Решение № 6566 от 21.7.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 877/2026 г.

Производството е по реда на чл. 13, ал. 5 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП) във вр. с чл. 145 – 178 от Административно – процесуалния кодекс ( АПК). Образувано е по жалба на А. С. К., [ЕГН], с адрес: гр. Бургас, ул. “Ловна“, №12 против Заповед № ЗСП/Д-А/3764-О/13.03.2026 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Бургас, потвърдена с Решение № 02-РД06-0011/01.04.2025г. на и.д. директор на Регионална дирекция за социално подпомагане-Бургас. Жалбоподателят иска отмяна на акта. Твърди, че поради необходимост от оперативно лечение му се наложило да вземе заеми. В тази връзка иска да получи помощ, която му се полага. Относно брака си с Н. К. заявява, че е разделен с нея от 37 години. Посочва, че К. живее в с. Скалица, Ямболско. Твърди, че е представил декларация, която не е взета предвид. В съдебно заседание се явява лично. Поддържа жалбата и отново подчертава тежкото имуществено състояние, в което се намира. Ответникът - директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас не се явява. Процесуалният му представител ст. юрисконсулт Д. иска жалбата да бъде отхвърлена. Поддържа становището на административния орган, включително мотивите в решението на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане Бургас. Жалбата е допустима. Подадена е от лице, с правен интерес от оспорването и в предвидения от закона срок. По делото е установено следното от фактическа страна: На 11.08.2025 г. А. С. К. е подал до директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас заявление- декларация вх. № ЗСП/Д-А/3764/ за отпускане на еднократна помощ за лечение на простата тумор и операция и лечение. На 01.09.2025 г. директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас издал Заповед № ЗСП/Д-А/3764/01.09.2025, с която отказал отпускането на социална помощ по чл.16 от ППЗСП- еднократна помощ при инцидентни нужди. К. оспорил посочената заповед по административен ред. С Решение № 02-РД06-0035/26.09.2025 г. и.д. директор на Регионална дирекция за социално подпомагане-Бургас отхвърлил подадената жалба. Предприето е съдебно обжалване от К. на заповед №ЗСП/Д- А/3764/01.09.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане" - Бургас, като с решение по адм. дело № 2074/2025г., по описа на Административен съд - Бургас заповедта е отменена и преписката е върната за ново произнасяне от директора на ДСП Бургас съгласно мотивите на съда. След връщане на преписката на административния орган, с писмо № 0201-94А-00-0505/28.01.2026 г. на директора на ДСП Бургас на жалбоподателя е дадена възможност в 14-дневен срок от получаване на писмото да допълни информация за съпругата си Н. К., включително и тя да подпише подаденото заявление-декларация за отпускане на целева помощ за отопление и за отпускането на еднократна социална помощ по чл.16 от ППЗСП. Писмото е изпратено с известие за доставяне и е получено лично от него на 03.02.2025 г., като в 14 дневния срок г-н К. не изпълнил дадените указания. Изготвен е нов социален доклад, в който са отразени представените от него епикриза от Клиника по урология към МБАЛ '’Дева Мария” Бургас № 13829/27.07.2025г. с диагноза: Хиперлазия на простата и епикриза от Отделение по гастроентерология № 14280/31.07.2025г. с диагноза: „Други уточнени болести на жлъчния мехур". В тази връзка е издадени и оспорената Заповед № ЗСП/Д-А/3764 -О/13.03.2026 г., на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Бургас, с която отново е отказано отпускане на еднократна помощ при инцидентни нужди по чл. 16 от ППЗСП. В мотивите на заповедта е изложено, че при спазване указанията на Административен съд - Бургас по повод обжалвана заповед за отказ от отпускане на целева помощ за отопление на г-н К. е дадена възможност да допълни информация за съпругата си Н. К., включително и тя да подпише подаденото заявление-декларация и за отпускане на еднократна социална помощ по чл. 16 от ППЗСП. В разпоредбите на чл. 2, ал. З от ЗСП е разпоредено, че право на социални помощи имат българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или е помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. Съгласно