Решение № 125 от 5.8.2026 г. на Районен съд - Петрич по дело № 205/2026 г.

Производството e по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН . Образувано е по жалба на "К.К." ЕООД, с ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление гр.София, ул."Ц.г" № *, представлявано от управителя Й.П.Н., чрез адв. И. С. от БАК, против Наказателно постановление № 817504- F802841 от 10.03.2025 година на Началник на отдел „Оперативни дейности“- София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за административно нарушение по чл.37, ал.2 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс, на основание чл. 273 от същия закон е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1000 /хиляда/ лева. В жалбата са изложени подробни съображения в насока неправилността и незаконосъобразността на издаденото Наказателно постановление. Посочено е, че дружеството - жалбоподател е изпълнило неговите задължения, като е представило пред органите на ГД „Фискален контрол“ всички изискани по съответният ред документи. Считат, че искането относно представянето на документи не е направено по законоустановения ред и поради тази причина не е породило и задължение за изпълнение, като по този начин посочват, че не е извършено нарушението от страна на дружеството. Поради тези причини, моли така постановеното Наказателно постановление да бъде отменено изцяло. Следва да бъде посочено, че първоначално делото е било образувано по описа на Районен съд - Благоевград под № 802/2025 г.. С Определение с рег. № 206 от 24.03.2026 г., БлРС е отменил протоколно определение от 24.02.2026 г., с което е бил даден ход на делото по същество, като е прекратило производството по нахд № 802/2025 г. по описа на БлРС и изпратило същото по местна компетентност на РС- Петрич, с подробно изложени съображения в постановения съдебен акт. Изпратеното дело по местна компетентност е образувано под № 205/2026 г. по описа на РС- Петрич. В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от редовно упълномощен процесуален представител - адв. И. С. от БАК. В хода на откритото съдебно заседание, последния поддържа изложеното в така подадената жалба. Посочва, също че винаги „К.К.“, когато е поискано независимо от това дали се касае за електронно или писмено поискан документ или устно поискан такъв, е изпълнявало задълженията си, като е изпращало исканите необходими документи, за осъществяване на проверка от административно - наказващия орган. Изрично посочва, че относно процесната стока, която касае чушки-сладки пиперки, които са стока с висок фискален риск, около 3-4 пъти са били изискани пълен комплект документи от една и съща служба „Фискален контрол“, като подчертава, че при другите осъществени проверки изрично е било описано какви документи следва да бъдат представени. По този начин обосновава, че конкретните документи които са били изискани с този протокол, който видно е в нечетлив вид, поради тази причина не е било възможно да се направи заключение какво точно иска органът. Но подчертава, че във всички останали случаи по които са искани документи по този превод-описани документи, те са били представени. Поради което моли за отмяна на Наказателното постановление. Претендират се разноски. Административнонаказаващият орган - Началник на отдел оперативни дейности- София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, изпраща упълномощения юрисконсулт М., в проведените открити съдебни заседания в РС- Благоевград. В същите поддържа, че така издаденото Наказателно постановление е издадено правилно и законосъобразно. Представят доказателства. Изрично посочва, съставянето на протокол на три индигирани екземпляра. В проведеното на 13.07.2026 г. открито съдебно заседание, по а.н.д. № 205/2026 г., по описа на РС - Петрич, процесуален представител на административно - наказващия орган не се явява. Районна прокуратура Благоевград, ТО гр.Петрич, редовно призована, не изпраща представител и не ангажира становище по същество на делото. При проведените открити съдебни заседания в Районен съд - Петрич, били разпитани значителен брой свидетели - служители от ЦУ на НАП, а именно: М. И. С. - инспектор по приходите в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП; И. Й. А. - ст. инспектор по приходите в ГД „Фискален контрол“ ЦУ на НАП; Б. О. П. - гл. инспектор по приходите в ГД „Фискален контрол“ ЦУ на НАП, М. К Ч. - ст. инспектор по приходите в ЦУ на НАП, ГД „Фискален контрол“ отдел „Оперативни дейности“ /чрез видеонконферентна връзка/, както и водача на процесната дата на установяването на нарушението - св. Н. Я. Ш.. Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното: Безспорно се установи, че на дата - 20.09.2024 г., в часови диапазон 14:17 ч., на митнически терминал при с. Кулата, Община Петрич, е извършена проверка от служители на НАП - И. Й. А. - ст. инспектор по приходите и Б. О. П. - главен инспектор по приходите, в присъствието на Н. Я. Ш. - водач, за която бил изготвен Протокол с № 011803223476-1, касаещ стоки с висок фискален риск, които са били превозвани с МПС марка „Рено“, с рег. № •••• и рег. № на ремарке ••••, собственост на „К.К.“ ООД, представляващи „пиперки от вида „Capsicum” с количество - 17 357 кг. и стойност 8678, 50 евро, като стоката с произход Република Северна Македония била освободена от Митническото бюро - Кулата на 20.09.2024 г.. Единствено от водача на товарния автомобил били изискани да се представят: Декларация на водача на превозното средство, копие от 1 бр. ЧМР за превоза, 1 бр. фактура, както и митническа декларация за стоката, от които е било установено че превозваната стока представлява такава с висок фискален риск /СВФР/. На същата дата, и в 17:20 ч., инспектори по приходите в Национална агенция за приходите при ЦУ- св. М. Ч. и св. М. С., са посетили търговски обект по смисъла на пар. 1, т.41 от ЗР на ЗДДС, находящ се на адрес: гр. Петрич, ул. „Проф. А. З.“ № *, стопанисван от дружеството „К.К.“ ООД, в склад, като отново била извършена проверка за която е бил съставен Протокол за извършена проверка обл.Кд.184, сер. АА№0459463/20.09.2024 г., с който са били изискани от дружеството да бъдат представени следните документи на основание чл. 13, ал.1 и чл. 37, ал.3 от ДОПК, а именно - декларация за търговска надценка и предназначение на получената стока, описана в Протокол за извършена проверка № 011803223476-1/20.09.2024 г., документ за собственост или договор за наем, оборотна ведомост към 31.08.2024 г. и към 20.09.2024 г. Въз основа на горепосочените данни, на 17.12.2024 г., св. М. Ч., като инспектор по приходите при НАП - София, ЦУ, в присъствието на св. М. С., е издала на процесното дружество АУАН № F802841, във връзка с административно нарушение по чл. 37, ал.2 от ДОПК в офиса на НАП в Благоевград. Актът е издаден на бланка сериен №АN №F802841 с адрес: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 52 и като място на издаването му е посочено в този акт: гр. София, ТД на НАП - гр. София. В акта се твърди, че нарушението се изразява в това, че: въз основа разпоредбата на чл.13, ал.1 и чл.37, ал.3 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс, на 20.09.2024 г., в 17:20 часа и в рамките на въпросната проверка, жалбоподателят не е осигурил съдействие и е възпрепятствал упражняването на правомощията на контролните органи по приходите, като не е представил документ от изисканите с Протокол за извършена проверка бр. Кд184, сер. АА№0459463/20.09.2024 г. на основание чл. 13, ал. 1 и чл. 37, ал.3 от ДОПК - представляващи декларация за търговска надценка и предназначение на получената стока, описана в Протокол за извършена проверка № 011803223476_1/20.09.2024 г., документ за собственост или договор за наем, оборотна ведомост към 31.08.2024 г. и към 20.09.2024 г., за основната дейност на проверяваното дружество, като същия не е представен и към датата на съставяне на процесния АУАН. Актът бил връчен на дружеството жалбоподател, чрез упълномощено лице - М. К. на датата на съставянето му. Като адрес за връчване на основание чл. 43, ал.1 от ЗАНН бил посочен: гр. К., ул. „С.“ № *. Относно осъществената проверка на митническия пункт Кулата, бил изготвен Протокол за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице по № П-22221024171204-040-001/03.10.2024 г., но касателно извършването на друга проверка с № П-22221024171204-0РП-001/02.10.2024 г., са били изискани от дружеството „К.К.“ ООД да бъдат представени следните документи /заверени копия/: 1. Оборотна ведомост за периода от 01.09.2024 г. – 30.09.2024 г.; инвентарна книга на ДМА или аналитичен регистър за счетоводна сметка 304 „Стоки“ за периода 01.09.2024 г. до 30.09.2024 г/; инвентарна книга на ДМА или аналитичен регистър на гр. 20 към 30.09.2024 г.; фактури за доставка на стоки, описани в протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 011803223476_5 от 20.09.2024 г. и документите, доказващи последваща реализация на стоките (заверено копие на фактурите за продажба), както и документи за извършено плащане. Освен това, били изискани и представяне на писмени обяснения относно начина на превозване на стоките от съответния доставчик (по - конкретно относно мястото на товарене, мястото на пристигане/разтоварване и складиране), да бъдат представени данни за автомобилите, с което е извършен транспортът - регистрационен талон, данни за водача на автомобила, данни за лицата, извършили товаренето и разтоварването, транспортни документи - ЧМР, пътни листа, заявки за транспорт и др. Относно горепосочените за съставените протоколи, не са били налице данни за тяхното връчване до дружеството „К.К.