Решение № 9604 от 21.5.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 70695/2024 г.

Производството е образувано по искова молба от Д. Д. М., ЕГН •••••••••• и адрес гр. С, ж.к. „М 2, бл. 237, вх. 1, ет. 3. aп. 8, чрез адв. С. З. от САК, с която са предявени срещу Т. И. М. ЕГН •••••••••• с адрес в гр. С, бул. „ЦБ" III, № № 62, вх. А, ет. 7, ап. 14 и М. И. М. ЕГН •••••••••• с адрес в гр. С, бул. „ЦБ" III, № 60, вх. Б, ет. 6, ап. 39 субективно съединени осъдителни искове по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на всяка да заплати на ищеца сума в размер на 1431,62 евро /2800 лева/ - обезщетение за лишаване в периода от 01.04.2024 г. до 30.11.2024 г. от ползване на собствения му недвижим имот - Апартамент № 9, находящ се в гр. С, район „КС", ж. к. „Л", бул. „ЦБ III № 54, бл. 34, вх. А, ет. 2, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••••• по КККР ведно със законната лихва върху претендираната сума от предявяване на исковете – 27.11.2024 г., до окончателното плащане на задължението. В исковата молба се посочва, че в процесния период ищецът е бил едноличен собственик на имота, а след влизане в сила на решение № 15594/14.08.2024 г. на СРС, ГО, 87-ми състав по гр. д. № 6564/2023 г. всяка от ответниците е призната за собственик по наследство от ИТ М. на 5/24 ид. части и по наследство от ПГ. на 2/9 ид. части. Твърди, че през месец февруари 2023 г., ответниците със самоуправни действия /смяна от тях на патрона на входната врата – съгл. уточн. молба от 11.03.2025 г./ завзели имота и до момента на подаване на исковата молба имотът се ползва единствено от тях, като ищецът е лишен от правото си на ползване. Посочва, че с нотариална покана рег. № 3169, том I Б, № 114 от 20.03.2024 г. на нотариус ИН рег. №040 в НК поканил Т. И. М. да му предаде ключ от имота и да му заплаща при условията на солидарност с втората ответница месечно обезщетение за лишаването му от ползване на имота в размер на 700 лева. С нотариална покана рег. № 3184, том II Б, № 116 от 20.03.2024 г. на нотариус ИН рег. №040 в НК поканил М. И. М. да му предаде ключ от имота и да му заплаща при условията на солидарност с първата ответница месечно обезщетение за лишаването му от ползване на описания имот в размер на 700 лева. Твърди, че и двете покани са връчени на ответниците на 01.04.2024 г., като в същите е посочена банкова сметка. Посочва, че от Констативен протокол от 10.04.2024 г. на нотариус ИН, № 4204, том Б, акт 1 в отговор на поканите се явил адв. З. И. Д. от ХАК като пълномощник на ответниците и заявил, че доверителите му не могат да намерят ключ от апартамента. Поради това твърди, че не получил ключ и съответно достъп до имота и възможност да го ползва, а от месец февруари 2023 г. имотът се ползва единствено от ответниците. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК по делото са постъпили отговори на исковата молба от ответниците, с които оспорват исковете. Твърдят, че не са имали самостоятелен достъп до имота, нито го държат. Посочват, че приживе на родителите им, апартаментът е ползван и владян от родителите и брат им - починалия Д. И, а те ги посещавали. След смъртта на баща им, тяхната майка останала сама в апартамента, а през 2019 г. се преместила в хоспис, като при физическото й преместване, тя сама заключила апартамента и не им е давала ключ. Поддържат, че ключ следва да е имал ищецът, тъй като неговият баща и техен брат е разполагал с такъв. На 02.01.2023, съседи ги уведомили, че вратата на апартамента е отворена/разбита и оттам се изнасят вещи, поради което подали сигнал до МВР за противоправно нахлуване в имота, но били уведомени, че няма престъпление. Твърдят, че не им е известно кой владее имота, но твърдят, че не са те. Поддържат, че вероятно ищецът осъществява фактическата власт върху апартамента, тъй като всички партиди за комунални услуги са на негово име. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Не се спори между страните, че в процесния период от 01.04.2024 г. до 30.11.2024 г. ищецът е бил собственик на Апартамент № 9, находящ се в гр. С, район „КС", ж.