Решение № 4734 от 29.6.2017 г. на Софийски градски съд по дело № 1735/2017 г.

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК. С решение № 19903/01.12.2016 г., постановено по гр. д. № 32576/2016 г. по описа на СРС, I ГО, 125 състав, е признато за установено, че А. „П.И.“ дължи на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. с чл.213, ал.1 КЗ (отм.) сумата от 272 лв., представляваща платеното застрахователно обезщетение по повод възникнало ПТП на 22.10.2015 г. на Главен път Е-79, част от републиканската пътна мрежа, вследствие на необезопасено препятствие – дупка на пътното платно, ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 08.03.2016 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 10.03.2016 г. по ч. гр. д. № 12951/2016 г. на СРС, 125 състав. Ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 169 лв. разноски в заповедното и 1 485 лв. разноски в исковото производство. Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника – А. „П.И.“, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице покрит риск. Излага съображения, че от застрахователната полица в видно, че застрахованият няма допълнително покритие „Гуми“ към клаузата „Пълно каско“, което допълнително покритие се осигурява срещу допълнително заплащане и при наличието на което се обезщетяват вреди на гумите от попадане в дупка. Поради изложеното счита, че застрахователят е платил без основание. Навежда оплакване и че от ангажираните доказателства не е установен механизмът на ПТП, тъй като липсва протокол за ПТП, а изводите на съда се основават на показанията на единствения разпитан свидетел. Не е проведено пълно доказване на реализирането на ПТП, настъпването на вредите и причинната им връзка с произшествието. Заключението на вещото лице по изслушаната авто -техническа експертиза се основава само на представените от ищеца писмени доказателства. Счита, че ПТП е настъпило по вина на водача на автомобила, който не е предприел намаляване на скоростта и спиране при възникване на опасност за движението, евентуално – при съпричиняване от негова страна по изложените съображения. Моли съда да отмени обжалваното решение, като отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца – ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, с който я оспрова. Счита, че по делото безспорно е установено наличието на валидно застрахователно правоотношение, възникнало застрахователно събитие, покрит риск по застрахователния договор, причинно - следствена връзка между вредите и механизма на настъпването им, изплащането на обезщетение от страна на застрахователя, както и отговорността на ответника за настъпване на ПТП. Излага съображения, че в случая е налице застрахователно покритие „Пълно каско“, по което се покриват всички рискове без посочените в раздел „Изключения“ от общите условия на застрахователя. Настъпилото застрахователно събитие не попада сред изключенията, поради което е налице основание за извършеното плащане. По отношение на възражението, че в полицата не е маркирано допълнително покритие „Гуми“, счита, че същото не се отнася до „Пълно каско“, а за случаи, в които се застраховат отделни рискове. Механизмът на произшествието се установява от представените писмени и гласни доказателства, както и изслушаната авто - техническа експертиза. Счита за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване от страна на водача на автомобила. Претендира сторените по делото разноски. Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна: Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. с чл.213, ал.1 КЗ (отм.). С исковата молба ищецът твърди, че на 22.10.2015 г. на Главен път Е-79, км 4, 400 от пътен възел Крупник – Брежани, в посока гр. С., е настъпило ПТП, при което лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 6“, рег. №•••••••, собственост на „САС Т.•••“ ЕООД и управляван от С.А.С., е попаднал в несигнализирана дупка на пътното платно. В резултат на това ПТП са нанесени щети по автомобила. Към момента на настъпване на ПТП за автомобила е сключена застраховка „Каско Стандарт“ с ищцовото дружество, полица № 4704151449000074. След подадено заявление в ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД е образувана щета № 470415151546821, реф. № 50 – 01450 – 0072/15. Изготвени са опис на претенцията, експертна оценка и доклад по щета, въз основа на които е определено застрахователно обезщетение в размер на 272 лв., изплатено на „САС Т.•••“ ЕООД с преводно нареждане от 04.11.2015 г. Причина за произшествието е нарушената цялост на настилката на пътното платно, без мястото да е обозначено и обезопасено, което не може да се вмени във вина на водача на автомобила. ПТП е настъпило на участък от пътя, който е част от републиканската пътна мрежа, за поддръжката на която отговаря А. „П.