Решение № 56 от 3.9.2026 г. на Окръжен съд - Габрово по дело № 136/2026 г.

Въззивното производството е образувано по жалба на подсъдимия М.А.А. от гр. Дряново против Присъда № 23/15.04.2026 г. по НОХД № 662/2025 г. на РС Габрово. С обжалваната присъда първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия М.А.А., роден на •••, •••, за ВИНОВЕН в това, че около 14,00 часа на 31.12.2024 година в магазин за хранителни стоки „К.", находящ се на улица „Ивайло" №•• в град Габрово, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - 1 брой дамско портмоне на стойност 16,18 лева, с намиращи се в същото парична сума в размер на 140 лева, както и карта за пътуване №••, издадена от „Общински пътнически транспорт" Габрово, всички вещи на обща стойност от 156,18 лева, от владението на Х.П.П. от гр. Габрово, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, с което е извършил престъпление, за което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б" и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го е ОСЪДИЛ на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА, което наказание да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален СТРОГ режим, съобразно предвиденото в нормите на чл. 58, т. 2 и чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б" от ЗИНЗПС. Съдът е постановил, след влизане на присъдата в сила съхраняваното веществено доказателство, представляващо 1 (един) брой оптичен носител на информация от вид DVD-R с капацитет 4,7 GB, приложено в плик към задната корица на ДП № 12/2025 г. на РУ Габрово при ОД на МВР - гр. Габрово, да остане на съхранение към материалите по него. Съдът е осъдил подсъдимия М.А.А., с ЕГН •••, да заплати по сметка на ОД на МВР Габрово сума в размер на 181,65 евро (сто осемдесет и едно евро и шестдесет и пет евроцента), дължима за възстановяване на разноските (възлизащи на сумата от 355,27 лева), направени при воденото разследване по досъдебното производство, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК. Съдът е осъдил подсъдимия М.А.А., с ЕГН •••, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Габрово, сума в размер на 49,53 евро (четиридесет и девет евро и петдесет и седем евроцента), дължима за възстановяване на направените разноски в съдебното производство - на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, както и сумата от 2,55 евро (две евро и петдесет и пет евроцента), представляващи държавна такса, дължима за изпълнителен лист - същата в случай на извършено служебно издаване на такъв за събиране на присъденото взимане за разноски от това производство в полза на бюджета на съдебната власт. Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и срещу подлежащ на проверка съдебен акт, което обуславя процесуалната й допустимост. С въззивната жалба се твърди, че неправилно съдът е приложи материалния закон, приемайки, че присъдата е доказана от своята обективна и субективна страна, по отношение на повдигнатото обвинение. Доказателственият материал, разгледан по отделно и в неговата съвкупност, не можел да аргументира осъдителните изводи на съда. Неправилно бил приложен материалния закон, както по отношение аргументите, касаещи особената част на НК, така и тези във връзка с Общата част на НК. Неправилно не бил приложен и института на чл. 9, ал. 2 от НК. Неправилно съдът не отнесъл всички доказателства, имащи отношение с оглед личността на дееца и самото деяние, а от тук и досежно наказанието. Били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до ограничаване правото на защита, излагащи се в липса на мотиви и противоречиви такива. Претендира се окръжният съд да отмени атакуваната присъда като неправилна, вместо което да постанови акт, с който да оправдае подсъдимия поради недоказаност на деянието от обективна и субективна страна. Алтернативно се претендира да бъде отменена атакуваната присъда като неправилна, вместо което подсъдимият да бъде оправдан на основание чл. 9, ал. 2 от НК. Алтернативно се претендира да бъде отменена атакуваната присъда, като неправилна, поради допуснати отстраними съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се върне делото на първата инстанция. Алтернативно се претендира да бъде изменена атакуваната присъда в частта на наказанието, като бъде наложено наказание пробация, респективно лишаване от свобода в минимума. В допълнение към въззивната жалба, подадено от подс. М.А., чрез упълномощения защитник адв. Р.