Решение № 1099 от 24.8.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 2181/2022 г.

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК. С решение № 261388 от 21.04.2022г., постановено по гр. д. №8167/2020г. СГС, I ГО, 10 състав е осъдил И. З. П., З. И. П. и Н. И. П. да заплатят солидарно на „БАНКА ДСК“ ЕАД, както следва: на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, сумата от 64 830 евро, представляваща непогасена главница по Договор за кредит за финансиране на инвестиции от 30.03.2008 г., включена в падежиралите в периода 06.08.2015 г. - 30.05.2016 г. погасителни вноски, ведно със законната лихва от 06.08.2020 г. до окончателното плащане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 5199, 02 лв., от която: 5133, 96 лв. - разноски по делото и 65, 06 лв. - юрисконсултско възнаграждение, като е отхвърлил иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, за разликата над 64 830 евро до пълния предявен размер от 348 660 евро. Срещу решението в отхвърлителната му част е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – „БАНКА ДСК“ ЕАД, чрез пълномощника си, с релевирани доводи за неправилност, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. В жалбата се поддържа възражение за незаконосъобразност на крайния извод на решаващия съдебен състав, относно началния момент на давностния срок. Изразява се становище, че в разглежданата хипотеза изискуемостта на цялото вземане за главница е настъпила на 30.05.2016 г., когато е падежирала последната погасителна вноска, съгласно условията на сключения между страните Анекс № 4 от 29.06.2010 г. към процесния договор за кредит. Релевира се довод, че дори и да бъде споделено виждането на първостепенния съд, че давностният срок за претендираното вземане за главница следва да тече от падежа на всяка погасителна вноска, то обжалваното решение отново било частично неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. Поддържа се становище, че при извършване на преценката си съдебният състав не бил съобразил разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). С оглед изложеното, се прави извод, че по силата на закона давностният срок е бил спрян за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. вкл. и ако бъде прието, че давностният срок тече поотделно за всяка погасителна вноска, то настоящият иск следвало да бъде уважен за сумата от 71 313.00 евро, съставляваща сбора от вноските съобразно договорения между страните с Анекс № 4 погасителен план за периода от 30.05.2015 г. - 30.06.2016 г. вкл. Прави се искане въззивният съд да отмени решението в обжалваната част. Предявява се претенция за присъждане на направените разноски. Въззиваемите страни - И. З. П., З. И. П. и Н. И. П., чрез пълномощника си, в срока по чл. 263 ГПК са депозирали отговор на въззивната жалба, с който оспорват жалбата, като в подкрепа на това излагат съображения. В отговора се прави искане въззивният съд да потвърди решението в обжалваната част като правилно и обосновано. Въззивната жалба, с която въззивният съд е сезиран, е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, поради което се явява допустима. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: СГС е бил сезиран с иск с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 430 от ТЗ за сумата от 348 660 евро, представляваща непогасена главница по договор за кредит за финансиране на инвестиции от 30.03.2008г. За да уважи частично претенцията, първостепенният съд е приел за основателно възражението на ответниците за погасяване по давност на процесното вземане за вноските с падеж, настъпил повече от 5 години преди датата на подаване на исковата молба - 06.08.2020 г. Поради което е приел, че размерът на непогасената главница, формирана от падежиралите в периода 06.08.2015 г. - 30.05.2016 г. /падеж на последната погасителна вноска съгласно погасителния план/ и непогасени към момента на подаване на исковата молба вноски е в общ размер на 64 830 евро, до който размер е уважил иска, а за разликата до 348 660 евро го е отхвърлил. След извършената служебна проверка на първоинстанционното решение, въззивният съд счита, че то е изцяло валидно и допустимо, което обуславя възможността за настоящата инстанция да се произнесе по неговата правилност. Съгласно чл. 269, изр. второ ГПК и задължителните указания по приложение на посочената норма, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г., постановено по т.д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, при произнасянето си по правилността на обжалваното съдебно решение въззивният съд е ограничен до релевираните в жалбата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалноправните норми, както и до проверка за правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила в частта, в която ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата от 64 830 евро – главница, ведно със законната лихва, считано от 06.08.2020г. до окончателното плащане. Пред въззивната инстанция не се спори, че между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и „Нова принт“ АД е възникнало правоотношение по договор за кредит за финансиране на инвестиции от 30.03.2008г., по силата на който „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД се е задължил да предостави сумата от 1 000 000 евро, а кредитополучателят „Нова принт“ АД се е задължил да я върне по реда, сроковете и условията, уговорени в договора. Страните не спорят, че банката-ищец е предоставила договорената сума, която е била усвоена от кредитополучателя. Не се спори, че условията по сключения договор за банков кредит са били предоговорени с Анекс № 1 от 24.06.2009 г., Анекс № 2 от 02.10.2009г., Анекс № 3 от 29.04.2010 г. и Анекс № 4 от 29.06.2010 г. Съгласно чл. 7 от Анекс № 4 в дълга са встъпили ответниците като съдлъжници на кредитополучателя по договора при условията на чл. 101 ЗЗД, като е било уговорено, че ще отговарят солидарно за задълженията на кредитополучателя в пълен размер, включително и при предсрочна изискуемост. Не се спори, че задължението, за което ответниците са поели солидарна отговорност, не е било погасено чрез плащане. Не е налице спор, че „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, с последващо търговско наименование „Експресбанк” се е преобразувало чрез влИ.е в „Банка ДСК” ЕАД, поради което ищецът е универсален правоприемник на правата и задълженията на кредитора по процесния договор за кредит, съответно - е процесуалноправно и материалноправно легитимиран да предяви настоящия иск. Няма спор, че „Нова принт“ АД е обявено в несъстоятелност с Решение № 3 от 03.01.2014г. по т.