Решение № 66 от 23.2.2026 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 563/2023 г.

Първоначално пред ПОС е образувано гр.д.№266/2023г.на основА.е предявена искова молба от Х. П. П. от гр. Плевен,чрез пълномощника му адвокат Х. Р. от САК, с която е предявен иск с правно основА.е чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.92 от ЗС против собствениците на 46 броя самостоятелни обекти/неуточнени/, намиращи се в сграда с идентификатор № •••, находяща се в гр. Плевен, ул. „А..

В ИМ ищецът Х. П. твърди, че съгласно нот.акт за дарение на недвижим имот № 43, том X, дело № 1843/1995 г. на нотариус Р. И.а при ПРС ,неговият баща П. Х. П. му е дарил и ищецът е станал собственик на следния недвижим имот:дворно място от 280 кв. м., съставляващо парцел XVII-6254,в стр. кв. 259а по плана на гр. Плевен, което дворно място представлява част от поземлен имот с идентификатор № •••,който поземлен имот по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени Заповед за одобрение на КККР № РД-18-71/06.06.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК понастоящем представлява поземлен имот с идентификатор № •••, целият с площ от 753 кв.м., находящ се в гр. Плевен, общ. Плевен, обл. Плевен, ул. „•••.Твърди се , че впоследствие, с договор за дарение, обективиран в нот.акт № 44, т.X, нот. дело № •••/1995 г. на Плевенски нотариус ищецът е дарил собствената си идеална част от описА.я недвижим имот на И. Т. Н..С решение на ВКС № 368 от 03.04.2013 г., постановено по гр.д. № 243/2012 г. е унищожен цитирА.я договор за дарение, обективиран в нот. акт № 44, т.X, нот. дело № •••/1995г. на Плевенски нотариус, поради измама.Изложени са доводи,че

междувременно недвижимият имот,идеална част от който ищецът притежава е обединен със съседни недвижими имоти, като целият новообразуван недвижим имот е застроен със следната сграда:сграда с идентификатор № •••, находяща се в гр. Плевен, общ. Плевен, обл. Плевен, ул. „•••“ № •••-•••, представляваща многофамилна жилищна сграда на 6 етажа,с изградени 46 броя самостоятелни обекти,със застроена площ 389 кв.м,описана по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-71/06.06.2008 г. на изп. директор на АГКК.Ищецът твърди, че по силата на приращението е станал собственик на идеални части от всеки от посочените 46 бр. самостоятелни обекти, намиращи се в построената в имота сграда •••.

На основА.е разпореждане на съда за оставяне на ИМ без движение ,от ищеца чрез неговия пълномощник е депозирана молба-уточнение от 26.04. 2023г./л.47-62 от гр.д.№266/2023г./Със същата са уточнени имената и адресите на ответниците срещу които са предявени исковете,уточнени са обектите в сградата.С молбата е уточнено,че по приращение ищецът претендира,че е собственик на 37,18 % идеални части от правото на собственост върху всеки един от изградените 46 броя самостоятелни обекти в сградата с идентификатор •••.С молбата уточнение са предявени следните искове:

1./Срещу В. П. П., ЕГН •••••••••• ,с който се претендира,че ищецът по приращение е собственик на 37,18 % ид.ч.от апартамент№1,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.1, находящ се гр. Плевен, ул. А.,жилище с площ по документи 87.87 кв. м,ведно със складово помещение № 5 от 5,06 кв.м.Този недвижим имот е придобит ,съгласно нот. акт за покупко-продажба №8, том VIII, peг. №•••, дело №••• от 2007г. на нотариус Ж.М. , peг. № ••• на НК.

2./ Срещу Л. П. С., ЕГН ••••••••••, ,с който се претендира,че ищецът по приращение е собственик на 37,18 % ид.ч.от апартамент№2 с адрес: гр. Плевен, ул. „•••" №•••,•••, ет.1, ап.2, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.2,находящ се в гр. Плевен, ул. "А., жилище с площ по документи 53. кв. м.,ведно със складово помещение № 15. Този недвижим имот е придобит ,съгласно нот.акт за покупко-продажба №128, том III, peг. № •••, дело № ••• от 2007 г. на нотариус Ж.М. , peг. №••• на НК.

3./Срещу И. К. М., ЕГН ••••••••••, с който се претендира,че ищецът по приращение е собственик на 37,18 % ид.ч.от апартамент№3 с адрес: гр. Плевен, ул. „А., ••• представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.3, находящ се в гр. Плевен, ул. "А., жилище с площ по документи 49.92 кв. м,ведно със складово помещение №14 с площ 3,46 кв.м.Този недвижим имот е придобит ,съгласно нот.акт за покупкопродажба №•••, том XI, peг. №•••, дело №••• от 2014г. на нотариус С. И.,рег. № ••• на НК.

4./Срещу Й. С. С., ЕГН •••••••••• и Т. Л. С. , ЕГН •••••••••• , с който се претендира,че ищецът по приращение е собственик на 37,18 % ид.ч.от апартамент№4 , представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.4,находящ се в гр. Плевен, ул. "А., ••• жилище ,площ по документ 87.17 кв.м.,ведно със складово помещение - №13 с площ от 5.38 кв.м.Този недвижим имот е придобит,съгласно нот.акт за покупко-продажба №124, том VIII, peг. № •••, дело № ••• от 2007 г. на нотариус Ж.М. , peг. № ••• на НК.

5./Срещу С. Н. Н., ЕГН ••••••••••, с който се претендира,че ищецът по приращение е собственик на 37,18 % ид.ч.от апартамент№5,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.5,находящ се в гр.Плевен, ул. "А., ет.1, aп.5,жилище,с площ по документ 88 кв. м,ведно със складово помещение № 1с площ от 4,02 кв.м.Този недвижим имот е придобит,съгласно нот. акт за покупко-продажба №25, том IV, peг. № •••, дело № ••• от 2007 г. на нотариус Ж.М., peг. № ••• на НК.

6./Срещу Н. Н. Н., ЕГН ••••••••••, с който се претендира,че ищецът по приращение е собственик на 37,18 % ид.ч.от следните недвижими имоти:

а/апартамент №6 ,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.6, находящ се в гр. Плевен, ул. "А., •••,жилище,с площ по документ 55 кв. м,ведно със складово помещение №2 с площ от 3,62 кв.м.Имотът е придобит с нот. акт за покупко-продажба №129, том III, peг. №•••, дело №••• от 2007г. на нотариус Ж.М. ,рег. №••• на НК.

б/гараж №10,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.37,със застроена площ 18,90кв.м.Имотът е придобит с нот.акт за покупко-продажба №130, том III, peг. №•••, дело №••• от 2007 г. на нотариус Ж.М., peг. № ••• на НК.

7/Срещу К. В. Л., ЕГН •••••••••• и И. В. Л. – А., ЕГН ••••••••••, с който се претендира,че ищецът по приращение е собственик на 37,18 % ид.ч.от следните недвижими имоти:

а/апартамент №7,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.7, находящ се в гр. Плевен, ул. "А., •••,жилище,с площ по документ 87.87 кв.м.;

б/гараж №3,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.30,с площ по документ 24.37 кв. м,ведно с прилежащо складово помещение с площ 6, 10 кв.м.;

в/гараж №8,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.35,с площ по документ 18.61 кв. м,ведно с прилежащо складово помещение от 5, 15 кв.м.

И трите гореописА. имота са придобити съгласно нот. акт за покупкопродажба №24, том VI, peг. №•••, дело №749 от 2009г. на нотариус Ж.М. ,peг. № ••• на НК.

8./Срещу П. Т. П., ЕГН ••••••••••, с който се претендира,че ищецът по приращение е собственик на 37,18 % ид.ч.от следните недвижими имоти:

а/апартамент №8 ,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.8, находящ се в гр. Плевен, ул. "А., ет. 2, ап. 8,жилище,с площ по документ 53 ,12кв.м.,ведно с прилежащото му складово помещение №12 в приземния етаж с площ от 6,13 кв.м.;

б/гараж №7,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.34, находящ се в гр. Плевен, ул. "А., ет.0/приземен етаж/ ,с площ по документ 19.16 кв.м.

ГореописА.те два недвижими имота са придобити,съгласно нот. акт за покупко-продажба №28, том VIII, peг. №•••, дело №••• от 2007г. на нотариус Ж.М.,peг. №••• на НК.

9/ Срещу Х. П. Х., ЕГН ••••••••••, с който се претендира,че ищецът по приращение е собственик на 37,18 % ид.ч.от апартамент

№9,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.9, находящ се в гр. Плевен, ул. "А., ет. 2, ап. 9,жилище,с площ по документ 50 кв. м., ведно със складово помещение №20с площ от 4,39 кв.м.Този имот е придобит ,съгласно нот. акт за покупко-продажба № 51, том VII, peг. № •••, дело № ••• от 2007 г. на нотариус С.ка Л. ,peг.№ ••• на НК.

10/Срещу М. Г. Г., ЕГН ••••••••••, с който се претендира,че ищецът по приращение е собственик на 37,18 % ид.ч.от следните недвижими имоти:

а/апартамент №10,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.10, находящ се в гр. Плевен, ул. "А., ет. 2, ап. 10,жилище,с площ по документ 87.17 кв. м.,ведно с 3,9663% идеални части от общите части на сградата;

б/гараж №6,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.33, находящ се в гр. Плевен, ул. "А., ет. 0, гараж № 6, площ по документ 18.6 кв.м.,заедно с прилежащо складово помещение с площ 5,25 кв.м. и 0,8985% идеални части от общите части на сградата.

ГореописА.те недвижими имоти са придобити ,съгласно нот.акт за дарение № 19, том IV, peг. № •••, дело № ••• от 2017 г. на нотариус С. П.,peг. №••• на НК.

11.Срещу „•••" ЕООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. „Д. к., представлявано от управителя П. А.П., с който се претендира,че ищецът по приращение е собственик на 37,18 % ид.ч.от следните недвижими имоти:

а/апартамент №11,представляващ - самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.11, находящ се гр. Плевен, ул. "А., •••,жилище,с площ по документ 88 кв.м, ведно с прилежащо складово помещение – 4;

-б/апартамент №24 ,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.24, находящ се в гр. Плевен, ул. "А.,

•••,жилище,посочена в документа площ: 102.0;102.0кв.м.;

в/гараж №12 ,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.39, находящ се в гр. Плевен, ул. "А., ет.1,площ по документ 36. кв.м.

г./гараж №16,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.43, находящ се в гр.Плевен, ул. "А.,ет.1,площ по документ 18.37 кв.м.

д/гараж №••• ,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.46, находящ се в гр. Плевен, ул. "А., ет.-1, площ по документ 19 кв.м.

За гореописА.те недвижими имоти е съставен нот. акт за учредяване на право на строеж № 81,том IV, peг. № •••, дело № 399 от 2005 г. на нотариус Ж.М.,рег.№ ••• на НК ,с район на действие Районен съд Плевен.

12./Срещу В. Е. В., ЕГН ••••••••••, с който се претендира,че ищецът по приращение е собственик на 37,18 % ид.ч.от апартамент №12 , представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.12, гр. Плевен, ул. „А., жилище, площ по документ 54.76 кв. м.ведно със 2.5732% ( 4.87 кв.м ) ид. ч. от общите части на сградата.Имотът е придобит с нот.акт за покупко-продажба № 125, том VII, peг.№ •••, дело № 679 от 2010 г. на нотариус С. И. ,рег. № ••• на НК.

13./ Срещу В. С. К., ЕГН ••••••••••, с който се претендира,че ищецът по приращение е собственик на 37,18 % ид.ч.от апартамент №13 ,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.13, находящ се в гр. Плевен, ул. "А., ет.3, ап.13, жилище, площ по документ 88 кв. м.,ведно със складово помещение-19.За описА.я недвижим имот е съставен нот.акт за покупко-продажба №•••7, том IV, peг. № •••, дело № 546 от 2007 г. на нотариус Ж.М.,peг. № ••• на НК.

14.Срещу Р. Д. К., ЕГН •••••••••• и И. П. К., ЕГН •••••••••• , с който се претендира,че ищецът по приращение е собственик на 37,18 % ид.ч.от апартамент №14, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.14, находящ се в гр. Плевен, ул. "А., ет.3, ап.14,жилище,площ по документ 53.12 кв.м.,ведно със складово помещение № 18 с площ от 5,07кв.м.Имотът е придобит с нот.акт за покупко-продажба № 24, том VIII, peг. № •••, дело № 1073 от 2007 г. на нотариус Ж.М.,peг. № ••• на НК.

15.Срещу М. А. К., ЕГН ••••••••••, с който се претендира,че ищецът по приращение е собственик на 37,18 % ид.ч.от апартамент № 15

,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.15, находящ се в гр. Плевен, ул. "А., ет. 3, ап. 15,жилище, площ по документ 50. кв. м,ведно със складово помещение-7.Имотът е придобит с нот. акт за покупкопродажба №•••6, том

IV, peг. № 4041, дело № 545 от 2007 г. на нотариус Ж.М., peг. № ••• на НК.

16./Срещу А. А. Т., ЕГН •••••••••• и Д. К. Т. – Т., ЕГН ••••••••••, с който се претендира,че ищецът по приращение е собственик на 37,18 % ид.ч.от следните недвижими имоти:

а/апартамент №16,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.16, находящ се в гр. Плевен, ул. „•••, ап. 16,жилище,площ по документ 87.17 кв.м.и 3.9663% (7.51 кв.м.) ид.ч.от общите части на сградата.

б/гараж №5 ,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.32,находящ се в гр. Плевен, ул. "•••, гараж 5,площ по документ 22.5 кв. м,ведно със складово помещение с площ 4,70 кв.м.и 1,0384 % /1,97 кв.м/ от общите части на сградата

ГореописА.те имоти са придобити с нот. акт за покупко-продажба №105, том V, peг. №4172, дело №387 от 2017г. на нотариус С. И.,с peг. №••• на НК.

17.Срещу Б. С. Ч., ЕГН ••••••••••, с който се претендира,че ищецът по приращение е собственик на 37,18 % ид.ч.от следните недвижими имоти:

а/ апартамент №17, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.17, находящ се в гр. Плевен, ул. "•••,•••,жилище,площ по документ 105.86 кв.м.,ведно с 3,9374 % идеални части от общите части на сградата;

б/гараж №2, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.29, находящ се в гр. Плевен, ул. "А., ет.0, гараж 2, площ по документ 19.03 кв. м,ведно със складово помещение №2 с площ 4,72 кв.м и 0р888 % идеални части от общите части на сградата.

ГореописА.те имоти са придобити,съгласно нот.акт за покупко-продажба №120, том VIII, peг. №8266, дело №1158 от 2007г. на нотариус Ж.М., peг. №••• на НК.

18.Срещу Б. Б. Ч., ЕГН ••••••••••, с който се претендира,че ищецът по приращение е собственик на 37,18 % ид.ч.от апартамент

№18,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.18, находящ се в гр. Плевен, ул. "А., ет. 3, aп. 18,жилище,площ по документ 37. кв. м.ведно със складово помещение-6.Имотът е придобит с нотариален акт за покупко-продажба №188, том IV, peг. №•••, дело №539 от 2007г. на нотариус Ж.М., peг. №••• на НК.

19.Срещу З. В. И., ЕГН •••••••••• и К. Н. И., ЕГН ••••••••••, с който се претендира,че ищецът по приращение е собственик на 37,18 % ид.ч.от апартамент №•••, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.19, находящ се в гр.Плевен, ул. "А., ет. 4, ап. 19, жилище, площ по документ 65 кв.м,ведно със складово помещение – 3 .Имотът е придобит,съгласно нотариален акт за покупко-продажба №•••8, том IV, peг. №•••, дело №547 от 2007г. на нотариус Ж.М., peг. №••• на НК.

20.Срещу С. Д. Д., ЕГН ••••••••••, с който се претендира,че ищецът по приращение е собственик на 37,18 % ид.ч.от апартамент №20 ,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.20,находящ се в гр. Плевен, ул. "•••, ет. 4, ап. 20,жилище, площ по документ 56.75 кв. м, ведно със складово помещение №11 с площ 4,11 кв.м.и

2,5667% идеални части от общите части на сградата.Имотът е придобит ,съгласно нотариален акт за покупко-продажба №188, том XII, peг. №•••, дело №1255 от 2007 г. на нотариус С. И., peг.№••• на НК.

21.Срещу А. В. Т., ЕГН ••••••••••, с който се претендира,че ищецът по приращение е собственик на 37,18 % ид.ч.от следните недвижими имоти:

а/апартамент №21 ,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.21,находящ се в гр. Плевен, ул. "А., ет. 4, ап. 21,жилище, площ по документ 43.65 кв. м,ведно със складово помещение №10 с площ 4,11 кв.м.Имотът е придобит ,съгласно нотариален акт за покупко-продажба №4, том VII, peг. №•••, дело №778 от 2012 г. на нотариус Ж.М.,peг. №••• на НК

б/гараж №11,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.38, находящ се в гр.Плевен, ул. "А., ет.1,гараж № 11, площ по документ 20.94 кв. м.Имотът е придобит, съгласно нотариален акт за покупко-продажба №12, том VII, peг. № •••, дело № 546 от 2011г. на нотариус Ж.М., peг. № ••• на НК.

22.Срещу А. В. Т.,ЕГН •••••••••• и А. Д. Т.,ЕГН •••••••••• ,с който се претендира,че ищецът по приращение е собственик на 37,18 % ид.ч.от апартамент №22, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.22, находящ се в гр. Плевен, ул. "А., ет. 4, ап. 22, тип жилище, площ по документ 77кв.м.,ведно със складово помещение №9.Имотът е придобит,съгласно нотариален акт за покупко-продажба №86, том V, peг. № •••, дело № 627 от 2006 г. на нотариус Ж.М., peг. № ••• на НК.

23./Срещу И. М. Н., ЕГН •••••••••• ,с който се претендира,че ищецът по приращение е собственик на 37,18 % ид.ч.от апартамент

№23,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.23,находящ се в гр. Плевен, ул. "А., ет. 4, ап. 23,тип жилище,площ по документ 75. кв.м.,ведно със складово помещение №16.Имотът е придобит,съгласно нотариален акт за покупко-продажба №31, том IV, peг. № •••, дело № 414 от 2007 г. на нотариус Ж.М.,peг. № ••• на НК.

24./Срещу С. Н. Н., ЕГН ••••••••••, с който се претендира,че ищецът по приращение е собственик на 37,18 % ид.ч.от апартамент

№25,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.25, находящ се в гр. Плевен, ул. "•••, ет. 5, ап. 25, тип жилище,площ по документ 55.4 кв.м.Имотът е придобит,съгласно нотариален акт за покупко-продажба №10, том VIII, peг. №•••, дело №1064 от 2007г. на нотариус Ж.М.,рег. №••• на НК.

25.Срещу Л. Г. Х., ЕГН ••••••••••, с който се претендира,че ищецът по приращение е собственик на 37,18 % ид.ч.от следните недвижими имоти:

а/апартамент №26,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.26, находящ се в гр. Плевен, ул. "•••" № 11, ет. 5, ап. 26,тип жилище,площ по документ 54.45 кв. м,ведно със складово помещение №8 с площ 4,11 кв.м ; 2,0777 % идеални части от общите части на сградата;

б/гараж №13,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.40, находящ се в гр. Плевен, ул. "•••" № 11,ет.-1, гараж 13,площ по документ 18.6 кв. м, 0,6692 % идеални части от общите части на сградата.

ГореописА.те имоти са поставени в дял на Л. Г. Х. с решение на ПРС № 1251 от 04.07.2019 г., постановено по гр.д. № 3919/2019г. по описа на същия съд,12-ти гр.състав, вписано в Службата по вписвА.ята - гр. Плевен.

26./Срещу С. Р. Р., ЕГН ••••••••••, с който се претендира,че ищецът по приращение е собственик на 37,18 % ид.ч.от следните недвижими имоти:

а/апартамент №27,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.27, находящ се в гр. Плевен, ул. "А., ет. 5, ап. 27, тип жилище,площ по документ 70.кв. м.,ведно със складово помещение №17;

б/гараж №18,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.45, находящ се в гр. Плевен, ул. "А., ет. -1, гараж 18, площ по документ 19 кв. м.

ГореописА.те имоти са придобити,съгласно нотариален акт за покупкопродажба №189, том IV, peг. №•••, дело №540 от 2007г. на нотариус Ж.М.,рег. №••• на НК.

27.Срещу М. П. Ц., ЕГН ••••••••••, с който се претендира,че ищецът по приращение е собственик на 37,18 % ид.ч.от козметичен

салон,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.28, находящ се в гр. Плевен, ул. "•••, обект козметичен салон, тип за обслужваща дейност за битови услуги, бр. нива 1, площ по документ 26.68 кв. м.Имотът е придобит,съгласно нотариален акт за покупко-продажба №4, том I, peг. №48, дело №4 от 2015г. на нотариус Г. Б.,peг. №360 на НК и район на действие Районен съд –Плевен.

28./ Срещу А. В. Т., ЕГН ••••••••••, с който се претендира,че ищецът по приращение е собственик на 37,18 % ид.ч.от гараж №4, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.31, находящ се в гр. Плевен, ул. "А., ет. 0, гараж 4, площ по документ 40. кв. м.Имотът е придобит ,съгласно нотариален акт за покупко-продажба №9, том VIII, peг. №•••, дело №1063 от 2007г. на нотариус Ж.М. , peг. №••• на НК.

29.Срещу С. С. М., ЕГН ••••••••••, с който се претендира,че ищецът по приращение е собственик на 37,18 % ид.ч.от гараж №9,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.36, находящ се в гр. Плевен, ул. "А., ет. -1, гараж 9,площ по документ 20.48 кв.м.Имотът е придобит,съгласно нотариален акт за покупко-продажба №118, том III, peг. №•••, дело №456 от 2012г. на нотариус П.Ц.,peг. №••• на НК и район на действие Районен съд Плевен.

30./Срещу П. Б. В., ЕГН ••••••••••, с който се претендира,че ищецът по приращение е собственик на 37,18 % ид.ч.от гараж №14,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.41, находящ се в гр. Плевен, ул. "А., ет. -1, гараж 14,площ по документ 34.68 кв.м.Имотът е придобит ,съгласно нотариален акт за покупко-продажба №172, том III, peг. №•••, дело №308 от 2011г. на нотариус С. И., peг. №••• на НК и район на действие Районен съд Плевен .

31./Срещу А. С. Т., ЕГН ••••••••••, с който се претендира,че ищецът по приращение е собственик на 37,18 % ид.ч.от гараж №15,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.42, находящ се в гр.Плевен, ул. "А., ет. -1, гараж № 15, площ по документ 17.79 кв. м.Имотът е придобит,съгласно нотариален акт за покупко-продажба №117, том II, peг. №•••, дело №224 от 2013г. на нотариус Р. И.а, peг. № 083 на НК и район на действие Районен съд Плевен.

32.Срещу С. Д. М., ЕГН ••••••••••, с който се претендира,че ищецът по приращение е собственик на 37,18 % ид.ч.от гараж №17,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.44, находящ се в гр. Плевен, ул. „•••" № 11, ет. -1, гараж 17,площ по документ 18.78 кв. м, 0,675% идеални части от общите части на сградата.Имотът е придобит,съгласно нотариален акт за покупко-продажба №72, том VIII, peг. №•••, дело №1008 от 2021г. на нотариус С. И., peг. №••• на НК и район на действие Районен съд Плевен.

В молбата уточнение на ИМ е посочено, че всички гореописА. самостоятелни обекти попадат в сграда №1 ,с идентификатор •••, находяща се в гр. Плевен, п.к. 5800, ул. „•••“ № •••,•••,,която е многофамилна жилищна сграда,на 6 етажа ,с изградени 46 броя самостоятелни обекти ,със застроена площ 389 кв.м.,изградена върху поземлен имот с идентификатор •••. Последното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо поземления имот е одобрено със Заповед за изменение на КККР № КД-14-15-91/10.10.2008 г. на Началник на СГКК - Плевен.

По отношение на поземлен имот с идентификатор ••• е уточнено,че към настоящия момент имотът представлява урегулиран поземлен имот XVII- 6251,6254 в кв. 259а по плана на град Плевен, находящ се в гр. Плевен, ул. „•••" №•••,•••, целият с площ от 753 кв. м. През 2004 г. е искано по отношение на УПИ XVII-6251 и УПИ XVII-6254 в кв. 259а по плана на гр.Плевен и е допуснато изменение на ПУП - ПРЗ и РУП. Има издадена заповед за одобрение на изменението на ПУП под № РД-12-198/09.03.2005г., като за новообразувА.я УПИ XVII-6251,6254 в кв. 259а по плана на град Плевен е установен режим на жилищна устройствена зона с преобладаващо застрояване с голяма височина. За УПИ XVII-6251,6254 в кв. 259а по ПУП на гр. Плевен е издадено разрешение за строеж №366/28.07.2006 г. за жилищна сграда,както и последващо разрешение за строеж №97/20.02.2007 г. за топлофикационно отклонение и абонатна станция в жилищна сграда. Строежите са въведени в експлоатация с удостоверение №226/23.11.2008г.

Ищецът твърди, че по силата на сключен договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 43, том X, дело №1843/1995 г. на нотариус Р. И.а е станал собственик на един от урегулирА.те поземлени имоти,които са обединени впоследствие в един общ, а именно: дворно място от 280 кв.м., съставляващо парцел XVII-6254 в кв. 259а по плана на гр. Плевен.По отношение на този недвижим имот през същата година 1995 г. е сключен нов договор за дарение, обективиран в нот. акт№144, т.Х, нот.д. №•••/1995 г. на Плевенски нотариус със стрА. Х. П. П. в качеството си на дарител и И. Т. Н., в качеството си на дарен.С решение на ВКС № 368/03.04.2013 г., постановено по гр.д. № 243/2012 г. е отменено решението на ПОС № •••/08.12.2011 г., постановено по в.гр.д. № 558/2011г.,с което е оставено в сила решението на Плевенски районен съд от 11.05.2011г.,постановено по гр.д. № 720/1996 г., с което е отхвърлен предявеният от Х. П. П. против И. Т. Н. иск за унищожаване на договор за дарение, поради измама. С посоченото решение , ВКС се е произнесъл по същество ,като е унищожен гореописА.я договор за дарение,обективиран в нот.акт № 144/1995г.като сключен при измама.С влязлото в сила решение на ВКС породените от сключения договор за дарение правни последици са отпаднали с обратна сила,като правото на собственост върху недвижимия имот,предмет на унищожения договор за дарение отново се е върнало в патримониума на ищеца.Твърди се,че при последващото прехвърляне на собствеността върху въпросния имот /след 1995 г./ ще е налице хипотеза на прехвърляне на вещно право върху недвижим имот от несобственик и приобретателят няма да придобие собствеността, тъй като никой не може да

прехвърли другиму повече права, отколкото сам притежава. Ищецът твърди, че към момента на построяване на сградата с идентификатор ••• и всички самостоятелни обекти в нея през 2006-2007 г. и въвеждането й в експлоатация през 2008 г., е придобил собствеността на съответните идеални части от новообразувА.я поземлен имот с идентификатор •••, че е собственик на идеална част 280 кв.м. от 753 кв.м. от недвижим имот с идентификатор •••, равняваща се на 37.18 % от правото на собственост на целия недвижим имот.Твърди се,че ищецът по приращение ,на основА.е чл.92 ЗС е станал собственик на 37,18 % идеални части от правото на собственост върху всеки един от изградените в сградата с идентификатор ••• ,намираща се в поземлен имот с идентификатор ••• общо 46 броя самостоятелни обекти.