Б. от АК Габрово, се твърди, че атакуваната присъда се явява неправилна, постановена в противоречие с материалния и процесуалния закон и задължителната за съда тълкувателна практика, като същата била постановена в противоречие с доказателствата по делото. В нарушение на чл. 13 и чл. 14, вр. с чл. 107 и чл. 102 от НПК, съдът не установил обективната истина с всички предоставени му от закона способи. В хода на производството по безспорен начин било установено, че подсъдимият, по отношение на вмененото му деяние действал в условията на изключително силно алкохолно опиване. Това обстоятелство следвало, не само от дадените от негова страна обяснения в досъдебната фаза, но също така и от показанията на свидетели Б.С. и Х.П.. В показанията, дадени пред разследващ полицай, свидетелката П. ясно заявявала, че подсъдимият е бил много пиян. При разпита й пред съдия в първата инстанция същата не била питана за това алкохолно опиване на подсъдимия, което давало основание да се иска прочитане на показанията й, за което трябвало да й бъде проведен повторен разпит. В същото време, пред съдия, тази свидетелка ясно посочвала, че подсъдимият нищо не помнел, когато го питала къде й е портмонето. В разпита на свидетеля С. от досъдебната фаза същият споделял, че подсъдимият е притеснявал свид. П., говорил и някакви несвързани глупости и му личало, че видимо бил употребил алкохол, които обстоятелства същият свидетел не заявил пред съдията. Не било ясно поради какви причини, независимо от незаявяването на тези факти и обстоятелства, съдът не решил да приобщи чрез прочитането им на техните показания. Това, което тези свидетели заявили, за видимо пияното състояние на А., кореспондирало и с това, което самият А. давал в обяснения, както пред разследващия орган и пред съдията. Същият заявявал категорично, че нищо не помни, че бил много почерпен. Едва като се е събудил сутринта видял портмонето с лична карта и дебитна карта и чак тогава решил да върне същите, като ги оставил на беседката където знае, че пострадалата ходи постоянно. Налице било такова алкохолно опиване, което довело до замъгляване представата на подсъдимия какво извършва. Подсъдимият продължавал да заявява пред съдията, че не си спомнял да са били двамата заедно с пострадалата. В обясненията си пред разследващ орган подсъдимият заявил, че от полицаите разбрал, че е взел портмонето на пострадалата, като в тези си обяснения същият заявявал, че нищо не помни и че всеки ден е пиян. По делото не бил разпитано и лицето Ц.В.В., като била приложена извадка от АИС „БДС", на която е отразено „ограничено запрещение". Това само по себе си не означавало, че този свидетел не може да дава показания, които могат да бъдат правдиви. На защитника по служебен път, във връзка в работата му в РУ Габрово преди години, било известно, че свидетелят е криминално проявено лице по линия на кражби. Разпит на това лице не бил осъществен. Тук не се касаело за това дали може или не да има съпричастност към деянието. Ставало дума за това какво е било състоянието, в което се намирал подсъдимия А.. Липсата на експертно заключение, което да даде отговор дали този свидетел може да дава правдоподобни показания или не било въпрос на заключение, а не на преценката на разследващите органи, за да не бъде разпитан. В случая това, което не е извършено било назначаването на съдебнопсихолого-психиатрична експертиза по отношение на подсъдимия, която след запознаване с материалите по делото и провеждане на лични интервюта с него да установи дали същият страда от алкохолизъм и дали по време на инкриминираното деяние е разбирал свойството и значението на извършеното и дали е могъл да ръководи постъпките си. В случая се касаело за човек с алкохолни проблеми. Поведението му било продиктувано именно вследствие на същите. Този проблем, бил свързан и с това, дали не следва да се приложи чл. 89 и следващите от НК. Неправилно съдът при определяне състава по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК приел, че разпоредбата на чл. 29, ал. 1, б. „б" от НК е приложима с оглед цитираните НОХД № 59/2023 г. и НОХД № 46/2023 г., и двете по описа на PC Дряново. Обвинителният акт, въз основа на който се твърдял опасния рецидив, изхождал от тези две наказателни дела. Съдът в мотивите си се позовал на тези две наказателни дела, за да се аргументира, че е налице втория вариант на опасния рецидив. В случая, наказанията по НОХД № 59 и № 46, и двете по описа за 2023 г., били кумулирани по ЧНД № 139/2023 г. по описа на PC Дряново. Това било така, защото от момента на влизането им в сила, спрямо дата на осъществяването им, било налице едно общо деяние, извършено при условията на продължавано престъпление. След като това било така и при определянето на едно общо наказание, нямало как да се твърди, че е изпълнен