Решение № 905 от 11.3.2026 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 2388/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на „Клей Къмпани“ ЕООД, [ЕИК], със седалище в [населено място], против решение № 03-010-РД/429 от 22.05.2024 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което е отказано предоставянето на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост по предложение за изпълнение на инвестиция (ПИИ) № BG-RRР-6.004-4332, подадено от жалбоподателя по Процедура № BG-RRР-6.004 „Инвестиции в технологична и екологична модернизация“. Жалбоподателят иска отмяна на обжалваното решение като материално незаконосъобразно спрямо чл. 2, т. 18, б. „а“ от Регламент № 651/2014 г. Възразява, че ответникът неправилно е определил и изследвал наличието спрямо дружеството на затруднено положение към 31.12.2022 г., респ. за 2022 г. като последна приключена финансова година спрямо 2023 г. като година на кандидатстване. Сочи се, че приемането на финансовите резултати на дружеството за 2022 г. като относими към правото му на подпомагане е в противоречие с приложимите към процедурата условия за кандидатстване, както и в противоречие с дадените задължителни разяснения по процедурата, съгласно отговори № 22/06.10.2023 г., № 138/03.11.2023 г. и № 193/19.11.2023 г. Ответникът по жалбата – изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие” (ДФЗ), чрез процесуалния си представител юрк. Х., поддържа оспорваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и поддържа бланкетно възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. По отношение допустимостта на производството, съдът се е произнесъл с определение № 165/16.01.2026 г. по делото, което продължава да поддържа. Оспорваното решение има за предмет отказ за предоставяне на средства, който е издаден по реда на чл. 21, т. 1 от ПМС № 114/08.06.2022 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на средства на крайни получатели от Механизма за възстановяване и устойчивост. С този отказ, имащ характер на индивидуален административен акт, пряко се засягат имуществените интереси на жалбоподателя като кандидат за предоставяне на средства по Процедура № BG-RRР-6.004 „Инвестиции в технологична и екологична модернизация“, респ. жалбоподателят има правен интерес от съдебна защита на основание чл. 147, ал. 1 от АПК срещу акта. Жалбата е подадена на 04.06.2024 г., с което е спазен срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК, доколкото актът е съобщен на 02.06.2024 г. (л.15). На основание чл. 132, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК спорът е родово и местно подсъден на този съд с оглед предмета на спора и седалището на жалбоподателя. Не се установиха отрицателни процесуални предпоставки за произнасяне с решение по делото. Воден от горното и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: С оспорваното решение № 03-010-РД/429 от 22.05.2024 г. на изпълнителния директор на ДФЗ (Решение) е отказано на „Клей Къмпани“ ЕООД предоставянето на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост по ПИИ № BG-RRР-6.004-4332, подадено на 20.12.2023 г. от жалбоподателя по Процедура № BG-RRР-6.004 „Инвестиции в технологична и екологична модернизация“. Отказът е мотивиран с приложението на чл. 20 и чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 21, т. 1 от ПМС № 114/2022 г. и при твърдение от страна на органа, че дружеството към 31.12.2022 г. е предприятие в затруднено положение по см. на чл. 1, § 5 във вр. с чл. 2, т. 59 от Регламент (ЕС) № 2022/2472 във вр. с чл. 2, т. 18 от Регламент (ЕС) № 651/2014 г., тъй като собственият му капитал за последната приключена финансова 2022 г. спрямо годината на кандидатстване – 2023 г. е намалял до отрицателен резултат от „- 24 хиляди лева“, поради което същото не отговаря на изискването по т. 2, б. „г“ от Раздел 11.1 „Критерии за допустимост на кандидатите“ от Условията за кандидатстване (УК), (л.99 - гръб). Преценката за положението на кандидата за държавна помощ е извършена въз основа на счетоводния му баланс за финансовата 2022 г., предоставен по служебен път от НСИ. Обсъдени са възраженията на кандидата като е прието, че представените от него междинни отчети към 30.09.2023 г. и 31.12.2023 г. са неотносими, тъй като преценката за положението му като предприятие в (не)затруднено положение е дължима и се извършава спрямо последната приключена финансова година, преценена спрямо годината на подаване на ПИИ. По делото не е спорна фактическата обстановка, при която е издаден акта, респ. не се поддържат възражения за процесуални нарушения, довели до невярно установена фактическа обстановка, спрямо приложения от ответника закон и неговото тълкуване. Спорът е изяло правен и касае въпроса дали преценката за положението на кандидата спрямо критерия за допустимост, посочен в т. 2, б. „г“ от Раздел 11.1 „Критерии за допустимост на кандидатите“ от УК, следва да бъде направена съобразно счетоводния му баланс за приключилата финансова 2022 г., или съобразно положението му към момента на подаване на 20.12.2023 г. на процесното ПИИ. Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: При липса на спор между страните и след служебна проверка, съдът намира, че Решението е издадено от компетентен административен орган – изпълнителен директор на ДФЗ, в качеството му на ръководител на ДФЗ като структура за наблюдение и контрол по смисъла на чл. 21 във вр. с § 1, т. 7 от ДР на ПМС № 114/2022 г. за изпълнение на инвестиция С6.1 „Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство“, съгласно Договор № РД50-305 от 20.12.2023 г., сключен между Министъра на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие“ по реда на чл. 84, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 8, ал. 2 от ПМС № 157/2022 г. Съгласно чл. 20, т. 2 и т. 3 от ЗПЗП, изпълнителният директор организира и ръководи дейността на фонда и представлява същия, тоест с оглед на горното оспорения административен акт е издаден от материално компетентен орган. Решението е издадено като електронен документ, подписан с електронен подпис, за който, съгласно дадени от съда указания, са представени доказателства от ответника за неговата валидност. Валидността на подписите не е оспорвана в хода на делото. При така установеното и като отчита писмената форма на акта и съответствието му с изискванията за съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК, съдът намира обжалвания административен акт за действителен такъв като издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона форма. В производството по издаването на Решението не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват незаконосъобразността на процесния акт, поради нарушено право на участие и защита на дружеството. Същото е надлежно уведомено за резултатите от административната оценка на процесното ПИИ и му е предоставена възможност да представи писмени обяснения във вр. с установеното му финансово положение за приключилата 2022 г. Дадените обяснения и възражения от дружеството са разгледани, но отхвърлени като неоснователни при издаване на Решението. Относно материалната законосъобразност на акта, съдът намира жалбата за неоснователна. Съдебната практика по въпроса дали преценката за положението на кандидатите спрямо критерия за допустимост, посочен в т. 2, б. „г“ от Раздел 11.1 „Критерии за допустимост на кандидатите“ от УК, следва да бъде направена съобразно счетоводните им баланси за приключилата финансова 2022 г., или съобразно положението им към датата на подаване на ПИИ в края на 2023 г., е противоречива. Според една част от съдебните състави на ВАС, въпросът „към коя дата следва да се извърши проверката за това, че кандидатът не е „предприятие в затруднено положение“ не е нормативно установено, поради което тази датата се определя от задължителните по арг. от чл. 5, ал. 7 от ПМС № 114/2022 г. разяснения към УК, дадени от ответника по запитване № 138 от 03.11.2023 г. (публично достъпно на страницата на МЗХ), според които тази преценка е „към датата на подаване“ на съответното ПИИ. Приема се, че УК и задължителните към него разяснения имат силата на влязъл в сила общ административен акт, който не се спазва от ответника, когато преценката за съответствие на ПИИ с т. 2, б. „г“ от Раздел 11.1 „Критерии за допустимост на кандидатите“ от УК е извършена към момент различен от датата на неговото подаване. В този смисъл са решенията по адм. дела №№ 209/25 г., 832/25 г., 1879/25 г., 3047/25 г., 7291/25 г., 12060/25 г. и 12061/25 г., всичките на ВАС, IV-то отд. Според друга част от съдебните състави на ВАС, IV-то отд., релевантен момент за изследване на положението на кандидатите е „приключилата към датата на подаване на предложението, последна финансова година“, защото „…няма как законосъобразно финансовите резултати на предприятието да бъдат преценявани от административния орган в рамките на текущата и все още неприключила към датата на подаване на предложението, финансова година“. Приема се, че на основание т. 1 и т. 2, б. „г“ от раздел 11.1 от УК, финансовата помощ по процедурата