С молбата уточнение са посочени ответниците,срещу които са предявени исковете и отделно са описА. недвижимите имоти.В заключение ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено на основА.е чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.92 от ЗС по отношение на ответниците,че същият е собственик на 37,18% идеални части от правото на собственост по приращение върху всеки един от посочените 46 броя самостоятелни обекти, намиращи се в сграда с идентификатор № •••.,построена в ПИ с идентификатор•••.

С определение на ПОС № 705/16.05.2023 г.е прекратено на основА.е чл.118 ал.2 вр. чл.103 и чл.104 т.5 от ГПК вр. чл.109 от ГПК производството по първоначално образуваното гр.дело №266/2023г.по описа на ПОС и делото е изпратено по подсъдност на Плевенски Районен съд.Пред ПРС е образувано гр. дело № 3396/2023 г. по описа на същия съд.С определение на ПРС № 296/06. 07. 2023 г.е прекратено производството по гр. дело № 3396/2023 г. по описа на същия съд ,като ПРС е повдигнал спор за родова подсъдност между Районен съд Плевен и Окръжен съд Плевен.

С определение на ВТАС № 415/27.07.2023г.по в.ч.гр.д. № 313/2023 г. по описа на същия съд е постановено,че компетентен да се произнесе по подадената от Х. П. П. от гр. Плевен чрез пълномощника му адв. Х. Р. от САК искова молба вх. № 3474/05.04.2023 г. и уточняваща молба от 26.04.2023 г. е Окръжен съд Плевен.

На това основА.е пред ПОС е образувано настоящото гр.д.№563/2023г. След дадени от съда указА.я ищецът е представил данъчни оценки и скици на имотите,ИМ,респ.молбата-уточнение от 26.04.2023г. е вписана в Агенцията по вписвА.ята гр.Плевен на 05.12.2023г.

В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците А. В. Т. И А. Д. Т.,чрез пълномощника им адвокат Г. Г. от ПАК,с който е взето становище,че предявеният иск е недопустим,алтернативно неоснователен. ОписА. са изложените в ИМ и молбата уточнение твърдения.С оглед представените с отговора писмени доказателства,е взето становище,че претенцията е недопустима.На първо място,поради факта,че към датата на завеждане на ИМ А. Т. и А. Т. не са били собственици на процесните недвижими имоти,описА. в уточняващата молба под №21 и №22. На следващо място към датата на депозиране на ИМ-05.04.2023г. процесният имот, върху който е построена жилищната сграда е бил обект на осъществена публична продан.Твърди се,че към момента на депозиране на уточняващата молба -16.10.2023г. ищецът Х. П. не собственик на каквито и да било идеални части от ПИ с идентификатор •••,върху който е построена сграда с идентификатор •••,а собственик е „•••“ ЕООД.Съгласно чл.92

ЗС,собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея,освен ако е установено друго,а приращението ,съгласно чл.92 ЗС е оригинерен способ за придобИ.е на право на собственост.Приращението зависи от собствеността върху вещта, която се модифицира и в случая важи правилото ,че „Никой не може да придобие собствеността върху трайно прикрепеното към имот,който не притежава“.Отпадането на правото на собственост върху модифицираната вещ води до отпадане и на ефекта на приращението по отношение на лицето,чиято собственост е отпаднала.В отговора ответниците се позовават на ТР №8/27.11. 2013г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№8/2012г.По тези съображения считат,че по отношение на тях исковата претенция е недопустима,тъй като те не са собственици на процесните имоти.Претенцията е недопустима и поради факта,че ищецът не е собственик на имота,върху който са построени процесните обекти.На това основА.е моли съда да прекрати производството по делото.В случай,че съдът не възприеме доводите за недопустимост на исковата претенция ,ответниците считат същата за неоснователна. Изложени са доводи,че ответниците са придобили правото на собственост върху имотите през 2007г. по отношение на апартамент №22,през 2011г.по отношение на гараж №11 и през 2012г.по отношение на апартамент №21,като същите са закупили процесните имоти и са заплатили продажната им цена.Направено е възражение,че те имат правата на добросъвестни владелци по чл.79 ал.2 ЗС и са придобили собствеността по отношение на 37,18% идеални части от процесните имоти по силата на давностно владение, тъй като от датата на закупуването на имотите до настоящия момент ответниците живеят и ползват процесните жилища и гараж.В заключение молят съда да отхвърли предявения иск като неоснователен .Претендират се и направените разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника С. Р. Р. ,чрез пълномощника му адвокат Г. Г. от ПАК,в който е взето становище, че предявеният иск е недопустим,алтернативно неоснователен.ОписА. са посочените в ИМ и в молбата-уточнение твърдения.Ответникът счита, че исковата претенция е недопустима. От нотариален акт /НА/ №189, том 4, дело № 540/28.06.2007 г. по описа на нотариус Ж.М. се установява, че на 28.06.2007 г.той е закупил процесните апартамент № 27 и гараж №18. От постановление за възлагане на недвижим имот от 19.01.2023 г., вписано в Службата по вписвА.ята при Районен съд - Плевен с вх. рег. № 6204, акт № 134, том 17, дело № 3730/2023 г. се установява,че по изпълнително дело № ••• е изнесен на публична продан имот, собственост на ищеца Х. П. П., както следва: идеална част 280 кв.м. от 753 кв.м., находящ се в гр. Плевен, ул. „•••" №11: Дворно място от 280 кв.м., парцел XVII-6254 в кв. 259а по плана на гр. Плевен, имот с идентификатор ••• с адрес гр. Плевен, ул. „•••" №•••,•••, целия с площ от 753 кв.м., номер по предходен план 6251. Във връзка с публична продан, проведена от 04.07.2022 г. до 04.08.2022 г. за купувач на процесния имот с протокол от 05.08.2022 г. е обявен „•••" ЕООД, на който имота е възложен за сумата от 11 220 лв.Постановлението е влязло в законна сила на 20.06.2023г.В този смисъл се твърди,че към датата на депозиране на исковата молба - 05.04. 2023 г. процесният имот - дворно място от 280 кв.м. е бил обект на осъществена публична продан. Към момента на депозиране на уточняващата молба - 16.10.2023 г. ищецът Х. П. не е собственик на каквито и да било идеални части от поземлен имот с идентификатор •••, върху който е построена сграда с идентификатор •••, а собственик е „•••"

ЕООД.Приращението по чл. 92 от ЗС е оригинерен способ за придобИ.е на право на собственост и същото зависи от собствеността върху вещта, която се модифицира,като тук важи правилото, че „Никой не може да придобие собствеността върху трайно прикрепеното към имот,който не притежава“. Отпадането на правото на собственост върху модифицираната вещ води до отпадането и на ефекта на приращението по отношение на лицето, чиято собственост е отпаднала.В отговора ответникът се позовава на ТР №8/27.11.2013г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№8/2012г. Ответникът счита, че исковата претенция е недопустима, тъй като ищецът не е собственик на имота, върху който е построен процесния обект, поради което следва да бъде прекратено производството по делото по отношение на него.В случай, че съдът не възприеме доводите за недопустимост на исковата претенция,е взето становище,че същата е неоснователна.Ответникът е придобил правото на собственост по отношение на имотите на 28.06.2007 г., като съгласно представеният нотариален акт е закупил процесните имоти и е заплатил продажната цена. Направено е възражение,че той има правата на добросъвестен владелец по чл.79 ал.2 ЗС и е придобил собствеността по отношение на 37,18% идеални части от процесните имоти по силата на давностно владение,тъй като от датата на закупуването на имотите до настоящия момент ответникът С. Р. владее апартамент №27 и гараж №18 .От друга страна се твърди, че считано от 20.06.2023г. ищецът не е собственик на процесния имот - 37.18 % идеални части, което обстоятелство следва да се съобрази, съгласно чл. 235, ал.3 от ГПК.В заключение моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен .Претендират се и направените разноски.

В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника П. Б. В., чрез пълномощника му адвокат Г. Г. от ПАК, в който се изразява становище, че предявеният иск е недопустим, алтернативно неоснователен.Посочено е,че в молбата-уточнение /на стр.18 от същата/ под № 30 е отбелязано неговото име и срещу него е насочена претенцията, а на стр.26 изрично е описан имота, по отношение на който се заявява претенция за собственост по приращение на 37.18 % идеални части от същия, както следва:самостоятелен обект в страда с идентификатор •••.41, находящ се в гр. Плевен, ул. „•••" № •••,•••, ет. -1, гараж 15, площ по документ 17.79 кв. м. В тази връзка, ответникът твърди, че неговият гараж не е № 15, както е описан в уточняващата молба, а е №14.Твърди се,че исковата претенция е недопустима.От нотариален акт /НА/ №172, том 3, дело 308/12.05.2011г. по описа на нотариус С. И., се установява, че на 12.05.2011г. е закупил от продавачите Й. С. и Т. С. процесния Гараж №14, обект с идентификатор •••.41.От постановление за възлагане на недвижим имот от 19.01.2023г., вписано в Службата по вписвА.ята при Районен съд Плевен с вх.рег. №6204, Акт 134, том 17, дело №3730/2023г.се установява, че по изпълнително дело №••• на публична продан е изнесен недвижим имот, собственост на Х. П. П., както следва: идеална част 280 кв.м. от 753 кв.м., находящ се в гр. Плевен, ул. „•••" №11: дворно място от 280 кв.м.,парцел XVII-6254 в кв. 259а по плана на гр. Плевен, имот с идентификатор ••• с адрес гр. Плевен, ул. „•••" №•••,•••, целия с площ от 753 кв.м., номер по предходен план 6251. Във връзка с публична продан, проведена от 04.07.22г. до 04.08.22г. за купувач на процесния имот с протокол от 05.08.22г. е обявен ,•••" ЕООД, на който имота е възложен за сумата от 11 220 лева. Постановлението е влязло в законна сила на 20.06.2023г. Твърди се ,че съгласно акт за сключен граждански брак №93/14.03.1999г. се установява, че към момента на покупката е бил в брак с Ц. И. БА.ва и процесният имот представлява СИО.Към датата на депозираната искова молба, освен него, собственик на гаража е и съпругата му Ц. И. В..Към датата на депозиране на исковата молба - 05.04.2023г. процесният имот е бил обект на осъществена публична продан. Към момента на депозиране на уточняващата молба - 16.10.2023г. ищецът Х. П. не е собственик на каквито и да било идеални части от поземлен имот с идентификатор ••• ,върху който е построена сграда с идентификатор •••, а собственик е „•••" ЕООД. Приращението по чл. 92 от ЗС е оригинерен способ за придобИ.е на право на собственост и същото зависи от собствеността върху вещта, която се модифицира, като тук важи правилото, че „Никой не може да придобие собствеността върху трайно прикрепеното към имот, който не притежава“. Отпадането на правото на собственост върху модифицираната вещ води до отпадането и на ефекта на приращението по отношение на лицето, чиято собственост е отпаднала.В отговора ответникът се позовава на ТР на ОСГТК на ВКС № 8 от 27.11.2013г., постановено по тълк. дело № 8/12 г. С оглед на това, ответникът счита, че исковата претенция е недопустима, тъй като ищецът не е собственик на имота, върху който е построен процесния обект, поради което следва да бъде прекратено производството по делото по отношение на него.В случай, че съдът не приеме исковата претенция за недопустима, ответникът счита същата за неоснователна.Посочено е,че е придобил правото на собственост по отношение на имота на 12.05.2011г.,като съгласно представения нотариален акт е закупил процесния имот и е заплатил продажната цена. Направено е възражение,че той и съпругата му Ц. В. имат правата на добросъвестни владелци по чл.79 ал.2 ЗС и са придобили

собствеността по отношение на 37,18% идеални части от процесните имоти по силата на давностно владение,тъй като от датата на закупуването на имотите до настоящия момент владеят и ползват гаража. Считано от 20.06.2023г. ищецът не е собственик на процесния имот - 37.18 % идеални части,което обстоятелство следва да се съобрази, съгласно чл. 235, ал.3 от ГПК.

В заключение ответникът моли съда да отхвърли исковата претенция, като неоснователна и недоказана.Претендират се направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.Има искане да бъде оставена без движение исковата молба, като бъде указано на ищеца да насочи претенцията си и по отношение на съпругата на ответника Ц. И. БА.ва.

С определение на ПОС като ответник по предявения иск срещу П. В. по отношение на гараж №14 е конституирана съпругата му Ц. И. В..В срока по чл.131 КПК е депозиран писмен отговор от Ц. И. В.,чрез пълномощника й адвокат Г. Г. от ПАК,в който са изложени идентични съображения за недопустимост и неоснователност на предявения иск и идентични доказателствени искА.я, които не следва да бъдат преповтаряни. В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника В. П. П.,в който е взето становище, че предявеният иск е недопустим, тъй като не са налице материално-правните предпоставки за завеждането му.Съгласно представената справка от Агенция по вписвА.ята е видно,че от 20.06.2023 г.собственик на имот с идентификатор № ••• е „•••“ ЕООД, ЕИК •••, който е придобил имота чрез публичен търг/постановление за възлагане/.Ищецът Х. П. П. не притежава собствеността върху земята, т.е. той не може да бъде субект на приращението,като не е налице предпоставката,регламентирана в чл.92 ЗС. Твърди, че отношенията, които е имал по сключване на сделката за продажба на недвижимия имот са били единствено с „•••“ ЕООД и не познава Х. П. П..Ответникът счита,че предявеният иск е неоснователен.Ищецът иска да черпи права от унищожен договор за дарение, чието унищожаване е постановено с решение на ВКС №368/03.04.2013г.по гр.д.№243/2012г.по описа на същия съд,като отбелязването е извършено в Агенцията по вписвА.ята на 13.09.2013г. Твърди, че е изтекла предвидената в закона погасителна давност,че с изтичането на петгодишната давност се погасяват всички вземА.я,за които законът не предвижда друг срок.Искът е

заведен месец декември 2023 г.,като са изтекли повече от 10 години, откакто договорът за дарение публично е обявен за нищожен.Към момента на сключване на нотариалния акт за покупко-продажба на апартамент № 1, „•••“ ЕООД е собственик на сградата, за която има издадено Разрешение за строеж № 366/28.07.2006 г.„•••“ ЕООД е собственик на сградата на годно основА.е, а именно учредено право на строеж.Ответникът счита,че е придобил имота на годно основА.е да го направи собственик, а именно чрез покупко-продажба.На следващо място,съгласно справка от Агенцията по вписвА.ята,на 07.02.2007г.е вписано съдебно решение,с което се отхвърля предявения на основА.е чл.26 ,ал.2 ЗЗД иск за обявяване на нищожност на сделката,изразена в нот.акт №44,том Х,дело №•••/1995г.на плевенски нотариус ,по силата на който Х. П. дарява на И. Н. следния недвижим имот:УПИ №ХVII -6254,кв.259А,с площ от 280 кв.м.Твърди се,че след това вписване не е налице вписана друга искова молба с основА.е унищожаване на прикритата сделка.Посочено е,че ответникът е сключил сделката по придобИ.е на собствеността на апартамент №1,на 06.12.2007г.,което е след оповестяване на горепосоченото решение.Ответникът счита, че се явява трето добросъвестно лице и правото му на собственост върху апартамент № 1 следва да се запази в пълен обем, тъй като нотариалният акт, по силата на който е придобил собствеността върху апартамента е вписан в Агенция по вписвА.ята, след като е дадена публичност на решението, с което е отхвърлен иска за обявяване на нищожност на сделката между Х. П. и И. Н. и преди да има вписана друга искова молба с такова основА.е.

В заключение моли съда да прекрати производството по делото, със законните от това последици.Алтернативно,в случай, че съдът приеме предявеният иск за допустим,моли съда да отхвърли същия като неоснователен.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от К. В. Л. и И. В.А Л. – А.,в който е взето становище,че предявеният иск е неоснователен, като твърдението на ищеца,че е собственик по приращение на 37,18% ид.части от всеки един от описА.те недвижими имоти е неподкрепено с доказателства. Посочено е,че ответниците са брат и сестра и са закупили при равни права апартамент № 7, на втория етаж на шестетажната жилищна сграда в гр. Плевен, ул. „•••“ № 11, със застроена площ от 87,87 кв.м., заедно с 4,1296 %/ 7,82 кв.м. идеални части от общите части на сградата и същата идеална част от правото на строеж върху УПИ № XVII-6251,6254, в кв.259а по плана на гр.Плевен,целият с площ от 758 кв.м., а съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Плевен имотът е самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.7.Твърди се,че ответниците са закупили и апартамент №12,на втория етаж на шестетажната жилищна сграда на ул. „•••" № 11 в гр. Плевен, със застроена площ от 54,76 кв.м., заедно с 2,5732%/ 4,87 кв.м. идеални части от общите части на сградата и същата идеална част от правото на строеж върху УПИ № XVII-6251,6254, в кв.259а по плана на гр.Плевен,целият с площ от 758 кв.м., а съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Плевен имотът е самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.12.Впоследствие апартамент №12 е продаден на друго лице - В. Е. В., ЕГН •••••••••• и те не са собственици на същия.Двамата са закупили и два гаража на същия адрес - гараж 3 с площ от 24,37 кв.м., с идентификатор •••.30, заедно с 1,1591/ 2,19 кв.м. идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място и гараж 8 с площ от 18,61 кв.м., с идентификатор •••.35, заедно с 0,897%/1,70 кв.м. идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място.Апартаментите и двата гаража са закупили с нотариален акт за продажба на недвижими имоти №24, том 6, дело № 749 от 2009 г. от„•••" ЕООД, ЕИК •••, представляван от П. А.П.,който се е легитимирал като собственик на продавА.те имоти и е представил пред нотариуса всички изискуеми документи относно собствеността им.За посочените имоти са заплатили продажната цена, описана в нотариалния акт на продавача „•••" ЕООД.Налице е учредено право на строеж върху дворното място в полза на „•••" ЕООД, ЕИК •••, представляван от П. А.П., сградата е построена законно, въведена е в експлоатация, приета от комисия на Община - Плевен и няма спорове относно законността на строителството.Посочено е ,че родителите им - В.. И. Л. и Б. П. Л. притежават ½ ид. част от Поземлен имот № 6251, в кв.259а по плана на гр. Плевен, с площ от 478 кв.м. и същите заедно с другите съсобственици - Д. С.Т. и съпругата му М. И.а Т. са учредили право на строеж върху дворното място за процесната жилищна сграда в гр.Плевен, ул. „••• №" №11. Родителите им все още са собственици на ½ ид. част от описаното дворното място и заплащат дължимите данъци за недвижимия имот към Община – Плевен.Оспорва се твърдението на Х. П., че е собственик по приращение на 37,18% идеални части от техните имоти,тъй като те са закупили същите от „•••" ЕООД, ЕИК ••• и са заплатили договорената продажна цена, продавачът е бил собственик на продавА.те имоти и те също са собственици на имотите, които са закупили законно.Към момента на закупуването на процесните имоти през 2009 г., все още договорът за дарение на Х. П. не е бил унищожен и не са били предприети никакви правни действия, касаещи дворното място от 280 кв.м. Според ответниците е странно защо от 03.04.2013 г., след съдебното унищожаване на договора за дарение, Х. П. едва след повече от 10 години предявява настоящия иск,заведен на 08.08.2023г.Считат, че претенциите на Х. П. следва да съм към лицата, които са се разпореждали с неговата собственост от 280 кв.м., съставляващо парцел XVII-6254, в кв.259а по плана на гр. Плевен, а не към тях, които законно са закупили недвижими имоти, в законно построена сграда, с учредено право на строеж от собственик.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от И. К. М. ,чрез пълномощника му – адв. Р. А. от АК Ловеч, в който взема становище, че предявеният иск е недопустим. Твърдението на ищеца, че с постановяване на решение № 368/03.04.2013 г. по гр.дело № 243/2012г.на ВКС,с което е унищожен договор за дарение, обективиран в нот.акт №144, т.Х, нот.д. № •••/1995 г. не е достатъчно, за да се приеме по несъмнен начин, че именно Х. П. е собственик на процесното дворно място от 280 кв.м.към датата на завеждане на иска.От датата на унищоженото дарение -13.08.1995 г.до датата на предявяване на настоящия иск е изтекъл значителен период от време, през който имотът е прехвърлян на трети лица.Възможно е определено лице,придобило имота на правно основА.е, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик да е придобило имота чрез давностно владение.Върху процесния терен е построена многоетажна жилищна сграда, при спазване на всички законови изисквА.я.Владението върху процесното дворно място от 280 кв. м. е осъществявано не от ищеца,а от трети лица, владеещи имота на правно основА.е,годно да ги направи собственици, без същите да са знаели, че праводателят им не е собственик.Ако към датата на завеждане на иска ищецът не е собственик на процесния терен, поради това, че друго лице е придобило собствеността, напр. по давност,то така предявеният иск се явява недопустим. Заявява, също така, че за ищеца са налице други правни възможности за защита на неговите права и в тази връзка, за същият не е налице правен интерес от завеждане на настоящия иск по чл.124 от ГПК.

Ответникът счита, че така предявеният иск е неоснователен. Позовава се на разпоредбата на чл.92 от ЗС, която предвижда, че собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго, като посочва, че това правило е неприложимо по отношение построената в имота сграда, ако същата представлява самостоятелен обект на собственост, отделно от собствеността на мястото, доколкото чл.63 от ЗС допуска възможността построената сграда в един имот да бъде обект на собственост, отделно от собствеността на земята.По делото е представен нот.акт за учредяване право на строеж № 81 том IV, peг. № 4165 дело № 399/2005 г., съгласно който собствениците на терена си учредяват взаимно правото на собственост върху конкретни самостоятелно обособени обекти в процесната бъдеща сграда. След построяване на сградата в груб строеж така учреденото право на строеж върху съответните самостоятелни обекти преминава в право на собственост върху същите, като тези обекти могат да съществуват и да се прехвърлят отделно от земята.В конкретния случай, в т.3 от гореописА.я нот.акт за учредяване право на строеж, лицата Д. С.Т., съпругата му М. И.а Т., В.. И. Л. и съпругата му Б. П. Л. са учредили на „•••" ЕООД, представлявано от П. П. правото на строеж върху определени самостоятелни обекти от бъдещата сграда, измежду които и притежавА.я от него апартамент №3 на първи етаж. В тази връзка търговското дружество „•••" ЕООД е поело ангажимент със собствени средства и труд да изгради всички процесни обекти, за които е учредено правото на строеж, придобивайки по-голямата част от тях срещу така извършената строителна услуга.Учреденото право на строеж от собствениците на терена Д. С.Т., съпругата му М. И.а Т., В.. И. Л. и съпругата му Б. П. Л. спрямо „•••" ЕООД върху притежавА.я от него апартамент № 3 на първи етаж, представлява форма на компенсация за така извършена строителна услуга. След изграждане на сградата в груб строеж, собствеността върху реално изградения вече Апартамент № 3 е възникнало за „•••" ЕООД.При валидно сключен, действителен към момента договор за учредяване право на строеж за Апартамент № 3 на първи етаж в сграда, която е изградена изцяло и въведена в експлоатация няма как да намери приложение хипотезата на чл.92 от ЗС, тъй като на практика, от обстоятелствата е установено друго.Съгласно НА № 105, том VII,I peг. № 8238, дело № 1144/21.12.2007 г. на нотариус Ж.М. peг. № ••• на НК, „•••" ЕООД е продало на А. К. Й., ЕГН •••••••••• притежавА.я от него апартамент № 3 на първи етаж в сграда, изградена на груб строеж.Правото на собственост върху самостоятелния обект вече е възникнало за „•••" ЕООД, като обектът дори е прехвърлен по съответния ред с нотариален акт за покупко-продажба.Съгласно нотариален акт за покупкопродажба № 19, том ХІ, рег. № •••, дело № •••/14.10.2014 г. на нотариус С. И., рег. № ••• на НК той е придобил процесния апартамент № 3 на първи етаж,като владението върху имота му е предадено в деня на подписване на нотариалния акт, като от тази дата до настоящия момент единствено той владее имота.Към датата на придобИ.е като самостоятелен обект,имотът не е обременен с каквито и да било тежести или вписА. искови претенции,като счита, че от датата на придобИ.ето – 14.10.2014 г. до завеждане на исковата претенция и до настоящия момент е добросъвестен владелец на процесния имот.Направено е възражение на основА.е чл.79 от ЗС, за придобивна давност по отношение на апартамент № 3 на първи етаж, подробно описан в нот. акт за покупко-продажба № 19, том ХІ, рег. № •••, дело № •••/14.10.2014 г. на нотариус С. И., рег. № ••• на НК.На основА.е чл.82 от ЗС ответникът присъединява към своето владение и владението на своя праводател А. К. Й., осъществено през периода 21.12.2007 г. – 14.10.2014 г.

В заключение моли съда предявеният иск да бъде отхвърлен като недопустим, неоснователен и недоказан.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от М. А. К., чрез пълномощника му адв. И. Н. от ПлАК,в който е взето становище,че ищецът Х. П. П. няма правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск за собственост, тъй като същият няма качеството на собственик на недвижим имот, представляващ дворно място от 280 кв.м., съставляващо парцел XVII- 6254 в стр. кв.259а по плана на гр. Плевен, което дворно място представлява част от поземлен имот с идентификатор № •••, представляващ ПИ с идентификатор № •••, находящ се в гр. Плевен, ул. „•••“ №•••-•••, целият с площ 753 кв.м.На 30.08.1995 г. ищецът е дарил собствената си идеална част от имота на И. Н., като впоследствие е предявил иск за унищожаване на дарението на основА.е чл.29 от ЗЗД и с решение, постановено по гр.д. № 243/2012 г. по описа на ВКС договорът е унищожен поради измама.

