Решение № 3942 от 17.7.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 13415/2022 г.

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от 28.09.2022 год., постановено по гр.дело №10202/2021 год. по описа на СРС, ГО, 172 с-в, ЗД „Б.И.“ АД е осъдено да заплати на Е. К. В. по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 5 000 лв., представляваща заместващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпило на пътнотранспортно произшествие /ПТП/ на 12.03.2020 год., около 02.15 ч. в гр.София, с участието на лек автомобил с рег.№••••••• и лек автомобил с рег.№••••••• ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.07.2020 год. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 458.60 лв.; ответникът е осъден да заплати, както следва: на адв. Р. М. сумата от 580 лв., представляваща възнаграждение за безплатно процесуално представителство в първоинстанционното производство и по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 200 лв., представляваща държавна такса. Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника ЗД „Б.И.“ АД. Жалбоподателят поддържа, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди бил завишен. Видно било от заключението по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-медицинската експертиза, че ищецът бил получил травми в резултат на процесното ПТП, но състоянието му представлявало „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“. По делото не била представена медицинска документация за проведено лечение, което съответно да е индиция, че такова е било проведено. Лечението на ищеца било консервативно – покой и болкоуспокояващи; без болничен престой или някаква оперативна лекарска намеса. Нямало и данни за назначени лекарства. Травмите му били отшумели за 15-20 дни напълно, като в първите 7-10 дни били по-интензивни, след което постепенно намалели. Ищецът нямал усложнения, не му било проведено последващо лечение и не били настъпили остатъчни явления. Той се бил възсатовил напълно за кратък период. Стресът, преживян от ищеца от произшествието, не се отличавал с голям интензитет в сравнение с нормалния такъв при подобен инцидент. Не било доказано наличието на тежка психологическа травма, довела до срив в психиката на пострадалия; не била търсена помощ от специалист – психолог, невролог и пр. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът – отхвърлен. Претендира и присъждането на направените разноски по делото. Ответникът по жалбата Е. К. В. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа, че с оглед вида и броя на причинените му увреждания присъденото обезщетение за неимуществени вреди не било завишено. Обосновано въз основа на събраните доказателства по делото първоинстанционният съд бил приел, че процесното ПТП било причинено виновно от водача на лек автомобил „Нисан Алмера“ с рег.№•••••••, който бил допуснал нарушение на чл. 63, т. 2 ППЗДП, че гражданската отговорност на този водач е била застрахована при ответното дружество, както и че уврежданията на ищеца се намират в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП. Събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Л.К. и М.А. установявали физическото и психическото състояние, в което се намирал ищецът, как се бил променил, не се бил възстановил напълно към настоящия момент, отсъствал от работа 4-5 месеца, продължавал да изпитва болки в ръката при застудяване на времето, страхувал се да шофира. Не било налице и съпричиняване на вредоносния резултат. При определяне на размера на дължимото обезщетение СРС бил взел предвид всички значими обстоятелства, отчел социално- икономическата обстановка в страната към момента на настъпване на произшествието. Претендира и присъждането на направените разноски по делото. Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното: Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното: Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ дава право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка “гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическия състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са произлезли вреди, като вината се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ и наличие на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “гражданска отговорност” между този водач и застрахователя /ответното дружество/. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Безспорно е във въззивното производство, а и въз основа на съвкупната преценка на събраните писмени доказателства, гласните доказателства чрез разпита на свидетелите Л.Л.К. и М. Т.А., които при преценката им, в т.ч. по реда на чл. 172 ГПК, следва отчасти да бъдат кредитирани като ясни, убедителни, житейски логични и кореспондиращи с останалия доказателствен материал, както и от заключенията на вещите лица по допуснатите и изслушани в първоинстанционното производство съдебна автотехническа експертиза и съдебно-медицинска експертиза, които при преценката им по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, се установява съществуването на договор за застраховка „гражданска отговорност”, който има за обект лек автомобил „Нисан Алмера“ с рег.№•••••••, като застрахован бил М.Т.А., а застраховател – ответното дружество, както и че в срока на застрахователното покритие е настъпило процесното ПТП в гр.София – на 12.03.2020 год., около 02.15 ч., горепосоченият лек автомобил се е движел по ул.“Дойран“ с посока към ул.“Дечко Йорданов“ и непосредствено след кръстовището с ул.“Пирински проход“ водачът предприел менавра обратен завой при наличието на непрекъсната линия, разделяща двете посоки за движение, при което настъпили удар с попътно движещия се зад него лек автомобил „Киа Сеед“ с рег.№••••••• управляван от ищеца, който се изместил в ляво и се ударил в паркирания в насрещната лента за движение товарен автомобил „Мерцедес Спринтер 216“ с рег.