Решение № 177 от 18.12.2024 г. на Районен съд - Габрово по дело № 708/2024 г.
Районен съд - Габрово18.12.2024 г.докладчик Диана Ангелова Петракиева
Диспозитив
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Наказателно постановление наказателно постановление №07- 2400412/09.09.2024 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - Габрово, с което на „ЦЕРАТИЦИТ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 817061834, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, бул. „••••••••••” №157, представлявано от Г.Н.П., за нарушение на т.12 от Приложене 1 към чл.7 т.1 във връзка с чл.7 от Наредба 10 от 07.12.2004 г. за осигуряване на здранослви и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари, във вр. с чл.14 ал.1 и ал.2 от ЗЗБУТ, на основание чл.416 ал.5 във вр. с 413 ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000, 00 лева като като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО. ОСЪЖДА Дирекция “Инспекция по труда” – Габрово да заплати на „ЦЕРАТИЦИТ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 817061834 направените по делото разноски в размер на сумата от 650, 00 лева. РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Габровски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
Мотиви
РЕШЕНИЕ
№ 177
гр. Габрово, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Диана Анг. Петракиева при участието на секретаря Радинка Ст. Кулекова Атанасова като разгледа докладваното от Диана Анг. Петракиева Административно наказателно дело № 20244210200708 по описа за 2024 година Жалбоподателят „ЦЕРАТИЦИТ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 817061834, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, бул. „••••••••••” №157, представлявано от Г.Н.П., чрез адвокат И. Т. от САК е обжалвал наказателно постановление №07-2400412/09.09.2024 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - Габрово, с което за това че на 09.07.2024 г. в гр. Габрово, бул. „••••••••••” №157, на обект „Фасада нацех Термичен, Корпус 3”, стопанисван от дружеството, в качесвото на работодател допуснал да се извършва превоз на човек – Г.Х.Б. на длъжност „техник, ел. обзавеждане на промишлени предприятия”, работил на височина 3, 51 метра за отстраняване на висящ кабел върху виличните рогове на мотокар Linde с рег. № ЕВ 02652 със съоръжение метален кош, без това изрично да е предвидено от производителя, за нарушение на т.12 от Приложене 1 към чл.7 т.1 във връзка с чл.7 от Наредба 10 от 07.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари, във вр. с чл.14 ал.1 и ал.2 от ЗЗБУТ, на основание чл.416 ал.5 във вр. с 413 ал.2 от КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 2000, 00 лева.
В жалбата си същият твърди, че „Цератицит България” АД осигурява безопасни условия на труд на всички работници и служители. Служителят Б. по своя инициатива и без каквито и да е разпореждания от страна на неговия пряк ръководител е преценил, че проблемен кабел трябва да бъде подменен.
На второ място се възразява, че дори да е налице неизпълнение на задължения е нарушено правилото „non bis idem”, тъй като са издадени три наказателни постановления и съответно са наложение три имуществени санкции.
На трето място в жалбата се твърди, че описанието на нарушението в АУАН и НП е с неясна и неточна формулировка, от която не става ясно за какво точно нарушение АНО налага санкция Жалбоподателят моли съдът да отмени цитираното наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат Т. от САК, който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата се представлява от старши юрисконсулт С., която оспорва същата и моли съда да потвърди издаденото Наказателно постановление. Счита, че същото е законосъобразно, при правилно приложение на материалния закон и липса на процесуални нарушения.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следната фактическа обстановка:
„ЦЕРАТИЦИТ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 817061834 стопанисва обект „Фасада нацех Термичен, Корпус 3”, находящ се на бул. „•••••••••• „ №157.
На 09.07.2024 г. по повод възникнала трудова злополука е извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от ст. инспектор в ДИТ Ц. Д. Р., в присъствието на свидетеля Б. И. Т.. Установено е, че на посочения обект са работили лицата Г.Х.Б. на длъжност „Техник ел. обзавеждане на промишлени предприятия” и Т. Р. П. на длъжност „техник, механик”.