Посочено е,че с решение, постановено по гр.д. № 236/2018 г. по описа на ПлОС е отхвърлен предявеният от Х. П. П. против „•••" ЕООД - Плевен иск, предявен на 02.04.2018 г., с правно основА.е чл.59 от ЗЗД за сумата от 338 843 лв., представляваща претендирано обезщетение за продаден от ответника дял на ищеца от построената в имота сграда с 28 бр. апартамента, гаражи и складови помещения /процесният имот/. С постановление за възлагане на недвижим имот от 19.01.2023 г. на ЧСИ Ц. Н. по изпълнително дело № 74/2022 г., след извършена публична продан, собственият на Х. П. П. недвижим имот, а именно: идеална част от 280 кв.м. от 753 кв.м. от недвижим имот, находящ се в гр. Плевен, ул. „•••“ № 11, дворно място от 280 кв.м., парцел XVII-6254 в стр. кв. 259а по плана на гр. Плевен, с адрес на имота: гр. Плевен, ул. „•••“ № •••-••• е възложен на купувача „•••" ЕООД - Плевен за сумата от 11 220 лв. Постановлението е влязло в сила на 20.06.2023 г. и е вписано в Служба по вписвА.ята - Плевен на същата дата.Този факт следва да бъде съобразен,макар и настъпил след предявяване на иска, тъй като е от значение за спорното право, предвид конкретния негов предмет.На това основА.е ответникът моли съда, да приеме, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяването на настоящия установителен иск, да го остави без разглеждане и да прекрати на основА.е чл.130 от ГПК производството по делото, поради недопустимост на иска.

В случай, че съдът не прекрати производството по делото, ответникът моли, искът да бъде приет за неоснователен и недоказан и да бъде отхвърлен. Направено е възражение за изтекла придобивна давност. Твърди се, че е придобил имота си /жилище със застроена площ от 49,92 кв.м. и складово помещение № 7/ на 29.06.2007 г.по силата на нотариален акт за покупкопродажба,сключен с „•••" ЕООД- Плевен, когато е предадено и владението на същия.Исковата молба по предявения от Х. П. иск с правно основА.е чл.29 от ЗЗД е вписана на с т.І акт 25/96 год. - за ПИ № 6254 в стр.кв.259а.От момента на закупуване на имота от „•••" ЕООД - Плевен и досега владее и се счита изцяло за собственик на целия недвижим имот, предмет на покупкопродажбата, както и че не е губил владението върху имота, като никога досега срещу него не са предявявА. каквито и да било претенции от страна на ищеца Х. П. П., които да са били годни да спрат или да прекъснат спрямо него придобивната давност по смисъла на чл.115 и чл.116 от ЗЗД. Твърди, че от момента на закупуване на имота е установил владение върху същия и досега това негово владение е

непрекъснато, необезпокоявано, явно, като в тази връзка е заплащал през годините данък сгради и такса смет за имота, извършвал е всички необходими ремонтни дейности, заплащал е всички разноски - както за запазването на вещта, така и полезни такива, заплащал е консумативите на жилището. Посочва, че с оглед вписаната през 1996 г. искова молба с предявен иск на основА.е чл.29 от ЗЗД, се позовава на изтекла в негова полза погасителна давност по смисъла на чл.79 ал.1 от ЗС, като счита, че воденият и приключил понастоящем процес за унищожаване договора за дарение между Х. П. и И. Н. не го засяга относно позоваването му на изтеклата в негова полза погасителна давност за придобИ.е на имота, тъй като не е бил страна по делото, нито в хода на същото е бил привлечен като страна в процеса, респ. като трето лице-помагач.Ответникът твърди, че едва с предявяването на настоящия иск с правно основА.е чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.92 от ЗС, ищецът предявява и обективира някакви претенции спрямо него по отношение на собствения му имот, като посочва, че погасителната давност по отношение него е започнала да тече през 2007 г. и към датата на предявяване на настоящата искова молба са изтекли много повече от 10 години и същият е придобил твърдените като собствени от ищеца идеални части от недвижимия му имот по давност.

В случай, че съдът приеме този довод за несъстоятелен, ответникът моли съда да има предвид, че е налице присъединяване на владението по силата на частното правоприемство, въз основа на правния акт на продажба, осъществен между „•••" ЕООД - Плевен и М. К. на 29.06.2007 г. Посочва, че в случая, праводателят „•••" ЕООД - Плевен е добросъвестен владелец. Същият е закупил имота, собственост преди това на ищеца, на 27.09.2004 г., като в нотариалния акт,обективиращ сделката между дружеството и Т. Н. /баща на И. Н./ няма отразено обстоятелство по отношение имота,предмет на сделката, да е налице някаква тежест,което обстоятелство е отразено и в мотивите на решението, постановено по гр.д. № 236/2018 г. по описа на ПлОС.

Ответникът моли съда, да отхвърли предявеният иск, като неоснователен и недоказан, тъй като същият е предявен след придобИ.ето на имота по давност.

На следващо място, ответникът посочва, че видно от Нотариалния акт, обективиращ закупуването на имота, който е негова собственост, на 29.06.2007 г. същият е закупил от „•••" ЕООД - Плевен следния недвижим имот: Апартамент № 15, на трети етаж на шестетажна жилищна сграда, на ул. „•••“ № 9 и № 11 в гр. Плевен, със застроена площ 49,92 кв.м., заедно с принадлежащото към апартамента складово помещение № 7 в приземния етаж, със застроена площ от 4,11 кв.м., заедно с 2,2643 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж в УПИ XVIII-6251,6254 в стр.кв.259а по плана на гр. Плевен, целият с площ 758 кв.м. Твърди, че не е закупил идеални части от дворното място, в което е изградена жилищната сграда, което дворно място е останало собственост на „•••" ЕООД – Плевен и притежавА.ят от него жилищен апартамент не попада в дворното място, описано от ищеца в исковата молба като негова собственост. Съгласно чл.92 от ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго.Твърди се, че в случая е установено друго, а именно, че друг, а не ищецът е изградил сградата и самостоятелните обекти в нея /жилища и прилежащите им помещения/, както и това, че други лица са собственици както на сградата като цяло, така и на отделните обекти в сградата - жилища, гаражи и прилежащи към тях избени помещения и др. Безспорно е, че ищецът никога не е участвал в изграждането на тази сграда, никога не е влагал средства в нея, никога не е възлагал на друго лице от негово име да строи и с евентуалното уважаване на исковата му претенция същият би се обогатил неоснователно, тъй като изградената върху имота сграда представлява подобрение и то на значителна стойност.Според ответника е налице различна собственост по отношение земята и сградата и претенцията на ищеца на основА.е чл.92 от ЗС е неоснователна и неправилно е насочена срещу ответниците и то в посочения обем.Жилищната сграда, в която притежава жилищен имот е построена след обединяването на парцел, собственост на ищеца и съседен такъв. Със Заповед № РД-12-198/09.03.2005 г. на Кмета на Община - Плевен е одобрен ПУП, с който УПИ XVII-6251 и XVII- 6254 в стр. кв.259а по плана на гр. Плевен е образуван чрез слИ.ето им в нов УПИ XVII-6251 и 6254. Целият имот е 753 кв.м.,а притежаваната от ищеца ид.част - 280 кв.м. След извършеното обединяване на двата имота е променена допустимата степен на застрояване, увеличена е максималната РЗП на сградата, която реално е построена впоследствие. Преди обединяването на парцелите и съобразно правото на собственост на ищеца, е несъмнено, че същият е имал много по-малка възможност да реализира строеж в собственото си дворно място и същото не позволява такава степен на застрояване, каквато впоследствие е построена.Ответникът счита, че ищецът неоснователно претендира съсобственост в посочения размер - 37,18%, който се явява неоправдано завишен.В заключение моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендират се и направените разноски по делото.

С определение на ПОС като ответник по предявения иск срещу М. К. е конституирана и съпругата му К. В. Т.-К. относно предявения иск за собственост върху апартамент №15 в процесната сграда.В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от К. Т.-К.,чрез пълномощника й адвокат И. Н. от ПАК,с който са направени идентични възражения за недопустимост и неоснователност на предявения иск,идентични доказателствени искА.я и предявени насрещни претенции,като тези с отговора на съпруга й М. К., които не следва да бъдат преповтаряни.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от С. С. М. ,чрез пълномощника му адв. Д. Ц. от ПлАК,с който изцяло се оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Ответникът твърди, че е законен собственик, придобил имота си на 15.08.2012 г. чрез покупко-продажба, въз основа на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот Акт № 118, том III, peг. № •••, дело № 456 от 2012 г. на нотариус П.Ц., рег. № •••, с район на действие Районен съд - гр. Плевен.Предишните собственици на имота, от които е закупил същия, а именно Х. П. Х., ЕГН •••••••••• и Е.А. Х., ЕГН •••••••••• са придобили имота на 05.10.2007 г. чрез покупко-продажба на недвижим имот, въз основа на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот Акт № 51, том VII, peг. № •••, дело № ••• от 2007 г. на нотариус С.ка Л., с рег. № •••, с район на действие Районен съд - гр. Плевен. Ответникът твърди, че от събрА.те доказателства до момента е видно, че добросъвестно е придобил процесния имот.

С определение на ПОС като ответник по предявения иск срещу С. М. относно гараж №9 е конституирана съпругата му В. И. М..В едномесечния срок по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от В. И. М.,чрез пълномощника й адвокат Д. Ц. от ПАК с изложени идентични съображения за недопустимост и неоснователност на предявения иск като тези с отговора на С. М., които не следва да бъдат преповтаряни.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от В. С. К. ,чрез пълномощника му адв. Ю. С. от ПлАК,в който е взето становище, че предявеният иск е недопустим. Ответникът счита, че за ищеца Х. П. П. не е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост, тъй като същият няма качеството собственик на недвижимия имот.Към датата на депозиране от страна на ищеца на исковата претенция е било висящо изпълнително дело № ••• по описа на ЧСИ Ц. Н. и в хода на изпълнителното производство е насочено принудително изпълнение именно върху идеална част 280 кв. м. от 753 кв. м. от недвижим имот, находящ се в гр. Плевен, ул. „•••" № 11 и представляващо Дворно място от 280 кв. м., съставляващо парцел XVII-6254 в стр. кв. № 259а по плана на гр. Плевен, а по кадастралната карта на гр. Плевен представлява: Идеална част от 280 кв. м. от 753 кв.м.част от недвижим имот с идентификатор ••• по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД- 18-71/06.06.2008 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, с адрес на имот : гр. Плевен, ул. „•••, целият с площ от 753 кв.м.По изп. дело с постановление за възлагане на недвижим имот от 19.01.2023 г. на ЧСИ Ц. Н.,след извършена публична продан, собственият на Х. П. П. недвижим имот, а именно: идеална част от 280 кв. м. от 753 кв. м. от недвижим имот, находящ се в гр. Плевен, ул. „•••" №11, дворно място от 280 кв. м., парцел XVII - 6254 в стр. кв. 259а по плана на гр. Плевен, с адрес на имота Плевен, ул. „•••" № •••-•••, е възложен на купувача „•••" ЕООД за сумата от 11 220 лева. Постановлението за възлагане е влязло в сила на 20.06.2023 г., видно от отбелязването в същото и е вписано в Служба по вписвА.ята Плевен на същата дата.Исковата молба е депозирана на 08.08.2023 г., а молбата - уточнение е депозирана на 16.10.2023 г., т.е. към датите на депозиране на молбите постановлението за възлагане е влязло в сила и ищецът Х. П. П. няма качеството на собственик на посочения по-горе недвижим имот с идентификатор ••• и ситуирана върху същия сграда с идентификатор •••, тъй като собственик на имота е „•••" ЕООД, съобразно влязлото в законна сила на 20.06.2023 г.постановление за възлагане.С оглед разпоредбата на чл. 235 ал. 3 от ГПК този факт следва да бъде съобразен от съда, макар и настъпил след предявяване на иска, като същият е от значение за спорното право, предвид конкретния негов предмет.

Ответникът моли съда, да остави без разглеждане предявената искова претенция и да прекрати производството по делото, поради недопустимост на иска.Ако се приеме,че исковата молба за допустима,ответникът оспорва предявената искова претенция, като неоснователна и недоказана.Направено е възражение за придобивна давност.С нот. акт за покупко-продажба № 197, том IV, peг. № 8•••237, дело № 546 от 29.06.2007 г. на нотариус Ж.М. е придобил от „•••" ЕООД - Плевен, следния недвижим имот: апартамент № 13 на трети етаж на шестетажна жилищна сграда, изградена на груб строеж на ул. „•••" № 9 и № 11 в гр. Плевен, със застроена площ от 87.87 кв. м., заедно с принадлежащото към апартамента складово помещение № 19 в сутерена, със застроена площ от 4.24 кв. м., заедно 4.1851% идеални части от общите части на сградата /7.93 кв. м./ и от правото на строеж върху УПИ XVII-6251, 6254 в стр. кв. № 259"а" по плана на гр. Плевен, целият с площ от 758 кв. м. - имот с идентификатор •••.24 за сумата в размер на 41 432.70 лева. Този нотариален акт го легитимира като пълноправен собственик на процесните недвижими имоти, върху които упражнява фактическа власт на валидно правно основА.е и разпоредителната сделка е произвела вещнотранслативен ефект, като е вписана и в имотния регистър.Считано от 29.06.2007 г., когато е придобил недвижимите имоти от „•••" ЕООД и към настоящия момент, владее същите спокойно, непрекъснато и явно и се счита изцяло за собственик на целия недвижим имот, предмет на покупко-продажбата.Твърди, че не е губил владението върху недвижим имот, негова собственост и спрямо него до настоящия момент никой и никога не е предявявал каквито и да било претенции, като такива не са предявявА. досега и от страна на ищеца Х. П. П., които да са били годни да спрат или да прекъснат спрямо него придобивната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД. Счита, че от 29.06.2007 г.,когато придобива собствеността върху посочените по-горе недвижими имоти, свои същите изцяло, в т.ч. и претендирА.те 37,18% идеални части от страна на ищеца и това му намерение за своене е мА.фестирано явно спрямо всички и спрямо ищеца.От датата на придобИ.е на недвижимите имоти е заплащал и заплаща и към настоящия момент в продължение на повече от 16 години данък сгради и такса смет за имотите и е извършвал необходимите ремонтни дейности, като е заплащал и всички разноски за запазването на вещта, но и полезните такива, в т.ч. и ежемесечните консумативни разходи.Воденото съдебно производство между ищеца и И. Н. по предявен иск с правно основА.е чл.29 от ЗЗД не го е засегнало по никакъв начин по отношение на изтеклата в негова полза погасителна давност за придобИ.е на имота, в т.ч. и претендирА.те от ищеца 37,18% идеални части, поради факта, че не е участвал в съдебния процес, нито като страна, нито е бил привличан като такава. Ответникът моли съда, да приеме, че погасителната давност по отношение на него е започнала да тече от 29.06.2007 г. и към датата на депозиране от страна на ищеца на исковата му претенция са изтекли повече от 16 години, като е придобил претендирА.те от ищеца 37,18% идеални части от имота по давност.На основА.е чл.92 от ЗЗД, ответникът присъединява към своето владение и владението на неговия праводател „•••"ЕООД за придобитите от него на 29.06.2007 г. недвижими имоти. Изложени са доводи,че е добросъвестен владелец на недвижим имот, тъй като посоченият по-горе договор за покупко-продажба е годно основА.е да го направи собственик, като е спазена нотариалната форма, която е необходимо условие за валидността на сделките. Праводателят „•••" ЕООД Плевен също е добросъвестен владелец,тъй като е закупил на 27.09.2004 г. имота, собственост преди това на ищеца,като в нотариалния акт, обективиращ сделката между дружеството и Т. Н. /баща на И. Н./ не е отразено обстоятелство по отношение имота, предмет на сделката, да е налице някаква тежест.Това обстоятелство е посочено и в мотивите на решението, постановено по гр. д.№ 236/2018 г. по описа на ПлОС по иск, предявен от Х. П. срещу „•••" ЕООД с правно основА.е чл.59 от ЗЗД, който иск е отхвърлен.При разнородност на владението на праводателите му по сделката и при сумиране на същото, отново се достига до извода, че е придобил претендирА.те от ищеца 37,18% идеални части по давност, тъй като владението, след сумирането му е продължило отново много повече от 10 години.

Изложени са доводи,че правилото на чл.92 от ЗС, съгласно което собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго, е неприложимо по отношение построената в имота сграда, ако същата представлява самостоятелен обект на собственост отделно от собствеността на мястото, доколкото чл. 63 от ЗС допуска възможността построената сграда в един имот да бъде обект на собственост, отделно от собствеността на земята. От нотариален акт за покупко-продажба № 197/2007г. на нотариус Ж.М. е видно, че не е закупил идеални части от дворното място,в което е изградена сградата, тъй като същото е останало собственост на „•••" ЕООД.Жилищната сграда е изградена от „•••" ЕООД,а не от ищеца,като различни лица са собственици на самостоятелните обекти в построената сграда.Изложени са подробни съображения в тази насока и във връзка с учреденото право на строеж ,въз основа на което е изградена

процесната сграда.

В заключение моли съда, да приеме, че предявеният иск е недопустим и да прекрати производството по делото. В случай, че съдът приеме, че исковата претенция е допустима,ответникът моли съда, да я отхвърли, като неоснователна и недоказана. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от М. П. Ц. чрез пълномощника й адв. Ю. С. от ПлАК, в който, е взето становище, че предявеният иск е недопустим. Ответницата счита, че за ищеца Х. П. П. не е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост, тъй като същият няма качеството собственик на недвижимия имот.Към датата на депозиране от страна на ищеца на исковата претенция е било висящо изпълнително дело № ••• по описа на ЧСИ Ц. Н. и в хода на изпълнителното производство е насочено принудително изпълнение именно върху идеална част 280 кв. м. от 753 кв. м. от недвижим имот, находящ се в гр. Плевен, ул. „•••" № 11 и представляващо Дворно място от 280 кв. м., съставляващо парцел XVII-6254 в стр. кв. № 259а по плана на гр. Плевен, а по кадастралната карта на гр. Плевен представлява: Идеална част от 280 кв. м. от 753 кв. м. част от недвижим имот с идентификатор ••• по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД- 18-71/06.06.2008 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, с адрес на имот : гр. Плевен, ул. „•••, целият с площ от 753 кв. м.По изп. дело с постановление за възлагане на недвижим имот от 19.01. 2023г.на ЧСИ Ц. Н., след извършена публична продан, собственият на Х. П. П. недвижим имот, а именно: идеална част от 280 кв. м. от 753 кв. м. от недвижим имот, находящ се в гр. Плевен, ул. „•••" №11, дворно място от 280 кв. м., парцел XVII - 6254 в стр. кв. 259а по плана на гр. Плевен, с адрес на имота Плевен, ул. „•••" № •••-•••, е възложен на купувача „•••" ЕООД за сумата от 11 220 лева. Постановлението за възлагане е влязло в сила на 20.06.2023 г.,видно от отбелязването в същото и е вписано в Служба по вписвА.ята Плевен на същата дата.Исковата молба е депозирана на 08.08.2023 г., а молбата - уточнение е депозирана на 16.10.2023 г., т.е. към датите на депозиране на молбите постановлението за възлагане е влязло в сила и ищецът Х. П. П. няма качеството собственик на посочения по-горе недвижим имот с идентификатор ••• и ситуираната върху същия сграда с идентификатор •••, тъй като собственик на имота е „•••" ЕООД, съобразно влязлото в законна сила на 20.06.2023 г. постановление за възлагане на недвижим имот.С оглед разпоредбата на чл. 235 ал. 3 от ГПК този факт следва да бъде съобразен от съда, макар и настъпил след предявяване на иска, като същият е от значение за спорното право, предвид конкретния негов предмет.

Ответницата моли съда, да остави без разглеждане предявената искова претенция и да прекрати производството по делото, поради недопустимост на иска.Ако съдът приеме исковата молба за допустима, ответницата оспорва предявената искова претенция, като неоснователна и недоказана.Направено е възражение за придобивна давност.С нотариален акт за покупко-продажба № 104, том VIII, peг. № •••, дело № 1143 от 21.12.2007 г. на нотариус Ж.М., поправен с нотариален акт № 39, том I, peг. № 248 от 15.01.2008 г. на нотариус Ж.М. е придобила от „•••" ЕООД - Плевен следния недвижим имот: апартамент № 24 - мезонет на първи и втори покривни етажи, находящ се на ул. „•••" № 9 и № 11, със застроена площ от 107.17 кв. м., заедно с принадлежащото към апартамента 4.4932% идеални части от общите части на сградата /8.51 кв. м./ и от правото на строеж върху УПИ XVII-6251, 6254 в стр. кв. № 259 -а", целия с площ от 758 кв. м. - имот с идентификатор •••.24.Със същия нотариален акт имотът е придобит от нея и М. А. П. в съсобственост от продавача „•••" ЕООД, а именно: козметичен салон на приземен етаж, със застроена площ от 26.68 кв. м., заедно с 1.0063% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ 6251, 6254, в стр. кв. 259 -а" по плана на гр. Плевен, целия с площ от 758 кв. м.За двата недвижими имота е заплатила изцяло сумата в размер на 68 396 лева, като от страна на продавача „•••" ЕООД владението върху недвижимите имоти е предадено в деня на сделката - 21.12.2007 г. На 10.02.2015 г. с нот.акт за покупко- продажба на недвижим имот № 4, том I, дело № 4 на нотариус Г. Б., съсобственичката М. А. П. й е продала ½ идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.28, с адрес на имота: гр. Плевен, ул. „•••" № 11, етаж 0, обект: козметичен салон, който самостоятелен обект се намира в сграда 1, разположена в поземлен имот •••., като владението върху тази 1/2 идеална част е предадено в деня на сделката. Ответницата счита, че този нотариален акт я легитимира като пълноправен собственик на процесните недвижими имоти, върху които упражнява фактическа власт на валидно правно основА.е и разпоредителната сделка е произвела вещно-транслативен ефект, като е вписана и в имотния регистър.Считано от 21.12.2007 г., когато е придобила недвижимите имоти от „•••" ЕООД и към настоящия момент, владее същите спокойно, непрекъснато и явно и се счита изцяло за собственик на целите недвижими имот, предмет на покупко-продажбата. Твърди, че не е губила владението върху недвижимите имоти, нейна собственост и спрямо нея до настоящия момент никой и никога не е предявявал каквито и да било претенции, като такива не са предявявА. досега и от страна на ищеца Х. П. П., които да са били годни да спрат или да прекъснат спрямо него придобивната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД. От 21.12.2007 г.,когато е придобила собствеността върху посочените по-горе недвижими имоти, свои същите изцяло, в т.ч. и претендирА.те 37,18% идеални части от страна на ищеца и това му намерение за своене е мА.фестирано явно спрямо всички и спрямо ищеца.Считано от датата на придобИ.е на недвижимите имоти е заплащала и заплаща и към настоящия момент в продължение на повече от 16 години данък сгради и такса смет за имотите и е извършвала необходимите ремонтни дейности,като е заплащала и всички разноски за запазването на вещта, но и полезните такива, в т.ч. и ежемесечните консумативни разходи. Воденото съдебно производство между ищеца и И. Н. по предявен иск с правно основА.е чл.29 от ЗЗД не я е засегнало по никакъв начин по отношение на изтеклата в нейна полза погасителна давност за придобИ.е на имота, в т.ч. и претендирА.те от ищеца 37,18% идеални части, поради факта, че не е участвала в съдебния процес, нито като страна, нито е бил привличана като такава. Ответницата моли съда, да приеме, че погасителната давност по отношение на нея е започнала да тече от 21.12.2007 г. и към датата на депозиране от страна на ищеца на исковата му претенция са изтекли повече от 16 години, като е придобила претендирА.те от ищеца 37,18% идеални части от имота по давност. На основА.е чл.92 от ЗЗД, ответницата присъединява към своето владение и владението на нейните праводатели „•••" ЕООД за придобитите от нея на 21.12.2007 г. недвижими имоти и за придобитата от нея през 2015 г.от М. А. П. ½ ид. част от сграда с идентификатор •••.28, обект: козметичен салон.

Ответницата счита, че е добросъвестен владелец на недвижимите имоти, тъй като посочените договори за покупко-продажба са годно основА.е да я направят собственик, като е спазена нотариалната форма, която е необходимо условие за валидността на сделките. Ответницата присъединява към своето владение и владението на продавача по договора от 2007 г. „•••" ЕООД и владението на М. А. П. за ½ ид. част по договора от 2015 г.,като счита, че това правоприемство е действително, тъй като предаването на владението върху имота е станало с нотариален акт и е налице и правоприемство по смисъла на чл.82 от ЗС.Според ответницата праводателят й „•••" ЕООД Плевен също е добросъвестен владелец,който е закупил на 27.09.2004 г.имота, собственост преди това на ищеца, като в нотариалния акт, обективиращ сделката между дружеството и Т. Н. /баща на И. Н./ не е отразено обстоятелство по отношение имота, предмет на сделката, да е налице някаква тежест.Това обстоятелство е посочено и в мотивите на решението, постановено по гр. д. № 236/2018 г. по описа на ПлОС по иск, предявен от Х. П. срещу „•••" ЕООД с правно основА.е чл.59 от ЗЗД, който иск е отхвърлен.При разнородност на владението на праводателите й по сделката и при сумиране на същото, отново се достига до извода, че е придобила претендирА.те от ищеца 37,18% идеални части по давност, тъй като владението, след сумирането му е продължило отново много повече от 10 години.

Правилото на чл.92 от ЗС, съгласно което собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго, е неприложимо по отношение построената в имота сграда, ако същата представлява самостоятелен обект на собственост отделно от собствеността на мястото, доколкото чл. 63 от ЗС допуска възможността построената сграда в един имот да бъде обект на собственост, отделно от собствеността на земята. От нотариален акт за покупко-продажба № 104, том VІІІ, peг. № •••, дело № 1143 от 21.12.2007 г. на нотариус Ж.М., поправен с нотариален акт № 39, том І, рег. № 248 от 15.01.2008 г. на нотариус Ж.М. е видно, че тя не е закупила идеални части от дворното място, в което е изградена сградата, тъй като същото е останало собственост на „•••" ЕООД.Жилищната сграда е изградена от „•••" ЕООД, а не от ищеца, различни лица са собственици на самостоятелните обекти в построената сграда. Изложени са подробни съображения в тази насока и във връзка с учреденото право на строеж ,въз основа на което е изградена процесната сграда.

