Решение № 2860 от 12.5.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 1190/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С решение № 20372 от 11.11.2024 г., гр.д. № 55909/2023 г., СРС, 79 с-в се отхвърлят предявените от „Сънфудс България“ ЕООД срещу В. П. М. установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 234, ал. 3, т. 2, вр. т. 1, вр. ал. 1 КТ, вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения за сумата 1 500 лв., представляваща неустойка по чл. 13 от договор за повишаване на квалификацията от 01.08.2021 г. към трудов договор № 3001652/13.05.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 14.03.2023 г. до окончателното плащане и сумата 49, 58 лв., представляваща лихва за забава през периода от 15.11.2022 г. до 13.03.2023 г., за които суми по ч. гр. д. № 13225/2023 г. по описа на СРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.03.2023 г., като осъжда ищеца да заплати на ответника 500 лв. - разноски за исковото производство. Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищеца „Сънфудс България“ ЕООД. Счита, че ответникът разполага със специална трудова дееспособност, поради което въпреки непълнолетието си е можел валидно да сключи самостоятелно договора за повишаване на квалификацията. Изпълнението на задължението от работодателя да организира и проведе обучението се установява от представените справки и снимки. Ответникът прекратява трудовия договор преди изтичане на уговорените 18 месеца, считано от завършване на обучението, поради което дължи договорна неустойка за неизпълнение. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважат исковете. Въззиваемият – ответникът по исковете В. П. М. оспорва жалбата. Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Предявени са искове с правно основание чл. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 234, ал. 3, т. 2 вр. т. 1 КТ вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата. В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното: След сключване на трудов договор № № 3001652/13.05.2021 г. за заемане на длъжност „ресторантски работник“ в ресторант „Славейков“, находящ се в гр. София, ул. „••••••••• същите страни подписват и договор за повишаване на квалификация от 01.08.2021 г. По силата му, ищецът „Сънфудс България“ ЕООД се задължава за своя сметка да подготви и проведе обучение на ответника по исковете В. П. М. под формата на Основен курс за управление на смяна и Курс за управление на смяна за напреднали. Вторият договор съдържа характеристиките на такъв за повишаване на квалификацията на служителя по упражняваната при работодателя длъжност по смисъла на чл. 234, ал. 1 КТ. По своята правна природа договорът е граждански с елементи на такъв за изработка по чл. 258 и с ЗЗД, защото има за предмет предоставяне на фактическа услуга, свързана с повишаване на професионалната квалификация. Спрямо него, за разлика от трудовия договор с предмет предоставяне на работна сила, не намира приложение специалната трудова дееспособност по чл. 301 КТ, според който минималната възраст за приемане на работа е 16 години. По отношение на гражданскоправните отношения и последици, породени от договора за повишаване на квалификация, независимо от правната му регламентация в Кодекса на труда, доколкото е във връзка със сключен самостоятелен трудов договор между едни и същи страни, намират приложение гражданскоправните норми и в частност Закона за лицата и семейството и Закона за задълженията и договорите. Съгласно чл. 4, ал. 2 вр. 1 ЗЛС лицата от 14 години до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни и извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд. В случая, договорът за повишаване на квалификация попада в предметния обхват на изключението, визирано в чл. 4, ал. 2 ЗЛС за обикновени дребни сделки за задоволяване на текущи потребности. Към момента на подписването, ответникът, роден на 09.10.2004 г. е бил на 16 години и ограничено дееспособен. В нарушение на чл. 4, ал. 2 ЗЛС, договорът за повишаване на квалификацията е сключен лично от ответника, но без положен подпис за заявено изрично съгласие на негов родител или попечител. Основателно е своевременно заявеното в отговора на исковата молба правозащитно възражение по чл. 32, ал. 3 ЗЗД и след изтичане на 3-годишната погасителна давност, касаещо унищожаемост на договора при условията на чл. 27, предл. 1 ЗЗД като сключен от недееспособен. Не е проведено успешно доказване за потвърждаване на унищожаемия договор от ответника в някоя от хипотезите на чл. 35, ал. 1 или ал. 2 ЗЗД чрез изходящ от него нарочен писмен акт в този смисъл, нито посредством осъществено от него частично или пълно договорно изпълнение при условията на чл. 35, ал. 1 или ал. 2 ЗЗД. Не се установява с категоричност, ответникът да е обучаван в уговорените курсове, да ги завършва успешно и да изпълнява основното си задължение по чл. 234, ал. 3, т. 1 КТ и чл. 12 от договора за обучение като полага труд по новопридобитата специалност. В полза на ищеца не възниква правото да претендира неустойка от 1 500 лв. по чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 13 вр. чл. 12 от договора за повишаване на квалификация с оглед прекратяване на трудовия договор със заповед № 3341/28.10.2022 г., считано от същата дата, връчена на 14.11.2022 г., на основание чл. 327, ал. 1, т. 6 КТ поради продължаване на образованието в учебно заведение в редовна форма на обучение, по повод едностранна писмено молба от 28.10.2022 г. на ответника в тази насока, подадена преди изтичане 18 месеца след завършване на обучението. Недоказани остават оплакванията по жалбата за успешно приключени на 12.10.2021 г. Основен курс за управление на смяна и на 09.02.2022 г. Курс за управление на смяна за напреднали. Не е проведено доказване за издадени и предоставени на ответника сертификати за завършена квалификация по курсовете в съответствие с изискването на чл. 11 от договора за повишаване на квалификация, за сключено допълнително споразумение относно промени в трудовата длъжност и за полаган труд по новопридобита специалност - чл. 234, ал. 3, т. 1 КТ и чл. 12 от договора за обучение. Няма характер на годно доказателствено средство по Глава четиринадесета от ГПК представеният снимков материал, като веществено доказателство, допустимо единствено по неприложимия в случая НПК. Отделно, при извършен оглед на снимките като движими вещи от съда по реда на чл. 204, ал. 1 ГПК се установява наличие на група хора, но не и доколко същите са участници именно в спорните професионални курсове. Едностранно съставените от ищеца справки за резултати от проведени два курса с участие на ответника, представляват частни свидетелстващи документи по чл. 180 ГПК, съдържат изгодни факти за своя издател и не се ползват с материална доказателствена сила, а сами по себе си се нуждаят от пълно доказване, каквото не е проведено. Справките от регистъра на НАПОО за проведени обучения на 11-ти и 12-ти октомври 2021 г. и през периода 07.02.2022 г. – 09.02.2022 г. с участие на ответника, не съдържат данни за наименованието и тематичната насоченост на курсовете, което да обоснове извод, че се касае именно за провеждане на уговорените. Неоснователен е искът по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 234, ал. 2, т. 2, предл. 2 вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. чл.13 вр. чл. 12 от договора за професионална квалификация за сумата 1 500 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на трудовия договор. В резултат, подлежи на отхвърляне и на акцесорният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 49, 58 лв. - мораторна лихва през периода 15.11.2022 г. - 13.03.2023 г. Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК следва да се потвърди изцяло. Пред настоящата инстанция въззиваемият реализира разноски за 600 лв. – платено в брой взнаграждение за един адвокат, които се дължат. По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в