Решение № 2372 от 19.4.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 11160/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № 9005/08.08.2022 г. по гр. д. № 73558/2021 г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 41 състав, е отхвърлен предявеният от Е. Н. Л. срещу „Софийска вода“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване недължимостта на сумата от 1 391, 86 лева, представляваща стойност на предоставени водоснабдителни и канализационни услуги /ВиК/ до имот с административен адрес: гр. София, ж. к. •••••••, ул. •••••••, ап. 6, кл. № 1•••••••, по фактура № 0107804757/20.08.2021 г. На основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК ищцата Е. Н. Л. е осъдена да заплати на ответното дружество „Софийска вода“ АД сумата в размер на 450 лева – разноски в производството пред СРС. Срещу първоинстанционното решение, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба от ищцата Е. Н. Л., чрез адвокат М.Л., САК. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуални закон, както и необоснованост. Конкретно се развиват доводи, че при неправилен анализ на доказателствата по делото СРС е формирал погрешен извод за изпълнена от ответното дружество доказателствена тежест за установяване при условията на пълно и главно доказване съществуването на облигационно отношение между страните с предмет доставка на ВиК услуги, както и реална доставка на посочените услуги. В тази насока се поддържа, че част от писмените доказателства, ценени от районния съд при обосноваване на извод за наличие на облигационна връзка между страните, а именно заявление за отриване на индивидуална партида, декларация и информационен лист, не са подписани, нямат достоверна дата и/или касаят друг имот – апартамент № 5. Същевременно се твърди, че приетата в първоинстанционното производство неофициална справка от имотен регистър е била своевременно оспорена от ищцата, както и че същата не е годна да установи качеството на собственик на процесния имот, тъй като вписването няма конститутивен характер. Поддържа се, че неправилно съдът е ценил като относим към предмета на спора контролен лист от 04.06.2021 г., като се навеждат съображения, че последният касае събитие и период, предхождащи издаването на процесната фактура. На следващо място се навеждат твърдения, че ответникът не е изпълнил законовите си задължения във връзка с измерването, отчитането и начисляването на ВиК услуги, вменени му с Наредба № 4/14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи на ВиК, и Общите му условия. Конкретно се посочва, че ответникът не е спазил изискванията на чл. 32, ал. 5, чл. 35 и чл. 39 от Наредба № 4/14 септември 2004 г. Липсват доказателства за изпълнение и на предвидените чл. 21, т. 4 и 5 от Общите условия на водоснабдителното дружество изисквания – отчитането на водомерите да се извършва в присъствие на потребителя или на негов представител, при съобщаване в срок три работни дни преди отчитане. Поддържа се, че нарушавайки цитираните разпоредби, ответното дружество не е съумяло в рамките на първоинстанционното производство да изпълни възложената му доказателствена тежест и да установи при условията на пълно и главно доказване действително извършена доставка на ВиК услуги в имот на ищцата през процесния период на претендираната стойност. За установяване на посоченото обстоятелство не следва да бъде кредитирана и изслушаната техническа експертиза, доколкото тя е изготвена въз основа на частни свидетелстващи документи и без посещение на водоснабдения имот. При тези аргументи се моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго решение, с което предявеният иск да се уважи. Претендират се разноски. В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна – „Софийска вода“ АД. В проведеното на 20.03.2023 г. открито съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивницата Е. Н. Л., редовно призована, не се явява лично, представлява се от адвокат Н.И.. Процесуалният представителя заявява от името на своята доверителка, че поддържа изцяло въззивната жалба, няма доказателствени искания пред въззивната инстанция и моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск. Претендира разноски съгласно списък с разноски по чл. 80 ГПК. В проведеното на 20.03.2023 г. открито съдебно заседание пред настоящата инстанция въззиваемата страна „Софийска вода“ АД, редовно призована, не изпраща процесуален представител. Софийският градски съд, Гражданско отделение, II Б въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, които да променят така приетата за установена от СРС фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства. Предвид възприемането на установената от СРС фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от лице с правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС. При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не се констатират допуснати от СРС нарушения на императивни материалноправни норми при неговото постановяване. Обжалваното решение е и правилно, като въззивният съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с конкретно релевираните доводи във въззивната жалба следва да се добави следното: Предявен е за разглеждане отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК – за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 1 391, 86 лева – стойност на предоставени ВиК услуги до недвижим имот с административен адрес: гр. София, ж. к. •••••••, ул. •••••••, ап. 6, клиентски № 1•••••••, по фактура № 0107804757/20.08.2021 г. Правилно е прието от СРС, че според правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ответника по предявения отрицателен установителен иск е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване, че процесните парични суми, във връзка с които на името на ищцата е издадена № 0107804757/20.08.2021 г., са дължими във връзка с доставени ВиК услуги за битови нужди до собствения имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. •••••••, ул. •••••••, ап. 6, клиентски № 1•••••••, за периода 30.04.2021 г. – 23.07.2021 г., в т. ч.: 1./ че страните са се намирали в облигационни правоотношения по договор за доставка на ВиК услуги до посочения недвижим имот (че ищецът е собственик на имота през исковия период), 2./ че са доставени ВиК услуги до посочения недвижим имот за начислената стойност с изискуемото по стандарт качество, 3./ че паричното задължение е възникнало, 4./ че е настъпила неговата изискуемост, 5./ че вземанията съществуват и са налице обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на давността за погасяване на вземанията. Първият спорен въпрос между страните на етапа на въззивното производство е дали за процесния период те са били обвързани от валидна облигационна връзка и съответно дали по делото е доказано, че въззивницата е титуляр на вещни права върху процесния имот. Съгласно разпоредбата на чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този закон. Според текста на чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ водоснабдителни и канализационни (В и К) услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители“ на ВиК услуги, това са юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните недвижими имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е указано, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти (в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от приложените ОУ на ответното дружество). Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни ОУ, предложени от оператора и одобрени от собственика/собствениците на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които ОУ влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник – чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата. При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните по делото доказателства се налага извод, че ищцата е имала качеството потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ и на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. през исковия период досежно апартамент № 6, тъй като последната е притежавала право на собственост върху процесния имот през този период. В настоящия случай за установяване на обстоятелството, че ищцата е била собственик на процесния имот през исковия период ответникът е представил по делото Справка по лице от Имотен регистър, Служба по вписванията – гр. София. От нея се установява, че по силата на нотариален акт за покупко-продажба от 20.06.2018 г. дружеството „С. БВ“ е продало на Е. Н. Л. самостоятелен обект в сграда с площ по документ 88, 01 кв. м., находящ се на адрес: гр. София, ж. к. •••••••, ул. •••••••, ап. 6, както и самостоятелен обект в сграда с площ по документ 56, 90 кв. м., находящ се на адрес: гр. София, ж. к. •••••••, ул. •••••••, ап. 5. Възраженията на въззивницата, че представената справка по лице от Служба по вписванията не представлява годно доказателствено средство относно принадлежността на правото на ползване върху процесния имот съдът намира за неоснователни по следните съображения: Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на РБ и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно нормата на чл. 44, ал. 1 от Правилника за вписванията /ПВ/ писмените справки се състоят в издаване удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от партидата на лицата, а според чл. 45 ПВ удостоверенията се отнасят: а./ за определени лица; б./ за определени недвижими имоти; в./ за