За да отсрани висящ кабел от фасадата на „Корпус 3 Термичен” лицето Г.Б. се качил в метален кош, поставен на вилиците на дизелов мотокар Linde с рег № ЕВ 02652 на височина 3, 51 метра. Мотокарът бил управляван от Т. П., притежаващ документ за правоспособност и Удотоверение №18 от 01.09.2020 г. за преминато професионално обучение за работа с електрокари и мотокари. Металният кош би с размери 1, 25 дължина, 0, 85 м. ширина и 0, 85 м. височина, пригоден за отпадъци. След като металният кош бил издигнат до нивото за отстравяне на кабела, Г.Б. поискал от свидетеля Т. П. да му донесе клещи „секачи”. Последният излязъл от мотокара и отишъл в близката инструментална. При връщането си видял Б. паднал на земята. Действията на последния били забелязани от Х.Д.Г. – „Ръководител звено Портиери. Той видял Б. в металния кош върху вилиците на мотокара, забелязал как Б. пристъпил в левия край на коша, при което същият се наклонил и работникът паднал на земята. Повикан бил екип на Спешна помощ, който констатирал смъртта на Г.Х.Б.. Извършената по този повод проверка от ДИТ установила, че дружеството, в качеството му на работодател посмисъла на §1 т.2 от ДР на ЗББУТ е извършило нарушение като е допуснало да се извършва превоз на човек на виличните рогове на описания мотокар с метален кош, без това изрично да е предвидено от производителя.
В присъствието на упълномощено лице бил съставен АУАН №07-2400412 от 05.08.2024 г., надлежно подписан и връчен. Въз основа на него било издадено оспорваното наказателно постановление.
Установената фактическа обстановка беше възприета от съда въз основа на събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Ц. Д. Р., Б. И. Т., Х.Д.Г., Т. Р. П. и М. Я. З., както и от приложените писмени такива жалба с вх.№ 24116313; товарителница за пратка от 24.09.2024 г.; наказателно постановление № 07-2400412/09.09.2024 г.; АУАН № 07- 2400412 от 05.08.2024 г.; писмо с вх.№ 7418/30.09.2024 г.; протокол за извършена проверка № ПР № 2426472 от 02.08.2024 г.; обяснение от Т. Р. П.; обяснение от Х.Д.Г.; обяснение от Д.К. П.; заповед; снимки - 6 броя; призовка на основание чл.45 ал.1 от АПК; идентификационна карта от 10.07.2024 г.; актуално състояние от Търговския регистър; възражение от Г.Н.П.; пълномощно № 10/01.08.2024 г.; заповед № ЧР-008/08.01.2020 г.; длъжностна характеристика за длъжност "Директор "Инспекция по труда" със седалище Габрово; книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа, програма за провеждане на периодичен инструктаж по ЗБУТ и ППО на работници и служители, процедура за поведение по безопасност на труда, инструкция за безопасна работа с кари и повдигачи, свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника серия № ЕВ 0004768А - 2 листа, застраховка "Гражданска отговорност" контролен талон, гражданска отговорност на автомобилистите № BG/03/123003805264, международна карта за автомобилна застраховка, дебит Нота за дължима застрахователна премия, знак за технически преглед - 2 листа, свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника част І - 2 листа, длъжностна характеристика на Г.Б. и длъжностна характеристика на Т. П.. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие следното:
Жалбата е подадена в срок, пред надлежен орган и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
При извършената служебна проверка за законосъобразност по образуването и провеждането на административнонаказателното производство, съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица и съдържат формалните реквизити, предвидени в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Преценявайки събраните по делото материали поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното:
Съгласно чл. 14. ал.1 от ЗЗБУТ, Юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи, юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна работа, както и лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места. Съгласно ал.2 от същата разпоредба, лицата по ал. 1 носят отговорност за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд независимо от задълженията на работещите по този закон, както и от това дали тази дейност се осъществява от техни органи или е възложена на други компетентни служби или лица.
Визираният в НП чл. 7 от НАРЕДБА № 10 от 7.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари предвижда, че при осигуряването на безопасността и здравето на работещите в зависимост от вида работа се изпълняват и:
- специфичните изисквания при експлоатация на електрокари и мотокари, посочени в приложение № 1;
- специфичните изисквания при поддържане и ремонт на електрокари и мотокари, посочени в приложение № 2.
