Решение № 2144 от 29.6.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 349/2026 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). С Решение № 100/11.03.2026г., постановено по а.н.д. № 210/2026г., Районен съд Плевен, четиринадесети наказателен състав е потвърдил Наказателно постановление (НП) № 038/10.12.2025г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Плевен, с което на „З. 69“ ЕООД с [ЕИК] и седалище и адрес на управление с. Осмар, общ. Велики Преслав, обл. Шумен, [улица], представлявано от управителя Й. В. Й., на основание чл.136, ал.2, т.3, предл. 2 във вр. с чл.35, ал.3, във вр. с ал.2, т.2 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 7000 лева (3579,04 евро), за нарушение на чл.136, ал.2, т.3, предл. 2 във вр. с чл.35, ал.3, вр. ал.2, т.2 от ЗУО. Решението е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – „З. 69“ ЕООД, страна по а.н.д. № 210/2026г. по описа на Районен съд Плевен. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения съдебен акт поради постановяването му в нарушение на закона, при съществено нарушение на процесуалните правила и явно несправедливо. Твърди се, че съдът не е уважил искането на оспорващия за събиране на доказателства от РИОСВ Плевен за подадените електронни уведомления и документи относно вноса за рециклиране на пластмасови опаковки от Република Румъния към „Глобъл Рециклинг“ ООД за м. юни 2025г., за това дали процесните пластмасови опаковки попадат в обхвата на Приложение 3 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 и изисква ли се нотификация за превози на тези отпадъци по регламента, с което е допуснато нарушение на производствените правила. По съществото на спора твърди, че неправилно в АУАН и НП е посочена за нарушена разпоредбата на чл.35, ал.2 от ЗУО, вместо относимата в случая разпоредба на чл.99, ал.1, т.5 от ЗУО, тъй като се касае за трансграничен превоз на отпадъци в рамките на ЕС, а не превоз на територията на Република България. Излагат се и доводи, че наказаното лице изобщо не е извършило вмененото му нарушение, тъй като за превоза на процесните отпадъци не се изисква регистрационен режим. На последно място се твърди и нарушение на чл.34, ал.2 от ЗАНН поради съставяне на акта извън преклузивния тримесечен срок от откриване на нарушителя. Иска се отмяна на решението на Районен съд Плевен връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, алтернативно за отмяната на НП. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. В писмена молба излага доводи за незаконосъобразност на решението, моли за неговата отмяна и за връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно за отмяна на НП. Претендира разноски пред двете инстанции. Ответникът по касационната жалба, редовно призован, в съдебно заседание и в отговор на касационната жалба оспорва същата като неоснователна, не претендира разноски. Административен съд Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане. Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните: С оспореното решение съдът приел за установено, че на 01.07.2025г. в РИОСВ Плевен постъпило писмо вх.№ 3428/01.07.2025г. от Дирекция „Национален координационен център“ към Министерството на околната среда и водите (МОСВ) относно прилагане на Регламент ЕО № 1013/2006г. на Европейския парламент и на Съвета от 14.06.2006г. за извършен трансграничен превоз на отпадъци през месец юни 2025г. за територията, контролирана от РИОСВ Плевен. В писмото били изброени юридически лица, извършващи транспортна дейност на отпадъци, без да притежават регистрационен документ за събиране и транспортиране на отпадъци, издаден по реда на ЗУО, включително осъществен трансграничен превоз на 15,16 тона неопасни отпадъци с код 15 01 02 от „З. 69“ ЕООД с [ЕИК]. По повод на писмото била възложена проверка от длъжностни лица от РИОСВ Плевен. С писмо изх. № 3428(2)/14.07.2025г. те изискали информация от оператора на инсталацията по оползотворяване на отпадъците – „Глобъл Рециклинг“ ООД, относно приети през месец юни 2025г. отпадъци, внесени от Румъния. От последното дружество с писмо вх. № 3428(3)/16.07.2025г. на РИОСВ Плевен били приложени попълнени при приемането на отпадъците приложения 7 към Регламент (ЕО) № 1013/2006 г. (Анекс 7) и кантарни бележки, включително и за „З. 69“ ЕООД. От данните, попълнени в приложение 7 се установило, на 25.06.2025г. в Румъния на ремарке с ДК № [рег. номер] с влекач с ДК № [рег. номер] са натоварени 15,16 т. отпадъци с код 15 01 02 – пластмасови опаковки на бали, и трансграничният превоз бил извършен от Румъния до гр. Плевен, Република