определено време. Според предвиденото в чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. Предвид указания в ПВ и в ЗКИР характер на вписванията в публичния имотен регистър, настоящият въззивен състав намира, че представената справка с дата 02.08.2022 г. е годна да установи притежанието на вещно право от ищцата и основаната на това договорна обвързаност с ответното дружество. Отразените в справката факти, противно на поддържаното във въззивната жалба, по същество не са били оспорени от ищцата – твърдението, че справката сама по себе си е негодно доказателство не е равнозначно на оспорване на вписаните в нея данни, не е проведено и насрещно доказване от ищцата, че през процесния период притежаваното от нея вещно право е било прехвърлено. По делото не са ангажирани доказателства, които да опровергаят удостоверените в справката обстоятелства. Следва да се има предвид, че предмет на предявения иск не е спор за собственост върху имот, поради което непредставянето на нотариален акт за признаване или за прехвърляне на вещни права върху имота, не обосновава извод за неоснователност на предявения иск за реално изпълнение на договорно задължение. Ето защо, обоснован е изводът на СРС, че през исковия период ищцата се е легитимирала като собственик от процесния апартамент № 6. Нещо повече, както правилно е изтъкнал решаващият районен съд, извънсъдебно признание за факта на притежавано от ищцата вещно право върху исковия имот, се съдържа и в саморъчно подписаната от нея молба от 08.12.2021 г., адресирана до ответното дружество и представена по делото в срока по чл. 131 ГПК, чийто подпис не е оспорен по делото. Подобно извънсъдебно признание въззивният състав приема, че се съдържа и в приобщения по делото контролен лист от 04.06.2021 г., също саморъчно подписан от ищцата, индивидуализирала себе си в него като представител за апартаменти № 5 и № 6. Така ангажираните по делото доказателства са достатъчни по вид и обем за обосноваване правния извод на съдебния състав относно притежавано от ищцата право на собственост върху апартамент № 6, придобито по силата на договор за покупко-продажба от 20.06.2018 г. По делото не се твърди, а и не се установява, след тази дата да са били извършени разпоредителни действия с правото на собственост досежно исковия имот, поради което въззивният състав намира за установено по делото, че в периода 31.04.2021 г. – 23.07.2021 г. именно ищцата е била собственик на процесния имот. При тези мотиви въззивният съд намира за принципно ирелевантни за решаващия извод на съда доводите във въззивната жалба относно доказателствената стойност на приетите по делото като писмени доказателства заявление за откриване на индивидуална партида, декларация и информационен лист, преценени от районната инстанция като допълнителна индиция касателно титулярството на правото на собственост върху апартамент № 6. Притежанието на вещно право на ползване върху имота обосновава извод за наличието на облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги, обвързващо страните, по което ищцата – като потребител на доставените от ответника ВиК услуги, дължи заплащане на тяхната стойност. По силата на чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, получаването на ВиК услуги става чрез публично известни общи условия /ОУ/, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от съответния регулаторен орган. С оглед на това правоотношенията между страните са регламентирани от Наредба № 4/14.09.2004 г., както и от влезлите в сила ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор "Софийска вода" АД. Действащите през процесния период ОУ, одобрени с решение на КЕВР № 0У-2/13.07.2016 г., са общодостъпни на съответните интернет адреси. Облигационната връзка между страните е възникнала по силата на тези публично известни ОУ, за което не е необходимо сключване на формални индивидуални договори с всеки от потребителите. По силата на тези ОУ ищецът има качеството на потребител на ВиК услуги в качеството му на собственик на процесния водоснабден имот. Вторият спорен въпрос на етапа на въззивното производство касае реалната доставка на ВиК услуги до процесния имот на претендираната стойност. Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Според чл. 32, ал. 2 от Наредбата, за сгради – етажна собственост, или за водопроводно отклонение с повече от един потребител изразходваното количество вода се заплаща въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време. Отчитането на водомерите се извършва, като се прави първи отчет на общия водомер, а след това се отчитат индивидуалните водомери. Отчитането на общия водомер се извършва в присъствието на представител на потребителите. Датата и часът на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери се обявяват с писмено съобщение, поставено на подходящо място в сградата, в срок не по-кратък от три работни дни преди деня на отчитането. Отчетеното по ал. 2 количество вода се разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите за същия период от време на всички индивидуални водомери след общия водомер при условията и по реда на тази наредба (чл. 32, ал. 3). Отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път (чл. 32, ал. 4). При разлика в отчетеното количество вода по ал. 2 и в сбора на отчетите по индивидуалните водомери по ал. 3, по-голяма от 20 на сто, в 7-дневен срок операторът уведомява упълномощения представител на етажната собственост. При подаване на молба от упълномощения представител на етажната собственост в 10-дневен срок от уведомяването за установяване на причините операторът определя комисия, в която се включват молителят и представители на оператора (чл. 32, ал. 5). В 14-дневен срок комисията съставя протокол, в който отразява установените причини и предложенията за тяхното отстраняване. Когато установените причини се дължат на неизправност в сградната инсталация, те се отстраняват от потребителите в етажната собственост, които заплащат разходите за извършената проверка (чл. 32, ал. 6). Според чл. 35, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за период, който се определя в общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца. Следователно в Наредбата е предвидено ползваните ВиК услуги да се заплащат само въз основа на реално измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всеки потребител. В конкретно разглеждания случай за установяване на реалните количества изразходвана вода и използвани ВиК услуги в процесния имот по делото е изслушано заключението на вещите лица инж. А. Ч. и П.Д. по допуснатата пред районната инстанция комплексна съдебно – техническа и счетоводна експертиза. От техническата част от експертизата се установява, че процесният недвижим имот е водоснабден, като в жилищната сграда, в която се намира той, се ползват следните ВиК услуги: доставка на вода с питейни качества, отвеждане на използваната вода и пречистване. За използваните ВиК услуги в сградата е бил монтиран на 16.02.2018 г. общ приходен водомер с нулеви показатели и с метрологична годност до 2023 г. /видно и от приложения приемателно-предавателен протокол от същата дата/. На 01.03.2019 г. в апартамента на ищцата са били пломбирани 2 бр. водомери с метрологична годност до 2027 г. и 2028 г. При тези данни вещото лице е заключило, че измервателните уреди са били метрологично годни в исковия период. Според заключението консумираните ВиК услуги в процесния фактуриран период са отчитани на всеки три месеца от проверител на оператора или по самоотчети, като в междинните месеци е начислявана усреднена консумация, която след това се изравнява съобразно чл. 35, ал. 2 от Наредба № 1/14.09.2004 г. Консумацията е нанасяна в електронни карнети, след което е била фактурирана. Обемът на доставената вода съобразно извършен реален отчет на индивидуалните уреди в имота е 37 куб. м. за периода 30.04.2021 г. – 23.07.2021 г. За имота на ищцата е била начислена и 457, 196 куб. м. вода като индивидуален дял „общи нужди“. След изравняване на предварително начислената консумация от 20 куб. м., в процесната фактура са били калкулирани още 17 куб. м. индивидуална консумация съобразно реалния отчет или общо 474, 196 куб. м. вода за периода с начислението за „общи нужди“. Общият водомер е бил реално отчетен на 30.04.2021 г. с показания 8 950 куб. м., а на 23.07.2021 г. – с показания 22 879 куб. м. Последната консумация /22 879 куб. м./ е установена при извършена на 04.06.2021 г. проверка от представители на ответното дружество, като в присъствието именно на ищцата Е. Л. е констатирано, че между бл. 213А и бл. 213Б има силен теч, за което е обстоятелство е бил съставен нарочен протокол /контролен лист/, саморъчно подписан от ищцата, чийто подпис не се оспорва по делото. След реален отчет на всички индивидуални водомери в етажната собственост са били фактурирани 1 042, 984 куб. м. вода, а остатъкът от 12 886, 016 куб. м. са били разпределени между етажните собственици „за общи нужди“ в зависимост от индивидуалната консумация във всеки един от имотите с открити партиди. Припадащата се на ищцата част потребление „за общи нужди“ е в размер на 457, 196 куб. м. и възлиза на стойност 1 341, 96 лева. Въз основа на така приетото заключение на комплексната съдебно-техническа и счетоводна експертиза, което въззивният съд кредитира по реда на чл. 202 ГПК като обективно, компетентно и обосновано, се налага извод, че количеството доставено в имота на ищцата