Т.12 от Приложение 1 към чл.7 т.1 от Наредбата императивно забранява превоз на хора върху кара, виличните рогове, сменните съоръжения и ремаркетата, ако те не са предвидени за тази цел от производителя.
За да се наложи административно наказание по чл.413 ал.2 от КТ, работодателят трябва да не е изпълнил задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Съгласно §1 т.1 от ЗЗБУТ по смисъла на този закон "Здравословни и безопасни условия на труд" са такива условия на труд, които не водят до професионални заболявания и злополуки при работа и създават предпоставка за пълно физическо, психическо и социално благополучие на работещите лица.
При това положение следва да се приеме, че неизпълнение на задължението за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд би било налице в случай, че работодателят позволи на работниците да ползват въпросния мотокар, въпреки опасност от настъпване на трудова злополука, респ. използването му да води до настъпване на професионални заболявания или да създава предпоставки за увреждане на физическото или психическото състояние на работника.
Задълженията на работодателя са изрично посочени в чл.16 от ЗЗБУТ, където се казва: При осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен:
- да оценява рисковете за безопасността и здравето на работещите, като обхване избора на работно оборудване, използването на химични вещества и смеси и организацията на работните места;
- в съответствие с оценката на риска и при необходимост да планира и прилага превантивни мерки и методи на работа и производство, които да: а) осигуряват подобряване нивото на защита на работещите; б) са интегрирани във всички дейности и структурни звена на предприятието;
2а. да възлага на работещите задачи, съобразени с техните компетентности, опит и възможности, както и с пригодността им по отношение на безопасността и здравето при работа;
- да отчита специфичните опасности за работещите, които се нуждаят от специална закрила, включително и тези с ограничена работоспособност;
- да предвиди съответните улеснения за лицата по т. 3 на работните им места при изпълнение на трудовите им функции;
- да създаде необходимата организация за осъществяване на наблюдението и контрола по изпълнението на планираните мерки;
- да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин;
- да не допуска до местата, където съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота, лица, които не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани;
- да предприеме необходимите мерки за координация на действията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, когато на един обект или работна площадка се извършват работи или дейности от работещи и на други работодатели.
Горното дава основание на съда да приеме, че административнонаказващият орган в случая не е конкретизирал при описанието на нарушението защо приема, че има неизпълнението на задължение по чл. 7 от Наредба № 10 от 7.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари, в какво конкретно се изразява неизпълненото задължение и как то е способствало за настъпилият резултат.
Приложената от него санкционна разпоредба на чл.413 ал.2 от КТ предвижда работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, да се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15000 лева. Към тази разпоредба препраща нормата на чл.55 от ЗЗБУТ – законът, с който се уреждат правата и задълженията на работодателите за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и в който е дадена легалната дефиниция на понятието "здравословни и безопасни условия на труд". Чл.55 от ЗЗБУТ предвижда лицата, които нарушават изискванията или не изпълняват задълженията си по ЗЗБУТ, да носят отговорност по чл.413, 414, 415 и чл.416 от КТ и другите специфични за съответната дейност закони и нормативни актове. Безспорно Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, издадена на основание чл.7 ал.1 от ЗЗБУТ, има характер на специфичен нормативен акт по смисъла на горецитираната норма по отношение използването на работното оборудване, но в тази наредба няма предвидена административнонаказателна отговорност за нарушение на чл.7 от същата, а от съдържанието на АУАН и НП не може да се установи кои предвидени в ЗЗБУТ изисквания нарушава, или кои задължения по този закон не изпълнява работодателят в случая, за да бъде санкциониран по чл.413 ал.2 от КТ.
