Решение № 4 от 2.2.2026 г. на Районен съд - Тополовград по дело № 700/2025 г.

Производството е по реда на чл. 545 във вр. с чл.542 от ГПК, образувано по редовна и допустима молба на П. Х. С., подадена чрез пълномощник адв.Д. К. от АК – Стара Загора, ПРОТИВ ОУ „Х.Б.“ с.Х., общ.Т. и заинтересовано лице МОН гр.София, чрез РУО гр.Хасково. В молбата се твърди, че молителката е родена в с.С., общ.Т. където е живяла до навършване на 18 г. възраст. През учебната 1987/1988 г. е записана в първи клас в местното ОУ“К.О.“ с.С.. Тъй като не е имало достатъчен брой деца в училищна възраст през тази учебна година е направена сборна паралелка с деца от различни възрасти. Образованието на молителката е продължило до 1991 г., когато е завършила четвърти клас, но малко след това поради липса на ученици в селото училището е закрито и неговия архив заедно с архивите на училищата в селата О.д., К.р. и Б.п. са предадени за съхранение в ОУ“Х.Б.“ с.Х.. Твърди се, че молителката няма спомен да й е издавано удостоверение за завършен четвърти клас, а и периода в който е закрито училището съвпада с политическите промени в Р.България настъпили след 10.11.1989 г., когато голяма част от документацията на институциите не е съхранявана в цялост. Поради което молителката не може да се снабди с удостоверение за завършен четвърти клас, а единствено й е издадена служебна бележка, че е завършила първи клас. Поради което се претендира на основание чл.545 във вр. с чл.542 и сл. от ГПК да бъде образувано охранително производство и след като се докажат твърденията да бъде постановено решение, с което да се признае за установено по отношение на ОУ“Х.Б.“ с.Х., общ.Т. и по отношение на МОН чрез РУО Хасково, че лицето П. Х. С. с ЕГН •••••••••• с постоянен адрес: ••••••••••• е завършила четвърти клас на ОУ“Х.Б.“ с.Х. правоприемник на Народно общообразователно трудово-политехническо училище „К.О.“ с.С. през 1990/1991 учебна година и да бъде разпоредено на съответните органи да съставят удостоверение за завършен четвърти клас. Молителката се явява лично в съдебно заседание, заедно с процесуалния си представител и поддържат изцяло молбата, като претендират да бъде постановено исканото решение с всички законни последици. Препис от молбата и приложенията към нея са редовно връчени на заинтересованите лица – ОУ“Х.Б.“ с.Х. на 13.10.2025 г. и на РУО Хасково на 16.10.2025 г. В законоустановеният едномесечен срок по чл.131 ал.1 от ГПК е постъпил единствено писмен отговор от Началника на РУО гр.Хасково в който се твърди, че подадената молба е допустима, но е неоснователна като се оспорват изцяло твърдените от молителката факти и се претендира да бъде отхвърлена молбата като неоснователна. ОУ“Х.Б.“ с.Х. – редовно призовани, чрез своя представител в съдебно заседание оспорват молбата, като твърдят, че не е налице основание за нейното уважаване. За РУО Хасково – в съдебно заседание се явява гл.юрисконсулт К., която и в съдебно заседание и в писмени бележки посочва, че молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. След преценка на представените по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна: Молителката П. Х. С. е родена на ••••••••••• г. в с.С., общ.Т.. През учебната 1987-1988 г. е записана в първи клас в местното основно училище „К.О.“ с.С.. От представената към делото главна книга за учениците от 1-ви, 2- ри , 3-ти и 4-ти клас е видно, че през учебната 1987-1988 г. са учили в 1-ви клас и са завършили този клас пет броя ученици на които са изписани трите имена, датата на раждане, адреса, датата на записването и поведението им. Между имената на тези пет ученика е името и на П. Х. Ж. и С. Х. Ж. за която се твърди в молбата, че е нейна сестра. От тази главна книга е видно, че петимата ученици са с различни години на раждане от 1975 г. до 1980 г., т.е. на различна възраст и след изписване на имената им е изписано „Класен ръководител: П.К.“ и е поставен подпис. Също така от тази книга и от протоколираното в съдебно заседание от 10.12.2025 г., след представяне на оригинала на главната книга се установява в присъствието на страните, че последната е водена непоследователно, след учебна година 1980/81 г. следва учебна година 87-88 и с нея приключва воденето на тази книга. Копираните страници са от последните такива от главната книга с които тя е приключила. В оригиналната главна книга няма номериране на страниците и няма данни да са увредени или откъснати страници от нея. Видно от представените писмени доказателства – копие от Държавен вестник, бр.95 с обнародване на заповед от 11.11.1992 г. на Министър Василев; писма от Държавен архив – Хасково; докладна и протокол на Общински съвет Тополовград от 30.09.1992 г. е видно, че със Заповед на Министъра на образованието, Началното училище в с.С. е закрито, като продължаването на обучението на учениците и всички въпроси свързани с училищната документация следва да се решат от Общинския съвет. Няма данни по делото Общински съвет Тополовград да е взел решения конкретно по тези въпроси, след закриване на училището в с.С.. По делото са разпитани като свидетели по искане на молителката свидетелите И. и И.а, в родствена връзка с последната и по искане на заинтересованите лица свидетелите Б. и К.. Първата група свидетели в родствена връзка с молителката посочват, че тя е учила до 1991 г. в с.С. и е завършила четвърти клас, като свидетеля И. посочва, че дори е присъствал на празненството, където са раздавали свидетелството за завършен четвърти клас и това свидетелство е било дадено на молителката от учителката Е.. Именно при тази учителка е започнала С. да учи в първи клас. При въпрос от страна на съда към двамата свидетели познават ли и спомнят ли си учителка на име П.К., и двамата свидетели посочват, че не са чували за такава учителка и не познават учителка с такова име. Втората група свидетели Б. – директор на училище в С. и К. – учител в основното училище в с.Х. посочват какъв е реда за записване на учениците, каква документация се води при преминаване от един клас в друг, както и свидетелката К. посочва подробно, че заедно с Директорката А. са търсили в архива на основното училище в с.