — „Доставено на място“) представлява условие на доставка, при което продавачът поема почти всички разходи и рискове по доставката до конкретно, предварително уговорено място в страната на купувача. Рискът преминава от продавача към купувача в момента, в който транспортното средство пристигне на адреса и стоката е готова за разтоварване (но не е разтоварена). Купувачът е отговорен за разтоварването на стоката и за митническото оформяне при внос. В случая, данните по делото сочат, че при уговорката на доставката DAP Бургас, стоките са разтоварени в пристанище Ротердам, а от там превозени до [населено място], т.е. до уговореното първо местоназначение на доставките на територията на Р.България. В случая, след пристигането на стоките в пристанищата на разтоварване - в [населено място] и [населено място], стоките са превозени до [населено място], т.е до уговореното първо местоназначение на доставките на територията на Р.България, като за извършените терминални разходи, товаро-разтоварни и др. услуги, включително и за доставката до [населено място], са издадени фактури на жалбоподателя от български доставчици на транспортни услуги „Уърлд Транспорт Оувърсийз - България“ ЕООД и „Скайбридж Нетуъркс“ ЕООД, т.е жалбоподателят е понесъл допълнителни разходи от въвеждането на стоките в митническата територия на Общността до доставянето им до първото им местоназначение на територията на Р.България, включително за транспорта до [населено място], независимо от условията на доставките. Жалбоподателят не оспорва факта, че е направил допълнителни разходи по тези фактури, нито, че не ги е декларирал при подаване на митническите декларации. Неоснователно е възражението му, че в решението не е обсъдено какъв е характерът на тези разходи. В същото в таблици са посочени основанията за издаването на фактурите от „Уърлд Транспорт Оувърсийз - България“ ЕООД и „Скайбридж Нетуъркс“ ЕООД, а именно терминални разходи - внос, товаро-разтоварни дейности, митническо представителство, такса за консолидиране/декон, банкова гаранция, сервизна такса, документална обработка, валутен коефициент, доставка до адрес и др.; Transport – локални разходи в дестинация, така, че става ясно какъв е видът на разходите. По изложените съображения, съдът приема, че разходите за предоставените от „Уърлд Транспорт Оувърсийз - България“ ЕООД и „Скайбридж Нетуъркс“ ЕООД услуги във връзка с вноса на стоките, включително за доставката им до първото местоназначение на територията на страната – [населено място], правилно са включени към данъчната основа при вноса. Установява се от събраните по делото доказателства, в това число и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че фактурите, издадени от посочените доставчици на транспортни услуги са отразени в неговото и в счетоводството на доставчиците, че по тях е начислен ДДС. Съдът кредитира становището на вещото лице в заключението на ССЕ, че определянето на нова данъчна основа при вноса на стоките, по пороцесните ЕАД и установяването за досъбиране на допълнителни държавни вземания за ДДС при вноса не води до двойно облагане, дори да има формално начисляване на ДДС на различни етапи. Вещото лице посочва, че в случая, едни и същи разходи са обложени с ДДС като вътрешна услуга и като елемент на митническата стойност на вноса. Сочи, че принципно, дължимостта на ДДС в двата случая възниква на различи правни основания. Налице са две различни данъчни събития, уредени по различен ред. ДДС от дружествата доставчици е начислен върху услугата, а начисленият ДДС по митническа декларация се начислява върху стойността на внасяната стока. И в двата случая, данъкът подлежи на приспадане като данъчен кредит. Според вещото лице след приспадането няма реална данъчна тежест, следователно няма двойно данъчно облагане. Плащането два пъти е номинално, но не е реално двойно данъчно облагане, защото не се облага една и съща данъчна основа два пъти. В обобщение вещото лице заявява, че самият механизъм на приспадане/възстановяване предотвратява реалното двойно облагане, дори да има формално начисляване на ДДС на различни етапи. Предвид изложеното следва да се заключи, че като е увеличил данъчната основа по процесните три броя ЕАД със стойността на издадените от „Уърлд Транспорт Оувърсийз - България“ ЕООД и „Скайбридж Нетуъркс“ ЕООД фактури за транспортни услуги, и е установил за досъбиране ДДС в общ размер на 2 580.89 лева, административният орган е постановил решение при правилно приложение на закона и в съответствие с преследваната от него цел. При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане, на основание чл.143, ал.3 от АПК, следва да се присъдят на ответника направените по делото разноски за преводи на документи на български език в размер на 67.49 евро, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро, определени на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Искането за присъждане на разноски за превод на документи е основателно, тъй като разходите за превод на документи, представени като доказателства по делото, са разноски по делото и подлежат на присъждане – в този смисъл е и определение № 10700 от 4.08.2020г., постановено по административно дело № 7907/2020 г. на ВАС, VII о. Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд-Бургас, осемнадесети състав,