В цитираните разпоредби, касаещи оттоворността на работодателя никъде няма нарушение, чието изпълнително деяние да е „допуснал”. Такава формулировка е твърде обща, бланкетна и неконкретна. „Допускането” може да бъде осъществено, както с действия, така и с бездействия. В конкретния случай не става ясно с какви действия или бездействия рабоподателят е причинил настъпилият вредоносен резултат. Безспорно е, че за един работодател съществуват множество безусловни задължения, свързани с безопасността на труда. Безспорно е също, че той трябва да създаде такъв комплекс от мерки, които да съответстват на естеството на работа, работните места, индивидуалните задължения на работниците и служителите и т.н. Не следва, обаче общото задължение за осигуряване на безопасни условия на труд да се приема автоматично като неизпълнено и да се приема ad hoс, че щом има настъпила злополука работодателят е виновен по презумпция. Същият не може и не следва да носи отговорност в случаите, когато работникът самоволно и противно на установените от работодателя и от производителя на машината правила за безопасност, направи избор за неизползване на средствата за безопасност. Ето защо е необходимо прецизно и точно да бъде анализирана ситуацията и да се прецени кои от задълженията си работодателят не е изпълнил. В случая АНО „се е плъзнал” по общите задължения, без да навлезе в дълбочина. Не са взети обяснения дори от М. З. – лицето, за когото е прието, че е възложил задачата на Б. и П. и който в съдебно заседание заяви, че става въпрос за неформален разговор, а не за конкретно възложена задача. По този начин по делото не е безспорно установено, дали става въпрос за възлагане на задача с упоменат срок, време, начин на изпълнение или е проява на самоинициатива от пострадалия Б., в резултат на водени неформални разговори.
Може да се обобщи, че посочените в АУАН и НП разпоредби не съдържат специални, а общи норми на поведение. Прецизната квалификация на нарушението изисква посочване именно на разпоредбата, съдържаща конкретно правило на поведение, което евентуално е нарушено в конкретния случай.
Съдът констатира, че такава конкретика се съдържа в изложението на процесуалния представител на АНО. Ст.юрисконсулт С. обсъжда липса на писмени инструкции за работа с мотокари /представените по делото са с дата 05.08.2024 г. и са неотносими към датата на проверката/, липса на комплекс от мерки и система за контрол, липса на книга за ежедневен инструктаж, липса на документация за мотокара от производителя, от фирмата вносител с превод на български език, дата на производство и др. Тази необходима конкретика, обаче липсва в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП. Липсата на яснота и пълнота при описание на нарушението е ограничило правото на защита на наказаното лице, като е ограничило възможността му да узнае съставомерните обстоятелства досежно процесното нарушение, което му се вменява. Липсата на факти и невизирането на конкретно нарушено правило съответно конкретно действие или бездействие лишава и съда от възможност да прецени има ли извършено нарушение, правилно ли е било квалифицирано същото, правилно ли е била приложена санкционната норма, а е категорично недопустимо факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението да се установяват едва в с. з., тъй като от една страна волята на АНО не би следвало да се подменя от съда, а от друга страна, още от момента на съставянето на АУАН, а и в последствие при издаването на НП нарушителят изцяло се защитава срещу приетите за установени факти и установяването на нови такива съществено ограничава правото му на защита. Именно в тази връзка съдът не би могъл да приеме, че становището на процесуалния представител на ответната страна, изразено в хода на съдебните прения, би могло да компенсира липсата на факти, както в АУАН, така и в НП, където фигурира единствено правният извод, че настъпилият резултат се дължи на неправомерно поведение от страна на работодателя.
Поради изложените аргументи, съдът намира, че НП следва да бъде отменено като необосновано и издадено в противоречие с процесуалния закон.
С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на дружеството искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, Д"ИТ" - Габрово следва да бъде осъдена на основание чл.63д ал.5 от ЗАНН да заплати на „ЦЕРАТИЦИТ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 817061834 направените разноски за адвокатско възнаграждение. В конкретния случай по делото са представени доказателства за направени разноски в размер на 650, 00 лв., платени изцяло с платежно нареждане от 30.10.2024 г. Съдът намира, че съобразно правния интерес и размера на санкцията на дружеството следва да се възстанови сума за адвокатско възнаграждение в този размер.
Водим от горното съдът
Цитирани разпоредби
17- чл. 7
- чл. 55 ЗЗБУТ
- чл. 7, т. 1
- чл. 45, ал. 1 АПК
- чл. 57 ЗАНН
- чл. 63, ал. 5 ЗАНН
- чл. 16 ЗЗБУТ
- чл. 7, ал. 1 ЗЗБУТ
- чл. 413, ал. 2 КТ
- чл. 416 КТ
- чл. 7 НАРЕДБА
- чл. 1
- чл. 14
- чл. 14, ал. 1
- чл. 413
- чл. 416, ал. 5
- чл. 42