Решение № 206 от 4.5.2026 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 736/2024 г.

Предявени са искове от МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА, представлявано от министър на отбраната, с адрес: гр.София, ул.“Дякон Игнатий“ №3 против ответник И. А. Д., ЕГН-••••••••••, с адрес: ул.•••, Община П., област П. с. Р.. Исковете са главен с цена 86 818,95 лв. и правно основание чл.260, ал.1 от ЗОВСРБ и акцесорен с цена 20 571 лв. с правно основание с чл.86 от ЗЗД, като се претендира и законната лихва върху главницата от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Ищецът основава претециите си на следните обстоятелства: На 27.08.2017 г. на основание чл.142, ал.2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) е сключен договор за военна служба №1-25- 36/54/27.08.2017 г. между И. А. Д. и началника на НВУ „Васил Левски44 - упълномощено от министъра на отбраната длъжностно лице. В раздел I, чл. 2 от сключения договора е определен срокът на договора за военна служба - общо 15 (петнадесет) години, от които 5 (пет) години обучение и 10 (десет) години изпълнение на военна служба като професия след завършване на обучението. С M3 № КН-227/06.12.2022 г. на основание чл.244, т.7, чл.245, ал.1, т.1 (поради осъждане за умишлено престъпление от общ характер) и чл.248 от ЗОВСРБ, чл.137, ал.10 и чл.140 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ) е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на лейтенант И. А. Д. и договорът му за военна служба е прекратен на основание чл.146, т.2, чл.161, т.2 и чл.165, ал.1, т.З от ЗОВСРБ (при налагане на дисциплинарно наказание „уволнение"). Със заповед №ЗФСД-195/13.12.2022г. на командира на ••• полк, И. Д. е отчислен от списъчния състав на военното формирование, считано от 14.12.2022г., като неизпълненият първоначален срок на договора за военна служба от същия, съгласно чл.142, ал.5 от ЗОВСРБ е в размер на 9 години 7 месеца и 16 дни. Съгласно разпоредбата на чл.260, ал.1 от ЗОВСРБ военнослужещите, освободени от военна служба на основание чл.165 от ЗОВСРБ преди изтичането на първоначалния срок на военната служба по чл. 142, ал. 5 от същия закон, дължат възстановяване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация пропорционално на срока на неизпълнението. Редът и начинът за изчисляване на горните разходи, съобразно разпоредбата на чл.260, ал.4 от ЗОВСРБ, се определят от министъра на отбраната. В изпълнение на посочената законова делегация е издадена Наредба № Н-11/29.10.2020 г. за реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на военнослужещите в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия (Наредбата). В тази връзка и на основание Наредба № Н-11/29.10.2020 г., началникът на НВУ „Васил Левски” определил размера на подлежащите на възстановяване разходи по чл. 260, ал.1, 2 и 3 от ЗОВСРБ от И. А. Д., който се е обучавал във военното училище по специалност, посочена в чл. 3, т. 1 от договора за военна служба на същия. Ищецът се позовава на представената от НВУ „Н. И. Вапцаров“ финансова справка рег.№6878/30.11.2022г. за издръжка на обучението на И. А. Д., като твърди, че размерът на подлежащите на възстановяване разходи в случаите по чл. 260, ал. 1, 2 и 3 от ЗОВСРБ от И. Д., който се е обучавал във военното училище в специализация „•••” за периода от 27.08.2017 г. до 29.07.2022 г., бил 90 201,83 лв. (деветдесет хиляди двеста и един лева и осемдесет и три стотинки). От изготвената от командира на ••• полк справка рег.№3- 2886/12.12.2022г. се виждало, че сумата, пропорционална на неизпълнения срок на военна служба, която е дължима от И. Д. е в размер на 86 818,95лв.( осемдесет и шест хиляди осемстотин и осемнадесет лв. и 95ст.) и той дължал да я върне на основание чл. 260, ал.1 от ЗОВСРБ, за което била издадена и нарочна заповед. С Покана за доброволно плащане per. № 3-2903/13.12.2022 г., получена лично срещу подпис от И. А. Д. на 13.12.2022 г., бил поканен в 30-дневен срок да внесе дължимата сума. До изтичане на определения срок - 13.01.2023 г. дължимите разходи не били възстановени, от която дата ответникът се твърди, че е в забава и дължи мораторна лихва. Препис от исковата молба е връчен на ответника, който е подал писмен отговор в законния срок, в който прави възражения, първото от което – за нередовност на исковата молба, съдът намери за основателно и предприе действия за отстраняване на нередовоността, касаеща изискването за посочване цената на акцесорния иск да обезщетение за забава за миналия период до подаване на исковата молба и внасяне на държавна такса по него. Основателността на главния и на акцесорния иск се оспорват с възражения за неприложимост на нормативния акт, на който се позовава ищеца и като цяло – за липса на нормативна база, която да определя реда и начина за определяне размера на разходите за обучение, издръжка и пр. на военнослужещите в МО. По-конкретно ответникът счита, наредбата, по реда на която ищецът е определил подлежащите на възстановяване разходи е приета след като е би завършил ІІІ курс, т. е. не е действала по време за първите три години от обучението му и не било допустимо да й се придава обратно действие. Понастоящем тя била отменена от ВАС с решение от 18.04.2024 г. по адм. д. № 7935/2023 г. Отменена била и предходната наредба, уреждаща същите правоотношения, като това станало с решение от 19.12.2019 г. по адм. д. по адм. д. № 3316/2019 г. на ВАС. В тази връзка, представените от ищеца справки за изчисляване на разходите по Наредба № Н-11/29.10.2020 г. се оспорват като неверни. А отделно от това се твърди, че в тях са отразени и разходи, които не фигурирали в приложението към тази наредба, които се изброяват в отговора. Също така се прави възражение, че разходите по отношение на ответника били изчислени на база на погрешно посочен общ брой на обучаващите се през съответните години военнослужещи, като се посочва твърдяния от него действителен брой за всяка една година, който той счита, че е бил значително по-голям Ответникът се позовава и на допуснато дублиране, в резултат от които едни и същи разходи са начислени два пъти. Става въпрос за едни и същи според ответника разходите за персонал, които твърди, че били начислени на повече от веднъж под различни наименования на подкатегорията разходи. Отделно срещу иска за мораторни лихви се правят и възражения за предвиден специален ред да събиране на вземането за възстановяване на разходи при прекратяване на договора с военнослужещ, който не бил спазен, поради което с връчването на поканата на посочената дата и след изтичане на указания в нея срок ответникът не бил изпаднал в забава и не дължал мораторна лихва. В писмената защита се развиват доводи, че поканата изхожда от ръководител / командир на военно формирование, а не от легитимираната страна - Министерство на отбраната и в нея на била посочена банкова сметка на министерството, в качеството на титуляр на вземането, поради което дори поканата да била връчена формално, не поставяла ответника в забава. Ищецът е представил писмени доказателства, които следва бяха допуснати и приети, а по искане на ответника се назначи вещо лице по въпроси, от значение за установяване размера на главния иск и свързани с неговите конкретни възражения срещу реда и начина за определяне на подлежащите за възстановяване от него разходи. Съдът прие изготвените две заключения на вещото лице Л. Я. - Т. и писмените доказателства, които ищецът бе задължен да представи по искане на ответната страна. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност във връзка с доводите на страните, приема следното от фактическа и правна страна: Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове по чл. 260, ал. 1 ЗОВСРБ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 260, ал. 1 ЗОВСРБ предвижда, че военнослужещите, освободени от военна служба на основание чл. 163 и 165 преди изтичането на първоначалния срок на военната служба по чл. 142, ал. 5, чл. 143, ал. 1 и чл. 144, ал. 3 и на удължения срок по чл. 145, ал. 1, дължат възстановяване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация пропорционално на срока на неизпълнението. Според ал. 4 редът и начинът за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация се определя от министъра на отбраната, като в тази връзка е приета Наредба № Н-1 от 14.01.2013 г. за реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на военнослужещите от М. о. структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия във връзка с възстановяването им в случаите по чл. 260, ал. 1, 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ДВ, бр. 8 от 29.01.2013 г. ), отменена с Наредба № Н-11 от 29.10.2020 г. (ДВ, бр. 96 от 10.11.2020 г.). И двете наредби са били оспорени пред ВАС и са били отменени съответно с решения от 2019 г. и 2025 г. Отмяната на подзаконов нормативен акт действа занапред, считано от влизане в сила на решението на компетентния съд, поради което тази наредба е приложима в периода от влизането й в сила до нейната отмяна от компетентия съд. В мотивите на ВАС за отмяна