фактическия състав на чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б" от НК. Подсъдимият се защитавал по така повдигнатото обвинение. В случая, разпоредбата на чл. 29, ал. 1, б. „б" от НК изисквала подсъдимият да е осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления, едно от които да не е било отложено при условията на чл. 66 от НК. В случая се касаело за едно общо определено наказание. Не се изпълвал фактическия състав на правната норма по чл. 29, ал. 1, б. „б" от НК. Претендира се въззивният съд да отмени атакуваната присъда, като постанови нова, с която изцяло да оправдае подсъдимия по така повдигнатите му обвинение поради несъставомерност, като се приложи института на чл. 89 и сл. от НК. Алтернативно се претендира да бъде отменена атакуваната присъда в частта по повдигнатото обвинение по чл. 196, ал. 1, т. 1, от НК, като подсъдимия бъде признат за виновен по чл. 197, ал. 1, т. 1 от НК, като му се наложи наказание пробация с двете задължителни пробационни мерки за срок от една година при условията на чл. 55 от НК, респективно да му се наложи наказание лишаване от свобода в размер на три месеца. Алтернативно се претендира да бъде изменена атакуваната присъда, като се наложи наказание в размер на три месеца лишаване от свобода. Направени са следните доказателствени искания: да се проведат повторни разпити на свидетелите Х.П. и Б.С.; Да се изготви психологопсихиатрична експертиза по отношение на подсъдимия, която след запознаване с материалите по делото и провеждане на лично изслушване в продължение на няколко дни, включително, ако се налага и диспансеризирането на подсъдимия, да отговори на следните въпроси: Страда ли подсъдимия от алкохолизъм? В какво състояние се е намирал подсъдимия към момента на инкриминираното деяние? Могъл ли да е разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към момента на инкриминираното деяние? В случай, че лицето не е разбирало свойството и значението на извършеното или не е могло да ръководи постъпките си, какви принудителни медицински мерки спрямо подсъдимия следва да се извършат и за какъв период от време? Да бъде разпитано лицето Ц.В.В., като едва при разпита му от съда, в случай, че съдът сам се убеди във възможностите на свидетеля, то да назначи психолого-психиатрична експертиза, която да отговори на въпроса, дали същият може правилно да възприема и възпроизвежда факти и събития към датата на разпита му и към датата на инкриминираното деяние. Да се допуснат до разпит двама свидетели, които ще установят личността на подсъдимия, включително и проблемите му с алкохола и състоянията, в които изпада. В съдебно заседание на 01.07.2026 г. съдът откри съдебно следствие, допусна до разпит и изсуша свидетелите Х.П.П., Б.К.С., Х.Ю.Б. и Н.Ю.И. и остави без уважение искането за допускане на комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза по съображения, изложени в протоколното определение. В съдебно заседание защитникът адв. Б. и подс. М.А. поддържат жалбата. Във фазата по същество се поддържат единствено исканията присъдата на ГРС да се измени, като подсъдимият да бъде признат за невинен в това да е извършил престъплението при условията на опасен рецидив и да бъде осъден по привилегирования състав на чл. 197, ал. 1, т. 1 от НК, като му се наложи наказание пробация или три месеца лишаване от свобода. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Габрово пледира присъдата на ГРС да се изменени, като подс. А. бъде признат за невинен в това да е извършил престъплението кражба при условията на опасен рецидив, както и наказанието лишаване от свобода да бъде заменено с пробация. Съдът, след като прецени всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна: С Присъда № 13 от 06.11.2018 г. по НОХД № 231/2018 г. на Районен съд Дряново, влязла в законна сила на 14.11.2018 година, подсъдимият М.А. е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 3436, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което е осъден на „Две години лишаване от свобода", както и на „Глоба" в размер на сумата от 500 лева, която да заплати в полза на държавата. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от „Три години", считано от датата за влизане на присъдата в сила. С Определение № 62/29.11.2023 г. по ЧНД № 139/2023 година на Районен съд Дряново, влязло в законна сила на 15.12.2023 година, на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК е определено общо наказание между тези, наложени на подсъдимия М.