чл. 16 от ППЗСП за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно. От съдържанието на разпоредбата недвусмислено се установявало, че помощта се отпуска за задоволяване на потребности, които са възникнали неочаквано, внезапно, т. е. такива, които излизат извън рамките на обичайните разходи и не са могли да бъдат предвидени и се отнасят до наличието на жизненоважни потребности. Еднократната помощ следвало да се отпусне, ако са изпълнени две кумулативни условия: да е доказана инцидентно възникнала потребност и лицата или семействата да са в невъзможност да покрият непредвидените разходи със собствени средства или с помощта на задължените по закон да им осигуряват издръжка лица. Доказателствената тежест за тези факти била на заявителя, който по безспорен начин трябвало да докаже, че е настъпила внезапна, непредвидима, неочаквана или извънредна потребност. Трябвало да бъде доказано, че семейството му не може да покрие разходите, които са извън рамките на регулярните или надхвърлят многократно реализираните доходи. Тъй като г-н К. бил женен към датата на поискване на помощта, трябвало да се разгледат и определят доходите на семейството, а не само неговите, при преценка на правото за отпускане на еднократна социална помощ. Неизпълнението на дадената възможност за допълване на данни в подаденото заявление- декларация от К. не давало възможност за отпускане на поисканата еднократна помощ. Жалбоподателя е оспорил така издадената заповед пред директора на РДСП Бургас, който с Решение № 02-РД06-0011/01.04.2025г. е отхвърлил жалбата. В решението са преповторени мотивите в оспорената заповед, съгласно които от страна на г-н К. не е предприето изпълнение на дадените указания с писмо №0201-94A-OQ-0505/28.01.2026 г. на директора на ДСП Бургас. Неизпълнението на дадената възможност за допълване на данни в подаденото заявление-декларация от г-н К. за отпускане на еднократна помощ не давало възможност на Дирекция "Социално подпомагане" - Бургас да извърши пълна социална анкета за семейството, т. е. не можело да се събере информация за имущественото и доходно състояние на съпругата му. Не можело и да се извърши служебна проверка на имущественото и финансовото положение на г-жа Н. К. в вито един регистър - НАП, НОИ, АБ, Дирекция „Местни данъци и такси" без изрично дадено съгласие от лицето, а съгласието се дава когато се подпише заявление-декларацията. Във връзка с изискванията на Закона за защита на личните данни, ДСП - Бургас, въпреки че е администратор на лични данни, не може да извършва проверки на. лицата, ако те не са съгласни и не може да обработва техните данни. Към датата на подаване на заявление-декларация вх. №ЗСП/Д-А/З764/11.08.2025 г. за отпускане на еднократна помощ до директора на ДСП Бургас г-н К. бил женен, поради което се разглеждали доходите на семейството, а не само неговите, при преценка на правото за отпускане на еднократна социална помощ. Горестоящият административен орган е посочил, че с Решение № 404 /19.02.2026г. по гражданско дело № 6679/2025г. по описа на PC Бургас е прекратен брака на г-н К. с г-жа Н. К.. Същото е влязло в сила на 13.03.2026 г. Този факт бил без значение, тъй като преценката на правото се извършва за предходен период, когато съпрузите са били в брак и са разглеждани като семейство, съгласно §1, ал. 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. В постановеното решение органът посочил, че жалбоподателят можел да подаде ново заявление-декларация за отпускане на помощта, с оглед промяната на семейния му статус. Решение № 02-РД06-0011/01.04.2025 г. на директора на РДСП Бургас е връчено на К. на 03.04.2026 г. Жалбата до съда е подадена на 16.04.2026 г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: С оглед разпоредбата на чл. 13, ал. 2 и 3 от ЗСП отказа за отпускането на социална помощ се издава с мотивирана заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него лице. Поради това съдът намира, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощията. Спазено е изискването за форма. В хода на производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административният орган не е изпълнил дадените указания в Решение № 