Решение № 9070 от 14.10.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1357/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на „Медицински център Дева Мария” ЕООД, с [ЕИК], основен адрес: [населено място], [жк], [улица], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от д-р Х. К. Я. против Заповед № РД-20-02-2/05.05.2026 год. с изх. № 28-00-02-1941/05.05.2026 год. на директора на РЗОК - Бургас, потвърдена със Заповед № РД-09-00-449/29.05.2026 год. на Управителя на НЗОК. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и се иска отмяната й. Изложени са съображения, поради които жалбоподателят намира, че попада в хипотезата на изключенията по чл.24, ал.4 от НРД за МД, поради което незаконосъобразно директорът на РЗОК е отказал сключването на договор. Претендират се разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли за уважаването й. Претендира разноски, включващи заплатената държавна такса. Ответникът – директор на РЗОК – Бургас, представя административната преписка по издаване на оспорената заповед. В депозирана по делото молба оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява. Административен съд - Бургас, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна: В РЗОК - Бургас е постъпило заявление с вх. № 28-00-02-194/20.04.2026г. от „Медицински център Дева Мария“ ЕООД, с което е поискано сключване на договор с НЗОК за извършване на Амбулаторна процедура № 29 „Поетапна вертикализация и обучение в ходене“ с приложено към него копие на удостоверение за регистрация на лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ № УД-020413100023-07; копие от правилника за устройство, дейността и вътрешния ред за лечебното заведение за БП, с подробно описание на броя легла към структурите, трудови договори и квалификационни документи на лекари. По така постъпилото заявление е извършена проверка, приключила със съставяне на Протокол № 1 РД-28-02-238/23.04.2026 г. от проведено заседание на комисия за разглеждане на заявления, подадени от лечебни заведения за сключване на договор/допълнително споразумение с НЗОК за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки и/или извършване на амбулаторни процедури и/или извършване на клинични процедури, при която е установено, че заявлението на „Медицински център Дева Мария“ ЕООД и приложените към него документи са подадени извън регламентираният срок в чл.59а от ЗЗО - 30-дневен срок от влизането в сила на НРД. Поради това и на основание чл.59б, ал.4 от ЗЗО и чл.24, ал.1 от НРД за МД за 2023-2025г. е прието, че директорът на РЗОК – Бургас не може да сключи договор с „Медицински център Дева Мария“ ЕООД и че медицинският център не попада в хипотезите на чл.24, ал.4 от НРД за 2023-2025г., предвиждащи изключения от сочената забрана, тъй като не притежава разрешение за осъществяване на лечебна дейност по реда на чл.46 от ЗЛЗ и спрямо него е неприложимо установяване на недостатъчност в извънболничната помощ, защото АПр. № 29 е дейност по осъществяване на болнична помощ. Тези мотиви са обосновали издаването на оспорения в настоящото производство акт - Заповед № РД-20-02-2/05.05.2026 год. на директора на РЗОК – Бургас, с която е отказано сключването на договор за извършване на Амбулаторна процедура № 29 с „Медицински център Дева Мария“ ЕООД. Заповедта е обжалвана по административен ред и потвърдена със Заповед № РД-09-00-449/29.05.2026 год. на Управителя на НЗОК, връчена на представител на жалбоподателя на 03.06.2026г. С жалба вх. № СД-01-02-138/09.06.2026г. заповедта е обжалвана пред Административен съд – Бургас, чрез директора на РЗОК - Бургас. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи: Жалбата е депозирана от лице с правен интерес, насочена е срещу годен за обжалване административен акт и е подадена в законоустановения срок, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съобразно разпоредбите на чл.20, ал.1, т.2 и т.4 от ЗЗО, в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания за нейното издаване. При издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обжалваният акт е издаден при правилно приложение на материалния закон. Съгласно чл.59б, ал.4 от ЗЗО директорът на РЗОК не може да сключва договори, съответно допълнителни споразумения, с лечебни заведения, които не са подали заявления в сроковете по чл.59а, ал.1, 4, 5 и 6, независимо от причините за това. Срокът, регламентиран в чл.59а, ал.1 от ЗЗО е 30-дневен срок от влизането в сила на НРД, съответно на анекса по чл.53, ал.3 към НРД. Същата забрана е установена и в чл.24, ал.1 от НРД за 2023-2025г. В чл.24, ал.4 от НРД за 2023-2025г. е предвидено изключение от тази забрана по отношение на лечебни заведения за БП и КОЦ, получили разрешение за осъществяване на лечебна дейност след провеждане на процедурата по чл.37а, съответно по чл.37б от ЗЛЗ, в която НЗОК е дала положително становище за финансиране на съответните дейности, както и за лечебни заведения за извънболнична помощ в случаите, когато е установена недостатъчност от съответната извънболнична помощ въз основа на извършена оценка на потребностите съгласно НЗК. В депозираната до съда жалба не се оспорват констатациите на административния орган, че заявлението на „Медицински център Дева Мария“ ЕООД, с което е поискано сключване на договор с НЗОК за извършване на Амбулаторна процедура № 29, е подадено след изтичане на регламентирания срок в чл.59а, ал.1 от ЗЗО и в чл.23, ал.1 от НРД за 2023-2025г. Спорът между страните е правен, а именно дали спрямо жалбоподателя са налице предпоставките за приложение на изключението по чл.24, ал.4 от НРД за 2023-2025г. – сключване на договор с НЗОК след изтичане на 30 - дневен срок от влизането в сила на НРД, съответно на анекса по чл.53, ал.3 към НРД. Жалбоподателят МЦ „Дева Мария“ ЕООД е лечебно заведение за извънболнична помощ по смисъла на чл.8, ал.1, т.