Х. документация за основното училище в с.С. и не са намерили никакви документи освен, че Х. е завършила първи клас в това училище. Тази свидетелка посочва, че от архива на с.С. липсват документи и той не е пълен, тъй като не са намерили нито подлежаща книга, нито регистрационна такава за начално образование. По искане на молителката по делото е назначено и вещо лице, което да даде заключение относно това дали подготовката на С. е такава, че да съответства или не на начален етап на образование – четвърти клас. В заключението си и в съдебно заседание вещото лице категорично посочва, като прилага изпитните тестове, че имайки предвид образователните стандарти и тестовото изпитване, подготовката на П. С. не съответства на завършен начален етап на основното образование – завършен четвърти клас и по-скоро частичните й знания са придобит житейски опит. При преценка на приложените и събрани по делото доказателства съдът намира, че писмените такива следва да се кредитират изцяло, тъй като са документи издадени по съответния ред и в съответната форма и не са оспорени от страните, включително и експертното заключение, което съдът намира за напълно мотивирано, обективно и в съответствие с всички други събрани по делото доказателства. По отношение обаче на свидетелските показания съдът счита, че не следва да се дава вяра на показанията на свидетелите И. и И.а, не само защото те са в близка родствена връзка с молителката и може да се считат за пристрастни и заинтересовани от изхода на делото, но и защото тези показания са в противоречие със събраните по делото писмени доказателства, дори и в противоречие със самите твърдения на молителката в молбата. И двамата свидетели посочват, че са присъствали на тържества и знаят, че молителката е учила до четвърти клас, завършила е този клас и дори посочват името на учителката която я е учила „Е.“, но при въпрос познават ли учителка с името П.К., което име е ясно и четливо изписано като класен ръководител на молителката при завършването на първи клас в главната книга приложена по делото и двамата посочват, че не са чували за такава учителка с такова име и не я познават. Освен това, свидетеля И. посочва, че той лично е присъствал на празненството при раздаване на свидетелствата за завършен четвърти клас и е видял, че С. е получила такова свидетелство, а самата молителка С. в молбата си до съда посочва, че такъв документ удостоверение за завършен четвърти клас не е бил издаван и въобще може да не е бил съставен. Тези противоречия са съществени и от тях следва да се направи извода, че свидетелските показания на горепосочените свидетели не следва да се кредитират. Показанията на втората група свидетели – Б. и К. са непротиворечиви и в съответствие със събраните писмени доказателства и на тях следва да им се даде вяра. При така установените по делото обстоятелства и след съвкупна преценка на събраните доказателства, съдът достигна до следните правни изводи: Предявената молба е с правно основание чл.545 във вр. с чл. 542 от ГПК. Цитираните разпоредби предвиждат възможността да бъде установен факта на завършено образование и да бъдат съставени документи по надлежния ред, удостоверяващи този факт с правно значение когато такива не са съставени и лицето черпи права от този факт. Съдът счита, че молбата е допустима, тъй като по безспорен начин по делото се установява, че липсва документ на името на молителката за завършен четвърти клас и тя има правен интерес да установи този факт, тъй като желае да продължи образованието си и ще черпи права от факта. Но съдът намира молбата за неоснователна и недоказана и същата следва да бъде оставена без уважение. За да бъде уважена тази молба, следва молителката по несъмнен начин да установи и докаже факта с правно значение, за който се предвижда, че трябва да бъде удостоверен с официален документ, в случая удостоверение за завършен четвърти клас, съставен по надлежния ред, след като документа не е бил съставен и не може да бъде съставен. По делото в случая обаче молителката с всички допуснати от съда и писмени и гласни доказателства не доказа по безспорен и категоричен начин факта, че тя е завършила четвърти клас в закритото впоследствие училище в с.С.. Единствено по безспорен начин се установи факта, че е била записана и е завършила първи клас в това училище, но от събраните доказателства не се установи тя да е завършила четвърти клас. Напротив, доказа се, че в главната книга която би трябвало да се води в това училище поне до закриването му през 1992 г., и за която се констатира от оригинала в съдебно заседание, че няма данни за увредени или откъснати страници от нея, единствено съществува запис за завършването на молителката на първи клас. Освен това, по безспорен начин от експертното заключение, което е пълно, мотивирано и категорично се установява, че подготовката на молителката не съответства на завършен начален етап на основното образование .- четвърти клас, по-скоро тя има частични познания които са придобити от житейския й опит. Съгласно разпоредбата на чл.545 ал.1 от ГПК, за установяването на този факт, освен другите доказателства може да послужи и заключение на вещи лица относно подготовката на молителя и именно това писмено доказателство, което е в съответствие с всички други събрани по делото писмени доказателства установява по безспорен и категоричен начин, че на молителката й липсва съответната подготовка за да се приеме, че е завършила началния етап на обучението си. В писмените бележки на процесуалния представител на молителката, представени по съществото на спора след приключване на съдебното дирене се излагат по-скоро житейски аргументи с морален и етичен аспект касаещ грижата на обществото за образоване на българските граждани, но не и правни аргументи и доказателства от които да се направи категоричен извод и да се установи факта с правно значение за молителката. С оглед на изложеното съдът приема, че този факт не е установен и доказан по категоричен начин и следва молбата да се остави без уважение. Водим от гореизложеното, съдът