България от „З. 69“ ЕООД. Попълнената в приложение 7 информация за превоз на отпадъци била потвърдена от представител на превозвача с подпис върху документа, придружаващ товара. В кантарната бележка издадена от „Глобъл Рециклинг“ ООД било отбелязано, че на 27.06.2025г. на площадка в гр. Плевен е прието същото количество и вид отпадък, превозен от „З. 69“ ЕООД, удостоверено с подпис на превозвача. След извършена справка в Националната информационна система за отпадъци към ИАОС София се установило, че превозвачът „З. 69“ ЕООД не притежава регистрационен документ, издаден по реда на глава пета, раздел II от ЗУО за събиране и транспортиране на отпадъци с код 15 01 02. За установеното в хода на проверката от длъжностни лица при РИОСВ Плевен бил съставен Констативен протокол № УО-ЦТ-Д-09/01.09.2025г. (вх.№ КП 639/01.09.2025г). Проверяващите приели, че транспортирането на отпадъци без регистрационен документ, издаден по реда на ЗУО, представлява административно нарушение, и изпратили до дружеството покана за съставяне на АУАН. За установеното нарушение, против „З. 69“ ЕООД бил съставен АУАН № 038/29.09.2025г. за нарушение на чл.136, ал.2, т.3, предл.2, във вр. с чл.35, ал.3 във вр. с ал.2, т.2 от ЗУО, връчен на същата дата на представляващия дружеството. В законоустановения срок постъпило възражение срещу акта, което било прието за неоснователно от АНО. Въз основа на цитирания АУАН било издадено оспореното пред РС Плевен НП. Горната фактическа обстановка РС Плевен приел за установена от гласните доказателства в показанията на актосъставителя и двамата свидетели, които кредитирал с доверие като последователни, логични и кореспондиращи със събраните писмени доказателства, които подробно описал в съдебното решение. Предвид така установеното от фактическа страна, въззивният състав приел, че НП е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма, без да са допуснати съществени процесуални нарушения както при съставянето на АУАН, така и при издаване на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. По съществото на спора съдът приел, че с действията си – извършен от дружеството на 27.06.2025г. превоз на отпадъци с код 15 01 02 до площадка за третиране на отпадъци с местонахождение гр. Плевен, без регистрационен документ, издаден по реда на глава пета, раздел II от ЗУО за събиране и транспортиране на отпадъци с код 15 01 02, жалбоподателят е извършил нарушение по чл.35, ал.3 вр. ал.2, т.2 от ЗУО и правилно и законосъобразно АНО му е наложил административно наказание на основание чл.136, ал.2, т.3, предл.2 вр. чл.35, ал.3 вр. ал.2, т.2 от ЗУО. Съдът в отговор на възраженията в жалбата подробно анализирал целта на Регламент №1013/2006 и приложимите разпоредби на регламента и ЗУО, като изложил, че с оглед систематичното място на нормите на чл.35, ал.3 и чл.99, ал.1, т.5 от ЗУО, втората предвижда изключение от общото правило на чл.35, ал.3 от ЗУО и касае единствено и само трансграничния превоз на опасни отпадъци, извършван от превозвач, посочен в нотификацията, за какъвто превоз жалбоподателят не е наказан. Приел за безспорно, че трансграничното транспортиране на процесните отпадъци от пластмаса не е незаконен превоз, осъществено е при спазване изискванията на Регламент (ЕО) № 1013/2006 и е съпровождано с всички необходими документи по Регламента, както и че „З. 69“ ЕООД е осъществил трансграничен превоз на отпадъци, за които не се изисква нотификация по Регламент (ЕО) № 1013/2006, но за извършения превоз не е притежавал регистрационен документ, издаден по реда на глава пета, раздел II от ЗУО за събиране и транспортиране на отпадъци. В съответствие с горното е направил извод, че извършеното нарушение се изразява в неспазването на разпоредбата на чл.35, ал.3, пр.1 вр. ал.2, т.2 от ЗУО, така както е приел наказващият орган, а не в неспазването на някоя от разпоредбите на глава пета, раздел IV от ЗУО (чл.95-111 от ЗУО). След като мотивирано приел, че оспореното наказателно постановление е издадено при пълно изясняване на релевантните за вмененото нарушение факти и обстоятелства, като на последното е дадена и правилна правна квалификация, както и че доводите на жалбоподателя за маловажност на нарушението са неоснователни, съдът потвърдил оспореното пред него НП. Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи за неоснователни, а решението за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. При постановяване на съдебното решение съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело. В решението са обсъдени събраните доказателства, анализирана е фактическата обстановка и на база на горното съдът е направил своите решаващи изводи, като мотивирано е изложил и защо не приема за основателни възраженията в жалбата. Ето защо правните изводи на районния съд се споделят от настоящата инстанция. Основното възражение на касатора е коя е приложимата норма в случая – чл.35, ал.3 вр. ал.2, т.2 или чл.99, ал.1, т.5 от ЗУО. В чл.35, ал.1 от ЗУО, находяща се в глава трета „Изисквания за събиране, транспортиране и третиране на отпадъците“, за извършване на дейностите по третиране на отпадъци, законодателят изисква разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел I, или комплексно разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел II от Закона за опазване на околната среда. Същевременно съгласно чл.35, ал.2, т.2, предл. 2 от ЗУО, разрешение не се изисква за транспортиране на отпадъци по смисъла на §1, т.41 и 43 от ДР на закона. За извършване на дейностите по чл.35, ал.2, т. 2-5 нормата на чл.35, ал.3 от ЗУО изисква регистрация и издаване на документ по реда на глава пета, раздел II, а за дейностите по т.9 – по реда на глава пета, раздел IV. В този смисъл е. От изложената нормативна уредба е видно, че националният законодател е предвидил разрешителен режим само в случай на третиране на отпадъците по смисъла на §44 от ДР на ЗУО, т.е. за осъществяване на дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане. За превоз на отпадъци, включително съпътстващите го дейности по товарене, претоварване и разтоварване, когато се извършва от оператора като самостоятелна дейност в съответствие с §43 от ДР на ЗУО, е предвиден регистрационен режим. В чл.35, ал.5 от ЗУО изрично е регламентирано, че регистрационният документ за дейности по чл.30, ал.2, т.2 от ЗУО, каквато е настоящата дейност по транспортиране на неопасен отпадък, се издава самостоятелно от останалите разрешителни и регистрационни документи. Последното обуславя извод, че законодателят изисква регистрация на всеки отпадък, който би бил транспортиран на територията на Република България, независимо от изисканите разрешения или регистрации на друго основание. В този смисъл съдът приема доводите на ответника по касация за самостоятелен характер на това задължение на превозвача за основателно. Действително в раздел IV „Трансграничен превоз на отпадъци“ от глава V „Разрешаване и контрол на дейностите по отпадъците“ от ЗУО в чл.99, ал.1, т.5 е предвидено, че всеки превоз на отпадъци за Република България се извършва, когато превозвачът/превозвачите, посочен/и в нотификацията, в случай че са регистрирани в Република България, притежава/т разрешение или регистрационен документ за транспортиране на отпадъци. Както правилно е приел и решаващият състав, нормата на чл.99, ал.1, т.5 от ЗУО не се явява специална по отношение на чл.35, ал.5 от ЗУО, а двете следва да се прилагат едновременно по отношение на превоза на отпадъци. При извършване на трансграничен превоз на отпадъци, дори без да е налице транзит по смисъла на чл.2, т.32 от Регламент (ЕО) №1013/2006, се изисква от българската държава да са съчетани двата режима – разрешителен по чл.99 от ЗУО и регистрационен по чл.35, ал.3 вр. ал.2, т.2 вр. ал.5 от ЗУО. Ето защо съдът не споделя доводите на касатора, че описаната в НП фактическа обстановка кореспондира с нарушение на чл.99, ал.1, т.5 от ЗУО, а не на чл.35, ал.5 вр. ал.3 вр. ал.2, т.2 от ЗУО. С оглед цитираната нормативна уредба касационната инстанция приема, че при формулировката на административното нарушение в обжалваното НП не е допуснато твърдяното в касационната жалба несъответствие на обвинението от фактическа и правна страна. Предвид липсата на допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с описанието, както и на спор относно фактите, касационният състав изцяло споделя правните изводи на РС Плевен, че с поведението си търговецът е реализирал от обективна страна състава на нарушение по чл.136, ал.2, т.3, предл. 2 във вр. с чл.35, ал.3, вр. с ал.2 т.2 от ЗУО. Процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП е законосъобразно проведена. Както АУАН, така и НП съответстват на установените в ЗАНН изисквания. Правилно е дадена от АНО квалификация на извършеното нарушение и законосъобразно е индивидуализирано наложеното наказание в законовия минимум. Споделят се и мотивите на РС за неоснователност на възраженията на оспорващия за маловажност на нарушението, като на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК настоящият състав препраща към тях. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд. От писмо вх.№ 3428