1839/26.02.2026 г. по адм. д. № 2074/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас. Видно от посоченото решение, в същото е указано, че за установяване на предпоставките за отпускане на еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП, е следвало да бъде изготвена социална анкета, каквато в случая липсва. В мотивите на решението е изложено, че в декларация, подадена със заявлението, К. е посочил имената на съпругата си и населеното място, в което тя живее с посочване на точния й адрес, която информация е достатъчна, чрез извършване на проверка в кметството на това населено място, да бъдат установени данните на съпругата и да бъдат извършени последващи проверки. Данни за съпругата са били налични при административния орган и е било напълно възможно да бъде установено имущественото й състояние. Съдът е посочил в мотивите, че органът е приел и за доказан факта, че съпрузите не живеят заедно от 38 години- нямат общо домакинство, нямат общи доходи и имущество, което от своя страна представлява формалистичен подход, приложен при издаване на заповедта, като целите на закона не били реализирани. Не е приложен и индивидуален подход и комплексна оценка на потребностите на лицето. След връщане на преписката за ново произнасяне, административният орган отново е поискал с писмо изх. № 0201-94А-00-0505/28.01.2026 г. съпругата на К. да декларира данните си в раздел I, таблица Лични данни, колона 3, както и да положи подпис, което указание е било обективно невъзможно да бъде изпълнено от заявителя, предвид декларираните от него обстоятелства, че не живее със съпругата си от 38 години, нямат общо домакинство, общи доходи и имущество. В случая за извършването на социалната анкета и установяване на законовите предпоставки дали са налице предпоставките на чл. 16 от ППЗСП, съгласно мотивите на Решение № 1839/26.02.2026 г. по адм. д. № 2074/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас е следвало административния орган да извърши проверка съгласно наличните по преписката данни и въз основа на тях да изготви социален доклад съгласно изискванията на чл. 27, ал. 1 от ППЗСПД. Настоящия съдебен състав намира, че в хода на административното производство е възникнало и ново обстоятелство – влизане в сила на Решение № 404 /19.02.2026г. по гражданско дело № 6679/2025г. по описа на PC Бургас е прекратен брака на г-н К. с г-жа Н. К., което макар и да не е било известно на директора на ДСП – Бургас при издаване на оспорената заповед, е било известно на директора на РДСП Бургас. При тези данни, директора на РДСП е следвало да върне преписката на директора на ДСП – Бургас, с указания социалната анкета и социалния доклад да бъдат извършени при съобразяване на горепосоченото решение за прекратяване на брака. В тази връзка съдът намира, че административният орган не е изпълнил задължението си да събере информация относно фактите, които подлежат на установяване предвид разпоредбата на чл. 12 ал. 2 от ЗСП. Видно от Решение №02-РД06-0011/01.04.2026 г. на директора на РДСП – Бургас, в същото е указано, че К. има възможност да подаде ново заявление-декларация за отпускане на претендираното социално плащане, с оглед промяната на семейния статус, което в случая е било безпредметно и излишно, след като по административната преписка са били събрани всички необходими доказателства за извършване на съответната преценка за отпускане на помощта. Следва да се посочи, че предвид социалния статус на лицето и здравословното му състояние, постановяване на отказ и указанията да бъде подадено ново заявление представлява формалистичен подход и не съответства на целите регламентирани в чл. 1, ал. 2 от ЗСП за подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности и укрепване и развитие на обществената солидарност в трудни житейски ситуации. На следващо място съдът приема, че по делото е безспорно доказано, че К. не може да задоволява своите основни жизнени потребности без помощта на другиго и има нужда от подпомагане. Същият е с влошено здравословно състояние, няма регулярни доходи, а получените такива са спорадични, минимални и крайно недостатъчни за задоволяване на основни жизнени потребности. Не живее изключително дълъг период