В заключение моли съда, да приеме, че предявеният иск е недопустим и да прекрати производството по делото. В случай, че съдът приеме, че исковата претенция е допустима,ответникът моли съда, да я отхвърли, като неоснователна и недоказана. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил е писмен отговор от А. А. Т. и Д. К. Т. - Т. чрез пълномощника им адв. Ю. С. от ПлАК, в който, са изложени идентични доводи и съображения за недопустимост на предявения иск.Ако съдът счете исковата молба за допустима,искът се оспорва като неоснователен.С нот. акт за покупко-продажба № 105, том V, peг. № 4172, дело № 387 от 11.05.2017 г. на нотариус Ж.М. са придобили от В.. И. Л. и Б. П. Л. следния недвижим имот: апартамент № 16, находящ се на ул. „•••" № 11, на етаж 3, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № •••.16 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Плевен, със застроена площ от 87.17 кв. м.,заедно с припадащите се на жилището 3.9663% идеални части, съответстващи на 7.51 кв. м. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж и Гараж № 5 находящ се в същата жилищна сграда на ул. „•••" № 11, с идентификатор № •••.32. със застроена площ от 22.50 кв. м., с принадлежащото към гаража складово помещение, с площ от 4.70 кв. м., заедно с припадащите се на гаража 1.0384% идеални части, съответстващи на 1.97 кв. м. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж за сумата в размер на 100 000 лева. Този нотариален акт ги легитимира като пълноправни собственици на процесните недвижими имоти, върху които упражняват фактическа власт на валидно правно основА.е и разпоредителната сделка е произвела вещно-транслативен ефект, като е вписана и в имотния регистър.Направено е възражение,че са придобили гореописА.те имоти на основА.е давностно владение. Считано от 11.05.2017 г., когато са придобили недвижимите имоти от „•••" ЕООД и към настоящия момент, владеят същите спокойно, непрекъснато и явно и се считат изцяло за собственици на целите недвижими имоти, предмет на покупко-

продажбата.Твърдят, че не са губили владението върху недвижимите имоти, тяхна собственост и спрямо тях до настоящия момент никой и никога не е предявявал каквито и да било претенции, като такива не са предявявА. досега и от страна на ищеца Х. П. П., които да са били годни да спрат или да прекъснат спрямо тях придобивната давност. Считат, че от придобИ.е на собствеността върху посочените по-горе недвижими имоти, своят същите изцяло, в т.ч. и претендирА.те 37,18% идеални части от страна на ищеца и това им намерение за своене е мА.фестирано явно спрямо всички и спрямо ищеца.Считано от датата на придобИ.е на недвижимите имоти са заплащали и заплащат и към настоящия момент данък сгради и такса смет за имотите и са извършвали необходимите ремонтни дейности, като са заплащали и всички разноски за запазването на вещта, но и полезните такива, в т.ч. и ежемесечните консумативни разходи.Воденото съдебно производство между ищеца и И. Н. по предявен иск с правно основА.е чл.29 от ЗЗД не ги е засегнало по никакъв начин по отношение на изтеклата в тяхна полза погасителна давност за придобИ.е на имота, в т.ч. и претендирА.те от ищеца 37,18% идеални части, поради факта, че не са участвали в съдебния процес, нито като страна, нито са били привличА. като такава. Ответниците молят съда, да приеме, че погасителната давност по отношение на тях е започнала да тече от датата на придобИ.е на недвижимите имоти и към датата на депозиране от страна на ищеца на исковата му претенция са изтекли повече от 6 години, като са придобили претендирА.те от ищеца 37,18% идеални части от имота по давност. На основА.е чл.92 от ЗЗД присъединяват към тяхното владение и владението на техните праводатели за придобитите от тях на 11.05.2017 г. недвижими имоти, подробно описА. по-горе.

Изложени са доводи,че ответниците са добросъвестни владелци на недвижимите имоти, тъй като посоченият договор за покупко-продажба е годно основА.е да ги направи собственик, като е спазена нотариалната форма, която е необходимо условие за валидността на сделките. Ответниците присъединяват към своето владение и владението на продавачите по договора от 14.06.2005 г. В.. И. Л. и Б. П. Л., като считат, че това правоприемство е действително, тъй като предаването на владението върху имотите е станало с нотариален акт и е налице и правоприемство по смисъла на чл.82 от ЗС. Изложени са подробни съображения относно учреденото право на строеж върху процесната сграда.Правилото на чл.92 от ЗС, съгласно което собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго, е неприложимо по отношение построената в имота сграда, ако същата представлява самостоятелен обект на собственост отделно от собствеността на мястото, доколкото чл. 63 от ЗС допуска възможността построената сграда в един имот да бъде обект на собственост, отделно от собствеността на земята.От нотариален акт за покупко-продажба № 105, том V, peг. № 4172, дело № 387 от 11.05.2017 г. на нотариус Ж.М. е видно, че не са закупили идеални части от дворното място, в което е изградена сградата, тъй като същото е останало собственост на „•••" ЕООД.В случая, жилищната сграда е изградена от „•••" ЕООД, а не от ищеца, като различни лица са собственици на самостоятелните обекти в построената сграда

Ответниците считат, че предявеният иск е недопустим и молят съда, да прекрати производството по делото. В случай, че съдът приеме, че исковата претенция е допустима,молят съда да я отхвърли като неоснователна и недоказана. Претендират направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от Б. Б. Ч. чрез пълномощника й адв. И. А. от ПлАК, в който е взето становище, че исковата молба е недопустима. Изложени са доводи,че ищецът не е активно легитимиран да води настоящия процес и не би могъл да насочи претенцията си при посоченото от него правно основА.е,тъй като към настоящия момент същият не е собственик на недвижимия имот,от който твърди,че черпи права.Ищецът пропуска да спомене,че е налице влязло в законна сила решение на ПОС № 59/14.02.2019 г., постановено по гр.дело № 236/2018 г.по описа на същия съд ,с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца Х. П. П. против ответника „•••“ ЕООД Плевен иск с правно основА.е чл.59 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 338 843 лв., с която сума ответникът се е обогатил за негова сметка, като е продал неговия дял от построената в имота му сграда с 28 апартамента, гаражи и складови помещения, ведно със законната лихва върху сумата от 338 843 лв. от 02.04.2018 г. - датата на ИМ до окончателното й изплащане.Посочено е,че ищецът е извършил дарение на недвижимия си имот на 30.08.1995 г., като сделката е унищожена на основА.е чл.29 от ЗЗД, поради измама с влязлото в сила решение на ВКС от 03.04.2013 г. При унищожаването й породените правни последици биват заличени с обратна сила, т.е. постановеното съдебно решение има преобразуващо действие, което се отнася към момента, когато е била сключена порочната сделка. Последиците от унищожаването са визирА. в чл. 34 от ЗЗД - всяка от стрА.те трябва да върне на другата всичко, което е получила от нея. В конкретния казус имотът, предмет на унищожената сделка, е прехвърлен на трети лица, по отношение на тях вписването на исковата молба има само оповестително действие. В горепосоченото решение на ПОС съдът е приел,че не е налице и обогатяване за ответното дружество „•••" ЕООД, като то е придобило собствеността върху имота на възмездно основА.е, в негова полза е учредено право на строеж върху посочените от ищеца обекти от страна на другите съсобственици, което също е възмездено, съответно строежът е реализиран.Твърди се,че за възникналите разноски от горепосоченото производство в полза на дружеството е издаден изпълнителен лист № 493 от 19.09.2019 г., по силата на който ищецът Х. П. П. е осъден на основА.е чл.78 ал.3 от ГПК да заплати на „•••" ЕООД направените деловодни разноски.В резултат на принудителното събиране на тези суми е била възложена и притежаваната идеална част от процесния недвижим имот, в която попада изградената жилищна сграда, в която попада и собствения й недвижим имот.

При условията на алтернативност, ответницата изразява становище, че исковата претенция е неоснователна.Дружеството - строител и праводател на ответницата е придобило недвижимия имот от Т. И. Н. чрез покупкопродажба. Към датата на тази сделка, видно от приложените към нотариалният акт на нотариус Ж.М. под номер 6 е представено удостоверение за липсата на вещни тежести, издадено от Служба по вписвА.ята при ПлPC.В това удостоверение липсва какъвто и да е запис, касаещ вещна тежест или вписване на исковата молба на ищеца по делото, като твърди, че това е от значение за наличието на знА.е от страна на това дружеството към съответния момент за висящ процес, свързан с процесния имот. Такова знА.е отсъства и към датата на последващата сделка - 14.06.2005 г., по силата на която в полза на „•••" ЕООД е било учредено право на строеж в съседен имот спрямо този, към който е имал отношение ищеца. В този смисъл е и становище на РДНСК изх. № ПЛ-944-00-307 от 12.09.2013 г.,от което е видно, че „•••“ ЕООД и последващите приобретатели на обекти от построената сграда са третирА., като добросъвестни трети лица.

Ответницата счита, че в случая, не е налице приращение, при което собственикът на земята би станал собственик на построеното върху нея, тъй като строителството на сградата е извършено в новообразуван имот въз основа на две различни основА.я - в единия случай това е придобивна сделка, а спрямо втория имот - въз основа на учредено право на строеж.Извършено е обединяване посредством ПУП на тези два недвижими имота, което променя допустимата степен на застрояване, съответно увеличава максималното РЗП на сградата/сградите, която/които биха могли да бъдат построени в двата имота, преди същите да бъдат обединени в един.Твърди се , че дори ищецът да беше още собственик на единия от двата обединени имота, то това не означава, че е възможно да определи размера на претенцията си въз основа на квотите си от дворното място.

С отговора ответницата е направила възражение за придобивна давност. От 28.06.2007 г., когато е закупила от дружеството - праводател недвижимите имоти е установила владение върху тях и досега, като владението е непрекъснато, необезпокоявано и явно.Воденото съдебно производство между ищеца и И. Н. по предявен иск с правно основА.е чл.29 от ЗЗД, приключило с влязло в сила Решение № 368 от 03.04.2013 г., постановено по гр. дело № 243/2012 г. на ВКС, не я е засегнало по никакъв начин по отношение на изтеклата в нейна полза погасителна давност за придобИ.е на имотите, а освен това, тъй като съдебният процес е неуспешен за ищеца, по отношение на нея не е спирала или дори прекъсвала давността.

В заключение моли съда да бъде отхвърлена предявената срещу нея искова претенция, като неоснователна и недоказана. Претендира направените деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от С. Д. М., в който се изразява становище, че исковата молба е недопустима и неоснователна.Невярно е твърдението,че той е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.44, находящ се в гр. Плевен,ул. „•••",представляващ гараж №17 ,площ по документ 18,78 кв. м., 0,675% идеални части от общите части на сградата.Ответникът оспорва подадената срещу него искова молба, тъй като на 02.11.2021 г. той и съпругата му Е. Г. М. са продали посочения по-горе гараж №17, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.44,подробно индивидуализиран.

В заключение моли съда да отхвърли предявения към него иск и делото да бъде прекратено.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от М. Г. Г.,в който е взето становище, че исковата молба е недопустима.Изложени са доводи,че ищецът не е собственик на процесната част от поземлен имот с идентификатор •••, находящ се в гр. Плевен, ул. „А..По партидата на имота в Служба по вписвА.ята - гр.Плевен е налице вписване с вх.peг. № 6200 от 20.06.2023 г. на Постановление за възлагане на недвижим имот след проведена публична продан.Съгласно постановлението за възлагане на недвижим имот на ЧСИ Ц. Н., peг. № 756, с район на действие Окръжен съд - Плевен, вписано в служба по вписвА.ята гр. Плевен, идеална част от 280 кв.м. от недвижимия имот е била собственост на ищеца Х. П. П., преди да бъде продадена на публична продан по изп. дело № •••/2022 г. по описа на ЧСИ Ц. Н.,като към настоящия момент, собственик на процесните 280 кв.м.е дружеството „•••" ЕООД, взискател по изпълнителното дело. Исковата молба по настоящото дело е подадена в съда на 08.08.2023 г., а постановлението за възлагане на недвижим имот е вписано в Служба по вписвА.ята - гр. Плевен на 20.06.2023 г.Ищецът е изгубил собствеността върху процесните 280 кв.м. преди образуване на делото и не се прилага хипотезата на чл. 226 от ГПК. Предявеният от ищеца установителен иск е недопустим, тъй като същият няма правен интерес от предявяването му ,с оглед на това, че не се легитимира като собственик на процесната идеална част 280 кв.м./753 кв.м. от ПИ с идентификатор •••.

В отговора е взето становище, че предявеният иск е неоснователен. Посочено е,че ответницата е придобила Апартамент № 10 и Гараж № 6 от Д. С.Т. и М. И.а Т.,съгласно договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 19, том IV, peг. № •••, дело № ••• от 2017г.на нотариус С. П., peг. № ••• на НК, с район на действие Плевенски районен съд.Направено е възражение за изтекла придобивна давност в полза на праводателите си Д. С.Т. и М. И.а Т. за процесните самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.33 /Апартамент № 10/ и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ••• /Гараж № 6/,като твърди,че праводателите й Д. С.Т. и М. И.а Т., са притежавали ½ от поземлен имот № 6251 в кв. 259„а" по плана на гр. Плевен, с площ от 478 кв.м. През 2005 г. този имот е обединен в едно УПИ заедно с поземлен имот № 6254 и е образуван нов УПИ XVII-6251, 6254 в кв. 259а по плана на гр. Плевен. През 2005г. дружеството „•••" ЕООД се е легитимирало като собственик на поземлен имот № 6254. Посочва, че на 14.06.2005 г. е съставен нотариален акт за учредяване право на строеж № 81, том IV, peг. № ••• от 2005 г. на нотариус Ж.М., peг. № ••• на НК, с район на действие Плевенски районен съд, с който в полза на Д. Т. и М. Т. е учредено право на строеж върху горепосочения урегулиран поземлен имот за изграждане на Апартамент № 10 и Гараж № 6.Имотите са въведени в експлоатация на 23.11.2008 г.Праводателите на ответницата са владеели двата имота спокойно, явно, несъмнено и непрекъсвано от датата на въвеждането на сградата в експлоатация - 23.11.2008 г. до 10.11.2017 г., на която дата с нотариален акт за дарение на недвижим имот са й прехвърлили двата имота - Апартамент № 10 и Гараж № 6.Периодът на владение се равнява на 8 години, 11 месеца и 18 дни. Твърди,че праводателите й Д. Т. и М. Т., на основА.е чл. 70, ал.1 от ЗС, са осъществявали добросъвестно владение върху имотите, като са владеели имотите на правно основА.е, годно да ги направи собственици, без да знаят, че „•••" ЕООД не е собственик на поземлен имот № 6254,тъй като към датата на сключване на нотариалния акт за учредяване на право на строеж върху обединеното УПИ XVII-6251, 6254, по справката на имота и по удостоверенията за тежести не е излизало вписване на искова молба върху имота, а решението за унищожаване на договора за дарение все още не е било постановено.Видно от представената от ищеца справка от имотния регистър по партидата му под № 14 с вх. peг. № 78744 е вписана искова молба, но от вписването не може да се направи заключение за кой имот се отнася, като в допълнение на това като ответник по делото е посочен ищецът Х. П. П.,а ищец дори не е посочен.Това вписване не излиза нито по справки на имота, нито по удостоверенията за тежести за същия. Посочва,че вписване № 8 с вх. peг. № 14237 на решението на ВКС за унищожаване на договора за дарение, което излиза по справката по лице на Х. П. П., не излиза дори към настоящия момент по справката на имота.Ответницата счита, че в полза на праводателите й Д. Т. и М. Т. е изтекла кратка 5-годишна придобивка давност с начална дата 23.11.2008 г. и крайна дата 23.11.2013 г.,а съгласно чл.79 от ЗС същите са придобили собствеността върху апартамент №10 и гараж № 6 на 24.11.2013г.в тази насока се представят доказателства за заплащА. от същите местни данъци и такси за двата имота,като партидите, по които са заплащали сметки за консумация на електричество, вода и топлоенергия са водени на тяхно име.Ответницата се позовава и на разпоредбата на чл.83 от ЗС.Съгласно чл.70 от ЗС добросъвестността се предполага до доказване на противното, като данни в обратен смисъл по делото не са налице.

При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че Д. Т. и М. Т. не са владели имота добросъвестно и в тяхна полза не е изтекла кратка 5-годишна придобивна давност, ответницата прави възражение за изтекла кратка 5- годишна придобивна давност в нейна полза, след датата на придобИ.ето на двата имота от нея на 10.11.2017г.Твърди, че е осъществявала явно, спокойно и непрекъснато владение върху двата имота от датата на прехвърлянето до предявяването на настоящия иск, като е заплащала редовно местните данъци и такси, сметките за вода и електричество. Двата имота - апартамент №10 и гараж № 6 са декларирА. в една и съща партида в Дирекция „Приходи от местни данъци и такси" при Община – Плевен и в тази връзка е позовава и на разпоредбата на чл.83 от ЗС.Твърди се ,че в полза на ответницата също е изтекла кратка 5-годишна давност в периода от 10.11.2017 г. - 10.11.2022 г.,тъй като владее имота на правно основА.е, годно да я направи собственик и към момента на придобИ.е на апартамент № 10 и гараж № 6 не е знаела, че са налице претенции за собственост от друго лице.По справките на двата самостоятелни обекта и на поземления имот с идентификатор ••• не са излизали вписвА.я на искови молби и решения по тях. Счита, че е станала собственик на двата имота - Апартамент № 10 и Гараж № 6 въз основа на кратка 5-годишна давност на 11.11.2022 г.

При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че не е изтекла кратка 5-годишна давност в нейна полза до предявяването на иска, ответницата е направила възражение, че в нейна полза е изтекла 10-годишна давност, считано от 23.11.2008 г. до 23.11.2018 г. на основА.е чл.82 от ЗС, като към собственото си владение, присъединява и владението на праводателите си Д. Т. и М. Т..Към настоящия момент е изтекъл период, много по-дълъг от предвидения в чл.79 ал.1 от ЗС от 10 години.Владението върху Апартамент № 10 и Гараж № 6 е необезпокоявано и давността не е прекъсвала в нито един момент до предявяването на настоящия иск. Течението на придобивната давност в полза на нейните праводатели и в нейна полза не е прекъсвано с предявяването на иска за унищожаване на договора за дарение от ищеца Х. П. П..Делото за унищожаване на договора за дарение се е водело единствено за въпросното дворно място от 280 кв.м., представляващо парцел XVII-6254 в кв. 259а по плана на гр. Плевен, заедно с построените в това място къща, пристройка, шопрон и гараж, които са съществували към датата на дарението. Делото не е водено за построената по-късно сграда с идентификатор •••, нито за самостоятелните обекти в нея.Предявяването на иск за собственост за идеална част от поземления имот не прекъсва давността по отношение на построените в него след предявяването на иска сгради и самостоятелни обекти.

В заключение ответницата моли съда да бъде отхвърлен, като недопустим и неоснователен предявеният от Х. П. П. установителен иск за собственост по приращение на 37.18% идеални части от притежавА.те от нея самостоятелни обекти в сграда с идентификатор •••, построена в имот с идентификатор •••, а именно: апартамент № 10,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.10,с площ от 87.17 кв.м. и гараж №6, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.33.Претендират се направените разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от Р. Д. К. и И. П. К. чрез пълномощника им – адв. К. Д. от ПлАК,в който е взето становище, че исковата молба е недопустима. Ответниците твърдят, че след придобИ.е на два броя недвижими имоти са отчуждили същите, като с акт № 98, том 56, дело № 13181/2008 година по описа на имотен регистър е прехвърлена собствеността на Апартамент 14 на Л.О., находящ се в гр. Плевен, ул. „•••“ № 9 и № 11, находящ се на третия етаж от шестетажна жилищна сграда, със застроена площ от 53.12 кв.м., ведно с прилежащите към жилището складово помещение № 18 в сутерена на сградата със застроена площ от 5.07 кв.м., както и 2.4903 % 4.71 кв.м. идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, осъществено в ПИ на горепосочения адрес, съставляващ УПИ № XVII-6251, 6254 в кв. 259 „а" по плана на град Плевен, целият с площ от 758 кв.м.С акт № 130, том 53, дело № 11123/2011 година по описа на Имотен регистър е прехвърлена собствеността на Гараж 11 на А. В. Т., находящ се в гр. Плевен, ул. „•••" № 9 и № 11, находящ се в сутерена, със застроена площ от 20.94 кв.м.,както и 0.7592 % 1.43 кв.м. идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, осъществено в ПИ на горепосочения адрес, съставляващ УПИ № XVII-6251, 6254 в кв. 259 „а" по плана на град Плевен, целият с площ от 758 кв.м. Ответниците твърдят, че ищецът не би могъл да насочи претенцията си при посоченото от него правно основА.е, тъй като същият няма никаква връзка към настоящия момент с недвижимия имот, от който твърди, че черпи права.

Според ответниците, ищецът проявява процесуална недобросъвестност, като не представя данни за приключил с влязъл в сила съдебен акт, а именно Решение № 59/14.02.2019 г., постановено по гр. дело № 236/2018 г. по описа на ПлОС, с което е отхвърлен предявеният от Х. П. П. против „•••“ ЕООД иск за осъждането на дружеството на основА.е чл.59 ал.1 от ЗЗД да му заплатят сумата от 338 843 лв., с която сума ответникът се е обогатил за негова сметка, като е продал неговия дял от построената в имота му сграда с 28 апартамента, гаражи и складови помещения, ведно със законната лихва върху сумата от 338 843 лв. от 02.04.2018 г. датата на ИМ до окончателното й изплащане, като неоснователен.Ищецът е извършил дарение на недвижимия си имот на 30.08.1995 г., като сделката е унищожена на основА.е чл.29 от ЗЗД, поради измама с влязлото в сила решение на ВКС от 03.04.2013 г. При унищожаването й породените правни последици биват заличени с обратна сила, т.е. постановеното съдебно решение има преобразуващо действие, което се отнася към момента, когато е била сключена порочната сделка и страната трябва да върне на другата всичко,което е получила от нея.Имотът, предмет на унищожената сделка е прехвърлен на трети лица, по отношение на тях вписването на исковата молба има само оповестително действие.С влязлото в сила решение съдът се е произнесъл, че не е налице обогатяване от страна ответното дружество „•••" ЕООД, тъй като имота е придобит от него възмездно. В негова полза е учредено право на строеж върху посочените от ищеца обекти, които също са придобити от другите ответници възмездно.

Алтернативно, ответниците твърдят, че исковата претенция е неоснователна.Дружеството - строител и техен праводател е придобило недвижимия имот от Т. И. Н. посредством покупко-продажба, като видно от приложените към нотариалният акт на нотариус Ж.М. към датата на сделката е налично удостоверение за липса на вещни тежести от Служба по вписвА.ята Плевен, в което липсва запис, удостоверяващ вещна тежест или вписване на исковата молба на ищеца по делото.Такова знА.е отсъства и към датата на последващата сделка - 14.06.2005 г., по силата на която в полза на „•••“ ЕООД е било учредено право на строеж в съседен имот спрямо този, към който е имал отношение ищеца. В този смисъл е и становище на РДНСК изх. № Пл- 944-00-307 от 12.09.2013 г., от което е видно, че „•••“ ЕООД и последващите приобретатели на обекти от построената сграда са приети като трети добросъвестни лица.

Ответниците твърдят, че в процесния случай не е налице приращение, при което собственика на земята би станал собственик на построеното върху нея,тъй като строителството на сградата е извършено в новообразуван имот, въз основа на две различни основА.я - в единия случай това е придобивна сделка,а спрямо втория имот въз основа на учредено право на строеж. Извършено е било обединяване, посредством ПУП на тези два недвижими имота, което променя допустимата степен на застрояване, съответно увеличава максималното РЗП на сградата/ сградите, която/които биха могли да бъдат построени в двата имота, преди същите да бъдат обединени в един. Дори ищецът да е бил още собственик на единия от двата обединени имота, то това не означава, че е възможно да определи размера на претенцията си, въз основа на квотите си от дворното място.

В заключение ответниците молят съда да отхвърли предявените искове срещу тях като неоснователни и недоказА..Претендират направените деловодни разноски за адвокатски хонорар в размер на 1 200 лв.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от Л. П. С. чрез пълномощника му – адвокат Т. Д. от ПлАК, в който е взето становище, че предявеният иск с правно основА.е чл.124 ал.1 от ГПК е недопустим, тъй като не е налице активна процесуална легитимация и правен интерес от предявяване на иска от страна на ищеца, който няма качеството на собственик на процесния имот.Ищецът основава правото си на собственост на твърдения за придобИ.ето му по силата на правна сделка с транслативен ефект, а именно договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение № 43, том X, дело № 1843 от 1995 г. на нотариус при ПлРС и съдебно решение № 368 от 03.04.2013 г.,постановено по гр.д. № 243/2012 г. по описа на ВКС,с което е унищожен договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 44, т. X, нот.дело № •••/1995 г. на Плевенски нотариус, поради измама, с който договор ищецът се е разпоредил с имота си в полза на И. Т. Н..От представеното по делото постановление за възлагане на недвижим имот от 19.01.2023 год. на ЧСИ Ц. Н. по изпълнително дело №74/2022 г. е видно, че процесното дворно място от 280 кв.м., съставляващо парцел XVII-6254 в стр. кв.259а по плана на гр.Плевен, което дворно място представлява част от поземлен имот с идентификатор № •••, представляващ ПИ с идентификатор № •••, находящ се в гр. Плевен,ул. „•••“ №•••-•••, целият с площ 753 кв.м., собственост на ищеца, е било изнесено на публична продан и възложено на участника в проданта „•••" ЕООД Плевен, който е обявен за купувач. След предявяване на иска е настъпил правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основА.е чл.235, ал.3 от ГПК, тъй като това е от съществено значение за приложението на приращението по чл. 92 от ЗС като придобивен способ относно претендираната идеална част от процесните самостоятелни обекти в сградата, построена в имота.

Направено е възражение, че ответникът не е надлежна страна по иска, тъй като не е пасивно материално и процесуално легитимиран.По силата на договор за покупко-продажба от 2007 г., обективиран в нотариален акт № 128, том 111, peг. № •••, дело № ••• от 2007 г. на нотариус Ж.М., peг. № ••• на НК,с район на действие Районен съд Плевен и вписан в Службата по вписвА.ята — гр. Плевен с вх. peг. № 7246 от 23.04.2007 г., акт № 136, том XVII, дело № 4013 от 2007 г., на 23.04.2007 г. е придобил от „•••" ЕООД правото на собственост върху Апартамент № 2 на първи етаж на шестетажна жилищна сграда, изградена на груб строеж на ул. „•••“ №9 и №11 в гр. Плевен, със застроена площ 53,12 кв.м., заедно с прилежащото към апартамента складово помещение № 15 в приземния етаж, със застроена площ 3,46 кв.м., заедно с 0,0450/0,09 кв.м. идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж в УПИ №XVII-6251,6254 в кв.259 "а“ по плана на гр. Плевен, целият с площ от 758 кв.м. Впоследствие, на 02.07.2019 г. с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за № 185, том № VI, peг. № 6104, дело № 595 от 2019 г. на нотариус С. И. ,peг. № •••, с район на действие Районен съд - Плевен и вписан в Службата по вписвА.ята — гр. Плевен с вх. peг. № 6878 от 02.07.2019 г., акт № 7, том 18, дело № 3802 от 2019 г., той и съпругата му Р. М. С. са прехвърлили правото на собственост на процесния апартамент № 2 на В.В.В. - купувач по договора за покупко-продажба.

В тази връзка, ответникът моли съда, да прекрати производството по делото, в частта по иска с правно основА.е чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от Х. П. П. чрез адв. Х. Р. против Л. П. С., тъй като е предявен срещу ненадлежна страна.

В случай, че съдът приеме, че ответникът Л. П. С. има пасивна материалноправна легитимация по иска и производството по делото спрямо него не бъде прекратено, същият оспорва иска.Оспорва се твърдението, че ищецът е собственик на 280 кв.м., съставляващо парцел XVII-6254 в стр. кв.259а по плана на гр.Плевен, което дворно място представлява част от поземлен имот с идентификатор № •••, представляващ ПИ с идентификатор № •••, находящ се в гр. Плевен, ул. „•••“ № •••-•••, целият с площ 753 кв.м. Оспорва се твърдението, че ищецът, по силата на приращението, е станал собственик на идеална част, равняваща се на 37.18 % от правото на собственост върху Апартамент № 2 в построената сграда с идентификатор •••, намираща се в поземлен имот с идентификатор •••.