И.“. Отправил е отправил регресна покана за възстановяване на платеното обезщетение до ответника, който не е извършил плащане. Във връзка с подадено на 08.03.2016 г. заявление, по ч. гр. д. № 12951/2016 г. по описа на СРС, I ГО, 125 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимата сума, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответникът е депозирал възражение. Ищецът претендира установяване на вземането му, предмет на издадената заповед за изпълнение, както и присъждане сторените по делото разноски. В срока по чл.131 ГПК ответникът - А. „П.И.“, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва, че застрахователният договор е влязъл в сила, тъй като не са ангажирани доказателства за плащане на първата вноска по застрахователната премия. Счита, че не е налице покрит риск. Излага съображения, че от застрахователната полица в видно, че застрахованият няма допълнително покритие „Гуми“ към клаузата „Пълно каско“, което допълнително покритие се осигурява срещу допълнително заплащане и при наличието на което се обезщетяват вреди на гумите от попадане в дупка. Поради изложеното счита, че застрахователят е платил без основание. Счита, че след като застрахованият не е представил протокол за ПТП, застрахователят е следвало да откаже изплащане на обезщетение по силата на общите си условия. Оспорва настъпването на самото ПТП отново поради липса на протокол за ПТП. Оспорва на посочения пътен участък да е имало дупки, в резултат на които да са нанесени процесните щети на автомобила. Счита, че не попадането в дупка е причинило щетите. Твърди, че произшествието е настъпило по вина на водача на автомобила поради движение с несъобразена с пътните и метеорологични условия скорост и неуместните му действия, евентуално – че е налице съпричиняване на вредоносния резултат по изложените съображения. Моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди разноски. На 08.03.2016 г. ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу А. „П.И.“ за сумата от 272 лв. – главница. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжникът не е заплатил по регресна покана на заявителя сумата от 272 лв., представляваща изплатено от последния застрахователно обезщетение на „САС Т.•••“ ЕООД за щети на собствения му лек автомобил „Ауди А 6“, рег. №••••••• от ПТП, настъпило на 22.10.2015 г. на Главен път Е-79, на 4.400 км по пътен възел Крупник –Брейани в посока гр. С., където автомобилът попада в несигнализирана дупка на пътното платно. С разпореждане от 10.03.2016 г. по ч. гр. д. № 12951/2016 г. по описа на СРС, I ГО, 125 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 169 лв., от които: 25 лв. – държавна такса, и 144 лв. – възнаграждение на адвокат. В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника А. „П.И.“, с което оспорва вземането по издадената заповед за изпълнение. В срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил иск за установяване на вземането си по исков ред срещу длъжника А. „П.И.“. Видно от представената застрахователна полица № 4704151449000074, издадена на 29.07.2015 г., между ищеца и „САС Т.•••“ ЕООД е сключен договор за застраховка „Б.К.С.“, със срок на действие 29.07.2015 г. – 29.07.2016 г. Обект на застрахователно покритие е лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 6“, рег. №•••••••, собственост на „САС Т.•••“ ЕООД. Страните са уговори застрахователна премия от 1 241, 69 лв. От изслушаната пред СРС съдебно - счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Р.С., се установи, че застрахователната премия по полицата е заплатена още на 29.07.2015 г. С.А.С. е депозирал при ищеца декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Б.К.С.“. В нея е посочено, че на 22.10.2015 г. се е движил в посока гр.П.по път Е-79 и на км 4. 400 от пътен възел Крупник – Брежани е попаднал в необозначена дупка, вследствие на което е била скъсана предна лява гума на автомобила. До застрахователя е депозирана и декларация от А.И.С.в качеството на свидетел на събитието, в която са посочени същите обстоятелства за настъпилото ПТП. На 25.10.2015 г. „САС Т.•••“ ЕООД – собственик на увредения автомобил, е депозирал заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“. В заявлението е описана посочена по – горе фактическа обстановка. Съставен е опис на претенция от 26.10.2015 г., изразяваща се в подмяна на предна лява гума. Съгласно доклад по щета № 470415151546821 застрахователят е определил размера на дължимото застрахователно обезщетение на 272 лв. Страните не спорят, че застрахователят е платил така определеното обезщетение. Последното се установява и от преводно нареждане от 04.11.2015 г., с което ищецът е наредил извършването на превод в полза на застрахования – „САС Т.