А. по: 1. Присъда № 13 от 04.10.2023 г. по НОХД № 46/2023 г. на този съда, в сила от 20.10.2023 г. (с която за осъществено на 18.03.2023 година престъпление по чл. 296, ал. 1, пр. 2-ро, подсъдимият е осъден на „Три месеца лишаване от свобода" при първоначален „общ“ режим за изтърпяване) и 2. Определение № 22, с което е одобрено споразумение за прекратяване на наказателно производство по реда на чл. 384, ал. 1 във вр. с чл. 381, ал. 1 и следващите от НПК, по НОХД № 59/2023 г. на Районен съд Дряново, постановено на 04.10.2023 г., влязло в законна сила на тази дата (по което за извършено през периода 01.04.2023 година - 02.05.2023 година престъпление по чл. 296, ал. 4 във вр. с ал. 1, пр. 2- ро във вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 28, ал. 1 от НК А. е осъден на „Пет месеца лишаване от свобода") - общо „Пет месеца лишаване от свобода), при първоначален „общ“ режим, определен в съответствие с предвиденото в нормата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. От данните, които са отразени в приложената справка за съдимост по досъдебното производство е видно, че наложеното общо наказание е изтърпяно през периода от 10.10.2023 година до 22.02.2024 година, и че на последната дата подсъдимият А. е бил освободен от затвора в гр. Ловеч. Освен по горните присъди, до 31.12.2024 година подсъдимият М.А. е бил осъждан и с множество други такива за различни извършени престъпления от общ характер против транспорта и правосъдието, макар и да не е изтърпявал друго наказание „Лишаване от свобода", извън описаното погоре. Около 14,00 часа на 31.12.2024 година свид. Х.П. пазарувала в магазин „К.", който се намирал на улица „Ивайло" №* в град Габрово. Заедно със същата били Ц.В.В. - неин доведен брат, и свид. Б.К.С.. Докато свидетелката П. разглеждала изложените в магазина стоки, към нея се приближил подсъдимия М.А.А., с когото тя се познавала от преди. Той я поздравил и я прегърнал, след което взел от нея пазарска количка, която тя бутала със себе си. Започнал да я бута напред, изпреварвайки по този начин свид. П.. В количката същата била поставила дамската си чанта, в която се намирало портмонето й с лични документи, дебитни карти, карта за пътуване № 04073, издадена от „Общински пътнически транспорт" Габрово, както и сумата от 140 лева, която включвала различен брой банкноти с номинал от по 10 и 20 лева. Подс. А. насочил количката към два високи стелажа със стоки с търговския обект, като се отдалечил доста от нея. След това той бръкнал в дамската чанта, от която взел портфейла на П., който пъхнал незабелязано за нея под връхната си дреха. Малко след това свидетелката настигнала А. и взела обратно пазарската си количка от него. Когато приключили с покупките, свид. П. и нейния брат заедно със свид. Б.С. се отправили към касите, където тя установила, че портмонето липсва от дамската й чанта. Свидетелката Х.П. сигнализирала в РУ Габрово за извършената кражба. В резултат на това и на доброволно предаден от ръководството на търговския обект оптичен носител на информация (от вид DVD-R марка „Intenso", с капацитет 4,7 GB), който се съхранява като веществено доказателство и съдържа записи от камера в магазин „Кауфланд" за съответния часови диапазон от посочената по-горе дата, е извършена проверка. В последствие, въз основа на получените при нея данни, с постановление, издадено на 17.02.2025 година от прокурор при Районна прокуратура Габрово, е разпоредено да се образува досъдебно производство. Под № 12/2025 г., такова е образувано по-късно в РУ Габрово. В рамките на воденото по същото разследване подсъдимия М.А. е привлечен в качеството на обвиняем, във връзка с предявено обвинение за престъпление с правна квалификация по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б" от НК. С протокол за доброволно предаване от 07.01.2025 г. (на л. 12) той предал на органите на реда една от движимите вещи - издадената карта за транспорт от „ОПТ" Габрово, която с разписка от 08.01.2025 година била върната на свид. Х.П.. Отнетите парични средства били похарчени от подсъдимия. От заключението на назначената съдебно-оценъчна експертиза в досъдебното производство, което не се оспорва от страните, е видно, че общата парична равностойност на отнетото портмоне заедно с описаните погоре вещи и намиращата се в него парични средства възлиза на сумата от 156,18 лева към инкриминираната дата. От заключението на назначената по досъдебното производство видеотехническа експертиза, която не се оспорва от страните, е видно, че върху описания оптичен на информация се е намирала записана папка с един брой файл с видеозапис от камера (Обозначена като „Camera 07"), касаещ интервала от 14:27:35 часа до 14:33:38 часа на 31.12.2024 г., с цветно изображение без звук, включените в който кадри (поради качеството на самото изображение, което не е позволявало отграничаване на частни и някои общи признаци) са били годни за евентуално разпознаване, но не и за категорична идентификация. След образуване на делото, но преди приключване на съдебното следствие по него, подс. М.