в) от ЗЛЗ, т.е. извън кръга на лицата, за които е приложима процедурата по чл.37а), съответно по чл.37б) от ЗЛЗ за получаване на разрешение за осъществяване на медицинска дейност - лечебните заведения за болнична помощ и КОЦ. Правилно е прието от административния орган, че спрямо жалбоподателя като лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ е неприложимо установяване на недостатъчност на извънболничната помощ, защото Амбулаторна процедура 29 по същество е специализирана медицинска дейност, изискваща болнични условия и без продължителен престой на пациентите в лечебното заведение. Амбулаторната процедура е легално дефинирана в §3 от ДР на Наредба № 9 от 10.12.2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса като система от определени с националния рамков договор за медицинските дейности изисквания и указания за поведение на различни видове медицински специалисти при изпълнението на определени по вид и обхват дейности в лечебни заведения за болнична помощ, комплексни онкологични центрове, центрове за кожно-венерически заболявания и лечебни заведения за извънболнична помощ с легла, съответно с диализни постове (диализни места) по отношение на пациенти, чието състояние не налага непрекъснат престой в лечебното заведение. Амбулаторна процедура № 29 "Поетапна вертикализация и обучение в ходене" е регламентирана в Приложение № 7 от Наредба № 9 от 10.12.2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и включва диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности и услуги, предоставяни на задължително здравноосигурени лица със заболявания или състояния, характеризиращи се с тежка степен на двигателен дефицит, при които липсва самостоятелна волева двигателна активност и/или походка или тя е възможна само с придружител и помощно средство, при които извършването на поетапна вертикализация и обучение в ходене може да се осъществи в амбулаторни условия. Амбулаторната процедура включва дейности и услуги по т.1.1 от обхвата на медицинската специалност "Физикална и рехабилитационна медицина", като за нея е предвидено да бъде осъществявана най-малко на първо ниво на компетентност, съгласно медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина". Видно от т.3.5 от медицински стандарт „Физикална и рехабилитационна медицина“, нивата на компетентност (първо, второ и трето) се присъждат само на структури в лечебни заведения за болнична помощ. Лечебните заведения за специализирана извънболнична помощ като медицински центрове имат право, съгласно чл.8, ал.2 от ЗЛЗ да разкриват до 10 легла за наблюдение и лечение до 48 часа и видно от Приложение № 1 към Удостоверение № УД-020413100023-07 жалбоподателят разполага с такива легла. За тези структури обаче, не се определя болнично ниво на компетентност, съгласно цитирания стандарт. Те трябва да отговарят на специфичните изисквания в съответния медицински стандарт за "извънболнична помощ" (персонал, апаратура и кабинети), но не получават статус на болнично отделение/клиника с ниво на компетентност. Ето защо, независимо, че съгласно легалната дефиниция амбулаторните процедури могат да бъдат осъществявани по принцип както от лечебни заведения за болнична помощ, така и от лечебни заведения за специализирана извънболнична помощ, с легла, съответно с диализни постове (диализни места) по отношение на пациенти, чието състояние не налага непрекъснат престой в лечебното заведение, съгласно конкретните изисквания за Амбулаторна процедура № 29, същата следва да бъде осъществявана само от лечебно заведение за болнична помощ с признато първо ниво на компетентност, съгласно медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина", каквото жалбоподателят не е. С оглед изложеното, подадената до съда жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора е основателно своевременно предявеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да му бъде определено в размер на 102.26 евро, равняващи се на 200 лева, съобразно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. В останалата част над 102.26 евро искането за разноски е неоснователно, тъй като делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, поради което минималният, предвиден в Наредбата за заплащането на правната помощ размер на юрисконсулсткото възнаграждение се явява справедлив и съответстващ на извършената работа от процесуалния представител на ответника, която се изразява в представяне на писмена молба-становище за неоснователност на жалбата. Същият не се е явил в проведеното единствено съдебно заседание по делото, нито е ангажирал доказателства, нито е направил по-задълбочен анализ на относимите правни норми от съдържащия се в мотивите на оспорената заповед и в заповедта на управителя на НОИ. Мотивиран от изложеното, Административен съд гр.Бургас, осемнадесети състав,