“ ООД, жалбоподател в настоящото производство. Въз основа на тези обстоятелства и на съставения АУАН и материалите по преписката, след като е приел идентична фактическа обстановка с издадения Акт за административно нарушение, Началникът на Отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в законоустановения срок, е издал атакуваното Наказателно постановление № 817504-F802841/10.03.2025 г., с което на основание чл. 273 от ДОПК и за нарушение по чл. 37, ал.2 от същия закон, е наложил на процесното дружество административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева. Посочено е било от АНО, че в настоящия случай не са налице предпоставките да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. НП е връчено и получено от упълномощено лице на дружеството - М. Б. К. - счетоводител, на дата 19.05.2025 г., като в законоустановения за това срок - 02.06.2025 г., е депозирана разглежданата в настоящото производство жалба. В проведено открито заседание на 16.07.2025 г. по описа на РС - Благоевград, като доказателствено искане от страна на процесуалния представител на дружеството - жалбоподател е представен екземпляр от Протокол за извършена проверка с № серия АА 0459463. След приемането на събраните доказателства по административно наказателната преписка и съдебно дело пред РС-Благоевград и след приемане и на протокол за извършена проверка серия АА № 0459463 от 20.09.2024г. настоящият съд, по повод изрично искане на процесуалния представител на жалбоподателя, отчете абсолютна нечетлИ.ст на същия и пристъпи към разпит на призованите и явили се свидетели. От снетите свидетелски показания, се излагат следните обстоятелства: На първо място, от св. С. се излагат данни относно начина по който е била осъществена проверката при посещаването в спорното дружество, след получен протокол от техническо средство /ТСК/, чрез имейл в тяхната служебна поща, като посочва че дружеството е било предсрочно уведомено за тази проверка. Във връзка с това, заедно със св. Ч. са посетили склад където е било мястото на разтоварване, и е посочено че актът който е бил съставен от Ч., се съставил на място където е бил камиона. Относно представения в открито съдебно заседание Протокол, посочва, че един само екземпляр се връчва на дружеството. Няма представа дали са били изисквани официално документи в писмена форма от дружеството, освен това, потвърждава че съставения Протокол е видно в нечетлив вид. Сочи, че имало проведени разговори между св. Ч. и счетоводителката на дружеството относно представянето на документи, но тези са били неофициални. Св. А., както и св. П., са тези служители които първоначално са установили превозването на стоките с висок фискален риск, изпълнявайки техните служебни задължения в митническия пункт Кулата. Първоначално, посочват начина по който са съставили Протокола, както и че са пломбирали превозното средство, след което са поставили техническото средство за контрол на същото, като по този начин е приключила тяхната работа. Посочват, че изрично са уведомили водача, който е присъствал на мястото на проверката да присъства на мястото, тъй като следва да бъде посетено от представители на НАП за да се предприемат следващи действия, които касаят проверката, за съобщените стоки. Подчертават, че горепосочените действия са спазени въз основа на Наредба № М-5 от 2015 г. Св. Ч., по повод която настоящия състав посочва, че делото е било отлагано няколко пъти, поради невъзможност на явяване като свидетел поради майчинство и с оглед което и след изрично съгласие на страните разпореди на участие чрез видеоконферентна връзка, излага че по време на проверката са срещнали големи протИ.поставяния относно приключването на проверката от страна на представителя на дружеството, а именно адв. И. С.. Свидетелката посочва, че стоката не е била декларирана от митницата до мястото на разтоварване. Посочва, че не съществувал Уникален номер за превоз /УНП/. Също така, сочи че не е актосъставител, а е била втори инспектор по приходите, свидетел в протокола по време на съставянето на акта, но без да посочва за кой точно акт става въпрос. Посочва, че протоколите са били издадени в два екземпляра, за всяко едно извършено действие, а именно за липса на УНП и за проверка на търговски обект, като посочва че тези Протоколи, представляват различни бланки. Изтъква, че е направила всичко необходимо за да може дружеството да представи изисканата от тях информация, като посочва, че е осъществявала контакт със счетоводителката чрез имейл, и след като е минал законоустановения 14- дневен срок е издала АУАН, тъй като нищо не е било представено от дружеството, като документ. Няколко пъти посочва липсата на представен УНП. Разпитаният като свидетел – шофьора на МПС-то Ш., излага начина по който е бил спрян в ГКПП - Кулата. Като също така, посочва и какво разпоредили митническите служители, относно преместването на камиона до друго посочено място от него, за да може да приключи проверката. Посочва, че от страна на служителите не им позволили да разтоварят стоката, въпреки че на място са били голям брой хора. Не си спомня, да е подписал какъвто и да било документ, който да касае проверката. Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: НП № 81-7505- F802841/10.03.2025 г., АУАН № F802841 от 17.12.2024 г., протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск серия АА и бл. № 0459463 от 20.09.2024 г., справка относно приключилите и текущи контролни производства спрямо ЗП на лист 8 в делото разглеждано пред РС- Благоевград, искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице от 03.10.2024 г., протокол за извършена проверка в обект серия АА № 0128096 от 08.10.2024 г., писмо на ЦУ на НАП- София от 20.11.2024 г., протокол за извършена проверка от 20.09.2024 г., Решение на СРС по НАХД 14139/2025 г., решение на САС, с което потвърждават решението на РС- София КАД № 3005/2026 г. Анализирайки така снетите доказателства от разпитаните свидетели, настоящия състав, стига до следното: На първо място, посочва че кредитира показанията на всички разпитани свидетели по настоящото производство доколкото се отнасят до осъществяването на проверката, дата, при какви обстоятелства се осъществила същата, а и също така, че са били съставени протоколи първоначално от служители, които са се намирали в митническия пункт - Кулата, а в последствие били предприети действия за приключване на проверката от други предназначени за това служители. Също така настоящия състав приема, че е бил съставен и Протокол на място от митническите служители в посочения склад от дружеството. Приема също така, че протоколите за извършена проверка, следва да бъдат съставени в три екземпляра. В същото време приема, че по неофициален начин са били изискани документи от св. Ч. от счетоводителката на дружеството. Няма посочени доказателства, от които да става видно, че комуникацията е била осъществена чрез електронна поща. Освен това, съдът следва да посочи, че от изложеното от страна на св. Ч., е налице неяснота. На първо място, посочва че са били осъществени две проверки, на следващо място не дава конкретна информация относно кои документи са били изискани от жалбоподателя и относно коя проверка. По този начин, съдът посочва, че кредитира изложеното от нея относно обстоятелството, че същата присъствала по време на проверката, както и че е съставила протокол в два екземпляра, тъй като тези данни кореспондират със събраните в хода на производството писмени доказателства, но от друга страна не може да приеме всичко изложено от нея, поради причината че не е налице свързаност в изложените от нея съображения. От друга страна св. Ч. не отрича, че протоколът е нечетлив и същата потвърждава осъществени контакти с адв.С., с управителката на дружеството и със счетоводителя му, като пред съда сочи: “Това, че протокола е нечетлив по никакъв начин не оневинява дружеството, тъй като с колегата многократно осъществихме телефонен контакт с адв.С., имам писмен имейл със счетоводителката на дружеството, при връчването на актовете отново попитах защо не представихте документите. Ако не е четлИ. там, ние даваме информация по телефона за всеки случай я изписах на имейла тази информация, изчаках 14 дневния срок, беше на почивка управителката, извън този срок дадох възможност да се представи нещо и нищо не се представи…..“ От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице с правен интерес, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна, по следните съображения: Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Съдът не е обвързан, нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции констатираща, обвинителна и сезираща. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Същевременно, АУАН и наказателно постановление са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал.1 и ал.3 ЗАНН давностни срокове. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и наказателното постановление на жалбоподателя. Съдът констатира, че са спазени и формално императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 от ЗАНН. При проверка обаче, от настоящия решаващ състав, на цялата приложена административна преписка, е отбелязано процесуално нарушение още от началото на производството, преди съставянето на АУАН. Видно от приложения и приетия като доказателство по делото Протокол за извършена проверка, още в откритото съдебно заседание /Протокол от 01.06.2026 г./, съдът е приел, че същия е абсолютно нечетлив вид, като констатира именно това. Съдът отбелязва на първо място, че констативният протокол е годен документ да удостовери фактическите обстоятелства по