к. „Л", бул. „ЦБ III № 54, бл. 34, вх. А, ет. 2 по наследство от баща му – Д. И М., който от своя страна е придобил имота с договор за дарение от ИТ М. и ПГ., обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 135, том XXVI, дело № 4424/86 г. на I-ви нотариус при ЛРС. Не се спори и е видно от представените удостоверения за наследници, че ищецът и ответниците са наследници на ИТ М., починал на 11.05.2019 г., и на ПГ., починала на 12.06.2021 г., като ответниците са техни дъщери, а ищецът - техен внук, наследяващ по право на заместване починалия на 06.10.2017 г. техен син и негов баща Д. И М.. От показанията на свидетеля, доведен от ищеца, ВЗЗ, се установява, че същият е бил помолен от ищеца да огледа процесния имот за ремонт, тъй като се занимава със строителни работи Заедно посетили апартамента през 2023 г. и по негово мнение апартаментът е бил в състояние за ремонт. След напускане на имота, съседка на етажа ги попитала какво правят и какви са, а по-късно вечерта на свидетеля се обадил по телефона мъж, който се представил като мъж на едната леля на ищеца, обяснил, че е видял на камери в блока номера му от буса, с който го е посетил, и е пуснал жалба. В разговора мъжът обяснил на свидетеля, че той и неговата жена са се грижили за бабата и дядото, живели в апартамента, и го предупредил да не се занимава с този имот, тъй като той не е на ищеца. Впоследствие свидетелят бил извикан в 06-то РПУ и обяснил, че с ищеца са влезли в имота без да разбиват нищо. След случая се свързал с ищеца и го попитал дали ще правят нещо в този апартамент, а той му отговорил, че няма достъп и че ще се водят съдебни дела. От показанията на БАМ се установява, че ищецът споделял с него, че има наследство от своя баща – апартамент в ж.к. Л, но няма достъп до него и не го ползва, тъй като няма ключ от 2023 г., когато роднини на баща му са сменили ключалката и поставили СОТ. Установява се, че по жалба на ответницата Т. И. М. – Р е образувана приложената за послужване пр. пр. № 11373/2023 г. по описа на СРП. Видно от материалите по преписката, ответницата М. – Р със заявление от 01.02.2023 г. съобщила пред началника на 06 РУ – СДВР, че на 01.02.2023 г. й се обадила Кунчева - съсед от етажа, на който се намира апартамента на родителите й, за да й съобщи, че има непознати лица, които твърдят, че са собственици. В заявлението ответницата е посочила, че на място е отишъл зет й, а патронът на входната врата на апартамента е бил сменен. В сведение от 07.02.2023 г. ответницата Т. И. М. – Р посочила, че след като установили, че е сменен патронът заедно със зет й също го сменили и поставили СОТ, тъй като не знаели кой и защо го е сменил. В същото сведение е посочено, че установили, че това е извършено от техния племенник – Д. М. с цел подготовка за изнасяне на имущество и евентуално продажба на наследственото жилище. По преписката са събрани сведения от различни трети за настоящото производството лица, но същите с оглед принципа на непосредствено събиране на доказателствата в процеса не са годен доказателствен източник, поради което и не следва да бъдат обсъждани. С решение № 15594/14.08.2024 г. по гр.д. № 6564/2023 г. на СРС, 87 състав на осн. чл. 30, ал. 1 ЗН дарението, извършено от ИТ М. и ПГ., е намалено до размера на запазените части на Т. И. М. и М. И. М. и на същите са възстановени по 5/24 ид. части от наследството на ИТ М. и по 2/9 ид. ч. от наследството на ПГ.. Установява се, че на 20.03.2024 г. ищецът отправил до ответниците нотариална покана с рег. № 3169, том 115, № 114 при нотариус ИН, рег. № 040, с която ги поканил да се явяват на 10.04.2024 г. в кантората на нотариуса и да му предадат ключ от недвижимия имот с твърдението, че са завзели същия през февруари 2023 г. със самоуправни действия. Със същата покана ищецът е посочил, че от датата на връчването й ответниците му дължат обезщетение за лишаване от ползване на имота в размер на 700 лева месечно. Поканата е връчена на 01.04.2024 г. Според заключението на вещото лице по СТЕ средният пазарен наем за имота за периода от 01.04.2024 г. до 30.11.2024 г. е в размер на 2477,87 евро. При изслушването на заключението вещото лице посочва, че посочената стойност е при отчитане атрактивното местоположение на имота, но е за необзаведено жилище в лошо състояние, като е свалила около 1/3 от стойността на средния пазарен наем на жилищата в района. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Предявеният иск е с правна квалификация чл. 59 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. За уважаването на иска по чл. 59 ЗЗД е необходимо да са налице следните предпоставки: обогатяване на едно лице – ответника по делото, чрез увеличаване на неговия актив, намаляване на неговия пасив или спестяване на необходими разходи; обедняване на друго лице – ищеца, връзка между обогатяването и обедняването, липса на основание за това и на друг път на защита. От събраните по делото доказателства се доказва, че за процесния период ищецът е бил собственик на процесния имот. Съвкупната преценка на събраните доказателства обосновава извод, че в този период ищецът не е ползвал имота, поради лишаване от възможност за достъп до него чрез подмяна на патрона на входната врата. Действията по фактическото лишаване на ищеца от достъпа съдът намира за признати в извънсъдебните изявления на ответницата Т. М., дадени в писмена форма до началника на 06 РУ на СДВР по образуваната по нейна жалба проверка. Ясно посочено в сведението от 07.02.2023 г. е, че патронът е сменен от нея заедно със зет й, като е поставен и СОТ. Изявленията на ответницата М. за личните й действия имат характер на извънсъдебно признание на неизгодни факти, поради което и съдът ги намира за годен доказателствен източник на релевантни за спора обстоятелства. Признанията, дадени пред разследващите органи, опровергават възраженията на първата ответница, че не й е известно кой има ключ. В тази връзка съдът съобразява трайно установеното разбиране в съдебната практика, че признанието на неизгодни за страната факти - независимо дали е съдебно или извънсъдебно – съставлява доказателство в процеса и следва да бъде взето предвид при решаване на спора, с оглед всички останали обстоятелства по делото, съгласно чл. 175 ГПК. Когато не е направено пред съда, който разглежда спора, признанието е извънсъдебно и се ползва с доказателствена сила само ако то самото е установено чрез пълно доказване (със свидетелски показания или с документа, който го материализира). /в този смисъл решения по гр. д. № 3399/2008 г. на І г. о., гр. д. № 584/2010 г., на ІІІ г. о., гр. д. № 745/2010 г. на ІІ г. о., гр. д. № 579/2012 г. на ІІ г. о., гр. д. № 676/2017 г. на ІV г. о., гр. д. № 657/2018 г. на ІІІ г. о., гр. д. № 1538/2019 г. на ІV г. о. и др. В случая документите, материализиращи писмените обяснения на ответницата М. са приобщени по делото, поради което и е проведено пълно доказване на извършените извънсъдебни признания, респ. на неизгодните за тази страна факти. Извънсъдебните твърдения на ответницата М. – Р по отношение действията на трето за спора лице – неин „зет“, обаче не могат да бъдат считани за доказателствен източник за установяване на неизгодни за другата ответница обстоятелства. Показанията, сведенията и обясненията от третите лица, събрани по преписката от органите на 06 РУ -СДВР също не съставляват годен доказателствен източник, тъй като не са събрани по установения в разпоредбата на чл. 163 и сл. ГПК процесуален ред. Процесуалният закон не допуска даването на свидетелски показания в писмен вид с оглед основното начало за устност и непосредственост, установено в чл. 11, вр. чл. 163, ал. 1 ГПК /в този смисъл решение № 224 от 2.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 177/2010 г., II г. о., ГК, решение № 110 от 12.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1931/2013 г., III г. о., ГК, решение № 341 от 2.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 177/2010 г., II г. о. и др./. Изискването и прилагането за послужване на прокурорската преписка е относимо за събиране на данни за лицата, които биха могли да установят релевантни за спора обстоятелства, но изцяло от активността на страните зависи да бъдат своевременно направени искания за допускане събирането на годни доказателства, вкл. гласни чрез разпит на свидетели. В тази връзка от страна на ищеца не е проявена нужната процесуална активност да проведе пълно доказване конкретно дали патронът е сменен със знанието и одобрението, респ. и по възлагане и от втората ответница, а това обстоятелство не може да бъде прието за доказано от наличните годни доказателствени източници по делото. Поради това и доколкото от доказателствата не може да се приеме за доказано и че по друг начин втората ответница е разполагала с ключ и достъп до апартамента, съдът приема, че не са доказани действия или бездействия от нейна страна, които да съставляват лишаване на ищеца от достъп до имота. Последователно в съдебната практика се приема, че лицето, което държи без правно основание чужда вещ, по силата на чл. 59 от ЗЗД, всякога дължи на собственика й обезщетение за ползите, от които го е лишил, като правноирелевантно за пораждане на извъндоговорното му задължение е обстоятелството дали вещта реално е била ползвана и получени ли са от това приходи /в този смисъл решение № 409 от 20.06.12 г. по гр. д. № 1411/10 г. по IV г. о., № 55 от 28.02.12 г. по гр. д. № 652/11 г. на ВКС и № 204 