се предоставя на регистрирани земеделски стопани, които към датата на подаване на предложение за изпълнение на инвестиции, трябва да не са предприятия в затруднено положение, респ. че УК имат задължителен характер. Задължителният или незадължителен характер на разяснения към УК, респ. неговото съдържание, дадени от ответника по запитване № 138 от 03.11.2023 г., не се обсъжда. В този см. са решенията по адм. дела №№ 849/25 г., 2584/2025 г., 3730/25 г., 7263/25 г., 8608/25г., 11538/25 г. на ВАС. Настоящият съдебен състав споделя като краен резултат становището, че определящи за допустимостта на ПИИ са резултатите на кандидата към последната приключена финансова година, предхождаща подаването на същото. Нито приложимите Регламенти № 2022/2472 и № 651/2014, нито националното ни законодателство определят ясно кой е релевантният период за изследване на ефекта от натрупаните загуби спрямо капитала на кандидата по смисъла на чл. 2, т. 18, б. „а“ от Регламент № 651/2014, но съдът намира, че административният орган правилно е взел предвид финансовите резултати на дружеството, обективирани в счетоводния му баланс за приключилата към датата на подаване на предложението, последна финансова година, а именно - 2022 г. Съгласно т. 1 и т. 2, б. „г“ от раздел 11.1 от УК, финансовата помощ по процедурата се предоставя на регистрирани земеделски стопани, които към датата на подаване на предложение за изпълнение на инвестиции, трябва да не са предприятия в затруднено положение съгласно чл. 1, § 5 от Регламент № 2022/2472, респ. няма как преценката дали кандидатът е предприятие в затруднено положение да се основава на данни за финансовото му състояние, настъпили след датата на подаване на предложението или в рамките на текущата и все още неприключила към датата на подаване финансова година. Последният одобрен годишен финансов отчет (счетоводен баланс за 2022 г.), предхождащ подаването на предложението, е по принцип релевантният период за определяне на финансовото състояние на предприятията и за целите на прилагане на Регламент № 651/2014 по арг. от член 4, § 1 от Пр. I от същия. В този смисъл е също член 4, § 1 от Анекса към Препоръка на Комисията 2003/361 от 6 май 2003 г. относно определението за микро, малки и средни предприятия (2003/361/ЕО). Препращането в Раздел 11.1, буква "б" от Условията към чл. 3 от ЗМСП също означава, че при прилагането на ПМС № 114/2022 следва да се прилагат дефинициите от посочената препоръка на Комисията, включително правилото за „последна приключена финансова година“ (вж. и съображение 1 относно избягването на несъответствия между дефинициите на общностно и на национално ниво). В същия смисъл е тълкуването на понятието „последна приключена финансова година“ в „User Guide to the SME Definition“ на Европейската комисия (публикуван на сайта на ЕК). Изключение в член 4, параграф 3 е предвидено единствено за новосъздадени предприятия, които все още нямат одобрени годишни отчети, каквото не е дружеството-жалбоподател (Виж. Р.№ 4935/03.11.2025 г. по адм. дело № 931/25 г. на АС – Благоевград). Следователно релевантният за случая последен одобрен счетоводен баланс на дружеството „към датата на подаване на ПИИ“ по см. на чл. т. 2, б. „г“ от раздел 11.1 от УК е този за 2022 г. и не е спорно, че същият определя жалбоподателя като „предприятие в затруднено положение“ по смисъла на чл. 2, т. 18 от Регламент № 651/2014. Съдът не споделя разбирането, че разяснения към УК, дадени от ответника по запитване № 138 от 03.11.2023 г., имат съдържание, което да води до различно тълкуване. Разяснението сочи само, че: „Съгласно т. 2 от раздел 11.1 от УК, условията за допустимост на кандидатите следва да са изпълнени към датата на подаване на ПИИ“. Това разяснение не сочи кой е периодът за изследване на ефекта от натрупаните загуби спрямо капитала на кандидата по смисъла на чл. 2, т. 18, б. „а“ от Регламент № 651/2014, който ще бъде относим към преценката за положението на кандидатите, която преценка се извършва „към датата на подаване на ПИИ“. В този смисъл, въобще не е налице обвързващо ответника разяснение, имащо силата на общ административен акт като част от УК, което да определя, че ефектът от натрупаните загуби спрямо капитала на кандидатите ще бъде оценяван „към датата на подаване на ПИИ“. Съгласно изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК жалбата следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер 120 евро, определен от съда по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. При тези съображения, съдът