Направено е възражение за придобивна давност за процесния недвижим имот -самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.2. ,вкл. за претендирА.те от ищеца 37.18 % от правото на собственост на апартамента. Твърди се,че от 23.04.2007 г., когато е придобил имота до 02.07.2019 г., когато имотът е бил продаден на В.В.В., повече от 12 години е владял, стопА.свал и ползвал имота спокойно, явно и необезпокоявано от никой и се е считал изцяло за собственик на целия недвижим имот, предмет на покупкопродажбата, вкл. и на претендирА.те от ищеца 37.18 % от правото на собственост на апартамента. Твърди, че не е губил владението върху имота си и срещу него не са предприемА. каквито и да било действия от страна на ищеца Х. П. П., които да са били годни да спрат или да прекъснат придобивната давност. Водените и приключили със съдебни решения дела не са прекъснали течението на придобивната давност, тъй като давността се прекъсва с предявяването на иск, но само ако искът е предявен срещу лице, което се позовава на давността.В мотивите решението по гр.д. № 236/2018 на ПлОС е прието, че исковата молба по делото е вписана по партидата на ищеца Х. П. П., но не и по партидите на лицата, които към 27.02.1996 г.са били собственици на процесния имот и ответници по иска на Х. П. П. - И. Т. Н. и К. П. М..Към 27.09.2004 г., когато с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 167, том V, рег.№ 5506, дело № 580/2004 г. на Нотариус Ж.М., Т. И. Н. чрез пълномощника си И. Т. Н. е продал имота на „•••" ЕООД, дружеството не е знаело за наличието на висящ процес между ищеца и И. Т. Н. за унищожаване на Договора за дарение на имота, поради измама, тъй като по партидата на собственика на имота към този момент не е имало вписана искова молба.Ответникът счита, че праводателят му „•••" ЕООД - Плевен е добросъвестен владелец.

Ответникът твърди, че от представената с исковата молба справка от имотния регистър по партидата на ищеца Х. П. П. е видно, че има вписана искова молба под № 14 с вх. peг. № 78744 с ответник Х. П. П., но не може да се установи кои са стрА.те по делото и недвижимия имот, предмет на делото, от което може да се направи извод, че извършеното вписване няма присъщото му оповестителното-защитно действие, за да може ищецът да протиповостави своите права и на трето лице, приобретател на имота по време на висящия съдебен процес. Твърди, че едва с предявяването на настоящия иск с правно основА.е чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.92 от ЗС, ищецът е заявил претенции спрямо него по отношение на идеална част, равняваща се на 37.18% от правото на собственост върху Апартамент № 2.

Ответникът твърди, че придобивната давност по отношение на него е започнала да тече на 23.04.2007 г., когато е придобил владението на имота от праводателя си „•••"ЕООД и до 02.07.2019 г., когато имотът е бил продаден, повече от 12 години, същият е придобил претендирА.те от ищеца ид.части по давност.Към владението си, присъединява и владението на неговия праводател „•••" ЕООД - Плевен, осъществено в периода след 24.06.2005 г., когато с реализиране правото на строеж „•••" ЕООД е придобило суперфициарна собственост върху Апартамент № 2, на първия етаж със застроена площ 53,12 кв.м., ведно с 2,2595% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, построен в новообразувА.я УПИ № XVII- 6251, 6254 в квартал 259а по плана на гр. Плевен.Принципът на приращение не може да бъде приложен, тъй като суперфициарът „•••" ЕООД е извършил строителство върху собствен имот и върху обединен с него съседен имот с учредено право на строеж върху същия и построената сграда е станала негова индивидуална собственост. Следователно, налице е различна собственост по отношение земята и сградата и претенцията на ищеца на основА.е чл.92 от ЗС е неоснователна. Посочено е, че с нот. акт за покупко-продажба №128/2007г.на нотариус Ж.М., peг. №••• на НК е придобил от „•••" ЕООД правото на собственост върху Апартамент №2 на първи етаж на шестетажна жилищна сграда, изградена на груб строеж на ул. „•••“ №9 и №11 в гр. Плевен, със застроена площ 53,12 кв.м., заедно с 2,2595% /4,28 кв.м./ идеални части от общите части на сградата, от правото на строеж, ведно с прилежащото към апартамента складово помещение № 15 в приземния етаж, със застроена площ 3,46 кв.м., заедно с 0,0450 /0,09 кв.м./ идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж в УПИ №XVІІ-6251,6254 в кв.259 "а" по плана на гр.Плевен, целият с площ от 758 кв.м., но не е придобил идеални части от дворното място, в което е изградена жилищната сграда, което дворно място е останало собственост на „•••" ЕООД - Плевен по силата на договор за покупко-продажба.Праводателят му „•••" ЕООД е добросъвестен владелец, който е придобил процесния поземлен имот, освен на основА.е сделка, но и в резултат на давностно владение, продължило повече от 5 години, считано от 27.09.2004 г. до 27.09.2009 г., през който период дружеството не е губило владението върху имота, а и липсват доказателства, че срещу него са предявявА. претенции от страна на ищеца Х. П. П., които да са спрели или да са прекратили придобивната давност по отношение на имота. Ответникът счита, че ищецът неоснователно претендира съсобственост в посочения размер от 37,18% от правото на собственост на всеки самостоятелен обект в сградата, които не съответстват на фактическите му твърдения, че е собственик на ½ ид.част от имота, а от друга страна, претендирА.ят размер е обоснован с твърдението, че съответства на квотата на ищеца в обединените два имота, без да е отчетено, че при застрояване на УПИ № XVII-6254 в квартал 259а, преди обединяването му със съседния имот, собственикът на имота би получил обезщетение в значително по- малък размер. Ответникът счита претендирА.я размер на ищеца в съсобствеността за неоправдано завишен и го оспорва по основА.е и размер.

В заключение моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен.Претендират се направените разноски за адвокатско възнаграждение.

С определение на ПОС като ответник по предявения иск срещу Л. П. С. относно апартамент №2 е конституирана съпругата му Р. М. С..В едномесечния срок по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от Р. М. С.,чрез пълномощника й адвокат Т. Д. от ПАК,в който са изложени идентични доводи и съображения за недопустимост и неоснователност на предявения иск,които не следва да бъдат преповтаряни.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил е писмен отговор от А. С. Т. ,чрез пълномощника й адвокат Г. Г. от ПлАК, в който е взето становище, че предявеният иск е недопустим, алтернативно неоснователен.Претенцията на ищеца срещу нея по предявения иск за собственост по приращение на 37.18 % идеални части касае Гараж № 15, находящ се в сутерена на изградена шестетажна жилищна сграда в гр. Плевен на ул."•••" •••-•••, със застроена площ от 17.79 кв.м., заедно с принадлежащите към гаража 0,6395 %, както и 1,21 кв.м. идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ №XVII-6251,6254 в кв.259"а" по плана на град Плевен, целият с площ от 758 кв.м., който гараж представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.42.

Ответницата твърди, че към датата на депозираната искова молба, освен нея, собственик на гаража е и съпругът й С. Т..Към датата на депозиране на исковата молба - 05.04. 2023 г.процесният имот е бил обект на осъществена публична продан. Към момента на депозиране на уточняващата молба -

16.10.2023г. ищецът Х. П. не е собственик на каквито и да било идеални части от поземлен имот с идентификатор •••, върху който е построена сграда с идентификатор •••, а собственик е „•••" ЕООД.Изложени са доводи, че исковата претенция е недопустима, поради това, че ищецът не е собственик на имота, върху който е построен процесния обект,поради което прави искане, да бъде прекратено производството по настоящото дело по отношение на нея.

В случай, че съдът не възприеме становището за недопустимост на исковата претенция,е взето становище, че същата е неоснователна.Посочено е, че тя е придобила правото на собственост по отношение на имота на 04.07. 2013г., закупила е процесния имот и е заплатила продажната цена по време на брака си със С. Т..От датата на придобИ.е на собствеността до настоящия момент, тя и съпругът й владеят и ползват гаража, т.е. налице е добросъвестно владение.Направено е възражение,че на основА.е чл.79, ал.2 от ЗС ответницата и съпругът й С. Т. са придобили собствеността по отношение на 37.18 %ид. части от процесния имот по силата на давностно владение.Считано от 20.06.2023 г.ищецът не е собственик на процесния имот - 37.18 % идеални части, което обстоятелство следва да се съобрази, съгласно чл. 235, ал.3 от ГПК.

В заключение моли съда, да отхвърли исковата претенция, като неоснователна и недоказана.Претендира направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

С определение на ПОС като ответник по предявения иск срещу А. Т. относно гараж №15 е конституиран съпругът й С. М. Т..В едномесечния срок по чл.131 ГПК от С. М. Т.,чрез пълномощника му –адвокат Г. Г. от ПАК е депозиран писмен отговор,в който са изложени идентични съображения за недопустимост и неоснователност на предявения иск,направени са идентични доказателствени искА.я,като тези с отговора на А. Т., които не следва да бъдат преповтаряни.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от С. Д. Д. чрез пълномощника й – адвокат Г. Г. от ПлАК, в който е взето становище, че предявеният иск е недопустим, алтернативно неоснователен.Претенцията на ищеца срещу нея по предявения иск за собственост по приращение на 37.18 % идеални части касае апартамент №20,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.20 с адрес на имота: град Плевен, ул."•••“ №9 и №11, етаж 4, апартамент 20 с площ от 56.75 кв.м., ведно със складово помещение №11 с площ от 4.11 кв.м. и 2.5667% идеални части от общите части на сградата, разположена в поземлен имот с идентификатор •••.

Към датата на депозиране на исковата молба - 05.04. 2023 г. процесният имот е бил обект на осъществена публична продан. Към момента на депозиране на уточняващата молба - 16.10.2023г. ищецът Х. П. не е собственик на каквито и да било идеални части от поземлен имот с идентификатор •••, върху който е построена сграда с идентификатор •••, а собственик е „•••" ЕООД.Изложени са доводи,че исковата претенция е недопустима, поради това, че ищецът не е собственик на имота, върху който е построен процесния обект, поради което прави искане, да бъде прекратено производството по настоящото дело по отношение на нея.

В случай, че съдът не възприеме становището за недопустимост на исковата претенция,ответницата взема становище, че същата е неоснователна. Твърди, че е придобила правото на собственост по отношение на имота на 21.12.2017 г. По отношение на същия имот е била учредена законна ипотека като банката-кредитор преди да отпусне кредит за закупуване на същия имот е направила пълно проучване. Посочено е, че е закупила процесния имот и е заплатила продажната цена чрез отпуснат кредит, който е погасила в договорените срокове. От датата на придобИ.е на собствеността до настоящия момент владее имота, т.е. налице е добросъвестно владение. Направено е възражение на основА.е чл.79 ал.2 от ЗС,че придобила собствеността по отношение на 37.18 ид. части от процесния имот по силата на давностно владение.Считано от 20.06.2023 г. ищецът не е собственик на процесния имот - 37.18 % идеални части, което обстоятелство следва да се съобрази, съгласно чл. 235, ал.3 от ГПК.

В заключение моли съда да отхвърли исковата претенция, като неоснователна и недоказана.Претендира направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от П. Т. П. ,чрез пълномощника му адвокат Г. Г. от ПлАК,в който е взето становище, че предявеният иск е недопустим, алтернативно неоснователен.С оглед уточняващата молба на ищеца претенцията му срещу ответника за собственост по приращение на 37.18 % идеални части касае следните

недвижими имоти:

• апартамент №8,представляващ самостоятелен обект в страда с идентификатор •••.8, находящ се в гр. Плевен, ул. "•••" №•••,•••, ет. 5, апартамент №8, площ по документ 53 кв. м.

-гараж №7,представляващ самостоятелен обект в страда с идентификатор •••.34, находящ се в гр. Плевен, ул. "•••" №•••,•••, ет. -1, гараж № №7, площ по документ 19 кв. м.

Съгласно приложения нотариален акт № 28/2007г.на нотариус Ж.М., на 10.12.2007г.ответникът е закупил процесните апартамент № 8 и гараж №7.По делото е представено постановление за възлагане на недвижим имот от 19.01.2023 г., вписано в Службата по вписвА.ята при Районен съд - Плевен с вх.рег. № 6204, Акт 134, том 17, дело №3730/2023 г., от което се установява, че по изпълнително дело № ••• на публична продан е изнесен недвижим имот, собственост на Х. П. П., както следва: Идеална част 280 кв.м. от 753 кв.м., находящ се в гр. Плевен, ул. ,•••" №11: Дворно място от 280 кв.м., парцел XVII- 6254 в кв. 259а по плана на гр. Плевен, имот с идентификатор ••• с адрес гр. Плевен, ул. „•••" №•••,•••, целия с площ от 753 кв.м., номер по предходен план 6251. Във връзка с публична продан, проведена от 04.07.2022 г. до 04.08.2022 г., за купувач на процесния имот с протокол от 05.08.2022 г. е обявен „•••" ЕООД, на който е възложен имота за сумата от 11 220 лв. Постановлението е влязло в законна сила на 20.06.2023г.

Към датата на депозиране на исковата молба, освен него, собственик на гаража е и съпругата му М. П..Към датата на депозиране на исковата молба - 05.04. 2023 г. процесният имот е бил обект на осъществена публична продан.Към момента на депозиране на уточняващата молба - 16.10.2023 г. ищецът Х. П. не е собственик на каквито и да било идеални части от поземлен имот с идентификатор ••• върху, който е построена сграда с идентификатор •••, а собственик е „•••" ЕООД.Изложени са доводи,че исковата претенция е недопустима, тъй като ищецът не е собственик на имота, върху който е построен процесния обект, поради което прави искане да бъде прекратено производството по настоящото дело по отношение на него.

В случай, че съдът не възприеме становището за недопустимост на исковата претенция,е взето становище, че същата е неоснователна.Правото на собственост по отношение на гореописА.те имоти е придобито на 10.12.2007 г.,като ответникът е закупил същите и е заплатил продажната им цена.От датата на придобИ.е на собствеността до настоящия момент той и съпругата му владеят имотите, т.е. те са добросъвестни владелци и като такива са станали собственици на основА.е чл.79 ал.2 от ЗС.Направено е възражение в тази насока,че той и съпругата му М. П. са придобили собствеността по отношение на 37.18 ид. части от процесните имоти по силата на давностно владение.Считано от 20.06.2023 г. ищецът не е собственик на процесния имот - 37.18 % идеални части, което обстоятелство следва да се съобрази, съгласно чл. 235, ал.3 от ГПК.

В заключение моли съда да отхвърли исковата претенция, като неоснователна и недоказана.Претендират се направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

С определение на ПОС като ответник по предявения иск срещу П. Т. П. относно апартамент №8 и гараж№7 е конституирана съпругата му М. Й. П..В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от М. Й. П.,чрез пълномощника й адвокат Г. Г. от ПАК. Изложени са идентични съображения за недопустимост и неоснователност на предявения иск,като тези с отговора на П. П., които не следва да се преповтарят.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от „•••“ ЕООД, гр.Плевен, ЕИК •••, чрез пълномощника адвокат И. А. от ПлАК,с който се оспорва исковата претенция,като е взето становище,че предявеният иск е недопустим.С нотариален акт за продажба на недвижим имот №121, том VIII, рег.№ 8267, дело №1159 от 27.12.2007г. на нотариус Ж.М., „•••” ЕООД е прехвърлило правото на собственост по отношение на имоти с идентификато𠹕••.11 и №••• на Е.М. С. и на съпругата му В. И. С.; с нотариален акт за продажба на недвижим имот №50, том IV. рег.№•••. дело №459 от 17.11.2010 г. на Нотариус Ж.М., „•••" ЕООД е прехвърлило правото на собственост по отношение на имот с идентификато𠹕••.43 на З. В. И.;с нотариален акт за продажба на недвижим имот №•••7, том IV. рег.№•••, дело №546 от 29.06.2007г.на нотариус Ж.М., „•••" ЕООД, ЕИК ••• е прехвърлило правото на собственост по отношение на имот с идентификато𠹕••.39 на В. С. К.; с нотариален акт за продажба на недвижим имот №104, том VIII, рег.№•••, дело №1143 от 21.12.2007г. на нотариус Ж.М., „•••” ЕООД, ЕИК ••• е прехвърлило правото на собственост по отношение на имот с идентификатор № •••.24 на М. П. Ц..

Към датата на депозиране на исковата молба „•••” ЕООД не е било собственик на горепосочените недвижими имоти, подробно описА. в уточняващата молба под № 11.За ищеца Х. П. П. не е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост, тъй като същият няма качеството собственик на недвижимия имот, тъй като към датата на депозиране от страна на ищеца на исковата претенция е било висящо изпълнително дело № ••• по описа на ЧСИ Ц. Н. и в хода на изпълнителното производство е насочено принудително изпълнение именно върху идеална част 280 кв. м. от 753 кв. м. от недвижим имот, находящ се в гр. Плевен, ул. „•••" № 11 и представляващо Дворно място от 280 кв. м., съставляващо парцел XVII-6254 в стр. кв. № 259а по плана на гр. Плевен, а по кадастралната карта на гр. Плевен представлява: Идеална част от 280 кв. м. от 753 кв. м. част от недвижим имот с идентификатор ••• , с адрес на имота гр. Плевен, ул. „•••“ № •••-•••, целият с площ от 753 кв. м. С постановление за възлагане на недвижим имот от 19.01.2023 г. на ЧСИ Ц. Н. по изпълнително дело № ••• след извършена публична продан, собственият на Х. П. П. недвижим имот, а именно: идеална част от 280 кв. м. от 753 кв. м. от недвижим имот, находящ се в гр. Плевен, ул. „•••“ №11, дворно място от 280 кв. м., парцел XVII - 6254 в стр. кв. 259а по плана на гр. Плевен, с адрес на имота Плевен, ул. „•••“ № •••- •••, е възложен на купувача „•••" ЕООД за сумата от 11 220 лева. Постановлението за възлагане е влязло в сила на 20.06.2023 г., като този факт следва да бъде съобразен от съда, макар и настъпил след предявяване на иска, тъй като същия е от значение за спорното право, предвид конкретния негов предмет.

Ответникът счита, че исковата претенция е недопустима по отношение на „•••" ЕООД, тъй като дружеството не е собственик на имотите, посочени в молба-уточнение и Х. П. не е собственик на имота, върху който са построени обектите и моли, да бъде прекратено производството по делото по отношение на „•••" ЕООД, ЕИК •••. Претендира направените разноски в настоящото производство.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от Л. Г. Х. чрез пълномощника му – адв. Д. П. от ПлАК, в който е взето становище, че предявеният от ищеца иск по чл.92 от ЗС е изцяло

неоснователен.Претендирането от страна на ищеца на 37,18% от правото на собственост върху построената в имота сграда или това са 46 бр. самостоятелни обекти в нея е изцяло е неоснователно и незаконосъобразно,като от страна на ищеца няма пояснения в каква връзка са

представените от него писмени доказателства.Изцяло неясно е, от една страна, на какво реално се основава исковата претенция, а от друга страна, кое е лицето С. Т. Т., ЕГН •••••••••• и какво общо има с делото, което важи и за П. П. М., ЕГН ••••••••••, съответно и каква е съпричастността на ТД „•••" ООД или ЮЛ, евентуален правоприемник на дяловете й.

Посочено е, че в определението и решението на ВКС изрично е вписано, че се унищожава като сключен при измама договор, обективиран в НА № 144, том X, дело № •••/21995г.на Нотариус при PC-Плевен, а не представения НА № 144, том X, дело № •••/1995 г. на Нотариус при PC-Плевен, т.е. липсва идентитет между представения като основно доказателство НА и съдебния акт на ВКС, съответно вписване от ИМ в Агенцията по вписвА.ята Плевен на това решение по партидата на ищеца е незаконосъобразно, поради това, че според чл.247 от ГПК ако е налице ОФГ, само допусналия това съд може да я поправи, а такива доказателства не са представени.

Твърди се ,че изобщо липсват доказателства, от които да се проследи прехвърлянето собствеността на претендирА.я за собствен от ищеца имот, а именно: Дворно място с площ от 280 кв.м., съставляващо парцел XVII-6254 в стр.кв. 259"а" по плана на гр. Плевен, заедно с построените в това място къща, пристройка, шопрон и гараж, от които да се установи кога и по какъв начин приобретателят по НА от 1995 г. се е разпоредил с вещта, има ли и през колко продавачи „•••" ЕООД гр.Плевен, ЕИК ••• е придобил същата, по възмезден или не начин и т.н.

Според ответника, абсолютно несъстоятелно е твърдението на ищеца, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам притежава, като се позовава на разпоредбите на чл.70 и сл. от ЗС и чл.55 и сл. от ЗС. Твърди, че от НА за учредяване на суперфиция се установява, че строителят е придобил процесния /и претендиран от ищеца за собствен негов имот/ със сделка, обективирана в НА № 167, том V, рег.№ 5506, н.дело № 580/2004г.по описа на нотариус ,рег.№ ••• на НК, но този НА не е представен от ищеца и няма яснота кое лице е прехвърлило собствеността и при какви условия. Твърди, че, ако собствеността върху недвижим имот е придобита по възмезден начин от несобственик, приобретателят е добросъвестен и давността по чл.79, ал.2 от ЗС е петгодишна,т.е. строителят „•••" ЕООД - Плевен, ЕИК ••• е придобил по давност собствеността върху процесния имот, считано от 2009 г. или много преди ВКС да постанови окончателното си решение .От справката на исковата молба в Агенция по вписвА.ята по име на ищеца е отбелязано вписване на ИМ срещу приобретателя по неговата сделка, но последващо е отбелязано решението на PC, c което се отхвърля ИМ и чак след повече от пет години неправилно е вписано решението на ВКС. Твърди, че е налице НА за учредяване на суперфиция, който не е унищожен или обявен за нищожен, а с това и условието по чл.92 от СК „освен ако е установено друго" не е преодоляно и напротив, придобитата суперфициарна собственост е протИ.поставима на претендиращия за съсобственик на земята, като неотменимо такова право с последица неприложимост разпоредбата за приращение.

Ответникът посочва, че от НА № 25, том VIII, рег.№ 7904, н.дело № 1074/10.12.2007г.на Нотариус рег.№ ••• по регистъра на НК безспорно се установява, че имотите му - самостоятелни обекти в сграда, са придобити по възмезден начин, въз основа на учредената суперфиция.Направено е възражение на основА.е чл.79, ал.2 от ЗС за придобИ.е по давност от дата 10.12.2012 г.на всички описА. в посочения НА самостоятелни обекти и прилежащите им части.Според ответника, съгласно чл.34 от ЗЗД, ищецът Х. П. П. има право единствено да предяви иск по чл.29 от ЗЗД срещу приобретателя по унищожения от съда Нотариален акт за дарение и в този смисъл, посочва, че предявеният иск се явява и недопустим.

В заключение моли съда да отхвърли предявения от Х. П. П., ЕГН •••••••••• иск по чл.92 от ЗС като неоснователен , недоказан или недопустим.Претендират се направените деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от А. В. Т., чрез назначения му на осн.чл.47,ал.6 ГПК особен представител адвокат М. Б. от ПАК, в който е взето становище, че предявеният иск е недопустим.Изложени са доводи,че за ищеца Х. П. П. не е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост,че същият няма качеството на собственик на недвижимия имот,тъй като към датата на депозиране от страна на ищеца на исковата претенция е било висящо изпълнително дело № ••• по описа на ЧСИ Ц. Н. и в хода на изпълнителното производство е насочено принудително изпълнение именно върху идеална част 280 кв. м. от 753 кв. м. от недвижим имот, находящ се в гр. Плевен, ул. „•••" № 11 и представляващо Дворно място от 280 кв. м., съставляващо парцел XVII-6254 в стр. кв. № 259а по плана на гр. Плевен, а по кадастралната карта на гр. Плевен представлява: Идеална част от 280 кв. м. от 753 кв. м. част от недвижим имот с идентификатор ••• с адрес на имота гр. Плевен, ул. „•••, целият с площ от 753 кв. м.С постановление за възлагане на недвижим имот от 19.01.2023 г. на ЧСИ Ц. Н., след извършена публична продан, собственият на Х. П. П. недвижим имот, а именно: идеална част от 280 кв. м. от 753 кв. м. от недвижим имот, находящ се в гр. Плевен, ул. „•••" №11, дворно място от 280 кв. м., парцел XVII - 6254 в стр. кв. 259а по плана на гр. Плевен, е възложен на купувача „•••" ЕООД за сумата от 11 220 лева.Постановлението за възлагане е влязло в сила на 20.06.2023г. Към датите на депозиране на молбите, постановлението за възлагане е влязло в сила и ищецът Х. П. П. няма качеството собственик на посочения по-горе недвижим имот с идентификатор ••• и ситуираната върху същия сграда с идентификатор •••, тъй като собственик на имота е „•••" ЕООД, съобразно влязлото в законна сила на 20.06.2023г.постановление за възлагане на недвижим имот,като този факт следва да бъде съобразен от съда,макар и настъпил след предявяване на иска и същият е от значение за спорното право, предвид конкретния негов предмет.