№•••••••, в резултат на което на ищеца били причинени следните травматични увреждания, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота: три разкъсно-контузни рани в челно-теменната област на главата в окосмената част; клинични данни за навяхване на шията /палпаторна болка с повишен мускулен тонус отзад на шията с ограничено сгъване/; контузия на лява длан на 3-ти, 4-ти и 5-ти пръсти на същата с обширен оток и кръвонасядане на меките им тъкани /ограничен обем на сгъване на посочените пръсти в областта на метакарпо-фаленгиалните стави и проксималните интерфаленгиални стави, намалена сила на захват на същите/. Установено е също така въз основа на заключението по съдебно-медицинската експертиза, че след произшествието ищецът бил откаран до ВМА, като нямало представена медицинска документация за проведено лечение. При освидетелстването от съдебен лекар на 212.03.2020 год. била налице марлено-бинтова превръзка на 4-ти и 5-ти пръсти на лявата ръка на ищеца, като на същия било проведено консервативно лечение: покой, криотерапия, болкоуспокояващи медикаменти. Причинените на ищеца болки и страдания били най- интензивни непосредствено след травмата, в първите 7-10 дни с постепенно затихващ характер в рамките на 15-20 дни. Липсвали данни за остатъчни явления, шевове, операции, назначени лекарства. Нормалният възстановителен процес при претърпените от ищеца увреждания бил около 20-25 дни, като поради наличието на контузия на лявата длан с пръсти, временно бил намален захватът на същите за 10-15 дни /водещ бил болковия синдром, който ограничавал движенията/. Увредата на шията била свързана с камшичен удар при челен сблъсък, а като се имали предвид получените травми, двата челни удара, възможно било ищецът да бил с поставен предпазен колан /с какъвто управлявания от него автомобил бил оборудван, видно от заключението по съдебната автотехническа експертиза/, тъй като при липсата на колан уврежданията щели да са много по-тежки. От гласните доказателства се установява също така, че след произшествието ищецът се оплаквал от силно главоболие и болки в областта на ръката, която била превързана около две седмици, не спял добре, затворил се в себе си, изпитвал страх да не се повтори подобен инцидент; приемал болкоуспокояващи, търпял неудобства в ежедневието и бита /нужда от помощ при обслужване/. Показанията на свидетелката Л.Л.К. /с която ищецът живее на съпружески начала/ не следва да бъдат кредитирани в частта им, в която същата заявява, че ищецът бил приемал болкоуспокояващи няколко месеца и не бил работил в продължение на 4-5 месеца, тъй като същите не кореспондират с останалите данни по делото – напротив опровергават се от заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза. Безспорно е между страните, че на 30.07.2020 год. ищецът отправил до ответника писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като посочил и банкова сметка за превод на обезщетението /виж и пълномощно, служебна бележка и молба на л. 14 – 17 от първоинстанционното дело/. Основният спорен между страните въпрос по същество във въззивното производство е свързан с размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Настоящият съдебен състав приема, че поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки, страдания и психически затруднения и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението /т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 год. на Пленума на ВС/. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания и пр. В разглеждания случай съобразявайки, от една страна, възрастта на пострадалия, който към момента на ПТП е бил на 39 год. – мъж в активна трудоспособна възраст; обстоятелствата, при които са настъпили уврежданията – две челни удара; вида, тежестта и броя на травматичните увреждания, причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, интензивността на търпените болки и страдания и тяхната продължителност – не повече от 20-25 дни; причинените неудобства в ежедневието и бита и преживените психически страдания – стрес, тревожност, както и страх от шофиране – настъпването на които е доказано от събраните и ценени по делото доказателства, и от друга страна – липсата на трайни последици за здравето, личното и обществено благополучие на ищеца, възстановеното му здравословно състояние, съществуващите в страната обществено- икономически условия към момента на настъпване на вредите, индиция за които са лимитите на застрахователно покритие – виж чл. 492 КЗ, без те да имат самостоятелно значение, както и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, въззивният съд счита, че определянето на 5 000 лв. би било справедливо по размер обезщетение за търпените неимуществени вреди, както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд. Присъждането на сума в по-нисък размер би довело до несъответстващо на изискванията на справедливостта имуществено разместване. Посочената сума е дължима ведно със законната лихва, считано от 30.07.2020 год. – когато застрахователната претенция на ищеца е била получена от застрахователя /ответното дружество/, тъй като на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива спрямо увреденото лице отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава за плащане на обезщетение за вреди от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне /както е в частност/ или на плащане на обезщетение дължи законната лихва върху обезщетението за собствената си забава – в този смисъл виж Решение № 50043 от 6.06.2023 год. на ВКС по т. дело № 53/2022 год., I т. о., ТК. Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено, като правилно. По отношение на разноските: При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателят /ответникът/ следва да бъде осъден да заплати на адв. Р. И. М. сумата от 540 лв., представляваща възнаграждение за безплатно процесуално представителство във въззивното производство /с ДДС/ по чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 ЗА. На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване. Предвид изложените съображения, съдът