д. № 709/2011 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив. Съгласно чл. 617, ал. 1 ТЗ всички парични и непарични задължения на длъжника стават изискуеми от датата на решението за обявяване в несъстоятелност. От буквалното тълкуване на тази разпоредба следва, че тя се отнася за задълженията на обявения в несъстоятелност длъжник. По аргумент от чл. 126, ал. 2 ЗЗД, изискуемостта на едно от солидарните задължения не е предпоставка за изискуемостта на останалите, поради което за ответниците изискуемостта на вземането е настъпила съобразно уговорения в договора падеж. От Приложение № 1 към Анекс № 4, представляващ погасителен план, се установява, че вземането по договора за кредит е следвало да бъде погасено на 72 вноски като последната вноска е следвало да бъде платена на 30.05.2016 г. Страните не спорят, че спрямо процесното вземане е приложима общата 5-годишна погасителна давност. Основният спорен въпрос, пренесен и пред настоящата инстанция, е кой е началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит. Към дата на произнасяне на настоящото решение е образувано тълкувателно дело №3/2023 на ОСГТК при ВКС, което е с предмет именно този спорен въпрос. Настоящият въззивен състав споделя практиката на ВКС, обективирана в множество съдебни решения, съгласно които началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит е моментът на изискуемостта на съответната вноска. В решение №45 от 17.06.2020г. по т.д. №237/2019г. на ВКС, II т.о. е възприето поддържаното в съдебната практика становище за липса на периодичен характер на плащанията по договор за кредит и за приложението на общата 5-годишна давност спрямо главницата по погасителните вноски. Прието е, че началният момент на течението на давността е свързан с изискуемостта на съответната погасителна вноска, която настъпва в различни моменти от крайния срок за погасяване на кредита по силата на постигнатото между страните съгласие. Разяснено е, че за съответната част от главницата изискуемостта настъпва с изтичането на срока за плащането й, като това е моментът, от който кредиторът може да търси изпълнение /доброволно или принудително/, поради което бездействието му се санкционира с течение на давностния срок по отношение на тази част от вземането. Изложени са аргументи, че в случая не става въпрос за предложено частично изпълнение от страна на длъжника без съгласието на кредитора, а за разсрочено изпълнение на главницата по кредита, за което страните са постигнали съгласие при сключването на договора, поради което не може да се приеме, че кредиторът има право да търси изпълнение от изискуемостта на съответната част от вземането, а същевременно бездействието му не води до течение на давностния срок за тази част. Настоящият въззивен състав изцяло споделя застъпената в това решение теза. Съотнесени тези принципни постановки към процесния спор, водят до извода, че вноските с падеж, настъпил повече от 5 години преди датата на подаване на исковата молба - 06.08.2020 г., са погасени по давност. От приетото и неоспорено заключение на допуснатата пред СГС съдебно- счетоводна експертиза се установи, че размерът на непогасената главница, формирана от падежиралите в периода 06.08.2015 г. - 30.05.2016 г. /падеж на последната погасителна вноска съгласно погасителния план/ и непогасени към момента на подаване на исковата молба вноски е в общ размер на 64 830 евро. Основателно е възражението на жалбоподателя-ищец, че първоинстанционният съд не е съобразил разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). По силата на посочената разпоредба за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат: давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно закона давностният срок е бил спрян за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. вкл. При това положение и с оглед приетото по-горе от състава, че давностният срок тече поотделно за всяка погасителна вноска, то настоящият иск следва да бъде уважен за сумата от 71 313 евро, съставляваща сбора от вноските съобразно договорения между страните с Анекс № 4 погасителен план за периода от 30.06.2015 г. - 30.05.2016 г. /вкл./. В заключение: Решението на СГС следва да бъде отменено в частта, в която съдът е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал.1 ТЗ за разликата над сумата от 64 800 евро до сумата от 71 313 евро, ведно със законната лихва, считано от 06.08.2020г. до окончателното плащане. Настоящият състав на САС следва да постанови решение, с което да осъди ответниците солидарно да заплатят на ищеца тази разлика в размер на 6 483 евро, ведно със законната лихва, считано от 06.08.2020г. до окончателното плащане. С оглед изхода на спора, пред настоящата инстанция, ответниците следва да бъдат осъдени, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, да заплатят на ищеца допълнително още – 606.67 лв. разноски пред СГС и сумата от 3 539.75лв. – разноски пред САС или общо ответниците дължат на ищеца сумата от 4 146.42лв. Следователно всеки един от тримата ответници дължи на ищеца сума в размер на 1382.14лв., доколкото по отношение задължението за разноски същите не носят солидарна отговорност, а отговарят разделно. С оглед, отхвърлената част от претенцията, предмет на въззивната жалба, жалбоподателят-ищец дължи на въззиваемите разноски. Съдът намира за основателно възражението на пълномощника на жалбоподателя за недължимост и прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено в полза на адв. О.. Съгласно приложените доказателства, всеки един от тримата ответници е платил по 9 800лв. Въззиваемите, чрез адв. О., са подали три напълно идентични отговора на въззивната жалба. Същите обективират едно процесуално действие, ползващо всеки един от тях в еднаква степен. Не са налице различни защитни позиции на ответниците по подадената жалба, касае се до общи задължения на другарите с един и същи обект. В тази хипотеза минималният размер на адвокатското възнаграждение се определя спрямо общата претенция, а не спрямо всеки от ответниците. /в т.см. определение № 77 от 24.02.2022 г. по ч. т. д. № 1692/2021 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС/. Ето защо, въззивният състав намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде прието в размер на 9800лв. Съобразно отхвърлената част от жалбата на ищеца, той дължи на ответниците разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 7 337.73 лв. В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, САС, ГО, 8 състав