Ответникът счита,че следва да бъде оставена без разглеждане исковата претенция и моли съда да бъде прекратено производството по делото, поради недопустимост на иска.Ако съдът приеме исковата молба за допустима, е взето становище, че същата е неоснователна и недоказана ,като предявеният иск се оспорва изцяло.Направено е възражение за придобивна давност, като твърди, че нотариален акт за покупко продажба № 9, том VIII, per. № •••, дело № 1063 от 06.12.2007г.на нотариус Ж.М. го легитимира като пълноправен собственик на процесния недвижим имот,че упражнява фактическа власт върху същия на валидно правно основА.е и разпоредителната сделка е произвела вещнотранслативен ефект, последната е вписана и в имотния регистър.От 06.12.2007г.,когато е придобил недвижимия имот от „•••" ЕООД и към настоящия момент го владее спокойно, непрекъснато и явно и се счита изцяло за собственик на целия недвижим имот, предмет на покупкопродажбата. Посочено е ,че не е губил владението върху собствения му недвижим имот и спрямо него до настоящия момент никой и никога не е предявявал каквито и да било претенции, като такива не са предявявА. досега и от страна на ищеца Х. П. П., които да са били годни да спрат или да прекъснат спрямо него придобивната давност по смисъла на чл.115 и чл.116 от ЗЗД. От 06.12.2007г.,т.е. повече от 16 години, владее целия имот, в т.ч. и претендирА.те от ищеца 37,18 % идеални части като свои и това си намерение и отношение е демонстрирал трайно и непрекъснато през годините спрямо всички и спрямо ищеца и владее претендирА.те идеални части изцяло за себе си, като свои.Считано от датата на придобИ.е на недвижимите имоти е заплащал и заплаща и към настоящия момент в продължение на повече от 16 години данък сгради и такса смет за имотите и е извършвал необходимите ремонтни дейности, като е заплащал и всички разноски за запазването на вещта, но и полезните такива, в т.ч. и ежемесечните консумативни разходи. Воденото съдебно производство между ищеца и И. Н. по предявен от ищеца иск с правно основА.е чл. 29 от ЗЗД, което е приключило с влязло в сила Решение № 368 от 03.04.2013 г. постановено по гр. дело № 243/2012 г. на ВКС не го е засегнало по никакъв начин по отношение на изтеклата в негова полза погасителна давност за придобИ.е на имота, в т.ч. и претендирА.те от ищеца 37,18 % идеални части, поради това, че същият не е участвал в съдебния процес, нито като страна, нито е бил привличан, като такава, поради което по отношение на него не е спирана и прекъсната давността.На основА.е чл. 82 от ЗЗД,ответникът присъединява към своето владение и владението на своя праводател - „•••" ЕООД за придобития от него на 06.12.2007 г. недвижим имот.Изложени са доводи,че праводателят му „•••" ЕООД Плевен също е добросъвестен владелец,тъй като е закупил имота, собственост преди това на ищеца, на 27.09.2004 г., като в нотариалния акт, обективиращ сделката между дружеството и Т. Н. /баща на И. Н./ не е отразено обстоятелство по отношение имота, предмет на сделката, да е налице някаква тежест.Това обстоятелство е посочено и в мотивите на решението на ПОС, постановено по гр. д. № 236/2018г. по описа на същия съд, по иск, предявен от Х. П. срещу „•••" ЕООД с правно основА.е чл.59 от ЗЗД, който иск е отхвърлен.В мотивите на съдебния акт по това дело е посочено,че видно от становище на РДНСК - Плевен от 12.09.2013 г., „•••“ ЕООД и последващите приобретатели на обекти в построената сграда са третирА. като трети добросъвестни лица,че дружеството е узнало за вписаната искова молба с правно основА.е чл.29 от ЗЗД от м. февруари 2007 г., до този момент, продавайки имоти от изградената сграда на трети лица, в нотариалните актове за собственост вече е била вписана подадената от Х. П. искова молба през 1996 година.При разнородност на владението на праводателите му по сделката и при сумиране на същото, отново се достига до извода, че същият е придобил претендирА.те от ищеца 37,18% идеални части по давност, тъй като владението, след сумирането му, е продължило отново много повече от 10 години.

Правилото на чл.92 от ЗС, съгласно което собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго, е неприложимо по отношение построената в имота сграда, ако същата представлява самостоятелен обект на собственост отделно от собствеността на мястото, доколкото чл.63 от ЗС допуска възможността построената сграда в един имот да бъде обект на собственост отделно от собствеността на земята.От нотариален акт за покупко-продажба № 9, том VIII, peг. № •••, дело № 1063 от 06.12.2007 г. на нотариус Ж.М. е видно,че не е закупил идеални части от дворното място,в което е изградена сградата, тъй като същото е останало собственост на „•••" ЕООД и в случая, жилищната сграда е изградена от „•••" ЕООД, а не от ищеца, като от приложените титули за собственост е видно, че различни лица са собственици на самостоятелните обекти в построената сграда.

Изложени са съображения относно учреденото право на строеж на „•••“ЕООД,съгласно нотариален акт за учредяване право на строеж № 81, том IV, peг. № 4165 дело № 399/2005 г. на нотариус Ж.М.. След построяване на сградата в груб строеж така учреденото право на строеж върху съответните самостоятелни обекти преминава в право па собственост върху същите, като тези обекти могат да съществуват и да се прехвърлят отделно от земята.Търговското дружество „•••" ЕООД е поело ангажимент със собствени средства и труд да изгради всички процесни обекти, за които е учредено правото на строеж, придобивайки по голямата част от обектите,като ищецът не е участвал в построяването на сградата.Налице е различна собственост по отношение на земята и сградата и претенцията на ищеца на основА.е чл.92 от ЗС е неоснователна.Жилищната сграда, в която притежава недвижим имот е построена след обединяването на парцел, собственост на ищеца и съседен такъв, което обстоятелство е установено от съдебно-техническа експертиза по гр. д. № 236/2018 г. по описа на ПлОС по иск предявен от Х. П. срещу „•••" ЕООД с правно основА.е чл. 59 от ЗЗД, който иск е отхвърлен.Със заповед № РД12-198/09.03.2005 год. за одобряване на ПУП-ПРЗ за УПИ XVIII-6251 и УПИ XVII-6254, кв. 259а по плана на гр. Плевен, урегулирА. поземлени имоти XVIII-6251 и XVII-6254 се сливат и се образува нов УПИ XVII-6251, 6254. НовообразувА.ят имот е вече с площ 758 кв. м. по нотариален акт и представлява имот с идентификатор •••, съгласно КККР, с площ 753 кв.м., с административен адрес ул. „•••" №•••-•••. За новостроящата се в имота сграда е издадено разрешение за строеж № 366/28.07.2005 г. за жилищна сграда на ул. "•••" №•••-•••, УПИ XVII-6251, 6254, кв.259а по плана на гр. Плевен. След извършеното обединяване на двата имота е променена допустимата степен на застрояване, увеличена е максималната РЗП на сградата, която реално е построена впоследствие. За да се извърши строителство в един имот в ЗУТ е посочена квадратурата на която следва да отговоря имота и същия да има лице на път. Предвид факта, че имотът на ищеца е бил 280 кв.м., е било невъзможно строителство в същия, като е било невъзможно да се построи сграда с такава плътност, каквато впоследствие е построена.Ищецът неоснователно претендира съсобственост в посочения размер - 37,18%, който се явява неоправдано завишен.Преди обединяването на парцелите и съобразно правото на собственост на ищеца е несъмнено, че същият е имал много по-малка възможност да реализира строеж в собственото си дворно място.

В заключение моли съда да приеме, че предявеният иск е недопустим и да прекрати производството по делото, а в случай, че приеме, че исковата претенция е допустима,да я отхвърли, като неоснователна и недоказана. Претендира направените разноски по делото.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от З. В. И. и К. Н. И. чрез назначения им по реда на чл.47,ал.6 ГПК особен представител- адвокат Р. Х. от ПлАК, с който се оспорват изцяло предявените искове.Изложени са доводи,че предявеният иск е недопустим.За ищеца Х. П. П. не е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост, тъй като същият няма качеството собственик на недвижимия имот, тъй като към датата на депозиране от страна на ищеца на исковата претенция е било висящо изпълнително дело № ••• по описа на ЧСИ Ц. Н. и в хода на изпълнителното производство е насочено принудително изпълнение именно върху идеална част 280 кв. м. от 753 кв. м. от недвижим имот, находящ се в гр. Плевен, ул. „•••" № 11 и представляващо дворно място от 280 кв. м., съставляващо парцел XVII-6254 в стр. кв. № 259а по плана на гр. Плевен, а по кадастралната карта на гр. Плевен представлява: идеална част от 280 кв. м. от 753 кв. м. част от недвижим имот с идентификатор ••• по кадастралната карта и кадастралните регистри, с адрес на имота гр. Плевен, ул. „•••, целият с площ от 753 кв. м. С постановление за възлагане на недвижим имот от 19.01.2023г. на ЧСИ Ц. Н. по описаното изп.д., след извършена публична

продан, собственият на Х. П. П. недвижим имот, а именно: идеална част от 280 кв. м. от 753 кв. м. от недвижим имот, находящ се в гр. Плевен, ул. „•••" №11, дворно място от 280 кв. м., парцел XVII - 6254 в стр. кв. 259а по плана на гр. Плевен,е възложен на купувача „•••" ЕООД за сумата от 11 220 лева.Постановлението за възлагане е влязло в сила на 20.06.2023 г. Към датите на депозиране на молбите,постановлението за възлагане е влязло в сила и ищецът Х. П. П. няма качеството на собственик на посочения по-горе недвижим имот с идентификатор ••• и ситуираната върху същия сграда с идентификатор •••, тъй като собственик на имота е „•••" ЕООД, съобразно влязлото в законна сила на 20.06.2023 г. постановление за възлагане на недвижим имот.Този факт следва да бъде съобразен от съда, макар и настъпил след предявяване на иска и същият е от значение за спорното право, предвид конкретния негов предмет.

Ответниците считат, че исковата претенция следва да бъде оставена без разглеждане и молят съда, да прекрати производството по делото, поради недопустимост на иска.Алтернативно, в случай, че съдът приеме исковата молба за допустима,е взето становище,че същата е неоснователна и недоказана и оспорват същата изцяло. Направено е възражение за придобивна давност.С нотариален акт за покупко-продажба №•••8, том IV, peг. №•••, дело №547 от 29.06.2007г.на нотариус Ж.М., са придобили недвижим имот - апартамент с площ от 65 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.19 по КККР и прилежащото му складово помещение № 3 с адрес на имота гр. Плевен, ул. „•••" № •••,•••, ет.4,ап.19.Този нотариален акт ги легитимира като пълноправни собственици на процесния недвижим имот, като те са упражнявали фактическа власт върху същия на валидно правно основА.е и разпоредителната сделка е произвела вещнотранслативен ефект, последната е вписана и в имотния регистър. Считано от 29.06.2007г., когато са придобили недвижимия имот и към настоящия момент, те го владеят спокойно, непрекъснато и се считат изцяло за собственици на целия недвижим имот, предмет на покупко-продажбата. Твърдят,че не са губили владението върху недвижимия имот, тяхна собственост и спрямо него до настоящия момент никой и никога не е предявявал каквито и да било претенции, като такива не са предявявА. досега и от страна на ищеца Х. П. П., които да са били годни да спрат или да прекъснат спрямо него придобивната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД. От 29.06.2007г.,т.е. повече от 16 години владеят целия имот, в т.ч. и претендирА.те от ищеца 37,18% идеални части, като свои и това си намерение и отношение са демонстрирали трайно и непрекъснато през годините спрямо всички и спрямо ищеца и владеят претендирА.те идеални части изцяло за себе си, като свои.Считано от датата на придобИ.е на недвижимите имоти са заплащали и заплащат и към настоящия момент в продължение на повече от 16 години данък сгради и такса смет за имотите и са извършвали необходимите ремонтни дейности, като и са заплащали и всички разноски за запазването на вещта,но и полезните такива, в това число и ежемесечните консумативни разходи.Воденото съдебно производство между ищеца и И. Н. по предявен от ищеца иск с правно основА.е чл. 29 от ЗЗД, което е приключило с влязло в сила Решение № 368 от 03.04.2013 г. постановено по гр. дело № 243/2012 г. на ВКС не ги е засегнало по никакъв начин по отношение на изтеклата в тяхна полза погасителна давност за придобИ.е на имота, в т.ч. и претендирА.те от ищеца 37,18 % идеални части, поради това, че същите не са участвали в съдебния процес, нито като страна, нито са били привличА. като такава, поради което по отношение на тях не е спирана и прекъсната давността.

Ответниците считат, че погасителната давност по отношение на тях е започнала да тече от 29.06.2007 г. и към датата на депозиране от страна на ищеца на исковата им претенция са изтекли повече от 16 години и последните са придобили претендирА.те от ищеца 37,18% идеални части от имота по давност.Твърдят, че са добросъвестни владелци на недвижимия имот, тъй като договора за покупко-продажба е основА.е, годно да ги направи собственици, като е спазена нотариалната форма, която е необходимо условие за валидността на сделките.На основА.е чл. 82 от ЗС, ответниците присъединяват към своето владение и владението на своя праводател - „•••" ЕООД за придобития от тях на 29.06.2007 г. недвижим имот,като праводателят им „•••" ЕООД - Плевен също е добросъвестен владелец. Същият е закупил имота, собственост преди това на ищеца, на 27.09.2004 г., като в нотариалния акт, обективиращ сделката между дружеството и Т. Н. /баща на И. Н./ не е отразено обстоятелство по отношение имота, предмет на сделката, да е налице някаква тежест.Това обстоятелство е отразено и в мотивите на решение на ПОС,постановено по гр. д. № 236/2018 г. по описа на ПлОС по иск, предявен от Х. П. срещу „•••" ЕООД с правно основА.е чл.59 от ЗЗД, който иск е отхвърлен.В мотивите на съдебния акт по това дело е посочено, че видно от становище на РДНСК - Плевен от 12.09.2013 г., „•••“ ЕООД и последващите приобретатели на обекти в построената сграда са третирА. като трети добросъвестни лица, че дружеството е узнало за вписаната искова молба с правно основА.е чл.29 от ЗЗД от м. февруари 2007 г., до този момент, продавайки имоти от изградената сграда на трети лица, в нотариалните актове за собственост вече е била вписана подадената от Х. П. искова молба през 1996 година. При разнородност на владението на праводателите им по сделката и при сумиране на същото, отново се достига до извода, че същите са придобили претендирА.те от ищеца 37,18% идеални части по давност, тъй като владението, след сумирането му, е продължило отново много повече от 10 години.

Правилото на чл.92 от ЗС, съгласно което собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго, е неприложимо по отношение построената в имота сграда, ако същата представлява самостоятелен обект на собственост отделно от собствеността на мястото, доколкото чл.63 от ЗС допуска възможността построената сграда в един имот да бъде обект на собственост отделно от собствеността на земята. Изложени са съображения относно учреденото право на строеж на „•••“ ЕООД,съгласно нотариален акт за учредяване право на строеж № 81, том IV, peг. № 4165 дело № 399/2005 г. на нотариус Ж.М.. След построяване на сградата в груб строеж така учреденото право на строеж върху съответните самостоятелни обекти преминава в право па собственост върху същите, като тези обекти могат да съществуват и да се прехвърлят отделно от земята. Търговското дружество „•••" ЕООД е поело ангажимент със собствени средства и труд да изгради всички процесни обекти, за които е учредено правото на строеж, придобивайки по голямата част от обектите,като ищецът не е участвал в построяването на сградата.Налице е различна собственост по отношение на земята и сградата и претенцията на ищеца на основА.е чл.92 от ЗС е неоснователна.Жилищната сграда, в която притежава недвижим имот е построена след обединяването на парцел, собственост на ищеца и съседен такъв, което обстоятелство е установено от съдебнотехническа експертиза по гр. д. № 236/2018 г. по описа на ПлОС по иск предявен от Х. П. срещу „•••" ЕООД с правно основА.е чл. 59 от ЗЗД, който иск е отхвърлен.Със заповед № РД12-198/09.03.2005 год. за одобряване на ПУП-ПРЗ за УПИ XVIII-6251 и УПИ XVII-6254, кв. 259а по плана на гр. Плевен, урегулирА. поземлени имоти XVIII-6251 и XVII-6254 се сливат и се образува нов УПИ XVII-6251, 6254. НовообразувА.ят имот е вече с площ 758 кв. м. по нотариален акт и представлява имот с идентификатор •••, съгласно КККР, с площ 753 кв.м., с административен адрес ул. „•••" №•••-•••. За новостроящата се в имота сграда е издадено разрешение за строеж № 366/28.07.2005 г. за жилищна сграда на ул. "•••" №•••-•••, УПИ XVII-6251, 6254, кв.259а по плана на гр. Плевен. След извършеното обединяване на двата имота е променена допустимата степен на застрояване, увеличена е максималната РЗП на сградата, която реално е построена впоследствие. За да се извърши строителство в един имот в ЗУТ е посочена квадратурата на която следва да отговоря имота и същия да има лице на път. Предвид факта, че имотът на ищеца е бил 280 кв.м., е било невъзможно строителство в същия, като е било невъзможно да се построи сграда с такава плътност, каквато впоследствие е построена.Ищецът неоснователно претендира съсобственост в посочения размер - 37,18%, който се явява неоправдано завишен.Преди обединяването на парцелите и съобразно правото на собственост на ищеца е несъмнено, че същият е имал много по-малка възможност да реализира строеж в собственото си дворно място.

Ответниците молят съда, да приеме, че предявеният иск е недопустим и да прекрати производството по делото, а в случай, че приеме, че исковата претенция е допустима, да я отхвърли, като неоснователна и недоказана. Претендират направените разноски по делото.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от И. М. Н., чрез пълномощника му адвокат Д. Д. от ПлАК, в който е взето становище,че подадената срещу него искова молба е нередовна ,а по същество е неоснователна и следва да бъде отхвърлена със законните от това последици.Твърди се,че е налице нередовност на ИМ, изразяваща се в неясни и протИ.речиви фактически твърдения и неясно искане.В обстоятелствената част на исковата молба, ищецът претендира право на собственост върху идеални части от самостоятелни обекти в сграда, построена в поземлен имот с идентификатор •••, находящ се в гр. Плевен, ул. ••• №•••-•••, с площ от 753 кв.м.,вкл. и върху притежавА.я от него недвижим имот, твърдейки, че като собственик на земята има право на собственост и върху всичко построено върху нея.Искането на ищеца, въз основа на фактическите му твърдения е неясно, тъй като не е определил за каква част от притежавА.я от него апартамент прави искане съдът да му признае правото на собственост по приращение.Исковата молба е неясна и в обстоятелствената част относно фактическите твърдения ищеца каква част от притежавА.я от него недвижим имот е прехвърлил по унищожения договор за дарение.Ищецът твърди, че с унищожения договор за дарение е прехвърлил притежаваната от него идеална част от недвижимия имот на И. Н., а от приложените по делото писмени доказателства е видно, че предмет на дарението е цялото дворно място от 280 кв.м., ведно с построените в него сгради.

Неоснователно и недоказано е искането на ищеца да бъде признат за съсобственик със съответните идеални части от притежавА.я от него недвижим имот, представляващ Апартамент № 23 на първи подпокривен етаж на шестетажната жилищна сграда, изградена на ул. „•••“ № 9 и №11 със застроена площ от 74,50 кв.м.,заедно с принадлежащото към апартамента складово помещение №16 в приземния етаж със застроена площ от 3,89 кв.м., заедно с 3,3405% /6,33 кв.м./ идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху УПИ VII-6251,6254 в квартал 259а по плана на гр. Плевен, целият от 758 кв.м., по КККР ,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.23, находящ се в гр. Плевен, ул. „•••“ №•••,•••,ет4 ап. 23.Претенцията на ищеца Х. П. П. се основава на влязлото в сила решение № 368 от 03.04.2013 год., постановено по гр.д. № 243/2013 год. на ВКС, с което е унищожен договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №14 том X, дело №•••/1995г. на нотариус при Районен съд Плевен, с който ищецът е прехвърлил собствеността върху притежаван от него недвижим имот, представляващ Дворно място от 280 кв.м., заедно с построените в него къща, пристройка, шопрон и гараж, представляващо парцел ХІІ-6254 в стр.кв. 259а по плана на гр. Плевен на И. Т. Н.. Посочва, че с оглед обстоятелството, че с унищожаването на договора за дарение се възстановява първоначалното правно положение, т.е. последиците от сключения договор за дарение не са се осъществили, то и ищецът се явява собственик на дворното място, което според него към настоящия момент е част от с идентификатор ••• с площ от 753 кв.м., върху който е построена сграда с идентификатор •••, в която е притежавА.я от него недвижим имот.Иищецът се позовава на разпоредбата на чл.92 от ЗС, твърдейки, че по силата на това, че е собственик на земята, върху която е построена сградата, респективно недвижимия имот, той е и собственик на идеални части от него.

Претенцията на ищеца по отношение на притежавА.я от ответника недвижим имот е неоснователна, тъй като е придобил собствеността си върху него от лице, различно от надарения по унищожения договор за дарение.Към момента на придобИ.е на недвижимия имот - 15.07.2007 г. върху имота не е имало вещни тежести.В приложената към исковата молба справка от Агенция по вписвА.ята е видно, че по партидата на ищеца има вписана искова молба на 01.01.1996 год.,без обаче в записа да е отбелязана причината за вписване на тази искова молба,като са отбелязА. само имената на ответника и неговото ЕГН, а имената на ищеца не са описА. и единния граждански номер е непълен. Следващото вписване по същата партида е от 07.02.2007 год., като е вписано съдебно решение, с което е отхвърлен предявеният на основА.е чл.26 ал.2 от ЗЗД иск за обявяване на нищожност на сделката, отразена в Нотариален акт №44, том X, дело •••/1995г. на плевенски нотариус, по силата на която Х. П. е дарил на И. Н. следния недвижим имот: УПИ №XVII-6254, кв.259A, c площ от 280 кв.м., находящ се в гр.Плевен заедно с къща, пристройка, шопрон и гараж. Впоследствие, на 13.09.2013 год. е налице вписано решение за отмяна на решение № •••/8.12.2011г. на Плевенски окръжен съд и е унищожен Договор за дарение, вписан в Нотариален акт №44, том X, дело № •••/1995 г. на плевенски нотариус. С оглед на това, ответникът счита, че ищеца неоснователно претендира, че е собственик на съответните идеални части от притежавА.я от него апартамент в сградата с идентификатор •••, находяща се в гр. Плевен, ул. „•••“ №•••,••• позовавайки се на разпоредбата на чл.92 от ЗС. От приложения по делото нотариален акт за покупко- продажба ответникът е придобил апартамента си от „•••" ЕООД,което е представило като доказателства за собственост нотариален акт № 167, том V, дело № 580/2004 г. на нотариус ••• и Нотариален акт № 81, том IV, дело 399/2005 г. на нотариус № •••.Сключеният между него и продавача „•••" ЕООД договор за покупко-продажба е от 15.07.2007 г., т.е. след вписването в АВ на 07.02.2007 г. на съдебно решение, с което е отхвърлен предявеният от Х. П. срещу И. Н. иск за обявяване на нищожността на сделката, отразена в Нотариален акт № 44, том X, дело •••/1995 год. на плевенски нотариус, сключена между ищеца и И. Н..

Досежно претенцията на ищеца, че по силата на унищожения договор на дарение като собственик на земята, върху която е построена сградата, в която се намира притежавА.я от ответника индивидуален обект - апартамент е станал собственик на съответните идеални части от него,е посочено,че на 07.02.2007г. по партидата на имота, предмет на решението на ВКС от 2013 год. е отбелязано, че с влязло в сила съдебно решение е отхвърлен предявеният от ищеца срещу И. Н. иск за нищожност по чл.26 ал.2 от ЗЗД на сключената от тях сделка за дарение на недвижим имот, предмет на нотариален акт № 44, том X, дело №•••/1995 год. на плевенския нотариус. Вписването на исковата молба и влезли в сила съдебни решения по повдигнат с нея правен спор за вещни права има оповестително действие.Ответникът твърди, че момента, в който е придобил собствеността на недвижимия имот от „•••" ЕООД, правният спор за имота на ищеца е бил разрешен, което съответства на вписаната на 01.01.1996 год. искова молба. След вписването на това съдебно решение не е отбелязано в имотния регистър за вписана друга искова молба, която се отнася до същия имот или до същата правна сделка. Последиците от унищожаването на договора за дарение, обективиран в Нотариален акт № 44, том X, дело №•••/1995 год. на плевенския нотариус, с решението на ВКС по гр.д. № 243/2013 год. не засягат правото му на собственост върху процесния апартамент, тъй като е придобит от него преди вписване на исковата молба и в този смисъл, претенцията на ищеца се явява неоснователна.

Претенцията на ищеца, че е собственик на съответни идеални части от притежавА.я от него недвижим имот е неоснователна и поради това, че е придобил собствеността по давност, чрез непрекъснато владение в продължение на повече от пет години, тъй като е добросъвестен владелец. Ищецът не е изключителен собственик на поземления имот, върху който е изградена сградата, в която се намира придобития от него апартамент.От приложените с исковата молба писмени доказателства се установява, че към настоящия момент за 478/753 ид. части от поземления имот правото на собственост е в притежА.е на друго лице, различно от ищеца и към момента на извършване на покупко-продажбата от него, продавачът „•••" ЕООД е притежавал правото на строеж върху тях.