от време със съпругата си и не получава никаква помощ от нейна страна, като през целия период фактически се издържа сам. Считано от 13.03.2026 г. е прекратен и брака му със Н. К., съгласно влязлото в сила съдебно решение. Налице са материалноправните предпоставки за отпускане на помощ при хипотезата на чл.16, ал.1 от ППЗСП. Според посочената норма, за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно. За да се приеме, че здравната потребност е инцидентно възникнала, следва да бъде доказано, че тя е била непредвидима. Тази необходимост, по отношение на жалбоподателя е била налице. В представената от него епикриза, издадена на 25.07.2025г. от клиника по урология към УМБАЛ „ Дева Мария“, гр. Бургас е посочено, че пациента е с придружаващо заболяване: хронична обструктивна белодробна болест, неуточнена, като оплакванията му са възникнали след извършена в предходни дни катетиризация. Т.е. необходимостта от провеждане на хирургичната интервенция не е била предварително установена и в този смисъл е инцидентно възникнала. Този извод се налага и след прочита на епикриза, издадена на 31.07.2025г. от отделение по гастроентерология към УМБАЛ „ Дева Мария“, гр. Бургас. В същата се съдържа констатация, че пациентът постъпва на лечение, по повод оплаквания от обща отпадналост, силна болка низко в корема и десен хипохундриум, които са започнали внезапно и са с продължителност от 24 часа. С оглед тези констатации не може да се приеме, че лечението е провеждано в планов порядък. Причините, предпоставили лечението са изисквали незабавна медицинска намеса. И в двата случая, жалбоподателят е постъпил в лечебно заведение по повод на непредвидвидени и непредвидими обстоятелства, касаещи здравословното му състояние. За да се прецени дължима ли е помощта по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП следва да бъде установено и какви доходи по смисъла на § 1, т. 9 от ППЗСП има лицето, искащо такава помощ; какво имущество притежава и налице ли е реална възможност то да реализира доходи от него; има ли задължени по закон лица да издържат искащото помощ лице или семейство, и имат ли тези лица реалната възможност да изпълняват това свое задължение. При това положение, преценката кои лица и при какви условия имат право на такава помощ следва да бъде съобразена и с основното правило на чл. 2, ал. 3 от ЗСП. От изложеното се налага изводът, че за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности, може да се отпуска веднъж годишно със заповед на директора на ДСП или упълномощено от него длъжностно лице еднократна помощ до петкратния размер на гарантирания минимален доход, определен от Министерския съвет с акт по чл. 9, ал. 2 ППЗСП. Предвид изложеното, настоящият състав приема за доказано по делото, че по отношение на жалбоподателя А. С. К. е била налице инцидентно възникнала здравна потребност по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП и лицето има право на еднократна социална помощ в размер, определен от съответния директор на ДСП. Съответно на това съдът намира, че Заповед № ЗСП/Д-А/3764 -О/13.03.2026 г., издадена от Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Бургас, потвърдена с Решение №02-РД06-0011/01.04.2025г. на и.д. директор на Регионална дирекция за социално подпомагане-Бургас е издадена в писмена форма и от компетентен орган, но същата не представлява материално законосъобразен акт и е издадена в противоречие с целта на закона. В обобщение на всичко изложено следва да се приеме, че А. С. К. има право на еднократна социална помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП до трикратния размер на линията на бедност за съответната година, определена със заповед на Директорът на ДСП – Бургас или от упълномощено от него длъжностно лице. Жалбата се явява основателна, поради което оспорената заповед следва да бъде отменена. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне по искането на жалбоподателя за отпускане на еднократна социална помощ по чл. 16 от ППЗСП, съобразно мотивите на настоящото решение. Независимо от изхода на спора, доколкото от жалбоподателя не се претендират разноски, такива не следва да му бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът