Решение № 3145 от 9.4.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2152/2025 г.

Производството е по реда на чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) Образувано по жалба на „Европроект“ ЕООД, [ЕИК], [населено място], [улица], ет. 2, представлявано от управителя Г. С., против АУПДВ № Е-АУПДВ-40/24.10.2025 г., издаден от заместник министър на енергетиката, с който са установени непогасени ликвидни изискуеми задължение в общ размер на 7 060,58 лв., от които главница 6 903,00 лв. и законна лихва за периода от 01.08.2025 г. до 08.10.2025 г. в размер на 157,58 лв. В жалбата се твърди, че оспореният АУПДВ е незаконосъобразен административен акт, издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Изложени са доводи, че при издаването на оспорения акт не е предоставена възможност на дружеството за участие в производството, като поради тази причина фактическата обстановка е останала неизяснена, а актът издаден при липса на мотиви. Оспорва се компетентността на издателя на АУПДВ. Сочи се, че концесионното възнаграждение е насрещна престация за предоставени и реално ползвани права върху подземни богатства, каквито в случая не са налице, доколко дружеството не е извършвало добивна дейност, поради наличието на археологически комплекс, попадащ в територията на находището, предмет на концесията. Счита се, че не следва държавата да санкционира концесионер за неплащане на концесионни такси, след като а акт на държавен орган е блокирана възможността за добив и изпълнението на договора е станало невъзможно. Твърди се неправилно приложение на § 5 от ПЗР на Закона за държавния бюджет за 2025г., доколкото със същия не се създават права и задължения, а само се урежда тяхното изпълнение. Сочи се, че за част от претендираните задължения е погасена по давност възможността за тяхното събиране. Твърди се нарушение на принципите на пропорционалност, правна сигурност и оправданите правни очаквания. Иска се отмяна на АУПДВ. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не изпраща представител. Ответникът – заместник-министъра на енергетиката, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Представена е административната преписка. В становище се посочват доводи за неоснователност на жалбата, ангажират се доказателства, иска се отхвърляне на жалбата, претендират се разноски. Факти: На 16.02.2016г. между Министерски съвет на Република България, концедент, и дружеството-жалбоподател, концесионер, е сключен Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) – строителни материали – трахити, представляващи изключителна държавна собственост, от находище „Брешнела“, разположено в землището на [населено място], общ. Созопол (л. 14). Срокът на договор е 25 години, като концесионерът се задължава да внася дължимото концесионно плащане (чл. 7, ал. 2, т. 2 от договора), в следните срокове: парични концесионни плащания за срока на концесията, дължими на 6-месечни вноски, като срокът на плащане е 30-то число на месеца, следващ отчетния период; отчетните периоди са определени от 01.01 до 30.06 и от 01.07 до 31.12 за всяка календарна година (чл. 19 от договора). Дължимото концесионно плащане се изчислява по реда на чл. 19, ал. 1 т. 3-5, като се внася в пълен размер, ведно с дължимото ДДС, по сметка на Министерството на енергетиката. Според ал. 4 на чл. 19 от договора концесионерът не дължи концесионно плащане за времето на реализиране на дейностите, предвидени в съгласуван проект за ликвидация или консервация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи, при условия, че не се извършва добив на подземни богатства. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от договора, концесионерът за задължава да изработи и представи за съгласуване на министъра на енергетиката цялостен проект за добив и първична обработка на подземните богатства (б. „а“); цялостен работен проект по ликвидация или консервация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи (б. „в“) и годишен работен проект за добив и първична преработка (б. „г“), като тези си задължения дружеството следва да изпълни в срок до 8 месеца от влизане в сила на договора. По силата на чл. 7, ал.2, т. 5 от договора, при откриване на минерални, исторически или археологически находки, които имат признаци на културни ценности, концесионерът спира временно работата, като за това в срок до 7 дни уведомява министъра на енергетиката. С писмо изх.№ 33-00-43/10.05.2016 г. (л.48) главният директор на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследството“ към Министерството на културата изпратил на дружеството-жалбоподател Протокол №10-00-70/27.04.2016 г. от проведена комисия съгласно чл. 160, ал. 2 и ал. 3, по смисъла на чл. 72, ал. 5 от Закона за културното наследство (ЗКН). Според констатациите, обективирани в протокола (л. 49), се установява, че в границите на находище „Брешнела“ е разположен Археологически комплекс „Древен рудник с металургични пещи и антична крепост към него“, със статут на археологически паметник с категория „национално значение“, съгласно чл. 146, ал. 3 от ЗКН. Предвид застрашеността от унищожаване на археологическия комплекс членовете на комисията предлагат на Министъра на културата да се вземе решение за забрана изпълнението на всякакви изкопни дейности, освен провеждането на археологически разкопки. С писмо изх.№ 33-00-43/14.05.2016 г. (л.54) главният директор на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследството“ към Министерството на културата изпратил на дружеството-жалбоподател Протокол №10-00-71/27.04.2016 г. от проведена комисия съгласно чл. 160, ал. 2 и ал. 3, по смисъла на чл. 72, ал. 5 от ЗКН. Според констатациите, обективирани в протокола (л. 55), се установява, че Археологически комплекс „Древен рудник с металургични пещи- „Пропадналата вода“ и антична крепост – „Ощиленото баирче“ към него“, със статут на археологически паметник с категория „национално значение“, съгласно чл. 146, ал. 3 от ЗКН граничи с находище „Брешнела“. Предвид застрашеността от унищожаване на археологическия комплекс членовете на комисията предлагат на Министъра на културата да се вземе решение за извършване на предварителни археологически проучвания за древния рудник, а за античната крепост извършване на пълни археологически проучвания. Министърът на културата със свое писмо от 16.05.2016г. (л. 64) уведомил министъра на енергетиката за установените нови обстоятелства по отношение на точното местоположение и площта на археологическата недвижима културна ценност „Антична крепост“, като съгласно чл. 90, ал. 4 от ЗПБ е направено предложение за преразглеждане на процедурата по предоставяне на концесия в площ „Брешнела“. Министерството на енергетиката от своя страна уведомило за това концесионера, като посочило, че ще изискат на министерството на културата конкретни предписания относно последващите действия, които следва да бъдат предприети (л. 62). „Европроект“ ЕООД с писмо от 15.09.2016г. (л. 84) уведомило министъра на енергетиката, че до настоящия момент от страна на министерството на културата не са предложени варианти за дейности и мероприятия по запазване и съхранение на археологическите обекти, което забавя и възпрепятства изготвянето на дължимите по силата на договора за концесия проекти за експлоатация и рекултивация. На 14.10.2016 г. дружеството във връзка със задълженията си по концесионния договор изпратило на министерството на енергетиката необходимите за съгласуване проекти (л. 86). Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ към министерството на културата уведомило „Европроект“ ЕООД, че във връзка с предприемането на мерки за опазване на недвижимата културна ценност следва директорът на ОКИ „Музеен център [населено място]“ или кмета на община Созопол да изискат назначаване на междуведомствена комисия по реда на чл. 159, ал. 2 от ЗКН за предоставяне на статут, определяне на границите на недвижимата културна ценност, охранителните зони и режимите на опазване (л. 88). С писмо от 24.01.2017г. дружеството уведомило министерството на енергетиката, че тъй като представените проекти не са съгласувани и министерството на културата не е предложило мерки относно находището, е налице невъзможност за представяне на отчет за 2016г. и проект за 2017г. (л. 90). В отговор, на което Министерството на икономиката и енергетиката, посочило че проектите и плановете следва да се представят след окончателното произнасяне на министерството на културата и сключване на допълнително споразумение към договора за концесия, след което ще започне да тече нов 8 месечен срок (л. 91). От страна на концедента е извършена проверка на място за изпълнението на дейностите по сключения договор, след което дружеството с писмо от 01.11.2017г. е уведомено, че за неточно изпълнение на задължението, на основание чл. 33, ал. 4 от договора, дължи неустойка в размер на 19 188 лв. и следва да представи банкова гаранция на същата стойност (л. 96). Наред с това в писмото е посочено, че във връзка с възникналото след сключване и влизане в сила на договора за концесия обстоятелство, касаещо регистрирането на археологична недвижима културна ценност, чиято територия съвпада с южната част на находище „Брешнела“, дружеството може да се възползва от възможността по чл. 36, ал. 2 от договора и да поиска спиране на неговото действие. „Европроект“ ЕООД направило предложение за спиране на концесионния договор, считано от датата на получаването на писмо с изх. №Е-04-21-22/13.06.2016г. на министерството на културата, до решаването на въпроса за археологична недвижима културна ценност, като начислените до момента суми и лихви да се считат за неизискуеми (л. 100). Министерството на енергетиката отказало спиране на действието на концесионния договор, като за това посочило мотив, че дружеството не е изпълнило задълженията си по чл. 148, ал. 5 от ЗКН и чл. 151 от същия закон, като не е подало заявление за издаване на разрешение за извършване на теренни проучвания (л. 108). Според административния орган в случая не е налице непреодолима сила, която да бъде основание за спиране действието на договора. С писмо от 14.11.2018г. дружеството-жалбоподател за пореден път уведомило министерството на енергетиката, че в находището на строителни материали – трахити „Брешнела“ не се извършват добивни работи, като наред с това посочило, че е инициирало процедура за назначаване на междуведомствена комисия по реда на чл. 159, ал. 2 от ЗКН за предоставяне на статут, определяне на границите на недвижимата културна ценност, охранителните зони и режимите на опазване (л. 115). С последващо писмо до концедента „Европроект“ ЕООД го уведомява, че до настоящия момент не са предприети действия по назначаване на комисията и отново се иска спиране действието на концесионния договор (л. 116). След дадени от административния орган указания дружеството представя допълнително исканите му документи с писмо от 27.03.2019 г. (л. 141). На основание чл. 26, ал. 1 от АПК дружеството жалбоподател е било уведомено по електронна поща на 09.10.2025 г. за започване на производството по издаване на акта (л. 173). С писмо с изх. №Е-26-Е-543/14.10.2025 г. министерството на икономиката уведомило жалбоподателя, че има изискуеми и незаплатени задължения – втора тримесечна част от годишната вноска за 2025 г. и в тази връзка е посочена дата и час за явяване за съставяне на АУАН и връчване на АУПДВ (л. 174). С оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане № Е-АУПДВ-18/25.06.2025 г., издаден от К. В. Н. – заместник-министър на енергетиката, на основание § 5 от ПЗР на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. на жалбоподателя са определени непогасени изискуеми и ликвидни задължения в общ размер на 7 060,58 лв., от които главница 6 903,00 лв. и законна лихва за периода от 01.08.2025 г. до 08.10.2025 г. в размер на 157.58 лв. За да определи размера на задълженията, органът издал акта се е позовал на Справка извлечение от счетоводните книги на Министерство на енергетиката за непогасени задължения към 08.01.2025 г. с рег. № Е-93-00-1255/08.10.2025г., изготвена от директор на дирекция „ФУС“ (л. 12). По делото от страна на ответника е представено Писмо с изх. № Е-26-00-12/07.06.2024г. относно индексиране на дължимото концесионно възнаграждение за 2024г. по договори за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал .1, т. 5 и 6 от ЗПБ с приложени към него писма от Национален статистически институт с вх. № Е-33-00-2/16.01.2024г. с посочени индекси на цени на производител на вътрешния пазар и с вх. № Е-33-00-2/04.06.2024г. с предоставени данни за годишните изменения на индексите на цените на производител в периода 2015-2023г. (л. 176-178). По делото не са представени данни за датата на връчването на АУПДВ, а дружеството го е оспорило пред Административен съд – Бургас с жалба от 06.11.2025 г. (л.2). Правни изводи: Жалбата е депозирана от лице с правен интерес, насочена е срещу годен за обжалване административен акт, подлежащ на съдебен контрол и е подадена в законоустановения 14-дневен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Оспореният Акт за установяване на публични държавни вземания е издаден от компетентен орган – заместник-министъра на енергетиката, съгласно Заповед № Е-РД-16-281/23.05.2025г. на министъра на енергетиката (л. 164), с която на основание чл. 26, ал. 2 от Закона за администрацията, § 5, ал. 6, изр. второ и ал. 10 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. във връзка с чл. 166, ал. 2 от ДОПК е оправомощен да издава актове за публични държавни вземания за невнесени в срок или неправилно определени вноски по § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г., вкл. за тримесечните части. АУПДВ е издаден в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите реквизити. Обжалваният акт отговаря на всички изисквания на чл. 59, ал. 2 и 3 от АПК. В акта са посочени издателят на акта и адресатът, размерът и периодът на задължението, както и правното основание, въз основа на което е изчислено. При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Жалбоподателят е надлежно уведомен за започване на производството, спазени са правилата на чл. 26 от АПК и на дружеството-жалбоподател е било гарантирано правото на защита. Настоящата инстанция намира твърденията на жалбоподателя за недължимост на задълженията за неоснователни. За да бъде дължима тази такса следва да са налице две кумулативни предпоставки: 1. Да е налице влязъл в сила договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства към 31.12.2024г. и 2. Да е налице концесионно възнаграждение за 2024г. По делото не бяха ангажирани доказателства, че договор от 16.02.2016г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ – строителни материали – трахити, представляващи изключителна държавна собственост, от находище „Брешнела“, разположено в землището на [населено място], общ. Созопол, е със спряно действие или е прекратен предсрочно. В разпоредбата на чл. 61, ал. 7 от ЗПБ е посочено, че концесионното възнаграждение се дължи независимо от крайния финансов резултат на концесионера, като нормата е възпроизведена и в чл. 6, ал. 1 от Наредба за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства (обн. ДВ, бр. 59 от 29.06.1999 г., действала към момента на издаване на АУПДВ), поради което следва да се тълкува в смисъл, че концесионерът дължи заплащане на уговореното концесионно възнаграждение независимо от това дали реализира някакви приходи и независимо от изменения в пазарните