Ответникът моли, да бъде отхвърлена претенцията на ищеца, като неоснователна с всички законни последици от това. Претендира направените по делото съдебни разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от В. Е. В. чрез пълномощника й адвокат Г. Г. от ПАК, в който е взето становище, че предявеният иск е недопустим, алтернативно неоснователен. Претенцията на ищеца срещу нея по предявения иск за собственост по приращение на 37.18 % идеални части касае самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.12, находящ се в гр. Плевен, ул. „•••“ № 11, ет.1, ап.12, с площ по документ 54.76 кв.м. Ответницата посочва, че от постановление за възлагане на недвижим имот от 19.01.2023 г., вписано в Службата по вписвА.ята при Районен съд - Плевен с вх. рег. № 6204, Акт 134, том 17, дело № 3730/2023 г. се установява, че по изп. дело № ••• е изнесен на публична продан недвижим имот, собственост на Х. П. П. /ищец в настоящото производство/, както следва: идеална част 280 кв.м. от 753 кв.м., находящ се в гр. Плевен, ул. „•••" № 11: Дворно място от 280 кв.м., парцел XVII- 6254 в кв. 259а по плана на гр. Плевен, имот с идентификатор ••• с адрес гр. Плевен, ул. „•••" № 9, 11, целия с площ от 753 кв.м., номер по предходен план 6251. Във връзка с публична продан, проведена от 04.07.2022 г. до 04.08.2022 г. за купувач на процесния имот с протокол от 05.08.2022 г. е обявен „•••" ЕООД, на който имотът е възложен за сумата от 11 220 лв. Постановлението е влязло в законна сила на 20.06.2023 г. Ответницата твърди, че към датата на депозиране на исковата молба 05.04.2023 г. процесният имот е бил обект на осъществена публична продан, а към момента на депозиране на уточняващата молба - 16.10.2023 г. ищецът Х. П. не е собственик на каквито и да било идеални части от поземлен имот с идентификатор •••, върху който е построена сграда с идентификатор •••, а собственик е „•••" ЕООД. Счита, че исковата претенция е недопустима, тъй като ищецът не е собственик на имота, върху който е построен процесния обект, поради което моли, да бъде прекратено производството по делото по отношение на нея. В случай, че съдът не възприеме становището за недопустимост на исковата претенция, ответницата изразява становище, че същата за неоснователна. Твърди, че е придобила правото на собственост по отношение на имота на 01.09.2010 г. по време на брака си с И. В. И., който е конституиран като ответник по настоящото дело. Твърди, че е заплатила на продавачите покупната цена, като в т.3 от нотариалния акт изрично е посочено, че по отношение на имота няма тежести. От датата на придобИ.е на собствеността до настоящия момент, ответницата и съпругът й владеят апартамента, добросъвестни владелци са и като такива са станали собственици на основА.е чл.79 ал.2 от ЗС. В тази връзка, ответницата прави възражение, че тя и съпругът й И. И. са придобили собствеността по отношение на 37.18 ид. части от процесните имоти по силата на давностно владение.Посочено е,че считано от 20.06.2023 г. ищецът не е собственик на процесния имот - 37.18% идеални части, което обстоятелство следва да се съобрази, съгласно чл.235 ал.3 от ГПК. В заключение ответницата моли съда исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.Претендират се направените разноски за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от Т. Л. С. чрез назначения й особен представител адвокат Ю. С. от ПАК, в който е взето становище, че предявеният иск е недопустим, алтернативно неоснователен. ОписА. са твърденията в ИМ .Претенцията на ищеца е с правно основА.е чл.124 ал.1 ГПК във вр.с чл.92 ЗС срещу всички собственици на самостоятелни обекти в построената сграда,находяща се в гр.Плевен,ул.“•••“№•••-•••, сграда с идентификатор ••• Изложени за доводи ,че за ищеца Х. П. П. не е налице интерес от предявяване на установителен иск ,тъй като същият няма качеството на собственик на недвижимия имот.Към датата на депозиране на исковата претенция е било висящо изп.д.№74/2022г.по описа на ЧСИ Ц. Н. и в хода на изп.производство е насочено принудително изпълнение именно върху ид.част -280 кв.м.от 753 кв.м.от недвижим имот , находящ се в гр.Плевен ,ул.“•••“№11,представляващо дворно място от 280 кв.м.,парцел XVII-6254,в стр.кв259а по плана на гр.Плевен,а по кад.карта ид.част от 280 кв.м.от 753 кв.м.,част от недвижим имот с идентификатор•••.По посоченото изп.дело с постановление за възлагане на недвижим имот от 19.01.2023г.на ЧСИ Ц. Н. ,след извършена публична продан собственият на Х. П. недвижим имот е възложен на купувача „••• „ЕООД за сумата от 11 220 лв. Постановлението е влязло в законна сила на 20.06.2023 г.На осн.чл.235,ал.3 ГПК този факт,настъпил след предявяване на иска следва да бъде съобразен от съда.Ищецът Х. П. не е собственик на каквито и да било идеални части от недвижимия имот,както към датата на ИМ,така и към датата на депозираната уточняваща молба.Изложени са доводи,че искът е недопустим,за ищеца липсва правен интерес, поради което моли съда същият да бъде оставен без разглеждане и да бъде прекратено производството по делото. В случай, че съдът не възприеме становището за недопустимост на исковата претенция, ответницата изразява становище, че същата е неоснователна.Направено е възражение за придобивна давност. С нот.акт №124 от 27.12.2007г.на нотариус Ж.М. Т. С. и Й. С. са придобили собствеността върху апартамент №4 .Считано от 27.12.2007г.до момента Т. Л. С. и съпругът й Й. С. С. владеят имота спокойно и непрекъснато ,вече 17 години ,добросъвестни владелци са и като такива са станали собственици на основА.е чл.79 ал.2 от ЗС.На осн.чл.92 ЗС ответницата присъединява към своето владение и владението на нейния праводател“•••“ЕООД за придобитите на 27.12.2007г.недвижими имоти.В тази насока са изложени подробни доводи и съображения. В заключение ответницата моли съда исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендират се направените разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебното заседА.е на 16.12.2025г.,на което бе даден ход по същество ищецът ,чрез своя пълномощник-адвокат Д. И. от САК , преупълномощен от адвокат Х. Р. поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи .Претендират се направените по делото радноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

В съд.заседА.е на 16.12.2025г.ответниците „•••“ЕООД гр.Плевен и Б. Б. Ч.,чрез своя пълномощник адвокат И. А. от ПАК вземат становище,че искът е предявен от лице, което няма правен интерес да води този процес,поради което е недопустим.Ако съдът приеме, че искът е допустим,проц.представител счита,че същият е неоснователен.Претендират се направените разноски,съгласно списък по чл.80 ГПК.

В съд.заседА.е на 16.12.2025г.ответницата М. Г. Г., чрез своя пълномощник адвокат Р. Х. от САК поддържа изложените в писмения отговор съображения,като счита искът за недопустим, а в условията на евентуалност, ако съдът приеме,че искът срещу доверителката й е допустим,взема становище,че той е неоснователен.Претендират се направените разноски,съгласно представен спискъ по чл.80 ГПК.Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени в депозираната от адвокат Х. писмена защита.

В съд.заседА.е на 16.12.2025г.ответникът И. К. М.,чрез своя пълномщник адвокат Р. А. от АК Ловеч оспорва изцяло предявените искове,като счита че са недопустими,а от друга страна неоснователни и недоказА..Претендират се направените разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

В съд.заседА.е на 16.12.2025г.ответниците Л. П. С. и Р. М. С., чрез своя пълномощник адвокат Т. Д. от ПАК молят съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.Претендират се направените разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

В съд.заседА.е на 16.12.2025г.ответниците М. А. К. и К. В. Т.-К., чрез своя пълномощник адвокат Т. Д. от ПАК,преупълномощена от адвокат И. Н. от ПАК молят съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендират се направените разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Адвокат Д. направи възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Ответниците П. П. и М. П.,В. Е. В. и И. В. И.,С. Р.,А. Т. и А. Т. ,П. В. и Ц. В. , А. Т. и С. Т.,С. Д. чрез своя пълномощник адвокат Г. Г. от ПАК молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените срещу тях искове ,като е взето становище,че същите са недопустими,алтернативнонеоснователни. Претендират се направените разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК за всички горепосочени ответници.Адвокат Г. също направи възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. Подробни доводи и съображения са изложени в депозираната от адвокат Г. Г. писмена защита.

В съд.заседА.е на 16.12.2025г.ответниците З. В. И. и К. Н. И.,чрез назначения им по реда на чл.47,ал.6 ГПК особен представител- адвокат Р. Х. от ПАК молят съда да отхвърли иска като недопустим,алтернативно, като неоснователен по изложените в писмения отговор съображения,като се поддържа и становището на останалите колеги.Адвокат Х. също направи възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

В съд.заседА.е на 16.12.2025г.ответникът Л. Г. Х. , чрез своя пълномощник адвокат Д. П. от ПАК взема становище, че предявеният иск е недопустим, алтернативно е неоснователен и недоказан. Претендират се направените разноски,съгласно ,представен списък по чл.80 ГПК. Направено е възражение за прекомерност на претендирА.те от ищеца разноски.

В съд.заседА.е на 16.12.2025г. ответникът И. М. Н.,чрез своя пълномощник адвокат Д. Д. от ПАК моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.Претендират се направените по делото разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

В съд.заседА.е на 16.12.2025г.ответниците М. Ц., В. К., А. и Д. Т.и,чрез своя пълномощник адвокат Ю. С. от ПАК , както и ответницата Т. С.,чрез назначения й особен представител по реда на чл.47,ал.6ГПК-адвокат Ю. С. от ПАК вземат становище,че искът е неоснователен и недоказан, евентуално и недопустим.Молят съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана.Претендират се направените по делото разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца

В съд.заседА.е на 16.12.2025г.ответниците Р. Д. К. и И. П. К.,чрез своя пълномощник адвокат К. Д. от ПАК вземат становище,че претенцията е недопустима, а при евентуалност, тя е неоснователна и недоказана.Ответниците са прехвърлили своята собственост на трето лице преди завеждане на ИМ и по отношение на тях искът е

недопустим.Претендират се направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

В съд.заседА.е на 16.12.2025г.третото лице-помагач А. Й.,чрез своя пълномощник адвокат Н. Д. от ПАК моли съда да постанови решение,с което предявената искова претенция от ищеца да бъде оставена без разглеждане като недопустима.Алтернативно,ако съдът приеме същата за допустима е везето становище,че така предявеният иск е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.Претендират се направените по делото разноски.

В съд.заседА.е на 16.12.2025г. третото лице-помагач В.. Л. взема становище,че искът е абсурден и трябва да се отхвърли.

Окръжният съд като съобрази представените по делото доказателства и становищата на стрА.те,приема за установено следното:

В изготвения от съда проекто-доклад,съгласно определение №574/14.04. 2025г.,приет за окончателен в съд.заседА.е на 10.10.2025г.,по който стрА.те не са направили възражения,съдът е приел,че така предявените от Х. П. установителни искове за собственост по чл.124 ГПК във вр.с чл.92 ЗС са допустими.Ответниците се легитимират като собственици на процесните самостоятелни обекти,съгласно представените нотариални актове.За ищеца, който твърди,че е собственик по приращение на ид.части от изградените самостоятелни обекти,като собственик на част от дворното място, върху което е изградена цялата многофамилна шестетажна жилищна сграда, е налице правен интерес да установи твърдените права на собственост върху посочените недвижими имоти и предявените искове са допустими. Направените в отговорите и в писмените защити на ответниците възражения за недопустимост на исковете ,поради това,че ищецът не е собственик на ид.ч.от дворното място, върху което е изградена шестетажната многофамилна жилищна сграда,че не е собственик на претендирА.те ид.части от всеки самостоятелен обект,касаят съществото на спора,а не допустимостта на предявените искове.Направените от част от ответниците възражения,че не са надлежни стрА. в процеса, доколкото са се разпоредили с процесните имоти в полза на трети лица,респ.към настоящия момент вече не са собственици на имотите,предмет на исковете,също не обуС.ят недопустимост на предявените искове и основА.е за прекратяване производството по делото,а касаят основателността на исковете и съществото на спора. В този смисъл са и дадените разяснения в т. 3Б от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2••• г. на ОСГК на ВКС ,по тълк. д. № 4/2014 г.,където е прието,че е налице правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба.Съдът счита,че исковете са допустими и по тях следва да се произнесе с решение по съществото на спора,като не са налице предпоставките за прекратяване производството по делото.

Безспорно е,че с определение на ПОС №1101/19.07.2024г.,влязло в сила като необжалвано ,на основА.е чл.130 ГПК е прекратено производството по делото,поради недопустимост на два от исковете,предявени срещу починали лица,преди завеждане на ИМ.С влязлото в сила опредление е прекратено производството по делото в частта относно предявения иск от Х. П. П. срещу починалия преди завеждане на ИМ Х. П. Х.,б.ж.на гр.Плевен,починал на 11.04.2019г.,с който се претендира ищецът да бъде признат за собственик по приращение на 37,18 % ид.части от апартамент №9 , самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.9. и със същото починалият Х. П. Х. е заличен като ответник.С влязлото в сила определение на ПОС е прекратено производството по делото в частта относно предявения иск от Х. П. П. срещу починалия преди завеждане на ИМ Н. Н. Н.,б.ж.на гр.Тетевен,починал на 07.04.2012г,с който се претендира ищецът да бъде признат за собственик по приращение на 37,18 % ид.части от апартамент №6 ,самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.6 и на 37,18% ид.части от гараж №10, самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.37.,като със същото починалият Н. Н. Н. е заличен като ответник.

Няма спор,с оглед приложения заверен препис от решение на Плевенски Районен съд по гр.д.№720/1996г.по описа на същия съд/л.105- 110,том 3/,че първоначално с решение на ПРС от 03.07.1997г.по гр.д. №720/1996г.на основА.е чл.26,ал.2 ЗЗД е обявен за нищожен договорът за дарение,изразен в нот.акт №44,томХ,н.д.№•••/1995г.на плевенски нотаиус от 30.08.1995г.,по силата на който Х.р П. П. е дарил на И. Т. Н. следния недвижим имот:дворно място от 280 кв.м.,парцел ХVII-6254,стр.кв.259А по плана на гр.Плевен,заедно с построените в него къща,пристройка ,шопрон и гараж при описА. съседи,поради липса на съгласие.С решение на ПОС от 27.03.1998г.по гр.д.№1100/1997г.е отменено решението на ПРС,като вместо него ПОС е постановил друго ,с което предявения иск по чл.26,ал.2 ЗЗД за нищожност на гореописА.я договор за дарение е отхвърлен като неоснователен.С решението на ПОС делото е върнато на ПРС за произнасяне по евентуално предявените искове по чл.29 и чл.З1 от ЗЗД.С решение на ПРС №767 от 11.05.2011г.по гр.д.№720/1996г.са отхвърлени като неоснователни предявените на осн.чл.27,ал.1във вр.с чл.29 ЗЗД искове от Х. П. П. против И. Т. Н. за унищожванане на гореописА.я договор за дарение, обектвиран в нот.акт №44/1995г.,като сключен при измама,както и на осн.чл.31 ЗЗД за унищожаване на договора за дарение,като сключен от дееспособно лице ,което не е могло да разбира и да ръководи действията си..Така постановеното решение на ПРС е оставено в сила с решение на Окръжен съд Плевен №••• от 08.12.2011г.по в.гр.д.№558/2011г.С решение на ВКС №368/03.04.2013г. по гр.д.№243/2012г.е отменено решението на ПОС№•••/08.12.2011г. по в.гр.д. №558/2011г.,с което е оставено в сила решението на ПРС от 11.05.2011г. по гр.д.№720/1996г.,с което е отхвърлен предявения от Х. П. протв И. Т. Н. иск за унищожаване на договор за дарение, обективиран в нот.акт №44,том Х , нот.д. №•••/1995г.на плевенски нотариус, поради измама.С цитираното решение ВКС се е произнесъл по същество като е унищожен като сключен при измама договор за дарение , ,обективиран в нот.акт №44,том Х , нот.д.№•••/1995г.на плевенски нотариус,с който Х. П. П. е дарил на И. Т. Н. следния недвижим имот:дворно място от 280 кв.м., представляващо парцел XVII-6254 в стр.кв.259“а“ по плана на гр.Плевен, заедно с построената в това място къща,пристройка ,шопрон и гараж при описА. съседи.Решението е влязло в сила на 03.04.2013г. Върху заверения препис от решението на ПРС има отбелязване,че с решение на ВКС №221/03.10.2013г. по гр.д.№4269/2013г.по описа на ВКС са оставени без уважение молбите на Т. И. Н. за отмяна по чл.304 ГПК и по чл.303,ал.1,т.1 ГПК на влязлото в сила решение на ВКС №368/03.04.2013г.по гр.д.№243/2012г.

Именно въз основа на влязлото в сила решение на ВКС,с което е унищожен описА.я договор за дарение, ищецът обосновава правото си на собственост върху 280 кв.м.от дворното място,респ.идеални части от парцела, върху който е построена шестетажната жилищна сграда и на това основА.е счита,че по прирашение е станал собственик на 37,18% идеални части от всички самостоятелни обекти-апартаменти и гаражи ,построени в имота.

От изискА.те от съда и представени от Агенцията по вписвА.ята няколко нотариални акта/л.117-120,том 3/се установява,че след извършеното дарение на процесния недвижим имот –дворно място от 280 кв.м., парцел XVII-6254 в стр.кв.259“а“ по плана на гр.Плевен, заедно с построените в него сградикъща,пристройка ,шопрон и гараж ,находящо се в гр.Плевен,ул. “••• „№11 ,с имота са извършени няколко разпоредителни сделки. Надареният И. Т. Н. с договор за покупко-продажба от 22.09.1995г., обективиран в нот.акт №139,том Х,дело №2139/1995г. на нотариус при ПРС е продал имота на К. П. М.. С последващ договор за покупко-продажба от 19.06.1996г.,обективиран в нот.акт №126,том VII,дело №1326/1996г.на нотариус при ПРС, К. П. М. и И.а Л. М. са продали имота отново на И. Т. Н..И. Н. от своя страна лично и като пълномощник на П. Х. Н.а с договор за дарение от 28.12.2000г.,обектвиран в нот.акт №12,том IV,рег.№4958,дело №477/2000г.на нотариус И. И. са дарили имота на Т. И. Н..С договор за покупко-продажба от 27.09.2004г.,обектвиран в нот.акт №167,том V, рег.№5506,дело №580/2004г.на нотариус Ж.М., Т. И. Н. ,чрез пълномощника си И. Н. е продал на „•••“ ЕООД, представлявано от П. П. процесния недвижим имот.

От приложеното гр. дело № 236/2018 г. по описа на ПлОС безспорно се установява, че ищецът Х. П. П. през 2018 г. е предявил иск с правно основА.е чл.59 от ЗЗД срещу „•••“ ЕООД – Плевен, с който е претендирал обезщетение за това, че ответникът се е обогатил за негова сметка, като не го е обезщетил нито в натура, нито с пари за извършеното в имота на ищеца строителство на сграда с множество апартаменти, магазини и гаражи. С решение на ПлОС № 59/14.02.2019 г., постановено по гр. дело № 236/2018 г. предявеният от Х. П. П. срещу „•••“ ЕООД – гр. Плевен иск с правно основА.е чл.59 ал.1 от ЗЗД за сумата 338 843,00 лв., с която сума ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, като е продал неговия дял от построената в имота му сграда с апартаменти, гаражи и складови помещения е отхвърлен като неоснователен. Решението на ПлОС е потвърдено с решение на ВтАС № 199/30.07.2019 г., постановено по в.гр.д. № 181/2019 г. Решението на ПлОС е влязло в сила на 19.09.2019 г.

Безспорно от представените по гр.д.№236/2018г.по описа на ПОС писмени докадателства се установява,че със заповед №РД-12-198/09. 03. 2005г.на кмета на Община Плевен /л.114 от делото/е одобрен ПУП-план за регулация и застрояване за УПИ ХVIII-6251и XVII-6254 м кв.259а по плана на гр.Плевен,като двата УПИ ХVIII-6251и XVII-6254 се сливат и се образува нов УПИ XVII-6251,6254.Съгласно цитираната заповед за територията на новообразвА.я УПИ XVII-6251,6254 е установен режим на жилищна устройствена зона с преобладавщо застрояване с голяма височина и плътност, като в имота се предвижда и ново подземно застрояване /подземни гаражи/.

Няма спор,че с нотариален акт за учредяване право на строеж от 14.06. 2005г., обективиран в нот.акт №81,том IV ,рег.№•••,дело №399 от 2005г.на нотариус Ж.М./л.128-132 от гр.д.№2386/2018г.на ПОС/,собствениците на новообразувА.я УПИ XVII-6251,6254 в кв.259а по плана на гр.Плевен взаимно са си учредили право на строеж както следва:Д. Т. и съпругата му М. Т.,както и „•••“ЕООД са учредили на В.. И. Л. и на съпругата му Б. П. Л. правото на строеж върху апартамент №16 и гараж №5 в шестетажната жил.сглада и подземни гаражи,които ще се изградят в имота.В.. Л. и съпругата му Б. Л. ,както и „•••“ЕООД са учредили право на строеж на Д. Т. и М. Т. върху апартамент №10 и гараж №6.Д. Т. и съпругата му М. Т., В.. Л. и Б. Л. са учредили на „•••“ЕООД правото на строеж върху 42 самостоятелни обекти – апартаменти и гаражи в шестетажната жилищна сграда.

Безспорно е,че в полза на горепосочените собственици на дворното място е издадено разрешение за строеж №366/28.07.2005г. за жилищна сграда на ул.“•••“№9 и №11/л.115 от гр.д.№236/2018г./

Няма спор,че правото на строеж е реализирано,изградена е шестетажната жилищна сграда,като „•••“ЕООД е продало на ответниците,респ.на част от тях на праводателите им собствеността върху самостоятелните обекти в сградата-апартаменти и гаражи.

Безспорно от представените от стрА.те писмени доказателства се установява,че ответниците са придобили собствеността върху самостоятелните обекти в сградата,изградена в гр.Плевен,на ул.“•••“№9 и №11- апартаменти и гаражи ,както следва:

-В. П. П. И Е. Н. П. ,в режим на СИО с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 06.12.2007г.,обективиран в нот.акт №8,том VIII ,рег.№•••, дело №•••/2007г. на нотариус Ж.М. са закупили от „•••“ЕООД

апартамент№1,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.1,жилище с площ по документи 87.87 кв. м., ведно със складово помещение № 5 от 5,06 кв.м.

-Л. П. С. И Р. М. С., в режим на СИО с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 23.04.2007г.,обективиран в нот.акт №128,том III ,рег.№•••, дел••/2007г. на нотариус Ж.М. са закупили от „•••“ЕООД

апартамент№2 , представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.2, жилище с площ по документи 53 кв. м.,ведно със складово помещение № 15.Впоследствие с договор от 02.07.2019г.,обективиран в нот.акт №185/2019г.на нотариус С. И.,рег.№•••

Л. С. и Р. С. са се разпоредили с гореописА.я недвижим имот и са го продали на трето лице -В.В.В./л.339,том 1/.

• И. К. М. ,който не е семеен с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.10.2014г., обективиран в нот.акт №•••,том ХI ,рег. №•••,дел••/2014г.на нотариус С. И., рег.№16 е закупил апартамент№3 ,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.3, жилище с площ по документи 49.92 кв. м, ведно със складово помещение №14 с площ 3,46 кв.м.;

-Й. С. С. И Т. Л. С., в режим на СИО с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 27.12.2007г., обективиран в нот.акт №124,том VIII ,рег. №•••, дело №11061/2007г.на нотариус Ж.М.,рег.№••• са закупили от „•••“ЕООД апартамент№4 , представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.4,жилище ,площ по документ 87.17 кв.м.,ведно със складово помещение - №13 с площ от 5.38 кв.м.;

-С. Н. Н. И Н. Й. Н.,в режим на СИО са придобили два апартамента в сградата:

1./с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.05.2007г., обективиран в нот.акт №25,том IV,рег.№•••,дел••/2007г.на нотариус Ж.М.,рег.№••• са закупили от „•••“ЕООД апартамент№5 , представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.5,жилище,с площ по документ 88 кв. м,ведно със складово помещение № 1с площ от 4,02 кв.м.

2./с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 06.12.2007г., обективиран в нот.акт №10,том VIII,рег.№•••,дело№1064/2007г.на нотариус Ж.М.,рег.№••• са закупили от „•••“ЕООД апартамент№25 , представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.25, тип жилище,площ по документ 55.4 кв.м.

-К. В. Л. и И. В. Л.-А. , с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 23.12.2009г.,обективиран в нот.акт №24,том VI, рег.№•••,дело №749/2009г.на нотариус Ж.М.,рег.№••• са закупили от „•••“ЕООД следните недвижими имоти:

1/апартамент №7,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.7, жилище,с площ по документ 87.87 кв.м.;

2/гараж №3,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.30,с площ по документ 24.37 кв. м,ведно с прилежащо складово помещение с площ 6, 10 кв.м.;

3/гараж №8,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.35,с площ по документ 18.61 кв. м,ведно с прилежащо складово помещение от 5, 15 кв.м.

-П. Т. П. и М. Й. П., в режим на СИО ,с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.12.2007г.,обективиран в нот.акт №28,том VII, рег.№•••, дело №•••/2007г.на нотариус Ж.М.,рег.№••• са закупили от „•••“ЕООД следните недвижими имоти:

1/апартамент №8 ,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.8,жилище,с площ по документ 53 , 12кв.м., ведно с прилежащото му складово помещение №12 в приземния етаж с площ от 6,13 кв.м.;

2/гараж №7,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.34, /приземен етаж/ ,с площ по документ

19.16 кв.м.

-М. Г. Г. с договор за дарение , обективиран в нот.акт №•••,том IV,рег. №•••,дело №•••/2017г.на нотариус С. П.,рег.№••• е придобила чрез дарение от Д. Т. и М. Т. следните недвижими имоти:

1./239/753 ид.части от ПИ,с идентификатор •••;

2/апартамент №10,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.10, жилище,с площ по документ 87.17 кв. м.,ведно с 3,9663% идеални части от общите части на сградата;

3/гараж №6,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.33,площ по документ 18.6 кв.м.,заедно с прилежащо складово помещение с площ 5,25 кв.м. и 0,8985% идеални части от общите части на сградата.

От представените писмени доказателства се установява,че към настоящия момент ответникът „•••“ЕООД не е собственик на имотите, за които срещу него е предявен иск за собственост,като се е разпоредил с тях в полза на част от ответниците и на трети неучастващи в процеса лица.

1/апартамент №11,представляващ - самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.11,жилище,с площ по документ 88 кв.м, ведно с прилежащо складово помещение № 4 ,както и гараж №••• , представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.46, площ по документ 19 кв.м.са продадени на съпрузите Е.М. С. и В. И. С. с договор за покупкопродажба от 27.12.2007г.,обективиран в нот.акт №121/2007г.на наториус Ж.М..

2/апартамент №24 мезонет на първи втори подпокривни етажи със застроена площ от 107,17кв.м.е продаден на ответницата М. П. Ц. с договор за покупко-продажба от 21.12.2007г.,обективиран в нот.акт №104/2007г.на нотариус Ж.М.,като с договора е продаден и козметичен салон.

3/гараж №12 ,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.39,площ по документи 36 кв.м.е продаден на ответника В. С. К.,заедно с апартамент №13,съгласно договор за покупко-продажба от 29.06.2007г.,обективиран в нот.акт №•••7/2007г.на нотариус Ж.М..

4/гараж №16,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.43, площ по документ 18.37 кв.м.е продаден на ответника З. В. И. по време на брака му с ответницата К. Н. И. с договор за покупкопродажба от 17.11.2010г., обективиран в нот.акт №50/2010г.на нотариус Ж.М..

-В. Е. В. и И. В. И.,в режим на СИО ,с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.09.2010г.,обективиран в нот.акт №125,том ,рег. №•••,дело №679/2010г. на нотариус С. И.,рег.№••• са закупили от К. Л.,М. Л. ,И. Л.-А. и А. А. апартамент №12 , представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.12,жилище, площ по документ 54.76 кв. м.ведно със 2.5732% ( 4.87 кв.м ) ид. ч. от общите части на сградата.

-В. С. К. ,с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 29.06.2007г., обективиран в нот.акт №•••7,том IV, рег. №•••,дело№546/2007г.на нотариус Ж.М.,рег.№••• е закупил от „•••“ЕООД апартамент №13 , представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.13, жилище, площ по документ 88 кв. м.,ведно със складово помещение №•••.Имотът е лична собственост на ответника В.

К.,придобит преди сключения брак на 28.09.2013г.

-Р. Д. К. и и И. П. К., в режим на СИО,с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.12.2007г.,обективиран в нот.акт №24,том VIII, рег. №•••, дело №1073/2007г.на нотариус Ж.М.,рег.№••• са закупили от „•••“ЕООД:

1 . / апартамент №14,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.14,жилище,площ по документ 53.12 кв. м,ведно със складово помещение № 18 с площ от 5,07кв.м.

2/гараж №11 с площ от 20,94 кв.м.

Впоследствие ответниците Р. К. и И. К. са са разпоредили с описА.те имоти, като с договор за покупко-продажба от 26.11.2008г.,обективиран в нот.акт №91,т.ХII,рег.№7033,дело №1498/2008г.на нотариус А.П. са продали апаратмент №14 на Л.О.,а с договор 05.12.2011г.,обективиран в нот.акт №12,том VII,рег.№•••,дело №546/2011г. на нотариус Ж.М. са продали гараж №11 на А. В. Т..

-М. А. К. и К. В. Т.-К., в режим на СИО,с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 29.06.2007г. ,обективиран в нот.акт №•••6,том IV, рег. №4041, дело №545/2007г.на нотариус Ж.М.,рег.№••• са закупили от „•••“ЕООД апартамент № 15 ,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.15,жилище, площ по документ 49,92. кв. м,ведно със складово помещение №7 с площ от 4,11кв.м.