установяване на нарушение за целите на административно- наказателното производство. Безспорно е, че административно- наказателното производство започва със съставянето на АУАН, но в процесния случай съставянето на констативен Протокол /Протокол за извършена проверка - ПИП/, предполага, че при осъществената проверка е налице неприлагане и несъдействие на дружеството от представянето на посочените в Констативния протокол необходими документи, както се твърди от страна на административно- наказващия орган. По този начин е абсолютна предпоставка, че за да могат да бъдат продължавани следващите процесуални действия от страна на АНО, за ангажирането на административно - наказателната отговорност на нарушителя и за съставяне на Акт за административно нарушение, следва да е установено по безспорен начин протИ.законно действие, което следва да бъде обективирано в необходимите за това документи. С други думи казано, в настоящия случай съдът приема, че Административно - наказващия орган се позовава на протокол, който обективно не позволява възприемане на съдържанието му. В продължение на горното, се подчертава, че тук не се касае до нечетлив препис, а до нечетлив оригинал на официалния документ, въз основа на който е съставен АУАН. При невъзможност съдът да възприеме съдържанието на този документ отпада възможността да бъде проверено дали фактическите констатации, възпроизведени в АУАН, действително се съдържат в него. Следователно, решаващият състав по настоящата инстанция, приема че АНО не е доказал по надлежния ред фактическата основа на обвинението, което изрично в така издадения АУАН № F802841 от 17.12.2024 г., и впоследствие на издаденото Наказателно постановление № 817504-F802841/10.03.2025 г., е прието че са издадени въз основа на ПИП, обр. Кд184, сер. АА № 0459463/20.09.2024 г., по съдържанието на който са били изискани документите от страна на АНО. По този начин, съдът не възприема изложеното от свидетелката Ч., която посочва в нейните показания, че представителя на дружеството е изискал да си направи копие от така направения Протокол, за дружеството, тъй като св. С., установява съвсем друго обстоятелство, като посочва, че винаги Протоколите са съставени на 3 индигирани екземпляра и изрично е потвърдил, че само един екземпляр се връчва на задълженото лице, а видно от приложения по делото, той се явява нечетлив/неясно четлив. В тази връзка, и тъй като в настоящите производства, доказателствената тежест се пада върху административно- наказващия орган, който следва по категоричен начин да установи, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя, не е ангажирал никакви доказателства в тази насока, които да защитят тезата му, дори и когато са били изискани изрично от процесуалния представител на дружеството - жалбоподател, в хода на проведените открити съдебни заседания. Във връзка с гореизложеното и въпреки, че съставения АУАН да е подписан без възражения от страна на дружеството, с който същото е било запознато какво нарушение му е било повдигнато, в настоящия казус липсва каквото и да е приложено доказателство в което да се основава констатираното нарушение по време на извършената проверка на дата 20.09.2024 г.. Дори обаче да се приеме, че гореизложеното самостоятелно следва да се счита за основание на отмяна на така издаденото Наказателно постановление, настоящия състав приема, че е налице и нарушение относно прилагането на материалния закон, както следва: Съгласно чл. 37, ал. 2 ДОПК лицето е длъжно да представи всички данни, сведения, документи, книжа, носители на информация и други доказателства, отнасящи се до неговите права и задължения, до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване в съответното производство, и да посочи всички лица, държавни или общински органи, при които се намират такива, а разпоредбата на чл. 37, ал. 3 ДОПК предвижда, че органът по приходите има право да изиска писмено от лицето представяне на доказателства по ал. 2 в определен от него срок. Разпоредбата на чл. 273 ДОПК пък въздига в състав на административно нарушение неоказването на съдействие на орган по приходите или публичен изпълнител или възпрепятстване упражняването на правомощията им. Съгласно състава на административното нарушение по чл. 273 ДОПК са налице две форми от обективна страна на изпълнителното деяние – не оказва съдействие на орган по приходите или възпрепятства упражняването на правомощията му. Законодателят е посочил две изпълнителни деяния на това нарушение: 1. Неоказване на съдействие, изразяващо се фактически в бездействие и 2. Възпрепятстване, изразяващо се в действия, които биха попречили или спрели органа по приходите да упражни правомощията си. Предвид това, следва да се отбележи, че както в АУАН, така и в оспорваното НП, АНО е посочил и двата състава, на