на наредбата от 2020 г. с Решение № 1809/24.02.2025 г. по адм. д. № 6120/2024 г. обаче е констатирано противоречие на възприетия с оспорената наредба начин на изчисляване на разходите за обучение и издръжка на различните категории обучаеми с материалноправните разпоредби на нормативен акт от по-висока степен. Става дума за несъответствието на наредбата с материалния закон в частност с разпоредбата на чл. 260, ал. 4 от ЗВОСРБ /правното осонвание на главния иск/, който възлага на министъра на отбраната да определи реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация. Върховния административен съд приема, че като е въвел задължението за възстановяване на разходи от военнослужещи и курсанти, законът е предвидил да се възстановявана само тези, които са за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация, но не и други разходи. Като такива други разходи по естеството си ВАС определя тези за издръжка на учебните заведения, за които не е обосновано по какъв начин са пряко свързани с процеса на обучение на конкретния военнослужещ или курсант. Те били посочени в таблица 2 от приложението към чл. 6, чл. 11 и чл. 12 от наредбата и по този начин предвиденото от закона задължение на лицата по чл. 260, ал. 1 и 3 и чл. 260а, ал. 1 и 3 от ЗОВСРБ за възстановяване на разходите съответно за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация с оспорената наредба било увеличено до обезщетяване на всички разходи, направени за издръжката на учебните заведения, в противоречие със закона. Доколкото въпросната наредба от 2020 г. е действала към момента на възникване на процесното правоотношение в края на 2022 г., когато е прекратен договора и се е породило правото по чл.260 от ЗОВСРБ за възстановяване на разходи от страна на уволнения предсрочно ответник, то тя е приложимият нормативен акт при определяне размера на подлежащите на възстановяване разходи от ответника, но в правомощията на правораздавателните органи /чл.15,ал.3 ЗНА/ е да прилагат по-високия по степен акт, в случай на противоречение между неговите норми и подзаконов нормативен акт, издаден във връзка с приложението му. Ето защо съдът следва да определи кои от разходите, посочени в представената финансова справка на л.11 и сл. от делото, въз основа на която са изготвените и заключенията на вещото лице, по естеството си са такива "за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация" по смисъла вложен чл. 260 от ЗОВСРБ и кои от претендираните за възстановяване от ответника са извън тях, макар да са посочени в приложимия по време подзаконов нормативен акт. По настоящето дело не е спорно, че между страните е сключен Договор за военна служба от 27.08.2017 г., уреждащ отношенията им във връзка с обучението на ответника Д. в Национален военен университет "Васил Левски", със задължение за последващо изпълнение на военна служба. Срокът на договора е бил 15 години, от които 5 години за обучение и 10 години за изпълнение на военна служба. Установи се, че този договор е прекратен предсрочно поради дисциплинарното уволнение на ответника от военна служба, фактическото основание за което е осъждането му за умишлено престъпление от общ характер и то не се оспорва в настоящия процес. Прекратяването на договора е станало на осн. чл.165 от ЗОВСРБ в самото начало на срока за изпълнение на военната служба /доказателства на л.8-10 от делото/, след като лицето е било завършило пълния 5 - годишен курс на обучение. Неизпълненият първоначален срок на договора за военна служба от негова в случая е 9 г., 7 месеца и 16 дни, а изчислен в дни в заключението на в. л. Т.- 3516 дни при продължителност на уговорения в договора от 3 653 дни. Според заключението на допуснатата производство съдебно – икономическа експертиза разходите за издръжка обучение, квалификация за времето на обучение на ответника в НВУ "Васил Левски " 81 671, 53 лв., а сумата пропорционална на неизпълнения срок на договора е 78 608, 27 лв. Вещото лице е изготвило заключението, включвайки всички разходи, предвидени в Наредба № Н - 11/29.10.2020 г., но с повдигнатите от ответника възражения основният спор между страните В случая решаващия делото съд следна да приложи наредба, чието оспорване вече успешно е проведено пред Върховния административен съд, поради което съобразявайки се с мотивите за нейното противоречие със ЗОВСРБ, ще следва да определи размера на иска въз основа на данните и изчисленията в заключенията на вещото лице, но съобразявайки се дефиницията в чл.260, ал.1 от закона относно естеството на подлежащите на възстановяване разходи. От фактическа страна следва да се приеме, че ищецът е доказал размер на разходите за срока на обучение на ответника, равен на сбора от посочените по Таблица 1 и Таблица 3, който сбор е 20 267,49 лв., а останалите разходи до размера от 81 671, 53 лв. всъщност са такива за издръжка на самота учебно заведение и законодателят не предвидил лицето, чиято военна служба е прекратена предсрочно да възстановява пропорционално на оставащия срок и тях. След последователната отмяна на двете споменати по-горе наредби този подход, да се определят за възстановяване само разходи, насочени към персоналната издръжка на обучаващите се лица вече е възприет и от Министъра на отбраната при издаването на новата Наредба НАРЕДБА № Н-5 от 30.05.2025 г. за реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация, обн., ДВ, бр. 49 от 17.06.2025 г., в сила от 17.06.2025 г. Но както вече бе отбелязано по-горе тя няма действие по отношение на завареното материално правоотношение между страните, което е възникнало към датата на предсрочното прекратяване на договора за военна служба. В съответствие със своите правомощия по чл.15,ал.3 ЗНА и чл. 162 ГПК съдът ще следва да определи цената на доказания по основание иск, ползвайки заключението на вещото лице, но изваждайки сумата на разходите по Таблица 2, които по своето естество са за издръжка на учебното заведение като цяло, а не - разходи за персоналната издръжка, обучение, квалификация и преквалификация на ответника по делото. Изваждайки тези разходи, които са 61 671,63 лв. за целия период, остава посочената по-горе сума на разходите, изчислени от вещото лице по Таблици 1 и 3, която е 20 267,49 лв., а пропорционално дължимата сума, съобразно срока на неизпълнението в този случай възлиза на 19 507, 49 лв. или 9974,02 евро, в който размер следва да бъде уважен иска. За разликата до 86 818, 95 лв., чиято равностойност е 44389,82 евро, искът не е доказан по размер и следва да бъде отхвърлен. В основата им съдът възприема за верни фактическите констатации на вещото лице относно разминаване в бр. лица по действителния списъчен състав и посочения в приложената по делото финансова справка и наличие на дублиране на някои разходи в при нейното изготвяне, поради което и използва за база на изчисленията при определяне цената на иска посоченото от вещото лице като разходи в изготвената от него таблица. В съответствие с доказателствената тежест по акцесорния иск с правно основание чл.86 ЗЗД ищецът представя покана за доброволно плащане на претендираните разходи по чл. 260,ал.1 ЗОВСРБ, получена от него лично на 13.12.2022 г. Поканата изхожда от командира на Военно формирование 28880, във връзка с което ответникът прави възражение още в отговора на исковата молба, доразвито и в писмената защита, че тази покана не изхожда от ищеца, в качеството на носител на активната материално правна легитимация по вземането с правно основание чл.260,ал.1 ЗОВСРБ. В нея не е посочена и банкова сметка на същото формирование, по което се кани длъжника да заплати претендираната сума. Разпоредбите на чл.260 ЗОВСРБ не делегират правомощие на ръководителят на формированието, в което е служило лицето с прекратен предсрочно договор, да извършват действия по събиране на паричното вземане на Министерство на отбраната. Ищецът не се позовава на предоставяне на такива права по пълномощие на командира на формированието. Страна по договора за военна служба е министерството, представлявано от Министъра на отбраната, което е съответно носител на имущественото право за възстановяване на разходите, посочени в чл.260,ал.1 ЗОВСРБ. Ето защо възражението на ответника, че не е получил покана за изпълнение на задължението, което е безсрочно по своя вид, от титуляра на вземането, е основателно и съответно не е доказано изпадането му в забава преди завеждане на иска. За това и не дължи на ищец обезщетение за забава за времето от 13.01.2023 г. до предявяване на иска, а следва да бъде осъден да заплати законна лихва върху главницата, считано от 30.10.2024 г. /датата на подаване на исковата молба по пощата/ до окончателното плащане на сумата. Разноските, които страните взаимно следва си заплатят взаимно, определени в левове са съответно: 5 557,99 лв., дължими от ищеца на ответника, съобразно отхвърлената част от исковете и 54,50 лв., дължими от ответника на ищеца - юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от главния иск. Следва да им бъде присъдена съответната равностойност в евро. По изложените съображения съдът