• А. А. Т. и Д. К. Т. –Т., в режим на СИО,с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 11.05.2007г.,обективиран в нот.акт №105,том V, рег. №4172,дело №387/2017г.на нотариус С. И.,рег.№••• за закупили от В.. Л. и Б. Л. следните имоти:

1/апартамент №16,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.16,жилище,площ по документ 87.17 кв.м.и 3.9663% (7.51 кв.м.) ид.ч.от общите части на сградата.

2/гараж №5 ,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.32,площ по документ 22.5 кв. м,ведно с прилежащото му складово помещение с площ 4,70 кв.м.и 1,0384 % /1,97 кв.м/ от общите части на сградата.

-Б. С. Ч., с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 27.12.2007г.,обективиран в нот.акт №120,том VIII, рег. №8266, дело №1158/2007г.на нотариус Ж.М.,рег.№••• е закупил от „•••“ЕООД следните имоти:

1/ апартамент №17, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.17,жилище,площ по документ 105.86 кв.м., ведно с 3,9374 % идеални части от общите части на сградата;

2/гараж №2, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.29,площ по документ 19.03 кв. м,ведно със складово помещение №2 с площ 4,72 кв.м и 0,888 % идеални части от общите части на сградата.

Имотите са лична собственост на ответника Б. Ч., придобити преди сключения втори брак с Е. Ч. на 15.10.2021г.

-Б. Б. Ч. с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 28.06.2007г.,обективиран в нот.акт №188,том IV, рег. №•••, дело №539/2007г.на нотариус Ж.М.,рег.№••• като малолетна, чрез своята майка и законен представител К. Ч. е закупила от „•••“ЕООД апартамент №18,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.18, жилище,площ по документ 37. кв. м.ведно със складово помещение №6 с площ от 4,50кв.м.

-З. В. И. и К. Н. И., в режим на СИО , с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 29.06.2007г.,обективиран в нот.акт №•••8,том IV, рег. №•••, дело №547/2007г.на нотариус Ж.М.,рег.№••• са закупили от „•••“ Е О ОД апартамент №•••,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.19,жилище, площ по документ 65 кв.м,ведно със складово помещение №3,със застроена площ от 3,62 кв.м.

-С. Д. Д. ,с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 21.12.2017г.,обективиран в нот.акт №188,том ХII,рег.№•••,дело №1255/2017г.на нотариус С. И.,рег.№••• е закупила от Румен Д. апартамент № 2 0 ,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.20,жилище, площ по документ 56.75 кв. м, ведно със складово помещение №11 с площ 4,11 кв.м.и 2,5667% идеални части от общите части на сградата.От изготвените справки е видно,че С. Д. е разведена с решение от 15.09.1998г.,като имотът е придобит след развода и е нейна лична собственост.

-А. В. Т. и А. Д. Т. ,в режим на СИО, с няколко договора за покупкопродажаба са закупили следните недвижими имоти:

1/апартамент №21 ,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.21,жилище, площ по документ 43.65 кв. м., ведно със складово помещение №10 с площ 4,11 кв.м.Имотът е закупен с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 27.11.2012г.,обективиран в нот.акт №4,том VII,рег.№•••, дело №778/2012г.на нотариус Ж.М.,рег.№••• от М. И. М..

2/гараж №11,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.38, площ по документ 20.94 кв.м.Имотът е закупен с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 05.12.2011г.,обективиран в нот.акт №12,том VII,рег.№•••,дело №546/2011г. на нотариус Ж.М.,рег.№••• от Р. К.,П. К. и И. К..

3/апартамент №22,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.22,тип жилище, площ по документ 76,71 кв.м.,ведно със складово помещение №9.Имотът е закупен с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.08.2007г.,обективиран в нот.акт №86,том V,рег. №•••,дело №627/2007г. на нотариус Ж.М.,рег.№••• от „•••“ЕООД.

Впоследствие А. Т. и А. Т. с договор за дарение от 15.08.2021г. са дарили на своя внук Б. Д. апартамент №22 и гараж №11,а с договор за дарение са дарили на своята внучка А. Д. и апартамент №21.

-И. М. Н. ,с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.05.2007г.,обективиран в нот.акт №31,том IV, рег.№•••, дело № 414/2007г. на нотариус Ж.М.,рег.№••• е закупил от „•••“ЕООД апартамент №23,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.23,тип жилище,площ по документ 75. кв.м., ведно със складово помещение №16.От изготвените справки се установи,че И. Н. не е женен и имотът е негова лична собственост.

-Л. Г. Х.,съгласно представените скици в режим на СИО е придобил:

1./ апартамент №26,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.26 ,тип жилище,площ по документи 54,45 кв.м.,ведно със складово помещение №8 с площ от 4,11 кв.м.;

2./гараж №13,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.40 с площ по документи 18,60кв.м.

С решение на Плевенски РС №1251 от 04.07.2019г.,постановено по гр.д. №3919/2019г.по описа на същия съд е прекратен с развод брака между Л. Г. Х. и М. Т. Х.а.С решението съдът е утвърдил постигнатото между съпрузите споразумение,като двата гореописА. имота,придобити в режим на СИО- апартамент №26 и гараж №13 са поставени в дял на съпруга Л. Г. Х..Решението на ПРС е влязло в сила на 04.07.2019г.и е вписано в Служба по вписвА.ята гр.Плевен на 21.08.2019г./л.137-142 от гр.д.№266/2023г.на ПОС/.ГореописА.те имоти са лична собственост на Л. Х..

-С. Р. А.,с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 28.06.2007г.,обективиран в нот.акт №189,том IV, рег.№•••, дело № 540/2007г. на нотариус Ж.М.,рег.№••• е закупил от „•••“ЕООД следните имоти:

1./ апартамент №27 на втори подпокривен етаж ,площ по документ 70,09. кв.м.,ведно със складово помещение №17 с площ от 3,89кв.м.,който имот по скица представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.27,тип жилище,с площ 70.00кв.м.

2./гараж №18 в сутерена на сградата с площ 18,99кв.м.,който имот по скица представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.45,предназначение-гараж ,с площ 19.00кв.м.

От изготвените справки се установи,че С. А. не е женен и двата имота са негова лична собственост.

-М. П. Ц. ,с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба №4, том I, peг. №48, дело №4 от 2015г. на нотариус Г. Б.,peг. №360 на НК и район на действие Районен съд –Плевен е закупила от „•••“ЕООД :

1./апартамент №24 –мезонет на първи втори подпокривни етажи със застроена площ от 107,17кв.м.По отношение на този имот ,искът за собственост е предявен срещу „•••“ЕООД.

2./М. Ц. е придобила в съсобственост с М. А. П. козметичен салон, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.28, находящ се в гр. Плевен, ул. "•••, обект козметичен салон, тип за обслужваща дейност за битови услуги, бр. нива 1, площ по документ 26.68 кв. м.

С нотариален акт за поправка №79,том1,рег.№248,дело №3 от 15.01.2008г.на нотариус Ж.М. е извършена поправка в предходния нот.акт.В последствие с договор за покупко-продажба от 10.02.2015г., обективиран в нот.акт №4,том I,рег.№48,дело №4/2015г.на нотариус Г. Б. ,М. П. е продала на съсобственика М. Ц. притежаваната ½ идеална част от козметичния салон .

• А. В. Т. и С. В. О.- Т. в режим на СИО ,съгласно договор за покупкопродажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба №9, том VIII, peг. №•••, дело №1063 от 2007г. на нотариус Ж.М. , peг. №••• на НК са закупили от „•••“ЕООД гараж №4, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.31, находящ се в гр. Плевен, ул. "А., ет. 0, гараж 4, площ по документ 40кв. м.

-С. С. М. и В. И. М.,в режим на СИО ,съгласно договор за покупкопродажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба №118, том III, peг. №•••, дело №456 от 2012г. на нотариус П.Ц.,peг. №••• на НК и район на действие Районен съд Плевен са закупили от Х. П. Х. и Е.А. Х. гараж №9,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.36, находящ се в гр. Плевен, ул. "А., ет. -1, гараж 9,площ по документ 20.48 кв.м.

-П. Б. В. и Ц. И. В.,в режим на СИО,съгласно договор за покупкопродажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба №172, том III, peг. №•••, дело №308 от 2011г. на нотариус С. И., peг. №••• на НК и район на действие Районен съд Плевен са закупили от Й. С. С. и Т. Л. С. гараж №14,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.41, находящ се в гр. Плевен, ул. "А., ет. -1, гараж 14,площ по документ 34.68 кв.м.

• А. С. Т. и С. М. Т.,в режим на СИО,съгласно договор за покупкопродажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба №117, том II, peг. №•••, дело №224 от 2013г. на нотариус Р. И.а, peг. № 083 на НК и район на действие Районен съд Плевен са закупили от П. Д. Я. гараж №15,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.42, находящ се в гр.Плевен, ул. "А., ет. -1, гараж № 15, площ по документ 17.79 кв.м.

-С. Д. М. и Е. Г. М., в режим на СИО,съгласно договор за покупкопродажба,обективиран в нотариален акт за покупко-продажба №72, том VIII, peг. №•••, дело №1008 от 2021г. на нотариус С. И., peг. №••• на НК и район на действие Районен съд Плевен са закупили от „•••“ЕООД гараж №17,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.44, находящ се в гр. Плевен, ул. „•••" № 11, ет. -1, гараж 17,площ по документ 18.78 кв.м. и 0,675% идеални части от общите части на сградата.Впоследствие С. М. и Е. М. са се разпоредили с имота,като с последващ договор за покупкопродажба от 02.11.2021г.,обективиран в нот.акт №167/2021г.на нотариус В. П. ,рег.№••• на НК са го продали на трето лице-Л. И. Ш./л.246,том първи/.

Исковата молба е заведена на 06.04.2023г./първоначално е образувано гр.д.№226/2023г. по описа на ПОС/.Установява се към датата на завеждане на ИМ е било висящо изп.дело №74/2022г. по описа на ЧСИ Ц. Н. , рег.№756 с район на действие ОС Плевен с взискател „•••“ЕООД и длъжник-ищецът в настоящото производство Х. П..От представеното от голяма част от ответниците постановление за възлагане от 19.01.2023г. /л.200,л.402 том I/ безспорно се установява,че със същото собствения на Х. П. имот ,съставляващ идеална част от 280 кв.м от 753 кв.м.от недвижим имот,находящ се вгр.Плевен,ул.“•••“№11: дворно място от 280 кв.м.,съставляващо парцел XVII-6254 в стр.кв.259апо плана на гр.Плевен ,а по скица ид.част от 280 кв.м.от 753 кв.м.от ПИ с идентификатор•••,целият с площ от 753 кв.м.,при описА. съсъди е възложен на „•••“ЕООД,ЕИК ••• за сумата 11 220лв. Постановлението за възлагане е влязло в сила на 20.06.2023г.и е вписано в СВ гр.Плевен на същата дата,вх.рег.№6204,акт134,том XVII,дело 3730/23г.

От заключението на ВЛ С. С. /л.58-61 от том 4/, което като обективно и компетентно, съдът възприема изцяло се установява, че УПИ XVII-6254 с площ от 280 кв.м. е част от поземлен имот с идентификатор •••, който е идентичен с УПИ XVII-6251, 6254. Вещото лице е установило, че обединяването на бившите парцели УПИ XVIII-6251 и УПИ XVII-6254 в кв.259а по плана на гр. Плевен е извършено със Заповед № РД-12- 198/09.03.2005 г. за одобряване на ПУП-ПРЗ за УПИ XVIII-6251 и УПИ XVII- 6254 в кв.259а по плана на гр. Плевен, съгласно който ПУП, УПИ XVIII-6251 и УПИ XVII-6254 се сливат и се образува нов УПИ XVII-6251, 6254. Посочено е, че за територията на новообразувА.я имот се установява режим на жилищно устройствена зона с голяма височина, като в имота се предвижда и ново подземно застрояване на подземни гаражи и се увеличават

градоустройствените парамети. Вещото лице е посочило в заключението си, че съгласно Разрешение за строеж № 366/28.07.2005 г. на „•••“ ЕООД, В.. И. Л., Б. П. Л., Д. С.Т. и М. И.а Т. е разрешено да изградят жилищна сграда на ул. „•••“ № 9 и № 11 в УПИ XVIII-6251, 6254 в кв.259а по плана на гр.Плевен. По време на строителството са възникнали инвестиционни намерения във връзка с промени по реда на чл.154 ал.2 т.5, т.6, т.7 и т.8 от ЗУТ, издадено е последващо Разрешение за строеж № 97/20.02.2007 г. за топлофикационно отклонение и абонатна станция, както и забележка в разрешение за строеж № •••/12.07.2007 г. за извършени съществени промени в проекта по чл.154 ал.2 т.5 /т.6, т.7, т.8/ от ЗУТ, както следва: 1. Трансформации в площите на ап. № 17 и ап. № 18, без да се засягат други апартаменти и общи части на сградата; 2. Преустройство на гараж № 1 – козметичен салон – одобрени проекти, архитектура, конструктивно заключение, електро, ОВ и ВиК. Вещото лице е дало заключение, че съгласно Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 226/23.10.2008 г. е въведена жилищната сграда, топлофикационното съоръжение и абонатната станция. Установено е в заключението, че част от сградата с площ 133 кв.м., измерени графично попада върху имота на ищеца, а апартамент № 15 на М. А. К. не попада върху имота на ищеца. На въпрос какво е било максимално допустимото застрояване, вещото лице е дало отговор, че с одобрения със Заповед № РД 15-743/25.04.1995 г. ПУП са определени задължителни параметри на застрояване към 1995 г., съгласно които в УПИ XVII-6254 може да се построи сграда с максимално застроена площ 125 кв.м., измерена графично и височина 11,50 м. Посочено е, че няма как да се изчисли максималната разгъната застроена площ на предвиденото с плана застрояване към 1996 г., тъй като в одобрените през 1995 г. и 1996 г. застроителни планове и частичен квартал – застроителен и силуетен план за парцел XVI-6255, XVII-6254 и XVIII-6251 в кв.259а по плана на гр. Плевен липсва матрица, от която да е видно какъв е бил коефициента на интензивност. Съгласно заключението, УПИ XVII-6254 е с площ от 280 кв.м., съгласно Нотариален акт за дарение № 43/1995 г. на нотариус Р. И.а при ПлРС, като при тази площ и съобразно изисквА.ята на ЗУТ и ЗТСУ в имота може да се построи сграда с максимална застроена площ 196 кв.м., което е 70% от площта на имота и 560 кв.м. разгъната застроена площ. Съобразно задължителните линии на застрояване, отразени в застроителния план, одобрен със Заповед № РД 15-743/25.04.1995 г. в имота е можело да се построи сграда с максимално разгърната застроена площ от 500 кв.м.

При съвкупна преценка на събрА.те по делото доказателства,съдът намира,че ищецът е загубил правото си на собственост върху част от дворното място с площ от 280 кв.м.,бивш парцел XVII-6254 в стр.кв.259апо плана на гр.Плевен ,а към настоящия момент идеална част от 280 кв.м.от 753 кв.м.от ПИ с идентификатор •••,целият с площ от 753 ,която част от парцела вече е собственост на „•••“ЕООД,с оглед влязлото в сила на 20.06.2023г.постановление за възлагане.Дружеството е придобило собствеността на процесната иделна част от парцела след завеждане на ИМ,в хода на настоящото дело и съгласно чл.235 ал.3 ГПК към релевантния за спора момент ищецът не притежава права на собственост върху част от парцела, върху който е изградена шестетажната жилищна сграда.Липсата на право на собственост върху идеална част от парцела изключва възможността същият да е придобил по приращение,съгласно чл.92 ЗС собствеността върху отделните самостоятелни обекти в сградата-апартаменти и гаражи.

Установено е по делото ,че ищецът е дарил собствения си недвижим имот на 30.08.2025г.,а впоследстиве с влязлото всила на 03.04.2013г.решение на ВКС тази сделка е унищожена на основА.е чл.29 ЗЗД, поради измама. Няма спор в съдебната практика,че унищожаването на сделката има обратно действие,което се изразява в заличаване на породените с нея правни последици от деня на сключването й,респ.постановеното от ВКС съдебно решение има преобразуващо действие,което се отнася към момента, когато е била сключена порочната сделка. Аргумент в подкрепа на изложеното е разпоредбата на чл. 34 ЗЗД, която постановява всяка страна да върне на другата всичко,което е получила от нея,т.е.реституция на даденото по унищожаемата сделка.В случая е безспорно,че ищецът не е предявявал иск по чл.34 ЗЗД срещу своя съконтрахент по унищожения договор за дарение И. Н.,а имотът , предмет на унищожената сделка е прехвърлен на трети лица с няколко последващи сделки,като последен приобретател на имота е „•••“ЕООД.От приложеното гр.д.№236/2018г.по описа на ПОС безспорно е установено,че ИМ по предявения иск за нищожност и унищожаемост на договора за дарение,въз основа на която е образувано гр.д.№720/96 по описа на ПРС е вписана в СВ на 27.02.1996г.по партидата на ищеца.От представените справки от СВ Плевен е видно,че 07.02.2007г.е вписано влязлото в сила решение,с което е отхвърлен предявения иск за нищожност на договора за дарение,а на 13.09.2013г.е вписано решението на ВКС за унищожване на същия този договор.ИМ по чл.26,29 ЗЗД е вписана преди вписването на договора от 27.09.2004г.,с който „•••“ЕООД е придобил процесните 280 кв.м.от дворното място.Актът от който дружеството черпи права като собственик на дворното място е вписан , след вписването на ИМ,поради което с уважаване на иска за унищожаемост на договора за дарение, с обратна сила са отпаднали не само правата на приобретателя по атакуваната сделка,но и тези на последващите приобретатели, вкл.и „•••“ЕООД като последен прибретател ,тъй като обратното действие на унищожаването на правните сделки има сила не само между стрА.те по атакуваната сделка, но и по отношение на трети лица, доколкото никой не може да прехвърли право което не притежава.С влизане в сила на решението на ВКС на 03.04.2013г.с обратна сила е възстановено вещното право на собственост на ищеца Х. П. върху дарения от него имот -дворно място с площ от 280кв.м., но към днешна дата,с оглед влязлото в сила на 20.06.2023г. постановление за възлагане ищецът е загубил това вещно право и „•••“ ЕООД вече се легитимира като собственик на процесното дворно място,съставляващо към момента идеална част от ПИ с идентификатор •••,целият с площ от 753кв.м.С придобИ.ето на правата на собственост върху ид.части от терена от страна на „•••“ЕООД в хода на съдебното производство, е сА.ран порока на унищожения договор за дарение от 30.08.2025г.,като по този начин е преодоляно обратното действие на унищожената сделка.

От друга страна към момента на влизане в сила на решението на ВКС за унищожаване на договора-03.04.2013г.,имотът предмет на унищожения договор не е бил във вида ,в който е дарен пред 1995г.Установено е безспорно от заключението на ВЛ С. и от представените по делото доказателства, че по надлежния ред със заповед №РД №12-198/09.03.2005г.е одобрено изменение на ПУП,като процесният имот ,предмет на дарението УПИ XVII-6254 в кв.259а по плана на гр. Плевен с площ от 280 кв.м. е обединен със съседен имот УПИ XVIII-6251,образуван е нов УПИ XVII-6251, 6254 с площ от 753кв.м.,като понастоящем новообразувА.я имот съставлява поземлен имот с идентификатор •••.Издадено е разрешение за строеж №366/28.07.2006г.за жилищна сграда и последващо разрешение за строеж №97/20.02.2007г.,като строежът е въведен в експлоатация с удостоверение №226/23.11.2008г.От гореописА.я нотариален акт за учредяване право на строеж

№81/2005г.безспорно се установи,че собствениците на новообразувА.я парцел УПИ XVII-6251, 6254 взаимно са си учредили право на строеж.По силата на суперфицията съпрузите Д. Т. и М. Т.,както и съпрузите В.. Л. и Б. Л. са учредили на „•••“ЕООД правото на строеж върху 42 самостоятелни обекти – апартаменти,ведно с прилежащите им складови помещения и гаражи в шестетажната жилищна сграда.Договорът за учредяване право на строеж е валиден,сключен е в изискуемата нотариална форма,вписан е СВ Плевен,не е развален ,нито е предявяван иск за неговата недействителност.С реализиране на правото на строеж и изграждане на сградата в урегулиран имот,при надлежно издадени разрешения за строеж “•••“ЕООД като суперфициарен собственик е придобил собствеността върху изградените 42 самостоятелни обекта –апартаменти и гаражи,което изключва придобИ.ето на тези имоти по приращение по реда на чл.92 ЗС. Правото на собственост върху земя и постройка може да принадлежи на различни лица само въз основа на съществуващо право на строеж,каквато е и конкретната хипотеза,като в случая правото на стореж е възникнало при условията на чл.63,ал.1 ЗС ,която норма регламентира суперфициарният собственик,в случая „••• „ЕООД да придобие собствеността върху сградата,респ.изградените върху чужд имот самостоятелни обекти, отделно от земята в отклонение на принципа на приращението по чл. 92 ЗС. Единстевното изключение е регламентирано в чл.65 ЗС,като нормата урежда случаите, когато правото на строеж е уговорено изрично с прекратителен срок,в която хипотеза с изтичането на прекратителния срок за правото на строеж , собственикът на земята по силата на приращението става собственик и на постройката.В конкретния случай не е налице тази хипотеза и чл.65 ЗС е неприложим,доколкото е безспорно,че договорът за учредяване право на строеж ,обективиран в нот.акт №81/2005г.не съдържа уговорка за прекратителен срок.

Съгласно чл.92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея,освен ако е установено друго. Принципът на приращението се изключва само в изрично предвидените в закона случаи. Такова изключение съдържа чл. 63, ал. 1 ЗС , който предоставя правна възможност на собственика на земята да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху нея, както и да придобие собствеността на постройката отделно от земята.В този смисъл са и дадените разяснения в Тълкувателно решение № 1 от 4.05.2012 г. на ОСГК на ВКС по т. д. № 1/2011 г. Чл. 67 ЗС определя петгодишен срок, в който следва да се упражни правото на строеж и постановява, че при бездействие на суперфициаря то се погасява по давност,но в случая от страна на ищеца не е правено подобно възражение за погасяване по давност на учреденото право на строеж,а с оглед факта,че сградата е въведена в експлоатация,съгласно удостоверение №226/23.11. 2008г.,се налага извода,че още към 2008г.шестетажната сграда е изцяло изградена,респ.не е налице бездействие от страна на „•••“ и на останалите лица,на които е учредено право на строеж.

С оглед изложеното съдът приема,че с изграждане на шестеатжаната жилищна сграда,въз основа на надлежно учредено право на строеж “•••“ ЕООД като суперфициарен собственик е придобил собствеността на изградените в сградата общо 42 самостоятелни обекти-апартаменти и гаражи. През 2007г. съгласно гореописА.те договори,обективирА. в нотариални актове ,дружеството е продало на ответниците тези самостоятелни обктиапартаменти и гаражи и последните се легитимират като техни собственици от датата на съответните сделки на оригинерно правно основА.е.

В трайната практика на ВКС се приема, че правото на собственост може да бъде придобито по давност само от несобственик.Този, който вече е придобил правото на собственост на друго основА.е ,както е в случая по договор, не може да го придобие повторно на ново, различно основА.е. В

този смисъл не следва да се обсъждат направените от голяма част от ответниците възражения за придобИ.е на имотите им на основА.е непрекъснато давностно владение,продължило повече от 10 години на осн.чл.79 ЗС,както и за присъединяване владените на техните праводатели. Безспорно от събрА.те по делото гласни доказателства се установява,че всеки от ответниците е влядял непрекъснато,спокойно и необезпокоявано своя имот, извършвА. са ремонтни дейности,заплащА. са данъци ,но съдът приема,че всеки от ответниците е придобил собствеността върху имотите – апартаменти и гаражи на основА.е гореописА.те договори за покупкопродажба,т.е. на първично правно основА.е,поради което не биха могли да придобият собствеността и на друго правно основА.е,каквото е давностното владение.

Предявените от Х. П. П. субективно съединени искове срещу ответниците с правно осн.чл.124 ГПК във вр.вр.с чл.92 ЗС,с които се претендира,че ищецът по приращение е собственик на 37,18 % ид.ч.от всеки от самостоятелните обекти в сградата-апартаменти и гаражи са изцяло недоказА. и следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

При този изход на процеса и на основА.е чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответниците направените по делото разноски за адв.възнаграждение, съгласно представените списъци по чл.80 ГПК,както следва:

-на „••• „ЕООД 1600лв.или 818,07 евро;

-на Б. Б. Ч. 1200лв.или 613,55 евро;

-на С. Р. Р. 2500лв.или1278,23 евро;

-на А. Т. и А. Т. 3 980лв.или 2034,94 евро;

-на П. В. и Ц. В. 1500лв.или 766,94 евро;

-на А. Т. и С. Т. 1500лв.или 766,94 евро;

-на С. Д. Д. 2000лв.или 1022,58 евро;

-на П. П. и М. П. 2300лв.или 1175,97 евро;

-на В. В. и И. И. 2000лв.или 1022,58 евро;

-на Л. Г. Х. 1200лв.или 613,55 евро;

-на Л. С. и Р. С. 800лв.или 409,03 евро;

-на М. К. и К. Т.-К. 3000лв.или 1533,88 евро за адв.възнаграждение и 200лв. или 102,26 евро депозит за ВЛ;

-на М. Г. Г. 4236лв.или 2165,83 евро;

-на И. М. Н. 600лв.или 306,78евро;

-на М. П. Ц. 1200лв.или 613,55 евро;

-на В. С. К. 1200лв.или 613,55 евро;

-на А. Т. и Д. Т. 1200лв.или 613,55 евро.

В съд.заседА.е на 16.12.2025г.пълномощникът на ищеца адвокат Д. И. от САК направи възражение за прекомерност на адв.възнагрждения на пълномощниците на ответниците,което изявление действително не е отразено в протокола.На 22.12.2025г. от ищеца,чрез адвокат Х. Р. е депозирана молба ,с която отново се поддържа това становище за прекомерност на адв.възнаграждения .Съдът намира,че не следва да се произнася по така направеното и незаписано в протокола възражение по чл.78,ал.5 ГПК.Същото е неконкретизирано.По делото са предявени 30 субективно съединени иска за собственост и всеки от тях е с различна цена,с оглед представените данъчни оценки,доколкото някои от ответниците притежават само апартаменти,други само гаражи,а някои са собственици на няколко недвижими

имота.Процесуално представитлество на различните ответници са осъществявали голям брой адвокати,като съответно и изплатените адв.възнагрждения са в различен размер.Съдът не следва да се произнася по така направеното от ищеца общо и неконкретизирано възражение за прекомерност,доколкото не са изложени никакви доводи спрямо кой от пълномощниците на ответниците ищецът счита,че заплатеното адв.възнагрждение е прекомерно високо,респ.по кой от предявените искове се прави това възражение за прекомерност.

Водим от горното ,Окръжният съд