повдигнатото нарушение, а именно изпълнителното деяние „непредставяне“ и „възпрепятстване“, за което, както се посочи по - горе, се изисква конкретно действие. Във връзка с горното, съдът излага, че няма представени и събрани доказателства, нито в административното, нито в съдебното производство, които да обосновават извода, че жалбоподателят е извършил действия, както за непредставяне на писмени документи, тъй като от всичко гореизложено, стана ясно, че не е била налице възможност да ги представи тези изискани документи, а в същото време, няма и данни за осъществени действия, които биха попречили на органа по приходите да упражни правомощията си. Даже, твърденията на св. Ч. не могат да се считат за достоверни, тъй като също така не е представена кореспонденция, която е водена между дружеството и нея, за представяне на документите, от която да се стига до извода, че е направила всичко възможно, дори и неофициално за да може да се процедира за представянето на документите, и в този смисъл представител на дружеството да й се протИ.поставил. Освен това, и в допълнение на горното, съдът отново подчертава, че не може да се направи извод за това какви изискани документи става въпрос. Т.е. твърденията, в така издадения АУАН, както и в последващото издадено Наказателно постановление, от които е ангажирана административно- наказателната отговорност на жалбоподателя, съдът приема, че не се основават на достоверни факти, поради причината, че не е установено по категоричен начин, дали наистина изложеното като фактическа обстановка в издадените актове, е извършено от жалбоподателя. Обобщавайки всичко изложено, следва да се направи извода, че разпоредбата на закона относно изискването на представянето на необходимите документи от дружеството, не е спазена, тъй като по никакъв начин не е установено от представения документ-протокол за извършена проверка от 20.09.2024г., че са били изискани така изброените документи в издадения АУАН, а в същото време няма данни отново да са били изискани официално и в писмен вид тези документи, тъй като и св. С. посочва, че въпреки да са били осъществени някакъв вид разговори между св. Ч. и счетоводителката на „К.К.“ ЕООД, те са били неофициални. По този начин, спорен е момента дали наистина тези документи, които фигурират в издадения АУАН и Наказателното постановление, че наистина не са приложени от страна на дружеството. Т.е. във връзка с всичко гореизложено, АНО не е успял да докаже по безспорен начин, че административно - наказателната отговорност на дружеството е ангажирана правилно. Т.е. дори да се приеме, че има вероятност за непредставяне на относимите документи от страна на „К.К.“ ЕООД, не е налице кумулативния състав на разпоредбата на чл. 273 ДОПК, а именно „протИ.поставяне“. Освен това, следва да се подчертае, че не може да се приеме, че дружеството - жалбоподател е нарушило горепосочените разпоредби, само на основание предположения, без подкрепящи в тази насока представени доказателства. По този начин, съдът приема, че административно - наказващия орган не е доказал по никакъв начин, че от обективна страна дружеството - жалбоподател е извършило по категоричен начин нарушението обективирано в атакуваното Наказателно постановление, като по този начин е приложил неправилно материалния закон, което формира извод за незаконосъобразността на НП и налага отмяната му. По разноските: При извода за основателност на жалбата право на разноски на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН има жалбоподателят, който претендира присъждане на такива в размер на 357,90 евро /700 лева/ - превалутирана съгласно чл. 11, ал.2 от Закона за въвеждане в еврото в Република България. Съгласно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като вписването за направеното плащане в брой в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Същото е заплатеното в брой при подписване на договора за правна защита и съдействие /л. 47 по а.н.д №802/25 г., по описа на РС- Благоевград/, като неговият размер е идентичен с предвидения обичаен размер в чл. 18, ал. 2, във вр. с чл.8, ал.1 във вр. чл. 7, ал. 2 т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. В този смисъл Национална агенция на приходите /НАП/, следва да бъде осъдена да заплати сторените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер. Считано от 01.01.2026 г., валутата на Република България е еврото при фиксиран валутен курс 1 евро = 1, 95583 лева - арг. чл. 4, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 и чл. 5, ал. 1, чл. 11, ал. 2, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в България. Поради това в диспозитива на настоящето решение сумите следва да бъдат посочени в евро и в левовата им равностойност. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН и чл.63д, ал.1 ЗАНН , Съдът