А. възстановил причинените щети. На 19.11.2025 г. с разписка е заплатил пълната равностойност на портмонето и паричните средства в него на свид. Х.П.. Горната фактическа обстановка е установена от районния съд след съпоставка на обясненията на подсъдимия с писмените и гласните доказателства, събрани по делото. След анализ на събраните по делото доказателства, ценени заедно и поотделно, настоящият въззивен състав установи фактическа обстановка, каквато е описана и в мотивите на обжалвания първоинстанционен съдебен акт. Извършването на деяние кражба от страна на подс. М.А. се установява от показанията на свидетелите Х.П., Б.С. и заключението на Видео-техническата експертиза. В обясненията си пред ГРС подс. А. също не отрича, че е взел портмонето на свид. П., като нарича това свое действие „грешка, която няма повече да се повтори“. Разяснява, че по време на деянието е бил много пиян. Осъзнал какво е направил, когато се събудил на следващата сутрин и видял портмонето с вещите на П.. Тъй като се чувствал виновен, възстановил напълно сумата за нанесената щета. Окръжният съд също счита, че от доказателствата по делото безспорно се установява извършено на около 14,00 часа на 31.12.2024 година в магазин за хранителни стоки „К.", находящ се на улица „Ивайло" №•• в град Габрово, от подс. М.А. престъпление „кражба“. Установени са отнетите вещи - 1 брой дамско портмоне с намиращи се в същото парична сума в размер на 140 лева, както и карта за пътуване № ••, издадена от „Общински пътнически транспорт" Габрово. Безспорна е тяхната обща стойност - 156,18 лева, видно от оценъчна експертиза. Свид. П. и С. ясно и непротиворечиво сочат, че чантата на пострадалата е била в пазарската количка, А. се е отдалечил с нея за кратко време, след което П. го настигнала и отново поела количката, а малко след това, на касата е установила липсата на портмонето. Действията на А. в момента, който се е отдалечил от П. и С., са детайлно изяснени в изготвената на л. 32 – 40 от ДП видео – техническа експертиза, въз основа на предадения от служителите на магазин за хранителни стоки „К." диск със записи от охранителните камери. От кадрите се вижда ясно как А. бърка в дамската чанта, взема портфейла на П. и го пъха под връхната си дреха. На л. 12 от ДП е приложен и протокол за доброволно предаване от 07.01.2025 г., с който подс. М.А. е предал един брой карта за пътуване за всички линии на Общински транспорт Габрово ЕООД № ••, която е била в портмонето на свид. Х.П.. В своите обяснения подс. А. потвърждава, че е извършил действията, описани в обвинителния акт и изразява съжаление за стореното. Макар и да не се поддържа във фазата по същество, въззивната инстанция намира за неоснователно възражението, че подс. А. не е бил състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към 14,00 часа на 31.12.2024 година. От повторния разпит на свидетелите Х.П. и Б.С. /включително показанията на С., дадени по време на ДП/ се установява, че А. е бил в нетрезво състояние, но е могъл да провежда разговор, препоръчвал различни марки вино и дори се „шегувал“. Обяснявал на П., че преди това я търсил по телефона и се опитвал да я прегръща. Кадрите, фиксирани във видео-техническата експертиза показват съзнателни действия на А.. Той се отдалечава към високи рафтове, зад които не може да бъде забелязан. Едва тогава бърка в дамската чанта, взема портфейла на П. и веднага го пъха под връхната си дреха. С тези действия подсъдимият съвсем осъзнато цели да скрие отнетата вещ бързо, за да не забележи никой от околните, че именно той я е взел. Преди това, бутайки пазарската количка избързва напред, за да не бъде наблюдаван от Х.П. и Б.С.. Ползва прикритието на високи рафтове. Тези действия говорят за наличен мисловен процес, при който освен, че съзнателно се отнема чужда движима вещ, към него се прибавя и желанието това да стане незабелязано, скрито от чужди погледи, за да не се стигне до разкриване на кражбата. Горното противоречи на твърдението, че А. не е разбирал какво прави в 14,00 часа на 31.12.2024 година. При подс. М.А. не е било налице състояние на алкохолна интоксикация, нито са наблюдавани признаците на патологично алкохолно опиване, свързани със състояние на краткотрайно разстройство на съзнанието по смисъла на чл. 33 от НК. Подс. А. се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване, в което сам се е поставил, а това не може да доведе до отпадане на наказателната отговорност. По делото не се оспорва заявеното в показанията на свидетелите Х.