цени на добитите подземни богатства. На следващо място по делото не се твърди и не се доказва наличието на предпоставките за отпадане дължимостта на концесионното плащане по чл. 61, ал. 8 от ЗПБ, съгласно която за находища на подземни богатства с доказани неблагоприятни минно-геоложки, техноложки и икономически характеристики или за възстановяване на добива от находища с преустановен добив в района на общини с трайна безработица Министерският съвет може да приеме решение за: 1. освобождаване на концесионера от концесионно плащане за период до 5 години, или 2. намаляване размера на концесионното плащане до 50 на сто от вече определения за период до 5 години (в този смисъл Решение №2495 от 09.03.2026 г. по адм. д. № 973/2026 г. на ВАС). В сключения договор за концесия изрично са предвидени случаите, когато концесионерът не дължи концесионно плащане (чл. 19, ал. 4), както и основанията за спиране действието на договора неговото прекратяване (чл. 36 и сл.). Съдът намира, че доколкото дружеството жалбоподател е страна по този договор, уговорените по него условия са му станали известни най-късно с неговото подписване и при липса на каквито и да е изменения по него от страна на концедента, не са налице твърдените нарушения на принципите на пропорционалност, правна сигурност и оправданите правни очаквания. Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за държавния бюджет за 2025 г. концесионерите по предоставени концесии за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1 от Закона за подземните богатства, по които към 31 декември 2024 г. концесионните договори са влезли в сила, заплащат годишна вноска за 2025 г. в размер, равен на сбора от стойността на договореното годишно възнаграждение за 2024 г. за доставката по договор за добив на подземни богатства и всички други данъци и такси, когато такива са дължими за доставката. Съгласно § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗБД за 2025 г. е предвидено заплащането на годишната вноска да се извършва на четири равни тримесечни вноски в срок до края на месеца, следващ тримесечието, за което се отнасят. Определеният тримесечен период се явява изменение на предвидените в чл. 19, ал. 1, т. 2 от Договора възнаграждения, дължими на шестмесечни вноски със срок на плащане 30-то число на месеца, следващ отчетния период. По отношение на извършеното изчисление на размера на дължимата вноска не се установява допуснато нарушение. При изчисляване на дължимата годишна вноска е спазен реда, посочен в чл. 10 от Наредбата за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства (обн. ДВ, бр. 59 от 29.06.1999 г., действала към момента на издаване на АУПДВ), във връзка с което е определена Методика съгласно Приложение № 4 към чл. 11 от Наредбата - за определяне на конкретния размер на концесионното възнаграждение за добив на строителни и скално-облицовъчни материали. Този начин на определяне на размера на всяко плащане е изрично предвиден и в чл. 19, ал. 1, т. 3 и т. 4 от Договора за предоставяне на концесия. Размерът е определен при спазване на изискването минималният размер да не е по-малък от 5 850 лв., определен на база добива на 19 500 тона допита суровина и предвидената единица добито подземно богатство да не бъде по-ниско от 0,30 лв./тон. Стойността е индексирана с процента на увеличение на строителните и скалнооблицовъчните материали по представената от Националния статистически институт информация. Видно от приложената по делото статистическа информация, съдържаща се в писма с вх. № Е-33-00-2/16.01.2024г. с посочени индекси на цени на производител на вътрешния пазар и с вх. № Е-33-00-2/04.06.2024г. с предоставени данни за годишните изменения на индексите на цените на производител в периода 2015-2023г. правилно е определено, че за второто тримесечие на 2025г. концесионерът дължи концесионно възнаграждение в размер на 6 903,00 лв. с ДДС. Същото е определено като е взето предвид, че концесионерът не е извършвал добив, като размера на възнаграждението е определено на база на посочените минимални стойности съгласно договора. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни твърденията за погасяване по давност на възможността на събиране на определените с оспорения АУПДВ суми, доколкото същите са за 2025г. и са установени в същата календарна година. С оглед установената дължимост на основното задължение, правилно е определено и дължимото акцесорно задължение за законна лихва. Това задължение е предвидено както в § 5, ал. 4 от ПЗР на Закона за държавния бюджет за 2025г., където е определено, че за невнесени в срок вноски се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, така и в чл. 32, ал. 1 от Договора за предоставяне на концесия, където е посочено, че при неизпълнение на задължението за внасяне на концесионно плащане, освен главницата се дължи и законната лихва. По така изложените съображения жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора и направеното от страна на ответника искане за присъждане на разноски, в негова полза следва да се присъдят 102,26 евро- възнаграждение за юрисконсулт, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, II-ри състав