•••“ ЕООД на сумата от 272 лв., представляваща застрахователно обезщетение по образуваната при застрахователя щета във връзка с процесното ПТП. Ищецът е отправил до ответника регресна покана, получена на 12.12.2015 г., за заплащане на сумата от 272 лв. – изплатено застрахователно обезщетение. От заключението на вещото лице инж. А.М.по изслушаната авто - техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че механизмът на ПТП е следният: на прав участък от пътя с двупосочно движение водачът на лек автомобил „Ауди А 6“ в движение попада с предна лява част на неравност на пътя – дупка около лявата част на пътното платно. Описаната увреда - предно ляво колело, е в зоната на удара и е в причинна връзка с произшествието. Стойността на обезщетението с приспадане вехтост от 20% възлиза на 272 лв., а по средни пазарни цени – 340, 40 лв. Пред СРС е разпитана свидетелката А.И.С.- очевидец на произшествието. От показанията й се установява, че е пътувала в процесния автомобил. ПТП е настъпило на път в посока гр. Петрич, в светлата част на денонощието. На Кресненското дефиле, по време на движение, при преминаване на лек десен завой, са попаднали в доста голяма необезопасен дупка, точно на осевата линия и навлизаща в тяхното платно, при което са спукали предна лява гума. На пътя не е имало никакви знаци, които да указват, че има дупка. Валял е силен дъжд и не е имало как да видят, че има неравност на пътя. Скоростта, с която са се движели, не е била висока. Съдът възприема показанията на разпитаната свидетелка, тъй като са логични и последователни. Същата има преки впечатления относно обстоятелствата, за които е разпитвана, както и показанията й изцяло кореспондират с останалите ангажирани по делото доказателства. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо. В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.1 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Между ищеца и „САС Т.•••“ ЕООД е сключен застрахователен договор за застраховка „Б.К.С.“. Обект на застрахователно покритие е лек автомобил „Ауди А 6“, с рег. №•••••••. През време на действието му – 22.10.2015 г., застрахованият автомобил е увреден вследствие на ПТП. По възражението, че настъпилото застрахователно събитие не предствлява покрит риск по сключената застраховка: Видно от представената застрахователна полица, сключената застраховка е „ Пълно каско “. Като допълнителни покрития са посочени „Помощ на пътя“, „Щети без документ“ и „Доверен сервиз“. По делото са представени Общите условия на застрахователя по застраховка „Б.К.С.“. В Глава втора „Покрити рискове и изключения“ на Раздел „Каско“ е предвидено, че отговорността на застрахователя е съобразно покритите рискове, групирани в клаузи, по избор на застрахования, сред които – т.4 клауза „Пълно каско“. Като допълнителни покрития към клауза „Пълно каско“ са уредени 6.1.„Помощ на пътя“ (Асистанс), 7.1.„Механична повреда“ и 7.2.„Гуми“ – за застраховани МПС без подзастраховане с общо тегло до 3, 5 тона. Съгласно т.8 допълнителните покрития се предоставят в изрично предвидените в тези условия случаи при заплащане на допълнителна премия. Предвид обстоятелството, че договорът за застраховка е сключен с клауза „Пълно каско“, по нея застрахователят покрива щети, причинени от застрахователно събитие, посочено в клауза „Пожар, природни бедствия, ПТП и залоумишлени действия“. По силата на Общите условия „Пътно-транспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на движение на ППС и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Съгласно клаузите на допълнение „Гуми“, т. I „O бект на покритие“ – обект на покритие са гумите на МПС, застраховано по клаузи, сред които и „Пълно каско“ без подзастраховане, описани в застрахователната полица/спецификация. Съгласно т. IV „Покритие“ – срещу допълнително платена застрахователна премия застрахователят обезщетява застрахования за щети по гумите на МПС, причинени от 1.1.внезапна повреда, деформации, спукване или пробиване на гумата от дупки или предмети на пътя. В същото време, като изключение в т. VI „Изключения“ т.8 е посочена повреда, причинена от ПТП. Предвид систематичното тълкуване на посочените клаузи, съдът намира, че срещу допълнително заплащане от страна на застрахования ще му бъде осигурено покритие по определени изрично посочени рискове. Спукването на гума от попадане в дупка е сред изрично посочените рискове, които се покриват по допълнение „Гуми“, но не и когато повредата е причинена от ПТП, какъвто е разглеждания случай. В същото време в уредбата на клауза „Пълно каско“, която е обща спрямо специалната такава относно допълните покрития, е предвидено да се покриват щети от ПТП. За последното в общите условия е дадена дефиниция, от която не може да се изключи попадането в дупка на пътното платно. Такова изключение