вода е отчетено и стойността му е начислена съобразно нормативните изисквания на Наредба № 4/14.09.2004 г., а именно чл. 32 и чл. 35 от същата, както и съобразно раздел ІІ на ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от "Софийска вода" АД. Неоснователно е възражението във въззивната жалба срещу приетото експертно заключение, основано на довода, че изводите на вещите лица били основани само на изходящи от ответника документи, които не били представени по делото. Вещи лица се назначават за отговор на въпроси, за които се изискват специални знания. За да бъде отговорено на поставените от съда задачи вещото лице може да изследва и материали извън кориците на делото, като посочи в заключението си изследваните данни за изготвянето му и носи наказателна отговорност за даване на невярно заключение, базирано на липсващи документи, респективно недаващо правдива информация. В съдебната практика на ВКС трайно се застъпва становището, че изготвянето на експертиза върху непредставени по делото документи, до които само една от страните има достъп, не съставлява нарушение на процесуалните правила, което да нарушава правото на защита на насрещната страна, доколкото в закона няма изискване материалите, които се предоставят на вещото лице съгласно чл. 197, ал. 1 ГПК, да бъдат представени по делото. Необходимостта от назначаване на експертиза може да се наложи, за да се проверят материали, които вещото лице да проучи и изследва на друго място, като извършването на такава проверка при страната, у която се намират тези материали, не води до нарушаване правото на другата страна за участие в процеса /в този смисъл определение № 333/21.05.2013 г. по гр. д. № 833/2012 г. по описа на ВКС, II т. о./. Приетото по делото заключение е пълно и обосновано, като в него са посочени данните, въз основа на които са направени експертните изводи. В заключението по част счетоводна е посочено, че размерът на незаплатеното задължение за главница по процесната фактура, е в размер на 1 391, 86 лева. В разглеждания случай следва да се отбележи, че полагайки подписа си в контролен лист от 04.06.2021 г. ищцата е признала, че на посочената дата именно е бил отчетен общият водомер, монтиран в жилищната сграда на ул. И.Г., при което е бил установен силен теч по вътрешната инсталация в двора между бл. •••••••, основание за начисляване на 1 042, 984 куб. м. вода, и че както е посочено в контролния лист, Е. Л. е титуляр на партидите, касаещи апартамент № 5 и № 6. Не могат да бъдат споделени доводите на въззивника за неотносимост на контролен лист от 04.06.2021 г. към предмета на настоящия спор, както и за допуснати от ответното дружество нарушения на изискванията на чл. 32, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004 г. при неговото съставяне. В тази връзка правилни и обосновани са мотивите на районната инстанция, че в конкретния случай с оглед събрания доказателствен материал по делото е установено, че причината за повишената консумация в жилищната сграда на ул. И.Г. е изначално установена при извършената на 21.04.2021 г. проверка, с оглед на което провеждането на допълнителна процедура, чиято крайна цел е да установи причината за повишената консумация, би било формалност. Поради което липсата на данни по делото за изпълнението на задължението по чл. 32, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004 г. не води до извод за недължимост на сумата, начислена с процесната фактура. Неоснователно е и възражението на въззивника за недължимост на сумите по процесните фактури поради липса на доказателства за отчитане на водомерите в присъствието на потребителя, тъй като съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/109. 2004 г. изискването за подписване на карнета за отчитане на общия и индивидуалните водомери от потребителя не важи в случаите на отчитане по електронен път, каквото е било отчитането в случая. При горните мотиви и при съвкупен анализ на доказателствата по делото въззивният съд намира за установено по делото, че както индивидуалните уреди в имота на ищцата, така и общият водомер, са били реално отчитани и консумацията на услуги е надлежно фактурирана в издадената фактура. Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, първоинстанционното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. По въпроса за разноските във въззивното производство: Предвид този изход на делото право на разноски има ответникът по жалбата. Същият обаче не е претендирал разноски във въззивното производство, поради което такива не следва да му се присъждат. На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване. Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд, Гражданско отделение, II Б въззивен състав