Б. и Н.И., че подсъдимият постоянно употребява алкохол, дори на работното си място, но от данните по делото е видно, че на 31.12.2024 година, около 14,00 часа същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките, на което пияното му състояние не е попречило. Фактът, че подс. А. ежедневно приготвя храна за обществено ползване в пияно състояние, което създава опасност за потребителите, влияе негативно върху характеристичните му данни и не е в негова полза, както счита защитата. Не можем да се съгласим и с възражението, че деянието не е извършено при условията на опасен рецидив, съгласно разпоредбите на чл. 29, ал. 1, б. „б" от НК. Текстът изисква престъплението да е извършено, след като подсъдимият е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК. Съгласно чл. 30, ал. 1 от НК, правилата на чл. 28 и чл. 29 не се прилагат, ако са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишните присъди. Реабилитацията в този срок не изключва тяхното прилагане. Като основание за наличие на опасен рецидив ГРС сочи три осъждания - по НОХД № 59/2023 г. на ДРС, НОХД № 46/2023 г. на ДРС и НОХД № 231/2018 г. на ДРС. Безспорно е, че по НОХД № 59/2023 г. на ДРС и НОХД № 46/2023 г. на ДРС е налице общо наказание – пет месеца лишаване от свобода, наложено с определение по НЧД № 139/2023 г. на ДРС. Съгласно трайната съдебна практика, общото наказание, определено по реда на чл. 23 – 25 от НК, се счита за едно осъждане, включително при преценката на обстоятелствата по чл. 29 от НК. Това наказание е изтърпяно на 22.02.2024 г. За него срокът по чл. 30, ал. 1 от НК изтича на 22.02.2029 г. По НОХД № 231/2018 г. на ДРС е наложено наказание - „Две години лишаване от свобода". На основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от „Три години", считано от датата на влизане на присъдата в сила – 14.11.2018 г. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от НК, при условно осъждане и при условно предсрочно освобождаване срокът по ал. 1 започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателният срок. Условният срок по НОХД № 231/2018 г. на ДРС е изтекъл на 14.11.2021 г. От тази дата започва да тече срокът по чл. 30, ал. 1 от НК. Той изтича на 14.11.2026 г. Следователно, към 31.12.2024 година срокът по чл. 30, ал. 1 от НК не е изтекъл за нито едно от двете осъждания на ДРС. Към датата на инкриминираното деяние, подсъдимият е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за едно от тях /по НЧД № 139/2023 г. на ДРС, с което е определено общо наказание по НОХД № 59/2023 г. на ДРС и НОХД № 46/2023 г. на ДРС/ изпълнението на наказанието /в размер на пет месеца лишаване от свобода/ не е отложено по чл. 66 от НК. Престъплението кражба е осъществено при условията на опасен рецидив в хипотезата на чл. 29, ал. 1, б. „б" от НК и кражбата правилно е квалифицирана по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК. Наличието на опасен рецидив е пречка да се приеме деяние, осъществено при условията на чл. 9, ал. 2 от НК. Действително, стойността на отнетите вещи не е висока. Това обстоятелство е отчетено от първоинстанционния съд при индивидуализацията на наказанието. Следва да припомним, че М.А. е осъждан многократно за умишлени престъпления, а настоящото деяние извършва само десет месеца, след като е бил освободен от затвора. Хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК е налице, когато деянието, макар формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Съгласно Решение № 18 от 9.02.2022 г. на ВКС по н. д. № 1108/2021 г., I н. о., НК, докладчик съдията Валя Рушанова, обществената опасност на деянието е основен признак на всяко престъпление, поради което отсъствието й или пък явната й незначителност обуславят и отсъствието на съответното престъпление. Дали деянието е с явна незначителна степен на обществена опасност се решава при цялостна преценка на всички обстоятелства относно обекта на посегателство, степента на засягането му, характеристиките на конкретното деяние, данните за личността на дееца, отразяващи се на обществената му опасност, последиците от деянието и пр. В случая, при подс. М. А. липсват данни наложените до момента многобройни наказания да са довели до поправяне и съобразяване на поведението му с общоприетите норми. При същия се наблюдават трайно изградени криминални навици. Личността му, като деец, се характеризира с висока степен на обществена опасност. Това е пречка да се приеме малозначителност на деянието. По делото са налице доказателства, че отнетата карта за пътуване № 04073, издадена от „Общински пътнически транспорт" Габрово е върната доброволно, а стойността на дамското портмоне /16,18 лева/ и паричната сума в размер на 140 лева - общо 156,18 лева, е възстановена от А. с разписка преди приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд /разписка на л. 23 от НОХД/. Разпоредбата на чл. 197 от НК обаче не предвижда приложение на привилегирования състав за деяния, извършени при условията на опасен рецидив. За извършеното от подс. М.