не е изрично предвидено в т. X „Общи изключения“, в специалната уредба на клаузата „Пълно каско“, каквито специални изключения са предвидени при допълнително покритите рискове, нито може да се изведе по тълкувателен път. По изложените съображения съдът намира, че в общите условия е предвидено, че при договор за застраховка с клауза „Пълно каско“ се покриват и вредите от ПТП, настъпило при попадане в необезопасена дупка на пътното платно, което се включва в дадената в общите условия на застрахователя дефиниция на пътно - транспортно произшествие. С оглед на това възражението на жалбоподателя, че не е налице покрит риск, се явява неоснователно. По възражението, че не е доказан механизмът на ПТП: В подкрепа на твърденията си относно заявения механизъм ищецът е ангажирал декларация за настъпване на застрахователно събитие от водача до застрахователя и декларация от свидетел очевидец, обсъдени по – горе. Същите са съобразени и от вещото лице по изслушаната авто - техническа експертиза. Събрани са и гласни доказателства – показанията на свидетелката А.И.С., очевидец на произшествието, които изцяло кореспондират с останалите доказателства по делото. Пред СРС и пред въззивния съд не е представен протокол за ПТП, съставен от органите на МВР – „Пътна полиция“, като не се твърди такъв да е съставян. По силата на законовата делегация на чл.125а, ал.2 ЗДвП е издадена Наредба № Із-41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспорти произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и Информационен център към Гаранционен фонд, в сила от 30.01.2009 г., приложима към момента на настъпване на ПТП. В чл.6, т.4 от посочената наредба е предвидено, че не се посещават от органите на МВР – „Пътна полиция“ и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго пътно - превозно средство, какъвто е и разглеждания случай. Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната авто – техническа експертиза причинените на лекия автомобил щети от процесното ПТП са предна лява и задна лява джанти, които са подменени. Не се заявени твърдения и възражения от страните, че в резултат на пътния инцидент увреденото моторно превозно средство не е било в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди. С оглед на това този факт не е включен в предмета на доказване и съответно доказателства в тази насока не са събирани. Ето защо нормата на чл.125, т.8 ЗДвП в случая не може да намери приложение. По изложените съображения съдът счита, че ищецът е изпълнил доказателствената си тежест, разпределена с доклада на делото, да установи настъпилото ПТП, неговия механизъм, както и настъпилите в резултат от него имуществени вреди. Неоснователно е възражението на ответника за наличие на съпричиняване от страна на водача на автомобила поради движение със скорост, несъобразена с пътните условия. От ангажираните по делото доказателства не се установи, че водачът на процесния лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 6“, рег. №••••••• с поведението си по някакъв начин е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, поради което не са налице предпоставките за приложението на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД. Застрахованият е изпълнил задължението си своевременно да уведоми застрахователя за настъпилото събитие и не е създал пречки на застраховятеля за установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието - чл.206, ал.3 КЗ (отм.). Също така не е налице някоя от регламентираните в чл.211 КЗ (отм.) предпоставки, при осъществяването на които застрахователят може да откаже изплащането на застрахователно обезщетение. Липсва спор между страните, че процесният пътен участък е част от републиканската пътна мрежа. Съгласно чл.19, ал.1, т.1 ЗП републиканските пътища се управляват от А. „П.И.“, която на основание чл.30, ал.1 ЗП осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на тези пътища. В чл.167, ал.1 ЗДвП е предвидено, че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най - кратък срок. С оглед на това следва да се приеме, че на ответника е вменено задължение да стопанисва и поддържа процесния пътен участък, включително да не допуска и съответно своевременно да отстранява дупки по него. Ответникът изпълнява тези свои законоустановени задължения чрез своите служители или други лица, на които е възложил изпълнението на тези свои задължения и носи обективна гаранционно - обезпечителна отговорност при действия или бездействия на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжка. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ППВС № 4/30.10.1975 г., т.3, налице е отговорност по чл.50 ЗЗД, когато при ползване на вещта не е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила. Когато при ползване на вещта е допуснато такова нарушение, тогава отговорността е по чл.45 ЗЗД, съответно по чл.49 ЗЗД. С оглед на това собственикът на вещта отговаря по чл.45 ЗЗД, съответно по чл.49 ЗЗД, при възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като отговорността по чл.50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта, а вредите са причинени от присъщите на вещта свойства. В настоящия случай се установи, че автомобилът е попаднал в несигнализирана дупка на пътното платно, стопанисвано от ответника. Последният не е изпълнил задължението си, произтичащо от чл.30 ЗП, вр. с чл. 167 ЗДвП да ремонтира тази дупка, както и задължението си, регламентирано в чл.13, ал.1 ЗДвП, да предупреди участниците в движението за опасности по пътя, каквато е наличието на дупка в пътното платно, като постави необходимите средства за сигнализиране. Ето защо, следва да се приеме, че с бездействието си за отстраняване дупката на пътя и сигнализиране на същата е причинил на застрахованото при ищеца лице имуществени вреди. Предвид обстоятелството, че тези вреди не са резултат от обективните, присъщи качества на вещта, а са резултат от неприсъщото качество на вещта, то отговорността на ответника следва да се ангажира на основание чл.49 ЗЗД, а не на основание обективната и безвиновна отговорност, установена в нормата на чл.50 ЗЗД. По изложените съображения следва да се приеме, че е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане, като вредоносният резултат е причинен от виновното и противоправно поведение на служители на ответника. Причинените на увредения автомобил щети към момента на настъпване на застрахователното събитие по средни пазарни цени възлизат на 340, 40 лв., съгласно експертното заключение, като застрахователят е изплатил обезщетение в размер на 272 лв. Съгласно нормата на чл.213, ал.1 КЗ (отм.), действал към момента на възникване на регресното право, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Отговорността на последния, както по отношение на пострадалия, така и по отношение на суброгиралия се в правата му застраховател, е деликтна и е в размер на виновно причинената вреда - чл.45 и чл.51, ал. 1 ЗЗД. Застрахователят може да иска плащане по регресния иск срещу виновното за увреждането на застрахованото имущество лице само когато и доколкото е възстановил вредите на застрахования. Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, както и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Третото лице не може да бъде задължено да заплати на застрахователя повече, отколкото дължи на застрахования. В този смисъл регресното право е в размер, който е равен на по - малката сума между платеното застрахователно обезщетение и дължимото деликтно обезщетение. По изложените съображения съдът приема, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по отношение на суброгиралия се в правата на застрахования застраховател. Предвид обстоятелството, че репарираните от ищеца вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, са в размер на 272 лв, предявеният иск се явява основателен. Тъй като изводите на двете инстанции съвпадат, решението следва да бъде потвърдено. По разноските по производството: С оглед неоснователността на въззивната жалба, на жалбоподателя не се дължат разноски. На ответника по жалбата – ищец ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД следва да се присъди на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 360 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за депозиране на отговор на въззивна жалба. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като минималният размер съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 300 лв. В случая, видно от представената фактура от 31.01.2017 г., уговореният размер е 300 лв., увеличен с 20% ДДС в размер на 60 лв., като от фактурата е видно, че адв.А.Б. е регистриран по ДДС. Във въззивната жалба се съдържа оплакване срещу решението в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 1 485 лв., което не кореспондира с установения размер на сторените от насрещната страна разноски в исковото производство. Съдът констатира, че в мотивите на съдебното решение първоинстанционинят съд е установил, че ищецът е направил следните разноски: 25 лв. държавна такса, 400 лв. депозит за авто - техническа експертиза, 60 лв. депозит за възнаграждение на свидетел и 200 лв. депозит за съдебно -счетоводна експертиза. Същевременно в диспозитива на постановеното съдебно решение вместо сбора от посочените суми в размер на 685 лв., е посочена сумата от 1 485 лв. Ето защо след връщане на делото първоинстанционният съд следва евентуално да развие производство по отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка относно присъдените на ищеца разноски в исковото производство. Воден от гореизложеното, съдът