от 5.09.2013 г. по т. д. № 1158/10 на II т. о. на ВКС и др./. Ползването на вещта от несобственика може да се осъществява по различен начин, вкл. да се състои както в непосредствено ползване и служене с вещта, така и чрез възможност за достъп /напр. държане на ключове/ без да се дава такъв на собственика, чрез непосредствени действия на съответното лице или чрез такива на член от семейството му или чрез трето лице, на което безвъзмездно то я е предоставило. Обстоятелството дали несобственикът получава добиви от вещта, включително и наем е ирелевантно. Изводът се извежда и от приетото в Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС, съгласно което обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго претърпяло обедняване лице. Правото на собственика да получи обезщетение за ползите, от които е бил лишен, не може да бъде поставяно в зависимост от волята на това лице дали да реализира или не доходи от държаната без основание чужда вещ. Същественото за основателността на иска е, че вещ на ищеца е била държана от ответника без той да има основание за това. По този начин собственика е бил лишен от възможност да я ползва, поради което за него е налице обедняване. От друга страна - ответникът е държал чужда вещ, която е ползвал или е могъл да ползва, в зависимост единствено и само от волята си. Гореизложеното мотивира настоящият състав да приеме, че в случая предпоставките по чл. 59 от ЗЗД са налице единствено по отношение претенцията спрямо първата ответница доколкото единствено нейната фактическа власт върху имота чрез държането му заключен и с поставен СОТ може да се приеме за доказана в производството. Такива действия или други от естество да бъдат подведени под фактическия състав на неоснователното обогатяване от страна на ответницата М. М. не се установяват от събраните в производството годни доказателства, При това положение ответницата М. – Р дължи да заплати на ищеца онова, с което се е обогатила за сметка на ищеца, до размера на обедняването, а то се остойностява чрез средния пазарен наем, който би могъл да бъде платен/получен за ползването на процесния имот, възлизащ на обща стойност за периода от 01.04.2024 г. до 30.11.2024 г. в размер на 2477,87 евро. За посочената стойност съдът кредитира изцяло заключението на СТЕ като обосновано и компетентно дадено, при съобразяване относимите за определянето му и доказани в производството обстоятелства. Неоснователни са ответните възраженията, основани на общи аргументи за лошо състояние на имота, тъй като нито са твърдяни, нито са доказани конкретни обстоятелства, които да обосновават намаляване на стойността в поголям размер, от направеното отчисление от вещото лице. Предвид посоченото и с оглед диспозитивното начало предявеният от ищеца срещу ответницата М. – Р иск следва да се уважи в претендирания размер - 1431,62 евро /2800 лева/ за периода от 01.04.2024 г. до 30.11.2024 г. ведно със законната лихва, а искът срещу М. М. да бъде отхвърлен като неоснователен. По отговорността на страните за разноски: При този изход на спора ответницата Т. М. – Р дължи на ищеца сторените разноски за предявения срещу нея иск в размер на 410,57 евро /803 лева от общо разноски от ищеца по предявените субективно съединени искове за държавна такса - 224 лева, адвокатското възнаграждение – 1032 лева и депозит на възнаграждение на вещото лице – 350 лева/. Не следва да се уважи възражението на ответната страна за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като същото е съответно на фактическата правна сложност на делото, а в общия си размер и съобразено с оглед защитата на ищеца по два субективно съединени иска, като съдът приема, че при липса на изрична уговорка общият размер следва да бъде разпределен по равно за защитата срещу всяка от ответниците. На основание чл.78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответницата М. И. М. разноски за производството в размер на 263,83 евро /516 лева/ - за адвокатско възнаграждение, намалено по възражение за прекомерност от 1800 лева – уговорено и заплатено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 08.04.2025 г. При намаляване на възнаграждението съдът отчита от една страна, че делото не се отличава със завишена фактическа или правна сложност, а от друга страна едновременно адвокатът е реализирал в същия обем защитата и на другата ответница при сходство на твърденията и възраженията и участието в процесуалните действия пред съда. Воден от горното, Софийският районен съд, 118-ти състав