А.А. умишлено престъпление по чл. 196, т. 1, т. 1 от НК се предвижда наказание – от две до десет години лишаване от свобода. При индивидуализиране на наказанието районният съд е извършил съпоставка между отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства, а именно: дадените обяснения от страна на подс. М.А. по време на съдебното следствие, чрез които е съдействал активно за разкриване на обективната истина; направеното в тях самопризнание, което сочи за проявено критично отношение към самото престъпление; извършеното възстановяване на причинените щети чрез заплащането на паричната равностойност на отнетото имущество и нейния нисък размер, който води до извод, че свързаното с нея престъпление се определя като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите от неговия вид. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът е отчел по-високата степен на обществена опасност на подсъдимия М.А. в качеството на деец, тъй като до инкриминираната дата той е бил осъждан с множество влезли в сила присъди за различни други престъпления от общ характер, макар и само една от тях да е била свързана с такова, визиращо посегателство срещу собствеността. Първоинстанционният съд е определил наказание на М. А. А., след приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като го е осъдил на осем месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален "строг" режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС. Посочените смекчаващи вината обстоятелства районният съд е оценил като многобройни такива, при наличието на които и най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко с оглед конкретното престъпно деяние, което е довело до приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Окръжният съд намери изводите на първоинстанционния съд за правилни и обосновани. Изброените смекчаващи отговорността обстоятелства могат да се оценят като многобройни. Искането за намаляване размер на наказанието лишаване от свобода се явява неоснователно. Последното наказание на А., определено по НЧД № 139/2023 г. на ДРС е в размер на пет месеца лишаване от свобода. Изтърпяно е ефективно. Само десет месеца след освобождаването от затвора /на 22.02.2024 г./ подсъдимият върши ново престъпление - кражба. Видно е, че наказанието НЧД № 139/2023 г. на ДРС - пет месеца лишаване от свобода, наказанието по НОХД № 231/2018 г. на Районен съд ДРС - две години лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено на основание чл. 66 от НК, и другите наложени по-леки наказания, не са довели до очаквания резултат, подсъдимият да се откаже от извършване на криминални прояви. По-ниско по размер наказание „лишаване от свобода“ няма да бъде в състояние да постигне целите на чл. 36 от НК за поправяне и превъзпитание на дееца, както и няма да е съответно на извършеното престъпление, в противоречие с разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от НК. Тъй като са налице законовите предпоставки, правилно съдът е постановил наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС. В случая, разпоредбата на чл. 55 от НК не допуска замяната на наказанието лишаване от свобода с пробация, каквото е желанието на страните по делото. Няма основание за приложение на чл. 66 от НК, тъй като подс. А. е осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ характер и условното осъждане е недопустимо. Разпореждането с разноските и вещественото доказателство е в съответствие с чл. 189, ал. 3 и чл. 109 и сл. от НПК. В заключение, може да се направи извод за правилност, мотивираност и законосъобразност на атакуваната присъда, което от своя страна обуславя цялостното й потвърждаване. Изведеният в нея извод почива на извършения съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства. При служебната проверка въззивният съд не констатира основания за изменение на атакувания съдебен акт и в останалите му части, както и да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Водим от горното и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, съдът